Решение № 128 от 1.3.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 101/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 545699-F565241/03.11.2020г. на •• на Дирекция“Обслужване“ при ТД НАП- гр.Пловдив, с което на „Й.К.“ООД, с ЕИК 160024268, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл.92, ал.3 от ЗКПО / Закона за корпоративното подоходно облагане/. Дружеството жалбоподател чрез управителя си моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание. Въззиваемата страна – ТД НАП - Пловдив, сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА. Дружеството жалбоподател като местно юридическо лице следвало да подаде до 30.06.2020г. в ТД НАП Пловдив Годишна данъчна декларация /ГДД/ по ЗКПО за дейността през предходната 2019г. Към нея следвало да подаде и Годишен отчет. Това обаче не било сторено в срок, а на 03.07.2020г. по електронен път. Последното обстоятелство било установено от свид.Ф.И. – служител на ТД НАП Пловдив на 27.07.2020г. при извършена проверка, която за горното съставила АУАН № F565241/17.08.20г. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Ф. Д. И., от писмените доказателства представени по делото - АУАН, Заповед, справка от ел. регистър на ТД НАП и покана. Следва ад се посочи, че доказателствата са еднопосочни, допълват се взаимно и са непротиворечиви. Дружеството жалбоподател не оспорва фактите, а приложението на правото. Настоящата инстанция намира за основателно възражението, че в процесния казус само формално е бил нарушен закона, но не е следвало да се налага наказание. Причина за това е обстоятелството, че към момента на откриване на нарушението фактически дружеството вече е извършило дължимото действие. Налице съвсем кратко закъснение по подаване на информацията. От една страна по силата на чл.91, ал.1 ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Тази декларация по принцип е следвало да се подаде до края на м.март 2020г., но предвид въведеното извънредно положение този срок е удължен до 30.06.2020г. Ал.3 на посочената норма сочи и, че с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Крайния ефект за данъчните субекти е, че до края на месец юни е следвало да подадат нужната информация. Като не е сторено това в последния срок, то очевидно е налице нарушение чрез бездействие от страна на дружеството жалбоподател. От друга страна обаче закъснението е минимално, буквално дни след изтичане на срока, което при годишно подавана информация не влияе значително на дейността по контрола. Самото установяване на нарушението е месец и половина след извършването му, а АУАН е съставен още месец след това. При това положение очевидно е налице хипотезата на чл.28 б.“а“ ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието е значително по-ниска от други нарушения от същия вид. В този смисъл според настоящата инстанция съвсем успешно е могло дружеството да бъде предупредено, че при друг подобен случай би било санкционирано, а като е издадено НП неправилно е бил приложен закона. Не е основателно възражението на въззиваемата страна, че срокът бил вече веднъж продължен, поради което закъснението било съществено. След като е налице законова норма удължаваща срока, то това касае всички субекти и действайки в него те не вършат нарушение. В този смисъл не е налице някаква привилегия за закъснелите спрямо този удължен срок. Горното налага отмяна на наказателното постановление. С оглед на последното не следва и да се присъждат разноски на въззиваемата страна, а такива не са поискани от жалбоподателя като няма и данни да са били направени, за да бъдат присъдени на последния. Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.