Решение № 776 от 14.5.2024 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 222/2024 г.

Производство с правно основание чл.74, ал.3, вр. с ал.1 от КТ Ищецът НОИ, гр.София, чрез ТП на НОИ-Велико Търново, представляван от директора на ТП твърди, че е извършена проверка във връзка с постъпил сигнал от сектор „Краткосрочни плащания“ относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на И. С. И. и извършване на проверка на “ЗИС“ ЕООД с ЕИК 104695098, за която е изготвен Констативен протокол № КП-5-04-01439542/23.10.2023 г. Посочва, че от 05.07.2023 г. за едноличен собственик на „ЗИС“ ЕООД е вписан И. С. И., който е регистриран като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на “ЗИС“ ЕООД със заявено начало на осигуряването от 11.07.2023 г. и обхват на осигуряване - за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и внесена авансово осигурителна вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО за месец 07/2023. Заявява, че при проверка в Регистъра на трудовите договори за И. С. И. е установено сключено трудово правоотношение с осигурител „ЗИС“ ЕООД от дата 15.01.2019 г. с отразена дата на прекратяване 11.07.2023 г. на длъжност „Управител“; сключено трудово правоотношение с осигурител „ЗИС“ ЕООД от дата 13.07.2023 г. на длъжност „Технически ръководител строителство“. Подадени са данни за м. юли и м. август 2023 г. за лицето, за вид осигурен „12“ и вид осигурен „01“. Излага, че лицето е ползвало по болничен лист № Е20223812051 поради общо заболяване за периода от 01.08.2023 г. до 02.09. 2023 г. вкл. и по болничен лист № Е20232631166 поради злополука - нетрудова за периода от 12.09.2023 г. до 25.09.2023 г. вкл. Изтъква, че съгласно трудов договор № 09/13.07.2023 г. на основание чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда И. С. И. е назначен при осигурител „ЗИС“ ЕООД на длъжност „Технически ръководител строителство“ с код по НКПД: 3123 3001 за непълно работно време - 4 часа. В сключения трудов договор е отразено, че лицето следва да постъпи на работа на 14.07.2023 г. Отбелязано е възнаграждение в размер на 390 лв. Към трудовия договор е представена и длъжностна характеристика. Сочи, че в представените отчетни форми за явяването/неявяването на работа и ведомости за заплати за месеци 07, 08 и 09/2023 г. за И. И. с длъжност „технически ръководител“ е отбелязано както следва: за месец 07/2023 г. - 6 отработени дни на 8 часа като управител с начислено възнаграждение в размер на 225, 72 и чиста сума за получаване в размер на 175, 16 лв.; 12 отработени дни на 4 часа като технически ръководител с начислено възнаграждение в размер на 222, 86 и чиста сума за получаване в размер на 172, 94 лв.; за месец 08/2023 г. - 3 дни във временна неработоспособност с начислено възнаграждение в размер на 50, 87 лв. и чиста сума за получаване в размер на 39, 47 лв.; за месец 09/2023 г. - 9 отработени дни с начислено възнаграждение в размер на 184, 74 лв., 3 дни във временна неработоспособност с начислено възнаграждение в размер на 61, 58 лв. и чиста сума за получаване в размер на 191, 14 лв. Твърди, че на ведомостите за заплати фигурират подписи на лицето за получаване на сумите. Изтъква, че И. С. И. е регистриран като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на “ЗИС“ ЕООД със заявено начало на осигуряването от 11.07.2023 г., както и че от 13.07.2023 г. е назначен по трудов договор в „ЗИС“ ЕООД, гр. Дебелец, който сключва сам със себе си, за длъжността „технически ръководител строителство“. Посочва основните задължения и подчиненост съгласно длъжностната характеристика и прави извод, че И. С. И., в качеството си на управител е сключил договор сам със себе си, поради което сключеният трудов договор № 09/13.07.2023 г. между „ЗИС“ ЕООД, гр. Дебелец, представлявано от И. С. И. и И. С. И. е недействителен на основание чл. 74, ал. 3 вр. чл. 74, ал. 1, предл. първо от Кодекса на труда. Развива подробни съображения относно невъзможността едноличен собственик на капитала, който е и управител на дружеството, да се намира в служебна зависимост сам със себе си, сключвайки трудов договор с това дружество. Посочва наличието на различни основания за осигуряване на управителите на търговски дружества и на работниците и служителите. С оглед горното моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен трудов договор № 09/13.07.2023 г. сключен между „ЗИС“ ЕООД, представлявано от И. С. И. и И. С. И. на основание чл. 74, ал. 3 вр. чл. 74, ал. 1, предл. първо от Кодекса на труда, поради сключване на трудов договор в противоречие на чл. 147, ал. 1 от Търговския закон. В съдебно заседание се представлява от юк •••. Поддържа исковата молба. Претендира разноски. Ответникът И. С. И. и ответникът "ЗИС" ЕООД са депозирали в срок отговори на исковата молба, чрез пълномощник адв.Д. от ВТАК, в които оспорват иска, като неоснователен. Не оспорват, че „ЗИС” ЕООД с ЕИК 104695098 е назначило с трудов договор на длъжност „Технически ръководител строителство”, с код по НКИД 4399 и с код по НКП 31233001 за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца, при непълно работно време- 4 часа, с основно месечно възнаграждение 390 лв., считано от 14.07.2023 г., И. С. И., след решение на едноличния собственик на капитала, взето на 12.07.2023 г. Посочват, че едноличния собственик на капитала на „ЗИС” ЕООД и лицето назначено на трудов договор са едно и също лице, но считат, че няма пречка това да е така. Твърдят, че И. С. И. изпълнява задълженията си и като управител на дружеството, за което се самоосигурява като такъв, изпълнява и задълженията си по трудов договор, при определен 4- часов работен ден на длъжността „Технически ръководител строителство“. Навеждат, че двете функции са различни, не са конкурентни, нито пък се припокриват. Изтъкват, че правоотношението, създадено между управителя и управляваното от него ЕООД има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право и по него възниква самостоятелно основание за осигуряване на управителя на търговското дружество, а трудовото правоотношение между И. С. И. и „ЗИС” ЕООД е трудов договор за друга дейност, различна от управлението на дружеството. Молят съда да отхвърли иска, като неоснователен и претендират разноски. В съдебно заседание пълномощникът адв.Д. поддържа изложените становища и моли съда да отхвърли иска. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: Приет е дружествен договор от 5.07.2023 г. на търговското дружество „ ЗИС“ ЕООД, като според справката от ТР е видно, че едноличен собственик на капитала на „ЗИС“ ЕООД с ЕИК 104695098, седалище и адрес на управление гр.Дебелец е И. С. И., който е вписан и за управител на дружеството. На 13.07.2023 г. между „ЗИС“ ЕООД, представлявано от И. С. И.-работодател и И. С. И. – работник, е сключен трудов договор № 09/13.07.2023 г. на основание чл. 67, ал.1, вр. с чл.70, ал.1 от КТ, съгласно който И. С. И. е назначен на длъжност „ технически ръководител строителство “ с код по НКИД 4399, код по НКП 31233001, с изпитателен срок от 6 месеца, на непълно работно време – 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение от 390 лева. Трудовият договор е подписан от работника и от представляващия работодателя. Отразено е постъпване на работа от работника на 14.07.2023 г. Приложена е длъжностна характеристика за длъжността. Приети са отчетни форми за явяването/неявяването на работа за м. юли, август и септември 2023 г., както и разчетно-платежни ведомости за същите месеци. Представена е справка за подадени уведомления за И. С. И., справка „Данни от Регистър на осигурените лица“ за периода януари-декември 2023 г., регистър на трудовите договори за И. С. И.. На основание Заповед №ЗР-5-04- 01417749/5.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ В.Търново е извършена проверка и изготвен Констативен протокол № КП-5-04-01439542/23.10.2023 г. с направени констатации за недействителност на описания трудов договор. Като доказателство е приобщено Протокол-решение от 12.07.2023 г., с което е дадено съгласие И. С. И. да бъде назначен на длъжност „технически ръководител строителство“, да договоря сам със себе си по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗД, вкл. при сключване на трудовия доаговор между предприятието и него. Решението е подписано от едноличния собственик на капитала И. С. И.. Приета е диплома за висше образование на И. С. И. за образователна квалификационна степен „магистър“ по специалност „електроенергетика и електрообзавеждане“ с професионална квалификация „електроинженер“. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Иска е процесуално допустим, като изхождащ от лице, което съгласно чл.74, ал.3 от КТ има право да претендира обявяване на трудовия договор за недействителен, ако счита, че са налице визираните в чл.74, ал.1 от КТ основания. По същество е неоснователен. От приетите по делото доказателства се установява по безспорен начин, че И. С. И. е едноличен собственик на капитала и управител на „ЗИС“ ЕООД, гр.Дебелец, както и това, че на 13.07.2023 г. между дружеството и И. С. И. е сключен процесният трудов договор. Спорният въпрос по делото е, противоречи ли на закона този трудов договор, при положение, че страни по него са едноличният собственик на капитала и управител на дружеството- И. С. И., от една страна и работника, който е същото това лице –И. С. И.. За да е действителен трудовият договор трябва да има определена от закона форма и съдържание, а за да е недействителен, трябва да страда от такива пороци, които да не му позволяват да породи желаните правни последици. Разпоредбата на чл. 74, ал.1 от КТ установява, че трудов договор, който противоречи на закона или на КТД, или ги заобикаля, е недействителен. Ищецът релевира доводи за противоречие с разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ТЗ, според която едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично, или чрез определен от него управител и ако двете фигури са едно и също лице, то това лице не може да се намира в служебна зависимост, типична за трудовото правоотношение, от самото себе си. Съдът не споделя този довод, тъй като сочената разпоредба по никакъв начин не установява забрана за едноличния собственик на капитала на търговско дружество, бил той и негов управител, да сключва трудов договор със себе си за длъжност, различна от тази на управителя. Макар да става реч за едно и също физическо лице, в правоотношението субектите са различни- едното е юридическото лице, което е работодател, а другото- физическото лице- работник и няма законова забрана управителят на дружеството да упражнява правото си на труд в учреденото от него дружество. В правната теория и съдебна практиката се приема, че дружеството с ограничена отговорност/едноличното дружество с ограничена отговорност е юридическо лице, което е самостоятелен правен субект, различен от едноличния собственик на капитала и от органите си за управление. Законово е установена възможността за сключване на договори между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него / чл.147, ал.3 от ТЗ/, така че на това основание не може да се приеме, че трудовият договор противоречи на закона. Липсва законова забрана управителят на едно дружество да бъде назначен на трудов договор в същото дружество. По този въпрос съдебната практика е непротиворечива и е в горепосочения смисъл. Според чл. 147, ал.2 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. По делото е приет протокол от 12.07.2023 г., с който едноличният собственик на капитала е дал съгласие физическото лице да бъде назначено по трудов договор на длъжността „Технически ръководител строителство“, изхождайки не само от факта, че притежава необходимото образование и професионална квалификация за длъжността, но и съобразявайки предмета на дейност на дружеството, за упражняването на който се изисква вписване в Камарата на строителите при условие, че отговаря на определени изисквания. Трудовият договор е сключен след даденото съгласие от "общото събрание" по смисъла на чл. 38, ал. 1, предложение последно от ЗЗД. Не е аргумент в полза на твърдяната недействителност обстоятелството относно йерархичната подчиненост работодател-работник, типична за трудовото правоотношение, тъй като наличието, или липсата и са един от белезите за установяване на трудово правоотношение, ако то е прикрито с друго, но сам по себе си тази зависимост не е съществен елемент от трудовия договор, липсата на който би го опорочила. В Кодекса за социално осигуряване също не се открива разпоредба, забраняваща на едно лице да се осигурява на различни основания. В този аспект, за да черпи права от осигурителния фонд, преди това лицето трябва да е изпълнило задълженията си към него, така че не би следвало да се разкрие злоупотреба със средства от ДОО. По съображенията изложени по-горе и след като трудовият договор отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, отделно от това, не се твърди, но не се и разкрива симулативност при сключването му, нито е налице невъзможен предмет на договора, съдът намира, че процесният трудов договор не е недействителен, тъй като не се доказа твърдяният от ищеца порок при сключването му- противоречие със закона. Иска е неоснователен и следва да се отхвърли. При този изход на делото на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски, като при липса на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ищецът следва да заплати на всеки от тях сумата от по 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е освободен от заплащане на ДТ и въпреки изхода на делото не дължи такава. Водим от горното съдът