РЕШЕНИЕ

№ 772

гр. Стара Загора, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530101139 по описа за 2023 година Делото е образувано по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.493, ал.1 от КЗ и чл.86, ал1. ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД от ищеца М. Т. Д. против „ЗАД Дабл Богг: Живот и Здраве“АД- София за заплащане на сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице – ищцата, при инцидент, предизвикан от водача на застрахован при ответника лек автомобил на 03.09.2020г. „•••••“ с рег. № СТ ••••••, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 30.10.20202г. до окончателното заплащане на сумата. Ответникът бил осъден да заплати 1000лева, предявени като частични от общо 10000лева по гр.д.№ 4543/2021г. на Старозагорския районен съд, при приетите от съда 70% като процент на съпричиняване. Претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от ответника – застраховател, в който оспорват претенцията като неоснователна. Твърдят, че е налице и съпричиняване от страна на пострадалото лице – пешеходец, което било обезщетено в пълна степен. Молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В исковата си молба ищцата твърди, че с Решение № 668 от 20.07.2022 година постановено по

гражданско дело № 4543/2021 г., по описа на PC Стара Загора ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 било осъдено да заплати на ищцата в настоящото производство сумата от 1 000 лв. частично предявена претенция от общо сумата от 10 000лв. - обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г„ причинено от Т. Д. Т. при управление на „•••••“ с per. № СТ •••••, по отношение на който била действала към датата на ПТП-то валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Решението било потвърдено с Решение № 42 от 09.02.2023г„ постановено по ВТД № 460/2022г. по описа на ОС Стара Загора и било влязло в сила на 09.02.2023г. В решението на ОС Стара Загора съдът бил приел, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 70%. С оглед на това с настоящата искова молба, предявява иск и моли ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 да бъде осъден да заплати на ищцата М. Т. Д. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••••••••••••••••••, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща остатъка от цялата сума от 10000 лв. (десет хиляди лева), намалена с приетото от съда съпричиняване в размер на 70% и с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г., причинено от Т. Д. Т. при управление на „•••••“ с per. № СТ •••••, по отношение на който била действала към датата на ПТП-то валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. За установяване на здравословното състояние и проведеното лечение на ищцата били издадени множество медицински документи, които били коментирани от съда при разглеждане на частичният иск. От съставения Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 38 от 03.09.2020г. било видно, че ищцата била получила травми в областта на левия лакът и лявата подбедрица. Травмираните места били болезнени, а походката на пострадалата била накуцваща. След извършено рентгенографско изследване било установено, че в резултат на ПТП ищцата била получила фисура/непълно счупване/ на лакътния израстък на лява лакътна кост. Изписана била за домашно лечение с препоръка за поставяне на ортеза. По време на домашното си лечение, била изпитвала силни болки в ударените и натъртени места, което й пречело да извършва обичайните ежедневни дейности, трудно й било да се облича и обслужва. Областта на лакътя била много уязвима, непрекъснато изложена на стрес и механични въздействия, което благоприятствало появата на болката в следствие на травмата от падането на терена. Отделно от това, в следствие на падането си върху земята била получила обостряне на старите си заболявания в пояснодисковата област, свързани с увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и била получила също парализираща болка в поясницата и десният крак, ограничени движения, изтръпване и болезнени схващания в мускулатурата на долните крайници. Болката се била засилвала след натоварване и вечер, чувствала силна болка и по ходилата, затруднявала се да качва стълби, което било наложило да посещава лекар и да прави рехабилитация, за което били издадени амб.лист № 1614/02.12.2020г. и амб. лист № 4922/03.12.2020г. Инцидентът се бил отразил негативно и върху психиката на пострадалата, тъй като при удара от автомобила и последващото падане, тя била изпитала силен страх за живота си. Инцидентът бил оставил своя отпечатък върху нея, тя често си била припомняла за него и отново изживявала негативните емоции. По

гражданско дело № 4543/2021 г., по описа на PC Стара Загора, била приета като доказателство, неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът бил кредитирал. Съгласно заключението в резултат на ПТП, случило се на 03.09.2020г ищцата М. Т. Д. била получила следните травматични увреждания: контузия на лявата подколенница с кръвонасядане на кожата; авулзионна фрактура на върха на олекрана на лявата лакътна кост; индиректна контузия/усукване/ на гръбначния стълб, довела до засилване на стари болки от дегенеративни патологични изменения. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г., постановено от ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2016г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползвало със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид горното, счита, че претенцията на ищцата за определяне на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 03.09.2020г. в размер на 10 000 лв. била напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение бил справедлив като се имало предвид причинените й болки и страдания. Претендираният размер бил в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси. Този размер следвало да бъде намален с приетото в производството по частичния иск съпричиняване от страна на ищцата в размер на 70% и с присъденото в това производство обезщетение в размер на 1000 лв. Така претендираният от нея в настоящото производство остатък от дължимото обезщетение за неимуществени вреди било в размер на 2000 (две хиляди) лева. На основание чл. 84, ал.З от ЗЗД, моли съда да й присъди и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 30.10.2020г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615 да заплати на ищцата М. Т. Д. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. •••••••••••••••••••••, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща остатъка от цялата сума от 10000 лв. (десет хиляди лева), намалена с приетото от съда по влязлото в законна сила Решение № 42 от 09.02.2023г. по втд № 460/2022г. по описа на ОС Стара Загора съпричиняване в размер на 70% и с присъдената в производството по частичния иск сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г., причинено от Т. Д. Т. при управление на „•••••“ с per. № СТ •••••, по отношение на който е действала към датата на ПТП-то валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат, като посочва служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД), по която да бъдат изплатени с IBAN: •••••••••••, с титуляр Ж. С. З., каквото право е дадено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.

В отговора на исковата молба ответното дружество твърди, че оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да им бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това число разноските за процесуална защита. Алтернативно моли в случай, че съдът намери исковете за основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите били прекомерно завишени: Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „•••••”, с per. № СТ ••••••, по силата на Застрахователна полица № BG/30/120001578043, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че присъденото и надлежно изплатено обезщетение в размер от 1000.00 лева, определено по гр. д. 460/22 по описа на ОС Стара Загора било изцяло справедливо и достатъчно да обезщети твърдените от ищцата травми, получени при процесното ПТП. Въпреки че съдът бил определил справедливо обезщетение от 3000.00 лева, с оглед високия процент съпричиняване от страна на пострадалата, настоящият състав не бил обвързан от това заключение по първото дело нито за размера на обезщетението, нито за размера на съпричиняването. Счита, че застрахования при ответника водач, с оглед установеното му по време на ПТП поведение, имал минимална вина за настъпване на произшествието, доста по-ниска от твърдините 30%. Вината за настъпване на ПТП била почти изцяло на ищцата, която била извършила многобройни нарушения на ЗДвП - пресичала била неправилно, без да се съобрази с пътната маркировка и без да се съобрази с движението на МПС. Водачът Т. Т. бил поставен в ситуация, в която, според двете изслушани по делото експертизи, пострадалата била навлязла в опасната зона на МПС и била в огромна степен, съпричинила понесената от нея травма, в много по-висока степен от приетото по дело 460/22 по описа на ОС Стара Загора. Оспорва твърдението, че 10000.00лева бил справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Счита, че този размер бил прекомерно завишен и не отговарял на реално претърпените от ищцата болки и страдания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли да им бъдат присъдени направените разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лева. Моли, ако ищецът не вземе становище по исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, съдът да постанови неприсъствено решение, алтернативно, да прекрати делото. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, като се представлява от процесуален представител – мл. адвокат Х., който поддържа исковата молба, като уточнява, че посочената в исковата молба банкова сметка по чл.50 от ЗА е открита в ТБ „ОББ“ АД, а не в ТБ „Кей би си банк България“ ЕАД, като сметката е със същия IBAN, с титуляр адв. Ж. З.. Моли иска да бъде уважен, като по делото е депозирано подробно становище в тази насока. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, като в постъпило за съдебно заседание становище от пълномощника им юриск. С. оспорва исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на разноски, в размер на 300лева за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е втори поред частичен осъдителен иск от ищцата М. Д. против ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, гр. София, с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г., причинено от водача на застрахованото МПС, за сумата от 2000лева, представляваща остатък от цялата сума от 10000лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.10.2020г. - датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника до окончателното изплащане, след уважен първи частичен иск по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 1000лв. от 10000лв., с влязло в сила Решение № 668/20.07.2022г., постановено по гр.д. № 4543/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с решение № 42 от 09.02.2023г., постановено по въззивно

търговско дело № 460/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и прието от съда съпричиняване в размер на 70%.

В случая е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил „•••••“ с рег. № СТ ••••••, по силата на застрахователна полица № BG /30/120001578043, валидна към датата на произшествието – 03.09.2020г.

С влязло в сила решение № 668/20.07.2022г., постановено по гр.д. № 4543/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с решение № 42 от 09.02.2023г., постановено по въззивно

търговско дело № 460/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е уважен изцяло предявения частичен иск между същите страни и на същото основание, като в полза на ищцата е присъдено обезщетение изцяло в рамките на заявената частична претенция от 1000лева. Със съдебното решение е прието, че са налице предпоставките за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили вследствие от пътнотранспортно произшествие осъществено на 03.09.2020г. в гр. Стара Загора, от водача Т. Д. Т., който управлявал лек автомобил, марка „•••••“ с рег. № СТ •••••• /застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД със застрахователна полица № BG /30/120001578043/.

При анализа на ангажираните пред него доказателства съдът по предходно заведения частичен иск е обсъдил възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат и е приел, че ищцата е пресичала на необозначено за целта място, като същата изключително рисково е пресичала пътното платно между два спрели на червен светофар автомобили. В тази връзка е отчетено, че поведението й е допринесло в значителна степен за настъпилия за ищцата вредоносен резултат. От мотивите на решение № 42 от 09.02.2023г., постановено по ВТД № 460/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, се установява, че не е споделен мотива на РС – Стара Загора относно размера на съпричиняването /50%/, като е определен по-висок процент на съпричиняване, а именно 70%.

В случая мотивите на влязлото в сила решение по първия частичен иск, са обвързващи за страните и съда. В тази насока са задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение №3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, като съгласно т. 2 от същото, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо, относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на сила на присъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

Независимо от горното, ищцата е ангажирала доказателства и в тази насока, от които въпросните обстоятелства, обуславящи правото й на обезщетение са установени и в настоящото производство.

По делото не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е отправила писмена претенция към ответника – застраховател, получена на 30.10.2020г. С уведомително писмо от 27.01.2021г. - ответникът е отказал да изплати обезщетение, поради липса на противоправно поведение на водача.

По делото е представено и прието като писмено доказателство постановление № 4911/17.03.2021г. на РП – Стара Загора за прекратяване на досъдебното производство, поради несъставомерност на деянието, като материалите са изпратени на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за преценка за образуване на административно – наказателно производство срещу водача Т. Д. Т.. В тази връзка е издадено наказателно постановление № 21-1228-001212/11.05.2021г. /влязло в законна сила/ срещу Т. Д. Т., с което му е наложено административно наказание – глоба, за това, че на 03.09.2020 г. около 17: 45 часа, в гр. Стара Загора, на ул. „Генерал Столетов“, до № 68, в посока запад – изток, при управление на л.а. „•••••“ с peг. № СТ•••••, не е внимателен и предпазлив към останалите участници в движението и блъска пресичащата на пътното платно между колите пешеходка М. Т. Д. – нарушение по чл.116 ЗДвП.

В хода на съдебното производства са разпитани като свидетели свидетелите Т. Д. Т. /водач на процесното МПС/, С. Д. Д. /син на ищцата/ и А. Д. Д. /приятелка на ищцата/.

От показанията на свидетеля Т. Д. Т. се установява, че на процесната дата и място е управлявал процесния автомобил с марка „•••••“. Движил се от запад на изток по ул. „Генерал Столетов“, като трафикът бил натоварен. Свидетелят посочва, че се движил с много ниска скорост, защото се престроявал за ляв завой по бул. „Патриарх Евтимий“. В това време пешеходка изскочила между автомобилите и свидетелят я видял веднага, затова се отклонил наляво, за да я избегне. Тя се движила със среден ход. Автомобилът пред свидетелят бил голям джип, като му скривал видимостта. Свидетелят спрял бързо, но с дясното огледало на колата закачил левия лакът на ищцата. Тя се завъртяла и седнала на земята, като свидетелят вече бил спрял автомобила. Последният веднага излязъл от автомобила и вдигнал ищцата, впоследствие я закарал в Окръжна болница, където пристигнал и нейният син. Свидетелят посочва, че на мястото на инцидента на времето, малко по-напред имало пешеходна пътека, която вече я нямало, имало само маркировка за престрояване в лявата лента за направо и надясно. Свидетелят се движил със скорост под 40 км/ч, като почти веднага успял да спре. В насрещното движение, което се падало негово ляво, нямало никой, като свидетелят завил наляво, за да избегна пешеходката. Свидетелят посочва, че му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200лева.

От показанията на свидетеля С. Д. Д., син на ищцата, се установява, че ищцата му се е обадила към 17: 30 ч. на 03.09.2020 г. и му обяснила, че я е блъснала кола и че човекът, който я блъснал я карал към спешното. Свидетелят отишъл в болницата и видял, че ищцата е много притеснена и стресирана. Обеснявала, че я боли ръката, както и че има болки в тялото. Водачът на МПС също бил с ищцата пред травматологичния кабинет. Свидетелят посочва, че ищцата не можела да си движи левия лакът, като след направена рентгенова снимка, се установило, че има спукване на костта, но нямало нужда от гипсиране. Ищцата ходила с превръзка, докато се почувствала по-добре. Свидетелят излага, че тъй като ищцата била оперирана преди 15 г. от дискова херния, при падането от удара с колата, е паднала на таза си. В тази връзка в следващите дни, започнало по-често да я боли гърба и да й се схващат краката. Била прегледана от невролози и отишла на физиотерапия, от която получавала временни подобрения. Свидетелят посочва, към настоящия момент, ищцата още изпитва болки в кръста.

От показанията на свидетелката А. Д. Д., приятелка на ищцата, се установява, че след ПТП на 03.09.2020г., веднага на следващия ден я посетила. Ищцата била много разстроена й разказала за инцидента, а именно, че предния ден тръгнала да пресича ул. „Ген.Столетов“, като първо се била огледала и видяла, че няма коли, след това тръгвайки някаква кола, явно се е престроявала и я е ударила в лява ръка и левия крак. Ищцата била превързана и обездвижена. За домакинството й помагали нейните близки - синовете й и внуците. Свидетелката посочва, че ищцата била претърпяла операция преди години на кръста и от падането вероятно се получило нарушаване на медицинската интервенция. В тази връзка сега получава същите болки, както отпреди операцията, затова ходила на физиотерапия и приемала болкоуспокояващи.

Съдът кредитира показанията на тримата свидетели по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, а и не се опровергават от други такива.

Отговорността на застрахователя-ответник е обусловена от отговорността на водача на автомобила, за който при него е била сключена застраховка "Гражданска отговорност". Т.е., трябва да се изследва налице ли са в случая предпоставките по чл.45 от ЗЗД за водача на л.а. „•••••“ с peг. № •••••••, но в случая граждански съд вече е взел становище по този въпрос с влязло в сила решение, което на основание чл.297 от ГПК е задължително за съда по настоящото дело. Задължително е и за страните по настоящото дело, които са страни и по делото, в което е било постановено вече влязлото в сила решение /чл. 298, ал. 1 ГПК/.

В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Всички възражения, които ответникът е направил по фактите относно съществуването на претендираното спорно материално право, измежду които е и механизъм на ПТП, отговорността на ответника, както и възраженията за съпричиняване от ищцата, разгледани в процеса по първоначално предявения частичен иск, са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани отново в настоящия исков процес, съгласно даденото разрешение в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка, с оглед влязлото в сила съдебно решение, постановено по предявения частичен иск между същите страни, задължава настоящият съдебен състав да приеме, че от водача на застрахования при ответника по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил, марка „•••••“ с peг. № СТ ••••••, са причинени на ищцата контузии на лявата ръка и левия крак, изпитани стрес, страх и негативни емоции, вследствие на ПТП на 03.09.2020г., поради което застрахователят-ответник й дължи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/, а също така и лихви за забава.

С решението по предходно предявения и разгледан частичен иск за обезщетение за вреди се формира сила на присъдено нещо по въпроса за пълния размер на дължимо, справедливо обезщетение за същите, включително за наличието на съпричиняване и размера му, съобразимо при определяне размера на обезщетението, с намаляването му, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и че съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението, е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите. Предвид това, като съобрази събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, в случая справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищцата, следва да бъде определен в размер на 10000лева, така както е прието в мотивите на Решение № 42 от 09.02.2023 г., постановено по ВТД № 460/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Предвид приетия за установен процент на принос на пострадалата от 70 %, то следва, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3000лева.

След отчитане на влязлото в сила решение по първия частичен иск, с което е присъдена сумата в размер на 1000лева частично обезщетение за неимуществени вреди, то предявеният иск за сумата от 2000лева следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2020г. – датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното изплащате на сумата.

Ищцата е заявила разноски от 80лв. – платена държавна такса и 500лв. - платено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер 580лева /петстотин и осемдесет лева/.

На основание чл. 124, ал.4 ГПК ищецът е посочил банкова сметка в ТБ „ОББ“ АД с IBAN: •••••••••••, BIC: RZBBBGSF с титуляр адв. Ж. С. З., като по същата следва да бъдат преведени сумите от страна на ответника.

Водим от горното, съдът