Решение № 140 от 25.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1532/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, срещу „А.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ••••, с която са предявени следните обективно съединени искове в условията на евентуалност, а именно:

1. На основание чл. 124 от ГПК е предявен главен иск да бъде признато за установено спрямо „А.Е.Б." ЕООД, че за доставените от „В.Б."ЕООД количества ел. енергия за периода 01.07.2022г. - 31.07.2022г. от двете електроцентрали, „А.Е.Б." ЕООД дължи заплащане на среднопретеглената почасова цена, постигната от ищеца на БНЕБ или общо сумата 340 905, 62 лв. без ДДС (или 168 339, 65 лв. за ВяЕЦ „В.“ и 172 565, 97 лв. ВяЕЦ „В.-1“).

1. На основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в условията на евентуалност да бъде осъден ответникът „А.Е.Б." ЕООД да заплати на ищеца „В.Б." ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 332 286, 32 лв. с ДДС, представляващи пропуснати ползи от нереализиран доход от разликата между среднопретеглената цена на пазара „ден напред", постигната от ищеца на Българската независима енергийна борса и цената в размер на 109.10 лв./MWh без ДДС по т. 2 от Изменение №1 от 19.09.2021 г. на Потвърждение №4 от 23.04.2021 г., за продадените от ищеца количества електрическа енергия за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.07.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

1. На основание чл. 307 от ТЗ в условията на евентуалност да бъде изменена индивидуалната сделка, обективирана в Изменение № 1 от 19.09.2021 г. на Потвърждение №4 от 23.04.2021 г., в частта относно цената на доставената от „В.Б." ЕООД на „А.Е.Б." ЕООД електрическа енергия, като от датата на началото на изпълнението на индивидуалната сделка - 01.07.2022 г. и до изтичане на срока до 31.12.2026 г. включително, да бъде определена цена на доставената ел. енергия в размер на среднопретеглената почасова цена на пазара „ден напред“, постигната от ищеца на Българската независима енергийна борса ЕАД.

С вписване в Търговския регистър от 27.06.2023г. по партидата на ответника е променена фирмата му, като новото наименование на дружеството е „А29 Е.Б.“ЕООД, както и е променен адресът на управление на гр.София, бул.“••••.

По отношение на главния иск по чл.124 от ГПК. Ищецът твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, като твърди да е собственик и оперира две вятърни електроцентрали централи /ВяЕЦ/ с обща мощност 4MW /2x2 MW/, находящи се в землището на с.Храброво, общ. Балчик, обл. Добрич (наричани по-долу за краткост – ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“). Твърди, че ВяЕЦ „В.“ е въведена в експлоатация на 27.12.2010г., съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-СИР-162, а ВяЕЦ „В.-1“ е въведена в експлоатация на 08.02.2013г., съгласно рарзешение за ползване № СТ-05-247.

Посочва, че ответникът е лицензиран търговец на електрическа енергия и регистриран координатор на стандартна балансираща група, вписан в Публичния регистър на Независим преносен оператор със статус „активен“, Лицензия № Л-492-15/05.09.2017г.

Сочи, че с ответника са в търговски взаимоотношения като страни по Рамков договор относно покупко-продажбата на електрическа енергия от 02.07.2019г., изменен с Допълнителното споразуемние №1 от 08.02.2021г., по който ищецът е продавач, а ответното дружество - купувач. По силата на сключения договор ищецът е имал задължение да доставя на ответника цялото произведено количество активна нетна ел. енергия, произведена от обектите ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“ в съответствие със съгласувани и регистрирани дневни почасови графици до точка или точките на доставка.

Твърди, че по силата на този договор страните сключват индивидуални сделки за обектите на „В.Б.“ЕООД в ролята му на производител на електрическа енергия, с които уговарят количествата и сроковете за продажба и доставка на ел. енергия. Въз основа на рамковия договор между страните била сключена индивидуална сделка – Потвърждение №4 от 23.04.2021 г. Страните уговорили първоначален срок за доставка на ел. енергия - 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г. при единична цена 50.00 евро/MWh без ДДС. Потвърждение №4 било изменено с Изменение №1 от 19.09.2021г., с което страните променили срока за доставка ел. енергия – 01.07.2022 г. – 31.12.2026 г., при цена 109.10 лв./MWh без ДДС.

Ищецът навежда доводи за нищожност на рамковия договор от 02.07.2019г. (ведно с измененията и допълненията към него, включително и индивидуалната сделка Изменение №1 на Потвърждение №4), като противоречащи на разпоредбата на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ във вр. с ал. 1 и ал. 5 от същия член. Посочва, че ответникът е сключил договора в качеството му на търговец на електрическа енергия при фиксирана цена – 109.10 лв./MWh без ДДС по т. 2 от Изменение № 1 на Потвърждение № 4, а следвало да го сключи в качеството му на координатор на балансиращата група при среднопретегателна почасова цена на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ (борсова цена). Ищецът счита, че като производител с обекти с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, следва да сключва сделки с електрическа енергия на организиран борсов пазар на електрическа енергия.

Сочи, че при покупко-продажбата на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници от производители с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW, какъвто е ищецът, договорната свобода е ограничена с норми от императивен характер, съгласно които ищецът е ограничен да продаде цялата произведена от „ВяЕЦ „В." и „ВяЕЦ „В.-1" електрическа енергия само и единствено на организиран борсов пазар - или самостоятелно, или чрез координатор на балансираща група. Когато производителят продава произведената от него енергия чрез координатор на балансираща група, същият действа като посредник, чрез отделна регистрация на организирания борсов пазар и договорът между ищеца и ответника за продажба на електрическата енергия, произведена от ищеца, е по чл. 100, ал. 6 от ЗЕ, респективно по чл. 11. т.17 от ПТЕЕ.

Прави заключение, че сключването на сделките следвало да бъде по борсова цена, доколкото ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници с обект, над определените в чл. 100, ал. 4 и ал.6 ЗЕ прагове и произведената от ищеца ел. енергия от обект „В." и обект „В.-1" не може да бъде продадена извън борсовия пазар на регистриран търговец на ел. енергия по смисъла на ЗЕ, нито може да бъде продадена по свободно договорени цени, различни от борсовата цена.

Посочва, още, че дори и да се приеме, че така уговорената цена не влече след себе си нищожността на целия рамков договор (ведно с измененията и допълненията към него, включително и индивидуалната сделка Изменение № 1 на Потвърждение № 4), то е нищожна уговорката за изкупуване на произведената от ищеца ел. енергия по фиксирана цена. Уговорка за цената на доставена ел. енергия, която не съответства на среднопретеглената почасова цена на пазара „ден напред", публикувана от Българската независима енергийна борса ЕАД, е нищожна поради противоречие със закона - чл. 100, ал. 6 и ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ. След като законът разпорежда произведената от ищеца ел. енергия да бъде продадена само на организиран борсов пазар, то тя трябва да бъде продадена по съответната борсова цена - среднопретеглената почасова цена на пазара „ден напред", публикувана от Българската независима енергийна борса ЕАД.

Твърди, че подобна уговорка противоречи на добрите нрави, тъй като за страните по сделката е налице значителен дисбаланс и несиметричност на резултата от тях. При сделка по фиксираната цена от 109.10 лв./MWh без ДДС ищецът няма да постигне дори преференциалната цена, определена при въвеждане в експлоатация на централите съгласно чл. 31, ал.1 ЗЕВИ - 188, 29 лв. за ВяЕЦ „В." лв./MWh. и 148, 71 лв./MWh за ВяЕЦ „В.-1".

Ищецът изпратил до ответника писмо с изх. №: 12/09.06.2022г., с което го уведомил, че е невъзможно да изпълни уговореното в Изменение № 1 на Потвърждение № 4, тъй като цената противоречала на закона, на управленската, правна и финансова логика, а също и на принципите на добросъвестността и морала. Предложил е цената, посочена в т. 2 от Изменение № 1 на Потвърждение № 4 в размер на 109.10 лв./MWh, се замени с „размер на почасовата цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ на www.ibex.bg". В случай че предложението не бъде прието, бил предложил прекратяване по взаимно съгласие на Изменение № 1 на Потвърждение № 4 с незабавен ефект, преди да е започнало изпълнението му на 01 юли 2022г. и връщане на предплатените авансово суми за уговорените количества в размер на 115%, което включва обезщетение съгласно учреденото обезпечение по Договор за залог и ипотека, приложени като анекси 1 и 2 към Изменение № 1 на Потвърждение № 4. Ответникът не приел предложението. Отделно от рамковия договор, ищецът посочва, че между „А.Е.Б.“ ЕООД, в качеството му на регистриран координатор на стандартна балансираща група и „В.Б.“ ЕООД, като неин член, бил сключен и Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г., ведно с Допълнителни споразумения: № 1 от 04.06.2020 г., № 2 от 10.11.2020г., № 3 от 08.02.2021г. и № 4 от 23.06.2021г. По силата на този договор ищецът продавал цялата произведена електрическа енергия на организиран борсов пазар чрез ответника в качеството му на координатор на балансираща група съгласно чл. 100, ал. 6 от ЗЕ.

С оглед нежеланието на ответника да измени уговорката относно цената съобразно отправено от ищеца предложение с писмо с изх. №: 12/09.06.2022г., ищецът поискал смяна на координатора на балансираща група, считано от 01.07.2022 г., спазвайки процедурата по реда на Глава осма, Раздел I от ПТЕЕ. За целта ищецът сключил договор за изкупуване на електрическа енергия и участие в балансираща група с избран от него нов координатор - "С.Е."ЕООД. Договорът е сключен при цена - среднопретеглената цена за календарен месец на БНЕБ за всеки период на сетълмент (чл. 7, ал. 4 от Договора), като от тази цена се приспадат 20 лв./MWh разходи за балансиране.

Твърди, че към датата на подаване на искането за смяна на координатора, а и след това, липсват каквито и да било задължения на „В.Б." ЕООД към досегашния координатор. Въпреки това, ответникът бил възразил срещу искането за смяна, което препятствало реализирането, без да са били налице предпоставките на чл.102, ал. 2 от ПТЕЕ. В резултат на това, ищецът следвало да продължи да доставя цялото количество произведена енергия на ответника, тъй като продължил участието си в балансиращата група, на която ответното дружество е координатор.

Съгласно Изменение № 1 към Потвърждение № 4, „А.Е.Б." ЕООД е платило на „В.Б." ЕООД авансово сумата от 3 665 760.00 лв. без ДДС или 4 398 912.00 лв. с ДДС за количество електрическа енергия в общ размер на 33 600 MWh, които се очаква да бъдат произведени и доставени през периода 01.07.2022г. - 31.12.2026г.

За периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. ищецът е доставил на ответника електрическа енергия в размер на 290.406 MWh от ВяЕЦ „В." и в размер на 296.215 MWh от ВяЕЦ „В.-1".

Ответникът е изпратил на ищеца сетълмент за процесния период на доставка със суми, както следва: 31 683 лв. без ДДС – от ВяЕЦ „В.“ и 32 317.06 лв. без ДДС – от ВяЕЦ „В.-1“, изчислени на базата на договорената цена в Изменение № 1 на Потвърждение № 4 (109.10 лв./MWh без ДДС), която уговорка ищецът счита за нищожна. Посочва, че за същия период среднопретеглената цена на пазара „ден напред“, постигната от ВяЕЦ „В.“ на БНЕБ е в размер на 579, 67 лв./MWh без ДДС, т.е. борсовата стойност на доставените на ответника количества енергия е в размер на 168 339.65 лв. без ДДС. Среднопретеглената цена на пазара „ден напред“, постигната от ВяЕЦ „В.-1“ на БНЕБ е в размер на 582, 57 лв./MWh без ДДС, т.е. борсовата стойност на доставените на ответника количества енергия е в размер на 172 565.97 лв. без ДДС.

Ищецът оспорил издадения от ответника сетълмент досежно стойността за ел. енергия, като се бил позовал на нищожност на клаузата за цената по т. 2 от Изменение № 1 на Потвърждение № 4. Доколкото счита, че сумата следва да бъде изчислена въз основа на борсовата цена, приложил коригиран сетълмент по среднопретеглената почасова цена на пазара „ден напред“, постигната от ВяЕЦ „В.“ на БНЕБ за м. юли 2022г. в размер на 579, 67 лв./MWh без ДДС и от ВяЕЦ „В.-1“ в размер на 582, 57 лв./MWh без ДДС, ведно с фактури, отразяващи приспадането на платения аванс с доставените през м. юли 2022г. количества по тази цена.

По отношение на евентуално предявения иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът незаконосъобразно е създал пречки пред него да упражни едно гарантирано от закона право, а именно да избере свободно балансиращата група, в която да участва, като е възразил по отношение на искането за смяна. По този начин е бил възпрепятстван да реализира гарантираната от закона доходност от произведеното количество ел. енергия за периода на доставка с оглед на по-добрите условия, договорени със „С.Е.“ ЕООД. В резултат на това ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на дохода, който е можел да получи, но само и единствено поради противоправното поведение на ответника е пропуснал. Посочва, че това била разликата между среднопретеглената почасова цена за периода 01.07.2022г. - 31.07.2022г., постигната от ищеца на БНЕБ и фиксираната цена по т. 2 от Изменение № 1 на Потвърждение № 4, а именно 332 286, 32 лв. с ДДС за продаденото количество електрическа енергия общо от двете ВяЕЦ за същия период.

Ищецът претендира на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД обезщетение за забава върху дължимата сума от деня, в който е настъпило непозволеното увреждане - 01.07.2022 г. (датата, на която договорът за участие в нова балансираща група, подписан със „С.Е." ЕООД, щеше да влезе в сила), в размер на 4 615, 46 лева за периода от 01.07.2022г. до 19.08.2022г.

По отношение на евентуално предявения иск по чл.307 от ТЗ за изменение на Изменение № 1 от 19.09.2021 г. на Потвърждение № 4 от 23.04.2021 г. в частта на договорената цена по т. 2.

Към датата на подписване на Изменение № 1 на Потвърждение № 4 е действало Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР, с което е определена прогнозна годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. в размер на 114, 76 лв./MWh за ел. енергия, произведена от вятърна енергия и премия в размер на 73, 53лв лв./MWh без ДДС за ВяЕЦ „В." (по т. 1.6 за цена по Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР - стр. 74) и в размер 33, 95лв./MWh, без ДДС за ВяЕЦ „В.-1" (по т. 11.1 за цена по Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР - стр. 82).

Посочва, че след подписване на Изменение № 1 към Потвърждение № 4 в резултат на различни пазарни фактори, включително последици от пандемията от COVID-19, покачване на цените на природния газ и цените на С02, и най-вече след започване на войната в Украйна, е налице рекордно повишение на цените на пазарите на електрическа енергия в Европа и региона. Това се е отразило и на цените на електрическата енергия в България, като част от регионалния енергиен пазар. Най-голям ръст на енергийните цени, в сравнение с предходните месеци, се наблюдавало от началото на октомври 2021 г., като БНЕБ регистрирало дневни почасови цени на пазара „ден напред", публикувани на www.ibex.bg, които надхвърляли 550 лв./MWh и които надминали всички исторически пикове до този момент. След началото на войната в Украйна от 24.02.2022 г. цените на енергийните ресурси и на ел. енергия са останали трайно високи и с очакване тази тенденция да продължи и през следващите няколко години. В отражение на актуалните нива на енергийните цени с новото Решение № Ц-17/01.07.2022г. на КЕВР е определило прогнозна пазарна цена за ел. енергия, произведена от вятърни електрически централи, считано от 01.07.2022г. в размер на 440, 21 лв./MWh (стр. 43 от Решение №Ц-17), т.е. увеличение с близо 56 % от предходния 6-месечен период.

В Решение № Ц-17/01.07.2022г. на КЕВР за вятърни електрически централи, каквито са процесните ВяЕЦ „В." и ВяЕЦ „В.-1", нулевите премии били заместени с отрицатели стойности: в размер на „-251, 92 лв./MWh“ (стр. 43, т.1.6) за ВяЕЦ „В.“ и „-291, 50 лв./MWh“ (стр. 54, т.13.1) за ВяЕЦ „В.-1“.

В резултат на повишението на енергийните цени от м. октомври 2021 г., ищецът трябвало да покрива много по-високи разходи за производството на ел. енергия.

За сравнение посочва, че считано от 01.01.2022 г. електрическата енергия, която ищецът закупува за собствено потребление на ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“, е с цена 260 лв./MWh, т.е два пъти и половина по-висока от цената по Изменение № 1 към Потвърждение № 4. За новия период от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. цената по новия договор за продажба на ел. енергия за собствено потребление е с цена за доставка - почасовата цена на пазара "ден напред" на Българската независима енергийна борса за съответния период на сетълмент, както е публикувана на www.ibex.be. увеличена с 5 % такса за управление и балансиране. Това означава, че ищецът ще заплаща, считано от 01.07.2022 г. цена на ел. енергия за собствено потребление над 400 лв./MWh. За м. юли 2022г. единичната цена за доставената енергия за собствено потребление е била 679.25 лв./MWh без ДДС.

Съществен показател за настъпилите драстични промени в икономическата среда е и размерът на инфлацията - годишната инфлация за м. декември 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 7.8 %, като по данни на НСИ инфлацията още през ноември 2021 г. е достигнала 10- годишен рекорд. За месец януари 2022 г. спрямо година по-рано инфлацията е 9, 1 %. Годишната инфлация за април 2022 г, спрямо същия месец на 2021 г. е вече 14, 4 %, като се ускорява за 14-ти пореден месец. Инфлацията от началото на годината (май 2022 г. спрямо декември 2021 г.) е 9.1 %, а годишната инфлация за май 2022 г. спрямо май 2021 г. е 15.6 %. През м. юли 2022г.

Ищецът посочва, че значителният ръст на енергийните цени и свързаните с тях регулаторни промени, е бил напълно неочакван и непредвидим към датата на сключване на Изменение № 1 от 19.09.2021 г. на Потвърждение №4. Поради настъпилата световна енергийна криза и предприетите резки регулаторни промени, отразяващи се негативно на ищеца, изпълнението на Изменение № 1 на Потвърждение № 4 ще бъде прекомерно обременително и почти разорително за него. Уговорената фиксирана цена и при посочения срок за доставка в Изменение № 1 към Потвърждение № 4 напълно не съответства на пазарните реалности и е абсолютно несправедлива.

Моли съдът да съобрази, че посочената в т.2 от Изменение № 1 на Потвърждение № 4 цена в размер на 109.10 лв./MWh е много по-ниска от среднопретеглена почасова цена на пазара „ден напред" на БНЕБ в лв./MWh за всички месеци от м. октомври 2021 г. и до датата на завеждане на исковата молба. Много по-ниска е и от прогнозната цена, предвидена от КЕВР, считано от 01.01.2022 г. в размер на 282, 92лв./MWh и считано от 01.07.2022 г. - в размер на 440, 21 лв./MWh. Фиксираната цена е по-ниска и от преференциалната в размер на 188, 29 лв./MWh за ВяЕЦ „В." и 148, 71 лв./MWh за ВяЕЦ „В.-1", като предвид ръста на пазарните цени, ищецът е трайно лишен от премията си по Договора за премии с ФСЕС, считано от 01.01.2022 г., тъй като ищецът осъществява дейност в сфера, в която договорната свобода е ограничена с норми от императивен характер и е нямало как да предвиди нито ръста на енергийните цени, нито че това ще доведе до лишаването му от премийното плащане, което е следвало да получава до края на Договора за премия - 27.12.2025 г. за ВяЕЦ „В." и 08.02.2025 г. ВяЕЦ „В.-1“. При изпълнението на Изменение № 1 към Потвърждение № 4 ищецът ще получава неколкократно по-ниска цена за продадената ел. енергия - както от действителната пазарна цена, така и от прогнозната, предвидена от КЕВР.

Твърди, че е налице радикално несъответствие в еквивалентността на насрещните престации, тъй като в същото време ответникът продавал по закон доставената от ищеца ел. енергия на организирания борсов пазар при неколкократно по-висока пазарна цена. Посочва, че е налице толкова съществено изменение в икономическото равновесие на договорната връзка, че договорът е загубил своя икономически смисъл за ищеца, какъвто е имало към момента на сключването му.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения двуседмичен срок ответникът е подал молба за продължаване на срока за отговор на исковата молба на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, като с разпореждане от 10.10.2022г., съдът е продължил срока с две седмици, считано от 17.10.2022 г. В срок ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, а по отношение на главния иск прави възражение за недопустимост.

Ответникът излага доводи за недопустимост на предявения положителен установителен иск, като посочва, че същият представлява иск за факт, чието установяваване не е изрично предвидено в закона, както повелява нормата на чл.124 ал.4, изр. второ от ГПК. Посочва, че дължимостта или недължимостта на определена сума не съставлява правоотношение, а факт от действителността. Счита, че не е налице правен интерес от водене на установителен иск, тъй като ищецът признава, че цялата доставка е платена авансово, а и към настоящия момент е приключена.

По отношение на неоснователността на исковете излага следното: Твърди, че стриктно изпълнява всички свои задължения в качеството си на купувач по Рамковия договор и сключеното въз основа на него Потвърждение № 4 от 23.04.2021 г. и Изменение № 1 към него от 19.09.2021 г. с плащане, извършено на 20.09.2021 г. в размер на 4 398 912 лева въз основа на издадената от ищеца фактура № 0000000846/20.09.2021 г. бил изпълнил задължението си по т. т. 3-6 от Изменение № 1 от 19.09.2021 г., с което плащане ответникът е закупил от ищеца 33 600 MWh ел. енергия при условията на чл. 334 от ТЗ (с предварително плащане на цената). Твърди, че част от закупеното количество са и процесните доставки, извършени през периода 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г. Ответникът сочи, че ВЕИ-производителите и координаторите на балансиращи групи, като страни по договор за доставка на ел. енергия могат свободно да договарят цената. Изискването на чл. 100, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ касаело продажбата на ел. енергия от координатора на борсата по борсова цена, но не и начина на уговаряне на цената между производителя и координатора, като основната цел на закона е осигуряване на достатъчни количества ел. енергия за борсата и постигане на по-висока борсова ликвидност. Счита, че чл. 100, ал. 4 и 5 от ЗЕ са неприложими спрямо договорните отношения между страните по делото. Аргументира тази своя теза с изложеното в мотивите към законопроекта за изменение на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г., като посочва, че се предвижда електрическата енергия да се продава от производителя по свободно договорени цени, като същевременно с това същите ще получават премия за всеки продаден мегават час. Счита, че измененията в закона са въведени именно с цел прекратяване на съществуващия модел на регулиран пазар за изкупуване на електроенергия от ВЕИ-производители. В допълнение посочва, че разпоредбата на чл. 100 от ЗЕ систематично се намира в Раздел VII от ЗЕ, озаглавен „Сделки при свободно договорени цени“.

Поддържа, че през 2021 г. и 2022 г. цената, по която ВЕИ-производителите продават ел. енергия, не се регулира, следователно същата подлежи на свободно договаряне между търговските субекти. В тази връзка сочи, че „А.Е.Б.“ ЕООД закупува цялото количество произведена ел. енергия от ВяЕЦ на ищеца по свободно договорени цени поради липса на регулиране на пазара от КЕВР, като счита, че същото не е в нарушение на закона, тъй като чл. 100 от ЗЕ не касаело ценово регулиране, а уреждало договорните модели, по които може да извърши продажбата на ел. енергия, произведена от производители с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW.

Твърди, че ищецът е сключил дългосрочен договор с него при фиксирана цена, презюмирайки по-ниски нива на борсовите цени за срока на неговото действие, респективно гарантиране на по-големи приходи. Впоследствие покачването на борсовата цена на ел. енергия е довело до ситуация, в която ищецът получавал по-малки приходи, отколкото в първата хипотеза, мотивирайки го да твърди без наличие на каквото и да било валидно основание нищожност на постигнатите от него с ответника дългосрочни договорености.

Оспорва да е налице нарушение на добрите нрави, като излага правни аргументи в тази посока.

По отношение на иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД ответникът оспорва същият като неоснователен с аргумент, че към момента на депозиране на възражението за смяна на балансиращата група (17.06.2022 г.), ищецът е имал задължение към ответника за доставка на вече закупените от него 33 600 MWh ел. енергия (като част от това закупено количество са произведените и доставени през юли 2022 г. 290, 406 MWh от ВяЕЦ „В.“ и 296, 215 MWh от ВяЕЦ „В.-1“). В този смисъл, посочва, че разпоредбата на чл. 102 от ПТЕЕ няма изискване задълженията да са само парични, поради което ответникът твърди, че е възразил основателно, доколкото ищецът е имал задължение за доставката на закупените по договор за продажба на електрическа енергия количества енергия (33 600 MWh).

Също така, сочи, че не са налице претърпени имуществени вреди, доколкото ответникът е заплатил авансово сумите, дължими за доставка на ел. енергия от ищеца (4 398 912 лева), реализираните към момента на предявяването на иска доставки били далеч от авансово заплатеното от ответното дружество количество и стойност - тоест ищецът не само не търпи вреди, но е получил авансови средства, които далеч надхвърлят собствените му претенции за вреди.

По отношение на иска по чл. 307 от ТЗ ответникът оспорва да са налице предпоставките за изменение на индивидуалната сделка от 19.09.2021 г., като излага следните доводи: Към момента на сключването на Изменение № 1 към Потвърждение № 4 от 19.09.2021 г. средната цена за базов товар в сегмента „Ден напред“ на БНЕБ през септември 2021 г. е била 244.50 лв. за MWh без ДДС и нараствала с 12.1 на сто спрямо август 2021 г. В пазарния сегмент „В рамките на деня“ среднопретеглената цена расте до 252, 33 лв. за MWh през септември в сравнение с 241, 75 лв. за MWh месец по-рано. Тоест, към момента, в който е било сключено процесното Изменение № 1 към Потвърждение № 4 (19.09.2021 г.), договорената цена от 109, 10 лв./MWh без ДДС не е съответствала на борсовата цена и трендът за нарастване на борсовата цена е бил съществен (12 %). Ищецът бил наясно, че сключва сделката при неборсова цена, предвид, че същият е търговец и се предполага, че има специални знания в областта. Ответникът посочва, че ищецът е бил наясно с обстоятелството, че борсовата цена на ел. енергията нараства и че към момента на договарянето е по-висока от цената, на която се е съгласил.

Твърди, че ищецът е сключил договор при различаващи се цени от борсовите, не защото не е бил наясно с разликата, а защото е разчитал на държавната помощ и допълнителните приходи от договор с друго дружество от икономическата група на ответника.

Ответникът намира за неоснователен иска по чл. 307 и доколкото изпълнението на договора за продажба на ел. енергия от страна на ищеца не генерира никакви съществени разходи за него, без значение изменена ли е или не икономическата ситуация в страната и общия пазар. Това било така, защото част от авансово платената цена по Изменение № 1 към Потвърждени № 4, а именно сума от 1 629 000 лв., послужила за погасяване на задължения по банков кредит към Алианц банк България, поради което ответникът твърди, че производството на електрическа енергия и работата на ВяЕЦ „В.“ и ВяЕЦ „В.-1“ се извършвали без разходи за ищеца.

Посочва, че авансовото предплащане на доставката за три години и половина от страна на ответника (съгласно договореното в Изменение № 1 от 19.09.2021 г.) съставлява непазарно условие по сделката, което облагоприятства ищеца.

В срок ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Счита изложените от ответника с отговора твърдения и оспорвания за неверни, неоснователни и недоказани, като излага подробни аргументи в тази насока.

Ищецът счита, че не е задължен да доставя ел. енергия, доколкото намира, че обвързващите го клаузи са нищожни. Сочи, че се е позовал на нищожността още преди започване изпълнението на Изменение № 1 с писмо от 09.06.2022 г. Бил предложил връщане на платения аванс, доброволно уреждане на отношенията и е опитал да смени балансиращата си група и да продава по среднопретеглената цена на пазара „ден напред“ на организиран борсов пазар чрез друг координатор. С оглед възражението на ответника, ищецът останал в балансиращата група с координатор ответното дружество, против волята си. По тази причина, произведените от ищеца количества електрическа енергия за м. юли 2022г. били продадени на организиран борсов пазар чрез ответника. За извършената доставка била издадена фактури за м. юли 2022г., в която ищецът бил отразил доставените количества по приложимата според него ед. цена - среднопретеглената цена на пазара „ден напред“ на БНЕБ и получената стойност приспаднал от платения от ответника аванс по фактура №0000000846/20.09.2021 г. Сочи, че е невярно твърдението на ответника, че цялата уговорена доставка е авансово платена. Ищецът счита, че ответното дружество е платило само аванс, който в чл. 3 и чл. 4 на Изменение № 1 на Потвърждение № 4 е посочен, като „предплащане“ за количества в общ размер от 33 600 MW, „които се очаква да бъдат произведени и доставени от продавача в рамките на периода на доставка“, т.е. до 31.12.2026г., като „предплащането покрива... и периодът от време, необходим за доставка на договорените количества електрическа енергия. В този смисъл било и посоченото основание за издаване на фактура № 0000000846/20.09.2021 г. - „авансово плащане“. Поради, което намира за неоснователно позоваването на ответника за изцяло платена доставка по смисъла на чл. 334 от ТЗ.

Посочва, че за него е налице правен интерес да се установи със силата на пресъдено нещо, че за доставените от „В.Б.“ ЕООД количества ел. енергия за периода 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г., „А.Е.Б.“ ЕООД дължи заплащане на среднопретеглената почасова цена, постигната от ищеца на БНЕБ или общо сумата 340 905, 62 лв. без ДДС. Сумата е посочена без ДДС, тъй като се приспада от платения аванс по издадената от „В.Б.“ ЕООД фактура № 0000000846/20.09.2021г., в която ДДС вече е било начислено и платено от ответника, съответно внесено от ищеца в бюджета. Сочи, че декларира във ФСЕС приходи по цената на БНЕБ и заплаща 5 % вноска върху тези приходи, които ответникът не признава.

Счита, че ответникът неправилно приема, че договорът за продажба на електрическа енергия, сключен между тях е извън организиран борсов пазар и че представлява договор по чл. 11, т.4 от ПТЕЕ. Напротив, договорът по чл. 11, т. 4 от ПТЕЕ се отнася за производители (от ВЕИ или други) с инсталирана мощност под посочените прагове по чл. 100, ал. 4 и ал.6 ЗЕ (500 kW и над 500 kW ). Само производители с мощност под 500 kW могат да сключват договори с търговци на ел. енергия по свободно договорени цени, различни от борсовата (чл. 15. ал. 1 от ПТЕЕ).

Ищецът посочва, че са неоснователни твърденията на ответника за липса на регулация при продажбата на ел. енергия, произведена от ВяЕЦ на ищеца (над 500kW). По този начин ответникът неоснователно се опитвал да обоснове допустимост на договаряне извън борсовия пазар и по фиксирана цена, като счита, че е налице заобиколи закона. Позовава се на нищожността на сключения договор за продажба на ел. енергия, поради заобикалянето му на закона. На което основание се позовава за първи път в ДИМ.

Ищецът счита, че при продажбата на електрическата енергия на организиран борсов пазар чрез координатора на балансиращата група, координаторът действа на принципа на косвеното представителство по смисъла на чл.292 ал.2 ЗЗД, а договорът между производителя и координатора за тази продажба по същество представлява договор за поръчка, който по правило е неформален. Поради което правата по сделките (платената цена), сключени от координатора с БНЕБ, възникват за производителя. В този смисъл, ответникът следвало да предаде разликата от продажбата по цената на БНЕБ.

По отношение на доставката за м. юли 2022г. са издадени фактури от ищеца, в които в отразено доставеното количество, приложената ед. цена, стойността на ел. енергия по тази цена и приспадане на сумата от платения аванс. Отразяването във фактурите, че задължението на ответника е нулево, е с цел да се отрази извършеното авансово плащане и се извършва в този вид до изчерпване на аванса.

Ищецът оспорва твърдението на ответника, че ищецът имал задължения за доставка на ел. енергия спрямо него, поради което било направено възражението за смяна на балансиращата група. В подкрепа на това, предоставя своето тълкуване на нормата на чл. 102 от ПТЕЕ, а именно задълженията, произтичащи от „действащ договор по чл. 11, т. 4“, касаят задължения към доставчик на електрическа енергия от клиент (потребител на тази енергия), каквито процесиите отношения между страните не са. Счита, че направеното възражение е необосновано и намира, че същото по същество представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 от ТЗ.

Оспорва твърдението на ответника, че същият бил изпълнил всичките си задължения по договорите. Оспорва ответникът да е предплатил закупените от него 33600 MWh ел. енергия по фактура № 00000000846/20.09.2021г. Ищецът твърди, че фактура № 00000000846/20.09.2021г. е за авансово плащане от общо дължимата стойност на доставката по среднопретеглената цена на пазара „ден напред“, т.е. количествата 33 600 MWh не са предварително „закупени“, нито „заплатени“, тъй като към момента на предплащането и до момента тези количества не са произведени, нито е имало сигурност, че ще бъде произведени, поради което ищецът е учредил залог и ипотека в полза на ответника. Платени са само авансови суми, част от общо дължимата пазарна цена.

Посочва за неоснователни твърденията, че разходите на ищеца за производство били много по-ниски от договорената цена, тъй като част от авансово платената сума послужила за погасяване на кредит на В.Б. ЕООД. Ищецът и дружеството Х.У. 1 ЕООД, на което ищецът е едноличен собственик, се твърди да са длъжници по инвестиционен кредитът, изтеглен на 03.02.2022г. с цел покриване на разходите на двете дружества, възникнали в резултат на сключената неизгодна сделка с „А.Е.Б.“ ЕООД. Сумата на кредита (5 200 000 лв.) неколкократно надвишава сумата от 1 629 000лв. за погасяване на стар дълг на ищеца към обслужващата го банка.

В срока по чл.373 е постъпил допълнителен отговор, с който поддържа изцяло изложеното в писмения отговор. Сочи, че ищецът превратно тълкува приложимите към конкретния случай норми. Оспорва наведените с допълнителната искова доводи.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

Предявени са следните обективно съединени искове при условията на евентуалност.

Главен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване спрямо „А.Е.Б." ЕООД, че за доставените от „В.Б." ЕООД количества ел. енергия за периода 01.07.2022г. - 31.07.2022г. от двете електроцентрали, „А.Е.Б." ЕООД дължи заплащане на среднопретеглената почасова цена, постигната от ищеца на БНЕБ или общо сумата 340 905, 62 лв. без ДДС (или 168 339, 65 лв. за ВяЕЦ „В.“ и 172 565, 97 лв. ВяЕЦ „В.-1“).

С оглед наведените доводи за нищожност на рамковия договор, респективно на уговорката относно цената за доставена ел. енергия, съдът следва да се произнесе по направените искания с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, чл.26 ал.1, предл. второ от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, като обуславящи предявения установителен иск.

Евентуален иск с правно основание по чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника „А.Е.Б." ЕООД да заплати на ищеца „В.Б." ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 332 286, 32 лв. с ДДС, представляващи пропуснати ползи от нереализиран доход от разликата между среднопретеглената цена на пазара „ден напред", постигната от ищеца на Българската независима енергийна борса и цената в размер на 109.10 лв./MWh без ДДС по т. 2 от Изменение № 1 от 19.09.2021 г. на Потвърждение № 4 от 23.04.2021 г., за продадените от ищеца количества електрическа енергия за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.07.2022 г. до датата на подаване на исковата молба.

Евентуален иск с правно основание чл.307, предл. първо от ТЗ за изменение на индивидуалната сделка, обективирана в Изменение № 1 от 19.09.2021 г. на Потвърждение № 4 от 23.04.2021 г., в частта относно цената на доставената от „В.Б." ЕООД на „А.Е.Б." ЕООД електрическа енергия, като от датата на началото на изпълнението на индивидуалната сделка - 01.07.2022 г. и до изтичане на срока до 31.12.2026 г., включително, да бъде определена цена на доставената ел. енергия в размер на среднопретеглената почасова цена на пазара „ден напред“, постигната от ищеца на Българската независима енергийна борса ЕАД.

Установява се, че между страните е сключен Рамков договор относно покупко- продажба на електрическа енергия от 02.07.2019г., изменен с Допълнително споразумение №1 от 08.02.2021г. и въз основа на рамковия договор е сключена индивидуална сделка - Потвърждение №4 от 23.04.2021г., изменена с Изменение №1 от 19.09.2021г. Също така е налице и сключен Договор за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г., допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 04.06.2020 г., Допълнително споразумение № 2 от 10.11.2020г, Допълнително споразумение № 3 от 08.02.2021 г., Допълнително споразумение № 4 от 23.06.2021г., въпреки претендираната нищожност.

Не е спорно, че ответникът е възразил срещу искането на ищеца за смяна на балансиращата група.

Няма спор, че ответникът е направил мотивирано възражение по реда на ПТЕЕ срещу заявената от ищеца смяна на балансиращата група.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, която установява, че доставеното/продадено количество ел.енергия от ищеца на ответника в периода 01-31 юли 2022г. от ВяЕЦ „В.“ е 290, 406 МВч, за което е издадена фактура от ищеца №996 от 31.07.2022г. Отразено е, че доставеното/продадено количество ел.енергия от ищеца на ответника в периода 01-31 юли 2022г. от ВяЕЦ „В. 1“ е 296, 215 МВч, за което е издадена фактура от ищеца №997 от 31.07.2022г., произведената от ищеца ел.енергия е продавано на БНЕБ на сегмент „ден напред“, като среднопретеглената цена на този сегмент в периода 01-31 юли 2022г. е била от 579, 67 лв/МВч за ВяЕЦ „В.“ и 582, 57 лв/МВч за ВяЕЦ „В. 1“. За периода 01-31 юли 2022г. размерът на разликата между постигнатата среднопретеглената месечна цена на БНЕБ на сегмент „ден напред“ и договорената между страните цена от 109, 10 лв/МВч, съотнесена към продадените количества е 136 656, 35лв. без ДДС за ВяЕЦ „В.“ и 140 248, 92 лв. без ДДС за ВяЕЦ „В. 1“, а за периода 01.07.2022г.- 31.03.2023г. съответно 1 285 245, 55 лв. без ДДС за ВяЕЦ „В.“ и 1 306 195, 92 лв. без ДДС за ВяЕЦ „В. 1“. Размерът на разликата, посочена като стойност и в проценти между преференциална цена от 188, 29 лв/МВч и 148, 71 лв/МВч и договорена цена от 109, 10 лв/МВч за цялото договорено количество ел.енергия от 33 600 МВч е 5 661 600лв. без ДДС, представляващо 54, 45%. Размерът на разликата, посочена като стойност и в проценти между прогнозна пазарна цена от 440, 21 лв/МВч и договорена цена от 109, 10 лв/МВч за цялото договорено количество ел.енергия от 33 600 МВч е 11 125 296 лв. без ДДС, представляващо 303, 49%. Посочени са средните месечни цени на базов товар на ел.енергия на БНЕБ на сегмент „ден напред“ за периода м.октомври 2021г.-м.февруари 2023г., както и месечните среднопретеглени почасови цени, постигнати от ищеца на БНЕБ на сегмент „ден напред“ за периода м.октомври 2021г.-м.март 2023г., посочен е и размерът на годишната инфлация за периода м.октомври 2021г.-м.април 2023г.; посочено е, че за 2020г. среднопретеглената пазарна цена на БНЕБ на сегмент „ден напред“ е била 97, 03 лв/МВч, а за 2019г. – 95, 13 лв/МВч.

Издадената от ищеца фактура №846/20.09.2021г. на стойност 3 665 760 лв. без ДДС за количество 33 600 МВч е била осчетоводена надлежно в счетоводствата на двете дружества, като сумата по фактурата била изплатена платена от ответника на ищеца на 21.09.2021г. Сочи се, че разходът на ищеца за произведената от него ел.енергия към 01.01.2022г. е бил в размер на 170, 39 лв. за един МВч.

Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза установява, че към 01.01.2022г. себестойността на произведената от ищеца ел.енергия за един МВч е била 79, 21 лв., а към 01.09.2021г. същата себестойност е била 173, 36 лв., като разходите, формирали себестойността към тези периоди са относително постоянни, като единствено променливи са разходите за непредвидени ремонти, като тенденцията е същата и при приходите на ищеца от балансиране, едновременно с направените разходи за балансиране.

По иска с основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Искът е предявен като установителен, а именно да бъде признато за установено спрямо ответника „А.Е.Б.“ ЕООД, че за доставените от ищеца количества ел.енергия за периода 01.07.2022г.-31.07.2022г. ответникът дължи заплащане на среднопретеглената почасова цена, постигната от ищеца на БНЕБ /а не договорената фиксирана такава между страните/. Съдът не приема твърденията на ответната страна за недопустимост на установителния иск. Право на страната е да прецени с какъв иск да се защитава и сама определя обема, в който иска да получи търсената защита. Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Ищецът иска да установи едно свое право, а именно каква цена му дължи ответникът за продадената в процесния период ел.енергия, което право обосновава с твърдения за нищожност на договора за продажба, съответно само на клаузата за цена. Тъй като ответникът вече е платил предварително ел.енергията /както за процесния период, така и в период до 31.12.2026г./ и плащането надхвърля размера на претенцията за процесния месец /01.07.2022г.- 31.07.2022г./, ищецът иска да установи, че има право да усвои от платената предварително цена по-голяма сума от уговорената между страните. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права, в това число и притезателни права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричаното от него право /решение № 254 от 10.03.2014 г. по гр. д. № 1526/2013 г. на ВКС/. По въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен, практиката на ВКС сочи, че такъв интерес е налице доколкото видът на търсената защита се определя от самия ищец. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, в което изрично е посочено, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на възникналия спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Ако законодателят свързва правния интерес от предявяване на установителен иск само с водене на изрично предвидените в закона искове, би създал норма, аналогична на чл. 124, ал. 4, предл. второ ГПК, според която иск за установяване "съществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон". Няма пречка предмет на установителен иск да бъдат отделни елементи от фактически състав на правоотношението (каквато по съществото си е уговорката за цената за доставка на ел. енергия) - те се установяват във връзка с правото /правоотношението/, което пораждат. Установителният иск не е субсидиарна форма на защита. Видът на иска и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната претенция.

Относно договореностите между страните в Рамков договор относно покупко- продажбата на ел. енергия от 02.07.2019г., Индивидуална сделка Потвърждение № 4 от 23.04.2021г., изменено с Изменение № 1 към него от 19.09.2021г., тяхната действителност и дължимата цена, съдът намира следното.

Спорът се свежда до наведените от ищеца основания за нищожност на Рамков договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г. като противоречащ на императивни според ищеца норми, а именно чл.100, ал.6 и ал.4 от ЗЕ, вр. с ал.1 и ал.5 от същия член, отделно като нищожна само уговорката в Рамковия договор за изкупуване на произведената от ищеца ел.енергия по фиксирана цена, отново като противоречаща на чл.100, ал.6 и ал.4 от ЗЕ, вр. с ал.1 и ал.5 от същия член, както и противоречаща на добрите нрави. С допълнителната искова молба ищецът въвежда още едно основание за нищожност – заобикаляне на закона, за което не излага аргументи, а препраща към твърдения на ответника за липса на задължителни норми и регулации относно цената, на която произвежданата от ВяЕЦ ел.енергия следва да се продава, съответно обосновавал „допустимост на договаряне извън борсовия пазар и по фиксирана цена“, което сочело заобикаляне на закона. В съдебно заседание от 13.06.2023г. ищецът навежда като основание за нищожност и липсата на разрешение от КЕВР за сключване на процесната сделка от страна на ответника- нарушение на чл.92, ал.1, т.3 от Наредба №3 за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Вследствие преценката на наведените основания за нищожност е последващия спор за приложимата цена, която ответното дружество дължи за продадената му от ищеца ел.енергия, която в спорния период /01-31 юли 2022г./ е в общ размер на 586, 621 МВч.

Приложението на чл.79, ал.1 от ЗЗД изисква наличието на договорна облигационна връзка между /поне/ две лица. В такава облигационна връзка всяка от страните е кредитор за правата, които му се следват и длъжник за задълженията, които има по нея. Именно в обхвата на тази облигационна връзка кредиторът може да претендира от длъжника /при неточно изпълнение на последния/ изпълнението съгласно уговореното в договора, заедно с обезщетение за забавата. Съгласно посочения рамков договор страните „възнамеряват да сключат сделки, засягащи продажбата, покупката, доставката и приемането на активна нетна електрическа енергия“ /чл.1.1./, като същите са наречени „продавач“ и „купувач“. В чл.4 от този рамков договор е уговорено, че цената за „закупената/продадена“ ел.енергия ще се договаря в отделен конкретен договор, наречен от страните „индивидуална сделка“. Рамковият договор самостоятелно не поражда конкретни права и задължения между страните, доколкото основната му роля е да предвиди сключването и съдържанието на бъдещи договори при типизирани условия, като в свободната воля на страните е дали, кога и при какви условия в детайли да сключат конкретен договор. Но от съдържанието на целия рамков договор се въвеждат отношения между продавач и купувач за бъдещите конкретни договори. Такъв конкретен договор е Потвърждение №4 от 23.04.2021г. към рамковия договор, където ищецът „В.Б.“ ЕООД отново е наречен „продавач“, а ответникът „А.Е.Б.“ ЕООД „купувач“ на електрическа енергия с договорена цена от 50 евро/МВч. С Изменение №1 от 19.09.2021г. на Потвърждение №4 страните променят цената на 109, 10 лв./МВч за периода 01.07.2022г.-31.12.2026г. В т.3 и 4 от Изменение №1 Купувачът се е задължил да извърши предплащане на сума в размер на 4 398 912 лева с ДДС, която сума е за доставка на ел.енергия от страна на продавача в общ размер на 33 600 МВч. От горното следва, че ответникът е закупил стока /ел.енергия в размер на 33 600 МВч/ и е платил по договорена, определена от страните цена изцяло същата предварително. Според тези договорености между страните, ответникът става собственик на закупената от него стока. Като собственик на закупената ел.енергия ответникът продава същата на борсата вече за негова сметка и риск.

Ищецът претендира по този иск установяване дължимостта на сумата от 340 905, 62 лева като образувана от продадената от него ел.енергия в периода 01.07.2022г.-31.07.2022г. в количество 290, 406МВч от ВяЕЦ „В.“ и 296, 215МВч от ВяЕЦ „В.-1“, изчислени по цена на пазара „ден напред“ на БНЕБ. Такава цена /начин на образуване/ между страните обаче не е договаряна. По делото се установи само договор за продажба, но не и друг вид договор /като основание на претенцията/, съществуващ между страните, каквато договорка за посреднически отношения навежда ищецът в исковата молба. Ответникът „А.Е.Б.“ ЕООД не е изпълнител по договор за посредничество, нито като формално сключен такъв, нито като неформална договорка. При договора за посредничество, посредникът дължи свързване на страните по една бъдеща сделка. В тази сделка той не участва пряко, нито има задължения по нея за извършване на каквито и да са други правни или фактически действия. Неговото възнаграждение е поставено под условие от реализирането на тази сделка, за която той е свързал страните. Предмет на договора за посредничество е постигането на определен резултат, а именно свързване на страните и подпомагането им да сключат сделка/и. В тази сделка/и посредникът не участва като представител на някоя от страните, не действа при сключване на сделката нито от свое име, нито от чуждо име. Не може да се приеме и въведената от ищеца теза в допълнителната искова молба за косвено представителство, а именно че при сделките на борсата ответникът е действал от свое име, но за сметка на ищеца. Няма правна основа – нито законова, нито договорна, на която да се приеме, че ответникът е длъжен да изпълнява фигурата на представител при такава продажба, въпреки възможността, която предоставя текста на чл.293, ал.1 от ТЗ. Както вече съдът посочи, в търговското право има свобода на договаряне и на търговец не може да му бъде вменена договорна фигура, задължения и отговорност, които същият не само не е поел изрично, а напротив – изрично се е противопоставил на първо място със сключването на конкретен договор – такъв за покупко- продажба, а впоследствие с разменената между страните кореспонденция. По делото не се установи наличието на такива договори между ищеца и ответника, като единственият установен договор в процеса урежда правата и задълженията при продажба на ел.енергия /тук съдът не разглежда Договора за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г. или договорите, с които се учредяват обезпечения, тъй като от тях ищецът не черпи претендираните права/.

Както вече се посочи, така предявен искът е за установяване на вземане на договорно основание /а не на извъндоговорно/, а именно на сключения между тях договор за продажба. За да бъде основателна така предявената претенция е необходимо да се установи, че в процесния период /01.07.2022г.-31.07.2022г./ между страните е съществувало договорно правоотношение за продажба на ел.енергия и част от съдържанието на това правоотношение е била единична цена на енергията от 579, 67 лв/МВч за ВяЕЦ „В.“ и 582, 57 лв/МВч за ВяЕЦ „В.-1“, т.е. среднопретеглената цена на пазара „ден напред“ на БНЕБ. В процеса се установи договорното продажбено правоотношение между страните, но за да се приеме, че е действала цена от 579, 67 лв/МВч за ВяЕЦ „В.“ и 582, 57 лв/МВч за ВяЕЦ „В.-1“ следва тази цена или да е била уговорена между страните, или да е била императивно установена. В случая не е налице нито такава договорка за цена, нито задължително законово или административно определяне на размера й. Единствено доказателство за надлежно уговорена между страните единична цена за процесния период е Изменение №1 от 19.09.2021г. на Потвърждение №4, като същата е определена на 109, 10 лв./МВч. Друга договорена цена между страните не се установи, вкл. и под формата на мълчаливо или презумирано съгласие. Дали процесната индивидуална сделка е нищожна /изцяло или в частта за цената/ на наведените основания ще бъде разгледан в следващите мотиви, но дори да се приеме, че е така, това не означава, че договорното правоотношение между страните се е трансформирало автоматично с нова цена- среднопретеглената такава на пазара „ден напред“ на БНЕБ. Това не следва от законовите последици от нищожността.

Така предявена претенцията е вътрешнопротиворечива, доколкото ищецът търси защита – установяване на обстоятелство, произтичащо от договорно основание, но твърди нищожност на договора /по отношение на уговорката в Рамковия договор от 02.07.2019г. за изкупуване на произведената от ищеца ел.енергия по фиксирана цена, както и за нищожност на Рамковия договор като цяло/. Доколкото цената /определена или определяема/ е съществен елемент от съдържанието на договора, то при нищожност на тази част от договора не би съществувал договор. В случая страните са определили в сключената между тях Индивидуална сделка - Потвърждение № 4 от 23.04.2021г., изменено с Изменение № 1 към него от 19.09.2021г. фиксирана цена, а не определяема по друг начин. Ако договореностите между страните са нищожни, то тогава и претендираната от ищеца продажна цена на това основание е недължима, съответно предявеният иск неоснователен. Съгласно чл.183 от ЗЗД при договор за продажба следва да е постигнато съгласие между страните за предмета и цената. Цената следва да бъде определена или определяема /т.е. да е уговорен начин за нейното формиране/. Ако липсва съгласие за двата основни елемента, то липсва и сключен договор. В действителност, при търговската продажба законодателят е въвел изключение от задължението да се уговори цена - чл.326, ал.2 от ТЗ, който въвежда презумпция за уговорена цена, а именно в случаите ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, да се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Тази разпоредба обаче се прилага тогава, когато между страните има съгласие за възникване на отношение за покупко-продажба без изрична уговорка за определена или определяема цена. В настоящия случай условията за прилагане на разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ не са налице за процесния период /01.07.2022г.- 31.07.2022г./, доколкото между страните има писмен договор с посочена цена. Поради това презумпцията за мълчаливо уговорена цена по смисъла на чл.326, ал.2 от ТЗ се счита оборена. Ответникът не може да бъде принуден /при сключен валиден договор/ да купува по цена, която не е уговорена и с която той не е съгласен. Ответникът не се е съгласил с писмото на ищеца изх.№12/09.06.2022г., с което се предлага замяна на нищожната /според ищеца/ клауза за вече договорената цена от 109, 10 лв./МВч с валидна такава, а именно цена в размер на почасовата цена на IBEX на пазара „ден напред“ на БНЕБ, а напротив – изрично се е противопоставил, видно от писмо на ответника до ищеца от 30.06.2022г., в което се отхвърля предложението за промяна на цената. В тази връзка, дори да се приеме рамковият договор между страните или само договорката за цената за нищожни /каквито съдът счита, че не са и ще изложи мотиви по-долу/, то с оглед изричното противопоставяне на ответника на предложения от ищеца начин за определяне на цената, не би следвало да има договор между страните, а оттам – претенцията не би могла да бъде търсена на договорно основание, а на правилата за неоснователно обогатяване. Това е още една причина така заведена претенцията да не бъде уважена.

Претендираната от ищеца цена за периода 01.07.2022г.-31.07.2022г. не може да се приеме за включена в съдържанието на договорното правоотношение, дори да се възприеме тезата му за частична нищожност на договорката за цена по Изменение №1 от 19.09.2021г. на Потвърждение №4. Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части. Индивидуалната сделка между страните е сключена по свободно договорени цени по смисъла на чл.100 от ЗЕ. В разпоредбите на чл.100, ал.4 и ал.6 от ЗЕ, на които се позовава ищецът, за да обоснове цената, която счита, че му се следва не се установява цена, а се предвижда къде следва да бъдат извършвани сделките. Това не са „повелителни правила на закона“ по смисъла на чл.26, ал.4 от ЗЗД, които да заместят клаузата за цената, договорена между страните в индивидуалната сделка, ако тази клауза се счете за нищожна. От друга страна не би могло да се приеме, че индивидуалната сделка би била сключена без уговорка за цена, при положение, че вече има такава договорена цена.

Спрямо процесния договор липсва цена, която да е установена императивно в нормативен акт или по административен ред. Ищецът обосновава тезата, че ответното дружество не е могло да бъде „купувач“ на ел.енергия на фиксирана цена, която теза не намира опора в нормативната уредба. Систематичното тълкуване на текстовете на чл.100 от ЗЕ /намиращи се в Глава 9, раздел VII от ЗЕ „Сделки при свободно договорени цени“/, не въвеждат ограниченията, твърдени от ищеца. С текстовете на чл.100, ал.4 и ал.6 от ЗЕ се въвежда задължение ел.енергията от производители на електрическа енергия с обект с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW /какъвто е ищецът/ да бъде продавана на организиран борсов пазар, както и че тази енергия производителят „може“ да продава /цялата или част нея/ чрез координатор на балансираща група. В последния случай координаторът регистрира при независимия преносен оператор производителите като подгрупа в балансиращата група и задължително продава закупената от тях електрическа енергия чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Посочените законови текстове не навеждат на изводи и за държавно регулиране на цената за произвежданата от производители енергия от възобновяеми източници. От този прочит се установява, че координаторът на балансиращата група /какъвто се явява в процесния случай ответното дружество/ може да действа и като търговец, който е закупил предварително ел.енергия и впоследствие продава същата за него, а не като посредник. Ел.енергията, произвеждана от ВЕИ производители – енергийни предприятия по смисъла на пар.1, т.24 от ДР на ЗЕ и продавана от тях на борсата или на търговец, не се регулира ценово от държавата в лицето на Комисията по енергийно и водно регулиране – аргумент чл.30, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Цената на тази ел.енергия подлежи на свободно договаряне, какъвто е случаят. Законът за енергетиката въвежда два вида цени на пазара на ел.енергия – регулирани /чиято уредба е залегнала в чл.30, ал.1, чл.97 от ЗЕ/ и свободно договаряни /чл.100 и сл. от ЗЕ/. Уредбата на търговските отношения на страните в процеса е подчинена на предвижданията на чл.100 от ЗЕ. Съгласно чл.100, ал.1 от ЗЕ сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват производителите, включително производителите на енергия от възобновяеми източници. Ищецът е могъл да продава произвежданата от него ел.енергия както самостоятелно на борсата, така и чрез трето лице – координатор на балансираща група. Сключвайки Рамковия договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г. и Потвърждение №4 към този договор от 23.04.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г. ищецът е избрал да продава произвежданата от него ел.енергия на трето лице – ответника на свободно договорена цена – в случая 109, 10 лева за Мвтч /с което производителят на първо място намалява своя риск от колебания на цената, като освен това ползва специалните знания на координатора както за балансирането на цената, така и за търговията на борсата/, като качеството на ответника на координатор на балансиращата група е различно от качеството му на търговец. Както вече бе посочено по-горе в мотивите, последващата продажба на борсата от страна на ответника е за негова сметка и риск.

До същия извод води и уредбата в Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети от КЕВР, на която се позовава ищецът за обосноваване на тезата си. В чл.11 от ПТЕЕ са изброени видовете договори на пазара на електрическа енергия, като в т.17 е посочен и договор по чл.100, ал.6 от ЗЕ. В чл.26а от ПТЕЕ е уреден предметът на този вид договор, както и страните по него, а именно: предмет на договора е продажба на произведената електрическа енергия от производители по чл. 162а от ЗЕ и производители от възобновяеми източници с обекти с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW /какъвто е ищецът/ на координатор на балансираща група съгласно чл. 100, ал. 6 от ЗЕ; договорът се сключва между производителя от една страна, и от друга координатор на стандартна балансираща група, на която производителят е член; координаторът на балансиращата група задължително продава закупената електрическа енергия с договор чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар при условията на тези правила.

Съществуващата между търговците свобода на договаряне допуска уговаряне на условия в широки граници, стига същите да не противоречат на императивни законови норми или да нарушават грубо добрите нрави/търговски практики. Договарянето се извършва между професионални участници на пазара, каквито по презумпция са всички търговци. В процесния случай производител на ел.енергия, притежаващ вятърни електроцентрали е договорил условия с търговец-координатор на балансиращата група на ел.енергия. И двете участващи в този договор лица са участници на енергийния пазар, съответно притежават професионални знания, умения и опит. От това следва, че същите са извършили адекватна и обоснована преценка, сключвайки, както Рамковия договор за покупко-продажба на ел.енергия от 02.07.2019г., така и Потвърждение №4 към този договор от 23.04.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г., вкл. преценката е била направена и за уговорената цена. Съдът не приема тезата на ищеца, че същият не разполагал със специални знания относно търговията с ел.енергия, най-малкото че такива специални знания в съответната област се презумират за всеки търговец, извършващ „по занятие“ дейността си и тази презумпция не беше оборена. Ищецът е юридическо лице- търговец, като същият има задължението да действа в отношенията с други търговци с грижата на добър търговец, включваща и обезпечаване на тези отношения с наети специалисти в съответната област. Още повече, че част от предмета на дейност на ищеца е „експлоатация на възобновяеми енергийни източници“, като в търговски смисъл съдържанието на думата „експлоатация“ логично включва в себе си освен ползване, управление, но и търговия със съответния продукт или стока. С тези аргументи /както и с допълнителни, посочени по-долу в мотивите/ въпросната уговорка за цена не може да се счете за нищожна, на каквато нищожност се позовава ищецът.

Относно направените от ищцовото дружество възражения за нищожност, съдът намира всяко от тях за неоснователно. Действителността на една сделка се определя към момента на сключването й, като всички обстоятелства, настъпили след това са ирелевантни за тази преценка.

Възражението за нищожност като противоречаща на закона и добрите нрави на клаузата за цената на доставената ел.енергия, договорена в Потвърждение №4 от 23.04.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г., която не съответства на среднопретеглената почасова цена на IBEX на пазара „ден напред“, публикувана от БНЕБ, не се подкрепя от законовата уредба. В спорния период /01-31 юли 2022г./ цената, по която производителите на ВЕИ енергия продават не е била регулирана от КЕВР, съответно същата е подлежала на свободно договаряне. Няма законов текст, на който такава договорка да противоречи. Освен това, както съдът вече посочи по-горе в мотивите си, договарянето на цената е извършено при изразена свободна воля на страните, съобразена е с нормативните изисквания – чл.100, ал.6 от ЗЕ и чл.26а от ПТЕЕ, няма противоречие с нормативен или административен акт, като същата не противоречи и на добрите търговски практики, доколкото не е налице очевидна нееквивалентност на насрещните престации, водеща до извод за практическа липса на престация /за това обстоятелство по-долу съдът ще изложи допълнителни аргументи/. Освен това при променлив пазар цената би могла да бъде „неизгодна“, както за едната, така и за другата страна. Нито Рамков договор за покупко- продажба на ел.енергия от 02.07.2019г., нито индивидуалната сделка - Потвърждение №4 към този договор от 23.04.2021г. са сключени в противоречие с чл.100, ал.4 и 6 от ЗЕ. Договореностите не противоречат на императивни разпоредби, доколкото посочените законови текстове не определят цена, на която да се сключват договорите между участниците на енергийния пазар.

При сключването на процесния договор за продажба ответникът не е действал в отношенията си с ищеца в противоречиви качества, което да обоснове извод за противоречие със закона или добрите нрави. Ответникът притежава качества, както на търговец, така и на координатор на стандартна балансираща група. Тези качества на ответника в отношенията му с ищеца по процесните сделки не са противоречиви. На първо място, за да може да упражнява правата и задълженията на „координатор на балансираща група“, лицето следва вече да притежава лицензия за „търговец“. В чл.39, ал.1 от ЗЕ са изброени дейностите, подлежащи на лицензиране по закона, като в т.5 е предвидена лицензия за „търговия с електрическа енергия или природен газ“. Когато лицето, което кандидатства или вече има лицензия за търговия с ел.енергия и отговаря на изискванията за координатор на балансираща група, съответната лицензия съдържа и правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на балансираща група – чл.39, ал.5 от ЗЕ. В същия смисъл е и чл.96а, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.91, ал.1 от ЗЕ, намиращ се в Раздел V „Търговски взаимоотношения. Страни по сделките с електрическа енергия“ сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия. Текстът на чл.92 от ЗЕ посочва страните по сделките с електрическа енергия, като сред изброените страни са „производител“ /т.3/, „търговец на електрическа енергия“ /т.7/ и „координатор на балансираща група“ /т.9/. В тази връзка дори е без значение в какво качество ответникът е сключил процесната индивидуалната сделка /Потвърждение №4 от 23.04.2021г. и Изменение №1 към това потвърждение от 19.09.2021г./, доколкото той е могъл да я сключи и в двете си качества. На следващо място, както вече беше казано, съгласно чл.100, ал.6 от ЗЕ производители с обект с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW по ЗЕВИ /какъвто е ищецът/ могат да продават цялата или част от произведената от тях електрическа енергия чрез координатор на балансираща група, но само на борсата. От изложеното произтича неоснователността на твърдяното от ищеца, че процесните продажбени договори са сключени в противоречие със закона, тъй като били сключени в качеството на търговец на ответника при фиксирана цена, а е следвало да бъдат сключени в качеството му на координатор на балансираща група, вследствие което между страните да се прилага среднопретеглената почасова цена на пазара „ден напред“ на БНЕБ. Освен изложеното, в преамбюла на рамковия договор е предвидено, че ответникът действа и в двете качества. Притежавайки и двете качества и имайки право да сключи процесния договор, както като „търговец“, така и като „координатор на балансираща група“, сключвайки договора като „търговец“ при фиксирана цена /относно цената вече беше обосновано, че не съществуват ограничения/ няма основание да се твърди, че ответникът е извършил действие – сключил договор в противоречие със закона.

Изложената теза за противоречие с добрите нрави на уговорката за цена като основание за нищожност, настоящият състав не споделя. Преценката за накърняване на добрите нрави следва да се извършва към момента на сключването на сделката, подобно на противоречието със закона. В тази връзка претенцията за задължение на някоя от страните, което е поето по действителна сделка, но поради настъпили впоследствие допълнителни и непредвидени обстоятелства изпълнението му е несъвместимо с добрите нрави, не представлява основание за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. И двете страни по процесната сделка са търговци, чиято цел е с осъществяване на дейността си да реализират възможно най-голяма печалба. Всеки търговец, както вече беше казано, по дефиниция е професионалист, от което следва, че трябва да е запознат с конкретния пазар, неговото състояние и тенденции. В търговското право институтът на нищожността е по- ограничен, има засилен стремеж сделката да породи действие, по-голяма свобода на договаряне и по-високи изисквания към изпълнението. Уговарянето на цена между търговци, която е значително под пазарната не е незаконно, не е и неморално. При свободен пазар определянето на цената е свободно, освен ако законът предвижда друго. Както бе посочено обаче по-горе, спрямо процесната сделка няма друго предвиждане. Ниска цена би била основание за нищожност на сделката при редки хипотези на нееквивалентност на престациите. Такава нееквивалентност може да доведе до противоречие на договора с добрите нрави в ограничената хипотеза, когато е налице толкова явна и значителна нееквивалентност, че насрещната престация да е практически нулева. При процесната сделка това не е така – насрещната престация на ответника не е на практика нулева спрямо тази на ищеца. В индивидуалната сделка между страните е уговорена цена и тя не е на практика нулева, а евентуална друга нееквивалентност не представлява противоречие с добрите нрави. След като ищецът е сключил процесната сделка при посочените условия и цена, като е знаел още при сключването й, че тя се разминава с борсовата цена, то не може да се позовава на неморалност на уговорената цена. Последващи борсови промени в цената е ирелевантно към порока противоречие с добрите нрави.

Когато престацията на една от страните не е толкова незначителна, нееквивалентността й може да доведе до унищожаемост на сделката на основание чл.33 от ЗЗД – крайна нужда и явно неизгодни условия. Този порок обаче е неприложим при търговските сделки – чл.297 от ТЗ.

Относно наведеното от ищеца основание за нищожност по чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, съдът не счита, че договорните отношения между страните по процесния договор заобикалят закона, което да доведе до неговата нищожност. Нищожност поради заобикалянето на закона е налице, когато законът забранява с определена сделка, която по принцип е действителна, да се постигне определен правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне същият правен резултат. В този случай сделката, макар и позволена, е нищожна поради заобикаляне на закона. Хипотезата има и субективна страна - участниците в сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел. За да е налице основанието за нищожност по чл. 26, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД, следва да е установен както обективният, така и субективният елемент на този фактически състав. В процесния случай не се установява сключената между страните сделка по продажба да е използвана за постигане на правен резултат, за който законът да не позволява постигането му с друга сделка, нито се установява страните при сключването на продажбения договор да са имали съзнанието, че преследват неправомерна цел.

Относно последното наведено от ищеца основание за нищожност в съдебно заседание от 13.06.2023г. за противоречие на сключената сделка с чл.92, ал.1, т.3 от НЛДЕ, съдът намира същото за преклудирано като несвоевременно наведено в процеса. Освен това доводът е неоснователен, тъй като посочената разпоредба, действала към момента на сключване на процесната индивидуална сделка въвежда изискване само към тези сделки, които не попадат в обхвата на основната лицензирана от КЕВР дейност – в случая търговия с ел.енергия.

Останалите, наведени от ищеца доводи съдът намира за неотносими към предявената договорна претенция. Това се отнася до отношенията между ищеца и държавата относно първоначално определената преференциална цена, премиите, получавани от ищеца от ФСЕС, последващото отпадане на тези премии, прекратяването от страна на А.Е. АГ на договора за консултантски услуги между ищеца и посоченото дружество, учредените обезпечения в полза на ответника, ползваният от ищеца инвестиционен кредит. Част от тези отношения не могат да обвържат ответника, тъй като той не е страна по тях, а друга част нямат отношение към действителността на процесния договор.

Според изложеното главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По евентуалния иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди противоправно поведение на ответника, изразяващо се в незаконосъобразно възражение от негова страна срещу смяната на балансиращата група на ищеца, в резултат на което е създал пречки „В.Б.“ ЕООД да упражни гарантирано му от закона право – да избере свободно балансираща група, което заедно с отказа на ищеца да се съобрази с нищожността на рамковия договор и индивидуалната сделка е причина ищецът да не може да реализира гарантирана от закона и от подписания договор със „С.Е.“ ЕООД доходност от произведената от него ел.енергия за процесния период /01-31 юли 2022г./. Вследствие горното ищецът твърди имуществени вреди в претендирания размер.

За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването, представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

Относно деянието, изразено с действие - възражение от страна на ответника срещу смяната на балансиращата група на ищеца и бездействие – отказ от страна на ответника да се съобрази с нищожността на рамковия договор и индивидуалната сделка, се констатират и двете. Ищецът е възразил срещу смяната на балансиращата група на ответника, както и се противопоставя, че сключеният продажбен договор е нищожен.

Това поведение на ищеца обаче не е противоправно. Съгласно чл.62, ал.1 от ПТЕЕ всеки обект на производител може да бъде причислен само към една балансираща група. Между страните безспорно се установява договорно отношение между производител на ел.енергия и координатор на балансираща група. Не се твърди, а и съдът не намира основания за прекратяване на Договора за участие в стандартна балансираща група от 02.07.2019г. между страните. ПТЕЕ допуска смяна на координатор на балансираща група – чл.99, ал.1, т.5 от същите правила. Редът за това е предвиден в чл.102 от ПТЕЕ, където се допуска в случаите, когато е депозирано искане за смяна на координатор на балансираща група съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6 или 7 от ПТЕЕ, съответният мрежови оператор регистрира смяната само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия координатор на балансираща група. Това възражение може да се основава само на наличие на задължения, произтичащи от действащ договор за продажба на ел.енергия и/или на действащ договор за участие в балансираща група /законът въвежда и други основания на възражението, но в процесния случай същите са неотносими/. И само в случай, че не е направено мотивирано възражение от настоящия координатор, в срок до два работни дни считано от датата на уведомяване от съответния мрежови оператор за стартираната процедура, мрежовият оператор регистрира смяната. Процедурата за смяна на координатор на балансираща група е правно логична, доколкото е обвързана със съществуващите договори между страните. В случай, че между страните има действащ договор /от посочените в ПТЕЕ/, този договор не е изпълнен изцяло /т.е. страните имат поети и все още неизпълнени задължения по него/, не е развален по вина на някоя от страните, тогава няма основание едната страна да иска и получи смяна на координатора на балансиращата група. Предвидената процедура защитава свободата на договаряне, както и правната сигурност – спазването на поети договорни ангажименти между участниците на пазара. В случая се установява наличие на действащ договор между страните за покупко-продажба, както и неизпълнено задължение от страна на ищеца за доставка на цялото количество ел.енергия, за което се е задължил. Според това, направеното възражение от страна на ответника за смяна на координатора на балансиращата група е мотивирано по смисъла на закона, съответно не може да се счете за противоправно поведение.

Не представлява противоправно поведение и отказа на ответника да се съобрази с нищожността на рамковия договор и индивидуалната сделка, доколкото по изложени вече мотиви, същите не са нищожни на наведените основания.

С оглед липсата на противоправност на поведението на ответника, не са налице всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което останалите не се обсъждат. Ищецът не е понесъл вреда вследствие противоправно действие или бездействие на ответника в претендирания размер за главница, съответно по акцесорната претенция за лихва.

Според това искът с основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По евентуалния иск с правно основание чл.307 от ТЗ. Изключение от принципа установен в чл.20а о т ЗЗД, е институтът на стопанската непоносимост, който се урежда в чл.307 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 307 от ТЗ, съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Исковете по чл.307 от ТЗ са конститутивни – внасят промяна в правната и имуществена сфера на страните занапред. Уважаването на такъв иск променя или прекратява правната връзка между страните от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което се констатира стопанската непоносимост. Законодателят е предвидил два вида искове в чл.307 от ТЗ – такъв за изменение /промяна/ на договора или на част от него и такъв за прекратяване на договора или на отделни негови клаузи. Следва да се прави принципно разграничение между института на стопанската непоносимост при срочни и безсрочни правоотношения, както и в зависимост от това дали страната упражнява субективното си право да иска прекратяване или изменение на правоотношението.

В случая се иска изменение на срочен договор в частта относно цената. Стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 от ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка, тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна. В Решение № 240 от 12.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 259/2011 г., II т. о., ТК е прието, че стопанската непоносимост е неоправдано запазване на договора, когато в резултат на необратими икономически промени, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при неговото сключване, е настъпило такова значително разминаване в насрещните престации, при които въпреки интереса на кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва условията му. За да са налице предпоставките на чл. 307 от ТЗ за прекратяване на договора, изменението на условията по него не следва да е причинена от никоя от страните, а запазването на правоотношението да е противно на справедливостта и добросъвестността поради нарушена еквивалентност на престациите при конкретния договор, тъй като изпълнението му е станало прекомерно обременително или почти разорително. Това нарушаване на еквивалентността следва да е в противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност, т. е. запазването на облигационната връзка да е социално неоправдано, тъй като въпреки интересът на кредитора длъжникът не следва да бъде принуждаван да продължава да спазва условията му и на последно място страна, която иска изменение или прекратяване на договора, следва да е била изправна, т.е. да не е изпаднала в забава. Другото което подлежи на установяване е не само настъпване на такива непредвидени и непредвидими промени след сключване на договора, но и фактът, че тези промени следва да се намират в причинно-следствена връзка с неоправданите за длъжника тежки последици от тези промени, изразяващи се в тяхната икономическа непоносимост. Необходимо е да се установи причинно-следствената връзка между настъпилите промени и разорителното състояние на търговеца, при евентуално изпълнение на поетото задължение. Да се установи по какъв начин тези обстоятелства са повлияли върху този сегмент от икономиката, в който оперират страните по договора и че именно тази промяна е довела до същественото нарушение на приетото от страните като желана еквивалентност при сключване на договора.

От изложеното следва, че за успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 307 от ТЗ е необходимо по делото по бъде установено по безспорен начин наличието на валиден договор, изпълнението по който е възможно, настъпили крайно съществени изменения в обстановката, при която е сключен договора, тези изменения не следва да са причинени от никоя от страните, като освен това са били непредивидими за страните при сключване на договора, а наличието им да обуславя изпълнение, което противоречи на справедливостта и добросъвестността. Освен това страната която иска изменение или прекратяване на договора следва да е изправна, т.е. да не е изпаднала в забава, както и да е налице причинно-следствената връзка между настъпилите промени и разорителното състояние на търговеца, при евентуално изпълнение на поетото задължение.

По отношение на изискването за наличие на валиден договор, изпълнението по който още да е възможно, преценката следва да се прави към датата, на която за страната възниква субективното право да иска изменение на договора, т.е. към датата на която твърди възникване на стопанската непоносимост. Освен това страната следва да установи с пълно и главно доказване, че са налице обективно и трайно променени икономически условия, настъпили след възникване на задължението и че запазването на договорното отношение в първоначалния му вид би довело до накърняване именно на принципите на справедливост и добросъвестност.

В настоящият случай е налице валиден между страните срочен договор за продажба със срок до 31.12.2026г. /доколкото съдът прие, че същият или клаузи от него не са нищожни/, като ищецът твърди стопанска непоносимост, настъпила към 01.01.2022г. и иска изменение на сделката в частта относно цената.

Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗЕ, сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от КЕВР цени, по свободно договорени цени между страните и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия. В случая сделките п о процесния договор са сключени по свободно договорени цени. Договорът предвижда продължително действие, независимо от движението на цената на електрическата енергия на БНЕБ (волатилността на пазара). За целия период на договора продавачът-ищец следва да доставя електрическа енергия /която вече е продал в общо количество от 33 600 МВч/ по договорената цена /и платена предварително/, която цена страните са решили, договаряйки се, да не се влияе от колебанията на пазара. Поради горното съдът намира, че в случая е налице поемане на търговски риск от страна на ищеца, който е нормален в търговските отношения.

Дори горната теза по отношение на поетия търговски риск от страна на ищеца /следва да се посочи, че такъв риск е поел и ответника, заплащайки предварително количество ел.енергия, която не знае на каква цена ще продаде на борсата/ да бъде подложена на съмнение и се приеме, че следва да се изследват други параметри - изменение на себестойността на произвежданата стока или изменението на борсовия пазар за обосновка на основанията за стопанска непоносимост, съдът не счита, че в тези параметри са настъпили крайно съществени изменения, считано от сключване на договора, които изменения са били непредвидими за страните при сключването му и вследствие това договореното да противоречи на справедливостта и добросъвестността. Съдът счита, че в тази хипотеза на съпоставка следва да се вземат предвид две величини, които биха дали реална основа за изводи, а именно себестойността, на която ищецът е произвеждал ел.енергия в периодите, посочени по-долу и пазара на ел.енергия – борсата в същите периоди. Измененията в условията /и резултатът от тях - цена на ел.енергията, произведена от възобновяеми източници/ следва да се вземат предвид от датата на възникване на задължението за доставка на стоката до датата на изтичане срока на договора /доколкото същият е с продължително действие по отношение на доставката/, за да се обоснове в развитие: 1.Себестойност на произвежданата стока и състоянието на пазара към датата на сключване на договора; 2. Настъпили ли са изменения от онзи момент до датата на приключване на съдебното дирене /доколкото няма как да се установи след тази дата, ако действието на договора продължава след нея/; 3. Характера на тези изменения и влиянието им върху договореното между страните; 4. Ще противоречи ли на справедливостта и добросъвестността продължаването на отношенията между страните така, както те са уговорени първоначално.

Експертизата установи, че към датата на сключване на процесния договор себестойността, на която ищецът е произвеждал ел.енергия е 173, 36 лв./МВч /въпреки това ищецът е договорил цена от 109, 10 лв./МВч, която е счел, че го удовлетворява поради допълнителни приходи, реализирани от него и нямащи отношение към ответника/, към 01.01.2022г. /към която дата ищецът иска да бъде установена стопанската непоносимост/ тази себестойност е 79, 21 лв./МВч /но той вече е получил цена от 109, 10лв./МВч/. Не се установява към датата на приключване на устните състезания каква е себестойността на произведената от ищеца ел.енергия, което обстоятелство остана недоказано. От написаното се прави извод, че не би могло да се обоснове стопанска непоносимост по този критерий.

Относно борсовата цена на БНЕБ на сегмент „ден напред“, по каквато цена ищецът търси обосновка на тезата си, експертизата установява същата, както следва за базов товар: за октомври 2021г. /най-близкия месец до датата на сключване на Изменение №1, уговарящо спорната цена/ - 368, 61 лв/МВч; за януари 2022г. /от който месец се твърди възникнала стопанската непоносимост/- 373, 87лв/МВч. Среднопретеглената почасова борсовата цена на БНЕБ на сегмент „ден напред“ според индивидуалния производствен профил на ВяЕЦ В. и В. 1 съответно е за м.октомври 2021г. – 353, 91лв. за МВч, а за януари 2022г. – 411, 58 лв. за МВч. С оглед необходимостта от установяване на посочените параметри към възможно най- близката дата на приключване на устните състезания /доколкото институтът стопанска непоносимост следва да се прецени към тази дата/, в последното по делото съдебно заседание се установи чрез публични източници – доклади от сайта на БНЕБ за септември и октомври 2023г., от които се установява среднопретеглена цена на БНЕБ на сегмент „ден напред“ за първия месец от 198, 82 лв./МВч, а за октомври 208, 97 лв./МВч. От посочените стойности е видна волатилността на пазара – цената на продаваната ел.енергия значително се влияе в различните периоди, като в последните месеци спада значително. От това обстоятелство може да се направи извода, че ищецът е приел при сключването на Изменение №1 за удовлетворяваща го цена такава от 109, 10лв./МВч при знание за борсова цена към онзи момент от 353, 91лв./МВч, като въпреки това е счел престациите между страните за еквивалентни. При положение, че борсовата цена на произведената към датата на приключване на устните състезания е по-ниска от 353, 91лв. за МВч, то не може да се приеме, че вече договорената не е еквивалентна престация. Освен това, за да осигурят икономическа еквивалентност на уговорените престации и да защитят интересите си, страните по един договор могат да уговорят защитни клаузи. Такива защитни клаузи, както и общите правила по чл. 82 и чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, изключват необходимостта съдилищата да извършват осъвременяване на паричния дълг. Съдилищата трябва да признават/присъждат паричното задължение в такъв размер, който е равен на уговорения. Основен аргумент в случая е разпоредбата на чл. 20а ЗЗД.

Съдът не счита, че инфлацията в процесния случай може да бъде основание за ревизиране на уговорката за цена, доколкото в изследвания период същата не е в размер, който да наруши до такава степен еквивалентността на престациите, че продължаването на отношенията между страните така, както те са уговорени първоначално да противоречи със справедливостта и добросъвестността. Освен, това предварителното плащане на цялото договорено количество ел.енергия, при прилагане на добри управленски практики може да защити от инфлация лицето, получило това плащане.

Настоящият състав намира, че дори при основателен иск по чл.307 от ТЗ за изменение на договора, съдът не може да изменя същия в съществените му елементи, без да се прецени дали той би бил сключен при изменените параметри. Това е така, защото следва да се държи сметка освен за правото да се развали договорът по чл.307 от ТЗ от някоя от страните и последиците от това, така и за принципа „pacta sunt servanda“, въведен в чл.20а от ЗЗД. Не следва съдът да създава с актовете си правна несигурност на пазара. При свободно договорена цена между страните /а не нормативно или административно определена/, съдът приема, че не може да наложи принудително на купувача цена по сделката, съответно на продавача стока или количество, която всеки от тях да престира. Това е така, защото дори съдът да измени договора в параметри на пазара, не може да знае дали купувачът разполага с ресурс да плати изменената цена, нито пък знае дали продавачът разполага с възможност да произведе/достави съответната стока в дадено количество – всеки участник на пазара разполага с различен капацитет. Противното би означавало намеса в строго търговски преценки и отношения между страните и „изкривяване“ на пазара. Искът на ищеца е да се измени цената, като в него се навеждат твърдения, че уговорката за цена противоречи на добросъвестността и справедливостта. Доколкото обаче цената е съществен елемент от договора за продажба и без този елемент няма сделка, ако уговорената цена противоречи на добросъвестността и справедливостта, то договорът ще следва да бъде прекратен /доколкото и както бе посочено, нормата на чл.307 от ТЗ въвежда два вида конститутивни искове – иск за изменение на договора и иск за прекратяване на договора/, с каквото искане съдът не е сезиран.

Според това искът с основание чл.307 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските. Претендираните разноски се уважават съответно с изхода на спора. Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от процесуалния представител на ответника съдът не споделя, доколкото същият е определен под минималния такъв, предвиден в чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски в размер на 10 017, 60 лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 1 250лева депозити за съдебно-счетоводна експертиза съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното съдът