Решение № 477 от 17.9.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 604/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на част от ответниците по делото В. Ф. Ф., Л. Ф. Ф. и М. А. Ф., подадена чрез пълномощника им адв. В. К. от ВТАК, против решение № 260004/07.04.2022г. по гр.д. № 48/2018г. на СвРС, с което ответниците по делото са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат изградената в имота им с идентификатор 65766.417.17 масивна постройка с площ от 3, 66 кв.м., както и да прекъснат ел.захранването по процесния ел. кабел тип СВТ и да се въздържат от препятстване на ищците при частичното или пълното му премахване от техния имот с идентификатор 65766.417.11. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за частична недопустимост на първоинстанционното решение относно втория обективно съединен негаторен иск, поради произнасяне „свръх петитум“. В тази връзка се сочи, че районният съд е осъдил ответниците да се въздържат от препятстване на ищците при частичното или пълно премахване на процесния ел. кабел тип СВТ от имота им без същите да са отправяли такова искане за защита, поради което е налице недопустимост на обжалвания акт в тази му част. С въззивната жалба се навеждат оплаквания и за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във връзка с последното оплакване се посочва, че районният съд не е извършил анализ на събраните доказателства и не е извел съответните фактически изводи, а се е задоволил да изброи част от тях и да преразкаже показанията на свидетелите. Възразява се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните в нарушение на задължението си по чл. 236 ал. 2 ГПК, включително като е отказал да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ОСЗГ от 2003г. и за нищожност на заповедта на Кмета на Община Свищов от 20.06.2016г. Възразява се, че извода на съда, че ищците са собственици на имот с площ от 6 дка е необоснован, тъй като в решението на ОСЗГ от 2003г. липсва описание на границите му и към него не е приложена скица на имота, както и поради обстоятелството, че съгласно делбения протокол от 1948г. праводателят на ищците е получил в дял лозе с площ от 5, 8 дка. От друга страна се сочи, че извода на първата инстанция относно площта на имота на ответната страна противоречи на представените от нея доказателства, съгласно които собственото й лозе е с площ от 1 дка. Изтъква се, че съдът не е дал категоричен отговор в кой имот се намира спорната постройка, но въпреки това е приел, че същата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Допълва се, че дори тя да е в имота на ищците, доколкото сградата е съществувала към момента на упълномеряването му, те са се съгласили да получат имот с ограничение в правото на собственост. Възразява се срещу наличието на твърдяните от ищците пречки, които тази постройка им създава за пълноценното ползване на правото им на собственост. Относно уважаването на втората искова претенция се изтъкват възражения, че процесния силов кабел е с прекъснато ел. захранване, както и че ответниците са придобили по давност сервитутно право за преминаване на кабела през имота на ищците. Правят се оплаквания за нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с извода му, че ищците са собственици на спорната територия от 159 кв.м., поради противоречието му с нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно възстановяване на правото на собственост в съществуващи граници. По тези съображения се иска обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноските по делото. В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като акцентира, че първоначалният ответник по делото е признал по същество първата искова претенция за премахване на спорната постройка, доколкото с отговора на исковата молба е твърдял, че е започнал доброволно и незабавно нейното събаряне след като е узнал за образуване на делото. Възразява се, че настоящите ответници като правоприемници на починалата страна нямат право на извършват повторно вече преклудирани действия, които са извършени от техния наследодател. Изтъква се, че в исковия процес съдът не може да осъществява косвен контрол за законосъобразност върху заповедта на кмета на Община Свищов от 2016г., тъй като наследодателите на ответниците са били конституирани като трети заинтересовани лица в хода на съдебното й оспорване пред административния съд. Допълва се, че правото на собственост върху процесния имот е доказано с представените титули за собственост, както и че сочения от жалбоподателите имот с площ от 5, 8 дка е различен от процесния. Развиват се съображения, че ответниците не могат в настоящото производство да оспорват местоположението на границата между процесните имоти, тъй като техните наследодатели за участвали в съдебното производство по адм. дело № 217/2011г. на ВТАдмС, а и доколкото същите са придобили собствеността върху техния имот едва през 2015г. Акцентира се, че съгласно заключенията на изслушваните по делото експертизи двата спорни обекта /постройка и ел. кабел/ са незаконни строежи, вкл. поради неспазване на нормативно установените отстояния за постройката, поради което следва да се премахнат само поради факта на незаконното им строителство.Сочи още, че с оглед незаконното положение на ел. кабела не може да възникне и да се придобие по давност твърдяното сервитутно право. Във връзка с доводите на жалбоподателите за неоснователност на втория иск, поради прекъсване на ел. захранването по процесния кабел се изтъкват доводи, че според вещото лице същото може да бъде възстановено много бързо и само за 10 минути. С тези доводи въззиваемата страна моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост противно на изложеното във въззивната жалба. В случая не е налице произнасяне по непредявено от ищците искане, доколкото с уточнителната молба от 24.08.2018г. същите изрично са поискали от съда да осъди първоначалния ответник трайно да прекъсне ел.захранването по процесния ел. кабел и да се въздържа от препятстване на ищците при пълното или частичното му премахване от ПИ с идентификатор 65766.417.11. По този начин е докладвана тази претенция от съда по реда на чл. 146 ГПК в проведеното на 25.01.2019г. открито съдебно заседание и с обжалваното решение е налице произнасяне именно в тези предели на искането. С молбата от 18.12.2020г. ищците нито са подали нова искова молба, нито са поправяли по реда на чл. 129 ал. 4 ГПК вече приетата за редовна с доклада по делото такава. Те единствено по указания на районния съд са представили преписи от нея за настоящите жалбоподатели, които са конституирани в процеса по реда на чл. 227 ГПК като наследници на първоначалния ответник. Като такива те заместват в процеса наследодателя си и са обвързани от извършените до момента процесуални действия и техните последици. Процесът не започва отначало и спрямо тях не се дължи повтаряне на извършените преди заместването процесуални действия. Отделно от това по делото липсва препис от връчената на жалбоподателите искова молба от 18.12.2020г., нито те са представили такъв, от които да е видно, че не е налице оспореното искане за защита. По тези съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че не е налице твърдяната от жалбоподателите недопустимост на ревизираното решение в тази му част. При проверка за правилност на съдебното решение по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: В исковата си молба, уточнена с молба от 24.08.2018г., ищците са изложили твърдения, че като наследници на своя баща по реституция /твърдение по подразбиране, предвид представеното като документ за собственост решение на ОСЗ гр. Свищов/ са собственици на ПИ с идентификатор 65766.417.11 в местността „Стъклен“ гр. Свищов и че ответниците /жалбоподателите като правоприемници на своя наследодател Ф.Р. Ф., починал в хода на процеса и заместен от тях по реда на чл. 227 ГПК/ са собственици на съседен имот с идентификатор 65766.417.17. Ищците сочат, че върху имота им се оказва неоснователно въздействие, което ограничава правото им на собственост, тъй като незаконна масивна постройка в имота на ответниците, построена в нарушение на изискванията за отстояние, навлиза в имота им с идентификатор 65766.417.11, през който преминава незаконно положен в земята ел. кабел, с който се захранва ел. помпа в имот с идентификатор 65766.417.17. Ищците допълват, че не са давали съгласие ответниците да прекарат този кабел през имота им, както и че същият е положен без да са спазени нормативните изисквания за това. Уточняват, че поради посочените неоснователни въздействия върху техния имот не могат да го заградят по имотната граница, а надвисналата козирка на покрива на незаконната постройка улеснява достъпа до него, засенчва го в тази част, което е пречка да се отглеждат насаждения, да се поставя фотоволтаични панели. Сочат, че положения в земята кабел е пречка в този участък да се обработва земята, да се посадят фиданки, да се изгради система за капково напояване. По тези съображения отправят искане до съда за осъждане на ответниците да премахнат незаконната постройка, както и да прекъснат трайно ел.захранването по процесния ел. кабел и да се въздържа да препятстват ищците при пълното или частичното му премахване от ПИ с идентификатор 65766.417.11. С отговора на исковата молба първоначалният ответник оспорва предявените искове с възражения, че спорната постройка не навлиза в имота на ищците, поради което не им създава пречки за ползването му, както и че е придобил по давност ограниченото вещно право /сервитут/ на прокарване на процесния ел. кабел, тъй като е положен по съществуващото трасе повече от 40 години. Във връзка с последното се изтъква, че наличието на ел. кабел в имота на ищците не представлява неоснователно въздействие върху тяхната собственост и не ограничава ползването й, доколкото и същият е положен на необходимата дълбочина, при спазване на стандартите за прокарване на ел. инсталации. По тези аргументи се иска от съда от отхвърли ищцовите претенции. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. А. П., конституирана в процеса като задължително необходим другар, не е подала отговор на исковата молба. По вече изложените съображения за правоприемниците на първоначалния ответник, процеса продължава от момента на конституирането им, при запазване правните последици на вече извършените процесуални действия. Предвид на това районният съд неправилно е дал нов срок за отговор на исковата молба на същите, тъй като заместването в процеса по реда на чл. 227 ГПК е настъпило след като етапа за размяна на съдебни книжа и вече подаден от техния наследодател отговор. В тази връзка в подадения от жалбоподателите отговор на исковата молба могат се съобразят поддържаните от тях възражения, наведени и от техния наследодател в срока по чл. 131 ГПК, че процесната постройка не навлиза в имота на ищците и че ответниците са придобили по давност сервитутното право да прокарат спорния кабел по процесното трасе, както и оспорванията им с правен характер, вкл. че Решение № 0870а от 05.11.2003г. на ОСЗ гр. Свищов не е породило за ищците вещни права, за които преклузията по чл. 131 ГПК не важи. Не могат да се разглеждат обаче, поради преклудирането им фактическите възражения на жалбоподателите, че процесната постройка е търпим строеж и че не създава пречки над обикновените за ищците. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетите по делото заключения на допуснатите съдебно- технически експертизи се установя следната фактическа обстановка: С решение № 0870А от 05.11.2003г. на ОСЗГ гр. Свищов е възстановено правото на собственост на наследниците на К.С. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на лозе с площ от 6 дка, находящо се в землището на гр. Свищов, местност „Стъклен“. Съгласно удостоверение за наследници на Столична община от 30.06.2016г. ищците са деца на К.С. К., починал на 26.11.1976г. Според плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за кадастрални единици № 78 и № 80 в местността „Стъклен“, одобрен със заповед № СА-02-11-2/08.02.2011г. на областния управител на област В. Търново, за имота на ищците е определен ПИ с № 417.11 с площ от 5, 840 дка, а за този на ответниците е отреден ПИ № 417.17, който е разположен на изток от този на ищците. Според действащите КККР на гр. Свищов, одобрени със заповед № РД-18-10/12.02.2009г. на изп. директор на АГКК, ПИ на ищците е с идентификатор 65766.417.11, а този на ответниците с идентификатор 65766.417.17. По жалба на ищците, с влязло в сила решение № 541/13.12.2011г. по адм. дело № 217/2011г. на ВТАдм.С, е отменена заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ по отношение на двата спорни имота. Въз основа на това съдебно решение и заключението на СТЕ с приложените към нея скици е издадена нова заповед № ОА04- 1611/24.02.2016г. на областния управител, с която е одобрен ПНИ на територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на к.е. № 78 и № 80 в землището на гр. Свищов, местност „Стъклен“, съгласно който имота на ищците с идентификатор 65766.417.11 е упълномерен с 160 кв.м. до 6 дка чрез разширение в източна посока за сметка на имота на ответниците с идентификатор 65766.417.17. Преди издаването на заповед № ОА04-1611/24.02.2016г., въз основа на невлезлия в сила ПНИ, поради оспорването му от ищците в съответната част, кметът на Община Свищов, на основание §4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и след проведена процедура по изкупуване по реда на §4а и сл. от с.з., е издал заповед № 596-РД-01-03/14.05.2015г. за придобиване право на собственост от ответниците като наследници на Рафаил Ф. Рафаилов върху новообразувания имот, извън строителни граници, с идентификатор 65766.417.17 и площ от 1 дка, при посочените в заповедта граници. С нова заповед № 995 РД-01-03/20.06.2016г., в изпълнение на решението на административния съд и влязлата в сила заповед № ОА04-1611/24.02.2016г. на областния управител, кметът на Община Свищов е отменил първоначалната си заповед от 14.05.2015г. в частта за разликата над 840, 09 кв.м. до 1000 кв.м. по отношение на имота на ответниците и постановил, че този имот е с площ от 840, 09 дка при посочените граници и съседи. По делото не е спорно, че заповедта от 20.06.2016г. не е обжалвана от заинтересованите лица и е влязла в сила. От показанията на свидетелите на ищците – В. Н., П. И. и Пл.И. се установява, че са посещавали имота на ищците от началото на 90-те години, за да обработват лозето и да поддържат овошките в него. Първоначално имота нямал ограда, след това през 1994г. бил ограден с бодлива тел и с дървени колове, а след 2016г. била направена телена ограда с бетонни колове, която вървяла по кадастралната граница. Спорната постройка е построена след 1994г., а ел. кабела е поставен след 2009-2010г. По сегашната ограда постройка навлиза в имота на ищците с около 50-60 см., а преди това е граничела с оградата от бодлива тел. От показанията на свид. Ал. А. – доведен от ответниците, собственик на ПИ 65766.417.16 се установява, че между двата спорни имота е имало път във формата на буквата „Г“ и че постройката на ответниците бил на 2 м. източно от него. През 2016- 2017г. след заснемане от кадастъра на мястото на пътя ищецът е поставил нова ограда, която „захапва“ част от спорната постройка. Предишната бодлива ограда не е минавала по сегашното трасе, а западно от къщичката. Ел. кабела бил поставен още през 80-те години. От показанията на свид. Ат. Атанасов същото притежаващ имот в местността „Стъклен“ се установява, че след 2000г. за период от две – три години е обработвал имота на ищците, а преди него този имот го работел друг, като му го били дали от общината, защото пустеел. Между имота на ответниците и на ищците имало черен път широк около 3 метра, а къщичката била на около метър от него. От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Миневски, се установява, че процесния кабел е тип СВТ /силов кабел за ниско напрежение с ПВЦ изолация и обвивка/със сечение 4 кв.мм и той не е положен съобразно нормативните условия и изисквания, като не е спазена дълбочината на полагане от 1, 3 м., доколкото при контролните измервания се констатира, че е поставен под земята на дълбочина 50 см. Според вещото лице този тип кабел може да се полага в земята, като неговите качества не се изменят във времето. Същото е посочило, че кабела е прокаран по трасе с начало - фасада на къща в ПИ с идентификатор 65766.417.12, преминава през имота на ищците с идентификатор 65766.417.11, като в този участък дължината му е 58 м., и завършва в ел. табло разположена върху спорната постройка в имота на ответниците с идентификатор 65766.417.17. Според експерта вилните имоти с идентификатор 65766.417.12 и с идентификатор 65766.417.17 нямат и са нямали във времето разкрити партиди в доставчика на ел. енергия. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че към момента на извършената от него проверка на терен по процесния кабел е нямало ел. захранване, тъй като е отсъединен от предпазителите в ел. таблото в имот 65766.417.12. Процесният кабел отново може да бъде присъединен към тези предпазители и по него да протече ток, което ще отнеме 10-15 минути за един опитен ел. техник. Според заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице арх. Лалев, спорната постройка е с размери 197/186 см. с площ от 3, 66 кв.м. Представлява масивна конструкция от тухлена зидария с дебелина 12 см. и височина 2, 25 м., а покривната плоча е с дебелина 8 см. и образува околовръстна стреха с ширина 17 см. По предназначението си същата представлява постройка за инвентар и е съвместима с начина на трайно ползване на имота на ответниците. За изграждането й, както и за полагането на процесния ел. кабел няма издадени строителни книжа и разрешения от Община Свищов, нито е учредявано сервитутно право за преминава на кабела през имота на ищците. Според това вещо лице процесната постройка навлиза с около 50 см. в имота на ищците, при съобразяване на границите му по заповедта на кмета на общината от 2016г., а спрямо първоначалните граници тя е била изцяло в имота на ответниците на 1, 27 м. от границата с имота на ищците. Последното й разположение също не отговаря на общите нормативни изисквания за отстояние по ЗТСУ и Наредба № 5 за правилата и нормите по ТСУ. В съдебно заседание ВЛ Лалев уточнява, че нормативното изискване за 3 – метровото отстояние е съществувало през 80 –те години на 20-ти век, когато е била построена процесната постройка. Във въззивното производство на основание чл. 266 ал. 3 ГПК е допусната съдебно – геодезическа експертиза, като от представеното заключение с вх. № 3509/19.03.2024г., допълнено със заключение с вх. № 5645/08.05.2024г. се установява, че спорната постройка навлиза заедно с козирката на 1, 04 метра в имота на ищците с идентификатор 65766.417.11, както и че в него е положен процесния ел. кабел, които отстои от изградената ограда в западна посока на 1, 40 м. Вещото лице е посочило, че за да се упълномери имота на ищците съгласно издадената заповед на кмета на Община Свищов границата му с имота на ответниците се е изместила с 1, 76 м. в източна посока. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Искът по чл. 109 ЗС е способ за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта по предназначение й. С предявяването на иска се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото на ответника да въздейства върху вещта по начин, който смущава нейното ползване. Правото на собственост върху спорните имоти стои извън предмета на делото и по него не се формира сила на присъдено нещо, но то представлява преюдициален въпрос от значение за основателността на негаторния иск, по който съдът се произнася само в мотивите на решението. Следователно за уважаването на иска с правно основание чл. 108 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че върху нея ответникът е осъществил неоснователно въздействие с действие или бездействие, както и че това негово поведение създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот /вещ/ по – големи от обикновените – чл. 50 ЗС. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения по т. 1 и т. 3 от ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г. на ОСГК, ВКС. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорните имоти са разположени в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находяща в местност „Стъклен“ в землището на гр. Свищов. Ищецът със заявление от 1992г. е поискал да се възстанови правото на собственост в полза на наследниците на К.