РЕШЕНИЕ

№ 231

гр. Троян, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100179 по описа за 2024 година за да се произнесе - съобрази:

Сдружение „Български туристически съюз“ /БТС/, със седалище и адрес на управление в гр. София, представител В.В. е предявило против Сдружение „Планинска школа Амбарица“, със седалище и адрес на управление в гр. Троян, представител Е.Г. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Първоначално делото е било заведено като бързо производство по реда на чл. 310 от ГПК – опразване на наето помещение, но с оглед на наведените възражение от страна на ответника, съда е постановил производството да бъде разгледано по общия исков ред.

БТС излага, че с ответника са били в облигационни отношения, произлизащи от сключения между тях Договор за наем от 02.04.2024 г., по силата, на който е предоставено временно възмездно ползване върху следния туристически обект: хижа „Амбарица", находяща се в НП „Централен Балкан“, община Троян, обл. Ловеч, състоящ се от нова сграда на три етажа със застроена площ 372 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.1, /застроена площ по скицата 249 кв. м/, ведно с оборудването и инвентара в нея, заедно с два склада съответно с площ 44 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.6 на един етаж, /застроена площ по скицата 45 кв. м/ и с площ 80 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.3 на един етаж, /застроена площ по скица 53 кв. м/, трафопост със застроена площ 18, 50 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.5.

Твърди се, че въпреки договорните клаузи, ответника не е заплатил нито една наемна вноска. Твърди се още, че ищеца многократно е изпращал покани и е провеждал разговори, но и до момента Сдружение „Планинска школа Амбарица“ не е напуснало процесната хижа и не желае да я напусне.

Ищецът излага, че в качеството си на наемодател, има право да получи обратно отдадената съгласно договора вещ поради преустановяването на облигационната връзка между страните. Твърди се, че имотът е ползван без основание - без да се заплащат наемните вноски до този момент, като наемният договор е прекратен и вещта не е била върната.

В подкрепа на твърденията си ищцовото сдружение е ангажирало писмени доказателства, в с. з. се представлява от адв. К.Д. от АК – Пазарджик, който моли съда да уважи иска.

На ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК. Представен е отговор, с който се навеждат твърдения за недопустимост на предявения иск, алтернативно - за неоснователност.

Ответното сдружение оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като твърди, че същият не е носител на правото на собственост върху хижа „Амбарица“. Ответнтото сдружение е изправна страна в наемното правоотношение като се е задължило да инвестира в наетия обект на стойност 25 000 лева съгласно инвестиционна програма от 24.03.2014 г., неразделна част от договора.

В отговора се твърди, че инвестицията, която е извършена, превишава сумата на наемната цена за целия период на договора.

В с. з ответното сдружение се представлява от адв. Н. Г. от САК, моли съда да отхвърли изцяло така предявения иск.

Като трето лице в процеса е конституиран Областен управител – гр.

Ловеч, който се представлява в процеса от гл. юриск. В. И.. В с. з. юриск. И. подробно обяснява каква е структурата и функциите на БТС и стопанисването на подобен род съоръжения /хижи и заслони/, предвидени за туризъм. В частност хижа „Амбарица“ е държавна собственост, като е предоставена безвъзмездно за стопанисване от БТС.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за наем на недвижим имот, сключен на 02.04.2014 г. между Български туристически съюз и Сдружение Планинска школа Амбарица, с приложена инвестиционна програма 24.03.2014 г. и приемо-предавателен протокол, Акт за държавна публична собственост № 1536/19.11.2003 г. съответно Акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.2013 г., Покана изх. № 345/01.06.2018 г., изпратена на 01.06.2018 г. от БТС до Сдружение Планинска школа Амбарица, придружена с проформа фактура, връчена на 06.06.2018 г., съгласно обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, Препис-извлечение от Протокол № 11 от заседание на УС на БТС, проведено на 15.06.2018 г., Препис-извлечение от Протокол № 12 от заседание на УС на БТС, проведено на 05.07.2018 г., писмо с изх. № 449/11.01.2019 г., придружено от разписка за връчване от Еконт, Докладна записка до УТ на БТС от Координатор за северна България, Уведомление изх. № 587/01.10.2019 г. до Сдружение Планинска школа Амбарица, връчено лично на представляващия го Е.Г. на 19.10.2019 г., съгласно Известие за доставяне на Еконт, кадастрални скици № 35995827.11.2012 г., № 35996/27.11.2012 г., № 35987/27.11.2012 г. № 36000/27.11.2012 г., № 36001/27.11.2012 г. и гр.дело № 167 от 2020 г. на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че на 02.04.2014 г. са сключили договор за наем, съгласно който Сдружение „БТС“ е отдало под наем на Сдружение „Планинска школа Амбарица“ следния недвижим имот: хижа „Амбарица", находяща се в НП „Централен Балкан“, община Троян, обл. Ловеч, състоящ се от нова сграда на три етажа със застроена площ 372 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.1, /застроена площ по скицата 249 кв. м/, ведно с оборудването и инвентара в нея, заедно с два склада съответно с площ 44 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.6 на един етаж, /застроена площ по скицата 45 кв. м/ и с площ 80 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.3 на един етаж, /застроена площ по скица 53 кв. м/, трафопост със застроена площ 18, 50 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.5.

Договорът бил сключен за срок от пет години, с възможност да бъде продължен за още пет години, като се сключи анекс и в случай, че наемателя е спазвал стриктно всички свои задължения по него – да инвестира в ремонта и реконструкция на хижата, както и да заплаща редовно договорената наемна цена, след изтичане на гратисния период.

Страните се договорили първата година, ответника да не заплаща договорената наемна цена, тъй като се е задължил да вложи инвестиции в наетия обект, съгласно приетия инвестиционен проект на стойност не по- малко от 25 000 лева под формата на ремонти и подобрения.

Съгласно чл. 7 от договора гратисния период е от датата на сключване на договора до м. декември 2015 г., като от 01.01.2016 г. е следвало ответното сдружение да заплаща месечен наем в размер на една минимална работна заплата за страната. Плащането му е следвало да се извършва ежемесечно в срок до 5-то число на текущия месец, по изрично посочена в Договора банкова сметка с титуляр БТС.

Не се оспорва и факта, че наемателят не е платил нито един месечен наем. Ищецът е отправял до ответното сдружение множество устни и писмени покани за реално, макар и забавено, изпълнение.

Последната такава покана е пратена на 01.06.2018 г., като в нея изрично е записано, че представлява покана за доброволно изпълнение, като е бил предоставен седмодневен срок, считано от датата на получаването й, за изплащане на дължимите суми. Поканата е връчена на 06.06.2018 г. По делото е представен протокол от заседание на УС на БТС, състояло се на 05.07.2018 г. В същия е констататирано, че не е извършено плащане от ответното сдружение и е взето решение процесния туристически обект да бъде освободен от ответника.

На 20.09.2018 г. УС на БТС е взел решение за прекратяване на Договора, поради виновното неизпълнение на задължението за плащане на наема на основание чл. 26.2 от него, а именно наемателят не е заплатил повече от два месечни наема.

На 11.01.2019 г. на ответника е изпратено писмо, с което същия е уведомен, че договорът се счита за прекратен, съгласно решение на УС на БТС, и тъй като уведомлението е получено на същата дата, ищеца твърди, че договора е прекратен предсрочно именно от тази дата.

БТС е отправил още едно уведомление от 01.10.2019 г. до ответното сдружение с покана за незабавно освобождаване и предаване на отдадените под наем туристически обекти, връчено лично на представляващия го Е.Г. на 18.10.2019 г. Основната теза на ответника, че процесния имот е собственост на Държавата, и че несобственик, имайки предвид ищеца, няма право да отдава под наем имота и се явява нелегитимна страна.

В тази връзка, от представените писмени доказателства, съда е изследвал статута на процесната хижа. С Постановление на Министерски съвет № 171/23.07.1957 г., т. 11 – от 01.09.1957 г., на БТС са предадени за безвъзмездно ползване всички хижи, заслони, спални и домове в страната.

За имота е издаден Акт за публична държавна собственост № 1536 от 19.11.2003 г., в който е отразено, че на БТС са предоставени права върху имота.

През 2013 г. е съставен друг АДС № 2767/07.02.2013 г., с който на Областен управител – гр. Ловеч са предоставени права за управление на процесната хижа, в т. 11 от акта е отразено, че съгласно ПМС № 171/23.07.1957 г., имота е предоставен на БТС за безвъзмездно ползване.

В ТРС е била заведено гр. дело № 167 от 2020 г. между същите страни, със същия процесен имот – хижа „Амбарица“, по което са били предявени няколко обективно съединени иска при различна съвкупност – чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Първоинстанционния съд се е произнесъл по същество с решение от 30.07.2021 г., което е обжалвано пред ОС – Ловеч.

С решение от 04.02.2022 г. въззивния съд е обезсилил решението на ТРС, като постановено при неотстраняване на констатирани множество нередовност по исковата молба.

От правна страна: Предмет на настоящето производство е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

За успешното доказване на посочената искова претенция ищеца следва да установи наличието на валидно възникнало наемно правоотношение между страните с твърдения предмет и посочените параметри съобразно сключения договор; изпълнение на договорните си задължения като изправна страна и факта на предаване на имота за ползване; както и че договорът за наем е прекратен и ответникът към момента на предявяване на иска продължава да ползва имота.

Спорно между страните е дали на ищеца е предоставено правото да отдава под наем процесния имот, публична държавна собственост - хижа „Амбарица“.

Горе беше описано възражението на ответника, че след като БТС не се легитимира като собственик на имота, то няма правото и да го отдава под наем, което настоящия състав намира за абсолютно погрешно. В случая предмет на спора са облигационни правоотношения, възникнали от договор за наем. Активната материално-правна легитимация по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да е наемодател по наемно правоотношение с предмет спорния имот. Без значение е дали наемодателят притежава правото на собственост върху наетата вещ, тъй като чрез предявеният иск, който има облигационен характер, ищецът не търси защита на правото на собственост, а реално изпълнение на задължение, произтичащо от наемно правоотношение (решение № 118 от 02.06.2017 г. по гр. д. № 3769/2016 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).

В случая обаче съда следва да обоснове своите изводи ръководейки се от статута на процесния имот – публична държавна собственост. Подробно изложение е направено от представителя на Областен управител – Ловеч по приобщеното гр. дело. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗДС, отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗДС, в редакция Съгласно чл. 6, ал. 1 от ППЗДС, предоставянето н Съгласно чл. 10, ал. 2 2 о т ППЗДС, препис от решението на Министерския съвет се изпраща на областния управител по местонахождение на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ППЗДС, придобиването, управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, както и актуването и отписването им от актовите книги на имотите - държавна собственост, се извършват от областния управител по местонахождението на имота.

Видно е от представения Акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.2013 г. е вписан Областнен управител – гр. Ловеч като лице, на когото имотът е предоставен за управление на осн. чл. 18, ал. 1 о т ЗДС. Ищецът БТС е вписан като лице, на когото са „предоставени права на друго основание - предоставено за безвъзмездно ползване с ПМС № 171/23.07.1957 г. В случая не е представен договор за публично-частно партньорство (по Закона за публично-частното партньорство, който е отменен).

Предвид изложеното съдът приема, че сключеният договор за наем от 02.04.2014 г. от страна на ищеца БТС е сключен от лице, което не притежава право да сключва договор с предмет недвижим имот-публична държавна собственост. С оглед на което намира, че не е налице валидно възникнало наемно правоотношение между страните.

За пълнота на изложението не е без значение и факта, който се излага от страна на ответника, че новата хижа „Амбарица“, която е предмет на процесния договор, е строена през 1958 г. и 1959 г., поради което тя обективно не е включена в ПМС № 171/23.07.1957 г., с което на БТС се предават безвъзмездно за ползване хижи и заслони /в т. 18 хижа „Амбарица“/.

При изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника да заплати на ищцата сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът