Решение № 32 от 17.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1105/2021 г.

Производството по делото е въз основа на предявен иск от Е. П. Е., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника му адв. Е. С. И., САК, на съдебен адрес: •, срещу Н. К. Щ., ЕГН ••••••••••, на адрес: •. Сочи се с ИМ във връзка с предявените искове, че на 08/09.12.2016г. ищецът Е. П. Е. е бил с приятели в дискотека „The face“, където около 03, 00ч. бил нападнат внезапно от непознат мъж, също клиент в дискотеката. Същият му нанесъл внезапно два силни удара в лицето, след което бил обездвижен от други непознати и усетил силен удар в тилната област на главата. Твърди се че в тила е бил ударен с бутилка, Нанасяни са му последващи удари в лицето. След преустановяване на инцидента е откаран в „Пирогов“, където му била оказана спешна медицинска помощ. Установено било счупване на дясната скула и на носните кости, за което било проведено оперативно лечение. Зашити били и две рани на долния клепач на дясното око и рана в тилната област. Излагат се доводи в ИМ че на 16.12.2016г. Е. П. Е. е бил прегледан от съдебен медик, който е установил, че травматичните увреждания, които е получил са: Счупване на дясната ябълчна кост, кръв в десния горночелюстен синус, счупване на носните кости, разкъсно- контузна рана на дясната вежда, ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа, разкъсно- контузна рана на тила, състояние след личево-челюстна операция с метална фиксация на счупените костни парчета на ябълчната кост и на носните кости и остра стресова реакция. Твърди се с исковата молба, че известно време след нанесения побой е установен извършителя, а именно: Н. Щ. ЕГН ••••••••••, срещу когото е образувано досъдебно производство. Същият се е признал за виновен и е сключил споразумение, което е одобрено от съда по НЧХ дело № 2477/2018г. по описа на PC Благоевград. С исковата молба се поддържа, че изложеното от фактическа страна поражда интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск за заплащане на обезщетение за нанесените имуществени и неимуществени вреди, вследствие на нанесения побой. Иска се от съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди Н. Щ. ЕГН ••••••••••, да заплати на Е. П. Е. ЕГН •••••••••• обезщетение за причинени от деликта имуществени вреди в размер на 3 500лв. и неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от датата на установяването на извършителя, както и законната лихва от датата на подаването на исковата молба пред съда. Съдът с Определение № 1339/23.12.2021г. от закрито съдебно заседание по делото е оставил исковата молба без движение, като на ищеца чрез неговия пълномощник по делото са дадени указания: 1) да представи поправена искова молба, в която да се съдържа: цена на предявените искове; обстоятелствата в какво се изразяват претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от процесното деяния; банкова сметка или друг начин за плащане на визираното в исковата молба парично вземане; 2) представи пълномощно за адв. Е. И., удостоверяващо право и да представлява ищеца при подаване на исковата молба, респ. в производството по настоящето дело; 3) да представи доказателства за влязло в сила споразумение, с оглед освобождаване от дължимата се държавна такса; 4)представи препис от поправената искова молба, ведно с книжата по делото за връчване на другата страна по делото. В срока за отстраняване на нередовностите, по делото е постъпила искова молба- уточнение, както и писмена молба уточнение, с които нередовностите на първоначалната искова молба по делото са отстранени. С изправената искова молба- уточнение, посочено е от ищеца чрез неговия пълномощник в обстоятелствената част на молбата, че в резултат на подробно описаните наранявания в резултат на нанесените му удари и причинените средни и леки телесни повреди, Е. П. Е. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни и нетърпими болки и страдания, неудобства от претърпяните медицински манипулации и интервенции, прием на лекарства и други такива. Преживял е силен шок и притеснение, което му се отразило и психически. Будел се нощем, плувнал в пот. Изпитвал страх да излиза вечер, да посещава ресторанти и заведения. Променил се начина му на живот. Дори и сега изпитва страх и неудобства, и към настоящия момент не усеща част от дясната половина на горната си челюст. Усеща плаката и винтовете под дясното си око. При промяна във времето и при повишено физическо натоварване, усеща болки и дискомфорт в частите, с оперативни интервенциии. За дълъг период от време, в.т.ч. и към настоящия момент бил и е нарушен комфорта му на живот. Уточнява се с поправената искова молба, че от така причинените на Е. П. Е. средни и леки телесни повреди, ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер на 2281.00лв. /две хиляди двеста осемдесет и един лева/, представляващи заплатени суми за медицински манипулации и интервенции и неимуществени вреди в общ размер на 30 000лв, /тридесет хиляда лева/, представляващи обезщетение в размер на: -7 000лв. /седем хиляди лева/ за нанесената му средна телесна повреда- счупване на дясната ябълчна кост, наложило оперативна намеса, причинило трайно затрудняване на дъвченето и говора, за срок по-дълъг от 30 дни; -10 000лв. /десет хиляди лева/ за нанесената му средна телесна повреда- счупване на челюст, причинила и кръвонасядане в десния горночелюстен синус; -7 000лв. /седем хиляди лева/ за нанесената му средна телесна повреда - счупване, на носните кости: -1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда- разкъсно- контузна рана на дясната вежда; -1500лв. /хиляда и петстотин лева/, за нанесената му лека телесна повреда- ръзкъсно- контузна рана на гърба на носа; -1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда- разкъсно- контузна рана на тила; -1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда - остра стресова реакция. Поради изложеното, твърди се че за ищеца е налице правен интерес да предяви срещу ответника искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получени вследствие на нанесения побой и получените травматични, психологически, емоционални и психически увреждания. Иска се от съда с изправената искова молба, да постанови решение с което да осъди Н. К. Щ. ЕГН ••••••••••, да заплати на Е. П. Е. ЕГН ••••••••••, обезщетение за причинени от деликта- имуществени вреди в общ размер на 2281лв. /две хиляди двеста осемдесет и един лева/, представляващи заплатени суми за медицински манипулации и интервенции, както и неимуществени вреда в общ размер на 30 000лв./тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение в размер на: 7 000лв. /седем хиляди лева/ за нанесената му средна телесна повреда - счупване на дясната ябълчна кост, наложило оперативна намеса, причинило трайно затрудняване на дъвченето и говора, за срок по-дълъг от 30 дни; 10 000лв. /десет хиляди- лева/ за нанесената му средна телесна повреда - счупване на челюст, причинила и кръв в десния горночелюстен синус; 7 000лв. /седем хиляди лева/ за нанесената му средна телесна повреда- счупване на носните кости; 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на дясната вежда; 1500лв /хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда- ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа; 1500лв /хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на тила; 1500лв./хиляда и петстотин лева/ за нанесената му лека телесна повреда- остра стресова реакция, ведно със законната лихва от датата на деянията/09.12.2016г./, както и законна лихва, считано от подаване на исковата молба. След извършена повторна служебна проверка в закрито съдебно заседание, съдът счита че депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице нови основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК. Производството по движението на делото следва да бъде възобновено. След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства. С Определение № 1050 от 31.10.2022г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът на осн. чл. 47 ал. 6 от ГПК, е назначил на ответника Н. К. Щ., ЕГН •••••••••• – ответник по настоящото гр.д. № 1105/2021г. по описа на ОС Благоевград, особен представител за осъществяване на процесуално представителство и защита и съдействие пред настоящата съдебна инстанция, а с Определение № 1104 от 15.11.2022г. е определил след съгласуване с АК Благоевград за особен представител- адв. А. С. М. от АК Благоевград, като е определил възнаграждение в размер на 1 498.43лв., което следва да се привнесе от ищеца по делото. В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от особения представител на Н. К. Щ.- адв. А. С. М. от АК Благоевград, с който е взето становище по предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Възразява се, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 от ГПК, тъй като част от претенциите на ищеца са неясно и неточно формулирани, което значително затруднява и/или осуетява ефективната защита на ответника по делото. Така излагат се доводи, че по отношение на акцесорния иск за лихви не е посочено върху каква главница се претендират същите и за какъв период. С писмения отговор се възразява от особения представител на ответника, че с исковата молба по настоящото дело, ищецът претендира увреждания, които са извън предметния обхват на обвинението по наказателното производство, с което Н. К. Щ. е бил признат за виновен чрез постигнато с РП Благоевград споразумение по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград. Сочи се, че ответника по настоящото дело- Н. К. Щ. е бил признат за виновен от наказателния съд за това, че на на 08/09.12.2016г., около 03.00часа, в дискотека „The face“ в гр.Благоевград, чрез нанасяне на удари с юмрук в дясната част на лицето на Е. П. Е., е причинил средна телесна повреда на последния, изразила се в счупване на дясна ябълчна кост, счупване на дясната челюст, както и счупване на носните кости, което наложило оперативно лечение и което довело до разстройство на здравето, неопасно за живота.“ В този смисъл възразява се с писмения отговор на ИМ от особения представител на ответника по делото- адв. М., че в наказателния процес ответника е бил признат за виновен само за три травматични увреждания на ищеца Е. П. Е.- счупване на дясна ябълчна кост, счупване на дясната челюст, както и счупване на носните кости, които общо съставляват по смисъла на НК- средна телесна повреда. Акцентира се с писмения отговор, че с исковата молба по настоящото дело, ищецът претендира заплащане обезщетение за неимуществени вреди и за други, различни от посочените травматични увреждания, които не са били предмет на обсъждане и произнасяне от наказателния съд. С отговора на ИМ са развити съображения, че всички останали наранявания посочени от ищеца с молбата уточнение по делото, освен че са извън предметния обхват на наказателното производство, съставляват както поотделно, така и в своята съвкупност- лека телесна повреда, за която давностния срок за наказателно преследване е 6 месеца и същият отдавна е изтекъл, тъй като няма данни ищецът Е. П. Е. да е сезирал съда за образуване на наказателно дело от частен характер срещу Н. К. Щ.. С писмения отговор по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, наведено е от особения представител на ответника по делото- възражение за погасяване на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД по давност, на осн. чл. 110 от ЗЗД, поради изтичане на 5 годишен период от датата на извършване на деянието/09.12.2016г./, до датата на предявяване на исковата молба/14.12.2021г./, за претендираното обезщетение за неимуществени вреди за всички увреждания, в общ размер на 6 000лв., които не са били предмет на разглеждане в наказателното производство по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград/подробно посочени и описани в отговора на ИМ/. Навадено е възражение за изтекла погасителна давност, на осн. чл. 111 б.“в“, пред. 2 от ЗЗД, по отношение на акцесорния иск за лихви върху претендираната сума от 6000лв., като обезщетение за уврежданията съставляващи лека телесна повреда, извън обхвата на проведеното наказателно производство, поради изтичане на тригодишния срок на погасителната давност. С отговора на исковата молба, оспорва се от особения представител на ответника- адв. А. М., предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, в частта му в която се претендира обезщетение за вреди, от травматичните увреждания на ищеца Е. П. Е., причинени от ответника Н. К. Щ., на 08/09.12.2016г., в дискотека „The face“ в гр. Благоевград, за които дееца е бил признат за виновен в рамките на наказателното производство, проведено по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, на обща стойност от 24 000лв., като в тази му част предявения иск се оспорва като неоснователен, поради това че е завишен по размер. По отношение на акцесорния иск за лихви върху частта от предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди, в размер на 24 000лв., за травматичните увреждания причинени на Е. П. Е., за които Н. К. Щ. е бил признат за виновен от наказатления съд, наведено е възражение за погасяването му по давност, на осн. чл. 111 б.“в“, пред. 2 от ЗЗД. Излагат се доводи, че срока за погасяване на акцесорния иск за лихви е изтекъл, дори да се приеме от съда че същият следва да тече от датата на приключването на наказателното производство, тъй като съдебното определение по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, е влязло в законна сила в деня на постановяването му- 30.11.2018г. и искането за лихви е погасено на 30.11.2021г., преди предявяването на исковата молба по настоящото дело/14.12.2021г./ С отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК, наведено е своевременно от особения представител на ответника- адв. М., възражение за погасяване по давност на предявения иск за имуществени вреди в размер на 2 281.00лв., тъй като същият се претендира – „от така причинените на ищеца средни и леки телесни повреди…“, като алтернативно предявения иск за имуществени вреди се оспорва от ответната страна по основание и размер. С отговора на ИМ наведено е възражение за погасяване по давност и на акцесорния иск за лихви върху предявения иск за имуществени вреди, поради изложените съображения от особения представител, идентични с тези по възражението за погасяването на акцесорния иск за лихви в останалата му част. Въз основа на уточняваща молба от ищеца Е. П. Е., чрез пълномощника му по делото, от 27.02.2023г. за периода и размера на претендираната мораторна лихва, съдът с изрично определение от открито съдебно заседание/на20.03.2023г./е прекратил производството в частта, в която е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди за нанесена средна телесна повреда, а именно счупване на челюст, причинила и кръвонасядане в десния горночелюстен синус, за сумата в размер на 10 хил. лева, ведно със законната лихва върху така претендираната сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, поради оттегляне на предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на предявения иск, и в частта на претендираната мораторна лихва върху обезщетение в размер на 10 хил. лева, за нанесена средна телесна повреда на ищеца- счупване на челюст, причинила и кръв в десния горночелюстен синус, считано от 14.12.2018г. до предявяване на иска- 14.12.2021 година, в размер на 3 047.23 лева. Въз основа на уточняващата молба от ищеца, съдът е: -ДОПУСНАЛ по искане на ищцовата страна увеличение само досежно размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за нанесена средна телесна повреда- счупване на дясната ябълчна кост, наложило оперативна намеса, причинило трайно затрудняване на дъвченето говора за срок по-дълъг от 30 дни, като размерът на предявения иск е бил увеличен от 7 000 на 17 000 лева; -ДОПУСНАЛ е увеличение на предявения иск за мораторна лихва върху обезщетение в размер на 7 хил. лева, за нанесена средна телесна повреда на ищеца- счупване на дясна яблъчна кост, наложило оперативна намеса, причинило трайното затрудняване на дъвченето и говора за срок по-дълъг от 30 дни, за същия период на претенцията за мораторни лихви, а именно от 14.12.2018г. до предявяване на иска, 14.12.2021г., като размерът се увеличи от 2 133.05 лева на 5 000 лева. С определение от открито съдебно заседание, проведено по делото на 25.04.2023г., съдът е ДОПУСНАЛ изменение и увеличение на предявения иск за мораторна лихва, върху претендираното обезщетение в размер на 17 000лв., за неимуществени вреди за причинено увреждане- счупвана на дясна ябълчна кост, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г., от 5000лв. на 5 180лв. При устните състезания по съществото на делото и с писмена защита, пълномощникът на ищеца- адв. И. поддържа предявените искове за имуществени е неимуществени вреди и моли съда да ги уважи за размера за който са предявени. Излагат се доводи, че от събраните доказателства в тяхната съвкупност по несъмнен начин се доказва противоправното и виновно деяние от ответника по делото- осъществен деликт на 09.12.2016г. в дискотека „The face“-гр. Благоевград, като се твърди че са доказани на осн. чл. 300 от ГПК не само деянието за което е повдигнато обвинение по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, но и деянието което е извън предмета на приключилото наказателно производство, като доказва се по безспорен начин и наличието на причинно следствена- връзка между нанесения на ищеца побой на инкриминираната дата и настъпилите за Е. П. Е. травматични увреждания, преживяната силна и остра стресова реакция, чиито последици не са отшумели и досега. Поддържа се още че ищецът е преживял силни болки и страдания, настъпила е промяна в социалния му живот и поведение, като в продължение на продължителен период от време е преживял и дискомфорт в личния си живот. Ето защо иска се от съда да уважи предявените искове по чл. 45 от ЗЗД изцяло и за пълния им размер. С писмената защита, поддържа се от адв. И. становище за неоснователност на наведеното възражение за погасяване на исковата претенция за главница и лихва по давност, тъй като давностния срок в случая е започнал де тече от датата на открИ.ето на дееца, съобразно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 изр. 3, като не е изтекъл предвидения в закона 5 годишен срок до завеждането на исковата молба пред съда, а освен това възражението за погасяване на претендираните лихви е неоснователно, тъй като исковата претенция с оглед на заявения период, е съобразена с разпоредбата на чл. 111 ал. 1 б.