С. К. върху лозе от 6 дка в горепосочената територия и въз основа на него е постановено решение № 0870А от 05.11.2003г. на ОСЗГ гр. Свищов за възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху заявения имот. Следователно и по признания на ищците техния имот попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и собствеността върху него подлежи на възстановяване по реда на земеделската реституция. Именно това придобивно основание са поддържали ищците при подаване на исковата молба и в първото съдебно заседание, за което са представили решението на ОЗСГ, решението на административния съд, заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ в процесната територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на спорните имоти. С тези документи е легитимирана собствеността върху имота и в АГКК, видно от представената скица № 15-259924/01.06.2016г. Описаните в решението на ОСЗГ крепостен акт, делбен протокол и нотариален акт представляват доказателствата за правото на собственост, което ще се възстановява, които заявителят е длъжен да посочи и представи съгласно изискванията на чл. 12 ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ. Тяхното посочване в акта на административния орган не обоснова някакво различно придобивно основание, извън земеделската реституция. Противно на доводите на ищците решение № 0870А от 05.11.2003г. на ОСЗГ гр. Свищов няма конститутивен ефект, тъй като е издадено след измененията на ЗСПЗЗ през 1999г. След този момент реституция на земи, попадащи в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ протича двуфазно, като първо се издава решение на поземлената комисия за признаване правото на собственост, което има само установително действие и в което се описват единствено площта и местността, в която са се намирали земите /чл. 14 ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ, редакция ДВ, . 68 от 1999г./, а след това – заповед на кмета на съответната община за възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти, в която се описва местоположението, границите, съседите, ограниченията на собствеността и основанията за тях, съгласно влезлия в сила план на новообразуваните имоти /арг. §4к ал. 6 – 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Следователно при тази редакция на закон конститутивен /реституционен/ ефект има заповедта на кмета на общината. Едва заповедта по §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ легитимира правоимащото лице като собственик на конкретен имот, индивидуализиран с влезлия в сила ПНИ. В този смисъл е константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана с Решение № 809/14.01.2011г. по гр.д. № 1889/2009г., Решение № 262/10.07.2012г. по гр.д. № 944/2011г., решение № 116/07.06.2016г. по гр.д. № 5941/2015г., всички на I г.о., решение № 244/20.05.2014г. по гр.д. № 28/2013г. на II г.о. и мн. други. По тези съображения представеното от ищците Решение на ОСЗГ от 2003г. единствено и само признава правото на възстановяване на собствеността върху ПИ с № 417.11 по ПНИ респ. с идентификатор 65766.417.11 по КККР на гр. Свищов на наследниците на К.С. К.. Това решение няма за последица придобиването на това право на собственост от ищците като наследници на посочено лице, с оглед на неговото установително действие. По делото няма данни, а и самите те не сочат за имота им да има издадена заповед от кмета на Община Свищов на основание §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влезлия в сила ПНИ, поради което същите не се легитимират съобразно изискванията на закона като собственици на ПИ с идентификатор 65766.417.11. Налице е незавършена административна процедура по възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, което изключва възможността ищците към момента да са носители на правото на собственост по реституция. След като ищците към момента не се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 65766.417.11 на предявеното и поддържано в процеса основание – земеделска реституция, те могат да получат търсената от тях защита по реда на чл. 109 ЗС срещу твърдените неоснователни въздействия на ответниците. Недоказването на правото на собственост прави безпредметно изследване наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на негаторния иск и има за последица неговата неоснователност. Естествено за ищците не съществува пречка след завършване на реституционната процедура да предявяват отновно исковата си претенция по чл. 109 СК, ако все още ответниците поддържат твърдяното противоправно основание. Към момента обаче, след като те не се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 65766.417.11, предявения от тях негаторен иск следва да се отхвърли изцяло. Доколкото районният съд е достигнал до други правни изводи и краен резултат с обжалваното решение, същото следва да се отмени изцяло, включително и по отношение на необжалвалите необходими другари /арг. от чл. 265 ал. 2 и чл. 271 ал. 3 ГПК/ и да се отхвърлят предявените искове. При този изхода на делото претенцията на жалбоподателите за разноски за двете инстанции се явява основателна. В тяхна полза следва да се присъди възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция в размер на 800 лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 900 лв., включващи платена държавна такса от 50 лв., депозит за вещо лице от 450 лв. и адвокатски хонорар от 400 лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд