Решение № 196 от 7.11.2024 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 342/2024 г.

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

Процесния АУАН е съставен в съответствие с разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл.42, от ЗАНН. Обжалваното НП от формална страна е в съответствие с чл.57, ал.1 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Съдът намира, че при изписване на процесния АУАН и издаване на процесното НП не са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.4, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото, където е реализирано, обективно нарушената норма. В тази връзка и направените от защитата възражения за незаконосъобразност поради липса на точно и ясно описание на нарушението, съдът намира са неоснователни.

Съдът намира, че нарушението на дружеството, изразяващо се в неизпълнение на издадено от контролните органи предписание по реда на чл.120 от ЗУО, е установено по несъмнен начин от обективна страна.

Доводите на обжалващото дружество в жалбата и тези в съдебно заседание, касаят законосъобразността на издаденото предписание. То обаче не подлежи на съдебен контрол от настоящата съдебна инстанция. Факт е, че издаденото предписание е било връчено на обжалващото дружество, то не е било обжалвано и това не се спори, същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение в посочения в него срок, от лицата спрямо които е било издадено – в случая жалбоподателя •••••.

Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че при извършения оглед на складовото помещение, стопанисвано от дружеството жалбоподател, извършен на 19.12.2022 г., е било констатирано, че се съхраняват същите отпадъци, като отново бил установен разлив на пода върху бетонираната настилка на халето, видимо в нетечно-твърдо състояние. За резултатите от тази проверка бил съставен констативен протокол с № УО-ДБ-81/19.12.2022 г. при РИОСВ - Плевен, като на основание чл. 120 от ЗУО на дружеството било дадено ново задължително за изпълнение предписание - в качеството му на притежател на така установения отпадък, съгласно чл. 7 от ЗУО да го предаде за последващо третиране на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО със срок на изпълнение 27.01.2023 г. Предписанието, направено с посоченият по-горе протокол, както вече бе посочено по-горе, е издадено по ред различен от административно-наказателното производство, протичащо по реда на ЗАНН, на друго правно основание, а именно чл.120 от ЗУО. За така издаденото предписание е предвиден различен ред за контрол, в това число и съдебен, предвиден в разпоредбите на АПК. По делото не се съдържат данни, не се представят доказателства и не се съдържат твърдения, така издаденото предписание да е било оспорено или обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила и като такова е следвало да бъде изпълнено от страна на жалбоподателя. Не се съдържат данни, не се спори и това, че от страна на дружеството не е било поискано удължаване на определения в предписанието дадено с КП № УО-ДБ-81/19.12.2022 на РИОСВ – Плевен срок за изпълнение. Безспорно е също така, че така издаденото писмено предписание не е било изпълнено от страна на жалбоподателя в определения му от контролния орган срок. Неизпълнението му се установява, както от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – инж. Б. и Ц. Т., така и от писмените доказателства, събрани по делото. То не е било отстранено в указания срок, към момента на последващата проверка на 14.02.2023г., както и към момента на съставяне на АУАН на 31.03.2023 г. При така изложеното, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят ••••• е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.120 от ЗУО.

Съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че в случая не може да намери приложение Закона за управление на отпадъците, предвид на това, че описаните в НП материали не могат да бъдат квалифицирани като нито един вид от отпадъците по смисъла на легално посочените им определения в ЗУО, тъй като от заверените работни листове за класификация на отпадъците от 15.09.2008 г., находящи се в Националната информационна система за отпадъците към Изпълнителната агенция по околна среда, гр. София, е видно, че жалбоподателят е класифицирал с код на отпадък 08 01 15• -утайки от водни разтвори, съдържащи бои или лакове, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества и с код на отпадък 15 01 10 • - опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, представляващи отпадъци, находящи се на площадката на ••••• в гр. Ловеч, Северна индустриална зона.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.В.Л., дадени в хода на съдебното следствие, предвид на това, че от събраните по делото доказателства се установява, че същият не е присъствал при извършване на проверките, а като упълномощено лице от законния представител на ••••• е представлявал дружеството пред РИОСВ - Плевен, водейки кореспонденцията от страна на дружеството до РИОСВ-Плевен във връзка с исканията му за удължаване на срока на предписанието относно предаването на отпадъците за последващо третиране на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Съдът намира, че показанията на свидетеля Лалев противоречат на събраните по делото писмени доказателства, в това число на изготвените в хода на извършените проверки официални свидетелстващи документи - констативни протоколи №КПКД-09/22.04.2021г„ № УО-ДБ- 81/19.12.2022 г. и № УО-ДБ-04/14.02.2023г на РИОСВ-Плевен, които не са оспорени от жалбоподателят, в хода на извършените проверки, като предвид така установеното по делото, съдът споделя извода на АНО, че разминаването в поведението и действията на св. Лалев в досъдебната и в съдебната фаза на делото е единствено с цел да обслужи защитната позиция на жалбоподателя.

Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като в този смисъл споделя становището на административно-наказващият орган, че в случая липсват основания за нейното прилагане, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на посочената разпоредба. Мотивите, изложени от АНО в НП изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, поради което същият намира за ненужно да ги преповтаря.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че АНО законосъобразно и обосновано е приел, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл.156, ал.1, пр.2 във вр. с чл.120 от ЗУО и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.156, ал.1 от ЗУО.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение, при което и е наложил имуществена санкция в минималния размер, предвиден в закона, а именно 5000 лева, с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.

По така изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, който не е претендирал възнаграждение за юрисконсулт.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение направеното от процесуалният представител на жалбоподателят искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800. 00 лева, като неоснователно.

Воден от гореизложеното, съдът