Решение № 2533 от 28.7.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 429/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба, подадена от А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23, Н. А. Н. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Павликени, [улица] Т. С. Б. с [ЕГН], адрес [населено място], [жк], вх. „Д“, ет. 4, ап. 8, срещу Решение № 1040-04-37/ 12.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Л.-Х., Н. Н. и Т. Б., срещу Разпореждане № РО-5-04-01881508/ 04.04.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, на посочените лица е разпоредено да внесат неплатения остатък от сумата Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01866345/ 06.03.2025 г., в размер на 474, 56 лв., от които главница 294, 88 лв. и лихва за забава 179, 68 лв., начислена да датата на издаване на разпореждането. В съдебно заседание чрез пълномощника си, жалбоподателите заявяват, че оспорват цялата подлежаща на възстановяване сума, установена с посочения ревизионен акт за начет, която е общо 1 424, 56 лв., от които главница 1 244, 88 лв. и лихва към датата на издаване на ревизионния акт – 179, 68 лева.

Оспорващите лица твърдят незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане, поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Като съществено процесуално нарушение се твърди, че в разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и в ревизионния акт за начет, не се съдържа изложение на фактическите и правни основания за събирането на посочените като дължими суми. По същество се развиват доводи, че имуществената отговорност на оспорващите, като лекари – членове на ТЕЛК, е ангажирана без правно основание. Жалбоподателите считат, че не е налице регламентираното в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО основание за възстановяване на щети, причинени на ДОО, тъй като в случая експертното решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, въз основа на които са изплащани пенсии на лицето Н. Ю. А., не е отменено поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, нито поради липсата на заболяване, а разликата в определените проценти ТНР се дължи на експертните мнения на лекарите. С позоваване на съдебна практика развиват съображения, че отмяната на ЕР № 92103/ 02.11.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД се дължи на различията в експертните становища относно съответните заболявания и тяхното отражение върху работоспособността на осидетелстваното лице, на база субективни критерии, а не на нарушения на законовите изисквания относно процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на експертните решения, или несъобразяване с отправните точки на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕ/. Жалбоподателите намират и че осигурителните плащания са извършени въз основа на предвидено в закон задължение за предварително изпълнение на невлезли в сила административни актове, при което неправомерното изплащане на пенсия не е в пряка причинна връзка с отмененото експертно решение. С тези доводи, развити в жалбата, в хода на устните състезания и в представена писмена защита от пълномощника им по делото, оспорващите искат от съда да отменени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение. Претендират присъждане на направените разноски, съобразно представени договори за правна защита и съдействие.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания и по-подробно в писмени бележки твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и съответствие на същите с материалноправните разпоредби на закона. Намира за безспорно установено, че ЕР № 92103/ 02.11.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е отменено от НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Развива подробни доводи, че тълкуването на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО определя като основание за дирене на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, всяка отмяна на тяхно експертно решение при последващ административен или съдебен контрол за законосъобразност. Изтъква, че такава отмяна еднозначно сочи, че експертното решение, като индивидуален административен акт, е било издадено при неспазване на приложимите нормативни разпоредби, като също се позовава на съдебна практика в този смисъл. Поради това намира за неоснователна тезата на жалбоподателите за липса на нарушения на законови изисквания при издаването на конкретното експертно решение. Сочи и че при издаването на същото не е била съобразена наличната медицинска документация, не са спазени правилата за определяне процент ТНР, а изводите в него са в разрез с правилата на медицинската логика. Счита за установени нанесените в резултат на експертното решение вреди на бюджета на ДОО, поради изплащане без основание на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и пряката причинно-следствена връзка между отмененото решение на ТЕЛК и вредоносния резултат. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Експертно решение /ЕР/ № 92103/ 02.11.2023 г. от заседание № 246 от същата дата на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А. Л.-Х. и членове д-р Н. Н. и д-р Т. Б., на Н. Ю. А. с [ЕГН], е определена оценка на работоспособността 73, 00 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ без чужда помощ, поради общо заболяване, водеща диагноза неинсулинозависим диабет с неврологични усложнения, дата на инвалидизиране 07.06.2022 г., срок на определения процент ТНР – 3 години. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 90490/ 12.03.2024 г. от заседание № 37 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съгласно мотивите изложени в ЕР на НЕЛК, определянето на процентите трайно намалена работоспособност за част от заболяванията е извършено въз основа на противоречиви и непълни даннибез необходимите консултации, а по отношение на други /очни болести/, не са вписани конкретни заболявания/изменения, липсват визуализиращи изследвания. Направен е извод за съществени нарушения на изискванията на чл. 62 на НМЕ, дадени са указания при новото освидетелстване да се извършат допълнителни консултации, изследвания /вкл. в университетска болница/, както и да се представи допълнителна документация. При новото освидетелстване с ЕР № 91251/ 16.09.2024 г. от заседание № 158 на ТЕЛК към „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ ЕООД – [населено място], на Н. Ю. А. е определена оценка на работоспособността 30 % ТНР, дата на инвалидизиране 07.06.2022 г., срок на инвалидизиране 3 години. Според известие за доставяне на л. 77, последно посоченото експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ ЕООД е връчено на освидетелстваното лице на 18.09.2024 г., няма данни да е било обжалвано от него или от някое от заинтересованите лица и органи по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

От наличните в административната преписка доказателства се установява и между страните не се спори, че междувременно с разпореждане [номер] от 22.01.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново /л. 58/, на Н. Ю. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 16.11.2023 г., в размер на 276, 64 лева. Пенсията е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, съгласно която норма, при обжалване решението на ТЕЛК и НЕЛК от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от ЗЗ, до влизането в сила на решението на HEJIK, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Пенсията на Н. А. е спряна с разпореждане [номер]-04-1045#8 от 21.03.2023 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, считано от 20.03.2024 г., на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО /ЕР на ТЕЛК е отменено от HEЛK/. Впоследствие с разпореждане [номер]-04-1045#10/ 27.11.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, същата е прекратена, считано от 16.11.2023 г., тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл. 72 от КСО – наличие на ТНР/вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, при окончателно определена на Н. А. 30 % трайно намалена работоспособност. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани от А.. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на Н. Ю. А. за периода 16.11.2023 г. - 31.03.2024 г. е общо 1 244, 88 лева.

Производството по издаването на процесното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново е започнало въз основа на Заповед № ЗР-5-04-01823377/ 20.01.2025 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново. Със същата е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на А. Н. Л.-Х., Н. А. Н. и Т. С. Б., във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза. Определени са срок за извършване на ревизията, времеви обхват на същата /16.11.2023 г. - 31.03.2024 г./ и контролен орган, който да я извърши. В хода на ревизията са били приобщени коментираните по-горе експертни решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, НЕЛК и ТЕЛК към „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ ЕООД, решение на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и жалба до НЕЛК, разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, справки. Приобщени са и становища на длъжностни лица в ТП на НОИ – Велико Търново по повод издадените от ТЕЛК експертни решения, касаещи Н. А., за откриване на производство по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01866345/ 06.03.2025 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново. Със същия на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, са определени като подлежащи на възстановяване от ревизираните лица, солидарно, сумите 1 244, 88 лв. – неправомерно изплатени пенсии за инвалидност и 179, 68 лв. – лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт. Към ревизионният акт е изготвен анализ, в който подробно са изложени фактите по развилите се процедури по издаването и отмяната на ЕР № 92103/ 02.11.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, отпускането въз основа на същото, последващото спиране и прекратяване, на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. А.. Изложени са и съображенията на контролния орган относно допуснати нарушения на нормативни разпоредби при издаването на посоченото експертно решение.

Ревизионният акт за начет е връчен на адресатите му /л. 27 – л. 29 от преписката/, същите, чрез пълномощник, са подали възражения на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от инспектора по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01881508/ 04.04.2025 г. за внасяне от А. Л.-Х., Н. Н. и Т. Б., на остатъка от сумите по ревизионния акт за начет /общо 474, 56 лв./, като не се спори, че останалата сума по ревизионния акт за начет е била изплатена от адресатите му преди издаването на разпореждането. Разпореждането е връчено на лицата, чрез пълномощника им, на дата 08.04.2025 г. /л. 17 от преписката/ и е обжалвано по реда на чл. 117 от АПК, като с Решение № 1040-04-37/ 12.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, жалбата срещу него е била отхвърлена. Решението е връчено на адресатите на 19.05.2025 г. /л. 9/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез органа, който го е издал, на дата 20.05.2025 г., съгласно дадения входящ номер от деловодството на ответната администрация.

В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка, изпратена с Писмо вх. № 2295/ 23.05.2025 г. от ТП на НОИ – Велико Търново. По искане на жалбоподателите от неучастващо в производството лице – директора на РЗИ – Велико Търново, са изискани и представени намиращи се при него документи – медицинското експертно досие на Н. Ю. А., съхраняващо се в регионалната картотека на медицинската експертиза.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При издаването на основание чл. 110, ал. 1 и ал. 3 от КСО, на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01866345/ 06.03.2025 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново и Разпореждане № РО-5-04-01881508/ 04.04.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касае се за извънпланова частична ревизия по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Инструкция № 1/ 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт /по-нататък Инструкция № 1 от 2015 г./, издадена от управителя на НОИ, при упражняване на правомощията, делегирани с чл. 108, ал. 3 от КСО. Ревизията е започнала след надлежно възлагане със Заповед № ЗР-5-04-01823377/ 20.01.2025 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново. Ревизионният акт е издаден от контролен орган в териториалното поделение, в пределите на компетентността, вменена му от чл. 110, ал. 1 от КСО и посочената по-горе заповед за възлагане на ревизия. В хода на производството са спазени приложимите предвид спецификата на ревизията, разпоредби на чл. 11 – чл. 14, вр. с чл. 21 от Инструкция № 1/ 2015 г. на управителя на НОИ, като са събрани/проверени относимите към предмета й доказателства по чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от същата инструкция. Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01866345/ 06.03.2025 г. отговаря на формалните изисквания по чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/ 2015 г. на управителя на НОИ и към него са изготвени приложения по алинея втора на същата норма. Същият е издаден в срока, определен със заповедта за възлагане и с него са определени задължения за периода и на лицата, на които е възложена ревизията. Чрез връчването му и предоставяне на екземпляр от същия, жалбоподателите са надлежно уведомени за установените при ревизията обстоятелства. Разпореждане № РО-5-04-01881508/ 04.04.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ е издадено при спазване на процедурата, установена в чл. 110, ал. 2 – ал. 3 от КСО и чл. 26 от Инструкция № 1/ 2015 г. на управителя на НОИ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за липса на мотиви в РА и в разпореждането под форма на изложение на фактическите и правни основания за издаването му. И в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване, както и на част от фактическите такива. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/ 2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл. 23, ал. 2, т. 2 от инструкцията, като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия. Именно този анализ /неразделна част от акта, със съдържание определено в чл. 23, ал. 4 от инструкцията/, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на контролния орган /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от инструкцията/, изпълняват функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Такава конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното заключение изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че при освидетелстването са нарушени разпоредбите на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, относно и вида на уврежданията и степента на трайно намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК. Поради това следва да се приеме, че Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01866345/ 06.03.2025 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново и Разпореждане № РО-5-04-01881508/ 04.04.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, съдържат мотиви за издаването им, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Велико Търново е издадено от оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Решението е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

Съдът намира, че обжалваният административен е издаден в съответствие и с материалноправните разпоредби на закона.

На практика по делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО вредите причинени на бюджета на ДОО, след като експертното решение, издадено от тях, в качеството им на членове на ТЕЛК, е отменено от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва социална пенсия за инвалидност.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане /чл. 45 от ЗЗД/ и приложение по отношение на нея намират постулатите на този институт по ЗЗД, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Специфичният момент е, че се касае за обективна /безвиновна/ отговорност, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намираща приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането на тази отговорност, се състои от следните елементи: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за временна/трайна неработоспособност; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно. Тоест при доказване на изброените по-горе предпоставки е налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза /в случая тримата лекари от състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД/, да понесат солидарно имуществена отговорност. Както се посочи, същата е установена по силата на специален закон и за възникването й е без значение, че физическите лица са действали като членове на колективен експертен орган с определени административни правомощия.

В конкретният случай доказателствата по делото установяват отмяната от НЕЛК на издаденото от оспорващите лица ЕР № 92103/ 02.11.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, но в жалбата и в хода на производството се навеждат доводи, че тази отмяна не се дължи на нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, каквото е изискването за реализиране на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Съдът намира тези възражения за неоснователни.

Действително съгласно константно възприетото в съдебната практика разбиране, коментираната отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО възниква единствено при отмяна на актове на МЕ, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, като е необходимо установяването във всеки конкретен случай на това обстоятелство. Това тълкуване съответства както на буквалния прочит на последно цитираната норма, така и на обстоятелството, че актовете на МЕ освен белезите на административен акт, имат и характеристиките на експертиза/оценка на здравословното състояние на конкретно лице. Ето защо се приема, че субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на експертното решение.

Също така безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация, и на всички относими за здравословното състояние на лицето доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ. Съответно се приема, че постановяването на решението на ТЕЛК без да съобразяване данните от относимата и задължителна медицинска документация или при липсата на такава документация, достигане до изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и неспазването на административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на ЕР, се определят като нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Такива по вида си действия на членовете на колективния експертен орган при издаването на отменено впоследствие ЕР, обосновават отговорността им по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Същевременно тези действия следва да бъдат точно установени и посочени от контролните органи, за да се гарантира възможността членовете на ТЕЛК/НЕЛК да организират защитата си в производството по реализиране на имуществената им отговорност.

Както се посочи, в случая отговорността на жалбоподателите е ангажирана за издаването на ЕР № 92103/ 02.11.2023 г., с което е определена 73, 00 % ТНР на Н. Ю. А.. При отмяната на това решение, в експертното решение на НЕЛК е отбелязано следното:

1. По отношение определена ТНР 50% за Захарен диабет тип 2 и 30% ТНР за стенокардия, в медицинското досие са налични данни за артериална хипертония втори стадий, сърдечна форма, с ЕХОГ критерии за хипертонично сърце без застойна СН /ФИ-53%/ и липса на данни за хронична форма на ИБС /липсва работна проба/ при рисков ф-р ЗД, което обуславя 30% ТНР, съгласно т. 2.2., раздел 6, част 4 от НМР. Поради това и становищата на останалите специализирани състави /решението на НЕЛК явно е изготвено след консултации с няколко такива/, ЕР е отменено и върнато за ново освидетелстване, във връзка с отправните точки по Част 9, Раздел I /от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, бел. моя/. Правното основание за такава отмяна от НЕЛК /допусната грешка/, се съдържа в чл. 51, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и същото е изрично посочено в ЕР на НЕЛК. Освен това цитираните мотиви в това решение сочат за нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 1 от НМЕ вр. с Раздел VI „Артериална хипертония“ на Част четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ и тези на Раздел I „Захарен диабет“, Част девета „Вътрешни болести“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ.

2. По отношение определена ТНР 50 % за Невритис н.ишиадикус, средна степен НЕЛК е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК поради налични в МЕД противоречиви и непълни данни за наличието или липсата на диабетна макроангиопатия на долните крайници, с указания за консултация със съдов хирург и снемане на пълен ангиологичен статус с описание на синдроми. Посочено е и декларираната умерена по тежест увреда на н.ишиадикус двустранно, не се подкрепя от клиничните данни, като лицето следва да се насочи в болница за уточняване на състоянието. Съгласно изрично отбелязаното в мотивите на НЕЛК, основания за отмяната и връщането са съществени нарушения на чл. 62 от НМЕ, като цитираните мотиви действително сочат за непълнота и взаимно противоречие на медицинската документация.

3. По отношение определена ТНР 15 % за намалено зрение на двете очи, НЕЛК е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК за ново очно освидетелстване, тъй като не са вписани конкретни заболявания/изменения, и такива не са обективирани с визуализиращи очни изследвания. Тези мотиви на НЕЛК сочат на нарушение на чл. 62 от НМЕ, вр. с Част пета „Очни заболявания“ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ.

При така цитираните мотиви на НЕЛК се налага извод, че в случая определянето на по-висок процент ТНР на освидетелстваното лице в отмененото решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, е извършено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила и/или при липса на необходимата медицинска документация и/или на актуални обективни данни за съответното заболяване. Тоест не са налице различни изводи на отделните медицински състави при едни и същи обективни данни за заболяванията, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация и необходимост от допълнителни изследвания, които членовете на ТЕЛК са игнорирали при определяне на процент ТНР.

Посочените изводи не се променят от приобщените по искане на жалбоподателите в хода на съдебното дирене писмени доказателства –документите от медицинското досие на Н. А., част от които са неотносими към отмененото ЕР на ТЕЛК, а други по-скоро потвърждават неправилното първоначално определяне на степента на ТНР. От друга страна, съдът не може в настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК и ТЕЛК и да подлага на съмнение направената с тях оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР. Експертното решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е отменено с акт на горестоящия орган, който не е обжалван и е придобил стабилитет. Основанията за отмяната са допуснати от ТЕЛК нарушения и несъбрани своевременно данни за действителното здравословно състояние на лицето към момента на освидетелстването му. Поради това въпросите дали освидетелстваното лице наистина е страдало от посочените в ЕР заболявания и то в степен обосноваваща съответната определена от ТЕЛК неработоспособност, не могат да бъдат преразглеждани в настоящото производство.

Крайният извод е, че отмененото експертно решение е издадено в нарушение на нормативни разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО.

Видно от представените с административната преписка справка за неправомерно изплатена пенсия и сметка за надвзета пенсия, които са неразделна част от ревизионния акт за начет, както и от разпорежданията на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, въз основа на отмененото решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, на Н. А. е била отпусната и изплащана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От жалбоподателите не е оспорен размера на извършените периодични плащания към инвалидизираното лице, общият размер на тези плащания, както и начислените върху тях лихви. При това положение, следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка за ангажиране имуществената им отговорност като членове на ТЕЛК - реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за трайна неработоспособност.

Както се отбеляза, при повторното освидетелстване на Н. А. е определена 30 % ТНР, при което същата няма право на персия по чл. 74, ал. 1 от КСО. Доколкото наличните в делото доказателства не установяват друго основание за отпускане на пенсията за инвалидност на това лице с начална дата 16.11.2023 г., съдът намира за доказана и третата предпоставка за реализиране отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО – пряката причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД и неправилно извършените осигурителни плащания за пенсии. Последният извод не се променя от обстоятелството, че в случая пенсията е отпусната в хипотезата на чл. 98, ал. 7 от КСО, доколкото въпросната норма изрично задължава административният орган да признае и извърши плащанията за пенсии /макар и евентуално в намален размер/, независимо че решението на органа на МЕ е било обжалвано.

Предвид така изложеното съдът намира, че в разглеждания случай е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, издали ЕР № 92103/ 02.11.2023 г. на същата ТЕЛК. В развилото се административно производство по ангажирането на тази отговорност не са допуснати нарушения, съставляващи пороци по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 или точка 5 от АПК. Съответно на това обжалваното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РО-5-04-01881508/ 04.04.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на спора, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателите следва да заплатят на администратцията в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът