Решение № 288 от 6.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 593/2025 г.

Производството е по глава ХХІ НПК. Образувано е по протест на СГП срещу присъда № 460003/28.01.2025 година, постановена по НОХД № 4629/2019 година, с която СГС (СНС- закрит), НО, 11-ти състав признал подсъдимите Л. И. И. и К. Г. М. за невинни в това за времето от неустановена дата от началото на м. януари 2018 година до 31.01.2019 година на територията на Република България подс. Л. И. да е ръководил, а подс. К. М. да е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК (да превеждат през границата на страната отделни лица или група от хора, които не са български граждани, без разрешение на надлежните органи на властта) и по чл. 281 от НК (с цел да набавят за себе си имотна облага противозаконно да подпомагат чужденци да пребивават в страната в нарушение на закона), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с ръководител Л. И. и участници К. Г. М. и И. Ч. С., като групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от превеждането през границата на страната отделни лица или група от хора, които не са български граждани и на основание чл. 304 НПК ги оправдал подс. Л. И. И. по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 1, вр. ал. 1 НК, а подс. К. Г. М. – по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, ал. 7, т. 2, вр. с ал. 2 НК. В протеста и допълнението към него се твърди, че СГС е анализирал и оценил доказателствата по делото в нарушение на чл. 13 и чл. 14 НПК, поради което е достигнал до погрешни изводи за основния факт в наказателния процес – извършването на инкриминираното деяние и неговия автор. Изразява се съгласие с изводите на съда, че двамата подсъдими не са действали в синхрон и никой от тях не е имал отношение към извършеното от другия престъпление, като се сочи, че за съставомерността на деянието по чл. 321 НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си. Според прокурора от обясненията на подс. И. се установявало, че той се познава с И. С. и са приятели, а от показанията на св. К. Б. се установявала връзката между подс. И. и подс. М.. СГС не бил анализирал в достатъчна степен показанията на К. Б., Н. М. и Д. В. и връзката на последния с експлоатираните СРС и изготвените ВДС, които са основното уличаващо двамата подсъдими доказателство. Освен това в мотивите си СГС изобщо не бил коментирал и анализирал показанията на М. Б., Ф. Ф. и Д. Я., както и тези на св. А. М., които имали пряко отношение към деятелността на двамата подсъдими по чл. 321 НК. Оспорва се и изводът на първостепенния съд, че в останалите доказателства по делото, включително и приложените ВДС, не се откриват доказателства относно обединяване на престъпните действия на подсъдимите под обща воля на организирано сдружение, както и че не се установявало каквито и да било общи деяния между двамата подсъдими, като се твърди, че този извод не е обусловен от предхождащ го анализ на изготвените ВДС. В срока по чл. 322 НПК е постъпило възражение от защитника на подс. И. срещу подадения протест и допълнението към него, в което подробно са изложени съображения в подкрепа на правните изводи на първата инстанция. В съдебно заседание прокурорът от САП дава становище за законосъобразност и правилност на съдебния акт и счита, че той следва да бъде потвърден. Сочи, че в хода на проведеното първоинстанционно производство обвинителната теза е била сериозно разколебана и това е намерило отражение при постановяване на оправдателен съдебен акт. Обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 НК останало недоказано, макар подсъдимите да са извършили престъпление по чл. 281, ал. 2 НК, за което са сключили споразумение, тъй като липсват доказателства, че са извършили престъпленията, за които са признати за виновни и осъдени след като са съзнавали принадлежност към организирана престъпна група, в която са осъществили задружни еднопосочни действия, чрез които са постигнали инкриминирано съгласие за бъдещо извършване на престъпления по чл. 281 НК. Според прокурора нито от гласните доказателствени средства, нито от приложените по делото веществени доказателства, получени чрез експлоатиране на СРС, се установява знание у подсъдимите, че принадлежат към такова сдружение и че действат под обща воля и цел, че имат знание за структурираност на сдружението, за неговата йерархия и действат съгласувано в посока постигане на предварително дефинираните престъпни цели. Освен това в хода на съдебното следствие не е доказан и фактът на извършено сговаряне за престъпна насоченост между подсъдимите лица, след като в нито един доказателствен източник не се съдържа информация за постигнато между тях изначално разбирателство за престъпно обединяване на усилията им. По тези съображения прокурорът счита, че елементите, посочени в чл. 93, т. 20 НК не са изпълнени, като деянието по чл. 321 НК може само да се предполага. Защитникът на подс. И. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Сочи, че СГС е оценил доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда затова, че подсъдимият И. не е извършил инкриминираното му деяние по чл. 321 НК. Приетите за установени от първата инстанция по същество фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Спазени са съответните процесуални правила, изследвани са всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали по делото, а не само на някои на тях. Мотивите били пълни, ясни и безпротиворечиви. Липсвали основания да се счете, че доказателствата по делото са преценявани едностранчиво и тенденциозно или че съдържанието им е изопачено, тъй като събирането, проверката и оценката на доказателствата, обосновали вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по фактите, е извършено в съответствие с действащите процесуални норми. Липсвали основания да се счете, че първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа или интерпретацията на доказателствените материали да е извършена в нарушение на НПК. В своя защита подс. И. се присъединява към аргументите на защитника Защитникът на подс. М. и самият подсъдим също пледират за потвърждаване на първоинстанционната присъда като обоснована, правилна и законосъобразна. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното: Подаденият протест е допустим, но неоснователен. По досъдебното производство, по което впоследствие е внесен обвинителния акт, с който на подс. Л. И. и подс. К. М. са повдигнати обвинения по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 1, вр. ал. 1 НК и чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК за И. и по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 НК и чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1 НК за М., са протичали още и обв. И. Ч. С. и обв. А. К. М.. По отношение на обв. С., който бил привлечен към наказателна отговорност за две престъпления – по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 НК – за участие с К. М. в организирана престъпна група, ръководена от Л. И., създадена с користна цел и за извършване на престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3 НК и по чл. 281 НК, както и по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1 НК – за осъщественото на 18.07.2018 година в землището на с. Мало Малово противозаконно подпомагане чрез използването на моторно превозно средство и с цел да набави за себе си имотна облага на дванадесет афганистански граждани да пребивават в страната в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено поради неговата смърт. За обв. А. М., който бил привлечен към наказателна отговорност за извършеното на 02.10.2018 година в района на гара „Бригадир“ в землището на община Божурище престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - противозаконно подпомагане чрез използването на моторно превозно средство и с цел да набави за себе си имотна облага на шестнадесет афганистански и пакистански граждани да пребивават в страната в нарушение на закона, в чието извършване е бил улеснен от подс. Л. И., наказателното производство е завършило с одобряването на споразумение по реда на чл. 382, ал. 1 НПК след приключване на досъдебното производство. В хода на съдебното производство по НОХД № 4629/2019 година защитниците на подсъдимите Л. И. и К. М. – адв. Г. и адв. Б., сключили споразумение с прокурора от СГП по повдигнатите на подзащитните им с обвинителния акт обвинения по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, пр. 1 НК (за М.) и по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК (за И.), които споразумения на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 7 НПК били одобрени от друг състав на съда с определения от 16.12.2024 година и от 23.12.2024 година по НОХД № 7917/2024 година на СГС, 16-ти състав. М. бил наказан с 10 месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, а И. - със същия размер на наказанието лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим след приспадане на времето през което е бил с мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Така контролираната инстанция следвало да се произнесе само по първия пункт от обвинението на подсъдимите И. и М. - първият да е ръководил, а вторият да е участвал с покойния С. в организирана престъпна група по чл. 93, т. 20 НК, създадена с користна цел за извършването на престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 281 НК. Престъпната деятелност на подс. И. като ръководител на организираната престъпна група, е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт със следните подлежащи на доказване факти – контактуване с лица, които на територията на Република Сърбия се занимават с организацията по превеждането на сирийски, иракски и афганистански граждани през границата на Република България с Република Сърбия и организиране на канал за незаконното превеждане на чуждите граждани; търсене на сирийски, иракски или афганистански граждани, които желаят да бъдат преведени през границата или искат да бъдат транспортирани през вътрешността на Република България и след това през българо-сръбската граница в посока западноевропейските държави; уговаряне на плащанията за тези лица; възлагане на транспорта през вътрешността и превеждането през границата от другите участници в групата; разпределяне на получените приходи от осъществяваната вторична престъпна дейност между участниците в групата. Подлежащите на доказване факти касателно престъпната деятелност на подс. М. и починалия С. като участници в престъпното сдружение според обстоятелствената част на обвинителния акт са набирането на водачи на товарни и лекотоварни автомобили (такива били осъденият М. и св. Н. М.); ангажирането им да транспортират противозаконно влезли през турско- българската граница чужди граждани от различни места в България до границата с Република Сърбия или до други места в страната; указване на маршрута на превозване на чуждите граждани; съпровождане с други автомобили на набраните от тях водачи с цел осъществяване на контрол по спазване на маршрута, указаната дестинация и успешното превеждане през граница; лично ангажиране понякога с транспортирането на чужди граждани. В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди още, че организираната престъпна група е възникнала и действала от неустановена дата в началото на м. януари 2018 година до 31.01.2019 година, че всеки от участниците в групата е знаел за деятелността на другите и конкретните функции, с които са натоварени, че за уточняване на детайлите при изпълнение на всяко вторично престъпление участниците в сдружението поддържали връзка помежду си като се срещали лично или комуникирали по мобилни телефони, спазвайки в максимална степен конспиративност. Първата инстанция е изслушала множество свидетели - М. Б., Ф. Ф., П. З., В. Р., П. И., Е. Д., А. Г., Ц. З., К. Б., Р. Б., Т. С., Х. Г., В. А., П. Ц., З. Г., Д. В., Г. Г., Ц. Ц., З. Г., В. Я., А. М. (по отношение на когото наказателното производство е приключило с одобряването на споразумение). Приобщила е по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показанията на голяма част от свидетелите от досъдебното производство поради противоречия със заявеното от тях пред съда или липсата на спомен за факти и обстоятелства, за които свидетелите са съобщили в хода на разследването. По реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК към доказателствената съвкупност са приобщени и показанията А. Н., Х. Н., Ш. Х. (за чийто трафик е обвинен подс. К. М. по пункт 2 от обвинителния акт), Г. П., И. Х., Ш. А. Х., Н. А. и Н. Н. (за подпомагането на чийто трафик е обвинен подс. Л. И. по пункт 2 от обвинителния акт) и Н. М., дадени в разпит пред съдия непосредствено след пресичането на трафика от полицейските органи и органите на гранична полиция. Приобщени към доказателствената маса са и всички протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсвания и изземвания на различни адреси, обитавани не само от двамата подсъдими, протоколите за разпознавания, проведени с трафикираните граждани И. Х., Ш. А. Х., Н. Н., както и с Н. М., протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства в резултат на експлоатираните по отношение на подс. Л. И. специални разузнавателни средства, заключенията на назначените по досъдебното производство съдебно-технически експертизи с обект на изследване иззетите при претърсванията веществени доказателства – мобилни телефони, компютърни конфигурации и лаптопи. Въз основа събраните и проверени процесуално валидни доказателства и доказателствени средства, долната инстанция е приела за доказано, че на 18.07.2018 година в землището на с. Годеч подс. М. качил 15 лица чужди граждани, сред които и св. Ш. Х. в лек автомобил марка „Опел Монтерей“ с рег. № ••••••••, собственост на В. Я., а починалият И. С. от своя страна качил други 12 чужди граждани, сред които и св. А. Н. и св. Х. Н. в лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № •••••••• и двамата с подс. М. се отправили към българо-сръбската граница, но били задържани в землището на с. Мало Малово, община Драгоман, от служители РДГП Драгоман в хода на провеждана специализирана полицейска операция по линия на противодействие на незаконната миграция, в която участвали К. Б., В. А., Т. С., П. Ц. и Р. Б.. Доказано е по несъмнен начин и че на 02.10.2018 година осъденият М. качил в лек автомобил марка „Исузо“ с рег. № •••••••• 16 чужди граждани, сред които Г. П., И. Х., Ш. А. Х., Н. А. и Н. Н. и съпровождан от подс. Л. И., който управлявал друг автомобил – „Опел Монтерей“ с рег. № •••••••• и се движел пред автомобила, управляван от М., за да следи за полицейски патрули, се отправили към българо-сръбската граница, но били задържани в района на гара „Бригадир“, землището на община Божурище, Софийска област, при провежданата от специализирана полицейска акция по линия на противодействие на незаконната миграция, в която участвали свидетелите А. Г., Е. Д. и Д. В., служители на ГДБОП. С основание първата инстанция след одобряването на споразуменията, касаещи пункт втори от обвинението на всеки един от двамата подсъдими, е обсъдила събраните и проверени доказателствени източници единствено във връзка с решаването на въпросите дали от тях се установява по несъмнен начин авторството и обективните и субективни признаци за съставомерност на повдигнатото им пред съда обвинение по чл. 321, вр. чл. 93, т. 20 НК. Крайният правен извод на СГС, че обвинението, повдигнато на подсъдимия К. Г. М. по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 2, вр. с ал. 2 от НК и на подсъдимия Л. И. И. по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 7, т. 1, вр. с ал.1 от НК не е доказано, е верен и почива на правилна, макар и с известни дефицити, които могат да бъдат поправени от въззивния съд, интерпретация на доказателствената маса. Проверявайки оценъчно-аналитичната дейност на първата инстанция служебно и във връзка с изложените в протеста оплаквания за допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, САС констатира, че държавното обвинение неоснователно е укорило СГС, че не е коментирал и анализирал показанията на Д. Я. (очевидно се има предвид разпитания на досъдебното производство свидетел Д. Я. П.). Видно е от делото, че съдът е положил усилия да призове и разпита този свидетел, които са останали неуспешни, а прокурорът не е направил искане показанията му от досъдебното производство да бъдат прочетени, ако подсъдимите и защитниците са съгласни с това, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 или т. 5 НПК. Вместо това в последното по делото заседание от 28.01.2025 година непосредствено преди приключване на съдебното следствие подалият протеста прокурор изрично е заявил, че няма други искания по доказателствата. При това положение, ако съдът беше пристъпил към обсъждане на показанията на св. Д. Я. П., той би допуснал нарушение на процесуалните правила, регламентиращи оценъчно- аналитичната му дейност. Този извод се отнася и до обясненията на подс. Л. И., дадени на досъдебното производство, на които се позовава прокурора в подкрепа на твърдението му, че той се познавал с починалия И. С., с когото бил приятел, тъй като те не са прочетени, а в съдебната фаза на наказателното производство както подс. Л. И., така и подс. К. М., са се възползвали от правото си по чл. 55, ал. 1 НПК да не дават обяснения по обвинението. Вярно е, че първостепенният съд е пропуснал в мотивите си да обсъди показанията на св. М. Б., Ф. Ф. и А. М. (последният разпитан като свидетел на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК). Допуснатото нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК в този случай е несъществено, тъй като е изцяло отстранимо от въззивната инстанция и не налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Както бе посочено, подлежащите на доказване факти, с които е описана престъпната деятелност на подс. И. в обвинителния акт като ръководител на организирана престъпна група по чл. 93, т. 20 НК, са контактуване с лица, които на територията на Република Сърбия се занимават с организацията по превеждането на сирийски, иракски и афганистански граждани през границата на Република България с Република Сърбия и организиране на канал за незаконното превеждане на чуждите граждани; търсене на сирийски, иракски или афганистански граждани, които желаят да бъдат преведени през границата или искат да бъдат транспортирани през вътрешността на Република България и след това през българо-сръбската граница в посока западноевропейските държави; уговаряне на плащанията за тези лица; възлагане на транспорта през вътрешността и превеждането през границата от другите участници в групата; разпределяне на получените приходи от осъществяваната вторична престъпна дейност между участниците в групата. От дадените от св. М. Б. пред първоинстанционния съд показания, включително и тези, приобщени със съгласието на страните по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК, не се установяват конкретни факти, относими към очертания главен доказателствен факт. Б. последователно и безпротиворечиво заявява в разпита си както на досъдебното, така и в съдебното производство, че подс. И., с когото се познава, тъй като са от едно населено място и е бил колега с родителите му, не го е скланял да участва в превоз на бежанци. На досъдебното производство свидетелят е разказал за един единствен случай, в който подс. И. е поискал от него през лятото на 2018 година да премине по конкретен маршрут и да види дали има присъствие на полицейски служители и да му съобщи. В разпита си пред съда свидетелят е отрекъл истинността на