Решение № 55 от 1.8.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 109/2012 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК вр. с чл. 233 от ЗМВР. Делото е образувано по жалба на Г.Г.Г. •••, против Заповед № з-557 от 31.05.2012 г. на Директора на ОД на МВР гр. Търговище за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят оспорва последната, като излага доводи за липсата на основание за издаването й. Изтъква, че не е спазен реда за налагане на дисциплинарни наказания. Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Ж., оспорва жалбата. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу акт подлежащ на оспорване и при наличие на правен интерес, поради което e допустима. Разгледана по същество е основателна. От събраните по делото доказателства се установява следното: Жалбоподателят е старши полицай (дежурен) в “ Оперативна дежурна част” на РУ “Полиция” - Попово, при ОДМВР - Търговище, категория Е - 1 степен, държавен служител. На 29.04.2012 г. - късно вечерта, по време на негово дежурство, в РУП-Попово е доведен В. Г. - пострадал при побой. В присъствието на полицейския служител Д. С., Г. е отказал да депозира оплакване, при което е бил освободен. За случая жалбоподателят е докладвал на другия ден на началника на РУП- Попово. На 30.04.2012 г. В. Г. е подал писмена жалба в РПУ- Попово против конкретно лице за нанесен му побой. Във връзка с жалба на В. Г. със заповед рег. № з-435/03.05.2012 г. на Директора на ОДМВР - Търговище, е разпоредена проверка за дисциплинарно нарушение на Д. С. – разузнавач VІ степен в група “Криминална полиция” при РУ ”Полиция “ - Попово. По време на проверката, както и други полицейски служители, Г. Г. е представил Докладна записка вх. № 4959 от 09.05.2012 г. (л.13) до Н-к РПУ-Попово, където е описал случая. Проверката приключила със Справка рег. № 9796 от 15.05.2012 г. В справката въз основа на изложените факти, оторизираната комисия, освен за поведението на Д. С, по отношение на когото е възложената проверка, се е произнесла и за действията на жалбоподателя. Прието е, че при „инцидента” с В. Г., жалбоподателят не е отразил в съответния дневник подаден сигнал за побой на гражданин, като не е докладвал за същия инцидент и на дежурния в ОДЧ на ОДМВР - Търговище. По този начин не е изпълнил задълженията си по чл. 34, ал.1 от Инструкция № Із- 1373 от 21.06.2010 г. за организация и реда за осъществяване на дежурството в МВР, като е допуснато и нарушение на чл. 25, т. 3 от същата инструкция. Въз основа на това административният орган е приел, че е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъл на чл.225, ал.2 от ППЗМВР, за което издал оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта изрично е посочено, че наказаният Г. е депозирал писмени обяснения с Докладна записка вх. № 4959 от 09.05.2012 г. При така установените факти, като извърши проверка на всички основания предвидени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспорения акт е незаконосъобразен по следни съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентния по чл. 228, т. 3, орган и в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които освен, че са ограничили правото на защита на жалбоподателя, са довели и до нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 223, ал. 3 от ППЗМВР, дисциплинарните нарушения се установяват от съответният компетентен орган при условията на чл.229, ал.1-4 от ЗМВР. С разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР е въведено императивно задължение за наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото не са представени доказателства за изпълнение на това задължението на Директора на ОД МВР - Търговище. Не са представени и доказателства за отправена покана до наказания служител да даде писмени или устни обяснения по случая. Съдът намира, че посочената в заповедта Докладна записка вх. № 4959 от 09.05.2012 г., не съдържа писмени обяснения на жалбоподателя по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Адресат на докладната записка не е наказващия орган, а Началника на РУП, гр. Попово. Подадена е при проверка във връзка с дисциплинарно наказание на друг държавен служител. Видно от съдържанието, както на заповед рег. № з-435/03.05.2012 г. на Директора на ОДМВР - Търговище, с която е разпоредена тази проверка, така и справката с която е приключила, до момента на получаване на последната, наказващият орган не е бил запознат с описаните там нарушения на жалбоподателя. В този смисъл докладната записка във времето е изготвена преди установяване на нарушенията, съответно преди възникване на намерението за тяхното санкциониране, поради което не е и не е могла да съдържа писмени обяснения във връзка с дисциплинарни нарушения. Необходимо е да се посочи, че писмените обяснения по чл. 229, ал.1 от ЗМВР представляват защита по дисциплинарно обвинение. Този извод се налага както от нормативно определеният момент за изслушване, съответно приемане на писмените обяснения - преди налагане на дисциплинарното наказание, така и от изискването на чл. 229, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. От това следва, че последният има право да бъде известен за предстоящото дисцип-линарно санкциониране, като именно с устни (при изслушването) или писмени обяснения изложи своята теза, като посочи и съответни доказателства. Само обяснения в този смисъл отговарят на съдържанието и целите на разглежданата законова уредба. Нормата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР е императивна и неспазването на някое от изискванията, регламентирани с нея, води до опорочаване на цялото производство за налагане на дисциплинарно наказание, и до отмяна на съответния акт. Това се обосновава и от разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ППЗМВР, в която е посочено, че когато преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание държавният служител не е изслушан или не са приети писмените му обяснения, непосредствено по-горестоящия орган отменя заповедта, без да разглежда случая по същество. В производството пред съда тази категоричност е неприложима, предвид разпоредбата на чл.168 от АПК за проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК. Освен описаното нарушение при издаване на обжалваната заповед са допуснати и други нарушения обосноваващи нейната отмяна. Както беше посочено, с чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, наказващият орган е задължен да събере и оцени всички доказателства. Видно от представената административна преписка съществуват редица обстоятелства които не са обсъдени в оспорената заповед. На първо място фактът, че информацията за случая с В. Г., жалбоподателят е получил от друг служител на МВР и то с по-висока длъжност. Гражданинът не е подал писмен сигнал. Жалбоподателят е доклад-вал на Началника на РПУ. Не на последно място и от обстоятелството, че в писмената жалба на В. Г., липсва несъгласие с действията на полицейските органи. Като не е обсъдил тези факти, наказващият орган не е изпълнил посоченото си задължение, което е довело и до липса на мотиви, като задължителна част от съдържанието на процесната заповед. Със същата е прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 34, ал.1 и чл. 25, т. 3 от Инструкция № Із- 1373 от 21.06.2010 г. за организация и реда за осъществяване на дежурството в МВР. Първата разпоредба предвижда в звената за оперативно дежурство да се водят и съхранява съответни документи, включително Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания. Втората – да се поддържа постоянна връзка с висшестоящото звено на оперативно дежурство. В конкретният случай, наказващият орган приема, че жалбоподателят е бил длъжен да отрази съобщението за нанесения побой на В. Г. в дневника и да докладва за същия инцидент и на дежурния в ОДЧ на ОДМВР - Търговище. Като не е сторил това е нарушил цитираните норми. Този извод е незаконосъобразен. Тези разпоредби имат общ, декларативен характер, като не съдържат конкретно правило за поведение на определен правен субект. Поради това от обективна и субективна страна действията или бездействията на дежурните в РПУ не могат да бъде определени (подведени) съобразно тези разпоредби. Само неизпълнението на норми регламентиращи определено поведение на изрично посочен субект ( за случая дежурния в РПУ), може да се квалифицира като нарушение. В този смисъл наказващият орган е допуснал и нарушение на материалноправни норма. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд гр. Търговище приема, че при издаването на обжалвания административен акт е налице съществено нарушение на административнопроизводствените прави- ла и противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорената Заповед № з-557 от 31.05.2012 г. на Директора на ОД на МВР гр. Търговище за налагане на дисциплинарно нака-зание „мъмрене” за срок от два месеца на Г.Г.Г. старши полицай (дежурен) в “Оперативна дежурна част” на РУ “Полиция” - Попово, при ОДМВР - Търговище, категория Е - 1 степен, като незаконосъобразна следва да бъде отменена. При този изход на делото и по изричното искане на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени направени разноски: държавна такса 10 лв. и адвокатски хонорар 100 лв., или общо 110 лв., която сума съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, се възстановя от бюджета на органа издал отменения акт. Поради горното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 143, ал.1 от АПК Административен съд гр. Търговище- трети състав,