Решение № 3924 от 17.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7029/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена лично от Н. П. Р., срещу разпореждане от 21.04.2023 г. по и.д. № 1950/2020 г., по описа на ДСИ при СРС, с което е върната на осн. чл. 436, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК подадената от жалбоподателя жалба вх. № 5789/13.02.2023 г., ведно с приложенията към същата. В жалбата категорично се заявява, че жалбоподателят е посочил конкретното изпълнително действие, срещу което се жали. Конкретно, обяснява, че касае изпълнително действие, което не е извършено от ДСИ Н. Г., като с това си поведение съдебният изпълнител прикрива „меко казано престъпни действия и/или бездействия на взискателя/пазача/ТЗЛ – ГД „ИН“ към МП по изп. Дело № 1950/2020 г.“ На следващо място, се сочи, че има запорирани сметки под контрола на горепосочените лица. Оплаква се, че за периода от 22.01.2021 г. до 06.12.2022 г. по запорираната сметка се превеждали суми в общ размер на 1500 лева, които обаче не били превеждани към ДСИ. Твърди, че съдебният изпълнител не е осъществявал контрол върху ТЗЛ/пазач ГД „ИН“ към МП, въпреки многобройните сигнали, изготвени от жалбоподателя, в този смисъл. В жалбата е отправен апел до градските съдии за правосъдие. Постъпил е отговор на частната жалба от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – Министерство на правосъдието, с което същата се оспорва с аргументи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на обжалваното разпореждане. Софийски градски съд, като се запозна с материалите между кориците на делото и взе предвид доводите на страните, намира следваното от фактическа страна: Изпълнително дело № 1950/2020 г. по описа на СИС при СРС е образувано на 17.09.2020 г. по молба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2020 г., издаден по адм. Дело № 387/2019 г. на АССГ. На 22.10.2020 г. на длъжника Н. Р. е връчена покана за доброволно изпълнение. Такова обаче не е последвало и с молба от 14.01.2021 г. взискателят Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е поискал налагане на запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника. Със запорно съобщение изх. № 2527/15.01.2021 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запора, като съобщението е получено от третото задължено лице на 22.01.2021 г. На 31.03.2021 г. жалбоподателят е депозирал молба, при твърденията, че третото задължено лице /ГДИН-Затвора в гр. София/ не е изпълнило задълженията си на пазач по отношение на постъпващите по личната му партида суми. В отговор на горепосочената молба, съдебният изпълнител е изпратил запитване до ГДИН-Затвора в гр. София в качеството му на трето задължено лице да посочи каква е причината по делото да не постъпват суми с оглед наложения запор върху средствата по личната партида на длъжника. На 26.04.2021 г. е постъпил отговор от ГДИН-Затвора в гр. София, съгласно който по сметката на жалбоподателя Р., след налагане на запора, не постъпват парични суми, същият не полага труд и съответно не получава възнаграждение. Поради тези причини, съдебният изпълнител е приел, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на третото задължено лице и поради това не са налице основания за налагане на глоба, както е искал жалбоподателя. В кориците на изпълнителното дело и до настоящия момент няма данни за постъпили плащания за погасяване задълженията на жалбоподателя. На 13.02.2023 г. жалбоподателят Р. е депозирал частна жалба по изп. дело № 1950/2023 г. на СИС на СРС и присъединеното към него изп. дело № 5718/2022 г. на СИС към СРС. С разпореждане от 29.03.2023 г. на основание чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262 от ГПК ДСИ Н. Г. е оставила без движение така подадената частна жалба с указания в 1- седмичен срок от съобщението да се посочи конкретното изпълнително действие на съдебния изпълнител, което се обжалва. Отправено е изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната на осн. Чл. 262, ал. 2 от ГПК. В отговор на така отправените указания и по повод тяхното изпълнение, по делото е постъпила молба /“уточнение към жалба“/ от Н. Р.. В молбата се излагат оплаквания, че жалбоподателят не е получил препис от определени документи. Обяснява, че конкретното действие, срещу което се оплаква, е извършеното от ДСИ Н. Г. действие/бездействие. Описва последователността от събития в хронологичен порядък. Заключава, че претенцията му се свежда до това да се наложи глоба на „взискателя/ТЗЛ/пазач – ГД „ИН“ към МП и ТС /3 бр. глоби/“, както и ДСИ да изиска от същите лица да възстановят сумата от 1500 лева по личната партида на жалбоподателя. С разпореждане от 21.04.2023 г. ДСИ при СРС – Н. Г., като е констатирала, че в предоставения на жалбоподателя срок, същият не е посочил отново конкретно изпълнително действие или конкретен акт на съдебния изпълнител, който се обжалва, подадената от жалбоподателя частна жалба е върната. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Частната жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна. Налични са изискуемите съгласно процесуалния закон приложения, с оглед което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 275, ал. 2 от ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 263 от ГПК. Според правилото на чл. 260, т. 3 от ГПК жалбоподателят следва да укаже в какво се състои порочността на обжалвания акт, в случая на разпореждането на съдебния изпълнител, а според нормата на чл. 260, т. 4 от ГПК жалбата следва да съдържа изрично отбелязване в какво се състои искането, като последното следва да отговаря на процесуалните стандарти, а не в принципен план какво желае жалбоподателя като развитие от хода на производството. Наред с това, нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК лимитативно сочи какви са конкретните предели на обжалване от страна на длъжника в изпълнителното производство, като е императивно разпоредено, че длъжникът може да обжалва постановлението за глоба /чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК/, насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо /чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК/, отнемането на движима ввещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението /чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК/, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК /чл. 435, ал. 2, т. 4 от ГПК/, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК /чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК/, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение /чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК/ и разноските по изпълнението /чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/. Отделно, според чл. 435, ал. 3 ГПК длъжникът може да облажва и постановлението за възлагане но само поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. С оглед горното и в светлината на конкретния случай, като съобрази, че в своите жалби, а също така и в постъпилите по-късно в изпълнение на дадените указания уточнителни молби, жалбоподателят не е представил надлежно данни срещу кое конкретно действие по изпълнението се жали, то съдът е и в невъзможност да прецени дали жалбата се явява допустима с оглед имепративното правило, разписано в чл. 435 от ГПК. В настоящия случай нередовността на частната жалба, изразяваща се в липсата на конкретизация досежно изпълнителното действие на ДСИ, което се обжалва, дори след като са били дадени указания на жалбоподателя в този смисъл, е била констатирана още в предходно развило се частно производство, но и до настоящия момент същата не е отстранена. В този смисъл изложените от частния жалбоподател упреци срещу действията на съдебния изпълнител не намират своето законово основание и остават голословно заявени. Твърденията на жалбоподателя, че не дължи нищо също остават неподкрепени с каквито и да било доказателства. Хронологията на събитията, предложена от жалбоподателя, и изразеното от него недоволство от същата, не са годен предмет за развитие на настоящото частно производство. Ето защо, на жалбоподателя е било указано да прецизира искането си, като посочи конкретно изпълнително действие, извършено от ДСИ Н.Г., срещу което възразява, като в този смисъл принципното му несъгласие с развитието на процесуалните действия не е от естество да удовлетвори изискванията на процесуалния закон, респ. да изпълни указанията на ДСИ. С оглед изложеното, твърденията, имплицитно наведени с частната жалба, че разпореждането на съда, с което жалбата е върната, съдържа неправилни констатации, доколкото жалбоподателят изначално още е обяснил с кое действие/бездействие на съдебния изпълнител не е съгласен, въззивният състав на съда намира за неоснователни. Предвид констатациите, че жалбата не е отговаряла, а и до момента, не отговаря на стандарта, зададен от ГПК, като в този смисъл не са посочени конкретните изпълнителни действия на ДСИ, които длъжникът твърди да са незаконосъобразни, подадената частна жалба срещу връщането на жалба вх. № 5789/13.02.2023 г., ведно с приложенията, следва да се прецени като неоснователна, а обжалваният акт на съдебния изпълнител от 21.04.2023 г. – да бъде потвърден.