Решение № 83 от 20.2.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 744/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. И. К., чрез адв. Н. Н. Д. - ШАК, против „ЗД Евроинс” АД, ЕИК 121265113, за осъждане да му заплати сумата от 65 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП от 17.08.2020г., предизвикано от водач на лек автомобил с марка “Рено”, модел „Клио Симбол“, с ДК № •••, управляван от Н.Т.Д., който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 07.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира и заплащане на сторените в производството разноски. В исковата молба се твърди, че на 17.08.2020г., около 20: 00 часа, в гр. Пловдив на кръстовището, образувано от ул. „Младост“ и ул. „Преслав“, водачът на автомобил марка “Рено”, модел „Клио Симбол”, с ДК №•••, в нарушение на правилата на ЗДП, навлиза и преминава през кръстовището, образувано от ул. „Младост“ и ул. „Преслав“ на забранителен сигнал на светофарната уредба, регулираща предимството при преминаването на кръстовището, в резултат на което отнема предимството на правомерно движещия се мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „Либерти", ДК № •••, управляван от ищеца, настъпва удар между двете моторни превозни средство, при което ищецът е претърпял множество тежки телесни увреждания. Сочи, че причина за настъпване на ПТП е нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил с марка “Рено”, който в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДП и чл.31, ал. 7, т. 4 ППЗДП, като не е спрял, а преминал през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре, без да създаде опасност за движението, и по непредпазливост е причинил на С. И. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 437/17.08.2020 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, образувано ДП № 95/ 2020 г. по описа на сектор „РТП“ - гр. Пловдив, както и АНД № 20225330201293 по описа на PC Пловдив, като с Решение № 716/ 05.04.2022 г. на PC Пловдив, Н.Т.Д. е признат за виновен за посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца. Ищецът твърди, че непосредствено след ПТП, бил приет в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, където бил прегледан, направени били образни изследвания и бил насочен за оперативно лечение, проведено на 18.08.2020 г., когато било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални, на установената фрактура в на дясна глезенна става и изписан на 20.08.2020 г. с диагноза: S92.10 Счупване на талуса, закрито. Фрактура тал. декстра. На ищеца била назначена имобилизация за три месеца, предписано медикаментозно лечение и контролни прегледи, като бил в отпуск 94 дни, поради временна неработоспособност, като твърди първите два месеца да се е нуждаел от поС.на чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като не е могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно. Търпял и продължавал да търпи интензивни болки и страдания, а от телесните увреди и операции, останали загрозяващи белези по тялото му. Поради болка и подуване на ходилото и ограничен обем движение в областта на дясна глезенна става, бил приет на 18.10.2021 г. в КОТ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, като на 20.10.2021 г. под спинална анестезия било извършено оперативно разделяне на кости-тарзални и метатарзални, и изписан на 22.10.2021 г., с диагноза последици от други счупвания на долен крайник, препоръки за ЛФК на свободните стави, да ходи временно с патерици, изписани били медикаменти и назначени контролни прегледи, издаден му бил болничен лист за 35 дни. Ищецът твърди, че все още възстановителния период след фрактурата и оперативното и лечение не е приключил. Освен физическите болки и неудобства твърди ПТП да е повлияло изключително неблагоприятно върху психиката му, като се чувства много тъжен, преминава през чести депресивни съС.ия, съС.ия на несигурност в бъдещето относно това дали ще може да възстанови предишното си здравословно съС.ие и дали ще има възможност отново да води нормален живот и да се труди за болните си родители и да им помага финансово. Счита, че претърпените увреждания ще оставят силен негативен отпечатък върху бъдещият му живот, ще е затруднен да изпълнява нормално задълженията си и няма да може да води динамичен живот на здрав човек, търпи последиците от инцидента върху психиката си, като изпитва депресия, страх, безсъние и безнадеждност. Ищецът депозирал писмена претенция до ЗД „Евроинс“ АД, получена на 07.10.2020 г., по която застрахователят определил и изплатил на ищеца сума в размер на 25 254, 60 лева, от които 24 500 лева за неимуществени вреди и 754, 60 лева за имуществени вреди, вместо претендираното и считано за справедлив размер за обезщетение от 90 000 лева, поради което моли да бъде осъден ответникът да му заплати изцяло претендираното обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за претенциите. В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „Евроинс“ АД, в който завява, че счита иска допустим и изцяло неоснователен. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите с Н.Т.Д., към датата на възникване на ПТП, във връзка със собствеността и ползването на лек автомобил марка „Рено" с рег. № •••, наличие на реализирал се застрахователен риск, който се явява основание за възникване правото на обезщетение на ищеца, както и изплащане на сума в размер на 25 254, 60 лв., от които 24 500 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания. Счита, че тази сума е справедливо и достатъчно обезщетение за репариране на претърпените от ищеца вреди, доколкото твърди, че приносът му за настъпване на ПТП е равен на този на водача на МПС, което обуславя намаляване на размера на обезщетението. Прави възражения за съпричиняване от ищеца на ПТП поради това, че като водач на двуколесно превозно средство, неправомерно се е движил по разделителната линия на лентите за движение, между автомобилите, изчакващи разрешителен сигнал на светофарната уредба, както и, че е предприел навлизване в кръстовището, образувано от улиците „Преслав" и „Гладстон" в гр. Пловдив, при забранителен за него светлинен сигнал. Твърди, че ако ищецът не бе извършил тези две правонарушения, а бе навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, то до съприкосновение между участниците в произшествието не би се стигнало, тъй като те биха се разминали. Предвид неоснователността на главната претенция, счита, че и претенцията за присъждане на лихва върху вземането, предмет на иска, е неоснователно, а в условията на евентуалност твърди, че лихва се дължи съгласно чл. 497 от Кодекса за застраховането. Прави и възражение за погасяване по давност на част от претендираната лихва, за периода от 07.10.2020 г. до 10.12.2020 г., за който период счита, че претенцията е погасена по давност, поради изтичане на тригодишен срок от възникване на вземането. Твърди, че обстоятелство, което значително е допринесло за възникването на пътния инцидент, е неправилната регулация на движението със светлинни сигнали на кръстовището, образувано от улиците „Преслав" и „Гладстон" в гр. Пловдив от община Пловдив, в качеството и на собственик на пътя, на който е станало пътнотранспортното произшествие, доколкото не е изградила и поддържала светофарната уредба, която да регулира движението в обсъждания пътен участък, в съответствие с нормативните изисквания, залегнали в чл. 51 от Наредба № 17/23.01.2001 г. за регулиране на движението на пътищата със светлинни сигнали и по- конкретно, съчетанията от светлинни сигнали в отделните фази не са позволявали безопасно преминаване на конфликтните транспортни и пешеходни потоци през регулираното място, поради което счита, че е налице съизвършителство при причиняване на ПТП. Поради това и доколкото за застрахователя ще възникне правото да поиска от солидарно отговорния съизвършител да му бъде възстановена онази част от платеното обезщетение, която съответства на приноса на последния за възникването на вредите, е поискано привличане на Община Пловдив като трето лице помагач, което искане е уважено. С подадената допълнителна искова молба се поддържат всички твърдения в исковата молба и направени доказателствени искания, като се иска обявяването за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и делинквента към датата на събитието, че е налице настъпило застрахователно събитие, настъпил застрахователен риск, както и че от страна на пострадалия е предявена застрахователна претенция на осн. чл. 380, ал 1 от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от дата 07.10.2020 г., въз основа на която ответното дружество е образувана преписка по щета № 1500107912, че от страна на застрахователя е извършено частично плащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Направеното възражение за прекомерност на претендираното обезщетение счита неоснователно, като обосновава съответствието му с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване счита, че следва да бъде пълно и главно доказано от ответника. В постъпилия допълнителен отговор на исковата молба се поддържат направените възражения. По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника – Община Пловдив, което оспорва законосъобразността и правилността на конституирането му и моли да бъде отменено постановеното определение за това и заличено като страна по делото. В съдебно заседание и в становищата си по същество страните поддържат направените от тях искания и възражения. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на 17.08.2020 г. около 20 ч. било посетено местопроизшествие в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Гладстон" и ул. „Преслав", където бил настъпил удар между лек автомобил марка “Рено”, модел „Клио Симбол”, с ДК №•••, управлявано от Н.Д. и мотоциклет марка „Пиаджо“, модел „Либерти", ДК № •••, управляван от ищеца, при което последният е пострадал, като е претърпял телесни увреждания. С Решение № 716 от 05.04.2022 г., постановено по административно наказателно дело № 1293/2022 г. на РС Пловдив, водачът на лекия автомобил Н.Д. е признат за виновен за това, че на 17.08.2020 г. в гр. Пловдив, в района на кръстовището между ул. „Преслав“ и ул. „Гладстон“, при управление на моторно превозно средство (лек автомобил марка „Рено“ с рег. №•••) е нарушил правилата за движение (а именно – чл. 6, ал. 1 ЗДвП (Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.) и чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП (Жълта светлина означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.), като не спрял, а преминал през кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, въпреки че имал възможност да спре, без да създаде опасност за движението, и по непредпазливост причинил на С. И. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на скочната кост, счупване на пета ходилна кост и счупване на малкопищялния глезен на десния долен крайник, довели до трайно затрудняване на движението на същия – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба. Установяват се от приетите писмени доказателства и са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между „ЗД Евроинс“ АД и водача Н.Т.Д., управлявал лек автомобил с марка “Рено”, с ДК № •••, полица № 07119003443191, с период на валидност от 16.12.2019 г. до 15.12.2020 г., по време на който е настъпило застрахователно събитие и реализиран застрахователен риск, както и че от страна на пострадалия е предявена застрахователна претенция на осн. чл. 380, ал 1 от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо с изпратено на 07.10.2020 г., въз основа на която ответното дружество е образувана преписка по щета № 1500107912, по която е било изплатено обезщетение в размер на 25 254, 60 лева, от които 24 500 лева за неимуществени вреди. От представената писмена кореспонденция между страните (писмени молби, обратни разписки и уведомителни писма) се установява, че от ищеца, на 07.10.2020 г., е подадена молба до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди от ПТП, като с уведомително писмо с рег. № 6831/17.11.2020 г. ищецът е уведомен за взето решение от застрахователното дружество за уважаване на претенцията му до размер от 24 500 лв. за неимуществени вреди, от претендираните общо в размер на 90 000 лв., което не е преразгледано, въпреки подадената за това изрична молба. От приетата по делото епикриза от КОТ към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД се установява, че ищецът е постъпил за оперативно лечение в клиниката на 17.08.2020 г., където е престоял до 20.08.2020 г., с диагноза счупване на талуса, закрито, фрактура тал.декстра. След извършено образно – диагностично изследване е установено наличие на фрактура и извършено оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзелни. Приета е и епикриза от КОТ към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, от която се установява, че ищецът е постъпил за оперативна процедура с диагноза последици от други счупвания на долен крайник, постъпил в клиниката на 18.10.2021 г., изписан на 22.10.2021 г., Представените амбулаторни и болнични листове установяват ползван отпуск от ищеца, поради временна неработоспособност, поради фрактура на талуса, от 17.08.2020 г. до 18.11.2020 г., за 94 дни, както и за времето от 18.10.2021 г. до 21.11.2021 г., поради последици от други счупвания на долен крайник, за 35 дни. След запознаване с медицинската документация, предоставена от ищеца и приета по делото, с изследванията от образна диагностика и след извършен преглед на ищеца, е изготвена и СМЕ, която е приета по делото без възражения на страните и възприета изцяло от съда, като компетентна и обоснована. От заключението на същата се установява, че в резултат на ПТП на 17.08.20г., ищецът е получил закрито счупване на шийката дясната скочна кост; счупване на основата на дясна 5-та предноходилна кост; счупване на върха на външния израстък на дясна глезенна става. Посочено е от вещото лице, че счупването на скочната кост е травма с висок интензитет, довеждаща в някои случаи до незарастване и инвалидизация на лицето. Счупването на шийката на талуса в областта на дясно стъпало, съчетано с фрактури на основата на 5-та предноходилна кост и върха на външния израстък на малко пищялната кост на същия крак, в съвкупността си, причинили трайно затруднение на движението на десен долен крайник. Лечението на счупването на шийката на талуса било единствено оперативно, а лечението на останалите две фрактури консервативно - външна имобилизация. Ищецът постъпил по спешност в шокова зала на УМБАЛ „Св. Георги“ в увредено общо съС.ие, силна болка в десен глезен и стъпало, невъзможност за придвижване. Извършена била оперативна интервенция по спешност на 18.08.20г., като под обща анестезия било извършено открито намесване на фрактурата на талуса и поставяне на метални тела с канюлирани винтове, гипсова ботушна шина, като, след проведена антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия, бил изписан на 30.08.20 г. с указание да ходи с две патерици, без да натоварва оперирания крак и два контролни прегледа. Поставени били канюлирани спонгиозни винтове в тялото на талуса на десния крак на ищеца с дължина 60-80 мм и дебелина 6, 5 мм - два броя, какъвто бил метода на лечение на тази увреда. 14 месеца по-късно ищецът постъпил в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ на 18.10.21г., като на 20.10.21г. били отстранени оперативно, под спинална анестезия, металните тела от десен глезен, а ищецът бил изписан на 22.10.21г. с указание за ЛФК и щадене на оперирания крак. Извършените операции били с повишена сложност, като всяка една била наложителна, поради спазване на алгоритъма за лечение на съответната увреда. На ищеца била причинена болка със силно изразен характер, травмата довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето, страданията, които изтърпял били силно изразени, поради засягане на десен долен крайник и невъзможно придвижване, самообслужване и хигиенен режим. Интензивността на болката била голяма непосредствено след травмата, след откритото наместването и началния период на раздвижването. Съгласно приетото заключение оздравителния процес при фрактура на шийката на талуса е в порядъка на 75-90 дни, а за останалите фрактури 25-30 дни, а възстановителния период е от 5-6 месеца, в зависимост от тежестта на увредата, качеството на проведената рехабилитация и не на последно място степента на участие на самото лице. Ищецът провеждал планово рехабилитация и физиотерапия в оторизирано заведение амбулаторно от дата 25.03.21г. Според вещото лице, при такИ. увреди, е препоръчително да се провеждат планово, ежегодно, физиотерапевтични и балнео- санаториални лечебни курсове в оторизирани лечебни заведения, т.е. трябва до края на живота си ищецът да се съобразява с тази травма, като се съобразява и с изискванията към нея. При извършения медицински преглед на ищеца на 29.09.2024г. в СО-ЗОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ вещото лице установява, че в момента на прегледа ищецът се придвижва със самостоятелна походка без накуцване, съобщава за невъзможност за клякане с двата крака, поради ограничени движения в дясна глезенна става и болки при промяна на времето и след продължително натоварване. При прегледа било установено и наличие на два оперативни цикатрикса от външна и вътрешната страна на дясната скочна кост с големина около 5-6 см. всеки, с кафеникав оттенък, както и ограничение на дорзалната флексия (движение на стъпалото нагоре) с 5 градуса. Посочва, че ограниченото движение в дясната глезенна става е дефинитивно и не подлежи на лечение, като то и болките при промяна на времето и при натоварване няма да изчезнат с течение на времето. Разпитани за установяване на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания в следствие преживяното ПТП са свидетелите К. – син и съпруга на ищеца, чиито показания съдът преценя с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и заинтересоваността им от изхода на делото, поради роднинската връзка с ищеца, но прие истинни, доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото и с оглед непосредственото възприемане на поведението на ищеца, което, с оглед периода, в който е бил обездвижен, е доС.ие само на най-близките му хора. От показанията им се установява, че след произшествието ищецът изпитвал много силна болка и бил на обезболяващи медикаменти. Около 6 месеца бил на легло, при пълно обгрижване, имал нужда от чужда помощ за всичко, дори да отиде до тоалетната, съпругата му заявява, че го къпела на място. Едва по-късно започнал да ползва патерици. Всичко това, с оглед и динамичния начин на живот, който водел преди ПТП, се отразило зле на психиката му, станал придирчив, избухлив, затворил се в себе си, станал несигурен, притеснявал се дали ще може да работи и издържа семейството си и да изпълнява задълженията си вкъщи. След около година се състояла втората операция, по време на която били отстранени металните елементи от глезена му, което наложило да преживее отново болнично лечение, засилени болки, обезболяващи медикаменти, няколко месеца възстановяване. Дълго време не шофирал, след което станал по-предпазлив, отразил му се стреса. Сега можел да ходи, но не можел да тича, изпитвал болки при промяна на времето и при натоварване. Разпитани по делото за доказване на възражението за съпричиняване на ПТП са двама свидетели, очевидци на произшествието. Свидетелят Ш., незаинтересован от изхода на делото, чиито показания съдът прие истинни, заяви, че е станал свидетел на процесния инцидент, бил спрял на кръстовището, първа кола, а докато тръгвал, мотористът го изпреварил отдясно и се блъснал в преминаващ през кръстовището автомобил, точно пред него, на средата на кръстовището. Свидетелят Ц., разпитана по делегация от РС – Шумен, заявява, че няма спомен за движението на моториста, като си спомня само, че се е движил срещу нея и се е ударил в преминаващ през кръстовището автомобил, като показанията и не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна. От приетото без възражение на страните заключение на СТЕ, дадено след изслушване на свидетелите, приемане на изпратените от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ писмени доказателства – чертеж фази на регулиране, циклограма, матрица и схема, както и приложените към досъдебното производство доказателства, се установява, че ищецът, управлявайки мотоциклет „Пиаджио Либерти“, предприел навлизане в кръстовището от ул. „Гладстон“ на червен + жълт светлинен сигнал на светофарната уредба, като 0, 718 секунди преди смяната на светлинния сигнал от червен + жълт в зелен, ищецът С. К. навлязъл в зоната на кръстовището с управлявания от него мотоциклет със скорост 20, 16 km/h. За времето 0, 718 секунди, което време е от навлизането на мотоциклета в кръстовището до промяната на светлинните сигнали на светофарната уредба, лек автомобил „Рено Клио Симбол“, движещ се със скорост 37, 08 km/h, ще измине допълнителен път по посоката си на движение - 7, 39 m, от което следва да се приеме, че удар не би настъпил, тъй като в този случай задната част на автомобила ще се намира на 3, 2 m от мястото на удара. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, определил и изплатил обезщетение на ищеца в размер, с който той не бил съгласен. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ допустим. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Безспорно е между страните, а и доказано по делото, че между ответника и собственика на лек автомобил с марка “Рено”, с ДК № •••, е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени с влязлото в сила Решение № 716 от 05.04.2022 г., постановено по административно наказателно дело № 1293/2022 г. на РС Пловдив, с което застрахования водач е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но на осн. чл. 78а, ал.1 от НК освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно т. 15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, а последната, на осн. чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а в случая и от констатациите за настъпилите вредоносни последици – причинената средна телесна повреда на ищеца, както и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението, за което водачът е признат за виновен. От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание. Не се спори между страните и за това, че след образуване на застрахователната преписка по щета, по застрахователна претенция на ищеца е определен и заплатен размер на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП в размер на 24 500 лв. Основен спорен въпрос между страните е дали така определеното обезщетение е в съС.ие справедливо да репарира претърпените от ищеца болки и страдания, както и тези, които ще търпи в бъдеще, с оглед получените от него травми и с оглед приноса му за настъпване на произшествието. Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. За да прецени размера на обезщетението за причинената вреда, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквИ.лент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или размер на обезщетение за конкретно телесно увреждане. Във всеки случай съдът преценя съобразно събраните доказателства и конкретните особености на всеки случай и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквИ.лент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и от изслушаните свидетелски показания се установява, че получената при ПТП тежка травма – фрактури на кости на десния глезен, е довела до силни болеви усещания, които са намалявали с времето и са се засилвали с оперативните интервенции и началото на рехабилитациите. Страданията, които е изтърпял ищецът са били силно изразени, поради продължителността на лечението, оздравителния и възстановителния период, невъзможност за придвижване без помощни средства и обслужване по време на лечението, като към момента на прегледа ищецът се оплаква все още от ограничен обем на движение на глезена, което ограничава възможностите му за клякане, бягане, от болки при промяна на времето и при натоварване, за които вещото лице сочи, че са характерни за травмата и няма да отшумят, като цял живот следва травмата да бъде съобразявана и е препоръчително да се провеждат планово, ежегодно физио- терапевтични и балнео-санаториални лечения. Останали са по дясната глезенна става на ищеца и два оперативни белега с големина 5-6 см. При преценка на справедливия размер обезщетение съдът съобразява и периода на възстановяване до така описаните остатъчни последици – около година и половина, както и възрастта на ищеца – 61 години, с оглед която възстановяването е по-бавно. Фрактурите са налагали оперативно лечение по определен алгоритъм, налагало се е и оперативно отстраняване на поставени метални тела от глезена, което допълнително е травмирало ищеца. Самото съС.ие на покой и навъзможността на ищеца да се движи, като е бил на легло повече от шест месеца, според свидетелските показания, било съпътствано с необходимост от ползване на чужда помощ, невъзможност не само да работи, да извършва ежедневните си домашни задължения, но и да се обслужва сам, което, наред с изпитваната болка, според свидетелите, е довело до негативни емоции на страх и несигурност, промени в поведението на ищеца, който станал необичайно нервен, избухлив, затворен в себе си. Не се доказват по делото твърденията за причинените от травмата на ищеца безсъние и безнадежност, както и промените в поведението му да се проявяват и до сега. От друга страна съдът, възприемайки отговорите в приетата СМЕ, приема, че оздравителният период на получената от ищеца травма е бил до 90 дни, а възстановителният период до 6 месеца, с оглед тежестта на увредата, качеството на проведената рехабилитация и степента на участието на увреденото лице. В конкретния случай няма обективни причини ищецът да е бил на легло 6 месеца, до който срок е следвало да приключи възстановяването му, след като, видно от заключението, е изписан след първата операция на 30.08.2020 г. с указания да ходи с две патерици без да натоварва оперирания крак. Към момента на прегледа ищецът се предвижва със самостоятелна походка, без оплаквания и без накуцване, като последиците от получените травми, които няма да оздравеят, не са от такова естество, че да влошат силно качеството му на живот. Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно обществено- икономическите условия към момента на настъпване на злополуката – август 2020 г., възрастта на ищеца, степента на отразяване на травмата на психическото му съС.ие, обстоятелствата, при които е причинена травмата, нейният вид и продължителността и вида на лечението, наличието на трайни, неизлечими белези и остатъчни последици от травмата – ограничено движение на глезенната става и усещане за болка при промяна на времето и натоварване, както и изтърпените болки и множеството неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 70 000 лв. Възраженията за съпричиняване, направени от ответника, съдът намира за основателни. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който е управлявал в нарушение на правилата за движение по пътищата, преминал е на забранителен жълт сигнал на светофарната уредба, като е могъл да спре, без да създаде опасност за движението, което е установено с влязлото в сила решение на наказателния съд. Предпоставка за възникването на ПТП е създал и ищецът, който е преминал стоп линията и започнал преминаване през кръстовището на забранителен сигнал на светофара, като, съгласно приетата по делото СТЕ, ако ищецът бе потеглил на разрешителен, зелен светофарен сигнал, то до удар между двете превозни средства не би се стигнало. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен – допринася за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, или за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай безспорно по делото е установено, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, като преминал през кръстовището при едновременно светещи червена и жълта светлина на светофарната уредба, който сигнал забранява безусловно преминаването, с което е нарушил правилата на чл. 6, ал. 1 ЗДП, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и чл. 31, ал. 7, т. 2 ППЗДП, който указва, че едновременно светещи червена и жълта светлина - означава "Преминаването е забранено". Това обуславя извод за поведение в нарушение на законови правила за движение по пътищата, намиращо се в причинна връзка с произшествието и обективно допринесло за вредните последици, обуслявящо приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В първо съдебно заседание ответникът въвежда и ново възражение за съпричиняване на произшествието от страна на ищеца с неправомерното си поведение, а именно поради неправомерно изпреварване на спряла колона автомобили отдясно, което твърди да е узнал в съдебно заседание, при разпита на свидетеля Ш.. Съдът счита това възражение несвоевременно и преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което и не го обсъжда. Ответникът е бил в съС.