“в“ от ЗЗД. Навадено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, определен от съда за особения представител на ответника, с аргументи за липсата на фактическа и правна сложност, както и поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 36 ал. 2 от ЗА. В пледоариите си при устните състезания по делото и с писмена защита, представена по делото в указания от съда срок, особения представител на ответника по делото- адв. А. М., моли съда да отхвърли предявените искове по чл. 45 от ЗЗД- за част от тях поради недоказаност на исковата претенция, а за друга част- поради погасяването им по давност. Оспорва се от особения представител на ответника, че деликта е недоказан, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи и доказа по безспорен и несъмнен начин, че побоя над Е. П. Е. и получените от ищеца травматични увреждания, са в резултат именно на ударите, нанесени от Н. К. Щ., тъй като в нанасянето на удари са участвали и др. лица. Навадени са доводи по същество че исковете за вреди от деликт са недоказани и поради това, че не се установява наличието на причинно следствена връзка между нанесения побой и травматичните увреждания на Е. П. Е., посочени в ИМ въз основа на която е образувано настоящото дело. Поддържа се от особения представител на ответника, че предмет на проведеното наказателно производство по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, са били само уврежданията на Е. П. Е., съставляващи по естеството си средна телесна повреда- счупване на дясна ябълчна кост, счупване на дясната челюст, както и счупване на носните кости. Твърди се че останалите травматични увреждания описани в ИМ по настоящото дело, за които се поддържа че са настъпили като резултат от същото деяние, осъществено от Н. К. Щ., но са останали извън предметния обхват на приключилото със споразумение между прокурора и подсъдимия наказателно производство, възразява се от ответната страна, че по отношение на същите неприложима е разпоредбата на чл. 300 от ГПК, като в процесуална тежест на ищеца е да докаже по делото че същите са причинени в резултат на противоправното и виновно поведение на ответника Н. К. Щ.. Отделно за тази увреждания настъпили за ищеца, възразява се че предявените искове за имуществени и неимуществени вради са погасени по давност, тъй като съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на 5 годишен срок от датата на деянието/09.12.2016г./, до датата на предявяване на исковата молба/14.12.2021г./, е изминал период по-дълъг от предвидения законов срок, поради което исковате в тази им част са погасени по давност. Оспорват се с писмената защита от особения представител на ответника по делото и акцесорните искове за лихви- за една част от тях поради това- че след като са погасени по давност главните искове, то погасени са и акцесорните искове за лихва във връзка с тях. Отделно наведено е от ответника самостоятелно основание за погасяването на исковата претенция за лихви по давност- вземанията за лихви за периодични плащания, които по силата на чл. 111 б. „в“, пр. 2 от ЗЗД, се погасяват с изтичането на кратката 3 годишна давност, поради което исковата претенция за лихви е неоснователна за периода от преди три години от завеждането на настоящите искове за вреди от деликт пред съда. Оспорва се по съществото на делото от ответната страна предявения иск за имуществени вреди, както по основание, така и по размер. Навадени са възражения че сумата от 2 281лв. се претендира за средствата изразходвани за лечението на Е. П. Е., както за причинените му средни, така и за причинените му леки телесни повреди, като не може да се разграничи каква част от сумата е била за лечението на едните и каква от същата за лечението на другите увреждани. Поддържа се възражение за погасяване на иска за имуществени вреди по давност и на осн. чл. 110 от ЗЗД. По съществото на делото, адв. М. оспорва предявения иск за неимуществени вреди освен по основание, така и по размер, като изразява становище че исковата претенция за деянието, в частта на деликта която не е погасена по давност, е недоказана тъй като не се установява по несъмнен начин от събраните гласни доказателства- какви точно неудобства, болки и страдания е изпитал пострадалия. Оспорва се предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като са наведени възражения за прекомерност на исковата претенция на ищеца. След преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, заключенията на експертите по допуснатите и приети съдебни експертизи, доводите на страните и събраните гласни доказателства, съдът след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и като се съобрази с разпоредбите на процесуалния закон, намери за установено от фактическа страна следното: Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че на 08/09.12.2016г. ищецът Е. П. Е., заедно с приятелката си и компания от няколко човека били в дискотека „The face“ в гр. Благоеврад за да празнуват студентския празник. При отИ.ето му към бара около 03.00 часа, ищеца бил нападнат внезапно от непознат мъж, също клиент в дискотеката, като не се установява с нещо да го е бил предизвикал или между тях да е имало разправия. Мъжът нанесъл внезапно два силни удара на ищеца в областта на лицето, като Е. П. Е. не могъл да му отвърнал на ударите, тъй като бил изненадан и почувствал силна болка. Към мъжът нанесъл ударите бързо се присъединили и негови приятели, като няколко мъже заобиколили ищеца и му нанесли множество удари с ръце в областта на главата и тила. При опит да помогнат на приятеля си Е. намесили се двама мъже от компанията на ищеца- З. и П., като те също пострадали от нанесени им удари. СбИ.ето било преустановено от намесата на хора от охраната, като двете групи били разделени и изведени от дискотеката навън. По делото е разпитан свидетеля К. З., който е присъствал на инцидента в дискотека „The face“ в гр. Благоевград, на 08 срещу 09.12.2016г. Сочи че компанията е била в едно от сепаретата на дискотеката, а другата компания до бара на едно ниво по- долу./дискотеката била на две нива/. Спомня си, че Е. отишъл до бара за питие, а бара се намирал на по- долното ниво. Всичко се развило много бързо. В един момент тоя видял че около Е. са се събрали няколко души и му нанасят удари. Не видял Е. да им отвръща, тъй като те го изненадали и той не е можел да реагира. Твърди че на приятеля му е нанесен сериозен побой от няколко човека, като е сигурен че един от тях е и ответника по делото, срещу който е водено наказателно производство. Свидетелят З. и двама от неговата компания- П. и С. се опитали да помогнат на Е., за да го защитят, но в този момент се намесили и хората от охраната, като боят бил преустановен. Извикана била и полиция. Свидетелят З. си спомня че били изведени навън и Е. седнал на земята, като не бил в безсъзнание, но бил напълно неконтактен. Седял наведен и се държал за главата, като от всякъде течело много кръв- от скулата, от главата, от носа, едното му око било подуто и затворено, а имало и разкъсна рана, която също силно кървяла. Свидетелят сочи, че той е бил ударен и от човек от охраната, но категорично отрича да е видял хора от охраната да са нанасяли удари на Е.. За нанесения побой е било образувано наказателно производство срещу ответника Н. К. Щ., ЕГН ••••••••••, като е образувано ДП № 1899 ЗМ 613/2016г. по описа на 01 РУ Благоевград. Същото е внесено за разглеждане пред съда по Споразумение между Прокурор от РП Благоевград и подсъдимия Н. К. Щ., което на осн. чл. 384 ал.1 от НПК е било одобрено от наказателния съд, а подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 09.12.2016г., около 03.00часа, в гр. Благоевград, в дискотека „The face“, чрез нанасяне на удари с юмрук в дясната част на лицето на Е. П. Е., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ябълчна кост, счупване на дясната челюст, както и счупване на носните кости, което наложило оперативно лечение, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 3 и пр. 5 от НК, във вр. с чл. 129 ал.1 от НК, за което на Н. К. Щ., ЕГН ••••••••••, е било наложено на осн. чл. 54 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 години. Сключеното споразумение не подлежи на обжалване, като същото има последиците на влязла в законна сила присъда. Установява се, че веднага след нанесения побой пострадалия Е. П. Е. е бил транспортиран с линейка до гр. София, където е бил приет по спешност за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, в отделението по лицево- челюстна хирургия. При снетите анамнестични данни, пострадалият е съобщил че на 09.12.2016г. около 03.00часа в дискотека в гр. Благоевград, му е нанесен побой, като е удрян многократно в областта на лицето. Видно от приетата по делото Епикриза въз основа на ИЗ № 41522/16 за проведено лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, установено е счупване на дясната ябълчна кост, кръв в десния горночелюстен синус, счупване на носните кости, разкъсно- контузна рана на дясната вежда, ръзкъсно- контузна рана на гърба на носа, разкъсно-контузна рана на тила, състояние след личево- челюстна операция с метална фиксация на счупените костни парчета на ябълчната кост и на носните кости и остра стресова реакция. На пострадалия са извършени лабораторни изследвания и рентгенография на лицевите кости. Установено е видима лицева асиметрия, с хлътване в областта на дясната зигоматична кост, палпира се фрактурен праг в областта на долния орбитален ръб в дясно. Ограничено отваряне на устата. Под обща интубационна упойка на 12.12.2016г. е извършено оперативно лечение, видно от приетия като писмено доказателство Оперативен протокол № 737 от същата дата. Направен е оперативен разрез под клепача на дясното око, достигнато е до счупването, наместени са костните парчета, които са фиксирани с метална плака и винтове. Направен е послоен шев и поставена носна тампонада. След изписването на ищеца от УМБАЛСМ „Пирогов“, на 14.12.2016г., същият е посетил болница „Лозенец“, където му е извършен преглед от съдебен лекар медик, като е потвърдена поставената му окончателна диагноза. По настоящото дело е допусната и изслушана от съда съдебно- медицинска експертиза, извършена от експерт ортопед- д-р Ал. С., като съдът възтриема изцяло даденото експертно заключение, като компетентно, пълно и безпристрастно изготвено. За да изготви и даде експертното си заключение, д-р С. се е запознал и анализирал представените по делото и приети като писмени доказателства медицинско документи/Епикриза от УББАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от отделението по лицево- челюстна хирургия; Копие от медицинско направление от 14.12.2016г.; Медицинско свидетелство № 41522 от 14.12.2016г.; Амбулаторен лист № 811/16.12.2016г.; болничен лист и др./, като е извършил и личен преглед на пострадалия Е. П. Е.. При снемане на анамнестични данни от пострадалия, ищецът съобщава че на 08./09.12.2016г., около 03.00 часа сутринта, му е нанесен побой в дискотека „The face“, от непознат мъж, като са му били нанесени удари в областта на лицето и тилната част на главата. По данни на пострадалия удара в тила е бил нанесен с бутилка. Въз основа на представената по делото и приобщена към доказателствата медицинска документация, експерта сочи в писменото си заключение, че Е. П. Е. е получил счупване на носните кости и на зигуматичната кост в дясно; получил е кръвоизлив в десния максиларен синус/горно челюстен/; открита рана в областта на дясната вежда; охлузване в областта на носа и разкъсно контузна рана в тилната област. Експерта сочи в приетата от съда СМЕ, че Е. П. Е. е бил транспортиран по спешност в болница „Пирогов“, където на 12.12.2016г. е извършена оперативна интервенция- репозиция и метална фиксация с плака нос зигуматици, репозиция на носните кости и поставена тампонада. Експерта сочи, че пострадалия не сочи за настъпили усложнения след оперативната интервенция и няма данни за настъпила такава въз основа на представените по делото медицински документи. При прегледа от експерта д- р С., Е. П. Е. е съобщил че е имал затруднения при хранене за около 3 месеца. При прегледа експерта травматолог не е установил груби цикатриси в областта на лицето, като пострадалия едва сега съобщава за нарушена чувствителност в първите два зъба в дясно, но без същата да влияе на процеса на говорене и дъвчене. Установеното от медицинската документация и личния преглед на пострадалия, дава основание на експерта- травматолог да даде следното писмено заключение по делото: Е. П. Е. е получил следните травматични увреждания: Счупване на дясната зигуматична кост с кръвоизлив в десния максиларен синус /горночелюстен/; Счупване на носните кости; Разкъсно контузна рана в областта на дясната вежда; Охлузване и нараняване на гърба на носа; Разкъсно контузна рана в областта на тила. Експертът сочи в приетата СМЕ, че механизмът на травматичните увреждания е удар с/или върху твърт тъп предмет. Този механизъм отговаря напълно на начинът, по който се твърди че са получени уврежданията при побоя на Е. П. Е.. Разкъсно контузиите рани в областта на дясната вежда, гърба на носа и тила са причина за временно разстройство на здравето без опасност за живота. Счупването на ос зигуматици е причина за трайно затрудняване на дъвчене и говор за срок по-дълъг от 30 дни, и е наложило оперативна интервенция. Кръвта в максиларния синус /горночелюстен/ е резултат от счупване на ос зигуматици. Счупването на ностните кости е причинило разстройство на здравето неопасно за живота. При разпита му в съдебно заседание, експерта д-р С. пояснява, че от данните в представената по делото медицинска документация, има установено само счупване на дясна зигуматична кост, но не и на дясна челюст. В резултат на счупването на дясната зигуматична кост, получила се е видима лицева асиметрия, с хлътване в дясната част. Експерта сочи, че поставената титаниева планка в скулата на пострадалия остава там и същата не се изважда при допълнителна оперативна намеса. Наместването на носните кости се извършва с поставяне на тампон в носа, но е много болезнено и се извършва при поставена упойка на пациента. Експерта пояснява, че счупването на зигуматичната кост и разместването на костите на носа могат да се получат при два отделни удара, като именно зигуматичната кост е предпазила дясното око на Е. П. Е.. Според експерта нанесените удари са били най- малко три, като това че удара по тила е нанесен с бутилка, също е установено въз основа на анамнестични данни, снети от самия пострадал. Експерта пояснява, че дадените 21 дни болничен на пациента не са били достатъчни за да се възстанови, като за такъв вид счупване възстановителния период е за около 3 месеца. От данните извлечени от медицинските документи, експерта травматолог сочи при разпита му в съдебно заседание, че има данни че след нанесения му побой, пострадалият да е загубил краткотрайно съзнание, но това е записано по анамнестични данни на самия пациент. В съдебно заседание експерта д-р С. пояснява, че е основал експертното си заключение на установеното при личния преглед на пострадалия, на дадените от него анамнестични данни, както и на медицинските документи представени по делото. За състоянието на ищеца по делото след нанесения му побой е разпитана свидетелката Д., която към 08.12.2016г. е била негова приятелка, а понастоящем съжителства с ищеца на съпружески начала и е майка на детето му. Свидетелката си спомня че били в гр. Благоевград по покана на свои приятели и групата посетила дискотека „The face“, за да отпразнува студентския празник. Свидетелката не може да опише подробно какво се е случило, тъй като за 5 минути отишла до тоалетната. Когато се върнала видяла че ищеца е с разкъсана скула, течало му силно кръв от носа и бил с разбита глава. След това всички излезли от заведението, като Е. легнал на тротоара, защото му станало лошо, течала му кръв и чакали да пристигне линейка. Когато пристигнала бърза помощ, ищеца бил веднага транспортиран с линейката за гр. София. Свидетелката Д. сочи в показанията си, че Е. през цялото време плачел, тъй като го боляло много силно. Наложила се операция на скулата, при която била поставена метална плънка, което било изключително болезнено и причинило на ищеца изключителен дискомфорт. Освен на скулата, шевове били поставени и край окото и на тила, където според свидетелката, ищеца е бил ударен с бутилка. Силните болки от които ищеца постоянно се оплаквал продължили около 1 месец, след което започнали бавно да отшумяват и навлезли в по- търпима фаза. Свидетелката сочи в показанията си, че ищеца не можел да се храни и да дъвче, бил неадекватен, заеквал и не можел добре да говори. Тъй като бил шит и край окото и на врата, раните зараствали болезнено, трудно и продължително, като през това време ищецът бил а загрозен от белезите и напълно бил преустановил общуването си с хора. Около 6 месеца след побоя, той изобщо не ходел в магазина си на работа, освен за проверка на работата на персонала. Не можел да се концентрира, загубил желание за работа. Свидетелката Д. в показанията си сочи, че Е. тотално се променил след случилото се. Преди това той бил изключително доброжелателен, комуникативен и общителен човек, като можел да разговаря спокойно дори с непознати и да осъществява траен контакт с други хора. След нанесения му побой се затворил в себе си, престанал да общува с хората и станал некомуникативен и неконтактен. С много техни приятели те престанали изобщо да се виждат и събират. В първите 6 месеца той избягвал да контактува дори с най- добрите си приятели. Свидетелката сочи, че съществено се променил социалния му живот, тъй като те престанали да ходят на гости на приятели и да посещават заведения и дискотеки. Мъжът с който живеела на съпружески начала, станал неспокоен, не можел да спи добре, събуждал се от кошмари, променил се социалния му живот. Макар да не бил в депресия, страхувал се от посещения на места където се струпват много хора и когато попаднел на такова място се зачервявал и изпотявал. В гр. Благоевград те повече не се върнали никога/освен за разглеждането на настоящото дело/. Свидетелят К. З. е един от най- добрите приятели на ищеца. Въпреки това връзката им била преустановена за няколко месеца, като едва след 8 месец след случката те започнали да се виждат отново и да прекарват известно време заедно. Свидетелят сочи в показанията си, че това вече не е същия човек, който познавал от преди. Постоянно е напрегнат, вече не може да се отпусне напълно. З. твърди, че