Решение № 4199 от 25.6.2021 г. на Административен съд - София-град по дело № 3387/2020 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения във връзка с чл. 145 – чл. 178 от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от [фирма], представлявано от А. Ц. А. срещу РЕШЕНИЕ № 28 от 27.01.2020г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на акта, поради издаването му в противоречие с материалния закон, действал към датата на постановяването му. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗМГО. Оспорва се твърдението, че словните марки „ЩЕДРИЯ” с рег. № 80972, „Ш.” с рег. № 80971 и „ЩЕДРИТЕ” с рег. № 84019 били по-ранни от заличената марка. Първите две марки не били регистрирани за услугите от клас 35 „търговска администрация; административна дейност” и от клас 36 „застрахователна дейност; сделки с недвижимо имущество”, поради което не можел да се направи обобщен извод за идентичност на всички услуги по отношение на всички сравнявани марки. Не била налице вероятност от объркване на потребителите, като са изложени подробни съждения за липсата на сходство между марките – визуално, фонетично и смислово. Не било отчетено въздействието на различните елементи в знаците – доминиращи или отличителни. Доминиращият елемент бил „визуално изпъкващ”, който елемент не се откривал в състава на по-ранните марки, защото те били словни. Незначително по-едрото изписване на елемента „Щедрите” /без висока степен на отличителност/ не може самостоятелно да има значение за общото впечатление, което марката оставя у потребителите. Не се приема, че елементът „Заложна къща” е описателен за по-голямата част от услугите, доколкото услугите на заложни къщи са от категорията единствено на финансовите услуги. Формира се извод, че всички елементи оказват своето влияние върху възприемането на знаците, което влияние в настоящия случай не можело да бъде пренебрегнато и има значение за вероятността от объркване на марките. При извършването на фонетичен, визуален и смислов анализ не следвало да се изключват елементи от марките независимо каква степен на влияние имат те, като анализът се прави по отношение на марките в тяхната цялост. Атакуваната марка се състояла от общо 8 срички, само четири от които съставят общия за всички сравнявани марки елемент „Щедри”. Атакуваната марка се състояла от 18 букви, само 5 от които съставят общия за всички сравнявани марки елемент. Всичко това променяло интонацията, различната дължина на знаците, което води и до сходство в недостатъчна степен, така че да възникне объркване. Аргумент в тази полза е и фактът на различие на първата част на думите, т.е. тази, която преимуществено привлича вниманието на потребителите. Не се споделя и изводът на административния орган за идентичност на марките в семантично отношение. Сходството можело да се констатира единствено доколкото марките споделят един слабо отличителен елемент, който в случая е само един от трите елемента, от които се състояла атакуваната марка. Неправилно било извършено сравнение с по-ранни марки, общо, тъй като те били съставени от различни елементи и регистрирани за различни категории услуги. Освен сходството и/или идентичността между знаците и услугите е било необходимо да се изследват и допълнителни фактори, което административният орган не е сторил. Не било отчетено и значително повишеното внимание на потребителите по отношение на сравняваните услуги, което също води до ниска степен на вероятност от объркване. Не била констатирана и толкова висока вероятност на сходство между марките, която да компенсира завишеното внимание на потребителите. Моли решението, с което е заличена регистрацията на марка с рег. № 86442 „Заложна къща ЩЕДРИТЕ”, комбинирана, да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по списък по чл. 80 ГПК. Представени са писмени бележки. Ответникът – Председател на Патентно ведомство, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представени са писмени бележки, в които са развити съображения за законосъобразност на административния акт. Заинтересованата страна – [фирма], представлявано от А. Н. Д., чрез процесуален представител адв.А. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представени са писмени бележки. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК, приема за установена следната фактическа обстановка: Производството по издаване на оспорения акт е образувано по искане с вх. № 1315907/23.12.2015г., подадено от заинтересованата страна – [фирма], за заличаване регистрацията на марка рег. № 86442 „Заложна къща ЩЕДРИТЕ” - комбинирана, за всички услуги от класове 35 и 36 от МКСУ /л. 189-212/. Искането е мотивирано с твърдение, че от 2000г. дружеството осъществява търговска дейност с предмет сделки с финансови инструменти, предоставяне на парични заеми, благородни и ценни метали, скъпоценни камъни и техни изделия, залог на вещи, а от 2006 г. е вписано в публичен регистър, воден от Министерство на финансите. Дружеството било и притежател на марки „ЩЕДРИЯ” с рег. № 80972, „Ш.” с рег. № 80971 и „ЩЕДРИТЕ” с рег. № 84019 за услуги от класове 35 и 36 МКСУ, които били сходни с марката, чието заличаване се иска. Това създавало вероятност за объркване на потребителите, вкл. и доколкото притежателят на марката /дружеството жалбоподател/ не е регистриран като заложна къща. Моли да бъде заличена регистрацията на марката на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12 от ЗМГО /отм./, съответстваща на чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗМГО /нов/. Марката „Ш.” с рег. № 80971, словна, заявена на 18.05.2010 г. е регистрирана на 05.06.2012 г. за стоки и услуги от класове 14, 35 /реклама; управление на търговски сделки/ и 36 /финансови сделки; парични сделки/ МКСУ, и е с притежател - [фирма], със срок на действие до 18.05.2020 г. /л. 30; л. 197/. Марката „ЩЕДРИЯ” с рег. № 80972, словна, заявена на 18.05.2010 г. е регистрирана на 05.06.2012 г. за стоки и услуги от класове 14, 35 /реклама; управление на търговски сделки/ и 36 /финансови сделки; парични сделки/ МКСУ, и е с притежател - [фирма], със срок на действие до 18.05.2020 г. /л. 31; л. 198/. Марката „ЩЕДРИТЕ” с рег. № 84019, словна, заявена на 08.11.2011г. и регистрирана на 05.04.2013г. за стоки и услуги от класове 14, 35 /реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност/ и 36 /застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество/ МКСУ, е с притежател - [фирма] и със срок на действие до 08.11.2021 г. /л. 32; л. 199/. Атакуваната марка рег. № 86442 „Заложна къща ЩЕДРИТЕ” - комбинирана, е заявена на 05.10.2012г. и е регистрирана на 17.10.2013г. за услуги от класове 35 /реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност/ и 36 /застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество/ от МКСУ, с притежател - [фирма]. Регистрацията на марката е със срок на действие до 05.12.2022 г. / л. 33; л. 187/. Искането е първоначално разгледано от състав, определен със заповед № 12/08.01.2016г. на Председателя на ПВ, отговарящ на изискването на чл. 42, ал. 2 от ЗМГО – отм. /л. 186/. Определен със заповед № 118/21.03.2016г. на Председателя на ПВ е бил нов състав за разглеждане на искането, отговарящ на изискването на чл. 42, ал. 2 от ЗМГО – отм. /л. 176/. С писмо без дата – л. 184, искането е изпратено до притежателя на марката „Заложна къща ЩЕДРИТЕ “- [фирма], като му е указана възможността да направи възражение в тримесечния срок по чл. 46, ал. 1 ЗМГО /отм./. Писмото е връчено на представител на притежателя на марката на 20.01.2016г., като в указания срок е депозирано възражение /л. 134-174/. Твърди се, че в искането липсва конкретната правна норма от чл. 12 ЗМГО, която се сочи за нарушена. Оспорва се извършването на ефективна дейност от страна [фирма] като заложна къща. Налице били безспорни доказателства, че [фирма] използва добросъвестно търговската марка през последните 16 години, преди депозиране на възражението. Дейността се развивала самостоятелно, чрез дружества, които са негова собственост или негови дъщерни дружества. Излага доводи, че е недопустимо да се извършва сравнение между три словни марки и една комбинирана, а това било възможно само по отношение на еднородни по вид обекти на интелектуалната собственост. Не било налице сходство или идентичност между словна марка, състояща се от една дума, и комбинирана от три думи, при това регистрирана със запазени цветове и шрифт. Всички компоненти на комбинираната марка са доминиращи, значими са „заложна” и „къща”, а не подпомагащи или второстепенни. Марката, чието заличаване се иска, се възприемала от потребителите в нейната цялост, съвкупно с всички нейни словни елементи, със специфичния жълт фон и червен цвят на буквите и конкретен шрифт на изписването им, което прави невъзможно наличието на сходство или идентичност с марките на искателя. Не било налице визуално, фонетично и концептуално сходство, нито идентичност на марките. Недопустимо било да се иска заличаване на общо основание на марката, без да са анализирани поотделно трите противопоставими марки. Не било налице и идентичност на услугите, за които са регистрирани марките „ЩЕДРИЯ” и „Ш.”, с услугите, за които е регистрирана заличената марка. Дейността като заложна къща било с изключително специфично предназначение, че изключвало всякаква липса на сходство. Отделно, подателят на искането не бил доказал ефективно реално ползване на марката в класовете, за които иска заличаване. Мотивира подробно твърдението си, че няма вероятност за объркване на потребителите, тъй като марките били различни по вид и съдържание, така и с цялостното си впечатление, което създават. Не подлежало на анализ обстоятелството „недобросъвестност” по аргумент от чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./. Моли искането да бъде отхвърлено като неоснователно. В изпълнение на изричните указания на старши експерт към отдел „Спорове” [фирма] е представило повторно доказателствата към възражението, заверени за вярност /л. 102- 132/. На искателя [фирма] е предоставена възможност да изрази становище по депозираното от маркопритежателя възражение и придружавашите го доказателства /л. 101/. В едномесечния срок по чл. 46, ал. 2 ЗМГО /отм./ е постъпил отговор /л. 65-91/. Конкретизира се, че заличаването се иска на основание сходство на марката и идентичност с предлаганите услуги от двата търговски субекта, доколкото съществува вероятност за объркване и заблуждаване на потребителите. Представени са писмени доказателства, че е налице реално ползване на марките на искателя, извършване на дейност като търговско дружество, промяна на фирменото наименование. Твърди се, че наличието на разрешително за дейност като заложна къща не доказва по безспорен начин фактическото й упражняване. Обосновава възможността за сравнение между словни и комбинирани марки, като се преценява въздействието на словния елемент в състава на комбинираната марка. Този довод се обосновавал на Методическите указания за прилагане на чл. 12 ЗМГО на ПВ и утвърдилата се съдебна практика. Посочването в искането за заличаване на марката за стоките от клас 36 МКСУ безспорно било техническа грешка, тъй като било ясно, че се касае за услугите от клас 36 МКСУ. Необосновано е твърдението, че на доказване подлежи и регистрацията за дейност – отпускане на заеми срещу залог, за да се докаже сходство или идентичност на услугите, за които са регистрирани противопоставимите марки. Марките били сходни до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите, вкл. и доколкото марката, чието заличаване се иска, съдържа в себе си предходните марки на искателя, който търгувал на същия географски пазар със същите потребители в същата сфера на дейност с [фирма]. На основание чл. 46, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗМГО /отм./ на притежателя на процесната марка е предоставен едномесечен срок за становище по отговора на искателя, като са изпратени и приложените към него писмени доказателства /л. 64/. Постъпило е писмено становище от [фирма], в което са изложени подробни аргументи против твърденията на искателя /л. 57-61/. Отново се посочва, че липсва конкретизиране на приложимата по чл. 12 ЗМГО хипотеза. Не са приложени писмени доказателст Производството е по реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения във връзка с чл. 145 – чл. 178 от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от [фирма], представлявано от А. Ц. А. срещу РЕШЕНИЕ № 28 от 27.01.2020г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на акта, поради издаването му в противоречие с материалния закон, действал към датата на постановяването му. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗМГО. Оспорва се твърдението, че словните марки „ЩЕДРИЯ” с рег. № 80972, „Ш.” с рег. № 80971 и „ЩЕДРИТЕ” с рег. № 84019 били по-ранни от заличената марка. Първите две марки не били регистрирани за услугите от клас 35 „търговска администрация; административна дейност” и от клас 36 „застрахователна дейност; сделки с недвижимо имущество”, поради което не можел да се направи обобщен извод за идентичност на всички услуги по отношение на всички сравнявани марки. Не била налице вероятност от объркване на потребителите, като са изложени подробни съждения за липсата на сходство между марките – визуално, фонетично и смислово. Не било отчетено въздействието на различните елементи в знаците – доминиращи или отличителни. Доминиращият елемент бил „визуално изпъкващ”, който елемент не се откривал в състава на по-ранните марки, защото те били словни. Незначително по-едрото изписване на елемента „Щедрите” /без висока степен на отличителност/ не може самостоятелно да има значение за общото впечатление, което марката оставя у потребителите. Не се приема, че елементът „Заложна къща” е описателен за по-голямата част от услугите, доколкото услугите на заложни къщи са от категорията единствено на финансовите услуги. Формира се извод, че всички елементи оказват своето влияние върху възприемането на знаците, което влияние в настоящия случай не можело да бъде пренебрегнато и има значение за вероятността от объркване на марките. При извършването на фонетичен, визуален и смислов анализ не следвало да се изключват елементи от марките независимо каква степен на влияние имат те, като анализът се прави по отношение на марките в тяхната цялост. Атакуваната марка се състояла от общо 8 срички, само четири от които съставят общия за всички сравнявани марки елемент „Щедри”. Атакуваната марка се състояла от 18 букви, само 5 от които съставят общия за всички сравнявани марки елемент. Всичко това променяло интонацията, различната дължина на знаците, което води и до сходство в недостатъчна степен, така че да възникне объркване. Аргумент в тази полза е и фактът на различие на първата част на думите, т.е. тази, която преимуществено привлича вниманието на потребителите. Не се споделя и изводът на административния орган за идентичност на марките в семантично отношение. Сходството можело да се констатира единствено доколкото марките споделят един слабо отличителен елемент, който в случая е само един от трите елемента, от които се състояла атакуваната марка. Неправилно било извършено сравнение с по-ранни марки, общо, тъй като те били съставени от различни елементи и регистрирани за различни категории услуги. Освен сходството и/или идентичността между знаците и услугите е било необходимо да се изследват и допълнителни фактори, което административният орган не е сторил. Не било отчетено и значително повишеното внимание на потребителите по отношение на сравняваните услуги, което също води до ниска степен на вероятност от объркване. Не била констатирана и толкова висока вероятност на сходство между марките, която да компенсира завишеното внимание на потребителите. Моли решението, с което е заличена регистрацията на марка с рег. № 86442 „Заложна къща ЩЕДРИТЕ”, комбинирана, да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по списък по чл. 80 ГПК. Представени са писмени бележки. Ответникът – Председател на Патентно ведомство, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представени са писмени бележки, в които са развити съображения за законосъобразност на административния акт. Заинтересованата страна – [фирма], представлявано от А. Н. Д., чрез процесуален представител адв.А. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представени са писмени бележки. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 ГПК във вр.чл.144 АПК, приема за установена следната фактическа обстановка: Производството по издаване на оспорения акт е образувано по искане с вх. № 1315907/23.12.2015г., подадено от заинтересованата страна – [фирма], за заличаване регистрацията на марка рег. № 86442 „Заложна къща ЩЕДРИТЕ” - комбинирана, за всички услуги от класове 35 и 36 от МКСУ /л. 189-212/. Искането е мотивирано с твърдение, че от 2000г. дружеството осъществява търговска дейност с предмет сделки с финансови инструменти, предоставяне на парични заеми, благородни и ценни метали, скъпоценни камъни и техни изделия, залог на вещи, а от 2006 г. е вписано в публичен регистър, воден от Министерство на финансите. Дружеството било и притежател на марки „ЩЕДРИЯ” с рег. № 80972, „Ш.” с рег. № 80971 и „ЩЕДРИТЕ” с рег. № 84019 за услуги от класове 35 и 36 МКСУ, които били сходни с марката, чието заличаване се иска. Това създавало вероятност за объркване на потребителите, вкл. и доколкото притежателят на марката /дружеството жалбоподател/ не е регистриран като заложна къща. Моли да бъде заличена регистрацията на марката на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12 от ЗМГО /отм./, съответстваща на чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗМГО /нов/. Марката „Ш.” с рег. № 80971, словна, заявена на 18.05.2010 г. е регистрирана на 05.06.2012 г. за стоки и услуги от класове 14, 35 /реклама; управление на търговски сделки/ и 36 /финансови сделки; парични сделки/ МКСУ, и е с притежател - [фирма], със срок на действие до 18.05.2020 г. /л. 30; л. 197/. Марката „ЩЕДРИЯ” с рег. № 80972, словна, заявена на 18.05.2010 г. е регистрирана на 05.06.2012 г. за стоки и услуги от класове 14, 35 /реклама; управление на търговски сделки/ и 36 /финансови сделки; парични сделки/ МКСУ, и е с притежател - [фирма], със срок на действие до 18.05.2020 г. /л. 31; л. 198/. Марката „ЩЕДРИТЕ” с рег. № 84019, словна, заявена на 08.11.2011г. и регистрирана на 05.04.2013г. за стоки и услуги от класове 14, 35 /реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност/ и 36 /застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество/ МКСУ, е с притежател - [фирма] и със срок на действие до 08.11.2021 г. /л. 32; л. 199/. Атакуваната марка рег. № 86442 „Заложна къща ЩЕДРИТЕ” - комбинирана, е заявена на 05.10.2012г. и е регистрирана на 17.10.2013г. за услуги от класове 35 /реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност/ и 36 /застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество/ от МКСУ, с притежател - [фирма]. Регистрацията на марката е със срок на действие до 05.12.2022 г. / л. 33; л. 187/. Искането е първоначално разгледано от състав, определен със заповед № 12/08.01.2016г. на Председателя на ПВ, отговарящ на изискването на чл. 42, ал. 2 от ЗМГО – отм. /л. 186/. Определен със заповед № 118/21.03.2016г. на Председателя на ПВ е бил нов състав за разглеждане на искането, отговарящ на изискването на чл. 42, ал. 2 от ЗМГО – отм. /л. 176/. С писмо без дата – л. 184, искането е изпратено до притежателя на марката „Заложна къща ЩЕДРИТЕ “- [фирма], като му е указана възможността да направи възражение в тримесечния срок по чл. 46, ал. 1 ЗМГО /отм./. Писмото е връчено на представител на притежателя на марката на 20.01.2016г., като в указания срок е депозирано възражение /л. 134-174/. Твърди се, че в искането липсва конкретната правна норма от чл. 12 ЗМГО, която се сочи за нарушена. Оспорва се извършването на ефективна дейност от страна [фирма] като заложна къща. Налице били безспорни доказателства, че [фирма] използва добросъвестно търговската марка през последните 16 години, преди депозиране на възражението. Дейността се развивала самостоятелно, чрез дружества, които са негова собственост или негови дъщерни дружества. Излага доводи, че е недопустимо да се извършва сравнение между три словни марки и една комбинирана, а това било възможно само по отношение на еднородни по вид обекти на интелектуалната собственост. Не било налице сходство или идентичност между словна марка, състояща се от една дума, и комбинирана от три думи, при това регистрирана със запазени цветове и шрифт. Всички компоненти на комбинираната марка са доминиращи, значими са „заложна” и „къща”, а не подпомагащи или второстепенни. Марката, чието заличаване се иска, се възприемала от потребителите в нейната цялост, съвкупно с всички нейни словни елементи, със специфичния жълт фон и червен цвят на буквите и конкретен шрифт на изписването им, което прави невъзможно наличието на сходство или идентичност с марките на искателя. Не било налице визуално, фонетично и концептуално сходство, нито идентичност на марките. Недопустимо било да се иска заличаване на общо основание на марката, без да са анализирани поотделно трите противопоставими марки. Не било налице и идентичност на услугите, за които са регистрирани марките „ЩЕДРИЯ” и „Ш.”, с услугите, за които е регистрирана заличената марка. Дейността като заложна къща било с изключително специфично предназначение, че изключвало всякаква липса на сходство. Отделно, подателят на искането не бил доказал ефективно реално ползване на марката в класовете, за които иска заличаване. Мотивира подробно твърдението си, че няма вероятност за объркване на потребителите, тъй като марките били различни по вид и съдържание, така и с цялостното си впечатление, което създават. Не подлежало на анализ обстоятелството „недобросъвестност” по аргумент от чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./. Моли искането да бъде отхвърлено като неоснователно. В изпълнение на изричните указания на старши експерт към отдел „Спорове” [фирма] е представило повторно доказателствата към възражението, заверени за вярност /л. 102- 132/. На искателя [фирма] е предоставена възможност да изрази становище по депозираното от маркопритежателя възражение и придружавашите го доказателства /л. 101/. В едномесечния срок по чл. 46, ал. 2 ЗМГО /отм./ е постъпил отговор /л. 65-91/. Конкретизира се, че заличаването се иска на основание сходство на марката и идентичност с предлаганите услуги от двата търговски субекта, доколкото съществува вероятност за объркване и заблуждаване на потребителите. Представени са писмени доказателства, че е налице реално ползване на марките на искателя, извършване на дейност като търговско дружество, промяна на фирменото наименование. Твърди се, че наличието на разрешително за дейност като заложна къща не доказва по безспорен начин фактическото й упражняване. Обосновава възможността за сравнение между словни и комбинирани марки, като се преценява въздействието на словния елемент в състава на комбинираната марка. Този довод се обосновавал на Методическите указания за прилагане на чл. 12 ЗМГО на ПВ и утвърдилата се съдебна практика. Посочването в искането за заличаване на марката за стоките от клас 36 МКСУ безспорно било техническа грешка, тъй като било ясно, че се касае за услугите от клас 36 МКСУ. Необосновано е твърдението, че на доказване подлежи и регистрацията за дейност – отпускане на заеми срещу залог, за да се докаже сходство или идентичност на услугите, за които са регистрирани противопоставимите марки. Марките били сходни до степен, която може да създаде вероятност за объркване на потребителите, вкл. и доколкото марката, чието заличаване се иска, съдържа в себе си предходните марки на искателя, който търгувал на същия географски пазар със същите потребители в същата сфера на дейност с [фирма]. На основание чл. 46, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗМГО /отм./ на притежателя на процесната марка е предоставен едномесечен срок за становище по отговора на искателя, като са изпратени и приложените към него писмени доказателства /л. 64/. Постъпило е писмено становище от [фирма], в което са изложени подробни аргументи против твърденията на искателя /л. 57-61/. Отново се посочва, че липсва конкретизиране на приложимата по чл. 12 ЗМГО хипотеза. Не са приложени писмени доказателст