Решение № 393 от 12.1.2017 г. на Административен съд - Хасково по дело № 294/2016 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по жалба на "К.С.К." ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от управителя К.С.К., против Решение № 732 от 28.04.2016 г. на Началник Митница-Пловдив, с което е определена нова митническа стойност и определено доплащане на ДДС в размер на 1557, 94 лв. на основание чл. 201, пар.1, б“а“ във вр. С пар.2 и 3 и чл.214, пар.1 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. относно създаване Митнически кодекс на общността и чл.56 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че решението за определяне на нова митническа стойност е незаконосъобразно, тъй като митническите органи не са доказали, че действително декларираната от дружеството митническа стойност е занижена и на каква база са определили новата митническа стойност, поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че в Решението митническият орган не е посочил с кои стоки е направена съпоставка като сходни стоки като напротив жалбоподателят е декларирал реалната заплатена цена на осъществения внос. Твърди се заплащане на държавни вземания на база действително платена договорна цена по чл.29 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г., увеличена с транспортните разходи по чл.32, пар.1 от Регламента. Фирмата не била уведомена за започване на административното производство по издаване на акта, като по този начин бил нарушен чл.26 от АПК и чл.19, ал.3 и 4 от ЗМ и правото на запознаване с материалите с цел организиране правната защита.Административният акт не съдържал и мотиви, конретизирани на основа събраните доказателства. Друго основание за незаконосъобразност на решението било издаването му на невалидно правно основание –чл.4, т.5 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. Липсвало и произнасяне на административния орган по възражение за определяне на нова митническа стойност. Жалбоподателят оспорва посочената митническа стойност в размер на 9308лв. за стока №1и 1477, 84лв. за стока №2, т.к. поради липса на конкретни данни, не можела правилно да бъде определена. Не било ясно дали сумата от рекапитулация-2157, 17лв., представлява стойността на ДДС. Липсвала конкретизация и по т.2 относно посочената сума за доплащане и основанието да се дължи. В Решението липсвал и срок за доброволно изпълнение. Иска се отмяна на Решението. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, представят се писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът - Началник Митница - Пловдив чрез процесуалния си представител, моли да се потвърди обжалваният административен акт като законосъобразен, издаден при спазване на процесуалните и материалните норми. Представя писмени бележки. Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и интереси пряко са засегнати от оспореното решение, срещу административен акт, който съгласно чл. 220 ЗМ подлежи на обжалване по съдебен ред. Жалбата е подадена в предвидения за това срок видно от представеното по делото копие от оспореното решение, с отбелязване за получаването му на ръка на 18.05.2016г., с което е установено връчването му на адресата, а самата жалба е подадена на 01.06.2016 г. на последния ден от 14-дневния законоустановен срок. Предвид посоченото, същата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна по спора: Предмет на настоящото оспорване е Решение № 732/28.04.2016 г. на Началника на Митница Пловдив, с което, на основание чл. 30, параграф 2, б."б" от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 г. е определена митническа стойност на стока по ЕАД № 16BG003012Н0000055/11.01.2016 г., декларирана за Допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока: трикотажен плат 92% памук+8% елестан и трикотажен плат 100% памук. По цитирания ЕАД са заплатени общо 599, 23 лв. ДДС /вкл. и декларирани транспортни разходи/ и се определя "К.С.К" ЕООД да доплати 1557, 94лв. лева ДДС на основание чл. 201, параграф 1, б."а" и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 г. и чл. 56 от ЗДДС. В мотивите на оспорения акт е определено заплащане на законна лихва за забава върху държавното вземане, на осн.