Решение № 125 от 17.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 257/2024 г.

Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; 6. документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, както и на чл.638 ал.1 от Кодекса за застраховането – на лице по чл. 483, ал. 1. т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. - за физическо лице. Такива правомощия и конкретно разписани действия по служба св. М. притежавал и следвало да реализира в случая въз основа на чл. 37 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания: Актове могат да съставят длъжностните лица: а) посочени изрично в съответните нормативни актове; - чл. 31, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи: Административно-наказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез: - установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания; и Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег.№8121з515/14.05.2018г. с точка 1 и 1.3., на която се възлагало осъществяването на контролната дейност по издаване на фишове за налагане на глоба и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата на полицейските инспектори и младши автоконтрольори в териториалните структурни звена на ОДМВР, към категорията на които спадали и горепосочените двама полицейски служители. След като св.М. уведомил подс.Б., че ще му състави актове за административни нарушения, последният го запитал не може ли да се „оправят“ по друг начин без да му съставя акт. Св. М. категорично отказал и седнал на предната дясна седалка на служебния автомобил да съставя актовете, като уведомил подс.Б. ако намери полица за валидна застраховка гражданска отговорност да му я представи. Малко след това до полицейската кола се приближил подс. Б., който държал в ръката си картонен плик от застрахователна полица с надпис „• - застрахователен брокер пътувай без рискове“, съдържащ пълномощно на български език, документ за паричен превод, документ на чужд език, актуално състояние на • ООД, двустранен протокол /констативен/ за ПТП с логото на •, както и три броя банкноти с номинал от 10 лв. със сер. № •, сер. № • и със сер. № •, които се подавали от плика. Подс. Б. подал през отворената дясна предна врата на полицейския автомобил плика на св. М. с думите „Това е за вас“. Св. М. взел в ръка подадения му от подс. Б. плик и в този момент установил, че в него заедно с документите се намира и сумата от 30 лв.- трите банкноти от по 10лв. Междувременно, след предаването на плика с парите от подсъдимия Б. на свидетеля М., до полицейския автомобил, но откъм мястото на водача, се появил и свидетелят К., който бил приключил своевременно с проверката на спрян от него друг автомобил и също забелязал подаващите се от плика банкноти от по 10 лева, оставен от свидетеля М. на предната лява седалка на полицейския автомобил. Св.М. веднага сигнализирал разследващите органи, че му е даден подкуп и съставил за горепосочените нарушения актове за установяване на административно нарушение № • и • от • г. Видно от протокола за оглед на веществено доказателство от 12.07.2022г., на диска с видеонаблюдение от полицейския автомобил, на 15-тия видеофайл при забавен кадър, се вижда как лицето с униформа протяга дясна ръка навън и взема плика в бял и син цвят и кадърът показва, че от едната тясна страна на плика – страната, която не е откъм лицето- се подава /по-тясна/ от ширината на плика вещ/и. Съгласно онагледяването, отразено в протокола за оглед на местопроизшествие, относно съдържанието на посочения плик се вижда, че всички останали документи са били сгънати в него и са с еднаква ширина, а единствените вещи, които са с по-малка ширина в плика са единствено трите банкноти, които са дадени като неследващ се дар на св. М.. От заключението на дактилоскопната експертиза /л.60-л.61 от ДП / се установява, че по изследваните обекти- 3 бр.банкноти с номинал 10 лв. няма наличие на годни за идентификация дактилоскопни следи. Изложената фактическа обстановка по делото се установява от писмените доказателства, включително АУАН, съставени против подсъдимия Б., от протоколите за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за доброволно предаване и фотоалбумите към тях, от заключенията на изготвените дактилоскопна експертиза /л.60-л.61 от ДП/, съдебнотехническа експертиза /л.52- л.53 от ДП/, съдебнотехническа експертиза /л.184 - л.196 от ДП/, от заключението на назначената в хода на съдебното следствие видео-техническа експертиза /назначена с определение на л.47 от НОХД №2563/2023г./, от веществените доказателства, от показанията на свидетелите Г. М., Д. К., Т. Н., Й. И. и А. Ш., частично от показанията на свидетеля А. Б., както и частично от обясненията на подсъдимия К. Б.. Последният твърди, че лек автомобил марка „• с рег. № • се ползва като служебна кола от баща му А. Б. и на 25.03.2021г. го е управлявал инцидентно, за да отиде до базата на фирмата им, където било прекъснато електричеството, като не знаел къде се намират документите на колата, дори тръгнал без да си вземе свидетелството за правоуправление. За застраховката „гражданска отговорност“ на фирмените автомобили подсъдимият знаел, че се сключват и следят за срока на валидност от главния счетоводител на фирмата св.Т. Н., която действително признава, че е пропуснала падежа на застраховката за въпросния автомобил. В тази част обясненията на подс. Б. се потвърждават от показанията на баща му св. А. Б., от свидетелката Т. Н. и пазачът на базата на фирмата свидетеля Й. И.. Подс. Б. също така обяснява, че не е знаел какво има в плика, който имал надпис „•“, и без да го отваря и поглежда към неговото съдържание, го дал на полицейския служител – св. М. със съзнанието, че вътре са всички необходими документи на автомобила. Подс. Б. отрича при подаването на плика да са се подавали банкнотите с номинал от 10 лв., както и да е казал на св. М. „Задължително ли е с акт, не може ли по друг начин?“ да се „оправят“ нещата и „Това е за Вас“. Според подс.Б. и неговия баща св. А. Б. парите 30 лв. в плика били останали след заплащане на сума за изготвяне на пълномощно с превод при предишното им, през септември 2020г., пътуване с този автомобил до •, когато били върнати за изготвяне на такива документи. Въззивната инстанция също счита, че в тази им част обясненията на подсъдимия Б. не отговарят на обективната действителност по време на деянието, тъй като се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетеля Г. М. и показанията на свидетеля Д. К., както и от протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбумите към тях, а също и от заключенията на изготвените по делото видео-технически експертизи. Във тази връзка не се приема за основателно възражението на защитата и на подсъдимия, че не следва да се дава вяра на показанията на св.М. и още по-малко на неговия колега Д. К., защото били колебливи, вътрешно противоречиви и непоследователни, а според тях последният не бил и очевидец на деянието. Тези свидетели са били разпитани както на досъдебното производство, така и пред предишния състав на съда, като при новото първоинстанционно разглеждане на делото отново са пресъздали правдиво непосредствените си впечатления при проверката на автомобила на подс. Б. и възприетите обстоятелства по даването на плика и намиращите се в него 3 бр.банкноти от по 10 лв., както и отправените към св. М. реплики от последния „Задължително ли е с акт, не може ли по друг начин да се оправят нещата?“ и „Това е за Вас“. Нормално е с оглед на изминалото време от деянието- 25.03.2021г.- спомените на свидетелите М. и К. да не са толкова ярки, пресни и точни, като се има предвид и че контролът по транспорта е бил тяхна ежедневно осъществявана дейност, с извършване проверки на множество водачи на автомобили, дори са имали и друг подобен случай за даване на подкуп, но в никакъв случай не са объркани, неясни, колебливи, противоречиви, непълни или непоследователни по отношение на изложените по-горе факти. След прочитане на показанията им пред предишния състав на окръжния съд, свидетелите М. и К. изцяло са ги потвърдили като верни, включително и приобщените им тогава от досъдебното производство по съответния процесуален ред. По-важното в случая е, че обстоятелствата, за които са дали информация тези двама свидетели, изцяло се потвърждава от фиксираното в огледния протокол, фотоалбума към него, протокола за оглед на веществени доказателства, от самите веществени доказателства, както и от заключенията на изготвените видеотехнически експертизи от видеонаблюдението от камерите в полицейския автомобил. Ето защо показанията на полицейските служители М. и К. се ценят от съда като обективни, достоверни, логично последователни и са от съществено значение за доказване на фактите от кръга на чл.102 от НПК. Важна информация за случая относно неработещите / незаписващи / микрофони на полицейските служители М. и К.- липсва звук, съответно не са технически удостоверени цитираните реплики на подс. Б. към първия, дава разпитът на свидетеля А. Ш., разпитан в хода на съдебното следствие. Същият е служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, като от показанията му се установяват подробно правилата за работа с микрофоните на полицейските служители и дежурните автопатрули. Свидетелят е убедителен, а това е свързано и със служебните му задължения, че след извършена проверка в системата, която отговаря за наблюдението на полицейските служители към инкриминираната дата, по вина на администратора на системата – Дирекция „Комуникации и информационни системи в МВР“ микрофоните на полицейските служители – свидетелите М. и К., наред с множество други, не са работили поради софтуерен проблем. Показанията на свидетеля А. Б. – баща на подсъдимия К. Б. се кредитират с доверие относно собствеността на автомобила, дружеството което е задължено да заплаща разноските по автомобила, обстоятелствата, които са наложили синът му да управлява неговия автомобил, както и проведените между тях телефонни разговори на инкриминираната дата, но не и в частта, в която изказва предположение, че сумите предмет на обвинението са останали в плика като ресто при заплащане на такса за нотариална заверка и изготвяне на пълномощно на автомобила няколко месеца преди това. По отношение на това обстоятелство свидетелят Б. не изразява увереност, а само предположения, а дори и да са останали в плика като ресто, се доказва факта на предаването им от подс. Б. на полицейския служител св. М. именно като подкупване, за да не му съставя АУАН. Освен това е логично и нормално св. А. Б. като баща на подсъдимия К. Б. да е предубеден и заинтересован от изхода на делото в полза на неговия син да бъде оневинен по това обвинение.