Решение № 155 от 30.4.2025 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 260/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Жалбоподателят ••• е обжалвал НП№ ••• г. на Директор Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-•••, с което на дружеството за нарушение по чл. 87а, ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. В съдебно заседание чрез процесуален представител жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител заема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират се и разноски. Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН № ••• г. и НП № ••• г. на Директор Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-••• съдът не констатира нередовности по чл.42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл.57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при извършена служебна проверка в информационната система на НАП от инспектори по приходите било установено, че жалбоподателят •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, представлявано от управителя В. П. И. не е изпълнило задължението си да подаде в срок от 01.03.2024 г. до 15.04.2024 г. декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, с която да декларира вида и размера на определените авансови вноски за 2024 г. Нетните приходи на дружеството за 2022 г. били в размер на 363 317.04 лева съгласно годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, подадена от дружеството в ТД на НАП-•••. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По този начин дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушение по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО. Жалбоподателят, имащ качеството на данъчно задължено лице, не е изпълнил съставомерното си задължение да декларира в законовоустановения срок, обхващ периода от 01.03.2024 г. до 15.04.2024 г., тримесечните авансови вноски, определени съгласно формулата на чл. 87 от ЗКПО. Декларирането на тези тримесечни авансови вноски е било изискуемо съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКПО и чл. 85 от ЗКПО, тъй като жалбоподателят е реализирал нетни приходи за 2022 г. в размер, надвишаващ 300 000 лева и ненадвишаващ 3 000 000 лева. Изпълнителното деяние е било реализирано чрез бездействие, осъществено в законовоустановения срок, в който е следвало да бъде изпълнено предписаното от закона действие – подаване на декларация за тримесечни авансови вноски. Това съставомерно неизпълнение на законовоустановеното задължение ангажира административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон и е наложил наказание в пределите на визираната санкция по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, налагайки законовоустановеното наказание имуществена санкция в минимален размер. Не могат да бъдат споделени правните доводи на защитата на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на материалния закон, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя и изразяващо се в пороци по чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2, алт. 1 и алт. 2 от ЗАНН, че не е спазена целта на закона. По отношение на правилното приложение на материалния закон важи казаното по-горе. Няма допуснати пороци по чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2, алт. 1 и алт. 2 от ЗАНН, визиращи съответно дата и място на извършване на нарушението. Инкриминираното неизпълнение на съставомерно задължение е обективирано в законовоустановения период от време, с изтичането на който деянието се явява довършено. Евентуално подаване на декларация по чл. 87а, ал.1 от ЗКПО в някакъв последващ период от време е без правно значение за обективната съставомерност на деянието. Следователно не е налице процесуален пропуск, касаещ датата на деянието. На следващо място, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗКПО подаването на декларация по образец по този закон се извършва по електронен път, а съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация в териториалната агенция на Националната дирекция за приходите по регистрация на тези лица. В разглеждания казус жалбоподателят, видно от седалището и адресът му на управление, е с регистрация към ТД на НАП-•••, където същият е подал годишна данъчна декларация за 2022 г., вследствие на което за него е възникнало задължение в законовоустановения срок да декларира тримесечни авансови вноски, следващо декларирането на корпоративния данък и обусловено от размера на нетните приходи за една година преди предходната. Следователно изричното словесно неизписване на законовоустановеното място за подаване на декларацията по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, не поражда нови усилия в осъществяването на правото на защита на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. Несподелим е правен довод, че не е спазена целта на закона. Изпълнението на съставомерното задължение по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО и визираната в разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО санкция за неизпълнението му са законодателно обусловени от необходимостта за спазване на финансовата дисциплина от данъчно задължените субекти и от реализиране на административнонаказателната им отговорност при нейното нарушаване в пределите, индивидуализирани съгласно изискванията на чл. 27 от ЗАНН за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Това е било сторено от наказващия орган. На последно място, няма основание за квалификация на случая като маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, вр. чл. 28 от ЗАНН. Обективираното от жалбоподателя съставомерно поведение субсумира типично за вида си неизпълнение на законовоустановено задължение и не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават различен правен извод. Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение. При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането на жалбоподателя чрез защитника за присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение има своето правно основание в разпоредбите на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ /ЗПП/, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /НЗПП/. Същото се явява основателно и следва да бъде уважено. Съдът, след като прецени кратката продължителност на делото, както и че същото не се отличава с особена фактическа и правна сложност намира, че дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН съдът