ие да се запознае с мотивите на постановеното въззивно решение на наказателния съд, приложено към исковата молба, където са коментирани аналогични показания на същия свидетел, дадени в наказателното производство, поради което страната е имала възможност да узнае това обстоятелство, при положено старание. Приносът на ищеца за възникване на произшествието е конкретен и е категорично доказан от изслушаното заключение на вещото лице, а не предполагаем. При преценка доколко действията на ищеца са допринесли за настъпване на ПТП, като отчита механизма на ПТП и съпоставката на поведението на двамата участници в движението, съдът намира, че и двамата водачи имат равен принос за настъпване на произшествието, поради което и приема принос на пострадалия от 50 %, с колкото следва да се намали обезщетението. С оглед приетото, доказано, възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, след приспадане на определения процент съпричиняване, искът за обезщетяване на неимуществени вреди се явява доказан и основателен до размер от 35000 лв. От така определената сума следва да бъде приспадната и доброволно заплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 24500 лв., като предявеният иск следва да се уважи до размер от 10500 лв. и се отхвърли за разликата до 65 500 лв.. Съгласно чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3 от същия текст. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото се претендира обезщетение от датата, на която е депозирана извънсъдебната претенция за определяне на застрахователно обезщетение пред ответното дружество - 07.10.2020 г. Направено е възражение за погасяване по давност на обезщетението за забава за част от периода, който надхвърля три години преди датата на подаване на исковата молба, а именно за периода от 07.10.2020 г. до 10.12.2020 г., за който период счита, че претенцията е погасена по давност, поради изтичане на тригодишен срок от възникване на вземането. Съгласно чл. 378, ал. 8 КЗ вземанията за лихви върху застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна давност. Исковата молба е постъпила в съда по пощата с пощенско клеймо с дата 08.12.2023 г., поради което и погасени по давност се явяват натрупаните лихви за забава за период от 07.10.2020 г. до 07.12.2020 г., с изтичане на тригодишен срок от възникване на вземането до подаване на исковата молба, в която част следва претенцията да бъде отхвърлена, като погасена по давност, а в останалата част да бъде уважена като основателна. При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът не е направил разноски по делото. От пълномощника на ищеца е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ, за което е представено в съдебно заседание пълномощно, в което е поето задължение за безплатно процесуално представителство и защита, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да му го заплати. В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението следва да бъде определено съгласно по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в размер на 1345 лв. без ДДС, или 1 614 лв. с ДДС, каквото се дължи, поради регистрацията по ЗДДС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на адвокат Д.. Ответникът е направил разноски в размер на 794 лв. Съразмерно отхвърлената част от иска му се дължат 666, 70 лв. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, като по делото ответното дружество е представлявано от юрисконсулт Г.. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и на осн. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя възнаграждението по делото за юрисконсулт в размер на 450 лв., както е поискано, като съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 377, 90 лв. Така общия размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от иска, е 1 044, 60 лв., които следва да бъдат присъдени на ответника. Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 420 лв. - държавна такса в размер 4 % от присъдените вземания, както и сумата 610 лв. - разноски за вещи лица, по сметка на ОС Пловдив, общо 1030 лв. в полза бюджета на съдебната власт. Мотивиран от горното, съдът