Е. отказва да говори с него за случилото се и съзнателно отбягва темата. Приятелят на ищеца твърди, че след нанесения побой Е. вече не е така контактен и общителен като преди, като отбягва да общува с хората, затворил се е в себе си, постоянно е тревожен. По делото е допусната и изслушана от съда съдебно-психологична експертиза/СПИ/, изготвена от проф. д-р И. А., като съдът изцяло възприема даденото заключение като пълно, безпристрастно и компетентно изготвено. В писменото си заключение по делото, експерта психолог сочи, че по време на нанесения побой Е. Е. П. преживява остра стресова реакция, с интензивни негативни емоционални преживявания от страхово-тревожния регистър, свързани с психотравмата, телесните увреждания и предизвиканите от тях болки. Налице са според експерта данни за прояви на посттравматично стресово разстройство в периода след нанесения побой с продължителност около 6-7 месеца. Първият месец е съпроводен от високи нива на тревожност, депресия и психичен дистрес, мъчителна преоценка на събитията и чувство на безпомощност, като предприетите наложителни медицински прегледи и хирургични интервенции, и съпътстващите ги болкови изживявания засилват тревожно-депресивните симптоми. Сочи се в писменото заключение по приетата СПЕ, че в последвалия 5-6 м. период, тревожно-депресивните преживявания персистират, появяват се чувства за безполезност и срам, нежелание за социално общуване. Налице са нарушения на съня, натрапливи спомени, трудно съсредоточаване. Страхово-тревожните изживявания, свързани с травмата се генерализират и върху други житейски активности- Е. Е. П. започва да изпитва страх от конфликти в различни социални ситуации (напр. при евентуален инцидент на пътя при пътуване с кола). В писменото си заключение експерта проф. д-р И. А. сочи, че към настоящият момент се отчитат данни за слаби остатъчни прояви на посттравматичен стрес, за лека депресивност и висока степен на ситуативна и личностна тревожност. Специализираното изследване индикира задоволително справяне с психотравмата и изискванията на средата. Наблюдава се повишаване на тревожността в ситуации, в който Е. П. има външна провокация, която да напомни за преживяванията му, свързани с травмата, като тези спомени са съпроводени с негативни емоционални преживявания В обобщение експерта сочи в писменото си заключение по делото, че са налице данни за прояви на постгравматично стресово разстройство в периода след нанесения побой (с продължителност около 6-7 месеца). Симптомите на посттравматичното стресово разстройство имат дългосрочни ефекти върху психо-емоционалното състояние на страдащия. Макар специализираното изследване да индикира задоволително справяне с психотравмата и изискванията на средата, при Е. Е. П. все още са налични прояви на повишена тревожност, лека депресивност и социална отдръпнатост, което предполага, че без да обуславят личностно и социално дисфункциониране, травматичните увреждания и преживяната травма от нанесения побой са дали трайно отражение върху комфорта и начина му на живот. При изслушването и пред съда експерта проф.д-р И. А. сочи, че при изследванията си е установила че настъпилата остра стресова реакция, която се е разгърнала за около 6-7м. като посттравматично стресово разстройство, се намира в причинно следствена връзка с нанесения на Е. П. побой на 09.12.2016г., като след този период е започнал период на възстановяване, който и към настоящия момент не е напълно завършен. По делото по искане на ищцовата страна е допусната и назначена съдебно икономическа експертиза/СИЕ/, изпълнена от експерта икономист- И. Л. Г., като съдът възприема изцяло експертното заключение, което намира за пълно, безпристрастно и компетентно изготвено. В писменото си заключение, експерта е посочил размера на дължимата мораторна лихва, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г., както следва: -мораторната лихва, изчислена в Таблица №1 върху обезщетението от 17 000.00 лв. за нанесена средна телесна повреда- счупване на дясна ябълчна кост, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г. е в размер на 5180.27 лв.; -мораторната лихва, изчислена в Таблица № 2 върху обезщетението от 7000.00лв. за нанесена средна телесна повреда- счупване на носните кости, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г. е в размер на 2133.05 лв. -мораторната лихва, изчислена в Таблица № 3 върху обезщетение от 1500.00 лв. за нанесена лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на дясната вежда, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г. е в размер на 457.09 лв.; -мораторната лихва, изчислена в Таблица № 4 върху обезщетението от 1500.00лв. за нанесена лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на гърба на носа, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г. е в размер на 457.09лв.; -мораторната лихва, изчислена в Таблица № 5 върху обезщетението от 1500.00лв., за нанесена лека телесна повреда- разкъсно-контузна рана на тила, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г. е в размер на 457.09лв.; -мораторната лихва, изчислена в Таблица № 6 върху обезщетението от 1500.00лв., за нанесена лека телесна повреда- остра стресова реакция, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г., е в размер на 457.09лв. В писменото си заключение експерта сочи, че общо размера на мораторната лихва, изчислена върху обезщетенията за нанесените телесни повреди за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г., е 9141.68 лв. В подкрета на изводите си, експерта сочи че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на ОЛП на БНБ, плюс 10 процентни пункта, определени от МС с Постановление № 426/18.12.2014г., в сила от 01.01.2015г. Дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер на законната лихва. Мораторната лихва /закъснителна лихва/ е обезщетение за забавено плащане. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът след анализ на доказателствената съвкупност и като съобрази разпоредбите на материалния и процесуалния закон, извежда следните правни изводи: Предявените искове са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона- от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, поради което всеки може да предяви иск пред съда за да иска обезщетение за нанесените му вреди. Понятието "вреда", макар да не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца. В случая твърди се от ищеца че чрез извършения от ответника противоправен акт, е увредено физическото здраве/телесният интегритет/ на ищеца, като в този смисъл е засегнато правото му на лична неприкосновеност, представляващо конституционно установено право. Гражданскоправната санкция за противоправното и виновно поведение на делинквента се изразява във възникване на вземане за обезщетение на неимуществените вреди /чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД/, като чл. 52 ЗЗД задължава съда да определи обезщетение по справедливост, като отчете, че възстановяване на засегнатото неимуществено благо не е възможно/личната неприкосновеност е парично неостойностима/, а обезщетението представлява предвидената от закона заместваща облага, чиято цел е да отстрани неблагоприятните последици от правонарушението и да репарира вредите чрез определен от съда паричен еквивалент. В практиката на ВКС се приема че противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека /отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание/ представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД. Всички разходи направени от пострадалия, свързани с поправянето на причинените му увреждания, съставляват имуществени вреди и също подлежат на репариране по съдебен ред. За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е установено и доказано наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД: деяние- действие или бездействие/непредприемане на определено правно изискуемо действие/, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а вината е субективен елемент. В правната теория относно института на непозволеното увреждане противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние. Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма е следвало да се изпълнят. В теорията се приема, че най-важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е чл. 45 от ЗЗД, която забранява да се вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди, деянието осъществява състава на чл. 45 от ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице. При преценка дали е противоправно поведението на едно лице от значение е и признаването на абсолютните права, каквито са правата по глава втора от Конституцията на Р. България, например правото на живот, правото на лична свобода, неприкосновеност на личния живот и др. Абсолютните права обезпечават защита срещу всеки. Когато деянието нарушава абсолютно право на едно лице, например правото на неприкосновеност на личността и на телесния интегритет, правото на собственост, неприкосновеността на личния живот и др. деянието е противоправно. Противоправността се изразява в такова поведение /действие или бездействие/ на дееца, което засяга чужди субективни права, но за да бъде същата основание за поправяне на вредите, същата следва да е и в причинна връзка- закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. В практиката на ВКС се приема също, че противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяко действие или бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека /отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание/ представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Установява се по безспорен и несъмнен начин по делото, че деянието от което се твърди че са настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца- Е. П. Е., е било предмет на образуваното НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, за което срещу ответника Н. К. Щ., ЕГН ••••••••••, е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129 ал.2 пр. 3 и пр. 5 от НК, във вр. с чл. 129 ал.1 от НК. Наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение между прокурора от РП Благоевград и Н. К. Щ., с което подсъдимият се е признал за виновен че на 09.12.2016г., около 3.00часа през нощта, в дискотека „The face“- гр. Благоевград, чрез нанасяне на удари с юмрук в дясната част от лицето на Е. П. Е., е причинил по непредпазливост на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ябълчна кост, счупване на дясната челюст, както и счупване на носните кости, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Съобразно трайно установената съдебна практика, одобреното от наказателния съд на осн. чл. 384 ал.1, във вр. с чл. 382 ал. 6 от НПК, има силата на влязла в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, при предявен иск за вреди от деликт. Съобразно нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданските съдилища, които разглеждат искове за гражданските последици от деянието, относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, като за ищеца по гражданското дело остава процесуалното задължение да докаже при условията на пълно и главно доказване – наличието на причинно следствена връзка между деянието за което е наложено наказание по реда на НК и настъпилите вреди, както и да представи доказателства за техния размер. Следователно, в настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил описаното в исковата молба деяние, което е противоправно и виновно. Задължителната сила на крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат (в този смисъл - ППВС № 7/1959 г.) Като съставомерна последица от споразумението на наказателния съд, посочени са уврежданията за пострадалия Е. П. Е., имащи характера на средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129 от НК- счупване на дясна ябълчна кост, счупване на дясната челюст, както и счупване на носните кости. Установява се от доказателствата събрани по настоящото гражданско дело, че освен причинената на пострадалия средна телесна увреда, от същото деяние са причинени и други увреждания, имащи характера на лека телесна повреда. Като по-леки тези телесни увреждания не са съставомерни по чл. 129 от НК, поради което не са установени от наказателния съд и не са включени в споразумението, одобрено от съда. Поради изложеното настоящият състав на ОС Благоевград намира, че за тези увреждания е неприложима разпоредбата на чл. 300 от ГПК, като същите са извън предметния обхват на наказателното производство. Основателни са доводи, наведени от особения представител на ответника по делото, че за тези увреждания, ищецът Е. П. Е., съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, дължи провеждане на пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД, в рамките на настоящия граждански процес, образуван въз основа на предявен иск за имуществени и неимуществени вреди от същото деяние на ответника Н. К. Щ.. Следователно, в настоящото производство за несъставомерните увреждания на ищеца Е. П. Е., следва да бъдат доказани причинените от деянието вреди– техния характер и размер и причинната връзка с нанесената повреда, като предвид характера на тези вреди, изразяващи се в търпени болки, отрицателни физически и психически изживявания, както и др. неудобства, тяхното доказване следва да бъде извършено чрез събраните по делото доказателства. В случая вредите са установени чрез СМЕ, СПЕ, медицинската документация и чрез свидетелските показания, като безспорно установени са вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от Е. П. Е. болки и страдания, физически и психически дискомфорт. Въз основа на заключенията на експертите по приетата СМЕ и СПЕ, съдът приема за установено при пълно и главно доказване, че както травматичните увреждания/извън предметния обхват на наказателното производство/- разкъсно- контузна рана на дясната вежда, ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа, разкъсно-контузна рана на тила, така и психичните увреждания- остра стресова реакция, са в причинно следствена връзка с нанесения на пострадалия побой на 09.12.2016г. в дискотека „The face“- Благоевград, в който чрез нанасяне на удари е участвал и ответника Н. К. Щ.. Неоснователно е твърдението, поддържано от особения представител на ответника по делото- че дееца Н. К. Щ. следва да бъде оневинен, тъй като не се установява че уврежданията на Е. П. Е. са настъпили именно в резултат на нанесените от ответника удари. В наказателното право е трайно установена съдебна практика, съгласно която при нанасяне на удари върху пострадалия от няколко лица, без значение за извършителството на деянието и правните последици от същото е конкретно от ударите на кой от извършителите са причинени уврежданията за самия пострадал. Достатъчно в настоящия случай е че съгласно чл. 300 от ГПК и въз основа на влязлото в законна сила споразумение на наказателния съд по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, подсъдимият Н. К. Щ. се е признал за виновен че на 09.12.2916г. е нанасял удари с юмруци в областта на лицето на Е. П. Е., като в този случай следва да бъде прието за установено от гражданския съд- извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца. Гражданският разглеждащ правните последици от деянието във връзка с предявения иск за неимуществени вреди, е обвързан от влезлия в сила акт на наказателния съд. Исковата претенция за неимуществени вреди, в частта и с която се претендират травматични увреждания- разкъсно- контузна рана на дясната вежда, ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа, разкъсно-контузна рана на тила и и психични увреждания- остра стресова реакция, се доказват по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства/медицински документи/, както и от заключенията на експертите по приетите СМЕ и СПЕ, изготвени от д-р С. и проф. д-р И. А., като съдът намира за безспорно установено че същите се намират в причинно следствена връзка с противоправното и виновно деяние на ответника, извършено на 09.12.2016г. в дискотека „The face“- Благоевград. Тези увреждания кореспондират с начина, по който е извършено деянието- чрез нанасяне на множество удари в областта на главата на Е. П. Е., от няколко лица, със значителна сила, брой и интензитет. Експерта по приетата СПЕ е категоричен, че настъпилото посттравматично стресово разстройство на ищеца, се намира в причинна връзка с нанесения му побой, като същите са дали трайно отражение на психо-емоционалното състояние на пострадалия и са дали трайно отражение върху комфорта и начина му на живот. Настоящият състав на съда намира, че няма пречка в гражданското производство да се установят увреждания, които не са били установени от наказателния съд. С отговора на ИМ своевременно е наведено от ответната страна и прието за разглеждане от съда- възражение за погасяване по давност на исковете за причинени неимуществени вреди, за уврежданията от деянието на Н. К. Щ., настъпили за Е. П. Е., които не са били предмет на разглеждане в наказателното производство на осн. чл. 110 от ЗЗД. Съдът не следи служебно за давността, като се произнася само при наведено изрично възражение за това от страната по делото, като е обвързан от параметрите на наведеното възражение. Исковете за обезщетение от непозволено увреждане представляват претенция относно гражданските последици на противоправното деяние и по отношение на тях е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече съгласно чл. 114 ал. 3 ЗЗД от открИ.ето на дееца. Съгласно трайната практика на ВКС и по-специално съгласно ТР № 5/05.04.2006г. по т.д. № 5/82005г. на ВКС е прието че висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението, не спира теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение. В същото се сочи, че ако е предявен иск за вреди в рамките на наказателното производство, съгласно чл. 115 ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Пострадалият не е страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Наказателният процес не е съдебен процес относно вземане за обезщетение, предявено от пострадалия в отделно гражданско производство. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. След като ищецът Е. П. Е. не е предявил граждански искове в наказателното производство, наказателния процес не спира течението на погасителната давност, за уврежданията които се претендират на деликтно основание по настоящото гражданско дело. Поначало вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършване на увреждането, когато деецът е известен още тогава /чл. 114 ал.3 от ЗЗД/, а причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана /чл. 84, ал.3 от ЗЗД/. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта, като дори не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Такъв е и настоящия случай- деянието е извършено на 09.12.2016г., като извършителите са били известни както на пострадалия, така и на полицията още в деня на извършването. Доказателство за това е Уведомление на осн. чл. 212 ал. 3 от НПК, изпратено от ОД на МВР Благоевград 01 ПУ до РП Благоевград, с което е поставено началото на досъдебното производство, в което изрично се сочи деянието и пострадалия Е. П. Е., както и че след проведени незабавни оперативно издирвателни действия, установена е съпричастността на лицето Н. К. Щ. към осъществяване на деянието, който е бил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа. Това че Н. К. Щ. е бил привлечен като обвиняем много по- късно е без правно значение, тъй като същият е бил известен на органите на полицията, като е могъл да бъде веднага установен и от пострадалия. Когато деецът е известен, както е в настоящия случай, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането /деликта/– в случая 09.12.2016 година, който момент съвпада с момента на открИ.е на дееца. Такава е и задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 5/05.04.2006г. по тълк. д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК и тази, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 1016 от 22.12.2009г. на ВКС по гр.д. № 293/2009г., III г. о.; Решение № 287 от 01.11.2012г. на ВКС по гр.д. № 1560/2011г., ІІІ г. о.; Решение № 1016 от 22.12.2009г. на ВКС по гр.д. № 293/2009г., ІІІ г. о. Погасителната давност за вземането от това увреждане изтича на 09.12.2021год. Давността не е прекъсвана на някои от основанията, посочени в чл. 116 от ЗЗД. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 14.12.2021г. – подписана с КЕП от пълномощника на ищеца. Поради изложеното ИМ е подадена в съда след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, поради което направеното възражение за изтекла погасителна давност е основателно. Предявените искове за неимуществени вреди, предявени от Е. П. Е., срещу Н. К. Щ., претендирани от деянието осъществено на 09.12.2016г. в дискотека „The face“- гр. Благоевград, в резултат на посочените с ИМ увреждания- разкъсно- контузна рана на дясната вежда, ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа, разкъсно-контузна рана на тила и остра стресова реакция, които са били извън предметния обхват на разглеждане по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград, са неоснователни като погасени по давност и не следва да бъдат уважавани от съда. След като са погасени по давност главните искове за неимуществени вреди, претердирани като резултат от посочените увреждания/ разкъсно- контузна рана на дясната вежда, ръзкъсно-контузна рана на гърба на носа, разкъсно-контузна рана на тила и остра стресова реакция/, то погасени са по давност и акцесорните искове към същите за претендираните лихви за забава. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено при пълно и главно доказване, че е осъществен общия състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, като са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответника Н. К. Щ., за причинените на ищеца Е. П. Е., неимуществени вреди в резултат на уврежданията- счупване на дясна ябълчна кост и счупване на носните кости/по отношение на счупването на дясната челюст производството по делото е прекратено/, при нанесен на пострадалия побой на 09.12.2016г. в дискотека „The face“- Благоевград. Изводите за виновно и противоправно поведение на ответника следват от всички събрани доказателства– писмени и гласни, изслушаните и възприети от настоящия състав експертизи. Деянието във връзка с така причинените на пострадалия увреждания, е било предмет на разглеждане и в приключилото с влязъл в законна сила съдебен акт по НОХ дело № 2477/2018г. по описа на РС Благоевград. Влязлото в законна сила споразумение между РП Благоевград и подсъдимия Н. К. Щ., ЕГН ••••••••••, е задължителна за гражданския съд за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Несъмнено е налице от обективна страна едно деяние, осъществено от ответника Н. К. Щ. чрез негови противоправни действия/нанасяне на удари с юмрук в областта на главата и лицето на пострадалия/, в нарушение на общата забрана да не се вреди другимо. Осъществено деяние не само е противоправно, но същото съставлява и престъпление за което на подсъдимия е наложено наказание от НК. Доказва се по несъмнен начин по настоящото дело, че настъпилите увреждания- счупване на дясна ябълчна кост и счупване на носните кости, са в причинно следствена връзка с осъщественото противоправно деяние от ответника на 09.12.2016г. в дискотека „The face“. Времето и начина на тяхното настъпване, отговаря същите да са настъпили в резултат на нанесени множество силни удари с юмрук в областта на главата и лицето на пострадалия, като ударите са били най- малко два и са били нанесени неочаквано, със сила и голям интензитет, поради което пострадалия не е успял да се защити. От елементите на деликта, само вината се предполага до доказване на противното/чл. 45 ал. 2 от ЗЗД/, като в настоящия случай същата следва да се счита за доказана на осн. чл. 300 от ГПК, като гражданския съд разглеждащ иска за деликт, приема за доказано че деянието осъществено от ответника Н. К. Щ. като деликвент виновно, а по-точно при условията на непредпазливост. Презумпция на разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, не беше оборена от доказателствата събрани по настоящото дело по никакъв начин. Анализа на събраните доказателства от съвкупността по делото налагат безспорния извод, че за пострадалия Е. П. Е. в резултат на противоправното и виновно поведение на ответника Н. К. Щ. са настъпили вреди, които са неимуществени по своя характер. Дефинирането на понятието вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД показва, че вреда е всяка неблагоприятна последица за защитените права и законни интереси на увредения, като тя може да засяга както имуществото на пострадалия, така и неимуществените вреди, които могат да бъдат причинени на пострадалото лице, в резултат на изтърпени болки и страдания, на неприятни физически и психически изживявания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен режим болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици за пострадалия, възникнали от виновното и противоправно поведение на дееца, като правопораждащият факт за обезщетението е извършването на самото деяние от което тези неблагоприятни последици са настъпили. На репариране съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданията на пострадалия. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а включва обсъждането на обективни критерии. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и неудобства– физически, емоционални и психически сътресения, които намират отражение върху здравето и върху психиката му и му създават дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното и/или психическото му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Съобразно същата- Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД -решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ ТО и др. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Тези критерии са възприети и във формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто не бе установен по настоящото дело. При преценката си за присъждане на справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази характера, вида и обема на претърпените от Е. П. Е. травматични увреждания: счупване на дясна ябълчна кост и счупване на носните кости, с кръвоизлив в десния максиларен синус /горночелюстен/- според заключението на експерта по приетата СМЕ. Съдът съобрази че счупване на дясната ябълчна кост, наложило оперативна интервенция- репозиция и метална фиксация с плака нос зигуматици, репозиция на носните кости и поставена тампонада. Поставената при операцията титаниева планка в скулата на пострадалия остава там и същата не се изважда при допълнителна оперативна намеса, но същата се усеща от пострадалия като чуждо тяло и причинява дискомфорт на Е. П. Е. и до настоящия момент. Самото поставяне на металната планка е било изключително болезнено и причинило на ищеца изключителен дискомфорт, като свидетелката Д. сочи в показанията си че той през цялото време плачел и крещял тъй като го боляло много силно след като отминало действието на упойката. Другото увреждане- счупване на носните кости също наложило оперативна интервенция- репозиция на носните кости и поставяне на тампонада, като тази манипулация също е изключително болезнена и се извършва на пациента, след като е поставен под упойка. Ишецът е търпял много силни болки след отминаване на действието на упойката. При определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази също че болките са били особено силни за пострадалия през първия 1 месец от възстановяването му. От заключението на експерта по приетата СМЕ, установявав се че ищеца е бил с трайно затруднение на дъвчене и говор за срок по-дълъг от 30 дни, и е наложило оперативна интервенция. Установява се от свидетелските показания по делото, че Е. П. Е. е имал затруднения при хранене за около 3 месеца, макар да не се установи и доказа в настоящия случай счупването на дясната челюст на пострадалия. Съдът съобрази, че за такъв вид счупване на зигуматичната кост, възстановителният период около 3 месеца. През време на възстановяване, ищецът е изпитвал болки, неудобства, имала е неспокоен сън. Засегнати са били и възможностите на ищцата да извършва обичайните си дейности отпреди инцидента- не посещавал работното си място и не излизал от къщи. В този смисъл съдът съобрази интензивността и продължителността на претърпените от Е. П. Е. болки и страдания, физически и психически дискомфорт. Съдът съобрази и настъпилите промени в социалния живот на ищеца- събраните гласни доказателства по делото сочат че е променил поведението си, станал нервен, загубил съня си, затворил се в себе си, престанал да общува с хората и станал некомуникативен и неконтактен. Съществено се променил социалния му живот, тъй като той заедно с жената с която живее на съпружески начала са престанали да ходят на гости на приятели и да посещават заведения и дискотеки. Е. вече не е така контактен и общителен като преди, като отбягва да общува с хората, затворил се е в себе си, постоянно е тревожен/свидетелските показания на приятеля му З./. В този смисъл съдът счита че са налице убедителни доказателства че за ищеца е настъпила трайна промяна в качеството на живота му, която не е отшумяла и към момента на разглеждане на настоящото дело пред съда. Иначе получените увреждания на Е. П. Е., в резултат на деликта осъществен от ответника по делото на 09.12.2016г. в дискотека „The face“- Благоевград, за които предявените искове за неимуществени вреди не са погасени по давност/ счупване на дясна ябълчна кост и счупване на носните кости/, са изцяло възстановени, макар пострадалия да продължава да усеща наличието на чуждо тяло в дясната си яблъчна кост. На следващо място като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът съобрази и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Принципът на справедливост изисква съдът да се съобразява и със съдебната практика въз основа на решенията на съдилищата, постановени в сходни хипотези. Предвид тези критерии, настоящия състав намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 12 000лв.- във връзка с болките, страданията, физическият дискомфорт и влошаването на качеството на живота от счупване на дясна ябълчна кост, и сума в размер на 5 000лв. от силни и нетърпими болки и страдания, неудобства от претърпяните медицински манипулации и интервенции, във връзка със счупването на носните кости. Именно тези суми съдът намира че съставляват справедливия паричен еквивалент на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Предявените искове за неимуществени вреди, над размера уважен от съда, до размера претендиран с исковата молба, след допуснатите от съда изменения на размера на исковете по реда на чл. 214 от ГПК, са неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени над уважения размер. Вземането за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е изискуемо от деня на извършване на увреждането, ако деецът е известен още тогава /чл. 114 ал. 3 от ЗЗД/, а причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана /чл. 84 ал.3 от ЗЗД/, като съгласно ТР № 5/05.04.2006 г. на ВКС по ТД № 5/2005 г. не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. По аргумент от чл. 84 ал. 3 ЗЗД деликвентът изпада в забава от датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи отговорност– в настоящия случай от 09.12.2016г. Вземането за лихва се погасява с изтичането на краткия 3-годишен давностен срок, като приложима е разпоредбата на чл. 111 б. "в" ЗЗД, поради което възражението на ответника чрез особения му представител в тази насока се явява основателно. Ето защо, законната лихва за забава върху сумите дължими като обезщетение за уважената част от иска за неимуществени вреди, следва да бъде присъдена за периода след 14.12.2018г. /три години преди датата на подаване на исковата молба, с която давностният срок е прекъснат/ до погасяването. В настоящия казус ищецът е заявил претенцията си за законна лихва за забава във връзка с предявените искове за неимуществени вреди, като я е разделил на две части- законна лихва за периода от 14.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба/14.12.2021г./, която погрешно е наименована иск за дължими мораторни лихви, както и законната лихва върху уважената част от предявения иск за неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба/14.12.2021г./, до окончателното изплащане на дължимото. Обвързан от заявеното искане за законна лихва за забава, съобразно посоченото с ИМ, съдът счита че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата- 3 656.67лв. съставляваща законна лиха за забава, върху главница от 12 000лв., за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г., за уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди за доказаното увреждане- счупване на дясна ябълчна кост, като в частта над уваженото от съда, до претендирания с ИМ размер от 5 180лв., предявения иск е неоснователен и не следва да бъде уважен. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца също така и сумата- 1 523.61лв. съставляваща законна лиха за забава, върху главница от 5 000лв., за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г., за уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди за доказаното увреждане- счупване на носните кости, като в частта над уваженото от съда, до претендирания с ИМ размер от 5 000лв., предявения иск е неоснователен и не следва да бъде уважен. Следва да бъде уважен иска за лихви за забава върху уважената част от предявените искове за неимуществени вреди- за сумите 12 000лв. и 5 000лв., счита от датата на исковата молба по делото, до окончателното изплащане на дължимото. Предявен е по настоящото дело и приет за разглеждане от съда- иск за обезщетение за имуществени вреди, в раззер на 2 281.00лв., съставляващи заплатени суми за медицински манипулации и интервенции. Съдът намира така предявения иск за доказан и основателен, въз основа на събраните писмени доказателства/фактури и касов бон за извършени плащания/.От заключението на вещото лице по приетата СМЕ, установи се по несъмнен начин че представените медицински документи за заплатени суми- 2 202лв. за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ и 29.00лв. за престоя в същото, както и суми за извършен преглед на пострадалия при друг лекар за второ мнение и в друго лечебно заведение, водят на безспорния извод че се касае за парични средства заплатени от Е. П. Е. са изразходвани за медицински прегледи и лечение и за поставяне на планки и др. консумативи, които са закупени от пациента, тъй като не се покриват от здравната каса. Тези си изводи експерта потвърждава и при разпита му пред съда. Поради изложеното съдът намира че разходваните суми, за които са представени надлежни платежни документи, са изразходвани изцяло във връзка с лечението на Е. П. Е. след нанесения му побой и във връзка с получените от него тежки травматични увреждания, поради което предявения иск за имуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда за сумата претендирана в ИМ- 2 281.00лв. Предявеният иск за имуществени вреди не е погасен по давност. Нормата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно нормата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД погасителната давност за вземания от непозволено увреждане започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Претендират се вземания за извършени плащания за медицински консумативи и лечение на пострадалия, като същите са изискуеми и дължими от датата на която са били платени. Видно е от представените писмени доказателства и приложение касов бон за плащане, че същите са платени на 14.12.2016г., а исковата молба е депозирана пред съда по електронен път именно на 14.12.2021г., поради което към момента на сезирането на съда, не е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД- 5 годишен давностен срок. Не се претендират законни лихви във връзка с предявения иск за имуществени вреди по делото. По разноските: Ищецът Е. П. Е. е освободен от заплащането на такси и раноски по делото на осн. чл. 83 ал.1 т. 4 от ГПК. Следва да бъде осъден ответника да заплати на пълномокника на ищеца- адв. Е. С. И., САК, Булстат- •, рег. № • в регистъра на ВАС, на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата 2 396.23лв., на осн. чл. 7 ал.2 т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за сторените по делото разноски за адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по гр.д. № 1105/2021г. по описа на ОС Благоевград, пред първата съдебна инстанция. Ищеца по делото е освободен от заплащането на държавна такса. Държавна такса по предявения иск обаче се дължи. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати по сметката на ОС Благоевград, сумата – 887.21лв., съставляваща държавна такса във връзка с уважената част от предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди, както и сумата 91.24лв. за дължимата държавна такса, във връзка с уважената част на предявения иск за имуществени вреди. Водим от горното, съдът