Решение № 840 от 12.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 856/2025 г.

производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – А. С. В., срещу Постановление за приети по делото разноски Протокол № 9601/23.12.2024г. по изп.д. № 20247900402650, с което ЧСИ е отказал да редуцира дължимите разноските и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Преди поканата за доброволно изпълнение била заплатена значителна част от исканата сума. По тази причина взискателят имал право само на адвокатско възнаграждение за образуване на делото. Не бил спазен и срокът за доброволно изпълнение.

Взискателят – П.Д.Т., ЕГН ••••••••••, съд.адр.: гр. София, ул. ••••, чрез адв. Г.Д., счита, че жалбата е неоснователна. Част от вземането било събрано принудително.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Р.М.В., peг. № 790, Район на действие СГС, гр. София, ул. ••••, тел. ••••: ••••, e-mail: r.milcheva790@gmail.com, е представил мотивирано становище, в което приема, че доводите на жалбоподателя са неоснователни.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:

Изп. дело № 20247900402650 е образувано срещу А. С. В., въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2024г., издаден в полза на П.Д.Т., за сумата от 6 020, 96 лева, цена за топлинна енергия, неустойка по договор за наем и разноски, свързани с производството.

В молба от 04.11.2024г., с която се иска да се образува изпълнително производство, се моли и да се наложат запори на банкови сметки.

Взискателят е сключил договор за представителство с адв. Д. за сумата от 750 лева (л. 4 от изп.д.).

До длъжника, на 04.11.2024г. е изпратена покана за доброволно изпълнение (двуседмичен срок) за сумата от 9 884, 05 лева, включваща адвокатския хонорар и таксите за ЧСИ по изпълнителното дело (л. 25). Тя е получена на 19.11.2024г. Изпратени са и запорни съобщения (л. 26-8).

На 14.11.2024г. взискателят е уведомил ЧСИ, че е постъпило доброволно плащане в размер на 6 650 лева (л. 33).

На 18.11.2024г. е погА. целият дълг – 18.11.2024г. (л. 50).

На 03.12.2024г. е депозирано възражение от страна на длъжника по отношение на дължимите такси и възнаграждението на процесуалния представител на взискателя. То е оставено без уважение с Постановление за приети по делото разноски (л. 45), а жалбата е от 03.01.2025г.

Неоспорените такси са в размер на 166 лева (Съобщение – л. 26, като те са и платени – л. 34). от правна страна:

1. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

1. Съдебният изпълнител връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение. Тя уведомява длъжника за започнатия изпълнителен процес, като го предупреждава, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение (чл. 428, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от ГПК).

Задачата на поканата е да се стимулира длъжникът към доброволно изпълнение. По тази причина в срока за доброволно изпълнение не могат да се извършват действията на същинско принудително изпълнение.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение, без да дава нов двуседмичен срок от връчване на призовката за следващото изпълнително действие до датата, за която то е насрочено (839-93-IV).

Всички парични суми, които се плащат от длъжника; от третото задължено лице; от наддавали и купувачи по публична продан недвижим имот, движима вещ, права върху обекти на индустриална собственост на длъжника; от магазини и борси чрез които са продадени движими вещи на длъжника; от банките, чрез които са продадени безналични ценни книжа, се внасят по сметката на съдебния изпълнител в банка (чл. 455 от ГПК). Сумите, които се получават от търга по чл. 481, се плащат в брой на СИ (чл. 481, ал. 9 от ГПК).

Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Или, изводът е, че, ако има образувано изпълнително дело, плащането следва да е чрез ЧСИ, а не в полза на кредитора. В противен случай би могло да се стигне до злоупотреба, той като длъжникът би могъл да си избира кредитор, който да удовлетвори предпочитателно. Особеното в случая е, че към този момент длъжникът не е бил наясно, че изпълнителното дело е образувано.

Паричното вземане е носимо (portable), а не търсимо (querable). Това означава, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Сумата, предмет на изпълнителния лист е платима при наличие на банкова сметка (а това се предполага – чл. 127, ал. 4 от ГПК) или в брой (в този случай Законът за ограничаване на плащанията в брой не е пречка).

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

При това положение, дължи се само възнаграждение за образуване на делото - 200 лева.

Сумите, внесени по сметката на съдебния изпълнител (тези от банковата сметка на жалбоподателя), са на длъжника, докато не бъдат изплатени на взискателя (10-55-ОСГК; 847-55-IV, и Р. № 99 от 28.06.2012г. по т.д. № 667/2011г., II т.о. на ВКС). Те не са нито на взискателя, нито на държавата. Затова те са на риск на длъжника. Той ще понесе последиците от евентуални погрешни плащания или злоупотреби. До размера на внесените суми длъжникът има вземане срещу съответната банка, но не може да се разпорежда с него, защото то се счита запорирано до удовлетворяване на взискателите. Със сумите по сметката се разпорежда съдебният изпълнител, като издава до съответната банка нареждания за плащания и отбелязва плащането върху изпълнителния лист (чл. 455, ал. 2, изр. 2 от ГПК).

Следователно поведението на ЧСИ е законосъобразно. Ако бе платено изцяло, сумата, постъпила принудително, би подлежала на връщана, също изцяло.

1. Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

В случая е подадена молба за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК, като е поискано налагане на запор на вземания на длъжника от банки, иначе би била нередовна (арг. от чл. 426, ал. 3, във вр. с чл. 129 от ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС по ТД № 2/2013г., ОСГТК).

Изложеното въобще не означава, че изпълнителното действие (запор) не е различно от образуването на делото и че не е сторено (и то при юридическа необходимост).

Така, в рамките (да се разбира след образуването му) на изпълнителното производство е събрана цялата дължима сума, а длъжникът е в забава. Това означава, че се дължи и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 846, 12 лева.

Предвид на изложеното, съдът