Решение № 7 от 25.1.2021 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10304/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.Д., в качеството му на управител на „ Крима пласт“ ЕООД от гр. Свищов, срещу Решение №260009/02.10.2020г. по НАХД №77/2020г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е потвърдено наказателно постановление № 389361-F424714 /13.12.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „ Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, с което да се отмени наказателното постановление или алтернатимвно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище са неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение №260009/02.10.2020г. по НАХД №77/2020г. състав на Свищовския районен съд е потвърдил наказателно постановление № 389361-F424714 /13.12.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „ Крима пласт“ ЕООД за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а извършеното деяние не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Постановеното съдебно решение е недопустимо. Видно от материалите по НАХД №77/2020г. по описа на Свищовския районен съд, съгласно разпореждането на съдията докладчик от 15.04.2020г. за участие в процеса като въззиваема страна е била конституирана ТД на НАП – В. Търново, редовно призована за участие в съдебното заседание на 18.06.2020г. В протоколите от съдебните заседания от 18.06.2020г. и 03.09.2020г. като ответник е посочено Централното управление/ЦУ/ на НАП. В съдебното решение като ответник отново фигурира ТД на НАП – В. Търново. Нито едната от тези две структури обаче в случая не е надлежен ответник. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. В конкретния случай наказателното постановление е било издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Функциите на централното управление са посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, като в ал. 5 на чл. 6 от ЗНАП е визирано, че В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори. Точно такава структурна част от ЦУ на НАП представлява Главна дирекция „Фискален контрол“, към която има Дирекция „Оперативни дейности“, част от която е отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново. В чл. 6, ал. 3 от ЗНАП отделно са дадени функциите и правомощията на териториална дирекция на НАП, като структурата й е очертана с разпоредбата на чл. 6, ал. 7 от ЗНАП. Съгласно Решение №РМФ-1/02.01.2018г. на УС на НАП/достъпно на ИНТЕРНЕТ страница на НАП/ и от длъжностното разписание на ЦУ на НАП/служебно известно на съда/, Главна дирекция „Фискален контрол“ е отделна структура на Централното управление и нейните териториални звена нямат нищо общо с териториалните дирекции или с дирекциите „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ към ЦУ на НАП. Надлежен ответник в този случай е Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като част от структурата по чл. 6, ал. 2 от ЗНАП, а пред районния съд е конституирана и призована друга структура – тази по чл. 6, ал. 3 от ЗНАП. Независимо, че последната структура е част от системата на НАП, органът, издал наказателното постановление, не е част от нейните структурни звена и не е йерархично подчинен на нейния ръководител. В случая дори и да става въпрос за грешка по отношение на структурите, съдът конституира страните служебно и следи за тяхната процесуална дееспособност във всеки един момент на делото. Следвало е съдът да възобнови съдебното следствие, да конституира наново и призове за участие надлежните страни при констатиране на посочената нередовност. Конституирането и провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като не може ненадлежният ответник да е обвързан от правните последици на съдебното решение. Този извод е общовалиден и не се променя от факта, че понякога в съдебния процес процесуалното качество на страните се обосновава от изрична разпоредба в процесуалния закон, без оглед на това дали тази страна е участник в конкретното материално правоотношение/както е в настоящия случай/. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Правомощията на касационната инстанция са тези, разписани в АПК, съгласно посочената препратка на ЗАНН, поради което обжалваното съдебно решене следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституират надлежно страните, съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. При този изход на спора пред касационната инстанция, разноските следва да се определят при повторното разглеждане на делото от въззивния състав, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. Второ от ЗАНН. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 3, пр. І I и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново