Решение № 5457 от 9.12.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 445/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Г. В. С., с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 401/13.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 256/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 7989/12.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят не е субект на задължението по посочената като нарушена в НП правна норма, следователно същият не следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушението й. Сочи се още, че в случая отговорността на касатора, е следвало да бъде ангажирана по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява. Жалбата се поддържа, чрез депозирано по делото писмено становище, подадено чрез адв. К. З.. Навеждат се допълнителни съображения за отмяна на санкционния акт, по аргумент на постановяването на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г., постановено по т.д. № 5/2023 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на колегиите на ВАС. Претендира присъждане на сторените в касационната инстанция разноски, в условията на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, не се представлява в съдебно заседание. С представено по делото писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, релевира възражение за прекомерност на размера на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е изменил Наказателно постановление № 7989/12.01.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което Г. В. С., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева, като съдът е намалил размера на така наложеното наказание на 1000, 00 /хиляда/ лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че вмененото на С. деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, доказано е и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган. Приел е още, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Мотивирал е липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН спрямо конкретното деяние. Във връзка с размера на наложеното наказание, съдът е приел несъответствие с критериите по чл. 27 от ЗАНН, поради което е изменил НП, като е намалил размера на наложената глоба до предвидения в закона минимум от 1000, 00 лева. Решението е неправилно, по следните съображения: Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че при извършена проверка на 15.12.2022 г., в 13: 00 часа, на път I-1, км 359, в посока [населено място] - [населено място], Г. В. С. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с 4 оси, с две управляеми оси, [Марка] с рег. № [рег. номер], без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При направено измерване с техническо средство на масата и по осево натоварване на ППС е констатирано, че разстояние между осите е 1.36 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.7000 т., при максимално допустимо натоварване на ос 19.00 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 10.700 т. и въз основа на това измерване контролните органи са приели, че процесното ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата. При тези факти и обстоятелства, контролните органи са приели, че С. е извършил нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 1 от ЗП във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение, се забраняват: движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. По аргумент на наложената, в случая, санкционна норма - чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП, с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, се наказват физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: т. 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В настоящия случай, процесното превозно средство правилно е определено като „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11, тъй като е надвишило допустимото по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ натоварване. По аргумент от чл. 8, ал. 1 Наредба № 11 движението на тежки ППС е допустимо само с разрешително, каквото в настоящия случай не е представено при проверката от С.. В хода на първоинстанционното производство, както и пред касационната инстанция, от страна на касационния жалбоподател са наведени доводи, че същият, в качеството си на водач на това ППС, не е субект на визираното в АУАН и НП задължение, а оттам и че не следва да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнението му. След постановяване на обжалвания съдебен акт на Районен съд- Благоевград, с Разпореждане от 08.12.2023 г., на основание чл. 125 във вр. с чл. 124, ал. 3 от ЗСВ, Председателят на ВКС и Председателят на ВАС са сезирали ОС на съдиите от Наказателна колегия във ВКС и съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС за произнасяне със съвместно тълкувателно решение, което да даде отговор на въпроса: „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“, като е разпоредено образуването на тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 5/2023 г., водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В мотивите на тълкувателното постановление е обяснено кога е приложим ЗП и кога ЗДвП, както и че субектите и съставите на нарушенията по двата закона, са различни. В случая, Г. С. е санкциониран за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закона за пътищата, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ, в качеството му на водач на МПС с 4 оси, с две управляеми оси, [Марка] с рег. № [рег. номер]. От приложените по делото писмени доказателства, сред които и Свидетелство за регистрация на МПС част II /л.20 от н.а.х.д. № 256/2023 г. по описа на РС- Благоевград/, не се установява същият да е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Ето защо и настоящият съдебен състав, съобразявайки, че тълкувателните постановления и решения на Върховните съдилища в Р България са задължителни за всички съдебни и държавни органи в тяхната дейност, намира че Г. С. не може да носи административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от Закона за пътищата. Предвид изложеното, въпреки безспорното наличие на данни по делото за извършено нарушение, материалният закон е приложен неправилно с процесното НП. По подробно изложените по-горе съображения, касационната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, като се отмени оспореното решение на РС- Благоевград и се постанови ново по съществото на правния спор, с което процесното наказателно постановление бъде отменено. При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски на основание чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК за касационната съдебна инстанция, с оглед липсата на заявена от страна претенция за присъждане на сторените в първоинстанционното производство такива. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото заявеният от процесуалния представител на С. размер от 400, 00 лева не е прекомерно завишен. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, като адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград