Решение № 648 от 8.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 313/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 006 от 9.01.2024 г. по т.д. № 2288/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 1 състав „Застрахователна Компания България Иншурънс“ АД - гр. София е осъдено да заплати на „Мафис Енерджи“ ООД - гр. София на основание чл. 405 от КЗ по застрахователна полица № 182040000018 от 14.08.2018 г. сумите, както следва: 1 062 470 лева, представляваща частична претенция от общия заявен размер - 1 208 760 евро на претенцията по щета „Материални щети“; сумата 206 803.26 лева, представляваща част от увеличения размер на претенцията от 268 344 лева от общо заявения размер - 335 104.09 лева на претенцията по щета „Прекъсване на дейността“, като за разликата над присъдената сума 206 803.26 лева до пълния предявен частичен размер от 268 344 лева е отхвърлена като неоснователна, ведно със законната лихва върху сумата 500 000 лева от 25.11.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба) до 20.11.2022 г. и върху останалата уважена главница от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от „Застрахователна Компания България Иншурънс“ АД - гр.София, в която се твърди, че е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В пространното изложение пунктуално са изброени неправилно извършени или неизвършени от съда процесуални действия във връзка с преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства в подкрепа на генералната теза на въззивника, че възприетата в мотивите фактическа обстановка на спора не се подкрепяла от установеното от доказателствата, а в някои части и се опровергавала от тях. От заключението на пожаротехническата експертиза и от свидетелските показания се установило, че единствената причина пожара да се прехвърли и разпростре на територията на централата е била неизпълнението от ищеца на задълженията му по чл.14 - чл. 20 от Наредба № 8121з - 647 и предписанията в част „Пожарна безопасност“ на техническия проект.

Оплакването за необоснованост се поддържа и по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение, за който исковете са уважени, с твърдението, че той не съответствал на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Ищецът не ангажирал доказателства за наличието на вреди, освен посочените в протокола от 9.12.2019 г., данните от който се подкрепяли и от заключенията на двете технически експертизи и затова претенцията била хипотетично доказана само за активите, посочени в този протокол и следвало да се уважи само за тях - без да бъде включена стойността на 3000 соларни панела и 250 тракера.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Мафис Енерджи“ ООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Съдът не допуснал процесуално нарушение при разпределението на доказателствената тежест, нито излязъл извън обема на търсената защита. Неоснователно било оплакването относно възприетата фактическа обстановка - съдът обсъдил относимите доказателства в тяхната съвкупност и обосновал подробно кои от тях кредитира и защо, за да приеме за недоказани твърденията на въззивника относно състоянието на централата и причинната връзка между това състояние и настъпилия риск. Правилно бил определен и размера на обезщетението - при съобразяване с установените в експертизите увреждания на оборудването в централата, както и направените неотложни разходи за дейности по отстраняване на непосредствените щети и пълното й възстановяване. В съответствие с установеното от доказателствата - гаранционните условия и техническите експертизи, били изводите на съда и относно уврежданията на 3 000 - 3 - соларни панела и въртящите системи на 250 тракера поради излагането им на изключително високи температури по време на пожара.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Мафис Енерджи“ ООД - гр. София твърдял, че с полица № 182040000018 от 14.08.2018 г. сключил с ответника „Застрахователна Компания България Иншурънс“ АД - гр. София договор за застраховка, комбинирана - всички рискове за материални вреди и прекъсване на дейността, на обект „Фотоволтаична електроцентрала централа Кестрел“ с мощност 2 595.96 MWp, находяща се в с. Левуново, община Сандански, м. „Побит камък“. На 13.08.2019 г. избухнал пожар с огнище землището на с. Капатово, община Петрич, който бързо обхванал и землищата на съседните села Ново Кономлади и Левуново, като засегнал и застрахования обект. Гасенето продължило дълго време, като се наложило електрозахранването на централата да бъде спряно, за да може пожарът да бъде загасен с вода. Още на следващия ден ответника бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и на 16.08.2019 г. негови представители направили оглед на място за първоначално установяване на щетите, като в съставения протокол били описани непосредствените повреди от пожара. Ищецът извършил неотложни ремонтни действия и още на 28.08.2019 г. част от централата била пусната в действие.

Веднага на ответника били представени съответните документи, а впоследствие и допълнително изискани от него доказателства, които нямали съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията. Междувременно ответникът се снабдил с четири оценки от РДНСК - Благоевград, но те не били предоставени на ищеца, както не му бил предоставен и протокола от 9.12.2019 г., съдържащ изводите от проведената от ответника в периода от 6.12. до 8.12 2019 г. диагностика в централата. Ищецът възложил на фотоволтаичен специалист извършването на обстойна проверка на засегнатите от пожара елементи от централата, оценка на щетите и план за отстраняването им и предоставил на ответника протокола с констатациите, заедно с искане за авансово плащане по материалната щета, каквото не получил. За поправянето на щетите от пожара и възстановяването на работата на централата в пълен обем извършил за своя сметка неотложните ремонтни действия и към датата на исковата молба мощността на централата била напълно възстановена.

При така изложените твърдения молбата към съда била да осъди застрахователя да заплати на основание чл. 405 от КЗ застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 182040000018 от 14.08.2018 г., в размер на 160 000 лева (частично от 335 104.09 лева) по щета „Прекъсване на дейността“; 340 000 лева (частично от 1 208 760 евро) по щета „Материални щети“; законната лихва върху общия размер на исковите претенции - 500 000 лева за периода от 25.11.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът „Застрахователна Компания България Иншурънс“ АД - гр. София оспорил исковете като неоснователни. Твърдял, че няма валидно възникнало застрахователно правоотношение, тъй като в нарушение на чл. 79, ал. 3 от КЗ полицата и добавък № 1 са били подписани само от едно лице.

В случай, че договора се приемел за действителен, трябвало да се изтъкнат допуснатите от ищеца нарушения на предписанията в техническия проект на обекта относно неговата противопожарната безопасност - наличието на суха растителност около съоръженията, неподдържането в изправно състояние на източника на външно водоснабдяване - пресушено езеро, което било посочено като водоизточник за гасене на пожари. Ищецът не взел своевременно адекватни мерки за обезопасяването на централата след като узнал за възникването на пожара. Неизпълнението на неговите задължения, поети в договора, било в пряка причинно - следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие.

Ответникът оспорил и размера на исковите претенции, като изтъкнал, че по застраховката „Всички рискове на имущество“ следвало да се приемат за доказани уврежданията на съоръжения, отразени в протокола от 9.12.2019 г., чиято обща стойност била 135 945.83 лева. Неоснователна била и претенцията относно 3 000 соларни панели и за въртящите системи на 250 тракера. По застраховката „Прекъсване на дейността“ размера на обезщетението не следвало да се изчислява по методиката в т.т. 18 и 19 от полицата, а по метода на съседния обект, като в този случай дължимата сума била 87 872.68 лева.

Молбата към съда била да отхвърли исковете.

В допълнителната искова молба ищецът оспорил възражението за липса на валидно застрахователно правоотношение, като посочил, че полицата е била подписана за застрахователя от надлежно упълномощено лице, а дори да се приемело, че то не е имало представителна власт, договора обвързвал ответника при условията на чл. 301 от ТЗ. Ищецът подробно изложил аргументи и в подкрепа на несъстоятелността на останалите възражения на ответника.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът заявил, че поддържа изцяло всички възражения, направени с отговора на исковата молба.

• 5 - С определение от 21.11.2022 г. по искане на ищеца съдът допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение на размера на предявените като частични искове, както следва: по щета „Прекъсване на дейността“ от 160 000 лева на 268 344 лева; по щета „Материални щети“ от 340 000 лева на 1 062 470 лева.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С полица № 182040000018 от 13.08.2018 г. със срок на действие от 00: 00 часа на 14.08.2018 г. до 24: 00 часа на 13.09.2019 г. „Кестрел Алтернатив Енерджи“ ЕООД застраховало при „Застрахователна Компания България Иншурънс“ АД - гр. София, чрез застрахователния посредник „Реномиа“ ООД - гр. София, следното имущество, находящо се в землището на с. Левуново, община Сандански, местност „Побит камък“: ФвЕЦ, включително подстанции, трансформатори, подземни и надземни кабели и проводници, фундаменти, конструкции, соларни панели, инвертори, инфраструктура (пътища, мостове и други, изградени от застрахования), огради, електронно оборудване, оборудване за видео наблюдение, друга охранителна техника, кабел(и) за присъединяване към електроразпределителната мрежа до 300 м., друго оборудване на ФвЕЦ, със застрахователна сума 2 500 000 евро, за следните рискове: „Всички рискове на имущество“, „Авария на машини“ и „Прекъсване на дейността“.

С вписване № 20181218095856 по партидата на „Мелани Инвестмънт“ ООД (предишното наименование на „Мафис Енерджи“ ООД) било вписано увеличение на капитала с апортна вноска на описаното имущество - предмет на застрахователния договор.

С уведомление от 4.01.2019 г. „Кестрел Алтернатив Енерджи“ ЕООД уведомило застрахователя, че на 18.12.2018 г. е прехвърлило собствеността на застрахованото имущество на „Мелани Инвестмънт“ ООД.

В двустранно подписан добавък № 1 към полицата страните приели, че от 4.01.2019 г. за застрахован по полицата ще се счита „Мелани Инвестмънт“ ООД, като всички останали условия на договора остават непроменени.

С уведомление за претенция по застраховка имущество от 14.08.2019г. ищецът уведомил ответника, че на 13.08.2019 г. вечерта в района около ФвЕЦ е избухнал пожар, който около 22: 30 часа е обхванал и имотите, в които е разположена ФвЕЦ и самата ФвЕЦ и има щети по конструкциите на панелите и електрическата част (инверторите).

По регистрираната от ответника щета № 19040000005, на 16.08.2019г. представители на страните съставили протокол за оглед, в който описали констатираните видими щети: увредени 250 тракера - окабеляване; повредени част от линейни мотори и панели; изгорели кабели и кутия, командваща управлението на мотора; възможно да са изгорели диоди на фотоволтаичните модули и да са повредени стрингови кутии; не са проверени инверторите; между инверторите и стринг кутиите има ринг мрежа, осъществена с оптичен кабел; кабелите на две камери и чекиращите устройства са увредени.(т.І, л.126) В протокол от 9.12.2019 г., съставен в присъствието на представители на страните (т.І, л.159), са отразени резултатите от извършена в периода 6.12. - 8.12.2019 г. от инж. И. Н. и инж. Х. Ж. диагностика във ФвЕЦ „Кестрел“, посредством електрически измервания и изследвания с термовизионна камера на фотоволтаичните панели (ФВП), намиращи се в зоната на пожара и на незасегнатите от пожара.

В писмо с изх. № 200-183/ 11.02.2020 г. застрахователят уведомил ищеца за поставения отказ от изплащане на обезщетение по претенция № 19040000005 поради допуснати от застрахования значителни нарушения на Кодекса за застраховането и на Общите условия на застраховката, изразяващи се в: липса на пътища за противопожарни цели; неподдържане на свободната площ на обекта чиста от наличие на горима суха маса и други растителни отпадъци; неподдържане на браздите, разорани около имота с цел препятстване на огън; неподдържане в изправно състояние на външно водоснабдяване; липса на активна защита срещу мълнии; незатрупани изкопи, в които са положени кабелите.

В изпълнение на правомощията по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, по релевираните в нея конкретни оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, приема следното.

Основателността на претенцията по чл. 405, ал. 1 от КЗ е обусловена от доказването при условията на пълно и главно доказване от ищеца на наличието на всеки един от отделните елементи, включени във фактическия състав на правната норма: съществуването на валиден договор за застраховка на право, което за застрахования е оценимо в пари; настъпването в срока на действие на договора на събитие, което - 7 - представлява покрит от застрахователя риск; действително претърпени от застрахования вреди към деня на настъпване на събитието.

В конкретния случай в жалбата не са изтъкнати нарушения, допуснати при формирането на извода на първоинстанционния съд за наличието на първата от изброените предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя. Настоящият състав споделя изцяло аргументите в подкрепа на този извод, изложени в мотивите на решението, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, като приема, че страните са били обвързани в правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен договор за комбинирана имуществена застраховка с обект ФвЕЦ „Кестрел“, находяща се в землището на с. Левуново, община Сандански, местност „Побит камък“, с покрити рискове: Всички рискове на имущество; Аварии на машини; Прекъсване на дейността.

Страните не спорят, че е налице и втората от изброените предпоставки - настъпването в срока на действие на договора на събитие, което представлява покрит от застрахователя риск - пожар, възникнал между 16: 30 ч. и 17: 00 ч. на около 300-400 метра след с. Ново Кономлади по посока с. Капатово отляво до самия път, който навлязъл в територията на ФвЕЦ „Кестрел“ около 20: 29 часа и бил изгасен към 22: 22: 15 часа, според неоспореното заключение на пожаротехническа експертиза, изготвено от вещото лице В. С. (т. V, л. 1768- 1780).

Същината на спора, пренесен и пред настоящата инстанция, е съсредоточена върху основателността на поддържаното от ответника генерално възражение, че не дължи заплащането на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ, тъй като застрахованият не е изпълнил задължение, предвидено в закона и в застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Отказът на застрахователя е основан на клаузата в т. 10 от Общите условия, която го освобождава от отговорност в случаите, когато застрахованият не е изпълнил задължението си по т.9.3 - да спазва всички нормативни и други задължения, наложени от държавните органи, изискванията за пожарна и друга безопасност, произтичащи от законодателството, както и нормите и предписанията на компетентните органи и на застрахователя за експлоатация и съхранение на застрахованото имущество.

В отговора на исковата молба са изброени нарушения на конкретни разпоредби от издадената от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г.). Първото твърдяно нарушение е за неспазване на предписанията в чл.16, ал.1, съгласно които свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци. Не се твърди, нито по делото има данни за наличието в деня на пожара на територията на застрахования обект на горими отпадъци и други растителни остатъци, а от съвкупната преценка на доказателствата не може да се приеме за установено, че в деня на настъпването на застрахователното събитие терена е бил покрит със суха растителност. Аргументите за това са следните.

За установяване на въпросното обстоятелство в съдебното заседание на 20.06.2022 г. са събрани гласни доказателства (т.VІ, л. 1796). Свидетелят И. Ш. обяснил, че през м.юли 2019 г. заедно с още трима души е участвал в косенето на тревата в ограденото пространство и че „буквално покосихме така, че изглеждаше теренът като футболно игрище“. Свидетелят Р. К., работещ като охранител в централата, посочил, че косенето на обекта се е извършвало редовно в периода от април до септември, като „по четирима човека от Словакия идваха почти всеки месец да косят“. Косено било към края на юли, след което било много горещо: „Суша. Нямаше трева после.“ Свидетелят П. М. обяснил, че работи при ищеца като технически надзор от 2017 г., като без лично да бил натоварен с окосяването предупреждавал собственика, че тревата е за косене и той си наемал хора да окосят. При едно от посещенията си преди пожара виждал трима или четирима човека, които косели, между които и „това момче, което беше тук свидетел“.

Непосредствените участници в потушаването на пожара Д. В. и Ц. В. - служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. Петрич, при разпита им в съдебното заседание на 28.03.2022 г. (т. V, л. 1731) заявили еднозначно, че пожара е бил голям и е имало много силен вятър и „отвънка имаше много висока трева. Извън централата. Вътре сигурно е имало някаква малка, защото август месец, колкото и малко да има, то с вятъра и то гори всичко“ (св. В.). „В централата не е бил силен пожарът. Кабелите си горяха. Чак толкова голям, не. Бил съм на много пожари. Не е бил силен пожар. Не е имало огромни пламъци“( св. В.).

При преценката на свидетелските показания в общата доказателствена съвкупност настоящият състав не намира основания да бъде поставена под съмнение тяхната достоверност - възприятията на всеки един от свидетелите са лични и непосредствени - от мястото на събитието, освен това няма никакви данни на волята им да кажат истината да противостоят насрещни стимули (възможен интерес от определен изход от делото).

• 9 - В съдебното заседание на 21.11.2022 г. е прието заключение на компютърна експертиза, изготвено от вещото лице Д. С. въз основа на предоставените от ищеца 55 компакт диска, от които за отговорите на поставените въпроси е била изследвана информацията, съдържаща се в дискове 2, 3 и 5 (т.VІ, л. 1849 - 1919). На всяка една от снимките, снети от записите на камерите за видеонаблюдение, направени непосредствено по време на пожара, ясно се вижда, че попадналите в обсега на камерите участъци от терена са покрити с ниска трева със зелен цвят. По отношение на тази снимки експертът категорично е посочил, че „не се разпознават наслагвания в кадрите и манипулации“, което означава, че на тях вярно и „в реално време“ е било отразено случващото се на мястото на събитието.

В обобщение на изложеното, съпоставяйки данните, събрани посредством пожаротехническата и компютърната експертизи и гласните доказателства, може да се приеме за установено, че тревата на терена, на който са разположени соларните панели и необходимите за функционирането им принадлежности и оборудване (подземни и надземни кабели и проводници, трансформатори, инвертори и пр.), е била напълно окосена в края на месец юли 2019 г. и към деня на застрахователното събитие - 13.08.2019 г. е имало поникнала нова трева с ниски стебла. Зеленият й цвят, който е запечатан на снимките от камерите, предполага нейното влагосъдържание да е било сравнително високо (което обуславя по - ниска степен на запалимост), но тъй като поради силния вятър пожарът е бил с изключително висока интензивност, скоростта и бързината на отделяне на топлина от източника на запалване са генерирали по-висока температура за по-устойчив период, което е способствало на отделни участъци в източната и западната част на фотоволтаичния парк тревата, както и откритите кабели, да се запалят.

Тази, основана на доказателствата констатация, опровергава изцяло тезата на ответника за неспазване от ищеца на задължението по чл. 9.3 от общите условия, вр. с чл. 16 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г., изразяващо се в неотстраняване на сухата растителност в застрахования обект, като предпоставка за разпространението на пожара и причиняването на материални щети на застрахования.

От анализа на доказателствената съвкупност не се установява и твърдяното от ответника нарушение на чл. 17 от цитираната наредба - пътищата за противопожарни цели да се поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и водоизточниците. От приложените по делото извадки от кадастрални карти на местността и от снетите на хартиен носител записи от обажданията на тел. 112 - предмет на изследване от компютърната експертиза, се установява, че достъпа до централата се осъществява по полски път, означен с идентификатор 43243.49.29 - т.нар. „стар път“ от гр. Сандански през с. Левуново, за който споменават лицата в обажданията си на единния европейски номер за спешни повиквания. Свидетелят Д. В. - участник в гасенето на пожара, заявил „без проблеми достигнахме“, „горе до централата мисля, че беше черен пътя“. Следователно в деня на възникване на застрахователното събитие пътят до централата е бил нормално проходим, нямало е затваряне на отделни участъци от него, и е осигурявал безпрепятствено достигане до застрахования обект.

Несъстоятелно е и твърдението за нарушение на задължението по чл. 18 от наредбата - за поддържане в изправно състояние на външното водоснабдяване за пожарогасене на обекта. Според т. 5 от заключението на пожаротехническата експертиза, в което експертът се е позовал на Част „Пожарна безопасност“ от техническия проект на централата, водопровод за пожарогасене и осигуряване на водни количества за пожарогасене не са били предвидени, тъй като е разположена извън урбанизирана територия, до която няма изградена водопроводна мрежа и „пожарогасенето ще се изпълнява само с противопожарен автомобил“. От предвижданията в техническия проект и с оглед техническата характеристика и предназначението на застрахования обект следва извода, че ищецът не е имал задължение да поддържа отстоящия на около 55 метра по права линия от волтаичния парк водоем - собственост на трето лице.

В заключението на пожаротехническата експертиза като друга причина за разпростирането на пожара на територията на ФвЕЦ „Кестрел“ е посочена липсата на изорана противозащитна ивица с необходимата ширина покрай оградата на парка. Този факт не се оспорва от ищеца, но сам по себе си не е достатъчен за да бъде сочен като нарушение, което обуславя отпадане на отговорността на застрахователя. Преди всичко в цитирания подзаконов акт такова противопожарно изискване не е изрично предвидено, което означава, че тази липса не съставлява „неизпълнение на задължение което е било предвидено в закон“, по смисъла на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ. В случая не са налице и предпоставките в чл. 395, ал. 4 от КЗ, тъй като такова изискване не е било изрично предвидено и в договора. Съгласно чл. 395, ал. 1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, като спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. От друга страна застрахователят е този, който в защита на своя интерес е трябвало да прецени дали да обвърже застрахования с конкретни задължения, свързани с предпазването на застрахованото имущество от вреди. В настоящия случай предписание за разораване на противозащитна - 11 - ивица покрай оградата на застрахования обект няма, затова и ответникът не може да се позове на липсата на такава ивица за да откаже изплащането на дължимото обезщетение на основание чл. 395, ал. 4 от КЗ.

Неоснователно е и възражението на ответника за неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 395, ал. 6 от КЗ - при настъпване на застрахователното събитие да положи максимални усилия да намали размера на вредите.

В заключението на пожаротехническата експертиза е прието, че пожарът е възникнал между 16: 30 ч. и 17: 00 ч. на около 300-400 метра след с.Ново Кономлади като посоката му била към с. Капатово, откъдето се прехвърлил в землището на с. Левуново.

В заключението на компютърната експертиза е снета на хартиен носител информацията, съдържаща се в диск 5, която включва обаждания до телефон 112, между които и тези от телефоните на охранителите в централата. Първото от тях е в 17: 58 часа от телефон № 08••••••••, който предава съобщение че „тук в района на Кономлади има две - три огнища, огън, пожар в полето…Защото има слънчеви панели тука… Панели, да. Ами сравнително близо е като гледам, вече. Не е чак толкова близо, но пак си има 200 - 300 или 500 метра, не мога да преценя точно.“ От същия телефон в 19: 18 часа е съобщено: „Обаждам се пак за пожара тук, където е във Кономлади, обаче се прехвърли вече в посока към Левуново. А не виждам коли да идват. И е много близо вече до тук до слънчевите батерии. Ние сме от охраната, почти нищо не мога да направя…“. В 19: 23 часа е записано обаждане от телефон 08•••••••• със съобщение „ Абе обаждаме се тук от землището на село Кономлади, където има една соларна централа…нито пожарната е дошла, нито нищо, на 50 м. е от централата… С. М. се казвам, аз съм от охраната. Запали ли се това дере тука 20 киловата ще гърми ток, та майката ще си трака…Еми централата е в землището на село Левуново. По стария път към Левуново трябва откъм Сандански да дойдат пожарни.“ (т.VІ, л.1881- 1890).

От снетите на хартиен носител записи от камерите за видеонаблюдение се вижда, че гъст дим се появява в 20: 07, а в 20: 18 часа камерата засякла силен пламък. В 20: 17 часа се вижда мъж, който носи пожарогасител към мястото на пожара, в 20: 21 часа пламъците намаляват, вероятно в резултат на действията с пожарогасителя. В 20: 22: 48 часа същият мъж се връща да вземе лопата, заедно с друг мъж вземат пожарогасители и се отправят в посока на пожара. В 20: 31: 45 часа вторият мъж се връща с още един пожарогасител, а в 20: 38 часа първият мъж слиза от автомобил, от който изважда още два пожарогасителя. В 21: 32: 52 часа камерата засякла трети мъж, облечен със специално облекло и лопата, следван от двама пожарникари, които носят лопати, тип „тупалки“. В 21: 35: 10 камерата заснела и пожарен автомобил, а в 23: 02: 25 часа пламъците вече не са видими на камерата.

При тези факти не може да се приеме друго, освен че охранителите в застрахования обект са извършили в максимална степен всички действия, които в тази ситуация са били възможни, за да бъде предотвратено прехвърлянето на пожара на територията на фотоволтаичния парк - веднага след като забелязали огнището му в землището на с. Ново Кономлади подали сигнал на телефон 112, а след около час и половина - когато огънят се прехвърлил в землището на с. Левуново, сигнализирали за това и изразили тревогата си, че в района на пожара не е пристигнала протиповопожарна кола. След като огънят обхванал части от терена на централата незабавно започнали да гасят с наличните пожарогасители, като преди идването на пожарникарската команда успели да потушат някои от огнищата в опита си да ограничат разпространението му на по - голяма площ.

В контекста на изложеното е важно да се изтъкне, че невъзможността да бъде преодоляно навлизането на пожара в застрахования обект се е дължало в изключителна степен на закъснялото пристигане на противопожарните коли - почти два часа след второто обаждане на телефон 112. Вярно е, че забавянето е било вследствие обективни причини- едновременното гасене на няколко огнища на пожара на различни места в района на съседните села и липсата на свободни екипи на противопожарната защита (което се установява от записите на разговорите на единния европейски номер за спешни повиквания), но този факт не може да бъде игнориран при обсъждането на действията на застрахования, предприети в изпълнение на задължението му по чл. 395, ал. 6 от КЗ.

Неоснователно е възражението на ответника за неизпълнение от ищеца на въпросното задължение и с оглед несвоевременното прекъсване на електрозахранването на централата, което забавило гасенето на пожара.

В съдебното заседание на 22.05.2023 г. е прието заключение на техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. И. Д., съгласно което във волтаичната централа е имало общо седем трафопоста: една БКЗРУ (бетонна комплектна закрита разпределителна уредба) и шест МКТП (метален комплектен трансформаторен пост). За безопасното гасене на пожара в случая трябвало да се изключи прекъсвача в БКЗРУ от правоспособно лице с електротехническо образование, притежаващо минимум четвърта квалификационна група по ПБЗРЕУЕТЦЕМ, с използването на специализирани предпазни средства - диелектрични ръкавици и диелектрични боти. В ищцовото дружество нямало такъв квалифициран специалист и прекъсването на електрозахранването било - 13 - осъществено от диспечер в „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД по искане на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, направено след обаждане от службата за противопожарна защита.

При конкретната фактическа обстановка липсата на такъв специалист не може да се възприема като нарушение на задължението на застрахования за намаляване размера на вредите. Според обяснителната записка към инвестиционния проект за изграждане на фотоволтаичната централа, в частта относно мерките за пожарна безопасност, експлоатацията на слънчевата електроцентрала нормално ще протича без присъствието на постоянен обслужващ персонал. При сключването на застрахователния договор този факт би следвало да е бил известен на застрахователя (застрахователния брокер), а освен това той е могъл да постави въпрос на основание чл.362, ал.1 от КЗ за да обяви застрахования точно и изчерпателно съществените обстоятелства относно служителите, които са назначени на работа, включително и във връзка с осигуряването на противопожарната защита на обекта, и които според застрахователя са от значение за риска. По делото няма данни това да е било сторено, нито в общите условия на договора има записано задължение за застрахования да осигури на застрахования обект постоянното присъствие на специалист с посочената квалификация, поради което и заявеното възражение е несъстоятелно.

Съобразно възприетото в последователната практика на касационната инстанция за да е основателен отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие, не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това задължение, т.е. да съществува причинно-следствена връзка между неизпълнението и застрахователното събитие. (Решение № 144 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т. о.). Тежестта за доказване на наличието на обстоятелство, което е оказало въздействие за настъпването на събитието и освобождава застрахователя от отговорността да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение, е в тежест на застрахователя. В негова тежест е и доказването на причинната връзка между неизпълнението (действие или бездействие) и настъпилото застрахователно събитие. (Решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о.) От събраните по делото доказателства не може да се приеме, че възраженията на ответника за неизпълнение от застрахования на задължение, предвидено в закона и в застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие (чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ), както и за неполагането на максимални усилия да намали размера на вредите при настъпване на застрахователното събитие (чл. 395, ал. 6 от КЗ), са доказани.

При кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав на приложимата правна норма съдът приема, че исковата претенция по чл. 405 от КЗ е доказана по основание.

При обсъждането на размера на дължимото обезщетение съобразява следното.

Предмет на застраховката „Всички рискове на имущество“ са причинените материални щети на имуществото в застрахования обект. Основното доказателство, което има отношение към установяването на вида и размера на увреденото имущество, е споменатия по - горе протокол от 9.12.2019 г., в който са отразени резултатите от извършените в периода 6.12. - 8.12.2019 г. сравнителни измервания на засегнатите и незасегнатите от пожара фотоволтаични панели (ФВП).

В претенцията на застрахования били включени 3 324 броя панели, 260 броя моторни задвижвания на паната, 277 броя командни кутии и 72 броя кутии за силово захранване.

При проверката се установили следните щети: 1. Фотоволтаични панели - 10 броя за подмяна (непоправимо увредени и напълно унищожени), 81 броя подлежащи на почистване (с полипи от изгорели растителност и материали под конструкциите, без засегната запечатваща полимерна мембрана на дъното на панелите - тествани и работят), 24 броя с деформирани капачки на диодните кутии, които подлежат на ремонт, 360 броя подлежащи на почистване (със следи от опушвания от сажди върху диодните кутии) и подлежат на почистване; 2. Една кутия за силово захранване е за смяна (напълно изгоряла); 3. Комуникационни кутии - 79 броя за смяна, от които 65 броя външно деформирани от топлината, но без увреждания на монтираната в тях електрическа и електронната апаратура, 7 броя напълно унищожени, заедно с апаратурата в тях, 7 броя външно деформирани от топлината (монтирани в близост до някои от командните кутии.

Моторните задвижвания били видимо здрави и незасегнати от огъня, но според застрахования нямало техническа възможност да бъдат тествани към деня на огледа, а при нов оглед през м. март - април 2020 г. - 15 - Кабелите към голяма част от тракерите били с изрязани краища към комуникационните кутии, а подземната им част била изтеглена. Към деня на огледа количеството на складираните демонтирани кабелни линии не можело да бъде точно установено.

Представителят на застрахования подписал протокола със следните забележки: 1. Мултиметъра не е сертифициран; 2. Метода за измерване годността на панелите; 3. Времето не е подходящо за измерване годността на панелите.

Посочените възражения се опровергават категорично от показанията на свидетеля И. Н. при разпита в съдебното заседание на 20.06.2022 г.(т.VІ, л.1798). Свидетелят обяснил, че той заедно със свой колега извършил огледа и измерванията с апаратура, взета от Техническия университет в гр. Варна, в който той преподавал електрически измервания.

Заявил, че е работил с мултиметър „Юните“, чешко производство, предназначен за измерване на напрежение, ток и още 4 - 5 други величини, с който работел и в лабораторията при изготвянето на експертизи за други институции. Не бил сигурен дали има сертификат, но можел да каже, че е калибриран и мери с точност от 0.1 % до 0.8 %. Дал пример, като обяснил, че ако трябвало да измери напрежение от 30 V можел да го измери с точност до 1 %, което било 0.2 - 0.3 V, а ако панелът е бил повреден разликата щяла да бъде 10V - 12 V, което било много по - голям толеранс.

Заявил, че основен фактор в произвеждането на фотоволтаичната енергия е слънцегреенето - когато е по - силно силата на тока била по - голяма и обратното, като не било от съществено значение дали времето е топло или студено. Измерванията били извършени при температура от 6 до 15 градуса, като в рамките на този температурен диапазон нямало проблем да бъдат тествани панелите, защото те работели и при по - ниска температура- до -5 градуса, параметрите се променяли, но главния фактор бил слънцестоенето.

При измерванията разделили панелите на три основни групи - тези, които били тотална щета, леко засегнатите от полепнали по тях частици при горенето и напълно незасегнати. Сравнявали характеристиките им и установили, че параметрите са еднакви. Претендираните панели били около 3 000, но повечето от тях нямали и следа от изгаряне, измерили не всички, а голяма част от тях на случаен принцип. При измерването леко засегнатите панели (с увредено защитно фолио) не дали електрически отклонения.

Тези показания са от съществено значение за установяването на размера на вредите от пожара, тъй като свидетелят е квалифициран специалист в областта на изграждането на обекти за произвеждане на енергия от възобновяеми източници и разказът му е основан на преки и непосредствени впечатления от мястото на събитието, и следва да бъдат изцяло кредитирани, предвид липсата на фактори, които да поставят под съмнение тяхната достоверност с оглед евентуална заинтересованост от изхода на спора. В съответствие с изложеното съдът приема, че реално причинените вреди на застрахования се съизмерват с изброените в протокола от 9.12.2019 г. увредени фотоволтаични панели, кутия за силово захранване и комуникационни кутии.

При определянето на тяхната стойност следва да бъдат съобразени констатациите в изготвеното от вещото лице инж. И. Д. и неоспорено от страните заключение на техническа експертиза (т.VІ, л. 2004), съгласно които пожарът е засегнал източната и западната части на фотоволтаичния парк, като от шестте броя МКТП (метален комплектен трансформаторен пост) само участъците на МКТП 1 и МКТП 6 не са били засегнати, а останалите са били засегнати в различна степен. В отговорите на четвъртия и шестия въпрос експертът посочил, че всяко излагане на панелите, съоръженията и кабелите в температурен диапазон, извън зададения в техническите им характеристики можело да доведе до увреждането им или на нарушаване на работата им.

Периода на възстановяване на нормалното производство на електроенергия бил от 13.08.2019 г. до 29.02.2020 г. При отговора на третия въпрос експертът отразил в таблица (приложение 3 към заключението) 22 фактури, издадени в периода от 3.09.2019 г. до 24.02.2020 г. към различни доставчици, в които са били остойностени закупени материали, транспорт и ремонтни дейности, извършени по възстановяването на нормалното функциониране на централата. Общият размер на разходите е 231 639.47 лева, без включен ДДС/ 453 881.91 лева, с включен ДДС.

Настоящият съдебен състав приема, че отговорите на четвъртия и шестия въпрос са изградени на предположения, които не могат да създадат непоколебимо убеждение за осъществяването на значимия за спора факт - увреждането до степен на негодност за употреба на всичките 3 324 броя панели, 260 броя моторни задвижвания на паната, 277 броя командни кутии и 72 броя кутии за силово захранване, включени в претенцията на застрахования.

Отговора на третия въпрос, обаче следва да бъде безусловно кредитиран, доколкото е основан на неоспорени доказателства - счетоводни документи, установяващи купуването и транспорта на материали и заплащането на ремонтни дейности в периода от време, в който са били отстранявани причинените от пожара повреди за възстановяване на нормалната работа на централата.

• 17 - В съответствие с изложеното съдът приема, че стойността на увреденото от застрахователното събитие имущество, определена съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, е 231 639.47 лева, без включен ДДС/ 453 881.91 лева, с включен ДДС, за която сума претенцията по чл. 405 от КЗ е основателна и доказана.

Предмет на застраховката „Прекъсване на дейността“ съгласно чл. 18.1 от специалните условия е претърпяната от застрахования пряка финансова загуба вследствие от принудителното прекъсване /ограничаване на дейността, която се изразява в загуба на брутна печалба за периода на обезщетяване в резултат на намаляване на приходите поради прекъсване/ограничаване на дейността му вследствие настъпило застрахователно събитие. Застрахователната сума се определя въз основа на реализираната брутна печалба за последната приключена финансова година, предхождаща датата на сключване на застрахователния договор, с надлежно отразяване на очакваните пазарни тенденции, инфлация, спецификата на извършваната дейност, прогнозен ръст на приходите и продължителността на периода на обезщетяване. Брутната печалба е разликата между (Приходи от продажби + Материални запаси в края на периода) и (Променливи разходи + Материални запаси в началото на периода), където променливите разходи представляват всички разходи, извършвани от застрахования през съответния период във връзка с дейността, чиито размер е в пряка зависимост от обема на дейността и размер на реализирания оборот.

При тази регламентация в договора като неоснователно следва да бъде преценявано възражението на ответника, че ищецът не може да претендира загуба за периода до 18.12.2018 г., когато придобил централата, и следователно през 2017 г. не бил извършвал дейност и нямал приходи от производството на електрическа енергия. Отговорността на застрахователя е към застрахования, какъвто съгласно подписания на 4.01.2019 г. добавък № 1 към полицата е ищецът. Затова и смяната на собственика на застрахования обект в срока на действие на застраховката е ирелевантна за задължението на застрахователя да обезщети застрахования при наличието на предпоставките, уговорени в договора. Безспорен факт е, че централата е произвеждала електрическа енергия в периода от 14.08.2018 г. (сключването на договора) до 18.12.2018 г. (извършването на апортната вноска) и следователно е налице база за изчисляване на пряката финансова загуба, съобразно клаузата чл. 19 от специалните условия.

Според приетото в съдебното заседание на 9.10.2023 г. заключение на счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице С. М. (т.VІ, л. 2032) количеството произведена електроенергия от централата е: 1 239 986.50 кW - за периода от м. февруари 2018 г. до 14.02.2019 г. и 666 144.75 кW - за периода от м. февруари 2019 г. до 14.02.2020 г.; намалението на произведената електроенергия за периода от 14.08.2019 г. до 14.02.2020 г. е 494 078.89 кW.

До м.септември 2019 г. преференциалната цена на електрическата енергия била 0.4856 лева / кW, без включен ДДС, а след 1.10.2019 г. - 0.38925 лева / кW.

Стойността на нереализираните приходи от 494 078.89 кW електроенергия била 238 793.25 лева. Изчислената по данни от оборотните ведомости за синтетични сметки от група 60 „Разходи“ обща стойност на променливите разходи (за електроенергия за ФвЕЦ, за балнсираща електроенергия, за вноски към фонд „Сигурност на енергийната система“) била 31 989.99 лева. Разликата между двете стойности: 238 793.25 лева и 31 989.99 лева - 206 803.26 лева, е загубата на брутна печалба за периода от 14.08.2019 г. до 14.02.2020 г. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на експертизата, в съответствие с което приема, че претенцията по чл. 405 от КЗ относно застраховката „Прекъсване на дейността“ е основателна и доказана за сумата 206 803.26 лева.

Поради несъвпадането на крайните изводи на първостепенния съд с тези на настоящия състав на въззивната инстанция решението следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 405 от КЗ е бил уважен за разликата над сумата 453 881.91 лева до пълния предявен размер на заявената като частична претенция сума от 1 062 470 лева, представляваща част от пълния размер на претенцията - 1 208 760 евро и да бъде постановено друго решение, с което искът с правно основание чл. 405 от КЗ за сумата 608 588.09 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 182040000018 от 14.08.2018 г. относно претенцията по щета „Материални щети“, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение относно претенцията по щета „Прекъсване на дейността“ в размер на сумата 206 803.26 лева, представляваща част от пълния размер на претенцията - 335 104.09 лева, ведно със законната лихва върху сумата 500 000 лева от 25.11.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба) до 20.11.2022 г. и върху останалата уважена главница от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане, решението да бъде потвърдено.В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

• 19 - При този изход на спора на ищеца се дължат разноски за уважената част от исковите претенции, а на ответника - за отхвърлената част. При общ размер на исковите претенции 1 830 814 лева, уважената част е в размер на 1 160 685.17 лева, а отхвърлената част - 670 128.83 лева.

В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в общ размер 113 950.70 лева, от които 53 23246 лева за държавна такса, 20 лева за съдебни удостоверения, 4 850 лева за депозити за вещи лица и 55 848.24 лева за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав споделя изцяло становището на първостепенния съд относно прекомерността на размера на адвокатското възнаграждение и намаляването му до размер на 40 000 лева, като общият размер на извършените разноски следва да бъде 98 102.46 лева. Съразмерно на уважената част от исковите претенции следва да бъде присъдена сумата 62 194.23 лева.

Ответникът е платил разноски в общ размер 41 430.54 лева, от които 5 050 лева за депозити за вещи лица, 25 лева за държавни такси за съдебни удостоверения, 180 лева депозити за свидетели и 36 175.54 лева за адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции следва да бъде присъдена сумата 15 164.73 лева.

Във въззивното производство ответникът - жалбоподател е направил разноски за държавна такса в размер на 25 385.47 лева и съразмерно на уважената част от жалбата следва да му бъде присъдена сумата 8 438.48 лева. Ответникът по жалбата е платил адвокатско възнаграждение в размер на 58 674.90 лева, който с оглед заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност съдът намира за несъответстващ на фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде до минималния размер, определен по чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 52 000 лева. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата следва да му бъде присъдена сумата 32 966.55 лева.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав