Решение № 55 от 28.3.2023 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 1227/2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба на П. Д. С. от гр. Ямбол против Наказателно постановление № 22-0813-001275/14.10.2022г на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Ямбол, в частта му, с която на осн. чл. 179 ал.6 т.2 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП и на осн. чл. 179 ал.6 т.3 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП. В останалата си част наказателното постановление, като необжалвано е влязло в законна сила. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на постановлението в атакуваните му части, с оглед на което се иска неговата отмяна. Иска се присъждане на направените по делото разноски в размер на 400лв. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда. Въззиваемата страна ОД МВР Ямбол, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му от съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно при уважаване на жалбата и присъждане на разноски се прави възражение за прекомерния им характер. Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка: На 4.10.2022 в 15.50 ч. св. Д. заедно с колегата си М. – служители в сектор Пътна полиция при ОД МВР Ямбол спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № У9183АС. Автомобилът се движел в гр.Ямбол по обходен път Изток в посока към кръстовище с ул.“Търговска“ и бил спрян за проверка до Автоморга „Б.“. Причината за спирането му била, че при движението си автомобилът издавал силен шум и отделял нехарактерен пушек и сажди. Установено било, че автомобилът се управлява от жалбоподателя, който бил без поставен обезопасителен колан. Полицейските служители разпоредили на водача да ги последва до пункта за технически прегледи на КАТ. Там след извършен технически преглед на автомобила била установена неизправност на изпускателните тръбопроводи и шумозаглушителя, неизправност на спирачната уредба на двете колела на автомобила и липсващи стоп-светлини. Костатираните технически неизправности били обективирани в протокол за преглед на ППС. На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДП и две нарушения по чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП, като в обстоятелствената част на акта е посочено, че на 4.10.2022г в 15.50ч. гр. Ямбол по обходен път „Изток“ (път 5305) в посока към кръстовище с ул.“Търговска“ до „Автоморга Б.“ управлява лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № У 9183 АС собственост на Д.И. С., като по време на движение водачът не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобила. МПС е технически неизправно – липсва средство гърне на шумозаглушителното устройство на изпускателната система, автомобила е с неизправна спирачна система на предно ляво и задно дясно колело. Липсват стоп-светлини на МПС. Водачът е отведен в пункт за проверка на МПС в сектор „Пътна полиция“ гр.Ямбол, където са установени техническите неизправности на автомобила, за което е изготвен протокол. Актът е подписан от жалбоподателя, вписвайки в графата за възражения, че няма такива. Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 22- 0813-001275/14.10.2022г на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Ямбол, с което, на осн. чл. 183 ал.4 т.7 ЗДП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДП, на осн. чл. 179 ал.6 т.2 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП и на осн. чл. 179 ал.6 т.3 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП. Наказателното постановление е връчено на С. на 13.12.2022г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения: При издаване на акта и наказателното постановление, в оспорваната му част са допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в следното: От фактическа страна и в акта и в наказателното постановление е посочено, че нарушението се е изразило в управление на технически неизправно МПС, а именно с липсващо гърне на шумозаглушителното устройство на изпускателната система и с неизправна спирачна система на предно ляво и задно дясно колело и липсващи стоп светлини. При посоченото описание са налице три отделни нарушение на чл.139 ЗДП, а именно чл.139ал.1 ЗДП вр. чл. 10 ал.1 т.10 б.Б ППЗДП – за управление на МПС с липсващо гърне на шумозаглушителното устройство на изпускателната система; чл. 139 ал.1 ЗДП вр. чл. 10 ал.1 т.1 б.“А ППЗДП за управление на МПС с неизправна спирачна система на предно ляво и задно дясно колело и по чл. 139 ал.1 ЗДП вр. чл. 10 ал.1 т.12 б.В ППЗДП за управление на МПС с липсващи стоп- светлини. Въпреки описанието на три нарушения и в противоречи с нормата на чл. 18 от ЗАНН на жалбоподателя са наложени две наказания – едно по чл. 179 ал.6 т.2 ЗДП и едно по чл. 179 ал.6 т. 3 ЗДП, поради което както за него така и за съда е абсолютно неясно за кое от описаните две нарушения е санкциониран – това по чл. 10 ал. 1 т.1 ППЗДП или по чл. 10 ал.1 т.12 ППЗДП или и за двете. Отделно от това при посочване на правната квалификация на нарушението и в акта и в наказателното постановление е отразен единствено чл. 139 ал.1 т.1 ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Посочената разпоредба е бланкетна поради което както актосъставителят, така и административнонаказващият орган е следвало да я изпълнят със съдържание като посочат, съответната разпоредба на чл. 10 ППЗДП, съобразно установената техническа неизправност на превозното средство. Същевременно наложената санкция е по чл. 179 ал.6 т.2 ЗДП, относима при значителна неизправност и по чл. 179 ал.6 т.3 ЗДП при опасна неизправност, като отново не е направена връзката с §6 т.72 и т.73 от ДР на ЗДП. При така установеното съдът счита, че наказателното постановление страда от сериозен дефицит, изразяващ се в липса на задължителен реквизит по чл. 57 т.6 ЗАНН, според който наказателното постановление следва да съдържа законните разпоредби, които са били виновно нарушени. Посочването само на бланкетна норма, без попълването й с конкретно приложимо съдържание към препращащата норма води до непълно описание на законовите норми, респективно до липсата на конкретност в елементите на състава на нарушение за извършването на което е ангажирана отговорността на нарушителя. Непосочването на дължимата правна квалификация пряко засяга правото на защита и съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на закона. С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление в оспорената му част е незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна. При този изход на делото и с оглед изрично направено искане в тази насока, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400лв Водим от изложеното