тази част от дадените в досъдебното производство показания като е обяснил това с упражнен от страна на полицейските органи психологически натиск. Дори и да се приеме, че първите по време показания на св. Б. са достоверни и той действително е изминал маршрута Годеч - с. Туден – Драгоман – Василовци – Малово - Бучин - Драгоман и съобщил на подс. И. резултата от наблюдението, от този факт не може да бъде направен обоснован извод за ръководната деятелност на подс. И. в организираната престъпна група, тъй като фактическото обвинение на подс. И. не включва и възлагането на различни лица да проверяват дали по маршрутите, ползвани за превеждане на бежанци към българо-сръбската граница има постове на полицията. Тези съображения на САС се отнасят и до показанията на св. Ф. Ф., който подобно на св. Б. в разпита си пред първостепенния съд е отрекъл дадените на досъдебното производство свои показания, в които разказва, че подс. И., с който били само познати, (запознали се на събор на намиращото се в близост до българо-сръбската граница село Прекръсте, където свидетелят се занимавал с животновъдство), му се обаждал от време на време по телефона и искал Ф. да излезе до местността Китка, където се намирали конете му и да види дали има хора – цивилни, полиция, движение на автомобили или следи от коли и машини и ако има нещо, да му се обади. Дори да бъде дадена вяра на тези показания, включително в частта, че подс. И. е попитал Ф. дали желае да се занимава с бежанци и че му е предложил да му даде радиостанция, за да комуникират помежду си, тези обстоятелства са извън очертаното с обвинителния акт фактическо обвинение на подсъдимия И. като ръководител – то не включва нито набирането на лица, които да участват в трафик на бежанци (това е част от фактическото обвинение на подс. М., с който Ф. не се познава), нито извършването на проверка за полицейски служители, цивилни граждани, движение на автомобили или следи от коли и машини, а прокурорът не е направил изменение на обстоятелствената част на обвинението до приключването на съдебното следствие пред СГС. Вярно е, че първостепенният съд е пропуснал в мотивите си да обсъди показанията на разпитания на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК за първи път в съдебното производство св. А. М., но неговите показания нямат никаква съществена доказателствена стойност по отношение на обвинението на подс. И. и подс. М., противно на твърдението на подалия протеста прокурор. Пред първата инстанция свидетелят с категоричност заявява, че не познава никого в залата, въпреки че е осъден по чл. 281 НК за деяние, извършено на 02.10.2018 година в района на гара „Бригадир“ в землището на община Божурище, в което е бил подпомогнат от подс. И.. Обстоятелството, че св. М. не разпознава в съдебната зала подс. И., е логически обяснимо. Свидетелят еднократно и за много кратко време е бил в контакт с този подсъдим приблизително шест години преди разпита му от СГС. От показанията му, които не се опровергават от други доказателства, се установява, че той е приел в кафе в „Модерно предградие“ в София предложението на лице, за което знаел, че се казва В. с прякор „П.“, да осъществи превоз на бежанци. Именно това лице го завело в гр. Костинброд, показало му джип, който трябвало да кара, както и подс. И., който ги чакал и му казало, че трябва да следва подс. И., който ще управлява друг джип и ще му показва пътя. Впоследствие М. бил задържан в района на гара Бригадир при провежданата специализирана операция за противодействие на трафика на бежанци, а подс. И. успял да избяга. За тази деятелност подс. И. е признат за виновен и осъден с одобреното в хода на първоинстанционното производство споразумение. Така събраните чрез разпита на св. М. гласни доказателства не подкрепят обвинителната теза, че подс. И. е ръководител на организираната престъпна група, тъй като от тях се налага извод, че набирането на М. като шофьор и възлагането на задача да извърши транспортиране на бежанци е осъществено от друго и то неустановено по делото лице, за което не се твърди да е част от престъпното сдружение. Неоснователно е и оплакването на прокурора, че първостепенният съд не е подложил на задълбочен анализ показанията на св. Н. М.. СГС правилно ги е оценил като схематични, но неоснователно е приел, че свидетелят не е участвал в разпознавания, за които е съобщил в разпита си пред съдия. Протоколите за проведените разпознавания по снимки, при които при спазване на процесуалния ред по чл. 177 НПК М. е идентифицирал като „Б.“, за когото разказва в разпита си, подс. Л. И., а като „И.