Решение № 4998 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 914/2024 г.

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Образувано е по жалба на Х. Д. Н. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение от 04.09.2024 г. на Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ е прекратена регистрацията й като безработно лице. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на така обжалвания административен акт, като, на първо място, се оспорва материалната компетентност на лицето, издало обжалваното решение. Материалната компетентност по ЗНЗ подлежала на доказване, а липсата ѝ била основание за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 от АПК. За да бъдел законосъобразен, административният акт трябвало да бъде издаден от компетентен орган, оправомощен в рамките на неговата компетентност. Липсата на такава компетентност водела до нищожност на административния акт. В конкретния случай от съдържанието на обжалваното решение не ставало ясно дали Директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград бил надлежно оправомощен да издава и подписва решение от типа на оспореното в производството. На второ място, се посочва, че били допуснати съществени процесуални нарушения. Решението нарушавало изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК. В съдържанието му били посочени правното основание за издаване, органът и датата на издаване, но липсвала конкретна информация за жалбоподателя, включително точен адрес. Била налице разпоредителна част с волеизявлението на органа, реда за обжалване и подпис на издателя, но отсъствали конкретни фактически основания за издаване на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Посочените основания формално покривали изискванията на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ, като дословно повтаряли законовото основание за прекратяване на регистрацията, но не предоставяли конкретна информация за съдържанието на неизпълнените препоръки на трудовия посредник, съответните неизпълнени действия и точния срок за изпълнението им. Без тези подробности контролът върху материалната законосъобразност на акта бил невъзможен, а жалбоподателят не бил наясно как да организира правото си на защита срещу акта. Недопустимо било съдът да прави заключения на базата на предположения, като свързва датата на прекратяване - 02.09.2024 г. с датата на настъпване на съответното прекратително обстоятелство по чл. 16, ал. 2 от ППЗНЗ. Това обстоятелство не било ясно за жалбоподателя и не било отразено в регистрационната му карта, в която също нямало препоръки за действия. За него останало неясно какво действие трябвало да извърши. В описателната част на атакуваната заповед били посочени бланкетно законовите основания. Поради това процесното решение било издадено в нарушение на закона, тъй като органът не изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, не изяснил фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая, и не събрал всички относими доказателства. За жалбоподателя съществували обективни пречки да се яви на посочената дата в регистрационната карта, но нямал писмени доказателства за това, а органът, издал обжалваното решение, не приел обясненията му. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение от 04.09.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград, като му бъдат присъдени разноски по делото при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Директор на Дирекция "Бюро по труда" – Свиленград, изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочието й, а при условията на евентуалност моли за нейното отхвърляне по подробно изложени писмени съображения. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. При условие, че съдът приеме жалбата за основателна, моли направените разноски по делото, съобразно неговата действителната фактическа и правна сложност, да бъдат определени в предвидения минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като взе предвид доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, Административен съд - Хасково прие за установено от фактическа страна следното: Със Заявление-декларация за регистрация рег.№ 10017886/01.04.2024 г. (л. 15) жалбоподателката Х. Д. Н. е заявила искане да се регистрира в Дирекция „Бюро по труда“ като безработно лице. Видно от Регистрационна карта рег.№ 10017886/01.04.2024 г. (л. 6), жалбоподателката е регистрирана като безработно лице по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ в Дирекция "Бюро по труда" гр.Свиленград на 01.04.2024 г. В регистрационната карта в частта „Срещи с трудов посредник за наблюдение на изпълнението“ в колона „Препоръка за действие/стъпка“ е налице отбелязване на две дати – 01.07.2024 г. и 02.09.2024 г. (л. 7). По делото от страна на административния орган е представена разпечатка от компютърна програма (л. 16) с отбелязан график на посещенията, в който като планирани са отбелязани датите 01.07.2024 г. и 02.09.2024 г. Срещу първата дата е налице отбелязване – Среща с ТП по ИПД, срещу втората дата отбелязване липсва. В същата разпечатка е налице графа „План за действие“, в която графа е отбелязана като възложена на 01.07.2024 г. мярка: Информиране за услугата „Консултация и менторство след започване на работа“ със срок - 02.09.2024 г. Срещу така отбелязаното е налице посочване за приел съгласие, и неизпълнен резултат с коментар: Лицето не се е явило на среща с ТП. Не отговаря на телефонни обаждания. С обжалваното в настоящото производство решение от 04.09.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Свиленград (л. 16, гръб), на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на Х. Д. Н., [ЕГН], рeг. № 10017886/01.04.2024 от 02.09.2024 г., поради неизпълнение препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие, като е посочено, че лицето не се е явило за среща с ТП. Налице е отбелязване „Предвид констатираните фактически обстоятелства“, без такива обстоятелства на практика да има изложени. Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо място, настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на съдебното производство поради подаване на жалбата след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за оспорване на административния акт. Видно от представената административна преписка, върху издаденото на 04.09.2024 г. решение е отразена дата на връчването му на жалбоподателката - 09.09.2024 г. С оглед датата на връчване, следва да се приеме, че срокът за оспорване на акта изтича на 23.09.2024 г. (неприсъствен ден), съответно по аргумент от чл. 60, ал. 6 от ГПК, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а именно на 24.09.2024 г. Видно от отбелязването върху куриерската разписка на „Еконт“ № 5300609258839 (л. 8) и представената в хода на производството разписка за приемо-предаване на суми и пратки (л. 40), жалбата е изпратена на 24.09.2024 г. В този смисъл същата е редовна и липсва основание за прекратяване на образуваното съдебно производство. Обжалваното решение е валиден административен акт, тъй като е издадено от компетентен по материя, степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, регистрацията се прекратява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта. В конкретния случай актът е издаден от Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр.Свиленград, който е ръководител на съответното поделение на Агенцията по заетостта (чл. 24, ал. 1 от Устройствен правилник на Агенция по заетостта), където жалбоподателката е регистрирана като безработно лице, и именно това е компетентният орган по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ и чл. 16, ал. 1 от ППЗНЗ. Правото на гражданите, търсещи работа, да се регистрират като безработни в териториално поделение на Агенция по заетостта, гарантирано с нормите на ЗНЗ, може да бъде ограничавано единствено при наличие на изчерпателно изброените в закона предпоставки за прекратяването й (чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от ЗНЗ), като административният орган е длъжен да установи и посочи релевантните за отказа, респективно прекратяването, факти и обстоятелства. Това му задължение произтича пряко от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която определя необходимото съдържание на административния акт, издаван в писмена форма, като в т. 4 от цитираната законова разпоредба е предвидено, че актът винаги следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Следователно, при хипотеза като настоящата - на прекратяване на регистрацията, административният орган е длъжен да изложи ясни и конкретни мотиви относно фактическите основания, обусловили това прекратяване. В случая в съдържанието на обжалваното решение има посочени правно основание за издаване, орган - издател, адресат на акта, дата на издаване, налице е разпоредителна част с ясно формирано волеизявление на органа, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя, но липсват фактически основания за издаване на акта, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. В оспореното решение е посочено: „Предвид констатираните фактически обстоятелства“, без обаче такива обстоятелства да са изложени. По-нататък в текста е налице известно пояснение: „Не изпълнил препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие - Лицето не е явило за среща с ТП“, който текст обаче не съдържа необходимата конкретика, необходима за осъществяване на контрол за материална законосъобразност на акта, респективно е налице и неяснота за адресата му във връзка с осъществяване на правото му на защита срещу акта. В случая липсва конкретна информация за съдържанието на неизпълнените от лицето препоръки на трудовия посредник, респективно конкретните неизпълнени действия и точния срок за изпълнението им. Дори да се приеме, че отбелязването, че лицето не се е явило за среща с ТП указва конкретно фактическо основание, то не става ясно кога е била насрочена тази среща и дали се касае за неизпълнение на препоръка на трудовия посредник, за неизпълнено действие или за неспазен срок. Липсата на съображения, мотивиращи действителното волеизявление на органа, е съществен порок на административния акт, тъй като препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност и представлява достатъчно основание за неговата отмяна. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, каквото в случая не е налице. Недопустимо е едва в съдебната фаза по съществото на спора, административният орган да излага съображения и да въвежда наличието на осъществили се факти във връзка с конкретна, визирана в чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ, предпоставка за прекратяване на регистрацията, доколкото по този начин се осъществява последващо мотивиране на постановеното прекратяване на регистрацията на безработното лице. В случая, като е постановил прекратяване на регистрацията на оспорващата като безработно лице, без да изложи фактически основания за това, задълженият по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ субект е издал административния акт в нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На основание гореизложеното, съдът намира, че процесното решение е постановено при нарушаване на изискванията за форма на административния акт, което налага неговата отмяна. В настоящото производство се претендира заплащане на минималното, предвидено за този вид дела, възнаграждение за един адвокат, който е осъществил процесуално представителство и защита на жалбодателя в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че своевременно направеното искане е основателно и следва да бъде уважено, тъй като от приложеното на л. 4 от делото пълномощно е видно, че предоставената правна помощ е била безплатна, на посоченото по-горе основание. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. Т. в размер на 1 000 лева, определено в минимален размер по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За дължимото от ответника адвокатско възнаграждение в посочения размер, следва да бъде осъдена Агенция за социално подпомагане – гр.София, която, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, е юридическото лице на бюджетна издръжка. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково