Решение № 1554 от 3.5.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 11699/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от К. Д. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.С, ул."Р", бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №42- 0000104/14.01.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-гр.София, с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ; и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено. Твърди, че същото не му връчено и не е запознат с неговото съдържание. Разбрал е за издаденото НП, когато е посетил сградата на РД „АА“-гр.София, за му бъде върнато иззетото на 30.12.2020 г. удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, но въпреки това и тогава същото не му е било връчено. Счита, че горното е нарушило правото му на защита, поради което съставлява основание за отмяна на санкционния акт.

Отделно от горното, навежда доводи, че не е извършил твърдяното в АУАН нарушение, както и че АУАН е съставен при пълно игнориране на обстоятелствата, които е съобщил на актосъставителя.

Прави особено искане, изразяващо се в това да му бъде върнато иззетото на 30.12.2020 г. УВЛТА №1001433, тъй като работата му като таксиметров шофьор е основен източник за препитание.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата: РД „АА“-гр.София, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените възражения в жалбата и по същество на делото. В придружаващото изпратената преписка писмо, прави доказателствени искания и възражение на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. По делото няма данни процесното наказателно постановление да е било връчено лично на жалбоподателя, поради което срокът за обжалване следва да се отчете като спазен в негова полза. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия А-2021, №284061 на 30.12.2020 г., от компетентно длъжностно лице: Юл. Сп. Б., заемащ длъжността: инспектор в РД „АА“- гр.София, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта – Люб. Ст. М., против жалбоподателя К. Д. Г., за това, че на 30.12.2020 г., около 16: 20 часа, в гр.София, на ул.“Макгахан“ до №51, с посока на движение ул.“Уошбърн“, управлява лек таксиметров автомобил „Ш А, с рег.№ собственост на Б Д А, ЕГН •••••••••• и адрес гр.С, ул.“У“, бл., вх., ап., с поставен и открит знак „такси“ и изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет, без:

1.След предоставянето на работа, водачът да е поставил на предното стъкло дясно на автомобила табела „Не работи“ и да е свален и/или закрит с калъф знака „такси“, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;

2. Да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 30.12.2020 г., срещу подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок от връчване на АУАН.

На основание така направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността: директор на РД „АА“-гр.София, издал НП №42-0000104/14.01.2021 г., с което наложил на жалбоподателя две административни наказания за две административни нарушения, както следва:

1.На основание чл.105, ал.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;

2.На основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля М., които съдът кредитира с доверие като логични, непротиворечиви, кореспондиращи на данните от приложените писмени доказателства, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; два броя писма до жалбоподателя за явяване в РД „АА“-гр.София за връчване на издадено НП; длъжностна характеристика за заемане на длъжността: инспектор в РД „АА“-гр.София, връчена на 08.05.2020 г. на Ю.Б. /актосъставител/; Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед №589/31.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на ИА "АА", РД "АА"–гр.София, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП, като сред тях е и директорът на РД „АА“, като част от структурата на ИА „АА“.

На следващо място, съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, а именно: тримесечен срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението - за съставяне на АУАН, и шестмесечен срок от съставяне на АУАН – за издаване на НП. АУАН е съставен на 30.12.2020 г. за констатираните на същата дата две нарушения, т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а НП е издадено на 14.01.2021 г., т.е. в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което на основание чл.105, ал.1 от ЗАП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП за първото констатирано нарушение – тази на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, предвижда задължение за водачите на таксиметрови автомобили, при преустановяване на работа да отразяват приключването в пътния лист, а ако е приключила смяната – приключва пътния лист, поставя на предното стъкло в дясно на автомобила табела „Не работи“ /приложение №13/ и сваля или скрива с калъф знака „Такси“. От направеното описание в АУАН и НП на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не става ясно кое точно задължение жалбоподателят, като водач на лек таксиметров автомобил, не е изпълнил. От направеното описание маже да се изведе само извод, че след като не е поставил надпис на автомобила си „Не работи“ и не е свалил и/или закрил с калъф табелата „Такси“, водачът е осъществявал таксиметрова дейност и е могъл да бъде нает от клиенти. В АУАН и НП, обаче, не са посочени причините, поради които тези изисквания не са били изпълнени от водача. Едва от свидетелските показания на свидетеля М. се установява, че АУАН е съставен против жалбоподателя за това, че след приключване на работната смяна, същият не е премахнал или покрил с табела знака „такси“ и не е представил в дясно на предното табло табела „не работи“. По делото не са ангажирани никакви писмени доказателства, че в деня на проверката, жалбоподателят е приключил работната си смяна, съответно преустановил е работа си, които обстоятелства да не е отразил в издаден пътен лист. Такива обстоятелства не са описани, нито от актосъставителя, нито от наказващия орган, поради което напълно неизяснена, а и неподкрепена с доказателства, остава формата на изпълнителното деяние, с което е осъществено вмененото на жалбоподателя първо нарушение, съобразно дадената правна квалификация, а именно: да не е отразил приключването на работата в пътния лист, при преустановяване на осъществяваната таксиметрова дейност. Констатираната празнота в направеното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, представлява допуснато съществено по тежест нарушение на процесуалните правила, предвидени в разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, до степен последното да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Това е така, тъй като направеното фактическо описание на нарушението не изпълва фактическия състав на вмененото нарушение на сочената като нарушена разпоредба на чл.46, ал.1, пр.1 от цитираната Наредба, а именно: при преустановяване на работа, водачът да отразяват приключването на работа в пътния лист. В конкретния случай, такива твърдения не са наведени в санкционния акт, като въобще не са ангажирани и доказателства, че водачът е преустановил работата си по време на проверката. Предвид изложеното, съдът намира, че в тази част, процесното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено, без да се разглежда спора по същество.

По отношение на третото вменено нарушение на жалбоподателя - на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС да носят СУМПС и контролния талон към него. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е носил у себе си и не е представил на проверяващите органи контролния талон към СУМПС. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба във фиксиран размер от 10 лева водач, който не носи определените документи, един от които е контролният талон към СУМПС. С оглед на горното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на второто вменено му с процесното НП административно нарушение. Деянието е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление, в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което случаят не може да бъде квалифициран като маловажен, както правилно е отразил наказващия орган в процесното НП. Предвид изложеното, съдът намира, че в тази му част, обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по жалбата. Правоимащата страна не прави изявление в този смисъл и не ангажира доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Водим от горните мотиви, съдът