Решение № 50 от 13.6.2023 г. на Административен съд - Габрово по дело № 77/2023 г.

Производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не предвиждат съставянето на акт за установяване на административно нарушение или друг формален акт на разпореждане, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система по чл. 10, ал. 11 ЗП за събиране на тол такси нарушение, за възможността за заплащане на изчислената автоматично и въз основа на размерите, предвидени в Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. компенсаторна такса, както и последиците от незаплащането й, а именно – ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез съставяне на АУАН. Този извод следва от предвижданията в нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 2 – т. 8 ЗДвП правен механизъм, според който при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на УС на АПИ длъжностни лица използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства, въз основа на предоставените им правомощия осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗП и предоставят възможност за картово плащане на съответните такси (т. 4), проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж (т. 7), като преди това, според предписанието на чл. 189е, ал. 2 ЗДвП, уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП. Съгласно последователната и вече уеднаквена съдебна практика на Върховния административен съд, възлагането чрез посоченото уведомяване на задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т. к. пряко засяга права и законни интереси на адресата, поради което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване с оглед условията за неговата законосъобразност. /В този смисъл вж. например: Определение № 902/01.02.2022 г., постановено по адм. дело № 253/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 11235/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др./. То обаче се различава от становището на компетентния административен орган по отношение последваща претенция за възстановяване на заплатената въз основа на него компенсаторна такса, което съставлява отделен и самостоятелен административен акт. Това са две отделни волеизявления, постановявани в рамките на различни административни производства, при съществено отличаващи се процесуални предпоставки и на недублиращи се правни и фактически основания. Изводът се налага от сравнението между нормата на чл. 10, ал. 2 ЗП, регламентираща извършеното нарушение като правопораждащ юридически факт относно ангажирането на отговорността за заплащането на компенсаторна такса, респ. за възникването на административнонаказателна отговорност и съставяне на АУАН по ЗАНН, от една страна, и чл. 55, изр. 2-ро ЗП, дефиниращ като основание за възстановяване на компенсаторната такса нейната недължимост, от друга. Очевидно е, че вторият акт, какъвто е и процесният, макар и пряко обусловен от законосъобразността на първия, доколкото неговото съществуване в правната действителност е единственият релевантен въпрос при решаването на спора по чл. 4б ЗДТ, вр. чл. 55 ЗП или чл. 55, ал. 2 от ЗП, не се идентифицира с него. Следва да се вземе предвид и това, че в правната система на Република България е въведен принципът на срочност на административния и съдебния контрол на административните актове, под формата на кратки преклузивни срокове за тяхното оспорване, изключения от който има единствено при атакуването на подзаконови нормативни актове и волеизявления, независимо от техния характер, с твърдения за тяхната нищожност, заявени пред съда. „Недопустимо е преодоляването на пропуснат преклузивен срок за оспорването на волеизявленията по определяне на компенсаторните такси, чрез депозиране на искания за възстановяване и иницииране на аналогична като предмет съдебна проверка.“ - Решение № 249 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2022 г., VII о. Следва да се вземе предвид и това, че платената от жалбоподателя сума е в резултат на доброволен избор на лицето, за да избегне съставянето на АУАН. Не случайно в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се казва, че "може" да заплати компенсаторната такса, за да се освободи от административно-наказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, а ал. 6 от същата разпоредба постановява, че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4, акт за установяване на административно нарушение не се съставя, а ако е съставен не се издава наказателно постановление и производството се прекратява. В настоящия случай, жалбоподателят като е заплатил компенсаторни такси, всъщност е признал извършването на нарушения. Ако не е бил съгласен, че е извършил такива е следвало не да плаща, а да иска да му бъде съставен АУАН и да оспори пред съда издаденото въз основа на него Наказателно постановление, като в това производство ангажира всичките си твърдения, мотиви и доказателства. В рамките на настоящото производство вече е недопустимо, при доброволно заплатена компенсаторна такса да се установяват подобни факти и то въз основа на изменен в последствие закон, действащ изцяло занапред и да се върне преписката с указания на органа да върне така заплатените суми, тъй като именно по волята не жалбоподателя не са съставени АУАН и не е развито административно-наказателно производство, където е можело и е следвало да се разглеждат възраженията за липса на административни нарушения. Административнонаказателното производство не може да бъде възобновено в рамките на настоящия административен процес и черпейки благоприятни правни последици от прекратяването му на база плащане на компенсаторни такси, не дават възможност на жалбоподателя в друго производство да иска пререшаване на въпроса налице ли е било нарушение, за да се приема, че недължимо са платени тези такси. Проведената разлика между характера на процесния индивидуален административен акт, въведен като предмет на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол, и предшестващото го безспорно обективирано в действителността, предвид предприетите действия по изпълнението му, състоящи се в заплащането на сумата от 3 750.00 лв., волеизявление по определяне на компенсаторната такса, прави развитите от жалбоподателя съображения за липсата на нарушения и основание за санкционирането им неотносими към правния спор. В настоящото производство съдът не прави преценка за наличието на такива нарушения. „Единствено липсата на волеизявление по определянето на компенсаторните такси, каквато не се твърди и не е налице, предвид представените доказателства за предприетите действия по неговото изпълнение, или отмяната на първото по предвидения в закона ред, каквито данни не се съдържат по делото, биха обусловили обратен на обективирания в атакуваното писмо правен извод. След като не се установява нито една от описаните предпоставки за уважаване претенцията на заявителя, то органът правилно е отказал възстановяването на заплатените такси.“ - Решение № 249 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2022 г., VII о. Въз основа на гореизложеното съдът следва да остави жалбата без уважение като неоснователна. Както бе посочено по-горе директорът на Национално тол управление се представлява по делото чрез писмено становище, изготвено и подписано то упълномощен главен юрисконсулт •••, която в становището си моли за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Такова е дължимо в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, в чиято структура се намира Национално тол управление и административните органи и длъжностни лица при същото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, чл. 24 от НПП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал 2 от АПК, Административен съд- Габрово