Решение № 1043 от 25.7.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1221/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба вх. № 5753/25.02.2024г. на Община ••• чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Е. К. против Решение № 4996 от 08.12.2023г., постановено по гр. дело № 415 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, VII-ти граждански състав, с което се признава за установено в отношенията между страните, че Община •••, ЕИК •••••, дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК •••••, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата в размер на 2016, 52 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Автогрижа“ във вр. с щета № 210786026/12.02.2021г. за настъпило застрахователно събитие на 12.02.2021г., при което в гр. ••••• върху МПС – лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туаран“, с рег. № •••••, собственост на М. И. А., е паднало дърво, както и сумата в размер на 68, 90 лева, представялваща обезщетение за забава за периода 30.04.2021г. – 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7632/04.09.2021г. по ч. гр. д. № 13933/2021г. по описа на РС Пловдив.Осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община •••, ЕИК ••••• да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК •••••, сумата в размер на 805, 13 лева, представляваща сторени разноски в производството и сумата в размер на 405, 30 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 13933/2021г. по описа на РС Пловдив. С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, не са обсъдени възраженията на страните, неправилно са тълкувани доказателствата по делото.В противоречие с изводите на районния съд жалбоподателят поддържа и излага подробни съображения, че са останали недоказани елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. недоказано останало мястото на твърдения инцидент.Изобщо не било установено по безспорен начин настъпването на събитието на територията на Община •••.Не били доказани също вида и размера на щетите.Поддържа се и възражението, че застрахователят не е имал задължение да изплаща обезщетение, поради което регресните права не могат да се разпростират върху недължимо извършена престация.Не била налице хипотезата на раздел V, чл. 15, т. 15.1 от Общите условия за застрахователни събития.Поддържа се и възражение, че инцидентът е причинен не от неизпълнение на задълженията по поддържане на зелената система, а от случайно събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила, поради което Община ••• не носела отговорност за непозволено увреждане.Моли се за отмяна на решението, вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят главния и акцесорния иск като неоснователни и недоказани по размер.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. С писмения отговор по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да се остави без уважение, а оспорваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски. Пловдивският окръжен съд като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор. Предвид изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и отговора по нея, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Не е спорно по делото и от писмените доказателства се установява, че с полица № BG/08/520001949617 от 14.07.2020г. е сключен договор за автомобилна застраховка „Автогрижа“ за лек автомобил м. „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег. № •••••, между страните по делото, със срок на действие 16.07.2020г. до 15.07.2021г. Твърденията на застрахователното дружество-ищец са, че на 12.02.2021г. в гр. ••••, на ул. „•••••, е бил паркиран застрахования автомобил, собственост на М. И. А..Автомобила бил увреден от паднало дърво с настъпили материални щети.На същата дата в застрахователното дружество било подадено искане за оценка на вреди по МПС от собственика на автомобила и заведена щета № 210786026.Стойността на необходимите части и стойността на труда за възстановяване на автомобила, възлизала на 2001, 52 лева. Тази сума била изплатена на сервиза на застрахованото МПС от ищеца по банков път на 08.03.2021г.На основание чл. 420, ал. 1 от КЗ застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя на работата, при или по повод на която са настъпили вредите.Отговорността на ответника се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобили било резултат на неподдържането на озеленените площи и декоративната дървесно-храстова растителност в безопасен за гражданите и собствеността им вид, което било задължение на общината.С писмо изх. № 310004285/13.04.2021г., получено от представител на ответника на 14.04.2021г., били поканени доброволно да възстановят изплатеното застрахователно обезщетение.Тъй като сумата не била погасена, било инициирано производство по чл. 410 от ГПК.По образуваното ч. гр. д. № 13933/2021г. по описа на РС Пловдив, била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК.Това пораждало правния интерес на заявителя от завеждане на иска. С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е възразил, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. оспорен е механизма на настъпване на увреждането и наличието на причинно-следствена връзка.Оспорил е и наличието на застрахователно правоотношение и всички обстоятелства, при които ищецът твърди да е настъпило застрахователното събитие.Направено е и възражение, че за застрахователя не е имало задължение за заплащане на обезщетение, респ. не разполагал с регресно право.При условията на евентуалност е направено възражение, че се касае за случайно събитие, от което са настъпили щетите, поради което отново не се дължало обезщетение. От приложеното писмо изх. № ОД-03-390-1/20.09.2023г. на НИМХ, филиал ••••, се установява, че на 12.02.2021г. в района на гр. ••••, е имало силен вятър от северозапад с пориви до 20м/сек от 00: 00ч до 15: 00ч. и от 15: 00ч до 19, 10ч силен вятър от северозапад с пориви до 17м/сек. Към исковата молба е приложено искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, отправено от М. И. А., ЕГН ••••••••••, в което е описано, че автомобилът е бил паркиран пред вкъщи на ул. „•••••, като сутринта имало паднало дърво върху автомобила от силния вятър.Посочен е вид на събитието: природни бедствия – буря, ураган, удар на МПС от предмети, отнесени от буря или ураган.Място на събитието: ••••.По образуваната щета № 210786026 е съставен опис-заключение на вредите по МПС-то, калкулация на претенция № 210786026/16.02.2021г., ликвидационен акт 984463/03.03.2021г. Към исковата молба е приложена и издадената фактура № 0000003351/01.03.2021г. за извършения ремонт на автомобила и авизо за извършен превод на сумата от застрахователя на 08.03.2021г. До Община ••• е отправена регресна покана от застрахователното дружество изх. № 310004285/13.04.2021г. за възстановяване на заплатеното обезщетение, получена на 14.04.2021г. Ответната страна прилага писмо изх. № АК-Ц 908/05.01.2023г., издадено от Община •••, район •••••, в което е удостоверено, че сигнали и заявления за оформяне, окастряне и отсичане на декоративна дървесна растителност, както и сигнали за счупени, болни и прогнили дървета за ул. „•••••, в администрацията на район „•••••“ не са постъпвали.Издадена била заповед № РД-20-882/08.10.2020г. за оформяне на короната на 1 брой яснолистен явор, находящ се на ул. „••••• и заповед № РДЦ-22-72/27.04.2022г., която отразявала състоянието на дърветата на ул. „•••••“.При справка в КР и ГРАО, район „•••••“, административен адрес: гр. •••••, не съществувал. Като свидетел пред районния съд е разпитан М. А., който е посочил, че процесния автомобил се управлява от сина му.От него разбрал, че на въпросната дата се е събудил от шума на резачки, като на място е била пожарна кола.Слязъл долу и видял, че дърво е паднало върху колата, вследствие на което бил счупен прозорец, огледало, калника бил изкривен, имало увреда по горната част на автомобила от страна на шофьора.Обадил се на телефон 112, но никой не дошъл.След това извикал транспортна кола да закара автомобила до гр. •••••, където оставили увредената кола на ремонт, който бил поет по сключената застраховка „Каско“.Свидетелят не знае точно кога дървото е паднало върху автомобила, не знае какви са били метрологичните условия на посочената дата.Не знае и на кой адрес е бил паркиран автомобила, нито каква част от дървото е паднало върху него. Като свидетел пред районния съд е разпитан и А. А., който управлявал процесния автомобил.На въпросната дата бил на гости на негов братовчед в гр. ••••, който живеел близо до летния театър.Не си спомнял улицата.Сутринта разбрал, че имало паднало дърво върху автомобила, управляван от него и върху автомобила, управляван от братовчед му.Обадили се на телефон 112 с тази информация, но от органите на МВР никой не дошъл.На място имало служители на пожарната, които били уведомили братовчед му.Същите махнали падналото дърво от пътя и от колите.Впоследствие изрязали цялото дърво.След това се обадил на застрахователя, а те му казали да се обади на пътна помощ, която закарала автомобила в определен от застрахователя сервиз.Бил увреден левия калник на автомобила, лявото огледало, предния ляв прозорец, шофьорската врата, горна лява греда, рол-барът.След около седмица и половина-две, си взел колата обратно.Ремонта бил покрит изцяло по застраховка „Каско“.Същия ден метрологичните условия били лоши, имало силен бурен вятър.Автомобилът бил паркиран от дясната страна на улицата, по посока на движението към центъра.Улицата била еднопосочна.Падналото дърво се намирало от лявата страна между неговия автомобил и автомобила на братовчед му.По-голямата част от дървото било върху неговия автомобил.Дървото било голямо, старо. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, от техническа гледна точка може да се определи, че установените увреди по автомобила са причинени при удар и/или притискане от твърд предмет с приложена сила от горе надолу.Увредите добре отговарят и е напълно възможно да са следствие на падане на част от дърво при директен механизъм на приложена сила.При извършения технически оглед на ул. „•••••“ в гр. •••• било установено, че на тротоарната площ до имоти с номера 3-4 има следи от отрязано дърво, а на тротоарната площ до имот с номера 11 има следи от орязване на клони на дърво.При извършване на справка в програмен продукт „Google Erth Pho“ било установено, че към септември 2022г. на тротоарната площ до имоти с номера 3-4 има следи от отрязано дърво, а на тротоарната площ до имот с номер 11 има следи от орязване на клони на дърво.От техническа гледна точка най-вероятния механизъм за настъпване на вредите, е падане на част от дърво върху автомобила.Увредите по лекия автомобил, установени от „Дженерали Застраховане“ АД, добре съответстват да са настъпили по описания в исковата молба и в искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 12.02.2021г. механизъм – падане на клони от дърво върху автомобила.Вещото лице открива пълно припокриване на увредените зони и детайли с описаните в искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 12.02.2021г. и калкулация на претенция № 210786026 от 16.02.2021г.При осъществяване на механизма на ПТП с увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти в степен, посочена от ищеца и установена при огледа, са технически възможни.Обемът на вредите е установен от вещото лице на база снимковия материал и опис-заключението по застрахователната преписка.От техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца и установени при огледа автомобилни части.Общата средно-пазарна стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди, в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП, възлиза на 3 776, 80 лева с ДДС.Стойността на ликвидационните разноски към първата половина на 2021г. в различните застрахователни компании, варира от 10 лева до 30 лева на щета. Районният съд е приел в решението си, че е установено наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, съотв. че за процесния период е имало осигурено покритие за настъпилото застрахователно събитие.Приел е също, че механизмът на настъпване на щетите е установен от заключението на съдебно- техническата експертиза и показанията на св. А. А..Доказано било и заплащането на претендираното застрахователно обезщетение.Приел е, че за съставомерност на реализирания деликт като време, начин и място на извършване, е достатъчно да се индивидуализира населеното място, в което е настъпило събитието.Въз основа на гласните доказателства по делото районният съд е приел, че процесния инцидент е настъпил на ул. „•••••“ в гр. •••• и поради неизпълнение на установените задължения на ответната община, да извършва активни действия по поддържането на декоративната растителност в населените места, неизпълнението на този регламент води до възникване на гаранционно- обезпечителна отговорност на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД.Решаващият съд е намерил също, че е налице причинна връзка между установеното бездействие и настъпилия инцидент. Настоящият състав на съда, след като извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства намира, че в случая не са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което застрахователят не е имал основание да заплаща застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие, респ. за същия не се е породило и регресно право към ответната община. Конкретно не е доказано, че претендираните вреди са резултат от застрахователно събитие, настъпило на 12.02.2021г. на територията на гр. ••••. В тази насока информация се съдържа само в показанията на разпитаните по делото свидетели, като св. М. А. е собственик на увредения автомобил, а свидетелят А. А. е негов син, който е управлявал автомобила. От показанията им обаче не се изяснява безспорно мястото на настъпване на застрахователното събитие, като сочения от тях административен адрес в гр. ••••• № 13, с оглед ангажираните писмени доказателства по делото, не съществува. Нещо повече, настоящия състав намира, че не може само въз основа на техните показания, които са заинтересовани, да се приеме, че увреждането на автомобила е настъпило на ул. „•••••“ в гр. ••••. В този насока липсват официални документи, в които да са удостоверени датата и мястото, както и обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, въпреки твърдението, че е имало служители на пожарна безопасност и дървото е било отрязано. Няма данни и за втория автомобил, който също бил увреден според показанията на св. А. А.. Не са ангажирани доказателства и относно превоза на застрахования автомобил до автосервиз в гр. •••••, като неясно остава за съда защо разходите за пътна помощ не са включени в размера на обезщетението, при положение, че според показанията на св. А. А., по указания на застрахователя е извикал пътна помощ за превозване на автомобила.Предвид на това настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи и обоснован извод, че увреждането на процесния автомобил е настъпило като резултат от неизпълнение на задължението на ответната община за поддържане на декоративната дървесно-храстова растителност. По изложените съображения въззивната жалба се явява основателна, а решението на районния съд неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателя се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 400 лева и за въззивното – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 400 лева и заплатена ДТ за въззивно обжалване в размер на 65, 33 лева. Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд