Решение № 3003 от 23.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 16210/2022 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Денимира“ ЕООД против Наказателно постановление №42-0003096 от 04.10.2022г. на И.Д. директор на РД „АА” гр.София, с което е наложено административно наказание на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 57, ал. 10 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международния автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията. Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно производствените правила. Твърди, че му било нарушено правото на защита и наложената имуществена санкция била прекомерно завишена. Представител на въззиваемата страна не е взел отношение по основателността на жалбата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна: На основание Заповед №РД-12-2293/09.08.2022г. на директора на РД АА София е извършена проверка на превозвача „Денимира“ ЕООД, притежаващо лиценз №21253, валиден до 01.09.2029г. за извършване на международен превоз на товари. От същия с известие с рег. №84-00-56- 428/27.06.2022г. е изискана транспортната документация на превозвача. На 11.08.2022г. в гр.София, ул. „Витиня“ в сградата на РД АА София, след извършване на комплексна проверка на транспортната документация на превозвача е установено, че превозвачът не е осигурил дневник за регистриране на предпътните технически прегледи по образец приложение №28б от Наредба №11 от 31.10.2002г. от лицето, което ги е извършило преди излизане от експлоатационен център. Установената фактическа обстановка се доказва от административно- наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 11.08.2022, известие с рег. №84-00-56-428/27.06.2022г., Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 11.08.2.22г. и показанията на свидетеля И. В. М., инспектор при РД АА София. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М., които са непротиворечиви и си кореспондират с отразеното в констативния протокол от проверката. В последния са отразени констатациите по повод неосигуряването на дневник за регистриране на предпътните технически прегледи по образец приложение №28б от Наредба №11 от 31.10.2002г. Съдът кредитира с доверие писмените доказателствени средства - въпросния констативен протокол и известие за изискване на документи, като възпроизвеждащи изявления на служебни лица на РД АА София. При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице срещу обжалваем акт в срока на обжалването му и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна. Приложената Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията установява компетентността на административнонаказващия орган в т. 1.6, съгласно оправомощаване според чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган – длъжностно лице от ИА АА инспектор М.. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от НПК. Наказателното постановление е издадено около два месеца, след съставяне на акта в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение от 11.08.2022г. е съставен в присъствие на свидетел при установяване на нарушението, съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и в присъствието на законен представител на нарушителя, комуто е надлежно предявен, подписан и връчен на същата дата. В акта не са вписани възражения, каквито не са депозирани и след връчването му. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат ясно и логично описание на нарушението и правната му квалификация, за да бъде дадена възможност на жалбоподателя за ефективна защита срещу административнонаказателното обвинение. Според разпоредбата на чл. 57, ал. 10 от Наредба №11 от 31.10.2002г. предпътните технически прегледи се регистрират от лицето, което ги е извършило, в дневник по образец приложение №28б. В хода на проверката и след нея не е представен въпросния дневник, а жалбоподателят не отрича че не е водил такъв. С оглед на изложеното, по несъмнен начин се установява нарушението на въпросната разпоредба. В наказателното постановление изрично не е посочена дата на извършване на деянието, но с оглед посочването на момента на установяване на нарушението и твърдението за липса на такъв дневник и към въпросния момент, то логично се налага извода, че нарушението е извършено в деня на установяването му. Касае се за продължено административно нарушение, при което изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на дължимо действие, което е било налице и към момента на проверката и установяване нарушението. Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на дружеството жалбоподател, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое е административнонаказателноотговорното лице и има ли вина то за извършването на деянието. По отношение на наказанието: В субсидиарната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗДДС е предвидена глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. Правилно административнонаказващият орган е наложил имуществената санкция в определения й по абсолютен начин размер, поради което възражението за прекомерност на същата се явява неоснователно. Поради изложеното, съдът не откри основания за изменение или отмяна на обжалваното наказателно постановление, а същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 от ЗАНН съдът