“ – покойният И. С., са налични в т. 3, л. 1 и л. 4 от досъдебното производство. Игнорирането им от доказателствената съвкупност не е от решаващо значение за аналитично- оценъчната дейност на първостепенния съд и правилното формиране на неговото вътрешно убеждение, поради което САС прецени, че се касае за процесуално нарушение, което не е съществено и по никакъв начин не е ограничило правото на държавното обвинение да докаже обвинителната си теза. Това се отнася и до анализа на показанията на св. Н. М., тъй като от тях става ясно, че М. се е занимавал в Сърбия с превозването на сръбска територия на преведени през българо-сръбската граница бежанци, за което бил осъден в Република Сърбия на лишаване от свобода. По тази причина свидетелят минал нелегално през „зелена“ граница в Република България, стигнал до Годеч, обадил се на подс. И., който го взел и откарал в София, където той се устроил в апартамент в ж.к. •••, бл. • и започнал работа в строителството в кв. Бенковски. С И. С. („И.“), който имал магазин за телефони в близост до жилището в ж.к. „•••“, го запознал подс. И. („Б.“), тъй като имал проблем с телефона си. В показанието си свидетелят сочи, че И. С. му е предложил да продължи да се занимава с превеждането на бежанци през границата, но той отказал, тъй като е трудово ангажиран. По-нататък свидетелят е разказал как с негов приятел Б. Н., който също пребивавал в България, ходили до с. Калотина, защото Н. искал да види пътя към българо- сръбската граница, после - как са попаднали на полиция и той е избягал, оставяйки паспорта си в Н. и как впоследствие е бил открит в ж.к. „•••“ и задържан от служители на полицията. Съобщените от свидетеля факти не се опровергават от други доказателства по делото, поради което показанията му следва да бъдат преценени като достоверни. Същественото е, че те не съдържат достатъчни по обем доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че двамата подсъдими и И. С. са действали в престъпно сдружение, доколкото няма дори и индиция св. Н. М. да се е познавал или поне да е чувал за подс. К. М.. Неоснователно е и оплакването в подадения протест, че първостепенният съд в нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК е анализирал и оценил показанията на полицейските служители К. Б., в качеството му на началник сектор „Оперативна издирвателна дейност“ в РДГП – гр. Драгоман и Д. В. – като служител в сектор „Незаконна миграция“ в ГД“БОП“, които обаче в комплекс с експлоатираните специални разузнавателни средства и изготвените въз основа на тях веществени доказателствени средства установявали връзката между подс. М., подс. И. и И. С.. СГС коректно в мотивите на присъдата си е посочил какво се установява от показанията на посочените полицейски служители, поради което САС не намира за нужно да преповтаря верните фактически констатации на контролираната инстанция. Необходимо е обаче да се подчертае, че св. Б. единствено пряко е наблюдавал престъпната деятелност на подс. М. и на И. С. от 18.07.2018 година, а св. Д. В. – тази от 02.10.2018 година на подс. И. и св. М. и всичко друго, което двамата свидетели са съобщили на съда и в частност това, че подс. И., подс. М. и покойния И. С. са се сдружили в извършването на престъпления по чл. 280 НК и чл. 281 НК, се базира на събрана от тях оперативна информация. Оперативната информация може да бъде вярна или невярна, поради което пресъздадена от полицейските служители без посочване на конкретния източник за нея, не може да бъде годно процесуално доказателство, тъй като е непроверима. Неоснователно е и твърдението, че съдът неправилно е приел, че в останалите доказателства по делото, включително и приложените ВДС, не се откриват доказателства относно обединяване на престъпните действия на подсъдимите под обща воля на организирано сдружение и че не се установяват общи деяния между двамата подсъдими. Поддържаната от държавното обвинение теза, че съдържанието на ВДС, придобити от експлоатирането на специални разузнавателни средства е основното уличаващо подсъдимите доказателство в извършване и на предикатното престъпление по чл. 321 НК, очевидно не държи сметка за забраната по чл. 177, ал. 1 НПК за постановяването на осъдителна присъда само на данни от специални разузнавателни средства. Тази забрана изцяло обезсмисля каквото и да било обсъждане на съдържанието на подслушаните разговори. В обобщение, констатирайки че СГС вярно е оценил и гласните доказателства, съдържащи се в показанията, дадени пред съдия от свидетелите-бежанци Г. П., И. Х., Н. А., Н. Н., Ш. К., А. Н., Х. Н. и Ш. Х., САС намери, че в своята аналитично-оценъчната дейност първоинстанционният съд стриктно е спазил изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК и приетите за установени фактически положения са изведени след задълбочен анализ и вярна интерпретация на доказателствените източници, при спазване на правилата на формалната логика и без да им е придавано съдържание каквото нямат. Фактическото обвинение на подс. И. като ръководител на организирана престъпна група чл. 93, т. 20 НК - контактуване с лица, които на територията на Република Сърбия се занимават с организацията по превеждането на сирийски, иракски и афганистански граждани през границата на Република България с Република Сърбия и организиране на канал за незаконното превеждане на чуждите граждани; търсене на сирийски, иракски или афганистански граждани, които желаят да бъдат преведени през границата или искат да бъдат транспортирани през вътрешността на Република България и след това през българо-сръбската граница в посока западноевропейските държави; уговаряне на плащанията за тези лица; възлагане на транспорта през вътрешността и превеждането през границата от другите участници в групата; разпределяне на получените приходи от осъществяваната вторична престъпна дейност между участниците в групата – не почива на процесуално валидна и достатъчна по обем доказателствена основа и осъждането на подс. И. по това обвинение ще е по предположения и в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. Това се отнася и до престъпната деятелност на подс. М. и починалия С. като участници в престъпното сдружение, които набират водачи на товарни и лекотоварни автомобили, ангажират ги да транспортират противозаконно влезли през турско-българската граница чужди граждани от различни места в България до границата с Република Сърбия или до други места в страната, указват маршрута на превозване на чуждите граждани и съпровождат с други автомобили на набраните от тях водачи с цел осъществяване на контрол по спазване на маршрута, указаната дестинация и успешното превеждане през граница. Следва да се посочи още, че твърдението в обстоятелствената частта на обвинителния акт, че подс. М. и починалия С. са набрали като такива водачи осъденият М. и св. Н. М., е опровергано от доказателствата по делото. Според преценените като достоверни показания на св. М., той е участвал в деянието, за което е осъден, по предложение на трето лице, чиято самоличност по делото не е установена и за което не се твърди да е част от организираната престъпна група, освен това няма данни да се познава с подс. М. и починалия С., а от своя страна св. Н. М. не познава М.. Не съществува и нито едно доказателство, от което да се направи извод, че организираната престъпна група е възникнала и действала от неустановена дата в началото на м. януари 2018 година до 31.01.2019 година, както и че всеки от участниците в групата е знаел за деятелността на другите и конкретните функции, с които са натоварени, че за уточняване на детайлите при изпълнение на всяко вторично престъпление участниците в сдружението поддържали връзка помежду си като се срещали лично или комуникирали по мобилни телефони, спазвайки в максимална степен конспиративност. Впрочем, подалият протеста прокурор сам е изоставил формулираната с обстоятелствената част на обвинителния акт обвинителна теза, че подсъдимите са действали при подобен синхрон и координация с ясно съзнание за деятелността на всеки един от останалите и конкретните му функции, твърдейки вече, че за съставомерността на деянието по чл. 321 НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си, което принципно е вярно, но по този начин прокурорът практически признава, че конкретното повдигнато пред съда обвинение на подс. И. и подс. М., е останало недоказано. СГС е анализирал подробно в мотивите се легалната дефиниция на организираната престъпна група по чл. 321 НК, дадено в чл. 93, т. 20 НК и САС не намира за нужно да го преповтаря. Изцяло се споделя изводът на съда, че по повдигнатото пред съда обвинение по чл. 321 НК е налице единствено количествения критерий, тъй като към наказателна отговорност са привлечени три лица, едно от които - И. С., е починал в хода на досъдебното производство. Верни са и изводите на съда, че по делото не е установено по никакъв начин обединяване на престъпните действия на подсъдимите И. и М. под общата воля на организирано сдружение в двете отделни, извършени от тях деяния, за които в хода на първоинстанционното производство наказателното производство е прекратено с одобряването на споразумение от друг състав на съда. По-същественото е друго и в този смисъл мотивите на първата инстанция следва да бъдат допълнени от САС - че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че подс. К. М. е осъществил формата на изпълнителното деяние - членуване в трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел – извършването на вторична престъпна дейност, а подс. И. от своя страна – формата на изпълнителното деяние по ръководство на същото структурирано сдружение, така както те са били очертани с обстоятелствената част на обвинителния акт. По изложените съображения Софийският апелативен съд намери, че подаденият от СГП протест срещу оправдателната присъда на СГС е неоснователен. При извършената пълна служебна проверка този състав на САС не намери основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт поради допуснати от първия съд нарушения на материалния или процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД