Решение № 131 от 12.11.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 214/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С присъда рег. № 9/04.06.2025 г., постановена по нох дело № 299/2024 г., РС-Кубрат признал подсъдимия А. С. Х. за виновен в това, че на неустановен ден и дата през месец декември 2023 г. в гр. Завет, обл. Разград, отнел чужда движима вещ - мъжко бяло-черно куче смесена порода, около 4-годишно, на стойност 1 120.00 лева от владението на и. Ю. и. от гр. Завет, обл. Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната - престъпление по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Възпитателната работа по отношение на подсъдимия А. С. Х. е възложена на полицейски инспектор по местоживеенето му. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. С. Х. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 181, 59 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Кубрат сумата 1 290.78 лева, представляваща разноски в съдебното производство. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Х. адв. К.. В жалбата се развиват доводи, че обвинението против подсъдимия се явява недоказано, а присъдата почива на предположения. Приетото от съда заключение е изготвено от вещи лица, които не притежават необходимите специални знания и вещите лица не са се запознали с материалите по делото. Без основание е оставено без уважение искането на защитата за прилагане разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от НК. Декларативно се сочи, че първия съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност и такива накърняващи правото на защита. От въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава. В случай, че не бъде уважено това искане деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл. 197, ал. 1 вр. с чл. 194, ал. 3 от НК. В случай, че не бъде уважено и това искане, наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. В случай, че бъде констатирано, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита, присъдата да бъде отменена и делото върнато на първия съд за ново разглеждане от друг състав. Препис от въззивната жалба е връчен на прокурора. В предоставения за това срок, писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия. Развиват се подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Първото от тях за нарушено право на лична защита на подсъдимия, доколкото първият съд не предоставил възможност на същия да осъществи лична защита в хода на съдебните прения. Изтъква се, че участието на двама защитници не освобождава съда от задължението му да предостави на подсъдимия възможност да осъществи правото си на лична защита. На следващо място се навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по приобщаване на материалите по делото при диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 от НПК, тъй като не били описани подробно материалите, които са прочетени. Навежда се възражение, че съдът неправилно е ползвал показанията на свидетеля С. К. С. дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същият бил разпит в хода на съдебното следствие и не били констатирани противоречия в неговите показания. На следващо място се изтъква от защитата, че престъпният състав на кражбата не е осъществен от обективна страна, доколкото свидетеля и. и. не бил владелец на кучето – предмет на отнемане, а бил негов държател, тъй като било продадено на трето лице. Навежда се възражение, че не бил установен механизмът на отнемане на животното. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразното използване на процесното куче за лов, както и че същото подлежи на евтаназия. Оспорва се компетентността на вещите лица, изготвили оценителната експертиза в първоинстанционното производство, както и стойността на оцененото куче по подробно изложени съображения. Изтъква се, че първият съд е допуснал пропуск в доказателствения си анализ относно свидетелските показания на полицейските служители, които защитата счита за недостоверни, предвид обстоятелството, че животното не е отнето от дома на свидетеля и., както твърдели те. Навежда се възражение, че първият съд постановил присъдата си на негодни доказателства и на предположения. В обобщение от съда се иска да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на КРС, алтернативно се иска подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като в условията на алтернативност се иска съдът да приеме, че се касае за маловажен случай и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер. Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Изразява становище, че не са допуснати твърдените от защитата процесуални нарушения. Излага подробни съображения, че съставът на престъплението кражба е осъществен от обективна и субективна страна. Намира за несъстоятелни възраженията на защитата по отношение на изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство оценителни експертизи. Счита, че с оглед цената на отнетото животно и начина на извършване на деянието, не може да бъде приложен института на маловажния случай. От съда се иска да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, а в условията на евентуалност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Кубрат, в случай че се установи, че правото на защита на подсъдимия е нарушено. В последната си дума подсъдимият А. Х. иска да бъде оправдан. Заявява, че не е виновен и не е откраднал кучето. Животното било върнато от него доброволно, без намесата на органите на реда. Със свидетеля и. имали пререканияи за това последният се опитвал да го изкара крадец. Окръжен съд - Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното: Производството пред първата инстанция се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият А. Х. и защитниците му адв. Т. М. от АК - Шумен и адв. Р. К. от АК - Разград са декларирали съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели, с изключение на свидетеля С. К. С. и вещи лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Районният съд правилно е преценил, че разпитите на свидетелите са извършени по предвидения в НПК ред, поради което постановил определение по чл. 372, ал. 3 НПК, с което одобрил изразеното съгласие. Протоколите за разпит и експертното заключение са били прочетени по реда на чл. 283 НПК. Нарушения при провеждане на съкратеното съдебно следствие не се твърдят и не се констатират от настоящия съд. Въз основа на събраните доказателства районният съд правилно е изяснил делото от фактическа страна. При направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК въззивният съд не намери основания за промяна на приетите за установени от първия съд фактически положения, които накратко са следните: Подсъдимият А. С. Х. е роден на ••• г. в село Тодор Икономово, обл. Шумен, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, работещ. Подсъдимият се познавал от дълги години със свидетеля и. Ю. и., който живеел в гр. Завет, обл. Разград, на ул. •••, като отглеждал в друг свой имот, находящ се в гр. Завет, на ул. •••, кучета от смесени породи за ловни цели. Двамата понякога разменяли свои кучета, тъй като подсъдимият също се занимавал с тази дейност. На неустановени ден и дата през месец декември, 2023 г. в гр. Завет, в имота на ул. •••, където свидетеля и. отглеждал кучета от смесени породи за ловни цели, свидетелят и. и. постигнал устна договорка с дошлия при него подсъдим А. Х. от село Тодор Икономово, обл. Шумен, да му продаде едно от кучетата, които отглеждал, за сумата от 1 200 лева. С оглед постигнатото между тях съгласие подсъдимият му предал сумата 1 000 лева и едно малко куче, което оценявал на 200 лева, а свидетелят и. му предал кучето, за което се договорили. След няколко дни подсъдимият Х. решил да върне на свидетеля и. и. кучето, което купил от него и съответно той да му върне парите - сумата от 1 000 лв. и малкото куче, като за целта пристигнал в гр. Завет, срещнал се с продавача – свидетеля и., изложил му възраженията си относно здравословното съС.ие на продаденото му куче, което намерил за старо и болно, поискал разваляне на продажбата, но свидетеля и. категорично отказал да си прибере обратно кучето и да му върне парите. Разделили се. След като се разделили, подсъдимият Х. отишъл до имота на ул. ••• в гр. Завет, където и. държал и отглеждал кучетата си и взел със себе си мъжко бяло - черно куче, смесена порода около 4 - годишно. С процесното куче подсъдимия Х. се прибрал в дома си в село Тодор Икономово. Няколко дни след това свидетелят и. решил да провери какво се случва с кучетата му и посетил имота, в който той ги отглеждал, като установил, че едно от кучетата му - мъжко бяло - черно куче, смесена порода около 4 – годишно, го няма. Усъмнил се, че подсъдимият А. Х. може да го е откраднал и заедно с приятелите си - свидетелите Н. М., С., С. и А. отишъл до дома на подсъдимия в село Тодор Икономово, обл. Шумен. Повикал го отвън, за да го пита дали той му е откраднал кучето. Подсъдимият Х. излязъл, като първоначално отричал да е взел друго куче от и., освен това което бил купил от него. Последният настоявал да влезе в имота и да провери дали кучето му не е там, тъй като чувал кучешки лай, който оприличавал да е на кучето, което му било откраднато. Стигнало се до физическа саморазправа, като подсъдимия Х. нанесъл удар с юмрук по лицето на свидетеля и. и. и му разкървавил носа и устата. През това време свидетелите Н. М., С., С. и А. били на около 15 метра от и. и А. и когато видели кръвта по приятеля си, подали сигнал на ЕЕН 112. Когато към дома на подсъдимия Х. наближили екипи на спешна помощ и на РУ - Каолиново, всички присъстващи чули сирените, подсъдимият се уплашил и сам извел пред дома си кучето, което взел от имота, където свидетеля и. отглеждал кучетата. Това действие било заснето с мобилния телефон на свидетеля Н. М.. Свидетелите мл. полицейски инспектор С. И. и мл. автоконтрольор С. С. и двамата при РУ - Каолиново посетили подадения сигнал на ЕЕН 112. Когато те отишли пред дома на подсъдимия, той вече бил извел откраднатото куче и го бил предал на лице на име А., който го прибрал в колата, с която пътували до село Тодор Икономово. Изготвено по досъдебното производство заключение на вещото лице по назначената оценителна експертиза установява стойността на откраднатото животно на 1 120 лева. Предвид направените от подсъдимия възражения по делото е назначена комплексна ветеринарно - оценителна експертиза, която дала заключение по поставените задачи в следния смисъл: касае се за куче от смесена порода, черно - бяло на цвят, мъжки пол, некастрирано, на видима възраст около 5 години, отлична охраненост и телосложение, височина при холката 70 см, дължина на тялото 70 см, приблизително тегло 50 кг, без видими признаци на заболяване, без видими рани или белези от наранявания, с купирани уши, опашката не е купирана, без външни паразити по тялото, без трайна идентификация - микрочип, без паспорт, поради което вещите лица – ветеринарен лекар и лесовъд, заключават: че обекта на твърдяната кражба е куче, порода - смесена; на видима възраст към момента на експертизата - около пет години; има качества - физически и нрав, които го правят годно за предназначението му - ловно куче и домашен любимец. Ловните качества на животното не могат да бъдат изпитани и доказани от експертите, но са твърдени от собственика. Поради невъзможност да бъдат изпитани ловните качества на кучето, липсата на идентификация и документи, което е задължение на всеки собственик по Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), експертите приели за реална най-ниската пазарна цена за куче с идентични данни и предназначение в размер на 1 500 лева. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, посочил доказателствата и доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Изложил изчерпателни и аргументирани съображения кои свидетелски показания възприема и кои отхвърля и защо, които настоящия съдебен състав намира за ненужно да преповтаря. Първият съд направил убедителен анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите, приложените по делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица (посочени по- горе и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства). Правилно съдът кредитирал показанията на свидетелите и. и., Н. М., С. И., С. С., Х. Х.ов, Б. Б., дадени в хода на досъдебното производство и тези на свидетеля С. С., дадени в хода на съдебното следствие, които са достоверни, вътрешно непротиворечиви и последователни, в пълна корелация помежду си и съответстващи на останалите доказателствени източници. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че не ставало ясно дали първият съд ценил дадените от свидетеля С. показания в хода на досъдебното производство или тези дадени на съдебното следствие. В мотивите към присъдата съдът недвусмислено посочил, че е ценил именно показанията на свидетеля С. С. дадени в хода на съдебното следствие. Настоящият съдебен състав не намира за основателно и възражението на защитата, че показанията на полицейските служители са недостоверни, доколкото посочили, че процесното животно било отнето от дома на свидетеля и., а всъщност кучето било отглеждано в друг имот на същия свидетел, който се намирал извън регулация. Не може да се очаква от полицейските служители такава юридическа прецизност, тъй като те са посетили сигнал в село Тодор Икономово, обл. Шумен във връзка с възникнал между свидетеля и. и подсъдимия скандал, т.е. адрес различен от мястото където е отглеждано отнетото куче. Още повече, че полицейските служители възпроизвеждат предоставените им от участниците в инцидента в село Тодор Икономово сведения, които съдът допуска, че може да не са били толкова изчерпателни. Полицейските служители не са възприели непосредствено имота, от който се твърди, че е отнето процесното куче, за да се очаква да направят преценка дали това е домът на свидетеля и. или е само празен поземлен имот, който служи за отглеждане на животни - кучета. В хода на досъдебното производство все пак е установено, че имотът, в който е отглеждано кучето - предмет на престъпното посегателство е собственост на свидетеля и.. Правилно първият съд възприел като защитна тезата на подсъдимия, че процесното куче е намерено безпризорно и без каишка в близост до имота на свидетеля и., в който той отглеждал няколко кучета, като решил да го прибере и да се грижи за него. От показанията на свидетелите и., Х., Б. и С., а и от обясненията на самия подсъдим се установява, че той и свидетеля и. се познават от дълги години, като двамата се занимавали с отглеждането на кучета и имали взаимоотношения, като извършвали размяна между отглежданите от тях животни. От събрания доказателствен материал се установява, че подсъдимият знаел къде се намира имота на свидетеля и. и какви кучета отглежда той в него, тъй като го посещавал не за първи път. На неустановена дата през месец декември 2023 година, подсъдимият посетил имота на свидетеля и. за да закупи от него куче, за което знаел и се говорело, че било с добри ловни умения, като в същия ден видял и инкриминираното животно, което пожелал да закупи, но му било отказано, поради което и закупил друго куче, за което се твърди, че било болно. От свидетелските показания се установява, че процесното куче е известно сред кръга от лица занимаващи се с отглеждане на кучета, съответно е било познато и на подсъдимия. Споделят се изводите на първия съд, че подсъдимият разполага с необходимите знания и умения за безпрепятствено отнемане на инкриминираното животно. Същият имал и мотив за отнемането на животното – да получи обратно платената сума в размер на 1000 лева и даденото малко куче за закупеното по-рано болно куче от свидетеля и., което се установява от показанията на самия подсъдим, дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на неговия защитник – „Аз му казах, че ще му покажа кучето, което съм прибрал, но първо да ми върне 1000- та лева“ /л. 36 от ДП/. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че вещите лица изготвили комплексната ветеринаро – оценителна експертиза не разполагат с необходимите знания и умения. Напротив, същите разполагат с необходимите знания, умения и опит да дадат компетентен отговор на поставената им задача за стойността на процесното животно, предвид тяхното образование и компетенции – ветеринарен лекар и инженер - лесовъд. Известно е, че по време на обучението си специалистите по ветеринарна медицина изучават и дисциплината „кинология“, която е клон на познанието, свързано с кучетата в цялото им разнообразие. Изявлението на вещото лице д-р М., че не притежава специалност „кинология“, по-скоро касае липсата на допълнителна по-тясна квалификация в областта на тази наука, но това не води до нейната некомпетентност, доколкото вече бе посочено, че по време на обучението на специалистите по ветеринарна медицина се изучава и дисциплината „кинология“. В съдебно заседание вещите лица са посочили и пазарните методи, по които са достигнали до своето заключение, които включват и проучване чрез провеждане на разговори със собственици на регистрирани развъдници за кучета. С оглед на това съдебният състав намира, че в доказателствената дейност на контролирания съд не са налице процесуални нарушения от категорията на абсолютните, нито се констатират пропуски и нарушения, които да доведат до съмнителност на осъдителните изводи на съдебния акт. От правна страна: При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд правилно приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на престъплението кражба, като е отнел чужда движима вещ – мъжко бяло-черно куче смесена порода, около 4- годишно, на стойност 1120 лева от владението на и. и. от гр. Завет, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната. Кражбата е най-разпространеното посегателство против собствеността с обект – обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост или правото на държане върху движими вещи. Субект на кражба по основния състав може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче не е изключителен собственик на вещта, какъвто несъмнено е подсъдимият. От обективна страна предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Инкриминираното куче е чужда вещ за подсъдимия и има определена стойност, установена по експертен път. За да бъде предмет на кражба, движимата вещ трябва да се намира в нечие владение – във фактическа власт на конкретен правен субект, като е без значение основанието, на което вещта се намира във фактическа власт на този субект. Както вече беше подчертано, предмет на кражба може да бъде само вещ, върху която друго лице, а не деецът, упражнява владение – под владение следва да се разбира възможност за фактическо разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един момент държателят да наблюдава или пази предмета на престъплението, нито да има непрекъснат физически контакт с него. Във връзка с разглеждания елемент от обективната страна на престъплението по чл. 194 и сл. от НК в ППВС 6-71 и Р.116-03-II е прието, че чуждата движима вещ, предмет на кражба, може да бъде отнета и от несобственика й, стига да упражнява фактическата власт върху нея в момента на отнемането й, т.е. ще е налице кражба и когато вещта е отнета от държателя й без значение какво е основанието за упражняване на фактическа власт върху предмета на посегателство, каквато фактическа власт несъмнено е упражнявал свидетеля и., тъй като инкриминираното животно се е намирало в неговия имот и той е полагал грижи за него. Правилно първият съд преценил, че в конкретния случай подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е знаел, че отнема чужда вещ, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да я присвои, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им – да присвои предмета на престъплението, за да се разпореди след това с него в свой интерес. Настоящият съдебен състав обаче не споделя крайния извод на първата инстанция, че деянието не представлява маловажен случай, с оглед стойността на инкриминираната вещ – 1120 лева, която надхвърля минималната работна заплата за страната през този период. При обсъждането и решаването на въпроса дали е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и тези относно обществената опасност на дееца. Касае се за юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца, който признак следва да се преценява с оглед на критериите на чл. 93, т. 9 НК. Тази преценка следва да се направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Обществената опасност на деянието при маловажен случай е значително по- ниска в сравнение с тази при обикновените случаи на престъпления от същия вид. Стойността на предмета на престъплението е съществен, но не единствен критерий за квалифициране на деянието като маловажен случай. По-ниската степен на обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от паричната равностойност на предмета. Стойността на предмета на престъплението, както беше посочено не е единственият разграничителен критерий, нито пък е установен от закона привилегирован признак. От значение са и всички други обстоятелства като важността на присвоеното имущество, продължителността на присвояването, способа и начина, по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението, отражението на деянието сред обществото и др. При цялостна преценка на деянието и отчитайки, че отнетата вещ не е от изключителна значимост за пострадалия – куче без необходимата регистрация /чип и паспорт/ и на стойност, която незначително надвишаваща минималната работна заплата към момента на деянието, краткият период на присвояването – скоро след отнемането животното е върнато на пострадалия, липсата на настъпили значителни вредни последици, чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, както и мотивите и подбудите за извършване на престъпното деяние – желание за уреждане на финансови отношения със свидетеля и., доколкото подсъдимият не е успял да го мотивира да му върне парите за продадено по – рано болно куче, с което е бил лично и имуществено мотивиран сам да възстанови щетите си от неуспешната според него покупка, като вземе друго – здраво и младо куче, което да отглежда или да използва като основание за връщане на парите, съдът намира, че деянието на подсъдимия разкрива по-ниска степен на обществена опасност и отговаря на критериите за маловажност на случая. С оглед на изложеното и доколкото предметът на престъплението е върнат преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд се налага необходимост от преквалифициране на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен от такова по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК в такова по чл. 197, т. 2 вр. чл. 194, ал. 3 от НК. Предвиденото наказание за престъплението по чл. 197, т. 2 вр. чл. 194, ал. 3 от НК е пробация или глоба от сто до триста лева. Съобразявайки основанията на чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдът намира, че по отношение на подсъдимия същите са налице, с оглед предвидените наказания, както и че подсъдимият А. Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, и причинените от престъплението вреди са възстановени. Приложението на института на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия не се явява по-неблагоприятен за него. Наказателната отговорност е юридическа категория, включена в система от правоотношения между държавата и извършителя на инкриминираното деяние, породена от извършване на престъплението. Тя е възможност на държавата чрез компетентните й органи да наложи наказание /санкция/, за извършеното общественоопасно и противоправно деяние, т.е. наказанието е санкция, осъществена от държавата - правна принуда по отношение на дееца, която се свежда до определено от закона неблагоприятно въздействие върху извършителя. Освобождаването от наказателна отговорност представлява осъществяване при условията и по реда, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ от страна на държавата, чрез налагане на наказание за постигне определени обществени цели и да порицае дееца за извършеното от него престъпление, като я заменя с друг вид отговорност или възпитателни мерки. Замяната на един вид отговорност (наказателна) с друг вид (административна) се осъществява чрез деференцирана наказателна процедура за разглеждане и решаване на определена категория наказателни дела. Освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание дава възможност да се санкционират извършителите на деяния, за които е неоправдано да се приложи пълният обем на наказателната репресия, като се счита, че същото ще успее да въздейства върху дееца възпитателно и превантивно. Действително и в двата случая при налагане на глоба като наказание, с което се ангажира наказателната отговорност и при замяната му с административно наказание за дееца настъпват неблагоприятни финансови последици, но при налагане на първото възниква като правна последица и факта на осъждането, доколкото при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за дееца не настъпва тази негативна последица, което от своя страна е от съществено значение за статуса му в обществото. Изложеното е и основанието, поради което при наличието на императивните предпоставки на чл. 78а, ал.1 от НК, за съдът възниква задължение да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В случая, действително финансовата санкция е по-висока, от предвидената такава в чл. 197, т. 2 от НК, но единствено при престъпления, за които е предвидено наказание само глоба или глоба и друго по-лека наказание, е въведено изключение за непревишаване размера на глобата, предвидена за самото престъпление. При тези обстоятелства въззивната инстанция намира, че доколкото предвиденото наказания в чл. 197, т. 2 вр. чл. 194, ал. 3 от НК е пробация или глоба, то в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК. При освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на подсъдимия Х., размерът на глобата следва да бъде определена в рамките посочени в чл. 78а, ал.1 от НК, като същият е необоходимо да се съобрази с данните за личността на дееца и обществената опасност на деянието. При тези обстоятелства съдът, отчитайки, че подсъдимият упражнява трудова дейност, за която получава минимално трудово възнаграждение от 1040 лева, неговото процесуално поведение, доброволното връщане на отнетото без намеса на органите на реда, добрите му характеристични данни, намира, че налагане на административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лева е достатъчно и ще постигне целите на наказанието - да въздейства възпитателно и превантивно на А. Х.. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно възражението на подсъдимия за допуснато съществено процесуално нарушения, довело до ограничаване на неговото право на лична защита, доколкото в хода на съдебните прения пред първия съд не му е даде възможност да упражни това свое право. Настоящият съдебен състав намира, че не е съществено процесуално нарушение отсъствието в съдебния протокол на изрична покана на съда към подсъдимия за лична защита по време на съдебните прения. В практиката си ВКС е изразил становище, че обстоятелството, че съдът не е записал в съдебния протокол дали подсъдимият има да добави, или да отхвърли нещо към казаното от защитата при провеждане на съдебните прения, не е довело до ограничаване на процесуалните му права и не може да се приеме като съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай, предмет на разглеждане в Решение № 343/20.06.2001 г. по н. д. № 278/2001 г., II н. о., съдът е преценил, че подсъдимият е бил защитаван от двама защитници, като напълно е било гарантирано правото му на защита в наказателното производство, какъвто е именно и настоящият случай. Формалната липса на покана от съда към подсъдимия да се изкаже по време на съдебните прения не е съществено процесуално нарушение, след като правата са му били разяснени в хода на съдебния процес и той не е упражнил това свое право. Освен това в последната си дума подсъдимият отново е имал възможността да изрази отношението си към обвинението и се е придържал към заявеното от неговите защитници, като е поискал да бъде оправдан, поради което и пропускът на съда да бъде поканен подсъдимият да се изкаже в хода на съдебните прения не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до извода за отмяна на постановената присъда. Друго би било положението обаче, ако подсъдимият не е бил защитаван от защитник в наказателното производство и сам е реализирал правото си на защита. В този случай, ако е бил лишен от възможността да изнесе своята защитна реч, това неминуемо ще представлява съществено процесуално нарушение и респ. е основание за отмяна на постановената присъда, тъй като не му е била дадена възможност да реализира в пълнота правото си на защита, какъвто не е настоящият случай. При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав Ето защо присъдата следва да бъде изменена в посочената част на основание чл. 334‚ т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК, а в останалата й част бъде потвърдена, на основание чл. 338 от НПК. Воден от горното Съдът