Решение № 594 от 23.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1145/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от 27.08.2021 г. на „В. - 80“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: Благоевград, [улица], представлявано от упраВ.еля В. Н. В., срещу Ревизионен акт № Р-22000120004106-091-001/10.02.2021 г., издаден от В. А. В. - орган, възложил ревизията и Б. С. К. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1222/11.08.2021 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – [населено място], в частта му, с която са установени допълнително задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 17 063.33 лева и съответната лихва за забава в размер на 2 070, 41 лева, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Е. Т.“ ЕООД с [ЕИК], за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., както и в частта, с която са установени допълнително задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък /КД/, за съответните данъчни периоди за 2019 г. в размер на 6 984, 17 лева и съответните лихви в размер на 2 450, 00 лева, вследствие на непризнати разходи по фактури на „Е. Т.“ ЕООД. В жалбата се излагат съображения, че обжалваният ревизионен акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и принципи на данъчния процес, а именно: осигуряване и гарантиране право на защита в процеса, на служебно начало и обективност при извършване на ревизията, всестранност и пълнота на доказателствата и др. Сочи се, че при издаването на акта са нарушени основните принципи на административното производство съгласно чл. 3, чл. 5, чл. 6 и чл. 37, ал. 1 от ДОПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице (РЛ) за установяване на задължения за корпоративен данък по ЗКПО и по ЗДДС в посочените размери за процесните периоди. По същество се иска от съда постановяването на съдебно решение, с което атакуваният РА да бъде отменен. В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез процесуалния си предстаВ.ел, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът, чрез процесуалния си предстаВ.ел, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доводите за правилност и законосъобразност на оспорения ревизионен акт са разВ.и подроно в депозирани по делото писмени бележки. По делото са събрани писмени доказателства. Изслушано е заключение от съдебно-счетоводна експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото. След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят „В...-80" ООД е вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията с капитал от 5 000, 00 лв. със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], като същото се управлява и представлява от В. Н. В. и Т. К. В.. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е строителство на жилищни и нежилищни сгради. Със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – София / на л. 28 – л. 29 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /, са определени длъжностни лица от дирекцията, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22000120004106-020-001/09.07.2020 г. на Началник сектор в ТД на НАП – София / на л. 58 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /, е възложено да бъде извършена ревизия на оспорващото дружество за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и задължения за ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Определени са и длъжностните лица, които да извършат въпросната ревизия: Н. Ц. Р. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д. С. Х. – главен инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 22.07.2020 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път / на л. 60 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22000120004106-020-002/21.10.2020 г. на Началник сектор в ТД на НАП – [населено място] / на л. 61 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/, е продължен срокът за извършване на ревизията до 20.11.2020 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22000120004106-020-003/11.12.2020 г. на Началник сектор в ТД на НАП – [населено място] / на л. 64 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/, е определен друг член на ревизионния екип – на мястото на Н. Р., а именно Б. К.. Във връзка с определянето на друг член на ревизионния екип е представено Решение № Р-220001120004106-098-001/11.12.2020 г. на Началник сектор в ТД на НАП – [населено място] / на л. 480 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/, с което се изземва разглеждането и решаването на Р-22000120004106 от Н. Ц. Р. и се възлагат правомощията по извършването на Б. С. К.. Като доказателство по делото е приета Заповед № РД-01-721/10.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – София / на л. 473 – л. 474 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /, с която е освободена Н. Р. от изпълнението на функциите на ръководител на екип, считано от 10.12.2020 г. и е разпоредено Б. К. да изпълнява тези функции за периода от 10.12.2020 г. до 28.02.2021 г. вкл. Приети като доказателства по делото са болнични листове, издадени на Н. Р. в периода от 16.12.2020 г. до 02.09.2021 г., с посочен период на болнични от 05.12.2020 г. до 02.09.2021 г. / на л. 474 – л. 478 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22000120004106-092-001/14.12.2020 г. / на л. 103 – л. 113 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на оспорващото дружество на 15.12.2020 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ / на л. 114 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /. Срещу РД е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението е обсъдено в РА, като е прието за процесуално допустимо, но по съществото си за неоснователно. Въз основа на ревизионния доклад е съставен оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-22000120004106-091-001/10.02.2021 г., издаден от В. А. В. - орган, възложил ревизията и Б. С. К. - ръководител на ревизията / на л. 67 – л. 70 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. /. Ревизионният акт е бил връчен на оспорващото дружество на 18.02.2021 г. / разписка на л. 72 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Същият е бил обжалван по реда на чл. 152, ал. 1 от ДОПК с жалба до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място], при ЦУ на НАП - [населено място] / на л. 44 – л. 51 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. В хода на ревизията е установено, че през 2019 г. „В.-80“ ООД е отчело по дебита по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ сумата от 69 841, 67 лв., представляваща данъчната основа на 11 от фактурите, издадени от „Е. Т.“ ЕООД. Органите по приходите са посочили, че осчетоводените по тези фактури разходи не отразяват вярно стопанските операции, предвид установеното в частта на определените задължения по ЗДДС. С РА на основание чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО е увеличен СФР със сумата от 69 841, 67 лв. Съгласно РА на „В.-80“ ООД са установени задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 29 038, 01 лв. и лихви в размер на 2 298, 13 лв., при декларирани от задълженото лице ДДС за внасяне в размер 10 311, 58 лв., който е внесен с лихви за забава в размер на 117, 05 лв., както и корпоративен данък за 2019 г. в размер на 9 564, 08 лв. и лихви в размер на 597, 80 лв. при деклариран от задълженото лице КД в размер на 1 806, 89 лв, който не бил внесен. РА е обжалван в частта, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за ДДС в размер на 17 063.33 лева и съответната лихва за забава, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Е. Т.“ ЕООД с [ЕИК], за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., както и в частта, с която са установени допълнително задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък /КД/, вследствие на непризнати разходи по фактури на „Е. Т.“ ЕООД в размер на 69 841.67 лева, ведно със съответните лихви. Установено е, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е строителство на жилищни и нежилищни сгради. По време на извършване на ревизията, на 12.08.2020 г. е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р-22000120004106-040-001/23.07.2020 г., с което са изискани писмени обяснения, счетоводни регистри – аналитични по сметки „Стоки“, „Клиенти“, „Доставчици“, „Готова продукция – СМР“ от „В. – 80“ ООД. Изрично е изискано предоставянето на счетоводна отчетност – синтетична и аналитична по обекти за отчитане на СМР по обекти. Изискани са търговски и банкови документи за ревизираните периоди, справки за налични активи – недвижими имоти, МПС и др., като от ревизираното лице са представени документи с вх. №53-00-2256/02.09.2020 г. – справки образци от 1 до 4 /без 5/, оборотни ведомости за ревизираните периоди, счетоводни справки, сключени договори с доставчици, приемо-предавателни протоколи, фискални бонове, банкови извлечения и др. Съгласно писмени обяснения от упраВ.еля дружеството се финансира от стопанската си дейност. Не били представени аналитични счетоводни сметки. Дружеството е представило 13 бр. Фактури, издадени му от „Е. Т.“ ЕООД, 9 протокола, стокова разписка № 585/02.02.2019 г., 3 договора, фискални бонове, хронологичен регистър на сметка № 602 „Разходи за външни услеги“ и № 601 „Разходи за материали. / л.148-255 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С Протокол №Р-22000120004106-ППД-001 от 22.07.2020 г. към доказателствата, събрани в хода на ревизията, са присъединени документи и доказателства, събрани от органите по приходите при направена на жалбоподателя проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол №П-22000119218440-073-001 от 22.06.2020 г. На основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Е. Т." ЕООД с [ЕИК], приключила с Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП / П-22221420126551-141-001/30.09.2020 г. /л.117-119 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/, като е изготвено и връчено по реда на чл. 32 ДОПК Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №Р-22221420126551-040-001/29.07.2020 г., с което са изискани заверени копия на фактури към „В.-80“ ООД, да посочат предходен доставчик, да представят оригинални документи за транспортиране на стоката, да посочат място и дата на предаване на стоката, да предоставят информация за кадрови, технически и технологичен потенциал за извършване на фактурираните услуги и др. / л.120-123 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С писмо вх. № 53-00-2256А2/17.11.2020 г. „Е. Т.“ ЕООД е предоставило в ТД на НАП София 13 бр. Фактури, 3 бр. Договори за строителство и приемо-предавателни протоколи / л. 128-147 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С писмо вх. № 53-00-2256А3/07.12.2020 г. „Е. Т.“ ЕООД е предоставило в ТД на НАП София 2 бр. Договор за СМР и 5 бр. Фактури от доставчици / л. 76- от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. На 17.11.2020 г. от „Е. Т.“ ЕООД на проверяващите от ревизиращия екип са предоставени следните договори, съгласно които: На 18.08.2019 г. между жалбоподателя и „Е. Т.“ ЕООД е сключен договор с предмет изпълнение на СМР за обект „Производствен механичен цех“ [населено място], общ. Благоевград, за срок 30 дни и цена 20000, 00 лева. / л. 132 гръб – 135 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото / На 20.08.2019 г. между жалбоподателя и „Е. Т.“ ЕООД е сключен договор с предмет изпълнение на СМР за обект „Реконструкция на съществуваща сграда в музей“ [населено място], за срок 90 дни и цена 25000, 00 лева. / л. 130 гръб – 13 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото 5/ На 02.09.2019 г. между жалбоподателя и „Е. Т.“ ЕООД е сключен договор с предмет изпълнение на СМР за обект „Ремонт на пешеходни пространства и открити площи в учебен корпус № 1 на ЮЗУ „Неофит Рилски“, за срок до 30.09.2019 г. и цена до 36000, 00 лева без ДДС./ л.128 гръб – 130 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /. За извършените и приети СМР са съставени фактури, касови бележки, протоколи образец № 19, предоставени на проверяващите от ревизиращия екип при извършена ревизия на 02.09.2020 г. от ревизираното лице, а касоВ.е бележки в цялост са предоставени на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза: За обект: Ремонт на пешеходни пространства и открити площи в Учебен корпус № 1 на ЮЗУ „Неофит Рилски“ били издадени: Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 07.09.2019 г. – ремонт на пешеходни пътеки – полагане на изравнителна основа от армиран бетон на 10-15 см. /материалите са доставка на възложителя/ и почистване на бетонни късове, измиване на бетонна основа, ръчно подравняване на основа от натрошен камък, на стойност 2 200, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 2 640, 00 лв., всичко 2 640, 00 лв. с ДДС, с посочване на ед. мярка, количество, ед. цена и стойност /л. 140 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „СМР, съгласно Акт Образец 19, на стойност 2 200, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 2 640, 00 лв., всичко 2 640, 00 лв. с ДДС. / л.140 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Протокол № 2 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 18.09.2019 г. – полагане на изравнителна замазка, градински бордюр и линеен отводнител, на стойност 7 900, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 580, 00 лв., всичко 9 480, 00 лв. с ДДС, с посочване на ед. мярка, количество, ед. цена и стойност /л. 143 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „СМР, съгласно Акт Образец 19, на стойност 7 900, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 580, 00 лв., всичко 9 480, 00 лв. с ДДС. / л.143 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Протокол № 3 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 30.09.2019 г. – полагане на армирана изравнителна замазка и термолющен гранит, с ДДС, на стойност 7 891, 67 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 578, 33 лв., всичко 9 4700, 00 лв. с ДДС, с посочване на ед. мярка, количество, ед. цена и стойност / л. 142 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „СМР, съгласно Акт Образец 19, на стойност 7 891, 67 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 578, 33 лв., всичко 9 4700, 00 лв. с ДДС. / л.142 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Протокол № 1 за установяване завършването и заплащане на строителни и монтажни работи от 22.10.2019 г. - полагане на изравнителна замазка и термолющен гранит. /л. 136 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № 10...177/ от 22.10.2019 г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „СМР, съгласно Акт Образец 19, на стойност 4000 лв. без ДДС [рег. номер]. с ДДС. /л.136 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край /л.246 л. от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Протокол № 2 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 28.10.2019 г. – полагане на изравнителна замазка и термолющен гранит, градински бордюр, на изравнителна основа от армиран бетон, бетонен линеен отводнител, почистване на бетонни късове, измиване на бетонна основа, ръчно подравняване на основа от трошен камък. / л. 137 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Била издадена фактура № 10...179/ от 28.10.2019 г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „СМР, съгласно Акт Образец 19, на стойност 5 783, 33 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 156, 67 лв. всичко 6 940, 00 лв. с ДДС. /л.137 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край /л.245 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 10.12.2019 г. – полагане на армирана изравнителна замазка и термолющен гранит – материалите са доставка на възложителя. / л. 145 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „Полагане изравнителна замазка и гранит в обект „ремонт на пешеходни открити площи УК-ЮЗУ Н. Рилски, на стойност 7 900, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 580, 00 лв., всичко 6 480, 00 лв. с ДДС. / л.145 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край / л.249 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. За обект: Производствен механичен цех в имот с планоснимачен номер: 502010, находящ се в Промищлена зона С. [населено място] община Благоевград били издадени: Протокол № 2 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 16.11.2019 г. – подравняване и трамбоване на земното легло, доставка на трошена фракция и трамбоване с фибро валяк. / л. 138 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „разнасяне и трамбоване на трошена настилка на обект „Производствен механичен цех“ [населено място], общ. Благоевград, на стойност 4 950, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 990, 00 лв., или всичко 5 940, 00 лв. с ДДС. / л.138 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Касовата бележка, четлива, в цялост, издадена на 21.11.2019 г. за сумата [рег. номер]. /л.219 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край /л.248/. Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 16.11.2019 г. – изкоп на земни маси, натоварване и транспорт до 5 км. /л. 139 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Била издадена фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „Извършване СМР – изкоп на обект „Производств механичен цех“ [населено място], общ. Благоевград, на стойност 6 616, 67 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 323, 33 лв., или всичко 7 940, 00 лв. с ДДС. /л.139 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край / л.247 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е и фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „Аванс обект: „Производствен механичен цех и производствена зона струмско, на стойност 7 283, 33 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 456, 67 лв., всичко 8 740, 00 лв. с ДДС. /л.147 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край / л.248 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. За обект: Реконструкция на съществуваща сграда в музей в УПИ ХLIV 603.1710, кв. 53, [населено място]“: Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 25.11.2019 г. – направа на вертикален кофраж и монтаж на армировка, на стойност 7 900, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 580, 00 лв., всичко 9 480, 00 лв. с ДДС, с посочване на ед. мярка, количество, ед. цена и стойност /л. 144 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „Извършване СМР-ВЕРБ. Кофраж, монтаж армировка в обект „реконструкция на съществуваща сграда в музей“ – [населено място], на стойност 7 900, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 580, 00 лв., всичко 9 480, 00 лв. с ДДС. /л.144 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Касовата бележка е четлива, в цялост, издадена на 25.11.2019 г. за сумата от 9480, 00 лв. /л.220/. На л.247 фактурата е представена с отбелязване само в долния й край. Била издадена и фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „Аванс 30 % съгласно договор за обект: Реконструкция на съществуваща сграда в музей – [населено място], на стойност 6 500, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 300, 00 лв., всичко 7 800, 00 лв. с ДДС. / л.147 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Касовата бележка издадена, четлива, в цялост, на 27.11.2019 г. за сумата [рег. номер]. / л.218 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/ и на 28.11.2019 г. за сумата [рег. номер]. / л.218 л.142 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Протокол № 2 за установяване завършването и за заплащане на строителни и монтажни работи от 16.12.2019 г. – направа на вертикален кофраж, монтаж на армировка, монтаж и демонтаж на скеле, изливане на бетон В 20, полагане на ЕПС по стени, с приспадане на аванс 6 500, 00 лв., на стойност 8 200, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 640, 00 лв., всичко 9 840, 00 лв. с ДДС, с посочване на ед. мярка, количество, ед. цена и стойност /л. 146 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена е фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „Вертикален кофраж, монтаж армировка, монтаж и демонтаж скеле в обект „Реконструкция на съществуваща сграда музей [населено място]“, на стойност 8 200, 00 лв. без ДДС, ДДС 20 % - 1 640, 00 лв., всичко 9 840, 00 лв. с ДДС. / л.146 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край /л.249 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Стокова разписка № 585/02.02.2019 г. за баумит, шпакловка, мрежа баумит, ъгъл с мрежа, дюбел, грунд, мазилка на стойност 8191, 67 без ДДС, ДДС – 1638, 33, всичко 9830, 00 с ДДС / л.141 гръб от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Издадена фактура № [интернет адрес] г., с доставчик „Е. Т.“ ЕООД и получател „В.-80“ ООД, платена в брой, с предмет „материали за топлоизолация, на стойност 8191, 67 без ДДС, ДДС – 1638, 33, всичко 9830, 00 с ДДС /л.141 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С фактурата е представена касова бележка с отбелязване само в долния й край /л.245 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Разплащането е осъществявано по касов път, като всяко разплащане е документирано с наличен и регистриран в НАП касов апарат на „Е.“ ЕООД, регистриран в обект за продажба на автомобили и мотоциклети в [населено място]. „В.-80“ ООД е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 17 063, 33 лв. в периодите м. 09, м. 10, м. 11, и м.1 2019 г. по 13 броя фактури, издадени от „Е. Т.“ ЕООД. На 07.12.2020 г. на проверяващите от ревизиращия екип от „Е. Т.“ ЕООД са предоставени и 2 договора, сключени с предходни доставчици – „А. К. Д.“ ЕООД, [ЕИК] и „Е. К. Т.“ ЕООД, с [ЕИК], както и издадени от тях фактури. В хода на ревизираното производство е установено, че ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 17 063, 33 лв. в периодите м.09, м.10, м.11 и м.12.2019 г. по 13 фактури, издадени от „Е. Т.“ ЕООД, като фактурите са с предмет както следва: Фактури № [интернет адрес] г., № [интернет адрес] г., №[интернет адрес] г., №[интернет адрес] г. и №[интернет адрес] г., с данъчна основа на обща стойност в размер на 27 674, 33 лв. и ДДС в общ размер на 5 556, 67 лв. к предмет „СМР съгласно акт 19; Фактура № [интернет адрес] от 28.10.2019 г. с предмет „материали за топлоизолация“ на стойност 8191, 87 лв. и ДДС в размер на 1 638, 33 лв.; Фактура № [интернет адрес] от 28.11.2019 г. с предмет „аванс 30% съгласно договор за обект: реконструкция на съществуваща сграда в музей – [населено място] на стойност 6500, 00 лв. и ДДС 1300, 00 лв. изкоп на обект производствен механичен цех в [населено място], реконструкция на съществуваща сграда в музей – [населено място]“, с данъчна основа в размер на 6500, 00 лв. и ДДС в размер на 1300, 00 лв.; Фактура № [интернет адрес] от 25.11.2019 г. с предмет „извършване на СМР – верб кофраж монтаж армировка обект: „реконструкция на съществуваща сграда в музей-[населено място]“ с данъчна основа в размер на 6875, 00 лв. и ДДС в размер на 1025, 00 лв.; Фактура № [интернет адрес] от 22.11.2019 г. с предмет „извършване на СМР – изкоп на обект: производствен механичен цех [населено място], общ. Благоевград“ с данъчна основа в размер на 6616, 67 лв. и ДДС 1323, 33 лв.; Фактура № [интернет адрес] от 21.11.2019 г. с предмет „разнасяне и трамбоване на трошена настилка“ на обект: производствен механичен цех [населено място], общ. Благоевград“ с данъчна основа в размер на 4950, 00 лв. и ДДС 990, 00 лв.; Фактура № [интернет адрес] г. с предмет „аванс 30% обект: производствен механичен цех и производство зона Струмско“ с данъчна основа в размер на 7283, 33 лв. и ДДС в размер на 1456, 67 лв.; Фактура № [интернет адрес] от 16.12.2019 г. с предмет „вертикален кофраж; монтаж армировка; демонтаж скеле обект „реконструкция на съществуваща сграда музей [населено място]“, с данъчна основа 6415, 00 лв и ДДС 1640, 00 лв.; Фактура № [интернет адрес] от 11.12.2019 г. с предмет „полагане изравнителна замазка и гранит обект: Ремонт на пешеходни открити площи УК – ЮЗУ „Н. Рилски“ с данъчна основа 7900, 00 лв. и ДДС 1580, 00 лв.; В резултат на извършената насрещна проверка на „Е. Т.“ ЕООД е установено, че ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32, ал.6 ДОПК, тъй като дружеството не е открито на декларирания адрес за кореспонденция, не е активирало електронната си поща и в указания срок не са представени изисканите доказателства и писмени обяснения. Констатирали, че по данни на ИС на НАП, дружеството е регистрирано по ЗДДС на 01.09.2014 г. и дерегистрирано на 01.04.2020 г., като в дневниците си за продажби не е включило фактури, както следва: № 224/21.11.2019 г., №225/22.11.2019 г., №227/25.11.2019 г. и №230/28.11.2019 г., че не е имало назначени по трудов договор, не е подавало справки за работещи по извън трудови правоотношения. Приели, че с писмо ото 07.12.2020 г. от „Е. Т.“ ЕООД са представени процесните фактури, протоколи и договори, сключени с жалбоподателя, 2 договора, сключени с предходни доставчици – „А. К. Д.“ ЕООД, [ЕИК] и „Е. К. Т.“ ЕООД, с [ЕИК], както и издадени от тях фактури. Установили, че подизпълнителят „А. К. Д.“ ЕООД е издало към „Е. Т.“ ЕООД опростена фактура № 2020001098/03.08.2020 г. за 35 100, 00 лв. Посочили, че не са представени счетоводни документи за отразяване на реално извършени стопански операции – СМР услуги, че не са представени платежни документи за доказване извършване плащане от страна на „Е. Т.“ ЕООД към „А. К. Д.“ ЕООД, но е представен договор за изпълнение на СМР с предмет разнасяне и трамбоване на трошена настилка на обект „Производствен механичен цех“, [населено място], общ. Благоевград. Установили също, че по данни на ИС на НА, „А. К. Д.“ ЕООД няма персонал по трудови правоотношения, не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019 г., няма начислени и внесени ЗОВ за 2019 г. и 2020 г., има задължения в особено големи размери за здравноосигурителни вноски за периода до 2018 г. След анализ на доказателствата, органите по приходите направили извод, че издадената фактура към „Е. Т.“ ЕООД е с дата на доставка извън обхвата на ревизионното производство и в период след издаване на пряката доставка към жалбоподателя, като фактурата не е кредитирана като годно доказателствено средство, а е прието, че същата е съставена с цел облага за жалбоподателя. За другия подизпълнител „Е. К. Т.“ ЕООД приели, че са представени фактури № 4000000394/30.08.2019 г. за сумата от 8820, 48 лв., № 4000000401/08.09.2019 г. за сумата от 9940, 00 лв., № 4000000399/04.09.2019 г. за сумата от 9980, 00 лв. № 4000000396/01.09.2019 г. за сумата от 9980, 00 лв., договор за изпълнение на СМР, сключен от „Е. Т.“ ЕООД с изпълнителя „Е. К. Т.“ ЕООД и с предмет извършване на СМР – кофраж и армировка на обект „Реконструкция на съществуваща сграда в музей“, [населено място]. По данни на ИС на НАП установили, че дружеството е имало назначени по трудови договори лица на длъжности серВ.ьори, готвачи, бармани, снабдители, чиито професии нямат нищо общо със строителните дейности, описани в договора и фактурите, че дружеството не е издало ГДД по чл.92 ЗКПО за 2019 г., няма внасяни ЗОВ за 2019 г. и 2020 г., има задължения по ЗОВ в особено големи размери. Ревизиращите посочили, че прекият доставчик – „Е. Т.“ ЕООД не е представил доказателства за счетоводното отразяване на стопанските операции, свързани с издадените му фактури от предходните доставчици. Установили още, че от „Е. Т.“ ЕООД не е представило фискални бонове за заплащане на фактурите, макар в тях да било посочено разплащане в брой. При анализ на документите установили също, че с три договора между „В.-80“ ООД възложител и „Е. Т.“ ЕООД изпълнител от 18.08.2019 г., от 20.08.2019 г. и от 02.09.2019 г. е уговорено извършването на следните обекти: „Производствен механичен цех“ [населено място]“, общ. Благоевград; „Реконструкция на съществуваща сграда в музей“ – [населено място]; „Ремонт на пешеходни пространства и открити площи в учебен корпус № 1 на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Приели, че всички договори са със срок за изпълнение 30 дни и уговорена твърда цена. Приели са, че са представени и протокли - № 1/07.09.2019 г. за ремонт на пешеходни пътеки-полагане на изравнителна основа от армиран бетон и почистване на бетонни късове; № 2/18.09.2019 г. – полагане на изравнителна замазка, градински бордюр и линеен отводнител; № 3/30.09.2019 г. – полагане на изравнителна замазка и термолющен гранит; № 1/22.10.2019 г. – полагане на изравнителна замазка и термолющен гранит; № 2/28.10.2019 г. – полагане на изравнителна замазка и термолющен гранит, градински бордюр и линеен отводнител, почистване на бетонни късове, като към протокола е приложена стокова разписка № 585/02.02.2019 г. за баумит, шпакловка, мрежа баумит, ъгъл с мрежа, дюбел, грунд, мазилка; № 1/16.11.019 г. – изкоп на земни васи, натоварване и транспорт; № 2/16.11.2019 г. – подравняване и трамбоване на земно легло, доставка на трошена фракция и трамбоване с мибро валяк; № 2/16.11.2019 г. – направа на вертикален кофраж, монтаж на армировка, монтаж и демонтаж на скеле, изливане на бетон Ф 20, полагане на ЕСП по стени и № 1/10.12.2019 г. – полагане на армирана изравнителна замазка и термолющен гранит или павета. Ревизиращите приели също, че към фактурите, представени от ревизираното дружество са приложени копия на фискални бонове, при които е видно, че същите са копирани не в цялост и не е видно цялостното им съдържание, а единствено информацията за номера на фискалното устройство и фискалната памет. При извършена проверка в ИС на НАП, установили, че „Е. Т.“ ЕООД има регистриран касов апарат в обект за продажба на автомобили и мотоциклети в [населено място]. След анализ на описаните доказателства, предоставени от ревизираното дружество и доставчика, органите по приходите достигнали до извода, че „Е. Т.“ ЕООД не е реален изпълнител на доставките, а освен това и ревизираното дружество не разполага с доказателства, че реално е получило услугите и материалите, предмет на фактурите от посочените подизпълнители. В резултат на установеното с РА е отказано приспадането на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Е. Т.“ на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС във връзка с чл.9 ЗДДС. Ревизионния акт е оспорен по административен ред. По подадената жалба Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП – [населено място], се е произнесъл с Решение № 1222/11.08.2021 г. / на л. 20 – л. 26 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /, с което ревизионният акт е потвърден в оспорената част – в частта му, с която са установени допълнително задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 17 063.33 лева и съответната лихва за забава, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Е. Т.“ ЕООД с [ЕИК], за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., както и в частта, с която са установени допълнително задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък /КД/, вследствие на непризнати разходи по фактури на „Е. Т.“ ЕООД в размер на 69 841.67 лева, ведно със съответните лихви. С жалбата е представена справка за услугов поток, а с допълнението към нея и три граждански договора за наети лица от „А. К. Д.“ ЕООД. С Решението е прието, като факти и правни изводи, установеното с РА и след анализ на нормативната уредба и след като е обсъдил възраженията на жалбоподателя е прието, че спорът е относно наличието на реално извършени доставки на услуги и стоки/материали от „Е. Т.“ ЕООД, предмет на издадените от него фактури към ревизираното дружество, като преценката относно наличието на реална доставка на стоки и услуги е лезултат от съпоставка и анализ на множество и различни по характера си документи. Прието е с решението, че ревизиращият орган е спазил нормативните изисквания, свързани със събирането на доказателствата и установяване на факти и обстоятелства, релевантни към определяне на задълженията на дружеството. Прието е също, че пет от спорните фактури са с обща формулировка „СМР, съгласно акт образец 19“, като подобно описание е в нарушение на изискванията на чл.114, ал.1, т.9, т.10, т.11 ЗДДС – във фактурите не са посочени количеството и вида на стоката, информация за възникване на данъчното задължение и единичната цена без данъка конкретно за фактура № [интернет адрес] от 28.10.2019 г. с предмет „материали за топлоизолация“. Направен е извод, че процесните 6 фактури не отговарят на изискванията на чл.71, т.1 ЗДДС. Прието е също, че две фактури - № 10...№ 230/28.11.2019 г. и № [интернет адрес] от 20.12.2019 г., документират плащане на аванс, което означава, че предмет на доказване на първо място е превеждането на документирания аванс и на второ място обвързването му с извършването на реална доставка. Прието е, че фискалните бонове, информацията на които не е в цялост, а е копиран частично /само в долната част, съдържаща информация за номера на фискалната памет и фискалното устройство, поради което не е можело да се направи анализ на фискалните бонове, без информация за наименованието на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги“у за стойността на сделката. Посочено е също, че от страна на доставчика не са ангажирани дневни финансови отчети от фискалните му устройства. Добавено е също, че доколкото в част от фактурите са документирани различни видове СМР, то на обжалване подлежат обстоятелства, свързани с техническата и кадрова обезпеченост на фактическия изпълнител на услугата, а в случая „Е. Т.“ ЕООД признавал, че не е фактическият изпълнител на СМР, тъй като е ангажирал доказателства за ползване на подизпълнител и тъй като придружителните писма, с които са представени доказателствата от прекия изпълнител са след приключване на насрещната проверка – при която е установено, че на адреса за кореспонденция на дружеството не се намира негов офис и не е генерирано съобщение за връчване на ИПДПОЗЛ, то те били в условия, които поставяли под съмнение авторството на представените доказателства, като съмнение будело и обстоятелството, че придружителните писма са подписани от името на управителя К. Г., чиито подпис се различавал от нотариално завереното съгласие с образец от подписа, публикувано в Търговския регистър, а същото се отнасяло и за подписа му, положен в договорите и протоколите. Прието е също, че наличието на материален и кадрови ресурс, както и технически капацитет са обстоятелства, относими за установяване на фактическия изпълнител на доставката и тъй като с договорите за подизпълнителите изпълнителят „Е. Т.“ ЕООД са приложени единствено фактури на предходните доставчици, а липсват документи за разплащане, доказателства за осчетоводяване на услугите, както при прекия доставчик, така и при предходните, то трудно би могло да се обоснове реалност на доставките. Прието е, че в част от протоколите са вписани транспортни услуги, за които не били представени доказателства за използване на МПС, маршрут, водач и др., доказващи реалността им, а освен това с Протокол № 1/16.12.2019 г. „Е. Т.“ ЕООД било предало завършени СМР, като излят бетон В20 и полагане на ЕПС по стени, за които няма фактури за покупка. От всичко гореизложено се налагало извод, че протоколите за приети СМР от „Е. Т.“ ЕООД са съставени за целите на ревизионното производство и не отразявали реално извършени услуги и вложени материали, съответно издадените въз основа на тях фактури също не отразявали реални доставки по смисъла на чл.69 ЗДДС. Отделно от гореизложеното, е прието, че не е доказан трудов ресурс за изпълнение на доставките, с оглед на това, че подизпълнителите не разполагали с квалифициран персонал за извършване на видовете СМР, тъй като наетите от него лица са серВ.ьори, готвачи, бармани и снабдители, а „А. К. Д.“ ЕООД не разполага с персонал. Като ИД Директорът на ОДОП София извършил служебна проверка, във връзка с представените с жалбата до него три граждански договора, при която установил, че сключените от „А. К. Д.“ ЕООД договори с лицата Г. В. Н., С. С. Н. и С. И. Х. са подавали ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а „А. К. Д.“ ЕООД няма подадена справка по реда на чл.73 ЗДДФЛ, както за 2019, така и за 2020 г., като в този случай не може да се обосноват реално получени доставки на услуги. В заключение при обсъждане на РА в частта на ЗДДС, е прието, че в случая РА е съобразен и с практиката на СЕС, която при различна фактическа обстановка, по същество, навсякъде намира, че правото на данъчен кредит е свързано с осъществена реална доставка. Сочи се, че нито Директива 2006/112/ЕО, нито практиката на СЕС обаче ограничават по някакъв начин възможностите за изследване на въпроса дали доставката е осъществена реално и дали, ако е осъществена, не се разминава с отразеното във фактурата /напр. По отношение на посочения доставчик/, и получателят е могъл да знае за това. В решението е цитирана и т.32 от Решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/2011 г., където съдът е напомнил, че всяка прилагаща юрисдикция е задължена, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят на спорните доставки може да упражни право на приспадане на основание тези доставки. Заключено е в решението, че изборът на сочения доставчик не е извършен на база на обективни търговско-икономически критерии, като страните не са целели предоставяне, съответно получаване на услуги и стоки, а само съставяне на данъчни документи, които да осигурят възможност за ползване на право на данъчен кредит за съответните периоди. Тези факти и обстоятелства навеждали на извода, че на ревизираното дружество е било известно участието му във формални сделки, без да има фактически осъществени престации и ако е имало такива, то те не са извършени пряко от издалия съответната фактура стопански субект. Изложени са твърдения още в решението, че ползването на приспадане на данъчен кредит по документи с невярно съдържание, които не са съставени в резултат на дейстВ.елно развили се търговски взаимоотношения, се квалифицират от СЕС като позоваване на правото на приспадане с измамна цел или с цел злоупотреба – Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, „Б.“ ЕООД, т.36, а ползването на данъчен кредит с измамна цел не се толерира от закона., като извод за наличие на такава следва да се направи въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и установените обективни данни. В решението в частта на ЗКПО е прието, че спорът в случая се свежда до законосъобразността на увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството с размера на отчетените разходи по фактурите, издадени от „Е. Т.“ ЕООД и тъй като в случая не са установени реално извършени стопански операции по издадените фактури с предмет различни видове СМР от „Е. Т.“ ЕООД, то съгласно Закона за счетоводството липсва задължение и основание за издаване на първичен счетоводен документ, което е в нарушение на принципа на „документалната обоснованост“, поради което не следва признаване на разходите на основание чл.26, т.2 ЗКПО, тъй като същите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Съгласно чл.3, ал. 3 ЗСч въвежда изискването предприятията да осъществяват счетоводството си въз основа на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване на изискванията за съставяне на документи, регламентирани в него, като с оглед на това е прието в решението, че отчетените във връзка с фактурите разходи се явяват необосновани, с произтичащите от това материално правни последици, а именно коригиране на финансовия резултат с тези разходи за целите на ЗКПО, поради което извършеното с РА увеличение на финансовия резултат в тази връзка е законосъобразно. Предвид всичко гореизложено е потвърден ревизионният акт в оспорената част. Решението на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – [населено място], е връчено по електронен път на ревизираното търговско дружество на 16.08.2021 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път / на л. 27 от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото /. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена на 27.08.2021 г. направо в Административен съд – Благоевград. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза / л.300-л.309 от от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. Вещото лице В. Й.-Х. е установило, че всички фактури по които е отказано правото на данъчен кредит са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството жалбоподател. В колона № 9 на Таблица 1 е посочен номера на счетоводната статия, с която е отразена доставката. Доставката на материалите за топлоизолация по фактура № 10000185/28.10.2019 г. са осчетоводени като Разходи за материали, а доставката на СМР по фактурите от № 1 до № 12 от Таблица 1 са осчетоводени като Разходи за външни услуги. Всички фактури по които е отказано правото на данъчен кредит издадени от „Е. Т.“ ЕООД са разплатени. Плащането е извършено в брой, с Разходни касови ордери. За извършените плащания са съставени счетоводни статии като е Дебитирана сметка 401/21 – доставчици, партидата на „Е. Т.“ – с цялата фактурна стойност и е Кредитирана сметка 501 – Каса. Номерата на РКО, с които са извършени плащанията по всяка фактура са посочени в колона № 10 на Таблица 1, а фискалните бонове – номер и дата, издадени от фискалното устройство на „Е. Т.“ са описани в колона 11 на Таблица 1. На въпрос 2 е отговорено, че доставките с изпълнител „Е. Т.“ ЕООД са използвани от получателя по тях „В.-80“ ООД за последващи облагаеми доставки, посочени подробно в изложението. За последващите доставки извършени от „В.-80“ ООД са издадени фактури. Всички тези фактури са осчетоводени като реализация на услуги, всички фактури са включени в Дневниците за продажби по ЗДДС в месеца, в който са издадени и съответно за тях е начислен дължимият ДДС. Съгласно отговора в експертизата по въпрос № 3, в новоформираната стойност на извършените последващи доставки са включени доставките от „Е. Т.“ ЕООД и работа от персонала на жалбоподателя. За доставките извършени от „Е. Т.“ ЕООД, стойността посочена във фактурата включва себестойността на СМР+планираната печалба, но за вида и стойността на отделните елементи /материали, техника, работна заплата и осигуровки/ експерта не разполага с информация. Съгласно отговор на въпрос № 4 от експертизата, всички процесни фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на дружеството като приход от продажба на услуги, съгласно предоставените разпечатки от „Е. Т.“ ЕООД. ВЛ е посочило счетоводните стати, които са съставени и е дало заключение, че фактурите за продажби издадени от „Е. Т.“ ЕООД с получател „В.-80“ ООД през месеците септември, октомври и декември 2019 г. са включени в Дневниците за продажби и за тези сделки е начислен ДДС, а фактурите издадени за м. Ноември 2019 г. не са включени в Дневник продажби и за тях не е декларирано пред НАП дължимото ДДС. На въпрос 5: Отразени ли са в счетоводството на доставчика „Е. Т.“ ЕООД през процесния период назначени лица по трудов договор и сключен договор за наемане на персонал от друго дружество и как тези взаимоотношения са намерили отражение в счетоводството на цитираното търговско дружество, ВЛ е отговорило, че няма предоставена информация по този въпрос от „Е. Т.“ ЕООД за наетия персонал. А на въпрос № 6 ВЛ е отговорило, че извършените СМР от „Е. Т.“ ЕООД [населено място] посочени във фактури с: № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 2 200, 00 лв; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 7 900, 00 лв; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 7 891, 67 лв; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 4 000, 00 лв; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 5 783, 33лв; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 7 900, 00 лв. са извършени на обект „Ремонт пешеходни пространства и открити площи в учебен корпус № 1 на ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград. Обща стойност без ДДС 35 675, 00 лв. Доставените материали от „Е. Т.“ ЕООД по фактура № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС 8 191, 67 лв., както и извършените СМР по фактури с №: № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 7 900, 00 лв.; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 6 500, 00 лв.; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 8 200, 00 лв. са извършени на обект „Реконструкция на съществуваща сграда в музей [населено място]“ с обща стойност без ДДС 30 791, 67 лв. Извършените СМР от „Е. Т.“ ЕООД [населено място] посочени във фактури с: № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 4 950, 00 лв.; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 6 616, 67 лв.; № [интернет адрес] г. на стойност без ДДС – 7 283, 00 лв. са извършени на обект „Производствен механичен цех в имот с планоснимачен № 502010, находящ се в промишлена зона Струмско, [населено място], общ. Благоевград, с обща стойност без ДДС 18 849, 67 лв. Вещото лице е приложило фискалните бонове в цялост, фактурите и приемо-предавателните протоколи. След зададени в допълнение въпроси в писмен вид от процесуалния предстаВ.ел на ответника, в съдебно заседание ВЛ е заявило, че фискалните бонове не са съвсем напълно нечетливи, че е ползвало лупа, каквато ползва често при разчитане на документи и е успяло да разчете дата, цена и издател, като във фискалния бон си е позволило да напише с молив това, което е разчело, тъй като с всеки изминал ден така са направени тези ленти, че наистина информацията изчезва от тях. На въпрос 2 е отговорило, че не е проверявало дневните отчети на „Е. Т.“ ЕООД поради факта, че фирмата не може да бъде открита, а документите, които е описало и е проверило, са на оспорващото дружество. ВЛ е посочило, че те плащат фактурата, имат разходен касов ордер, с който си изписват парите, който е единият документ и вторият, който върви с фактурата, е касовият бон, както и че има два документа за тази фактура за плащането. На трети въпрос ВЛ е отговорило, че изводите на стр.4 – стр.6 от експертизата са направени на база документи, предоставени от оспорващото дружество. Фирма „Е. Т.“ ЕООД, извършвайки услуга на оспорващото дружество, съставя протокол, заедно с фактура за приемане на строително-монтажните работи, които са извършени и този протокол с фактурата се предоставят на купувача, в случая оспорващото дружество, като първият екземпляр от фактурата, заедно с протокола, остават в купувача, т.е. в оспорващото дружество. В следващ етап, този протокол и фактура, и включените в него строително-монтажни работи, оспорващото дружество вече ги включва в последваща доставка, за която пък то издава протокол и фактура на фирмите, с които е работило. А изводите на стр.9 – стр.10, за да се установи къде са извършени тези доставки от „Е. Т.“ ЕООД, отново ВЛ е видяло от протоколите на оспорващото дружество, в които то включва тези доставки. Те работят примерно на обект „Неофит Рилски“ е заявило ВЛ, „Е. Т.“ ЕООД съставя протокол и тези строително-монтажни работи оспорващото дружество ги префактурира, но обектът е един и същ./ на л.461-462 от от Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Адм.съд-Благоевград, приобщено по делото/. С решение № 340/28.02.2023 г. по Адм. дело № 792/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград, съдът е обявил нищожността на Ревизионен акт № Р-22000120004106-091-001/10.02.2021 г., издаден от В. А. В. - орган, възложил ревизията и Б. С. К. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1222/11.08.2021 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – [населено място], в частта му, с която са установени допълнително задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 17 063.33 лева и съответната лихва за забава, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Е. Т.“ ЕООД с [ЕИК], за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., както и в частта, с която са установени допълнително задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за корпоративен данък /КД/, вследствие на непризнати разходи по фактури на „Е. Т.“ ЕООД в размер на 69 841.67 лева, ведно със съответните лихви и е изпратил административната преписка, на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК, на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – София, който да съобрази съдържащите се в мотиВ.е на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, и е осъдил НАП да заплати на „В.-80“ ООД сумата от 2 850, 00 лв., представляващи направени по делото разноски. С решение № 11719/29.11.2023 г. по Адм. дело № 5504/2023 г. по описа на ВАС е отменено решение № 340/28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 792/2021 г. на Административен съд – Благоевград и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.149 и чл.145, ал.1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22000120004106-020-001/09.07.2020 г. на Началник сектор в ТД на НАП – София, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК от В. В., по отношение на жалбоподателя „В.-80““ООД, с [ЕИК], като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе, като и е определен и ревизиращият екип. Впоследствие, от същия началник сектор при ТД на НАП - София, са издадени и заповедта за изменение на тази ЗВР, с която е удължен срокът за завършване на ревизията, както и заповедта за изменение на ревизиращия екип. Всички тези заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице, по електронен път, което е удостоверено с приложените по преписката удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, описани по-горе в настоящото изложение./ в тази насока Решение11719/29.11.2023 г. по адм. дело № 5504/2023 г./. В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: Б. С. К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) в ТД на НАП - София и Д. С. Х. на длъжност главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22000120004106-092-001/14.12.2020 г., връчен на ревизираното лице по електронен път, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В. А. В. на длъжност началник на сектор (възложил ревизията) и Б. С. К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) в ТД на НАП - София, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-22000120004106-091-001/10.02.2021 г., като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице. От страна на „В.-80” ООД, както бе посочено и по-горе, е било подадено възражение против РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението е обсъдено в РА, като е прието за процесуално допустимо, но по съществото си за неоснователно, а впоследствие е предприето в срок и обжалване по административен ред и на издадения ревизионен акт и е последвало издаването на Решение № 1222/11.08.2021 на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – [населено място] в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, с оглед постигнатото съгласие между жалбоподателя и директора на дирекция ОДОП София срокът за произнасяне на жалбата да бъде продължен до 11.08.2021 г. Ревизионното производство е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. Органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и компетентност, са изискали от ревизираното лице, неговият пряк доставчик, всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към извършваната ревизия. Направили са необходимите справки в наличните информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основа на какви доказателства, както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, а издаденият ревизионен акт е обоснован. От приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис. От изложеното до тук следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона за материална компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и обосновка. По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното: Спорният момент в настоящия разглеждан случай се свежда основно до това, налице ли са реално извършени процесните доставки на услуги – в случая извършени СМР, от посочения доставчик - „Е. Т.” ЕООД, т.е. налице ли са реално осъществени облагаеми доставки, а оттам и налице ли е право на данъчен кредит по издадените тринадесет фактури от този доставчик за посочения данъчен период - м.9, м.10, м.11 и м.12 2019 год., за който е изчислено, че възлиза в размер на 17 063, 33 лева или такива доставки не са извършени, както твърдят органите по приходите и следва на това основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер е отказано от органите по приходите с мотив за липса на реално осъществени доставки на услуги, като е прието, че в случая липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, като се налагало извод, че протоколите за приети СМР от „Е. Т.“ ЕООД са съставени за целите на ревизионното производство и не отразявали реално извършени услуги и вложени материали, съответно издадените въз основа на тях фактури също не отразявали реални доставки по смисъла на чл.69 ЗДДС, поради което е формулиран извод, че данъкът по издадените от тях фактури е начислен неправомерно. В този смисъл е формулиран извод, че при условие, че е издадена фактура и е начислен ДДС, без да е налице извършена стопанска операция, за дружеството не е налице основание за ползване на данъчен кредит в размер общо на 17063, 33 лева предвид разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС. Съдът намира, че не може да приеме за обосновано наличието на съществуване на изявление за данъчна измама и в решението на решаващия административен орган. Относно спорните 13 фактури, издадени от доставчика „Е. Т. ЕООД с предмет – СМР и 1 за доставка на материали, съдът приема, че са доказани предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и е установено наличие на реални доставки на стоки и услуги от доставчика. По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, правните последици от който могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Безспорно е прието в правната теория и практика, че признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. В този смисъл следва да се има предвид, че „услуга” по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обръщение като законно платежно средство). „Доставка на услуга” е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС). По арг. на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема е всяка доставка на стока и услуга (по см. на чл. 6 и 9), която е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС изисква фактическо наличие на резултат от осъществена доставка на услуга при получателя. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието „доставка на услуга”, може да се направи обоснованият извод, че нейното осъществяване се доказва с конкретно постигнатия резултат. Т.е. от гледна точка на ЗДДС е без значение как е постигнат резултатът от действията, а дали те са прехвърлени в патримониума на получателя. Когато се касае за доставка на услуга, след анализ на резултатите от конкретната доставка, следва да бъде удостоверен резултатът от извършената услуга при получателя и/или да бъдат представени доказателства за използване на полученото. Това от своя страна безспорно установява обстоятелството, че получателят е придобил предмета на доставката, което му дава основание да претендира данъчен кредит за платения във връзка с доставката ДДС. Съгласно действащата през процесния период нормативна уредба, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставките следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, както и да не са намерили проявление ограниченията на това право, визирани в чл. 70 от ЗДДС. Съгласно чл. 68 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Чл. 69, ал. 1 от ЗДДС съдържа изискването стоките или услугите, предмет на доставката, да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, за да има право лицето да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата). Следователно, и съгласно чл. 178 във връзка с чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит, да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. По силата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25 от ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги настъпва към момента на извършването им, като това е и релевантният факт, подлежащ на доказване от ревизираното лице, носещо доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК. В този смисъл основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е дейстВ.елното осъществяване на доставката - в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуги – СМР и доставка на материали, съгласно една от фактурите. Безспорно е, че изводът за липса на реална доставка е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната дейстВ.елност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на контрол, т. е. винаги следва да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл, при обжалването на ревизионния акт не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките като положителен и благоприятен за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, но и следва да бъде установено доколко изводът на органите по приходите за липса на реални доставки е логически и правно издържан. Реалното извършване на една доставка е положителен факт от дейстВ.елността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни доставчик и получател. Във връзка с това всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Настоящата инстанция счита, че във връзка с реалното извършване на доставки на услуги с предмет СМР по издадените от посочените доставчици фактури са събрани писмени доказателства, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите са дейстВ.елно извършени и предадени, следва всички събрани по делото доказателства да бъдат преценени в своята съвкупност. Съдът приема, че представените в хода на ревизионното производство и събраните в с.з. доказателства установяват наличие на реални доставки по фактурите, издадени от горепосочения доставчик. В хода на ревизионното производство и в по-късен момент от ревизираното лице и от доставчика са представени всички документи, с които са обективирани изследваните доставки, които по безспорен удостоверяват извършените доставки, т.е. безспорно удостоверяват вида и характера на услугите, фактическото предоставяне и приемане на конкретно извършените услуги – юридически факт, който законът определя като доставка на услуга. В хода на ревизионното производство както ревизираното лице, така и доставчика, макар и в по-късен момент, с оглед неоткриването му на адреса е представил всички документи, чрез които са обективирани насрещните волеизявления на страните относно фактическото осъществяване на насрещните им престации по спорните доставки. Реализираните между ревизираното лице и доставчиците в конкретната фактическа обстановка стопански операции (доставки) са материализирани в сключените между тях договори, протоколи за установяване на извършени СМР, фактури и касови бонове. По всички фактури са налице договори, в които са описани възложените на доставчика, включително с подизпълнителите СМР, протоколи за установяване на извършени СМР, в които подробно са описани извършените СМР като единична стойност, количество и обща стойност (предмет на сключения между страните договор), посочен е обектът, на който са извършени услугите. Всички договори и протоколи са подписани от страните по договора и съдържат информация относно извършените СМР по вид и количество. За извършените доставки, предмет на договора, доставчикът е издал данъчни фактури, по които е извършено плащане от страна на жалбоподателя, видно от касоВ.е бележки. Освен договорите, фактурите, протоколите, безспорно установените плащания по всяка една от доставките информационна следа за получаването на услуги от вида на процесните се съдържа в счетоводството на ревизираното лице. В РД и РА не се констатира нередовно водене на счетоводството на ревизираното лице, посочено е, че счетоводството е водено редовно, при спазване изискванията на Закона за счетоводството и при съобразяване с основните счетоводни принципи и счетоводни стандарти, в този смисъл на основание чл. 51 от ДОПК във връзка с чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили, още повече, че в конкретния случай счетоводните книги на ревизираното лице са изцяло в съответствие с всички други документи, чрез които са обективирани изследваните доставки. В този ред на мисли, неосчетоводавянето на 4 от фактурите при доставчика, не може да доведе до извод, че доставка не е извършено. На първо място, следва да бъде посочено, че посочените документите не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 ДР на ДОПК. На следващо място, представените от ревизираното лице и доставчика му документи са частни, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. По тази причина доказателствената сила на частните документи не следва да бъде изключвана a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна на липсата на каквато и да е доказателствена сила. Нещо повече, в конкретния случай, както бе посочено и по-горе, тези документи са представени както от ревизираното лице в хода на ревизионното производство, така и от доставчика, макр и в по-късен момент. Както вече бе посочено, тези доказателства не са оспорени от ответника и независимо, че имат характер на частни писмени доказателства, същите се кредитират от съда. Преценени в съвкупност, тези доказателства установяват наличие на реално осъществени СМР от доставчика „Е. Т.“ ЕООД. Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация писмени доказателства обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Процесните документи като писмени доказателствени средства са универсален и годен информационен източник /вж. чл. 49 от ДОПК/ и установяват с убедителността на пълно доказване изпълнението на постигнатите между ревизираното лице и негоВ.е доставчици договорености. Получените доставки са последващо реализирани от ревизираното лице, видно от т.2 от СЧЕ, но това обстоятелство не е предмет на спор между страните в производството. На първо място, отказът на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит е обоснован с това, че пет от спорните фактури са с обща формулировка, като подобно описание било в нарушение на изискванията на чл.114, ал.1, т.9, т.10, т.11 ЗДДС – във фактурите не били посочени количеството и вида на стоката, информация за възникване на данъчното задължение и единичната цена без данъка конкретно за фактура № [интернет адрес] от 28.10.2019 г. с предмет „материали за топлоизолация“, тъй като процесните 6 фактури не отговарят на изискванията на чл.71, т.1 ЗДДС. В случая са представени преки доказателства във връзка с реалността на процесните доставки – договори между страните с предмет СМР, приемо-предавателни протоколи, актове обр. 19 с описани подробно вида на извършените работи, количеството, единична и обща цена. Тези документи са двустранно подписани от възложителя и изпълнителя и макар че ответната страна твърди, че придружителните писма са подписани от името на упраВ.еля К. Г., чиито подпис се различавал от нотариално завереното съгласие с образец от подписа, публикувано в Търговския регистър, а същото се отнасяло и за подписа му, положен в договорите и протоколите, то при липсата на графическа експертиза, която да обори тези твърдения, от съда не може да бъде споделена тезата му, т.е. това твърдение остана хипотетично и недоказано от ответника по делото. В този ред на мисли, се установява изпълнение на чл. 71 ЗДДС - издадените от доставчика фактури съответстват на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в т. ч. отразено е количеството и вида на стоките. Към всяка от фактурите за СМР е приложен протокол за извършени СМР обр. 19, съдържащ посочване на вида и количеството на извършените строително-монтажни работи, заедно с единична и обща стойност, съдържат информация за възникване на данъчното задължение. Твърдяното общо описание в съдържанието на първичните счетоводни документи – процесните фактури, изходящи от прекия доставчик и ангажираните протоколи обр. 19 и стокова разписка, не може да обоснове отказ на правото на данъчен кредит. Отразеният във фактурите предмет дейстВ.елно може да бъде отнесен към неопределен широк кръг от доставки. Но от друга страна, при наличието на представените приемо-предавателни протоколи, в които е посочено, че се предава извършената по договор работа, с подробно описание на извършеното, съотнесено са датите на издаването на фактурите и протоколите и еднакВ.е цени, отразени в тях, то непълнотата на фактурите не възпрепятства установяване съответствието им на дейстВ.елно извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за признаване на право на данъчен кредит по тези фактури. В този ред на мисли, съдът намира за нужно да отбележи, че стоковата разписка е формален документ служещ най-често за изписване или приемане на стока от склад или друг вид търговски обект. СтокоВ.е разписки могат да бъдат издавани в комбинация с фактура. Практиката показва, че в някои случаи при приемо-предаване на стоки, доставчика издава стокова разписка, а купувача - складова. Стоковата разписка може да бъде и основание за доставчика да издаде фактура, докато със складовата разписка се задължава лицето получило стоките при купувача, т.е. показва че те реално са получени в дадената фирмата и доставката не е била фиктивна. В някои от случаите може и без да се издават двата вида документи а само фактура, но това зависи от организацията на работа, софтуер и приета счетоводна политика. Задължителен документ, определен в ТЗ и ЗДДС е само фактурата. Отказът на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит е обоснован и с това, че фискалните бонове, информацията на които не е в цялост, а е копиран частично /само в долната част, съдържаща информация за номера на фискалната памет и фискалното устройство/, поради което не е можело да се направи анализ на фискалните бонове, без информация за наименованието на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, за стойността на сделката, тъй като от страна на доставчика не са ангажирани дневни финансови отчети от фискалните му устройства. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД)/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта. Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки, е регламентиран в Наредба №Н-18/2006 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Издаването на фискална касова бележка от ФУ се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба на стока или услуга. При плащане в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, задължението е търговецът да издаде фискален бон. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. клиентската фискална касова бележка, издадена от ФУ, трябва да е четима. Безспорно в случая се установи от СЧЕ, която съдът кредитира изцяло, като изготвена от вещо лице с необходимата компетентност, изготвена след запознаване с всички необходими писмени доказателства, които ВЛ е предоставило и в с.з., след направена проверка на приложените към делото документи и доказателства, направени справки в счетоводните регистри на „В.-80“ ООД, предоставени на вещото лице от „Е. Т.“ ЕООД чрез жалбоподателя и направените справки в масиВ.е на НАП, за част от които документи твърди в експертизата, че са разпечатки, а в с.з. твърди, че ги е получило от оспорващото лице, както и като съобрази изявлението му, че фискалните бонове ги е разчело с лупа, което е обичайна практика, предвид на това, че с времето същите стават нечетливи и затова си е позволило да напише върху тях определени реквизити с молив, то съдът не приема възражението на ответната страна, че представените документи не могат да се ползват с доказателствена сила, поради това, че същите не били подписани или че фискалните бонове са нечетливи, поради което и този извод на ответника за отказването на данъчния кредит на ревизираното лице, не може да бъде споделено от съда. Още повече, че документите, за които ответната страна твърди, че са без подпис са налични със съответните подписи, предоставени от ревизираното лице на проверяващия екип по време на извършване на ревизията. В случая е без значение и, че касовият апарат на дружеството се е намирал в [населено място], регистриран в обект за продажба на автомобили и мотоциклети, тъй като разплащането е осъществявано по касов път, и тъй като всяко разплащане е било документирано с наличен и регистриран в НАП касов апарат на „Е. Т.“ ЕООД. В този случай, процесните фискални бонове, макар и представени в цялост и изследвани в по-късен момент от ВЛ са били налични по време на извършване на ревизията и съпоставяйки данните им посочени в тях с тези представени от ревизираното лице, макар и копирани само в една малка част по време на ревизията, е налично съвпадение, поради което и в тази част изложеното като аргумент в решението, с което е потвърден ревизионният акт, като мотив за отказ от признаване на данъчния кредит, не може да бъде споделено от съда, още повече, че стойностите, отразени в тях съответстват на стойността на сделките. Съдебната практика константно приема, че подобно обстоятелство се явява косвено доказателство в подкрепа на извода на реалност на доставката, доколкото извършването на плащане е лишено от стопанска и житейска логика при липса на реална доставка. Обратно – липсата на плащане пък се разглежда като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реална доставка. В този смисъл съдът приема факта на доказаното плащане като допълнително обстоятелство в подкрепа на крайния извод за реалност на доставките. Ето защо и изводите, че две от фактурите - № 10...№ 230/28.11.2019 г. и № [интернет адрес] от 20.12.2019 г., документират плащане на аванс, което означавало, че предмет на доказване на първо място е превеждането на документирания аванс, което не било сторено и на второ място обвързването му с извършването на реална доставка, тъй като авансът бил платен след извършване на доставката, също не могат да доведат до необходимия на ответника извод за липса на реални доставки по процесните фактури. В своята практика СЕС приема, че липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката, а констатациите на органа по приходите са свързани най-вече с придобиването на материали/стоки от предходните доставчици и кадорвата обезпеченост. Съдът намира за необходимо позоваването в случая на нормата на чл. 51 от ДОПК, регламентираща доказателствената стойност на счетоводните записвания, която се преценява според тяхната редовност, като при условие, че няма забележки относно тяхната редовност, то следва да се приеме по силата на законовия текст, че всички относими счетоводни операции по заприходяване на доставките се ползват с необходимата доказателствена стойност. В унисон с цитираната норма, съгласно практиката на СЕС, обективирана в решението от 21.06.2012 г. по дело Комисия/Унгария, п о обединени дела С-80/2011 и С-142/2011, Маhageben kft&Реtег David, заприходяването на стоките в счетоводството на ревизираното лице следва да се приема като доказателство за тяхното получаване. Съгласно това решение, за да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуални и материални предпоставки за упражняване на правото на приспадане, лицето следва да притежава фактура, която да удостоверява дейстВ.елното извършване на доставката на стоки и/или услуги и която да отговаря на съдържащите се в директивата изисквания. Тук е необходимо да отбележи, че разпоредбите на ЗДДС не въвеждат изискване за заплащане на доставката като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. Съдебната практика константно приема, че подобно обстоятелство се явява косвено доказателство в подкрепа на извода на реалност на доставката, доколкото извършването на плащане е лишено от стопанска и житейска логика при липса на реална доставка. Обратно – липсата на плащане пък се разглежда като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реална доставка. В този смисъл съдът приема факта на доказаното плащане като допълнително обстоятелство в подкрепа на крайния извод за реалност на доставките. Отделно от изложеното по-горе следва да се посочи, че както прекият доставчик „Е. Т.“ ЕООД, така и жалбоподателят „В.-80” ООД, са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки, като спор по отношение на този въпрос не се формира между страните. На следващо място, отказът на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит по отношение на тези доставчици е обоснован преди всичко с липсата на доказателства за кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчика и подизпълнителите му да изпълнят договорените СМР, а именно че доколкото в част от фактурите са документирани различни видове СМР, то на обжалване подлежат обстоятелства, свързани с техническата и кадрова обезпеченост на фактическия изпълнител на услугата, който признавал, че не е фактическият изпълнител на СМР, тъй като е ангажирал доказателства за ползване на подизпълнител и тъй като придружителните писма, с които са представени доказателствата от прекия изпълнител са след приключване на насрещната проверка – при която е установено, че на адреса за кореспонденция на дружеството не се намира негов офис и не е генерирано съобщение за връчване на ИПДПОЗЛ, то те били в условия, които поставяли под съмнение авторството на представените доказателства. Материално-техническата и кадрова обезпеченост обаче не е предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството дали доставчикът разполага с назначени по трудов договор лица не следва да се възлага в тежест на данъчно задълженото лице, доколкото това не съставлява негово недобросъвестно поведение. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, какВ.о са основните съображения на органите по приходите в случая. Също неоснователен, за да обоснове крайният извод, че не е налице реалност на спорните доставки на СМР е и изразеното от ответника за липсата на първични счетоводни документи за покупката на вложени материали, на налична транспортна техника за доставката им до обекта. Това е така, защото предмет на доставките не са самите строителни материали, а само строително-монтажни работи, за които по-горе се посочи, защо следва да се приемат за реално извършени. Следва да се отбележи и, че макар доказването на извършено плащане по фактурите да не е задължително условие за доказване реалност на доставката, а само е индиция, че такава реалност е налице, то в конкретния случай и от наличните писмени данни по преписката, а и от заключението на вещото лице се установява, че е налице извършено и разплащане по процесните фактури. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че данъчно задълженото лице не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл. Без значение за правото на приспадане на данъчен кредит е и изследване на доставките, извършвани от предходни на прекия доставчик лица. Преценката дали са изпълнени предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя се прави само по конкретната пряка доставка. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. К. С. на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държаВ.е членки могат да наложат — наред с предвидените в тази директива задължения — и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държаВ.е членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче, се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Според постоянната съдебна практика правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). С оглед на това следва да се припомни, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и Съдът многократно се е произнасял, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 54 и 55 и от 16 октомври 2019 г.). Ако това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, то случаят ще е същият и когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 56, от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 46 и от 6 октомври 2019 г.). Когато самото данъчнозадължено лице не е извършител на измама с ДДС, може да му се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги (в този смисъл решение от 16 октомври 2019 г., G.). В този смисъл по отношение на степента на дължима грижа, изисквана от данъчнозадължено лице, което желае да упражни правото си на приспадане, Съдът вече многократно е постановявал, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го води до участие в данъчна измама. Мерките, които в конкретния случай е разумно за тази цел да се изискат от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от стопански субект нагоре по веригата, се определят главно с оглед на обстоятелствата по конкретния случай (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 54 и 59 и от С-101/2016). Без съмнение, когато са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл, според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в неговата надеждност (решение от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11). Данъчната администрация обаче не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (решение от 19 октомври 2017 г., P. C., C-101/16, т. 51). По-специално Съдът вече е постановил, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение (решение от 21 юни 2012 г.). Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., G. A. H., C-189/18, т. 36). В процесния случай органите по приходите несъмнено не са установили наличието на такива обективни данни. В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи — въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, какВ.о не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (в този смисъл решения от 17 декември 2015 г., W., C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., G. A.). В процесния случай органите не са установили — въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, какВ.о не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15). Предвид горните изводи обаче, не се съдържат установявания, от които настоящият състав би могъл да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. Съобразно мотиВ.е, съдържащи се в решение от 9 декември 2021 г. по дело С-154/2020 на Съда на Европейския съюз, да се откаже на данъчнозадължено лице упражняването на правото на приспадане на ДДС с мотива, че истинският доставчик на съответните стоки или услуги не е бил установен и че посоченото данъчнозадължено лице не е доказало качеството „данъчнозадължено лице“ на този доставчик, при положение че от фактическите обстоятелства се установява със сигурност, че посоченият доставчик непременно има това качество, всъщност би било в противоречие с принципа на данъчен неутралитет. От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само, когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама, което в случая не е сторено. Предвид всичко гореизложено, неоснователни се явяват и изводите на органите на НАП, че тъй като с договорите за подизпълнителите изпълнителят „Е. Т.“ ЕООД са приложени единствено фактури на предходните доставчици, а липсват документи за разплащане, доказателства за осчетоводяване на услугите, както при прекия доставчик, така и при предходните, то трудно би могло да се обоснове реалност на доставките, че в част от протоколите са вписани транспортни услуги, за които не били представени доказателства за използване на МПС, маршрут, водач и др., доказващи реалността им, а освен това с Протокол № 1/16.12.2019 г. „Е. Т.“ ЕООД било предало завършени СМР, като излят бетон В20 и полагане на ЕПС по стени, за които нямало фактури за покупка и тъй като не е доказан трудов ресурс за изпълнение на доставките, с оглед на това, че подизпълнителите не разполагали с квалифициран персонал за извършване на видовете СМР, тъй като наетите от него лица са серВ.ьори, готвачи, бармани и снабдители, а „А. К. Д.“ ЕООД не разполага с персонал, както и че ИД Директорът на ОДОП София извършил служебна проверка, във връзка с представените с жалбата до него три граждански договора, при която установил, че сключените от „А. К. Д.“ ЕООД договори с лицата Г. В. Н., С. С. Н. и С. И. Х. са подавали ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а „А. К. Д.“ ЕООД няма подадена справка по реда на чл.73 ЗДДФЛ, както за 2019, така и за 2020 г., като в този случай не можело да се обосноват реално получени доставки на услуги. Така, съвкупният анализ на представените по делото писмени документи и от заключението на СЧЕ, едностранчиво сочат, че документите съдържат идентични данни по отношение на изпълнените доставки на СМР и начина на плащане на дължимите суми по тези доставки. Следва да се отбележи, че значителният брой на тези документи и големият обем информация, включително и в протоколите за приемане на извършените СМР, издаването на касови бележки, с посочване на конкретни дати и суми, издадени от надлежно регистриран в НАП касов апарат, изключва дори и хипотетичната възможност те да са били съставени с оглед процесното ревизионно производство, респ. съдебно производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти. Предвид това, следва да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от жалбоподателя и неговия доставчик, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които те са се задължили по доставки, посочените в спорните фактури. Съдът приема, че реалността на доставката по отношение на процесните фактури, издадени от доставчика „Е. Т.“ ЕООД, е доказана от представените доказателства – договор за извършване на СМР, протоколи за установяване на извършените СМР, фактури, счетоводно отразяване на изследваните доставки при ревизираното лице и при доставчика на 9 от фактурите, последваща реализация от ревизираното лице на получените по доставките СМР, които установяват в пълнота факта на извършване на фактурираните СМР, включително и от фискалните бонове като косвено доказателство. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР, въз основа на които ревизиращите органи са обосновали извод за липса на реални доставки по процесните фактури. Наличието на реална доставка на стоките по издадените за м.9, м.10, м.11, м.12 2019 г. фактури с доставчик „Е. Т.“ ЕООД, води до необоснован извод на органите по приходите, изложен в РА, възприет и от и.д. Директора на дирекция ОДОП-[населено място] в неговото решение, по отношение и на установените задължения по ЗКПО, тъй като не се е стигнало до увеличение на финансовия резултат за съответния период. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че спорният ревизионен акт в потвърдената му от и.д. Директора на дирекция ОДОП - [населено място] част е незаконосъобразен, поради което оспорването срещу него следва да бъде уважено. При този изход на делото и според правилото на чл.61, ал.1 от ДОПК на Националната агенция по приходите следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски в производството по адм.д.№ 792/21 по описа на Административен съд-Благоевград, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 2 850 лв. (л.10), като на основание чл.226, ал.3 от АПК следва да се присъдят и направените от оспорващото дружество разноски в касационното производство по адм.д. № 5504/23 по описа на ВАС в размер [рег. номер]. (л.10) и разноските по настоящото дело в размер на 1000.00 лв. (л.10), или разноски в общ размер на 4 850 лв. Водим от горното и на основание чл.160, ал.1, вр.с чл.61, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.226, ал.3 от АПК, Административен съд – Благоевград