РЕШЕНИЕ

№ 302

гр. Перник, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200581 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №24-1158-000538/27.03.2024г., издадено от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на А. Г. Г., ЕГН ••••••••••, са наложени административни наказания: глоба в размер 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и глоба в размер 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за това, че на 10.11.2023г., 13.45 часа, гр. Перник, ул. Клемент Готвалд управлява МПС – л.а. Форд Фокус с рег. №••••••••, като при разминаване с насрещно движещ се лек автомобил - „Тойота Ярис“ с рег. №••••••••, не осигурява достатъчно странично разстояние и в условията на съвина реализира ПТП с материални щети, както и за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП не уведомява службата за контрол, не изчаква пристигането й и напуска местопроизшествието – нарушения съответно на чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А. Г., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Релевира възражения, че вменените и нарушения не са извършени, тъй като с поведението си не е станала причина за настъпване на ПТП, че обвинението е необосновано от гледна точка установените факти и отговорността й е ангажирана в нарушение на закона.

В съдебното заседание жалбоподателката не е участвала лично.

Пълномощникът й – адв. Р. К. поддържа тезите в жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са по чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП.

Установени са с акт за установяване на административно нарушение серия GА, №1032641/02.03.2024г. В съдържанието му е посочено, че на 10.11.2023г., в 13.45 часа, в гр. Перник, на ул. Клемент Готвалд, по време на движение и при разминаване, възникнало пътно-транспортно произшествие между водачите на л.а. „Форд Фокус“ с рег. №••••••••, управляван от жалбоподателката, и на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ••••••••, поради неосигуряване на достатъчно странично разстояние. В обстоятелствената част на акта е отразено, че произшествието е реализирано в условията на съвина на двамата водачи. Констатирано било, че при наличие на разногласия между водачите относно обстоятелствата, при които възникнало произшествието, жалбоподателката напуснала местопроизшествието без да уведоми и изчака службата за контрол на МВР.

Отразено е, че АУАН е съставен по данни от преписка с №УРИ 3796р- 145/04.01.2024г., приложена в заверено копие към делото.

От материалите, съдържащи се в преписката се установява, че същата е образувана въз основа заявление от А. Г., подадено на 10.11.2023г. до началник Второ РУ – Перник, в което заявила, че на същата дата, около 13.45 часа, движейки се по улица с еднопосочно движение, на автомобила и били причинени имуществени вреди при разминаване с друг лек автомобил „Тойота“, движещ се в противоположна посока. Посочила, че след възникналото произшествие била обиждана и ругана от другия водач, изпитала страх и притеснение за себе си и детето си, намиращо се на задната седалка в автомобила, поради което не подала веднага сигнал на тел.112, а потеглила към дома си веднага след като и другият водач продължил движението си.

В хода на проверката и след преглед на записи от камери за видеонаблюдение, монтирани на търговски обекти в близост до мястото на пътно-транспортното произшествие, служителите на МВР установили превозното средство - л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № •••••••• и неговия водач - В.И.С., от когото на 19.12.2023г. снели писмено сведение за случая. В него С. признал участието си в произшествието като обяснил, че не видял знака, забраняващ влизането в улицата за посоката му на движение. Посочил, че жалбоподателката не предявила претенции към него, поради което продължил движението си.

Въз основа установените при проверката фактически обстоятелства на 02.03.2024г. срещу А. Г. Г. било образувано административнонаказателно производство с АУАН, серия GA, №1032641/02.03.2024г., като актосъставителят – свид. В. А. В. приел, че жалбоподателката виновно е нарушила разпоредбите на чл.44, ал.1 от ЗДВП и чл.123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП.

В съставения акт било отразено, че няма възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Г. не упражнила правото си на писмени възражения.

На 27.03.2024 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.5 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на А. Г. административни наказания за горепосочените нарушения.

От писмените доказателства събрани по делото се установява, че паралелно с предприетите срещу нея административнонаказателни мерки такива били предприети и спрямо другия участник в произшествието - В.И.С., ЕГН ••••••••••. Видно от АУАН, серия GA, № 1032640/02.03.2024г. срещу него също било образувано административнонаказателно производство по повод възникналия пътен инцидент на 10.11.2023 г., като му били вменени нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП - за това, че навлязъл след знак, забраняващ влизането на съответното ППС /ПЗ В1/ и аналогични на вменените на жалбоподателката нарушения – по чл.44, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП.

Въз основа на същия акт срещу В. С. било издадено наказателно постановление №24-1158-000537/27.03.2024г.

Разпитаните в съдебното следствие свидетели - актосътавителят В. В. и Д. Ч., потвърждават, че констатациите си по случая са направили, основавайки се на събраните материали по образуваната по жалбата на А. Г. преписка. Посочват, че въз основа на тях и след последващ оглед на мястото на произшествието, както и след преглед на записи от видеонаблюдение в района, изяснили механизма на възникване на произшествието /съприкосновение между двете превозни средства настъпило при разминаване/ като счели, че вина за него имат и двамата водачи, които не осигурили достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване. Потвърждават, че улицата на която е възникнал пътния инцидент е еднопосочна, сигнализирана с ПЗ В1, че другият участник в движението В. С. се е движел в неразрешената посока, като и че обичайно от двете страни на улицата има редица от паркирани автомобили.

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че вменените на жалбоподателката нарушения не са доказани, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Съображенията са следните:

Съгласно чл. 53 от ЗАНН „наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина…“. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, респективно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл.84 от ЗАНН.

Установените в казуса факти, сочат, че ПТП е настъпило при правомерно движение от страна на жалбоподателката по улица, сигнализирана с пътни знаци, разрешаващи движение само в нейната посока, и при извършено разминаване с насрещно движещ се автомобил, водача на който не е съобразил поведението си със забраната, въведена с ПЗ В1 за посоката му на движение. Очевидно, последното е ценено като неправомерно, тъй като спрямо него контролният орган също е образувал административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, вменявайки му и нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

При тези безспорно установени по делото факти приносът на жалбоподателката за настъпването на произшествието е основан на твърдение за неосигуряване на достатъчно странично разстояние при разминаване, което според съдебния състав не е доказано да е извършено и то виновно.

Разпоредбата на чл. 44, ал.1 ЗДвП, вменена като нарушена предвижда, ч е при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. В алинея втора правилото е доразвито, като е предвидено, че ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Следователно, разпоредб а т а на чл.44, ал.1 ЗДвП може да бъде нарушена в пътен участък с двупосочно движение, какъвто процесният не е бил. Оттук следва, че деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е несъставомерно по чл.44, ал.1 от ЗДвП, както и че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие при разминаване е било поведението на другия участник в ПТП, който се е движел по улица, сигнализирана с пътен знак, въвеждащ забрана за движение за неговата посока /ПЗ В1/. Съгласно чл. 64, ал.1 от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци „Пътен знак В1 "Забранено е влизането на пътни превозни средства" се използва за сигнализиране на пътен участък, забранен за движение на пътни превозни средства в едната посока“.

Липсата на виновно поведение за настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и обстоятелството, че жалбоподателката в същия ден е подала заявление в съответното полицейско управление с информация за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и за това, че другият водач изобщо не е съдействал за установяване на вредите от него, тъй като напуснал мястото, мотивира извод, че същата не е извършила и нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП. Нормата установява задължение за водачите - участници в пътно-транспортно произшествие, от което са причинени само имуществени вреди, да не напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания тогава, когато между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. При наличие на съгласие за тези обстоятелства е предвидено попълване на двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.б от ЗдвП. Следователно, хипотезите на чл.123, ал.1, т.3, б.б и б.в са възможни само при оказано от двамата водачи съдействие за изясняване обстотялествата, свързани с произшествието и причинените вреди, което не е установено и доказано в казуса.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вменените на жалбоподателката административни нарушения не са извършени. По делото не е установено нейно действие или бездействие, което да е обусловило настъпването на ПТП, за да бъде ангажирана отговорността й при изложените обстоятелства. Събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактическата обстановка е правилно установена, че има виновно извършени от Г. нарушения и че законосъобразно е била привлечена към административнонаказателна отговорност за тях.

Тези съображения налагат извод за отмяна в цялост на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован, издаден в нарушение на закона.

Разноски съдът не присъжда поради липса на такива пертенции. По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът