Решение № 226 от 18.1.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 515/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Административното дело е образувано по жалба на „НИП Инженеринг“ ООД с ЕИК 204227531 и седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Мусала“ №5 с управител П. И. Д., подадена против Заповед № ДК-09-Пл-01/19.05.2023г. на Началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК) Плевен. С оспорения акт е спряно изпълнението на строително-монтажни и довършителни работи по строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ VI-661.233, кв.35 (ПИ 56722.661.233 по КККР на гр. Плевен) с административен адрес гр. Плевен, ул. „Академик Йордан Трифонов“ №17, в частта му над плоча на втори жилищен етаж или кота +8, 82. Оспорващият излага твърдения за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност на заповедта. Доводите за нищожност са, че е издадена от некомпетентен орган, тъй като строежът е пета категория и компетентен е кмета на общината или упълномощено от него лице. Незаконосъобразността на заповедта според жалбоподателя се състои в издаването й при съществени нарушения на административно производствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е събрал служебно релевантни доказателства и не е обсъдил възражението на дружеството. Сочи, че строежът се изпълнява въз основа на влязло в сила разрешение за строеж, проверено от органите на РДНСК, в заповедта са смесени основанията за отмяна на разрешенията за строеж и за спиране на строителството, и незаконосъобразно е прието, че са допуснати съществени отклонения от инвестиционния проект. Претендира обявяване на нищожност на заповедта, алтернативно отмяната й като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания с доводи по същество, иска присъждане на направените разноски. Ответникът чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: „НИП Инженеринг“ ООД гр. Плевен е собственик на ПИ с идентификатор 56722.661.233 по КККР на гр. Плевен, видно от Нотариален акт № 23, том VII, рег.№ 7642, дело № 842/2018г. на л.83 по делото. От Кмета на Община Плевен е била издадена Заповед № РД-12-152/19.03.2020г. (л.90) за одобряване на ПУП-План за регулация и застрояване за ПИ с идентификатор 56722.661.233, като за имота се образува новопроектиран УПИ VI-661.233, за който се установява нов режим на устройство на жилищна устройствена зона Жм, с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност с устройствени параметри, установени в матрицата на приложената графична част. От Главния архитект на Община Плевен е била издадена скица-виза за проектиране № 255/31.03.2022г. за проектиране на многофамилна жилищна сграда в УПИ VI-661.233, кв.35 по плана на гр. Плевен (л.89). „НИП Инженеринг“ ООД гр. Плевен е внесъл за одобряване инвестиционен технически проект за строеж на жилищна сграда в УПИ VI-661.233, кв.35 по плана на гр. Плевен (л.93-110). Към проекта е бил приложен и Комплексен доклад за оценка на съответствието на проекта с основните изисквания към строежите, изготвен от фирма, осъществяваща строителен надзор (л.144). В Комплексния доклад строежът е посочен от V категория на основание чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи – жилищни сгради с ниско застрояване. Проектът е бил одобрен от Главния архитект на Община Плевен на 26.04.2022г. От последния е било издадено и Разрешение за строеж (РС) № 142/26.04.2022г. (л.142), с отбелязване, че е влязло в сила на 27.04.2023г. В РС жилищната сграда също е била определена от V категория на основание чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. От РДНСК Плевен е била извършена проверка на разрешението за строеж, като с Констативен протокол № Пл-142/27.04.2022г. (л.91) е направен извод, че инвестиционните проекти са одобрени в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и са съгласувани в съответствие с предвижданията на ПУП, а РС е издадено законосъобразно. След започване на строителството, „НИП Инженеринг“ ООД гр. Плевен е внесло в Община Плевен проект за промяна по реда на чл.154 от ЗУТ на проект за жилищна сграда в УПИ VI-661.233, кв.35 по плана на гр. Плевен (л.60-78) в части Геодезия и Архитектура, придружен с Комплексен доклад на строителния надзор за оценка на съответствието на проекта с нормативните изисквания към строежите (л.79). Със Заповед № РД-12-116/08.03.2023г. (л.56) Главният архитект на Община Плевен е одобрил съществени отклонения по смисъла на чл.154, ал.2, т.6 от ЗУТ в техническите инвестиционни проекти за сградата по части Архитектура и Геодезия и е допълнил РС № 142/26.04.2022г. След извършен контрол, обективиран в КП № Пл-Зап-116/23.03.2023г. (л.54), заповедта на Главния архитект е била отменена от Началника на РДНСК Плевен със Заповед № ДК-11-Пл-01/27.03.2023г. (л.52). Мотивите за отмяна са, че одобрените инвестиционни проекти по части Архитектура и Геодезия не съответства на действащия ПУП-ПРЗ и регламентирания с него устройствен показател плътност на застрояване – достигнат Кинт 1, 3 при разрешен за имота Кинт 1, 2. В Заповед № ДК-11-Пл-01/27.03.2023г. на Началника на РДНСК Плевен изрично е посочено, че строежът е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Административното производство е започнало по жалба на физически лица (л.34) с вх.№ Пл-376-00-444/08.03.2023г. на РДНСК Плевен, в която са изложени твърдения за допуснати съществени отклонения от одобрения проект при строителството на сградата, както и за несъответствието й с предвижданията на ПУП. По жалбата е била извършена проверка от служители на ДНСК, и за резултатите е бил изготвен Доклад № Гб-236-00-068/28.03.2023г. (л.40). С доклада е било установено, че на ниво +8, 82 на фасада северозапад, балконите на апартаменти 8 и 9 са изпълнени с по-малка ширина от дадената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване (равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта) е увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект; на същото ниво пред фасада североизток са изпълнени два броя колони, които са отразени само в част конструктивна на проекта. На ниво +11, 64 на фасада северозапад балконите са изпълнени до външния ръб на стълбищната клетка – кула, не е изпълнен дадения в проекта отстъп в план между стълбищната клетка и балконите; ширината на балконите, които излизат пред фасади югозапад и югоизток, е по-малка от определената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване (равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта) е увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект. Посочено е още, че не са изпълнени съгласно проекта отворите за прозорци на стълбищната клетка, не е изпълнена и вертикалната планировка на строежа. Препоръчано е за предприемане на последващи законосъобразни действия по отношение установените отклонения на изпълнения на място строеж от одобрения инвестиционен проект, да бъдат извършени точни измервания на място, съобразени с моделирания съгласно част геодезия (вертикална планировка) терен, при което да бъде прецизирана височината на сградата. От РДНСК Плевен до инвеститора е било изпратено Писмо № Пл-393-00-102/07.04.2023г. (л.31) с уведомление за извършване на проверка на строежа. Проверката е била извършена на 10.04.2023г., като резултатите са обективирани в Констативен акт (КА) № Пл-393-01 и КА № Пл-393-02 от същата дата (л.23 и л.26). Първият акт е послужил като основание за спиране на изпълнението на строежа, а вторият – за премахване на констатирания незаконен строеж. В КА № Пл-393-01/10.04.2023г. е установено, че Кинт е 1, 40 и е по-голям от допустимия съгласно Заповед № РД-12-152/19.03.2020г. на Кмета на Община Плевен. Посочено е, че съгласно чл.24, ал.3 от ЗУТ височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако тя е разположена в пространството, ограничена от вертикална равнина по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина проведена от тази височина по ъгъл 45° спрямо хоризонта. Съгласно констатациите, височината на сградата е по-голяма от допустимата по ПУП и след прилагането на чл.92 и чл.93 от Наредба № 7, съгласно които са отчетени кула (оформена от стълбището над кота +8, 82) и отстъп по фасада югоизток; липсва отстъп по фасада югозапад (към улицата). Видно от проекта по част вертикална планировка, средноприлежащата кота терен на фасада югозапад е +139, 47 м, а относителната кота ±0, 00 съвпада с теренна кота +140, 00; в проекта по част архитектурна най-високата част на фасада югозапад е на относителна кота +14, 57 м, предвид което и съгласно чл.24 от ЗУТ височината на сградата по фасада югозапад е 15, 10 м. Направен е извод, че проектът е изготвен, оценен за съответствие и одобрен в нарушение с действащ ПУП по отношение Кинт, който е по-голям от допустимия 1, 2 и височина на сградата, която е над допустимата от 10 м. В КА № Пл-393-01/10.04.2023г. са направени и констатации за отклонения от одобрения инвестиционен проект, идентични с тези в Доклад № Гб-236-00-068/28.03.2023г. – на ниво +8, 82 на фасада северозапад, балконите на апартаменти 8 и 9 са изпълнени с по-малка ширина от дадената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване (равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта) е увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект; на същото ниво пред фасада североизток са изпълнени два броя колони, които са отразени само в част конструктивна на проекта; на ниво +11, 64 на фасада северозапад балконите са изпълнени до външния ръб на стълбищната клетка – кула, не е изпълнен дадения в проекта отстъп в план между стълбищната клетка и балконите; ширината на балконите, които излизат пред фасади югозапад и югоизток, е по-малка от определената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване (равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта) е увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект; не са изпълнени съгласно проекта отворите за прозорци на стълбищната клетка, не е изпълнена и вертикалната планировка на строежа. Направен е извод, че строежът е трета категория, съгласно чл.137, ал.3, б.“в“ от ЗУТ и чл.6, ал.3, т.2 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Като установени нарушения са посочени изпълнение на строежа в нарушение на действащ ПУП по отношение Кинт и височина на сградата, както и изпълнение на строежа при съществени отклонения от издадените строителни книжа, в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ, което безспорно квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224, ал.5 от ЗУТ за спиране изпълнението на строителни и монтажни работи и забрана достъпа до строежа. От оспорващия е било депозирано възражение вх.№ Пл-393-00-762/18.04.2023г. (л.30) по установеното с КА № Пл-393-02/10.04.2023г. Възражението не касае фактическите констатации, а се иска спиране на производството до приключване на друг спор. Срещу констатациите в КА № Пл-393-01/10.04.2023г. не е подавано възражение. Производството е приключило с издаване на оспорената Заповед № ДК-09-Пл-01/19.05.2023г. на Началника на РДНСК Плевен (л.121). В нея са възпроизведени констатациите от КА № Пл-393-02/10.04.2023г. по отношение Кинт и височината на сградата, и е направен извод, че проектът е изготвен, оценен за съответствие и одобрен в нарушение с действащ ПУП по отношение Кинт, който е по-голям от допустимия 1, 2 и височина на сградата, която е над допустимата от 10 м., съответно изпълнената въз основа на този проект сграда не съответства на ПУП по отношение на характера (височина) на застрояване и коефициент на интензивност на застрояване. Освен горното, в заповедта в 4 точки са описани и отклонения от одобрения проект, а именно: 1. Етажът на ниво +3, 18 има издатини пред уличната регулационна линия – еркер конструктивно 30 см и балкони 50 см.; 2. На ниво +8, 82 на фасада северозапад балконите на апартаменти 8 и 9 са изпълнени с по-малка ширина от дадената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване (равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта) е увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект. На същото ниво пред фасада североизток са изпълнени два броя колони, които са отразени само в част конструктивна на проекта.; 3. На ниво +11, 64 на фасада северозапад балконите са изпълнени до външния ръб на стълбищната клетка – кула. Не е изпълнен дадения в проекта отстъп в план между стълбищната клетка и балконите. Ширината на балконите, които излизат пред фасади югозапад и югоизток, е по-малка от определената по проект и по този начин издатината пред допустимата линия на застрояване (равнина проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта) е увеличена спрямо одобрения инвестиционен проект.; 4. Не са изпълнени съгласно одобрения инвестиционен проект предвидените отвори за прозорци на стълбищната клетка. Посочено е в заповедта, че описаните в т.2 и т.3 отклонения от инвестиционния проект сами по себе си са основания за спиране на строежа, тъй като те увеличават РЗП на сградата, което увеличава и Кинт; същевременно, излизайки от равнината, проведена под ъгъл 45° спрямо хоризонта, за тях вече е неприложима презумпцията на чл.24, ал.2 и ал.3 от ЗУТ и фасадните зидове на съответното ниво следва да се включат във височината на сградата, в следствие на което тя надхвърля допустимите според ПУП 10 м. В заповедта е обсъдено и прието за неоснователно възражението на „НИП Инженеринг“ ООД, като компетентността на издателя й е обоснована с височината на сградата – 15, 10 м, което я класифицира строеж от трета категория съгласно чл.137, ал.3, б.“в“ от ЗУТ и чл.6, ал.3, т.2 от Наредба № 1/2003г. В диспозитива на заповедта е спряно изпълнението на процесния строеж в частта му над плоча на втори жилищен етаж или кота +8, 82, съгласно архитектурния проект към Разрешение за строеж № 142/26.04.2022г., и ограничен достъпа до тази част от строежа. По искане на оспорващия, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. В заключението си (л.176) вещото лице излага, че по одобрените инвестиционни проекти строежът е V категория и при оглед на място е установило, че изпълненият строеж отговаря на V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, тъй като по югозападната фасада действително височината е 15, 10 м от средна кота терен, но частта на сградата над 10 м височина представлява архитектурно-художествен елемент (кула) с площ от 20, 3 кв.м. Експертът пояснява, че архитектурно-художествените елементи по чл.93, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не се включват във височината на сградата. Сочи, че в одобрения архитектурен проект са предвидени такива елементи в разрези и фасади, но не са обозначени в разпределения на коти +8, 82 и +11, 64 къде точно се намират и каква е площта им. При проверката на място експертът е установил, че наличните архитектурно-художествени елементи (кули) представляват 17, 8 % от застроената площ на сградата и отстоят на повече от 3 м от страничните регулационни линии, каквото е изискването на чл.93, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. Излага още, че изпълнените на място балкони на апартаменти 8 и 9 на ниво +8, 82 на фасада северозапад отговарят на одобрения инвестиционен проект, на ниво +11, 64 е изпълнен предвидения в проекта отстъп в план между стълбищната клетка и балконите и ширината на изпълнените на място балкони съответства на определената по одобрения инвестиционен проект. При изграждането не са допуснати отклонения от приетия проект за промяна по реда на чл.154 от ЗУТ, а допуснатите отклонения от първоначалния проект, констатирани при проверката на РДНСК, са отстранени. Потвърждава, че изпълненият строеж отговаря на V категория на основание чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, тъй като по югозападната фасада действително височината е 15, 10 м от средна кота терен, но частта й над 10 м височина представлява архитектурно-художествен елемент (кула) с площ от 20, 3 кв.м. По отношение коефициента за интензивност на застрояване е изчислил, че същият е Кинт = 1, 3, по-голям от предвидения в ПУП-ПРЗ Кинт = 1, 2. За изясняване на спорните въпроси е назначена и допълнителна СТЕ. В заключението по нея (л.208) експертът излага, че сградата има две кули – към улицата с площ 24, 8 кв.м. и стълбищната клетка с площ 6, 78 кв.м., двете с обща площ 31, 58 кв.м., която представлява 20 % застроената площ на сградата. Сочи, че в проектите към разрешението за строеж не е означена изрично кулата към улицата, отразена е само кулата – стълбищна клетка, и то само на фасади и разрези. Двете кули са разположени над стълбищната клетка, съответно над помещенията на долните етажи и имат същото фасадно оформление. Потвърждава, че след измерване на място е установил, че изпълнените на място балкони на апартаменти 8 и 9 на ниво +8, 82 на фасада северозапад отговарят на одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 142/26.04.2022г.; на ниво +11, 64 е изпълнен предвидения в проекта отстъп в план между стълбищната клетка и балконите и ширината на изпълнените на място балкони съответства на определената по одобрения инвестиционен проект към Разрешение за строеж № 142/26.04.2022г. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си, като е категорично, че сградата е малкоетажна с височина до 10 метра, има две кули – архитектурно-художествени елементи, и те не следва да се включват във височината на сградата. Сочи, че няма нормативно заложени критерии, които да определят един архитектурно-художествен елемент като кула. Съдът кредитира същите като компетентно изготвени, даващи отговори на поставените въпроси и съобразени с доказателствата по делото. Основното и допълнителното заключение са приети от страните без възражения с изключение на частта относно голямата кула на сградата и нейните параметри, за която ответникът е възразил, че няма нищо архитектурно и художествено в тази кула и той не я приема за такава, съответно височината на сградата надвишава 15 м. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ (оспорената заповед е връчена на представляващия дружеството на 30.05.2023г., видно от представената по делото разписка на л.22, а жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва на 13.06.2023г., вх.№ Пл-393-01-136). Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Обжалваната заповед е издадена от Началника на РДНСК Плевен, на основание Заповед № РД-13-047/04.02.2022г. на Началника на ДНСК София (за делегиране на правомощия), и предвид приетата в обжалвания акт трета категория на строежа. Категорията е определена в следствие на височината на сградата съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗУТ – жилищни и смесени сгради с високо застрояване над 15 м, като височината в оспорената заповед е определена не в следствие на установените отклонения от проекта по т.2 и т.3 (послужили като основание за издаването й), а по височината на фасада югозапад по графичната част на одобрения проект. Ответникът приема, че видно от проекта по част вертикална планировка, средноприлежащата кота терен на фасада югозапад е +139, 47 м, а относителната кота ±0, 00 съвпада с теренна кота +140, 00; в проекта по част архитектурна най-високата част на фасада югозапад е на относителна кота +14, 57 м, предвид което и съгласно чл.24 от ЗУТ височината на сградата по фасада югозапад е 15, 10 м. Именно височината на сградата откъм фасада югозапад е и основния спорен въпрос по делото, отговорът на който определя и компетентността на органа, който може да издаде заповед като процесната. Компетентността на ДНСК (респективно на ответника) за спиране на строеж и забрана достъпа до него по чл.224, ал.5 и ал.6 от ЗУТ се определя според категорията на строежа – първа до трета включително, а категорията се определя според чл.137 от ЗУТ. Ответникът приема, че процесният обект по заповедта е строеж трета категория по чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗУТ (жилищна сграда с високо застрояване). За да е високо застрояването, съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ЗУТ следва да е с височина над 15 м. Височината от своя страна се определя съгласно чл.24, ал.1-3 от ЗУТ – спрямо различни коти на сградата, а котите на сградата са част от одобрените проекти. В случая съгласно одобрения проект сградата е с височина до 10 м, което обуславя и принадлежността й към пета категория строежи. Тази категория изрично е посочена както в Комплексния доклад за оценка на съответствието на проекта с основните изисквания към строежите, така и в Разрешение за строеж № 142/26.04.2022г., минало административен контрол от РДНСК Плевен. Нещо повече – в Заповед № ДК-11-Пл-01/27.03.2023г. на Началника на РДНСК Плевен (която не е предмет на настоящото производство, но е издадена от същия административен орган за същия строеж) изрично е посочено, че строежът е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В заключенията си по основната и допълнителната СТЕ вещото лице е категорично, че при така изпълнения на място строеж същият отговаря на пета категория, тъй като по югозападната фасада действително височината е 15, 10 м от средна кота терен, но частта й над 10 м височина представлява архитектурно-художествен елемент (кула) с площ от 20, 3 кв.м. и този елемент не се включва във височината на сградата. Съдът напълно споделя тези изводи, като съобрази и приложимите нормативни разпоредби. Съгласно чл.93, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и други подобни, когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв.м. и когато са на разстояние не по-малко от 3, 0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. От нормативната уредба е видно, че архитектурно-художествените елементи (кули) не се включват във височината на сградата. Вещото лице е установило, че в одобрения архитектурен проект са предвидени два такива елемента – кули в разрези и фасади, но не са обозначени в разпределения на коти +8, 82 и +11, 64 къде точно се намират и каква е площта им. Обстоятелството, че в проектите към разрешението за строеж кулата на югозападната фасада не е обозначена изрично като архитектурно-художествен елемент, не я декласифицира като такъв. Вещото лице, което притежава специални знания по предмета на спора, категорично заявява в заключенията си и в съдебно заседание, че частта на сградата над 10 м височина на фасада югозапад представлява архитектурно-художествен елемент (кула), която е разположена над помещенията на долните етажи и има същото фасадно оформление. При проверката на място експертът е установил, че двата налични архитектурно-художествени елементи (кули) представляват 17, 8 % от застроената площ на сградата и отстоят на повече от 3 м от страничните регулационни линии, каквото е изискването на чл.93, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че в тази кула няма нищо архитектурно и художествено, поради което не я приема за такава. Нито в ЗУТ, нито в Наредба № 7/22.12.2003г. са регламентирани някакви специални изисквания за оформление и визия на архитектурно-художествените елементи, включително и кулите. В случая кулата на югозападната фасада е разположена над помещенията на долните етажи и има същото фасадно оформление, като вещото лице излага, че така изпълнена отговаря нормативно на закона, като и двете кули са изградени по един и същ начин. Потвърдената от вещото лице височина на сградата по фасада югозапад – до 10 м, както е отразена и в одобрените проекти, води до извод за нищожност на оспорената заповед, тъй като щом строежът е пета категория (чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ във вр. с чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ) с височина до 10 м, ниско застрояване, то компетентен орган да разгледа сигнала с вх.№ Пл-376-00-444/08.03.2023г. на РДНСК Плевен, е Кметът на Община Плевен – чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съответно негова е и компетентността за издаване на заповед по чл.224а, ал.5 от ЗУТ. За пълнота на изложението, съдът ще посочи следното: Ако заповедта не беше нищожна (издадена от орган без материална компетентност за пета категория строеж), би била незаконосъобразна. Тя е издадена в предписаната форма, съдържа задължителните реквизити (включително фактически и правни основания). При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по ЗУТ и АПК – съставен е КП и е връчен на „НИП Инженеринг“ ООД, дружеството е подало възражение, то е разгледано, правото му на участие в производството не е нарушено, описани са фактите и обстоятелствата относно незаконното строителство и несъответствието на строежа с ПУП – чл.35 от АПК. Неправилната интерпретация на тези факти е нарушение на материалния, а не на процесуалния закон. В обжалваната заповед административният орган е смесил основанията за спиране на изпълнението на СМР по чл.224, ал.1, т.2 и по чл.224, ал.5 от ЗУТ. Като правни основания са посочени само разпоредбите на чл.224, ал.5 и ал.6 от ЗУТ (констатиране на незаконен строеж, спирането му и забраняване достъпа до него), докато като фактическо основание за спиране на строежа на няколко места е посочено несъответствието на сградата с действащия ПУП по отношение височината на застрояване и Кинт, което е основание по чл.224, ал.2, т.1 от ЗУТ. Последното касае съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, каквито са описани в заповедта, но това правно основание не е посочено в нея. Като фактически основания са посочени само т.2 и т.3 от заповедта (с описани в тях отклонения от одобрените проекти), докато в диспозитива е посочено, че в частта на строежа над плоча на втори жилищен етаж или кота +8, 82 са допуснати несъответствията с проектите и ПУП, послужили за спиране на изпълнението на СМР. Освен изложеното, отклоненията от одобрения проект, описани в т.2 и т.3 от заповедта, са отстранени своевременно, което категорично е установено от вещото лице при проверката на обекта. Съгласно заключението по назначената СТЕ, изпълненото на място строителство съответства на одобрените проекти, въз основа на които е издадено Разрешение за строеж № 142/26.04.2022г., и съдът е длъжен да зачете това положение в съответствие с чл.142, ал.2 от АПК. На следващо място, съгласно чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. В случая обаче отклоненията от предвижданията на ПУП са в самия одобрен проект, по който е издадено РС, а изпълненият строеж съответства на проекта по отношение на Кинт и височина на застрояване (потвърдено от вещото лице), поради което не е налице нарушение на сочената норма, съответно липсва основание за спиране на строежа като незаконен. Обстоятелството, че по начало проектът е одобрен в несъответствие с устройствените показатели за съответния ПУП, не води до незаконност на изграденото въз основа на този проект. Както бе изложено, строителните книжа са били проверени от органите на РДНСК Плевен, които са направили извод, че инвестиционните проекти са одобрени в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и са съгласувани в съответствие с предвижданията на ПУП, а РС е издадено законосъобразно (Констативен протокол № Пл-142/27.04.2023г.). Съгласно чл.156, ал.8 от АПК, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, съответно изпълнените въз основа на тях строежи няма основание да бъдат обявявани за незаконни, съответно да бъде разпореждано спирането или премахването им като такива. Неяснотата на това какви точно СМР се спират идва и от посочването в диспозитива на оспорената заповед, че се спира изпълнението на СМР в частта над плоча на втори жилищен етаж или кота +8, 82 съгласно одобрения архитектурен проект към Разрешение за строеж № 142/ 26.12.2021г. В административната преписка няма одобрен проект, по който да е издавано РС от 26.12.2021г., нито такова е приложено към нея. По този начин е налице неточно посочване на задълженията, който са вменени на адресата на заповедта, оттам и неяснота на волята на административния орган кой точно проект и РС следва да се съобрази от оспорващия. Независимо дали се касае до допусната фактическа грешка, същата е не само в диспозитива на заповедта, а и в мотивната й част, където също е посочено „Издадено е Разрешение за строеж № 142/26.12.2021г. от Главния архитект на Община Плевен за „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ VI-661.233, кв.35 (ПИ 56722.661.233 по КККР на гр. Плевен) с административен адрес гр. Плевен, ул. „Академик Йордан Трифонов“ №17”. Друго разрешение за строеж не е посочвано в заповедта. По изложените съображения оспорената заповед следва да се обяви за нищожна и преписката (доколкото е образувана не служебно, а по сигнал), да се изпрати за процедиране и произнасяне на компетентния орган – Кмета на Община Плевен, който да съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на ЗУТ, дадени в мотивите на решението. При този изход на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено на основание чл.143, ал.1 от АПК, съобразено и с фактическата и правна сложност на делото, като разноските следва да бъдат възложени в тежест на РДНСК Плевен. Доказани са разноски в общ размер от 3000 лева, представляващи договорено и платено изцяло по банков път възнаграждение за адвокат в размер на 2400 лева, внесени депозити за вещо лице в размер на 550 лева и държавна такса за завеждане на делото от 50 лева. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав