Решение № 450 от 4.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№900985 от 20.09.2022г. на Окръжен съд – Благоевград на ЗАД „Алианц България“ АД“, ЕИК 040638060, срещу решение № 902064 от 18.08.2022г., постановено по т.д.№ 20191200900185 по описа на ОС Благоевград, с което ЗАД „Алианц България“ АД“, ЕИК 040638060, е осъдено да заплати на „Пирин-текс“ ЕООД, ЕИК 811131069, застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 495 000 лв., съставляващи разликата над присъдените към момента с влязло в сила решение по гр.д.№ 1098/18 г. по описа на PC-Гоце Делчев 5 000 лв. до пълния размер от 500 000 лв., в резултат на причинени повреди на сграда, находяща се в общ. •••, с.••• в УПИ 21 на квартал 1, настъпили в периода от 22.12.2016г. до 05.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата в размер на 139 848, 69 лв., съставляваща лихва върху главницата от 495 000 лв., обезщетение за забава, считано за периода от 16.02.2017г. до датата на исковата молба; сумата в размер на 31 773, 95 лв. - сторени разноски по делото.

Въззивникът твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено поради противоречие на закона и на събраните по делото доказателства, по подробно изложени съображения, поради което иска да бъда отменено изцяло и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като погасени по давност, неоснователни и недоказани, като му бъдат присъдени разноски.

Поддържа, че съдът неправилно: не е обсъдил направеното възражение за изтекла погасителна давност както на главницата, така и на лихвата; не е взел предвид размера на лимита на застрахователната полица; никъде в мотивите на решението съдът не обсъжда въпроса за лимита на застрахователната сума, въпреки, че е повдиган по делото; решението противоречи и на чл.346 КЗ; изготвените експертизи безспорно се установяват, че са допуснати множество грешки по време на проектирането на сградата, по време на надзора на проектирането, по време на надзора на строителството и по време на самото строителство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Пирин - текс“ ЕООД, ЕИК 811131069, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на решението.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх. № 4000 от 29.11.2019г. по описа на Окръжен съд – Благоевград ищецът „Пирин текс“ ЕООД, ЕИК 811131069, е предявил против ЗАД „Алианц България“ АД“, ЕИК 040638060, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ, вр. с § 22 ПЗР на КЗ, с които иска да се осъди ответното застрахователно дружество да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 495 000 лв., съставляващи разликата над предявените към момента 5000 лв. до пълния размер от 500 000 лв., в резултат на причинени повреди на сградата, находяща се в общ. •••, с.••• в УПИ 21 на квартал 1, настъпили в периода от 22.12.2016 г. до 05.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 139 848, 69 лв., съставляваща лихва върху главницата от 495 000 лв., обезщетение за забава, считано за периода от 16.02.2017г. до датата на исковата молба, и сторените по делото разноски.

Ищецът е основал иска си на твърдения за сключен на 22.12.2015г. между него и ЗАД „Алианц България“ ЕИК 040638060, застрахователен договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица №08880163000000001 за имуществена застраховка „Всички рискове на индустриални обекти“ при действието на Кодекс за застраховането /отм./ от 2006 г. Застраховката е със срок на покритието от 10.01.2016г. до 09.01.2017г. Договорена е „база за определяне на застрахователна сума: възстановителна стойност“. Застрахованото имущество съгласно полицата се намира на осем адреса, съгласно приложен опис; измежду застрахованите сгради са и тези, които са собственост на „Пирин- текс“ ЕООД, намиращи се в с. •••, община •••, УПИ 21, кв.1.

През време на срока на действие на застрахователния договор в периода от време от 22.12.2016г. до 05.01.2017г. е настъпило застрахователно събитие, подробно описано в обстоятелствената част на исковата молба - значителни конструктивни нарушения на шивашки цех с площ от 1324.19 кв.м., намиращ се на територията на УПИ 21, кв.1 по плана на с. •••, община •••. Настъпилите щети са резултат от пропадане и свличане на терена или слягане на земните основи. Увредена е конструкцията на шивашкия цех до степен, която прави използването на сградата негодна и опасна за производствени нужди. В застраховката „Всички рискове на индустриални обекти“ покритите рискове са неизчерпателно посочени като съгласно т.1 от общите условия - застрахователя покрива понесените от застрахования вреди /вкл. материални щети, загуби и или разходи на застраховано имущество, представляващи пряк резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие, включително пожар, експлозия, имплозия... градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, удар от превозно средство или животно, злоумишлени действия на трети лица и други, освен изрично изключеното по т.4.“. В точка 4 от общите условия посочени като изключени от покритието множество събития, измежду които /т.4.2.2/ свличане, срутване или пропадане в минни предприятия и/или в резултат на взривни или изкопни работи. Предприятието не е минно такова, а по-скоро шивашко/сградата в с.••• е шивашки цех/ и констатираните пропадания, свличания или слягания на терена и земните основи не са в резултат на взривни или изкопни работи.

Застрахователят е приел да застрахова предприятието (шивашкият цех) като не е правил никакви предписания от своя страна спрямо застрахования; сключил е имуществена застраховка „Всички рискове на индустриални обекти“ със същото застрахователно покритие с период на действие 10.01.2017г. до 09.01.2018г., и не са предприемани действия по изменение или прекратяване на застрахователния договор; през време на действие на последния застрахователен договор не е правил, каквито и да било предписания.

На 31.01.2017г. служители на застрахователя са допуснати до сградата на цеха в с.•••, като на мястото и сградата е извършен оглед.

На 08.12.2017г. е извършен подробен оглед на сградата на цеха в с. ••• във връзка с възложеното изследване на обективните възможности за конструктивно укрепване на сградата/възстановяване на сградата и терена върху, който се намира с цел възобновяване на производствените дейности в нея. В „Експертен доклад“ от изследването е изчислена средна строителна цена на съществуващо хале на шивашки цех в с.••• при построяване на сградата от 627, 69лв на кв.м. В продължение на почти година ЗАД „Алианц България“ не изплаща застрахователно обезщетение. През месец октомври 2017г. застрахователя предлага плащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие срещу подписването на взаимообвързваща двете страни спогодба, каквато не е постигната.

, , Пирин-текс“ ЕООД е предявило пред Районен съд частичен иск за сумата от 5 000лв., като част от вземането от 500 000 лв., с цел разрешаване на въпроса за основанието и размера на вредите.

Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД“, ЕИК 040638060, е оспорил предявените искове по основание и размер, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал установената от представените по делото доказателства фактическа обстановка и е обсъдил доводите на страните, е приел исковете за допустими, а разгледани по същество за основателни, по следните съображения.

От материалите по гр.д.№1098/2018г. по описа на PC- Гоце Делчев се установява, че с влязло в законна сила Решение № 8333 от 06.11.2020г., постановено по гр.д. №1098/2018г. по описа на PC-Гоце Делчев се осъжда ЗАД „Алианц България“ АД“, ЕИК 040638060, да заплати на „Пирин-текс“ ЕООД, ЕИК 811131069, застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 5 000 лв., представляваща част от цялото вземане в размер на 500 000 лв. в резултат на причинени повреди на сграда, находяща се в община •••, с ••• - в УПИ 21 на парцел 1, настъпило в периода от време от 22.12.2016г. до 05.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба-17.10.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 845.90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2017г. до датата на подаването на исковата молба - 17.10.2018 г. върху сумата от 5 000 лв., като част от цялото вземане за 84 451.20 лв., съставляващо лихва за забава върху сумата от 500 000 лв. за периода от 16.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.

Не е спорно между страните: че е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка, а именно застрахователна полица № 08880163000000001 за имуществена застраховка „Всички рискове на индустриални обекти” и че застраховката е със срок на покритието от 10.01.2016г. до 09.01.2017г.; че между застрахованите сгради са и тези, които са собственост на „Пирин - текс“ ЕООД, намиращи се в с. •••, община •••, УПИ 21, кв.1; че са настъпили значителни конструктивни нарушения на шивашки цех с площ от 1324.19 кв.м., намиращ се на територията на посочения урегулиран поземлен имот.

Съдът е анализирал: заключенията на съдебнотехническата експертиза и допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещите лица инж.Х. И. Г. и инж. Д. Г. М. и отговорите на вещите лица на страните; заключенията по съдебно-счетоводната експертиза и допълнителните съдебно-счетоводни експертизи, извършени от вещото лице И. Л. Г.; експертното становище от 02.02.2017г., подписано от инженер геолог В. Р., представляващ фирма „АС Геоинженеринг” ЕООД; окончателен доклад от 15.02.2017г., изготвен и подписан от авариен комисар Х. И., представител на „Би Ел Ей” ЕООД, и експертния доклад от проф. д-р инж. И. М.; доклад за инженерно - геоложко проучване от инженер - геолог М. Н. Д., извършено през м. май 2015 г..

Съгласно Уведомлението за щета от 19.01.2017г., изпратено до ЗАД „Алианц България” АД „Събитието е настъпило на дата 28.12.2016г.“ и като застрахователно събитие е описано: „пропадане на земни маси, с резултат: напукване на стени и под на сграда /шивашки цех/, собственост на „Пирин текс” ЕООД”, с адрес на събитието: село •••, с уведомени компетентни органи - „Консултантска инженерна група” Благоевград.

Предвид установеното увреждане на сградата през 2016г., на 04.01.2017г., при направен анализ на експлоатационното състояние на сградата, в която се помещава шивашкия цех в с •••, в присъствието на инж. Р. П., представител на „Консултантска инженерна група” - гр Благоевград, Б. Р. и М. М. - представляващи „Пирин текс” ЕООД, е съставен протокол, съгласно който установено че: „След извършено допълнително проучване в рамките на ремонтните работи по отстраняване на дефектите по постройката, са констатирани нови рискови точки. Те не са били известни преди отпочване на ремонтните работи и са открити на 30.12.2016г., когато е започнало копаенето на фундаментите на вътрешните колони. Установено е, че под сградата има кухини, които са резултат или от действащо свлачище или от един самокомпресиращ се процес на земните маси. Наличието на такива кухини се оцени като сериозен риск за цялостната конструкция на сградата. Въз основа на горецитираното бе взето решение да бъде преустановена производствената дейност в цеха.”.

По делото са разпитани като свидетели лицата Р. П. П., М. А. М. и Х. И., които са установили факти и обстоятелства във връзка с настъпване на застрахователното събитие, подробно описани в мотивите на решението.

Съдът е приел, че са предявени искове с правно основание чл.208 КЗ, обн.ДВ, бр.103/23.12.2005г., отменен с § 34 от ПЗР на Кодекса за застраховането, обн. в ДВ, бр.102/29.12.2015г., приложим на основание §22 от ПЗР на действия Кодекс за застраховането и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предмет на иска по чл.208 КЗ /отм./ е искане за присъждане на сумата от 495 000 лв., съставляващи разликата над предявените по гр.д.№1098/18г. по описа на PC - Гоце Делчев 5 000 лв. до пълния размер от 500 000 лв., в резултат на причинени повреди на сграда, находяща се в общ.•••, с.••• в УПИ 21 на квартал 1, настъпили в периода от 22.12.2016г. до 05.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предмет на иска по чл.86 ЗЗД е сумата от 139 848, 69лв., - лихва върху главницата от 495 000лв., обезщетение за забава, за периода от 16.02.2017г. до датата на исковата молба.

Между същите страни, на същото основание е предявен частичен иск по чл.208 КЗ /отм./ за сумата от 5000 лв., част от цялото вземане в размер на 500 000 лв., както и частичен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 845, 90лв., лихва за забава върху главницата от 5000 лв. за периода от 16.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба. По тези искове е било образувано гр.д. №1008/2018 г. по описа на PC - Гоце Делчев по което е постановено влязлото в сила решение № 8333 от 06.11.2020 г. по гр.д. №1008/2018 г. по описа на PC - Гоце Делчев, с което PC се произнесъл като изцяло уважил предявените частични искове.

Обсъдено е ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, и е прието, че след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

Прието е за установено в производството, с оглед влязлото в сила решение по гр.д.

№1098/2018г. на PC - Гоце Делчев, както основанието, така и размера на предявените искове. А и размерът на предявените искове се установява и от събраните в хода на делото съдебнотехнически и счетоводни експертизи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че:

• на 22.12.2015г. между страните „Пирин-текс“ ЕООД, ЕИК 811131069 - застрахован, и ЗАД „Алианц България“ АД“, ЕИК 040638060 – застраховател, е сключен валиден договор за имуществена застраховка „Всички рискове на индустриални обекти“, при действието на Кодекс за застраховането /отм./ от 2006г., обективиран в застрахователна полица застрахователна полица №08880163000000001, със срок на покритието от 10.01.2016г. до 09.01.2017г.;

• между застрахованите сгради са и тези, които са собственост на „Пирин - текс“ ЕООД, намиращи се в с. •••, община •••, УПИ 21, кв. 1;

• са настъпили значителни конструктивни нарушения на шивашки цех с площ от 1324.19 кв.м., намиращ се на територията на посочения урегулиран поземлен имот;

• с влязло в законна сила Решение №8333 от 06.11.2020г., постановено по гр.д.

№1098/2018г. по описа на PC-Гоце Делчев/л.160/, ЗАД „Алианц България“ АД“, ЕИК 040638060, е осъдено да заплати на „Пирин-текс“ ЕООД, ЕИК 811131069, застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 5 000 лв., представляваща част от цялото вземане в размер на 500 000 лв. в резултат на причинени повреди на сграда, находяща се в община •••, с ••• - в У ПИ 21 на парцел 1, настъпило в периода от време от 22.12.2016г. до 05.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба-17.10.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 845.90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2017г. до датата на подаването на исковата молба - 17.10.2018 г. върху сумата от 5 000 лв., като част от цялото вземане за 84 451.20 лв., съставляващо лихва за забава върху сумата от 500 000 лв. за периода от 16.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.

Страните спорят: налице ли е покрит риск по процесния застрахователен договор, съответно изключен риск от покритието по застрахователния договор на основанията посочени в отговора на исковата молба; изтекла ли е погасителната давност по отношение на предявените искове, предвид направени изрични възражения с отговора на исковата молба; относно размера на предявените искове; налице ли е забава на застрахователя.

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, съгласно 130, ал.2 ЗСВ, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че – „В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна сила на пресъдено нещо. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.“ При съобразяване на горното, следва да се приеме, че в случая относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право решението по частичния иск - Решение №8333 от 06.11.2020г., постановено по гр.д.№1098/2018г. по описа на PC-Гоце Делчев, потвърдено с решение № 237/17.06.2021г. по в.гр.д. № 286/2021г., се ползва със сила на пресъдено нещо.

Предвид изложеното и фактите по делото, настоящият състав на съда приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, вр. с § 22 ПЗР на КЗ, по сключен на 22.12.2015г. между страните договор за имуществена застраховка „Всички рискове на индустриални обекти“, обективиран в застрахователна полица №08880163000000001, за застрахователно събитие настъпило в периода от време от 22.12.2016г. до 05.01.2017г. – причинени повреди на сграда, находяща се в община •••, с. ••• - в У ПИ 21 на парцел 1, собственост на застрахования - ищец.

За установяване на спорното субективно материално право над признатия размер с влязлото в сила решение по частичния иск по делото са ангажирани доказателства, които доказват претенцията на ищеца.

В раздел VIII от Общите условия за процесния застрахователен договор /л.18/ страните са уговорили начина на определяне на застрахователното обезщетение, като в т.2 са приели, че размерът на обезщетението за цялото имущество и за всяка част от него не може да надхвърля действителната/респ. възстановителната стойност/ на имуществото към датата на застрахователното събитие, нито съответната застрахователна сума или лимит на отговорност на застрахователя, ако е уговорен. В този смисъл е и посоченото в първата страница на процесната застрахователна полица, където страните са уговорили – „база за определяне на застр.сума – възстановителна стойност“.

Съгласно заключението на допълнителната съдебно - техническа експертиза, представена по делото на 18.07.2022г. /л.321-т.2/, при използване на метода на възстановителната стойност на увредената част от сградата е 572 973лв., а съгласно заключението на допълнителната съдебно – техническа, представена по делото на 23.05.2022г. /л.281/ - стойността на възстановяване на увредената част към м.декември 2016г., като се вземат предвид цените на СМР на 1 кв. м. от най малко три независими източника, включително и строителни фирми, е 501 877лв., т.е което и заключение да бъде възприето от съда, действителната стойност на имуществото е над претендираното от ищеца с иска по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ - застрахователно обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 495 000 лв.

При съобразяване на уговореното в договора, заключенията на допълнителните съдебно-технически експертиза, и разпоредбата на чл.203, ал.4 КЗ/отм./, вр. с § 22 ПЗР на КЗ, настоящият състав на съда приема, че искът с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ е основателен и доказан в претендирания размер от 495 000 лв.

По отношение претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, настоящият състав на съда приема, че предвид влязлото в сила решение по частичният иск, задължително за настоящият състав на съда по изложените съображения, следва да се приеме, че същото се дължи за периода от 16.02.2017г. до датата на подаването на исковата молба – 29.11.2019г. върху претендираната сума - 495 000лв.

Предвид изложеното и на основание чл.162 ГПК настоящият състав на съда приема, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва в случая е в размер на сумата от 139 848, 69 лв., съгласно изчисления направени с лихвен калкулатор на Портала за електронни услуги на Национална агенция за приходите. От изложеното следва, че предявеният иск за обезщетение за забава за периода от 16.02.2017г. до датата на подаването на исковата молба – 29.11.2019г. върху претендираната сума - 495 000 лв. е основателен и доказан в претендирания размер от 139 848, 69лв.

Предвид изложеното, при съобразяване на т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и влязлото в сила решение по частичния иск, неоснователни са правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника направени в първоинстанционното производство, основани на твърдения за: липса на покрит застрахователен риск, съответно наличието на изключен риск от покритието по застрахователния договор, на конкретизирани в отговора на исковата молба основания – състоянието на процесната сграда и причината за настъпването на събитието; знанието на застрахования за свлачищните процеси и свличането на земните маси и активно ги е наблюдавал в продължение на няколко години без да уведоми застрахователя за това, съгласно задължението си по договора; по време на действие на застрахователния договор е започнало пристрояване на „пристройка за енергийна сграда към шивашки цех“; правя“; направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на двете претенции; исковете са предявени в завишен размер, който не отговаря на действително претърпените вреди.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, поддържано и с въззивната жалба, следва да се добави, че същото е неоснователно и на друго основание, а именно неправилно изчисление от въззивника на началния момент, от който следва да се приеме, че започва да тече давността по чл. 197 КЗ/отм./, вр. с § 22 ПЗР на КЗ.

Видно от решението по частичният иск, по отношение на момента на настъпване на застрахователното събитие, който е сред правопораждащите юридически факти, от които правоотношението произтича, съдът е приел, че това е месец декември 2016г., а в диспозитива на решението е посочен периода 22.12.2016г. до 05.01.2017г. Исковата молба, по която е образувано настоящето производство е подадена на 29.11.2019г., което съобразено т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, дава основание на съда да приеме, че към този момент не е изтекла тригодишната погасителната давност по отношение на претенциите на ищеца заявени с исковата молба. С въззивната жалба се твърди, че началният момент от който следва да се счита, че е започнала да тече давността е 2015г., което възражение е неоснователно, предвид изложените мотиви.

Неоснователно е и възражението, че исковете са предявени в завишен размер, предвид събраните в производството доказателства установяващи размера на дължимото обезщетение, предвид уговореното в договора, за което са изложени мотиви по-горе.

Неоснователно е възражението поддържано във въззивната жалба, че съдът не е взел в предвид лимита на застрахователната полица. Такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, поради което би следва да се приеме, че същото е преклудирано, на основание чл.370 ГПК и чл.266, ал.1 ГПК, но предвид императивния характер на разпоредбата на чл.193, ал.2 КЗ/отм./, вр. с §22 ПЗР на КЗ, и т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, същото следва да бъда разгледано по същество. В случая в застрахователният договор страните не са отговорили лимит на отговорност, представляващ горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования по смисъла на § 1, т.5 ПЗР на КЗ/отм./. В раздел II, т.1 от Общите условия /л.19/ страните са уговорили, кои вреди подлежат на обезщетение, а в раздел III, т.5 от Общите условия страните са уговорили, че в рамките на застрахователната суми страните могат да договорят лимити на отговорност на застрахователя за щети и загуби, причинени от определен риск и/или посочени в полицата. В т. 1 Приложение № 1 към процесната застрахователна полица/л.14/ е уговорено – основно покритие – по настоящата полица е договорено покритие съгласно раздел II, т.1 от приложените Общи условия, а в т. 4 от същото е уговорено, че лимити на отговорност на застрахователя съгласно раздел III, т.5 от Общите условия - не са договорени. Предвид изложеното и разпоредбата настоящият състав на съда приема, че след като страните не са уговорили лимит на отговорността на застрахователя към застрахования, отговорността следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл.193, ал.2 КЗ /отм./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, т.е. застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума - която по отношение на производствените сгради е 15 646 000, 00лв., съгласно приложение към застрахователната полица/л.13/, а определеното застрахователно обезщетение е в по-малък размер. Предвид изложеното възражението, че отговорността на застрахователя е лимитирана до сумата от 250 000 лв., съответно, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон определяйки размер на застрахователното обезщетение в по-голям размер, е неоснователно. Позоваването от въззивника на специалните условия към застрахователната полица, представени по делото на л.16, не могат да обосноват различен извод от направения, тъй като същите не са подписани от страните, както всички други приложения, поради което не могат да бъдат приети за част от договора, съответно да бъдат обсъдени по същество при разрешаване на спора и да обосноват различен извод от направения.

По същите съображения неоснователно са и възраженията, че съдът не обсъдил въпроса за лимита на застрахователната сума, въпреки, че е повдиган по делото; че решението е в противоречие на чл. 386, ал.1 КЗ/чл. 208, ал.1 КЗ8отм./ и чл. 346 КЗ.

С въззивната жалба е направено възражение, че съдът неправилно е приел претенцията за доказана по размер, както и че стойността на увредената част от сградата не е доказана по делото, което не съответства на доказателствата по делото и конкретно на заключенията по допуснатите допълнителни съдебно-технически експертиза, подробно обсъдени по-горе, поради което същото е неоснователно.

С въззивната жалба са развити съображения, че събраните по делото доказателства не установяват причината за увреждането на сградата; относно периода, в който е настъпило увреждането; че застрахования е знаел за свлачишните процеси и свличането на земните маси, като активно ги е наблюдавал в продължителен период от време, съответно е извършвал проучвания, за което не е уведомил застрахователя, което е нарушение на цитирани разпоредби от застрахователния договор, като краен извод е изведено възражението, че наличието на собствени недостатъци по сградата и постепенно то увреждане представляват изключен риск по застраховката.

Така формулираното възражение е неоснователно, при съобразяване на влязлото в сила решение по частичния иск и т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, където е разяснено, че – „Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право“. По същите съображения неоснователни са и възраженията основани на твърдения за допуснати множество грешки по време на проектирането на сградата, по време на надзора на проектирането, по време на надзора на строителството и по време на самото строителство, подробно разяснени на страница последна от въззивната жалба.

Въззивникът възразява срещу начина на извършване на оценката по пазарен подход от вещите лица, като е посочил, че оценката не анализира стойността по пазарния подход и не следва да се взема в предвид, и твърди, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване на претенцията, което не може да бъде споделено.

По делото са изготвени една основна/л.213/ и две допълнителни съдебно-технически експертизи /л.281 и л.321, т.2/, като вещите лица са отговорили на всички въпроси поставени от страните, и изводите им относно състоянието на процесната сграда е, че „като цяло сградата е негодна да изпълнява предназначението си – „счупена е“, в този смисъл е отговора на въпрос № 10 от основната експертиза. По отношение стойността на увредената част на сградата по пазарни цени основната експертиза дава заключение за възстановяване на увредената част от сградата по пазарни цени – 492 105лв. цена на СМР без ДДС, без да са включени довършителните работи- само за СМР, по разходни коефициенти на СЕК, не включва завишения за разрушаване, демонтаж, извозване и др. съпътстващи; допълнителната съдебно - техническа експертиза, представена по делото на 18.07.2022г. /л.321-т.2/, при използване на метода на възстановителната стойност на увредената част от сградата е 572 973лв., а съгласно заключението на допълнителната съдебно – техническа, представена по делото на 23.05.2022г. /л.281/ - стойността на възстановяване на увредената част към м.декември 2016г., като се вземат предвид цените на СМР на 1 кв. м. от най малко три независими източника, включително и строителни фирми, е 501 877лв. В случая за установяване на възстановителната стойност съдът кредитира допълнителните експертизи, които са отговорили на допълнително поставени въпроси за изясняване на тази стойност, като са използвали различни начини на изчисления, съобразявайки се с исканията на страните, но крайният резултат на заключенията е, че възстановителната стойност на увреденото имущество, която е релевантна предвид уговореното в договора, е по-голяма от претендираната стойност, за което са изложени мотиви по-горе, което обосновава извода, че ищецът е доказал претенцията си при условията на главно и пълно доказване, а възраженията в тази насока са неоснователни. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че основната експертиза е направила изчисленията, без да включи довършителните работи, които следва да бъдат съобразени, доколкото съставляват част от възстановителната стойност.

Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по въззивното производство. В случая ищецът не претендира разноски за въззивното производство, в какъвто смисъл е изявлението на процесуалния му представител в съдебно заседание, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

По отношение на искането на ищеца за присъждане на направени разноски в първоинстанционното производсто, настоящият състав на съда приема, че същото е неоснователно. Такова искане страната е следвало да направи най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а при липса на произнасяне на съда или при несъгласие с изводите на съда да се иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, в съответствие с разясненията по Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Този пропуск не може да бъде саниран с искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, която в хипотезата на потвърдително решение дължи произнасяне по реда на чл.78 ГПК само за направените пред нея разноски, както е в случая.

Отделно от това, следва да се отбележи, че с обжалваното решение на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 31 773, 95лв., като не се е развило производство по реда на чл.248 ГПК, и на страната не могат да бъдат присъдени повторно разноски за първоинстанционното производство, което в случая е самостоятелно основание за отказ за присъждане на претендираните разноски.

Предвид посоченото съдът не дължи произнасяне по възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

По тези мотиви и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд