Решение № 407 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 465/2024 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от «Д. П. Е.»ЕООД, с ЕИК 200787618, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Г. К., срещу Писмо с изх.№ 26-00-257-001/06.11.2024г. на кмета на Община Нови пазар, обективиращо изричен отказ, постановен по Заявление вх.№ 26-00-257/25.10.2024г. на „Даблю Пи Ем“ЕООД, с ЕИК 200787618, за частично изменение на Общия устройствен план (ЧИ на ОУП) на Община Нови пазар по отношение на поземлените имоти, собственост на дружеството, посочени във въпросното заявление. Оспорващият сочи, че въпросното писмо обективира изричен отказ на кмета на Община Нови пазар да разгледа по същество на подаденото от «Д. П. Е.»ЕООД заявление с вх.№ 26-00-257/25.10.2024г. за допускане за изработване на частично изменение на общия устройствен план на Община Нови пазар на основание чл.134, ал.1, т.8, във вр.с чл.135, ал.1 и чл.124, ал.1 от ЗУТ, по отношение на притежаваните от дружеството имоти в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], за предвиждането им в устройствена зона за «Площни терени на техническата инфраструктура». Счита се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, поради това, че дружеството не е заявявало желание за изработване на изменение на ОУП за собствените му имоти като служебна разработка на общината и за нейна сметка, тъй като в ЗУТ липсва забрана изменения в ОУП да се допускат по заявление на частни лица и по отношение на техни собствени имоти, за тяхна сметка. Твърди се също, че цитираното в отказа Писмо - становище на МРРБ от 15.03.2024г. не дерогира разпоредбите на приложимия закон – ЗУТ, с въвеждане на неразписани в него забрани и ограничения. Напротив, разпоредбата на чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ допуска като основание за изменение на действащ ОУП възникването на «инвестиционни инициативи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по Закона за енергетията от възобновяеми източници». Въз основа на изложеното е отправено искане съдът да се произнесе в производство по реда на чл.197 и сл. от АПК, като постанови определение, отменящо като незаконосъобразно оспореното писмо, обективиращо изричен отказ за провеждане на административно производство по подаденото от «Д. П. Е.»ЕООД заявление с вх.№ 26-00-257/25.10.2024г. за допускане за изработване на частично изменение на общия устройствен план на Община Нови пазар, както и да върне преписката на ответника с указания за разглеждане на заявлението по същество. Алтернативно е отправено искане, ако съдът приеме, че атакувания отказ подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК, да обяви нищожността на издаденото писмо, поради постановяването му от некомпетентен орган. Претендират се и сторените деловодни разноски. В проведените открити съдебни заседания оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от адв.В. С. от САК, която в писмено становище, в хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Претендира деловодни разноски. Ответната страна – кмет на Община Нови пазар, в проведените открити съдебни заседания, редовно призован, се представлява от адв.С. З. от ШАК, която в представено писмено становище, в хода на устните състезания и в депозирани писмени бележки, застъпва теза за неоснователност на оспорването, с доводи, че жалбата е насочена срещу акт, който не притежава характеристиките на ИАА, респективно не подлежи на съдебен конкрол, както и, че същият е постановен в унисон с приложимите нормативни разпоредби. Претендира деловодни разноски. Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заявление изх.№ 1-005/22.10.2024г., заведено в деловодството на Община Нови пазар с № 26-00-257/25.10.2024г., „Даблю Пи Ем“ЕООД отправило искане до кмета на общината за Частично изменение на Общия устройствен план на Община Нови пазар (ЧИ на ОУПО Нови пазар) в частта му досежно притежаваните от дружеството поземлени имоти с номера: 48386.75.13, 48386.75.14, 48386.2.45, 48386.2.46, 48386.69.43, 48386.69. 44, 48386.68.28, 48386.68.29, 48386.64.42, 48386.64.43, 48386.51.52, 48386.51.53, 48386.68.30, 48386.68.31, 48386.77.45, 48386.77.46, 48386.71.40, 48386.71.41, 48386.76.67, 48386.72.33, 48386.71.38, 48386.71.39, намиращи се в землището на [населено място]; 55292.2.12, 55292.2.13, 55292.6.60, 55292.6.61, 55292.6.62, 55292.6.63, 55292.9.25, 55292.10.101, 55292.10.102, 55292.13.88, 55292.13.89, 55292.14.23, 55292.9.85, 55292.9.86, 55292.1.27, 55292.1.28, 55292.16.15, 55292.15.12, 55292.13.90, 55292.13.91, 55292.12.95, 55292.13.92 и 55292.13.93, попадащи в землището на [населено място]; 66353.14.119 и 66353.14.39, намиращи се в землището на [населено място] и 69506.2.94, 69506.2.95, 69506.3.54, 69506.3.55, 69506.2.96 и 69506.2.97 в землището на [населено място], всички попадащи в територията на Община Нови пазар, област Шумен, с обща площ 647, 545 дка. Към Заявлението дружеството приложило Искане и Задание за ЧИ на ОУП на Община Нови пазар на основание чл.125, във вр. с чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ, изготвено във връзка с инвестиционно намерение - изграждане на ветроенергиен парк в изброените поземлени имоти, намиращи се в землищата на селата Мировци, Памукчии, Сечище и Стоян Михайловски, с възложител „Даблю Пи Ем“ЕООД – собственик на засегнатите имоти. В тази връзка възложителят посочил, че съгласно допусканията на действащия ОУП на Община Нови пазар, 31 от поземлените имоти са включени в устройствена зона «9. Земеделски територии» и по-конкретно в подзона «9.1. обработваеми земи – ниви», а останалите 22 поземлени имота са с променено предназначение «за производствени дейности». Посочил и, че с проекта за частично изменение на действащия ОУП на Община Нови пазар се цели промяна на устройственото зониране и отреждането на имотите, предмет на разработката, от устройствена зона «Земеделски територии» в устройствена зона за «Площни терени на техническата инфраструктура», което съответства на бъдещите инвестиционни намерения на възложителя и собственик на имотите, за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. С Писмо изх.№ 26-00-257-001/06.11.2024г. кметът на Община Нови пазар уведомил „Даблю Пи Ем“ЕООД, че искането за частично изменение на ОУПО Нови пазар, съдържащо се в подаденото от дружеството Заявление с вх.№ 26-00-257/25.10.2024г., към настоящия момент не може да бъде уважено, тъй като условията за изменение на ОУП са регламентирани в чл.134, ал.1, т.1 до т.6 от ЗУТ, като в цитирания закон не е предвидена възможност измененията да са за сметка на собствениците на поземлените имоти или концесионерите. Посочил е също, че е необходимо финансирането на изменението на ОУП да е от Общински съвет (ОбС) - Нови пазар, като липсва възможност разходът за изменение на ОУП да бъде включен в списъка на обектите за проектиране за бюджет 2024г. Заявил е и, че в сайта на МРРБ е публикувано Писмо-становище на МРРБ от 15.03.2024г., адресирано до НОСРБ, относно процедиране изменението на ОУП, в което е посочено, че не би следвало да се провежда процедура по изменение за отделна частна инициатива, а за групирани по общ признак случаи, свързани с конкретна необходимост за развитие на всички видове територии. Въз основа на изложените аргументи ответникът е заключил, че представените със Заявление вх.№ 26-00-257/25.10.2024г. документи, следва да бъдат върнати на дружеството. Несъгласно с цитираното Писмо, обективиращо отказ за изменение на ОУП на Община Нови пазар, дружеството го оспорило пред Административен съд – Шумен с жалба, заведена в деловодството на Община Нови пазар на 21.11.2024г. С жалбата оспорващият отправил и искане издателят на атакувания отказ да упражни правомощията си за преразглеждане на акта по реда на чл.91, ал.1 от АПК, респективно да го отмени, като в случай, че не го стори, да изпрати жалбата на съда, по компетентност. С придружително писмо изх.№ 26-00-257-003/25.11.2024г. кметът на Община Нови пазар изпратил жалбата, ведно с административната преписка, на Административен съд - Шумен, като към преписката не е приложено волеизявление на административния орган за преразглеждане на акта на основание чл.91, ал.1 от АПК. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Писмо № 26-00-257-001/06.11.2024г. обективира изричен отказ на кмета на Община Нови пазар, формиран по подадено Заявление вх.№ 26-00-257/25.10.2024г. на «Д. П. Е.»ЕООД, за частично изменение на ОУП на Община Нови пазар в частта му, включваща група имоти, собственост на заявителя, намиращи се в землищата на четири населени места в Община Нови пазар, изразяващо се в промяна на устройственото зониране и отреждането на имотите, предмет на разработката, от устройствена зона «Земеделски територии» в устройствена зона за «Площни терени на техническата инфраструктура». По същество с това писмо административният орган е отказал да внесе предложение в ОбС Нови пазар за частично изменение на ОУП на Община Нови пазар съобразно искането на възложителя, като е сложил край на административното производство по подаденото заявление на оспорващото дружество, препятствайки възможността на последното да получи изменение на ОУП съобразно неговото искане, респективно да реализира инвестиционните си намерения за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, по повод на които е направено искането. Т.е., със същото пряко и непосредствено се засяга правната сфера на инициатора на административното производство „Даблю пи Ем“ЕООД, което обосновава извода, че обективираният в писмото отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и чл.214, т.1 от ЗУТ, доколкото съдържа изрично властническо волеизявление на административен орган, непосредствено засягащо права и законни интереси на неговия адресат. В тази връзка съдът не споделя наведените от процесуалния представител на жалбоподателя аргументи, че атакуваното писмо представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл.197, ал.1 от АПК. Такъв би бил налице само в случай, че административният орган е посочил изрично, че отказва да разгледа по същество искането, с което е сезиран, поради недопустимост на същото на някое от посочените в чл.27, ал.2 от АПК основания. В случая, Кметът на Община Нови пазар не е изложил изрични доводи за недопустимост на искането, нито е прекратил административното производство. Вместо това той е заявил, че искането на оспорващия за частично изменение на ОУПО Нови пазар не следва да бъде уважено, т.е. се е произнесъл по съществото на направеното искане, отказвайки да внесе предложение до ОбС за ЧИ на ОУПО Нови пазар съобразно заявеното от инициатора на производството. Ето защо обжалваното писмо не представлява акт от кръга на визираните в чл.197, ал.1 от АПК, подлежащ на обжалване в производството по чл.197-чл.200 от АПК, респективно доводите на оспорващия за прилагане на въпросната процедура, са неоснователни. Съдът счита за неоснователни и наведените от ответника аргументи, че оспореното писмо съставлява междинен акт в процедурата по допускане изработване на ОУП, нямащо характер на волеизявление на административния орган, респективно непредставляващо подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Това е така, защото в писмото кметът на общината е заявил, че искането за частично изменение на ОУП следва да бъде оставено без уважение, което волеизявление обективира отказа му да внесе предложение в ОбС за разрешаване ЧИ на ОУПО Нови пазар по заявлението на „Даблю Пи Ем“ЕООД, като по този начин окончателно е препятствана възможността за произнасяне на общинския съвет по реда на чл.124, ал.1 от ЗУТ по това заявление. Т.е., атакуваното писмо се явява акт, окончателно финализиращ административното производство, инициирано с депозираното от оспорващия заявление, с който пряко и непосредствено се засягат правата на последния, поради което съдът приема, че в случая се касае за подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, административен акт. На следващо място, жалбата е подадена от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес с наличие на права, засегнати от оспорения акт и в законово установения срок по чл.215, ал.4, предл.1 от ЗУТ, предвид липсата на данни относно датата на съобщаване на писмото на неговия адресат, а и с оглед липсата на указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, в който случай срокът за оспорване се счита удължен на 2 месеца, съгласно чл.140, ал.2 от АПК. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество съдът, приема жалбата за основателна, поради следните съображения: Настоящото административно производство е инициирано със заявление на оспорващото дружество, обективиращо искане за частично изменение на действащия ОУП по отношение на притежавани от последното група имоти, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], всички попадащи в територията на Община Нови пазар. Въз основа на въпросното заявление, адресирано до кмета на Община Нови пазар, същият, на основание чл.124, ал.1 от ЗУТ, дължи извършване на преценка дали да внесе или да откаже да внесе предложение в Общински съвет Нови пазар за разрешаване на изменение на ОУП досежно притежаваните от „Даблю Пи Ем“ЕООД имоти. С оспорения акт кметът на Община Нови пазар по същество е отказал да внесе предложение в Общински съвет - Нови пазар за ЧИ на действащия ОУП на Община Нови пазар. Поради това и доколкото, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗУТ, Общинският съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината, обективираният в атакуваното писмо изричен отказ се явява постановен от компетентния за това административен орган – кмет на Община Нови пазар. Съдът не споделя аргументите на жалбоподателя, че атакуваният отказ е нищожен, тъй като не е издаден от компетентния да го стори административен орган – ОбС. В случая със заявлението си „Даблю Пи Ем“ЕООД е сезирало кмета на общината с искане за ЧИ на ОУП на Община Нови пазар по отношение на притежаваните от него имоти, като се промени устройствената зона, в която попадат тези имоти, в устройствена зона за „Площни терени на техническата инфраструктура“. По своето същество това заявление съставлява искане за изготвяне на предложение за разрешаване изготвянето на проект за изменение на действащия ОУП, което, съгласно чл.124, ал.1 от ЗУТ, се осъществява от общинския съвет по предложение на кмета на общината. В съответствие с цитираната разпоредба и предвид съдържанието на заявлението, компетентен да се произнесе по същото е основателността на искането и ако счете, че същото е основателно, следва да изготви предложение до ОбС за приемане на решение за допускане изработване на проект за ЧИ на ОУП на Община Нови пазар досежно описаните в заявлението, поземлени имоти, собственост на заявителя. В този смисъл, като е заявил, че заявлението на оспорващия не следва да бъде уважено, по същество кметът на общината е отказал да внесе предложение до ОбС за приемане на решение за допускане изработване на проект за ЧИ на ОУП на Община Нови пазар, в рамките на своите правомощия, респективно издаденото от него писмо – отказ не представлява нищожен акт. Атакуваният изричен отказ е издаден в изискуемата писмена форма, но не съдържа релевантни фактически и правни основания за неговото формиране. Действително, посочено е, че не е налице възможност изменението на ОУП да се финансира от собствениците и концесионерите; както и, че липсват предвидени средства в общинския бюджет за осъществяването му през 2024г. Не е посочено обаче, с оглед визираното в заявлението правно основание за изменение на ОУП (наличие на инвестиционни инициативи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по ЗЕВИ), защо се приема, че не са изпълнени предпоставките на чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ за внасяне на предложение в ОбС – Нови пазар за произнасяне по заявлението за ЧИ на ОУП, което е равнозначно на липса на посочени фактически и правни основания за издаване на акта. На следващо място съдът намира, че обжалваният отказ е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. По делото няма спор, че описаните в Искане и задание към заявление вх.№ 26-00-257/25.10.2024г. поземлени имоти са собственост на „Даблю Пи Ем“ЕООД, както и, че по отношение на същите е налице действащ Общ устройствен план – одобрен с Решение № 98-10 от 28.05.2020г. на ОбС [община], обн. в ДВ бр.58/30.06.2020г. Няма спор и относно обстоятелството, че със заявлението на „Даблю Пи Ем“ЕООД е поискано изменение на действащия ОУП по отношение на въпросните имоти на основание чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.1 от ЗУТ, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато: настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът (т.1); възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива обекти (т.2); възникнат инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (т.3); отпадне необходимостта от изграждане на сгради, мрежи и съоръжения за специални нужди на отбраната и сигурността на страната (т.4); се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана (т.5); се налага предвижданията му да бъдат съобразени с одобрен парцеларен план, разрешен на основание чл. 124а, ал. 9 (т.6); са налице условията за създаване на индустриален парк по смисъла на Закона за индустриалните паркове (т.7); възникнат инвестиционни инициативи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по Закона за енергията от възобновяеми източници или съоръжения за съхранение на електрическа енергия (т.8). В случая, оспорващото дружество е поискало изменение на ОУП с правно основание чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ, а именно – възникнали инвестиционни инициативи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по Закона за енергията от възобновяеми източници, предвид инвестиционните намерения на заявителя и собственик на имотите, за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Никъде в цитираната правна норма не е предвиден кръга лица, които могат да инициират изменението на ОУП на посоченото основание, нито се предвижда забрана това иницииране да се осъществява от частноправни субекти. Не съществува и друга правна норма в ЗУТ или друг нормативен акт, която да определя изрично и изчерпателно вида субекти, които имат право да инициират производство за изменение на ОУП. Самият ответник също не се е позовал на конкретна нормативна разпоредба в подкрепа на формирания от него извод в обжалвания акт. След като няма изричен нормативен текст, който да ограничава вида на субектите, овластени да инициират производства за изменение на ОУП, необоснован и незаконосъобразен се явява извода на кмета на Община Нови пазар, че такова производство не може да бъде проведено по инициатива на дружеството жалбоподател, още повече, че същото, в качеството си на собственик на поземлените имоти, е лицето, заинтересовано тези имоти да отговарят на изискванията за реализиране на инвестиционните му намерения. Този извод не се променя от факта, че именно в правомощията на кмета на общината е да внесе предложение в ОбС за изменение на ОУП, респективно да откаже да го стори, защото не изключва необходимостта това му правомощие да бъде упражнявано в съответствие с приложимите нормативни разпоредби. Изложеният в обжалвания отказ довод, че „към настоящия момент същото не може да бъде уважено“, тъй като „в закона не е регламентирана възможност измененията да са за сметка на собствениците на поземлените имоти или концесионерите“ и предвид „липсата на средства в общинския бюджет за финансиране на исканото изменение на ОУП“, също не намира законова опора. Кметът на общината не се е позовал на конкретна правна норма, а и не е налице такава, която да предвижда императивно измененията на ОУП, в частност на тези по чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ, да са за сметка на държавния или общинските бюджети, респективно няма разпоредба, която да забранява изменението на ОУП въз основа на искане и за сметка на възложител, различен от кмета на общината. Съдът не споделя и доводите на ответника, извлечени от цитираното от него Писмо-становище на МРРБ от 15.03.2024г. Както правилно е посочил жалбоподателят, това писмо няма правната сила да дерогира разпоредбите на приложимия закон, нито да въвежда забрани и ограничения, които не са разписани в него. А в случая ЗУТ не разписва изрично изискване производствата за изменение на ОУП да се процедират единствено служебно от общините и за тяхна сметка, нито съдържа забрана за процедирането им по искане и за сметка на собственика на засегнатите от обхвата на исканото изменение, имоти. Действително, въпросното Писмо-становище на МРРБ подлага на тълкуване разпоредби на ЗУТ, но това тълкуване не притежава задължителен характер. Напротив, от същото се установява, че в него са подложени на обсъждане единствено разпоредбите, регламентиращи основанията за изменение на ОУП по чл.134, ал.1, т.1-т.6 от ЗУТ, като липсва коментар по отношение кръга субекти, които могат да бъдат възложители за изменение на ОУП по чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ, респективно за чия сметка следва да бъде осъществено това изменение. Освен това, в унисон с тезата на оспорващия, съдът приема, че доколкото в чл. 125, ал. 2 от ЗУТ е разписано, че заданието, представляващо задължителна част от документацията по допускане изработване на проект за ЧИ на ОУП, следва да е съставено от „възложителя", както и че „възложителят на проекта организира и провежда общественото обсъждане", т.е. законът изрично разграничава компетентните по процедирането на изменението на ОУП общински органи от ролята на „възложителя“, което разграничение дава основание да се приеме, че същият може да бъде и различно от общината лице - собственик на имотите, засегнати от обхвата на исканото изменение на ОУП. На следващо място, следва да се държи сметка и, че становището на МРРБ е адресирано до представители на Националното сдружение за защита на собствениците на имоти и до председателя на Сдружение за изследователски практики, като е изпратено единствено в копие до общините, а не е нарочно адресирано до тях, като същото разглежда по-детайлно само част от основанията за изменение на ОУП, а именно - само тези по чл. 134, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗУТ (различни от визираното от заявителя основание за ЧИ на ОУП - чл. 134, ал. 1, т. 8 от ЗУТ), което обуславя извод, че това становище е дадено по конкретен, различен от настоящия, казус и е съобразено със спецификите на този казус. Въз основа изложеното съдът приема, че обжалваното писмо, съдържащо отказ на кмета на Община Нови пазар да внесе в ОбС – Нови пазар предложение за ЧИ на ОУП по заявлението на дружеството-жалбоподател, аргументирайки се с липса на възможност за изменение на ОУП по искане на собственици на поземлени имоти или концесионери, респективно за тяхна сметка, както и с липса на предвидени средства в общинския бюджет за изменение на ОУП, е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не на последно място, разпоредбата на чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ, в сила от 23.10.2023г., регламентира изрично възможността за изменение на ОУП при възникнали инвестиционни инициативи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Същевременно една от основните цели на ЗЕВИ е насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници (чл.2, ал.1, т.1 от с.з.). Това означава, че с приемането на чл.134, ал.1, т.8 от ЗУТ законодателят е целял създаване на условия и предпоставки за осъществяване на инвестиционни инициативи, свързани с производството на енергия от възобновяеми източници. Поради това, като е приел, че подобна инициатива би могло да бъде реализирана единствено при наличие на средства в бюджета на общината, предвидени за тази цел и по преценка на кмета на общината, последният е постановил своя акт и в противоречие с целта на закона. С оглед на горните съображения съдът намира, че обжалваният отказ е издаден от компетентен административен орган, но в нарушение на изискванията за форма, на административно производствените правила, материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания на съда, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на правния спор и предвид обстоятелството, че оспорващото дружество своевременно е отправило искане за присъждане на сторените деловодни разноски, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя да се присъдят направените от него деловодни разноски. Ето защо и доколкото същият е представил доказателства за сторени разноски на стойност 50 лева, представляващи държавна такса за образуване на дело, съдът намира, че в полза на „Даблю Пи Ем“ЕООД следва да бъдат присъдени такива в размер 50 лева, които следва да се възложат в тежест на Община Нови пазар. Водим от горното, Шуменският административен съд