Решение № 14458 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2612/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от „Профф-Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК 207660324, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, против Решение № 1093/19.09.2025 г., постановено по а.н.д. № 2694/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2400192/12.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, за нарушение на чл. 74е, ал.1 от ЗНЗ, вр. чл. 107р, ал. 7 от КТ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, подробно са изложени доводи, че „Профф-Интернешънъл“ ЕООД не е извършило нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност – санкционираното дружество не е действало в качеството на предприятие, което осигурява временна работа на работниците по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Кодекса на труда, поради което за него не е било налице задължение да се регистрира в Агенцията по заетостта /АЗ/ като такова предприятие. Алтернативно се иска, ако касационната инстанция приеме, че е осъществен състав на посоченото в НП нарушение, то същото е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, поради което представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН Същото не е извършено целенасочено, а по непредпазливост. До касационната инстанция е отправено искане да бъде отменено решението на Районен съд – Варна, ведно с потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание представител на касатора не се явява. По електронен път в съда е постъпила молба с.д. № 20326/03.12.2025 г. от адв. Сл. Л., с която е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по същество на касационния спор. Поддържа касационната жалба и искането за присъждане на разноски съобразно представен списък. Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна оспорва жалбата в представен писмен отговор. Изложени са подробни аргументи в защита на изразеното становище по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна в настоящия тричленен състав намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок. С нея е сезиран териториално и материално компетентния съд, поради което производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното Решение № 1093/ 19.09.2025 г. е второ по ред по жалбата на „Профф-Интернешънъл“ ЕООД срещу НП № 032400192/12.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, след като с Решение № 7214/27.06.2025 г., постановено по к.а.н.д. № 899/ 2025 г. тричленен състав на Административен съд – Варна е отменил Решение № 338/13.03.2025 г., по а.н.д. № 3333/ 2024 г. на Районен съд – Варна и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 15.05.2024 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна извършили проверка по работни места в хотел "Вемара Бийч", находящ се в к. к. „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от "Ивон Хотелс" ЕООД. При проверката е установено, че лицето Л. А. извършва работа в полза на "Ивон Хотелс" ЕООД. Установено е също, че между "Профф Интернешънъл" ЕООД, като работодател и Л. А. – работник, има сключен на 22.04.2024 г. срочен трудов договор, по силата на който между тях е възникнало трудово правоотношение, съгласно което работникът Л. А. заема длъжността "Рецепционист хотел", считано от 01.05.2024 г., с място на работа хотел "Вемара Бийч", к.к. "Златни пясъци", общ. Варна. При тези данни и с оглед декларираните данни от работника Л. А. и събраните документи и сведения от "Профф-Интернешънъл" ЕООД и "Ивон Хотелс“ ЕООД, е прието за установено, че А. е изпратена от "Профф-Интернешънъл" ЕООД – предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, да извършва работа в полза на "Ивон Хотелс“ ЕООД, което се явява предприятие ползвател по смисъла на §1, т.18 от ДР на КТ, да работи като "рецепционист хотел" в хотел "Вемара Бийч", находящ се в к. к. „Златни пясъци“, община Варна, област Варна, под ръководството и контрола на "Ивон Хотелс“ ЕООД. С оглед на тези установявания е извършена справка в публични регистър на Агенция по заетостта, при която е установено, че предприятието "Профф-Интернешънъл" ЕООД с ЕИК 207660324, осигуряващо временна работа, няма регистрация в АЗ за осъществяване на тази дейност. Горната фактическа обстановка е квалифицирана от проверяващите като нарушение на чл. 74е, ал. 1 ЗНЗ, вр. чл. 107р, ал. 7 КТ. Срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение, срещу който постъпили възражения в законоустановения срок. Възраженията били възприети от административнонаказващия орган като неоснователни, с оглед на което на 12.07.2024 г. е издадено процесното НП № 03-2400192. В него изцяло са възприети описаните от актосъставителя факти относно извършване и установяване на нарушението, както и правната квалификация на деянието. На основание чл. 85, ал. 4 от ЗНЗ на „Профф-Интернешънъл“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева. За да постанови атакуваното решение, първостепенният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в установените в ЗАНН срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на доказателствата, представени от страните в производството, е обоснован извод, че санкционираното дружество "Профф-Интернешънъл" ЕООД е осъществило фактическия състав на описаното в НП нарушение на чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда, поради което основателно и законосъобразно му е наложена предвидената в специалния закон санкция. Изложени са аргументирани мотиви относно отсъствието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че въззивната инстанция бланкетно е обсъдила възраженията на оспорващото дружество „Профф-Интернешънъл“ ЕООД, поради което неправилно са възприети фактите по делото, което е довело и до формиране на неправилни правни изводи. Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на събраните доказателства и правилно е установил фактическата обстановка. Направените правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от районния съд решение, напълно се споделят от касационната инстанция, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Съгласно чл.74е, ал.1 ЗНЗ дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Съгласно чл.107р, ал.7 КТ предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта. Съгласно чл.81а ал.1 ЗНЗ на предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение. Правилно Районен съд-Варна е приел, че в съставения АУАН и издаденото НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. Видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, същите изрично съдържат посочване на дата и място на нарушението, а именно: нарушението е извършено на 03.05.2024г., към който момент А. е започнала да изпълнява трудовите функции като „рецепционист хотел“, същата е изпратена за изпълнение на временна работа от „Профф-интернешънъл” ЕООД в обект – хотел „Вемара бийч“, находящ се в к.к. Златни пясъци, обл.Варна, стопанисван от „Ивон хотелс“ЕООД- предприятие ползвател, към който момент санкционираното дружество няма регистрация в Агенция по заетостта за осъществяване на тази дейност. Изрично е обосновано както в АУАН, така и в НП, защо е приета посочената в тях дата за дата на нарушението. Изрично е посочено, че лицето, установено при проверката в проверения обект да полага труд е изпратено за изпълнение на временна работа, както и под чие ръководство и контрол ще бъде осъществявана трудовата дейност. Посочени са и обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение и доказателствата, които го установяват. Нарушението, видно от АУАН и НП, е описано със съставомерните му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които е осъществено, както и мястото, където е извършено и датата, на която е извършено. Описанието на нарушението безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение. Правилно е установено, че към 03.05.2024 г., когато А. е започнала до изпълнява трудовите си функции в предприятието-ползвател „Ивон хотелс“ ЕООД, санкционираното дружество е действало в качеството на предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на § 1, т. 39 от ДР на ЗНЗ във връзка с § 1, т. 17 от КТ. Посочените разпоредби съдържат легалната дефиниция на понятието "Предприятие, което осигурява временна работа" и, съгласно същата, такова е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. В трудовия договор на Л. А., сключен на 22.04.2024 г., за място на работа е посочен хотел „Вемара Бийч“ в к.к. „Златни пясъци“ като по административнонаказателната преписка липсват данни „Профф-Интернешънъл“ ЕООД да е собственик или да стопанисва на друго основание посочения хотел или част от него. Договорът е срочен и неговото действие изтича на 31.10.2024 г., до която дата е уговорено действието на договора от 08.03.2024 г. за предоставяне на развлекателни услуги, сключен между санкционираното търговско дружество от една страна и „Ивон Хотелс“ ЕООД от друга страна. При тези констатации правилно въззивният съд е приел, че трудовият договор, сключен с Л. А. е в изпълнение на договореното между двете дружества с договора от 08.03.2024 година. Отделно, от съдържанието на този договор е ясно, че негов предмет е не само предоставянето на развлекателни услуги, но и на персонал. „Профф-Интернешънъл“ ЕООД не оспорва факта, че не е регистрирано в Агенцията по заетостта като предприятие, което осигурява временна работа по чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ. Твърденията са, че не е било задължено да се регистрира, но горните констатации категорично опровергават тази защитна теза. Споделят се мотивите на Районен съд-Варна, че нарушението, за което наложената на „Профф-Интернешънъл“ ЕООД имуществена санкция не е маловажно. Нарушение на чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ вр. с чл. 107р, ал. 7 от КТ е от вида на т.нар. формални нарушения или нарушения „на просто извършване“. За да се приеме за доказано наличието на осъществен състав на такова нарушение не е нужно от деянието да е настъпил вредоносен резултат за работника/служителя, а е достатъчно в обективната действителност да са проявени неговите съставомерни белези. В разглеждания случай същите са доказани. Противно на изложеното в жалбата, не се установява описаното в НП нарушение да е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, поради което изводите на първостепенния съд в същия смисъл са правилни. Съгласно чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ, размерът на имуществената санкция за първо нарушение е определен в абсолютна стойност – 5000 лв., следователно, както за органа, така и за съда не е било налице да излага мотиви в тази насока. Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същият е представляван по делото от упълномощен юрисконсулт, който е депозирал писмено становище, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 130. 00 лева – за процесуалното представителство пред касационния съд, с оглед сегашната редакция на разпоредбата от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав