РЕШЕНИЕ

№ 137

гр. Бургас, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20212100100669 по описа за 2021 година Постъпила е искова молба от Национална спортна академия „Васил Левски“, ЕИК 000670627, с адрес: гр. София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №21, п.к. 1700, представлявана от проф.д-р Николай Изов – ректор против С.Б.Г., ЕГН •••••••••• и В.И.Г., ЕГН •••••••••• – двамата от гр. •••, ул.••• № ••, с която се моли да се постанови решение, с което: да се признае за установено по отношение на ответниците, че Държавата е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 4-1, находящ се на четвърти етаж във вход Д, на площ от 158.09кв.м., ведно с 16.60 ид.ч. от общите части на сградата или обща площ на апартамента – 174.69кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.47, на ет.4 в сграда с идентификатор 51500.510.118.1, с адрес: гр. Несебър, п.к. 8230, Акротирия, вх. Д, ет.4, ап. 4-1, с площ от 136кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място и да се осъдят ответниците да освободят и предадат владението върху процесния имот на държавата чрез НСА „Васил Левски“. Претендират се и направените по делото съдебно- деловодни разноски.

Твърди се, че ищецът е държавно висше учебно заведение, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и в това си качество на основание чл.14 от ЗДС е задължено да управлява предоставените и имоти. Твърди се, че процесните имоти са предоставени на ищеца в качеството му на държавно висше учебно заведение и на това основание през 1974 година на територията на общ.Несебър, м.Акротирия е реализирано мероприятие на държавата – построяване на спортна база на НСА, в чиято територия попадат процесните имоти. Посочва се, че осъществяването на това мероприятие е пречка за възстановяване на собствеността върху процесните имоти на първата ответница, а като последица нито тя, нито правоприемниците й по силата на сделки помежду им – останалите ответници са собственици на процесните имоти.

Твърди се, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост, т.к. ищецът управлява и ползва процесните имоти по силата на овластяване по чл.14 от ЗДС, поради което независимо, че не твърди, че е собственик на имотите има правен интерес от установяване на липсата на правото на собственост на ответниците.

Ответниците, редовно уведомени с преписи от исковата молба, приложенията и последвалите уточнения на исковата молба и становища на ищеца, в срока за отговор подават отговор на исковата молба, в който оспорват твърденията на ищеца относно правото на собственост върху процесния апартамент, като твърдят, че са придобили същия чрез валидна прехвърлителна сделка от лице, което към момента на сключване на договора е удостоверило правото си на собственост, както и че са владели имота, считано от датата на сключване на сделката – през 2005 год. и дори да не са придобили от собственик, са придобили имота по силата на непрекъснатото си, трайно и спокойно владение на имота до датата на връчване на исковата молба. Посочват, че не са били страна по съдебните спорове, завършили с влезли в сила решения, по силата на които е установено правото на собственост на Държавата, упражнявано от ищеца, поради което субективните предели на силата на пресъдено нещо на същите съдебни актове не ги засяга.

Ищецът е поискал на основание чл. 26, ал. 4 като главна страна да бъде конституирана Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът е приел, че правният интерес на държавата в производството за защита на имуществените и интереси е защитен от една страна от ищеца, който твърди, че имотът върху който е реализирано строителството му е предоставен за управление и брани именно нейните права, а от друга страна самата държава в качеството и на главна страна в процеса се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последният има качество на законен представител на държавата и също действа от нейно име и за нейна сметка, а не от свое име и за своя сметка, бранейки свои права, поради което е конституирала Държавата като главна страна в процеса.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват процесуални пречки за разглеждане на същия, като по отношение на правния интерес съобрази и наличието на оспорване в съдебно заседание на правото на ищците, счита че предявеният иск е допустим със следните аргументи:

В настоящото производство ищецът твърди, че е налице изградена от държавата спортна база, която е предоставена от държавата на висшето училище-ищец за управление и ползване и в територията, на която база попадат процесните имоти. Обстоятелството, че ответниците заявяват собствени права върху процесните имоти, които права отричат правото на ищеца и препятстват неговото упражняване, обуславя наличието на правен интерес. Обстоятелството, че праводателят на ищеца – държавата, разполага с възможността да предяви от свое име този или друг иск за защита на същото вещно право, не лишава ищеца от правен интерес да поиска от съд да установи липсата на правото на собственост на ответниците.

Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени ревандикационни искове за собственост, с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, от Националната спортна академия „Васил Левски“, ЕИК 000627670, със съдебен адрес гр.София, Студентски град, п.к.№1700, представлявана от проф. д-р Николай Изов– ректор С.Б.Г., ЕГН •••••••••• и В.И.Г., ЕГН •••••••••• – двамата от гр. •••, ул.••• № ••, за да се признае за установено по отношение на ответниците, че Държавата е собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 4-1, находящ се на четвърти етаж във вход Д, на площ от 158.09кв.м., ведно с 16.60 ид.ч. от общите части на сградата или обща площ на апартамента – 174.69кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.47, на ет.4 в сграда с идентификатор 51500.510.118.1, с адрес: гр. Несебър, п.к. 8230, Акротирия, вх. Д, ет.4, ап. 4- 1, с площ от 136 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място и да се осъдят ответниците да освободят и предадат владението върху процесния имот на държавата чрез НСА „Васил Левски“. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

По делото са приложени Акт№382 и №383 за държавна собственост на недвижими имоти /20.01.1974г., находящи се в гр.Несебър, в който е посочено, че имотът се одържавява на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти. Видно от приложените акт №383 и № 382 за държавна собственост на недвижими имоти /20.01.1974г., имотът е одържавен на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, като в двата АДС е посочено предоставяне за ползване от ВИФ, , Георги Д.“- София. В представения по делото е Акт№4744 за публична държавна собственост/17.09.2009г., издаден на осн. чл.2, ал.2, т.2 във вр. с чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗДС и чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование и Акт № 7166/19.05.2009 год., са актувани осъществените мероприятия на актуваната територия, включително изградените сгради и нифраструктура. С Акт за ПДС № 9651/07.10.2019 год. е актуван ПИ с идентификатор 51500.510.118 съставляващи част от, , Спортна база“ на НСА, , Васил Левски“, находящи се в гр.Несебър, местността, , Акротирия“ С АПДС № 9651/07.10.2019г. на Областен управител – Бургас бил актуван ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КККР на гр. Несебър. Този акт бил съставен на основание АЧДС №8523/09.03.2018г., който бил съставен на основание влязло в сила Решение № 214/15.01.2009г., постановено по в.гр.д. №706/2007г. по описа на БОС.

Съгласно чл. 14 от ЗДС, Академията е задължена да управлява предоставените й имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. Същата се явявала процесуален субституент на Държавата.

Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗВО недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, били държавна собственост.

Видно от приетите основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, както и от представените от ищеца и неоспорени от ответниците скици, схеми и извлечения от кадастрални и регулационни планове за територията на спортната база, в границите на същата попада ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КК на гр. Несебър, съставляващ УПИ I-794, в кв.1 по ПУП на м. „Акротирия“, гр. Несебър.

От представеното Решение № 214 от 15.01.2009 год. по в.гр.№ 706/2007 год., с което е отменено решението по гр.д.№332/2004г по описа на РС – Несебър, се установява, че през 2004г. „Спектър“ ООД, ЕИК 102198756 е започнал строителни дейности, с които било нарушено владението на НСА върху имота, като съдът е уважил ревандикационния иск и като е приел, че НСА „ Васил Левски“ – София е собственик на имота е осъдил „Спектър“ ООД да му предаде владението на същия.

С влязлото в сила решение № 214/15.01.2009г., постановено по в.гр.д.№706/2007г. по описа на БОС, съдът осъдил „Спектър“ ООД да предаде на НСА „Васил Левски“ процесния имот УПИ I-794, в кв.1 по ПУП на м. „Акротирия“, гр. Несебър /идентичен имот с този с идентификатор 51500.510.118/, както и да разчисти същия от всички строителни материали. Съдът е приел, че „Спектър“ ООД не придобил на валидно основание процесния имот по сделката за покупко-продажба, обективирана в НА № ••, том •, рег. №••••, дел••/••.••.20••г. на нотариус М.Бакърджиева, нито с Нотариален акт № •••, том •, рег. №••••, дело № •••/••.••.20••г. на Нотариус М. Бакърджиева. Въз основа на посоченото Решение с Протокол за въвод във владение от 14.08.2013г. по изп. Дело № 21038010400148/2013г. на НСА „В. Левски“ е въведена във владение в поземлен имот 51500.510.118 по КК на гр. Несебър. По време на посоченото дело №332/2004г. на РС – Несебър „Спектър“ ООД вече е изградил в процесния имот жилищна сграда, в която се намира процесния апартамент, като същият е бил вече продаден на ответниците.

Съгласно НА № ••, том •, рег. №••••, дело №•••/20••г. на нотариус Мария Бакърджиева, респ. НА № от вх. Рег. •••/••.••.20••г., Акт №••, том •, дело ••••/20••г.на СВ – С.Г. закупил от „Спектър“ ООД недвижим имот, находящ се в жилищна сграда, която била изградена в УПИ I – 794, в кв.1 по ПУП на местност „Акротирия“, гр. Несебър, а именно Апартамент №4-1, находящ се на ет. 4 във вх. Д, който апартамент бил на площ от 158.09кв.м., ведно с 16.60ид.ч. от общите части на сградата или обща площ на апартамента 174.69кв.м., състоящ се от три спални, дневна – трапезария, две бани – тоалетни, антре и три тераси при граници от две страни, външен зид, стълбищна клетка, ап. № 4-1, на ет. 4 във Вх. В, ап. №4-1 на ет. 4 във Вх. Г и ап. №4-1 на ет. 4 във Вх. Е отгоре – покрив, и отдолу – ап. №3-1 и ап. №3-2 на трети етаж ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху описаното по-горе дворно място. А от справка по кадастралната карта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.47 на ет.4 в сграда с идентификатор 51500.510.118.1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 51500.510.118.1.45, 51500.510.118.1.48, 51500.510.118.1.46. Под обекта:

51500.510.118.1.37, 51500.510.118.1.36. Над обекта: няма. Адрес на имота: гр. Несебър, п.к.

8230, Акротирия, Вх. Д, ет. 4, ап. 4-1, с площ 136.00кв.м. От Справка № 95000/27.01.2021г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр. Несебър било видно, че имотът бил с идентификатор 51500.510.118.1.47, СОС с площ по док. 136кв.м. – жилище, апартамент, находящ се в гр. Несебър.

По отношение на правата на ответниците е представен и не е оспорен цитирания по-горе нотариален акт. Съдът изрично е указал на ответниците, у че не са посочили, представили или направили доказателствени искания за събиране на доказателства в подкрепа на направеното защитно възражение за придобиване по давност на процесния апартамент, но въпреки изрично указаната им доказателствена тежест ответниците не са ангажирали доказателства в последвалите три открити съдебно заседания. С оглед на горното съдът приема, че твърдението на ответниците, че спокойно трайно и непрекъснато са владели процесния имот за периода от 01.04.2005 год. /датата на нотариалния акт за покупко-продажба / до предявяване на иска не е доказано.

По делото е допусната и извършена съдебно – техническа експертиза, в заключението по която, вещото лице е установило, че със Заповед №300-5-81/02.10.2003 и Заповед за изменение №14-02-1696/02.10.2006 год. на изп. Директор на АК са одобрени КККР на територия включваща ПИ с идентификатор 51500.510.118, в който е построена сграда с идентификатор 51500.510.118.1, в която се намира процесният апартамент с идентификатор 51500.510.118.1.47 с адм. Адрес гр.Несебър, п.к. 8230, м.“Акротирия“. Вещото лице е установило, че сградата е построена съгласно одобрен инвестиционене проект и разрешения за строеж както следва № 29/18.02.2004 год.; 162/30.04.2004 год. и 3/11.01.2005 год. и е въведена в експлоатация с удостоверение № 36/15.04.2005 год. От приложените скици и комбинирани скици с действащите през периода от първоначалното актуване до настоящия момент планове – кадастрални и устройствени, се установява, че поземленият имот попада в територията, предоставена на НСА за спорна база и е в рамките на оградената част на спортната база.

Видно от годината на образуване на гр.д.№332/2004г по описа на РС – Несебър, сградата е въведена в експлоатация след образуване на делото по предявения ревандикационен иск, но ответниците са закупили имота след предявяване на иска и в хода на съдебното производство. По делото не е представено копие на исковата молба, подадена пред Районе съд – Несебър през 2004 год., нито доказателство за вписване на същата, нито такова вписване се твръди, поради което съдът не приема, че на ответниците може да бъде противопоставено горецитираното съдебно решение, постановено в производство, по което същите не са страна. Няма идентичност и на имота, по отношение на който е постановена ревандикация.

Независимо от горното, като последица на решението, с което се установява, че праводателят на ответниците „Спектър“ ООД не е собственик на недвижимия имот, в който е построил сграда, част от която е процесния имот, това дружество не е било собственик на продадения на ответниците имот. Следователно, покупко-продажбата не е породила вещно – правен ефект и ответниците не са придобили собствеността върху процесния апартамент.

Основателен е доводът на ищеца, че по силата на приращението, собственикът на земята е станал собственик на построената върху нея сграда, поради липса на друго правно основание за възникване на право на собственост върху сградата или части от нея в полза на лице, различно от собственика на земята. От горното следва, че държавата е придобила собствеността на построената в собствения й имот сграда по силата на чл.92 от ЗС – чрез приращение.

Както беше посочено по-горе ответниците не доказаха наличието на давностно владение, поради което възражението за придобиване по давност следва да бъде оставено без уважение.

В производството по ревандикационния иск ищецът доказва правото си на собственост, твърди, че е лишен от владение на имота си от ответника без правно основание, а ответникът следва да установи, че владее имота на собствено правно основание.

По отношение на владението, с оглед съвпадащите си твърдения на страните, съдът приема за установено, че ответниците са във фактическо владение на имота.

По отношение на правосубектността на ищеца и предоставянето на управление и ползване на имота от държавата:

Твърди се и от представените доказателства за правосубектността на ищцовото висше учебно заведение се установява, че ищецът е държавно висше учебно заведение, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и в това си качество на основание чл.14 от ЗДС е задължено да управлява предоставените и имоти. Предоставянето на имота се установява от представените АДС от 1974 и 2009год., както и от отмененото решение №84/2010год., което съдържа признания от страна на държавата, че процесните имоти, както и цялата оградена територия на спортната база е предоставена за ползване на НСА. Обстоятелството, че решението е отменено на процесуално основание, т.е. държавата е нарушила определения по закон ред за обявяване на територията на спортна база за обект с национално значение, не променя обстоятелството, че НСА упражнява фактическа власт върху имота със знанието и съгласието на държавата, който извод се налага от прочита не отмененото Решение №84/2010год. и предхождащите го издавани АДС.

На основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС и други селскостопански организации включени в границите на урбанизираните територии, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. Разпоредбите на чл. 10б от ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ не изискват законност на застрояването. За какво мероприятие са били отчуждени имотите и дали точно това мероприятие е реализирано е от значение при реституцията на имоти по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При реституция на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, без значение е дали юридически земеделските земи да били отчуждени за реализиране на някакво мероприятие. Пречката за реституция по чл. 10б от ЗСПЗЗ е налице, когато е осъществено каквото и да било мероприятие на държавата върху земеделския имот, независимо дали той въобще е бил отчужден или не.

По отношение на процесните имоти се твърди, че са предоставени на ищеца в качеството му на държавно висше учебно заведение и на това основание през 1974 година на територията на общ.Несебър, м.Акротирия е реализирано мероприятие на държавата – построяване на спортна база на НСА, в чиято територия попадат процесните имоти. Видно от представените два АДС от 1974год. към 20.01.1974год. е налице предоставяне на ВИФ Г.Д. ( настояща НСА) на недвижими имоти, представляващи спортна база в гр.Несебър. От заключението на приетата СТЕ и приложените скици към същата, съдържащи извлечения от кадастрални, устройствени и застроителни планове за процесните имоти, вкл. геодезически заснемания през годините от 1956 г. до изготвяне на експертизата, се установява, че процесният имот с идентификатори 51500.510.118 изцяло попада в заградената територия на спортната база.

От събраните писмени доказателства и заключенията на в.л. Ч., се установява по безспорен начин, че след издаването на актовете за държавна собственост през 1974год. и до настоящия момент оградената територия на Учебна спортна база на НСА се използва от НСА. От същите доказателства може да се направи извод за осъществено мероприятие на държавата по създаване и експлоатиране на спортната база, което мероприятие държавата е осъществила чрез предоставяне на управлението и ползването на имота на висшето учебно заведение, като по делото не са събрани доказателства държавата да е имала различно от твърдяното правно и фактическо отношение към предоставянето на имота за управление на НСА. Имотът в границите на оградата е застроен, водоснабден, електрифициран, озеленен, изградени са сгради и съоръжения с предназначение съответстващо на целта, за която е предоставен имота. С оглед на целите, за които се предоставя имота е обяснимо защо не е налице плътно застрояване, респективно защо такова не е било налице в процесния имот. Съдът приема, че е осъществено цялостно мероприятие довело да урбанизиране на територия. При спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез непрекъснато, явно и спокойно владение за срок от десет години, респективно пет години при условие на добросъвестно владение. Съгласно съдебната теория и съдебната практика без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. (Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК ).

В тежест на ответниците е да докажат придобиването по давност процесния имот, което не е сторено.

С аргументи, изложени по-горе и като съобрази влязлото в сила решение по Решение № 214 от 15.01.2009 год. по в.гр.№ 706/2007 год. по описа на Окръжен съд Бургас, съдът приема, че процесният имот е собственост на Държавата, като част от сграда, построена върху поземлен имот, който е държавна собственост. Горното е установено по отношение на праводателя на ответниците в цитираното по-горе дело и е установено от събраните по настоящото дело доказателства.

Поради гореизложеното съдът приема искът за основателен и доказан.

С оглед уважаването на предявения иск, съдът намира, че направените от ищеца разноски, доказани в размер на 5830, 60лв. следва да бъдат понесени от ответниците, а в полза на Държавата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,