Решение № 130 от 10.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 232/2025 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№1863/19.02.2025г. от Община Хасково, Булстат: 000903946, с адрес гр.Хасково, пл.“Общински“ №1 срещу Решение №26/03.02.2025 г. по гр. дело №705/2024 г. по описа на ОС- Хасково, в частта му, с която се осъжда Община Хасково да заплати на А. А. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр.Х.“ №35 сумата от 30 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила злополука на 20.11.2023 г. в гр.Хасково на тротоар на ъгъла на сградата, в която се помещава ДБТ- Хасково, намираща се на ул., Драгоман" и бариерата за платения паркинг към пл. „Градска болница", както и сумата от 2 216.52 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпила злополука на 20.11.2023 г. в гр.Хасково на тротоар на ъгъла на сградата, в която се помещава ДБТ- Хасково, намираща се на ул., Драгоман" и бариерата за платения паркинг към пл. „Градска болница", ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането - 20.11.2023г., до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в същата и вместо това предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. С жалбата не са направени доказателствени искания.

От Община Хасково е подадена също така и частна жалба с вх.

№3380/01.04.2023г. срещу Определение №297 от 20.03.2025 г., постановено по гр. дело №705/2024 г. по описа на ОС-Хасково, с което съдът е отхвърлил молбата на Община Хасково за изменение на Решение №26/03.02.2025 г., постановено по гр. д. №705/2024 г. по описа на ХОС, в частта му за разноските. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се иска същото да бъде отменено и да бъде намален присъдения на представлявалия безплатно ищеца адвокат до минимума по Наредбата за заплащане на правната помощ, върху който да не се начислява ДДС.

В законния срок, от ищеца А. А. П. е подаден само отговор на ВЖ, с който същата се оспорва като неоснователн.

Предмет на делото са предявени от ищеца А. А. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр.Х.“ №35 обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.49 ЗЗД за осъждане на Община Хасково да му заплати сумата от 30 000 лв обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от настъпила злополука на 20.11.2023 г., в гр.Хасково, на тротоар на ъгъла на сградата, в която се помещава ДБТ-Хасково, намираща се на ул., Драгоман" и бариерата за платения паркинг към пл. „Градска болница", както и сумата от 2 216, 52 лв обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпила злополука на 20.11.2023 г. в гр.Хасково на тротоар на ъгъла на сградата, в която се помещава ДБТ-Хасково, намираща се на ул., Драгоман" и бариерата за платения паркинг към пл. „Градска болница", ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането - 20.11.2023г., до окончателното й изплащане.

Ищецът не е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 2 216, 52 лв, до пълния предявен размер от 3285, 58 лв, касаеща разходи за извършени нощувки над сумата от 785.40 лв до пълния предявен размер от 1 374.46 лева, 296 лева – за спа капсула, 185 - за спа капсула и козметика, поради което решението е влязло в сила в тази част. Ето защо, предмета на разглеждане от въззивния съд е останалата част от претендираните имуществени вреди – 785, 40 лв за 8 нощувки в х-л Динамар в периода 04.03.-10.03.2024г. по ф-ра №0000537478/04.03.2024г., 811, 12 лв за 8 нощувки в х-л Дианамар в периода 17.01.-20.01.2024г., 245 лв по ф-ра №87304/18.01.2024г., в т.ч.. 40 лв лекари, 65 лв физиотерапия, 140 лв кинезитерапия, както и 374 лв по ф-ра №200011329/05.03.2024г., от които 40 лв. лекари, 104 лв физиотерапия и 230 лв кинезитерапия.

В Им се твърди, че на 20.11.2023 г., около 08: 00 ч., в гр. Хасково, ищецът паркирал автомобила си на ул. „Драгоман", срещу дом № 6 и тръгнал пеша по левия тротоар, в посока към бул. „Освобождение", с намерението да пазарува в денонощния магазин „Килера", намиращ се в непосредствена близост. Достигайки ъгъла на сградата, в която се помещава ДБТ-Хасково, намираща се на ул., Драгоман" и бариерата за платения паркинг към пл. „Градска болница", ищецът твърди, че стъпил и се препънал в подвижни, разхлопани и разместени тротоарни плочки. В резултат от стъпването и спъването в процесните разместени тротоарни плочки, А. П. твърди, че паднал на земята, удряйки силно лявата си ръка и рамо в терена. Непосредствен свидетел на злополуката станал таксиметров шофьор, който стоял в колата си и пред когото ищецът паднал. Въпросният таксиметров шофьор помогнал на ищеца да се изправи и да стъпи на краката си. Тъй като пострадалият изпитвал изключително силни болки и невъзможни движения с лявата си ръка, същият помолил таксиметровият шофьор да го закара до сградата на „МБАЛ-Хасково" АД. Постъпвайки в болничното заведение, А. П. бил приет с оплаквани от болка, оток и невъзможни движения в областта на лявата раменна става. На ищеца била извършена рентгенография, резултатите от която показали, че в резултат на процесната злополука, А. П. е получил следното травматично увреждане: Фрактура на горния край на лявата раменна кост (хумерус), без дислокация. В болничното заведение, лявата ръка на А. П. била обездвижена с ортеза като ищецът следвало да носи имобилизацията за период от 30 дни. Доколкото получената травма не налагало неговата хоспитализация, същият бил освободен за домашно лечение. Твърди се, че след изписването му от болничното заведение, ищецът започнал дълъг и продължителен възстановителен период. Предвид обездвижената му лява ръка, ищецът не можел да се обслужва самостоятелно, което налагало близките му да са денонощно около него, като му помагат при извършването на ежедневните му битови и хигиенни навици. Целият оздравителен и възстановителен период при ищеца бил свързан със силни и непрестанни болки в областта на лявото му рамо, което налагало да приема болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Отделно от това, на ищеца му се налагало да спи единствено и само по гръб, тъй като всяко завъртане на тялото му било свързано с болки и дискомфорт. С оглед проследяване на здравословното си състояние, на 05.12.2023 г., А. П. извършил преглед при специалист ортопед-травматолог. При прегледа, д-р Д.П. констатирал, че за ищеца все още са налице оток и невъзможни активни и пасивни движения в областта на лявата раменна става. Предвид това, д-р П. указал ищецът да продължи да носи поставената му ортеза и да се яви на нов контролен преглед след като състоянието му се подобри. Спазвайки лекарските препоръки, на 18.12.2023 г. А. П. отново бил прегледан от ортопед-травматолог, който свалил ортезата от лявата му ръка и насочил ищеца към физиотерапевтични процедури, каквито ищецът провел в периода от 17.01.2024 г. до 21.01.2024 г.. След приключването им, на 29.02.2024 г., ищецът отново посетил наблюдаващият го лекар за уточняване на здравословното му състояние и проследяване на възстановяването му след злополуката. При извършеният преглед, д-р Д.П. констатирал, че за ищеца все още е налице хипотрофия на мускулатурата на левия раменен пояс и ограничена абдукция. За подобряване на състоянието му, д-р П. отново го насочил към провеждането на физиотерапевтични процедури. В тази връзка, с оглед лекарските препоръки, за периода от 04.03.2024 г., до 11.03.2024 г., А. П. отново провел рехабилитационни процедури в Павел баня. Твърди се, че възстановителният период при ищеца не е приключил окончателно и към настоящия момент, тъй като движенията в областта на лявата му ръка и рамо не са възстановени напълно и същите все още са ограничени и болезнени такива. Посочва се, че не може да вдига тежки и обемисти предмети, както и да държи лявата си ръка за дълго време в една позиция, тъй като това води до болка и сковаваме раменната му мускулатура. Според лекарските прогнози, болките, които ищецът изпитва, ще намалят интензивността си, но имало вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване.

Освен неимуществените вреди, претърпени от А. П., в ИМ се твърди, че същият е извършил и значителни имуществени разходи, свързани с проведените от пострадалия рехабилитационни процедури, представляващи имуществени вреди, възлизащи на сумата в общ размер на 3 285, 58 лв.

Поддържа се, че описаните в ИМ неимуществени и имуществени вреди, ищецът е получил вследствие на това, че Община Хасково не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретният тротоарен участък. В случая, вината на общината се състояла в бездействието от нейна страна и от оправомощените от същата органи, които е следвало да отстранят процесната неравност или най малкото да заградят мястото, за да не създава опасност за преминаващите от там пешеходци. Ищецът твърди, че тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Сочи, че съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата било предвидено, че общинските пътища са публична общинска собственост, като понятието „обхват на пътя" е законово определено в чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата. От друга страна, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, пътищата собственост на общината, се управляват от кметовете на съответните общини, като това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата - чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата. В чл. 31 от Закона за пътищата, на общината било вменено задължение да поддържа пътищата, което включва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година — параграф 1, ал. 14 от ДР на Закона за пътищата. Поддържа се, че на основание посочените законови разпоредби, на Община Хасково, като юридическо лице било вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците.

Ето защо, се иска осъждане на общината да му заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, настъпили вследствие на процесния инцидент, поради неспазване на задължението й да ремонтира и поддържа конкретния тротоар, намиращ се в гр. Хасково, на ъгъла между пл. „Градска болница" и ул. „Драгоман", между кафемашината и будката на бариерата при входа за платения паркинг. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането, поради което се претендира осъждане на Община Хасково да му заплати и законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на злополуката, а именно - 20.11.2023 г., до окончателното изплащане.

Ответника Община Хасково оспорва предявените искове по основание и размер.

Във въззивната жалба поддържа възражения относно противоречие в атакуваното решение относно основанието, на което се ангажира отговорността на общината – по чл.49 ЗЗД или по чл.50 ЗЗД.

Оспорва се настъпването на посоченото в ИМ увреждането при ищеца като дата, място и обстоятелства, като се навеждат насрещни факти, че същото е настъпило предходен ден, на друго място и при други обстоятелства, нямащи нищо общо с процесния участък от тротоара, описан в ИМ, за което общината не носи отговорност. Акцентира се върху показанията на св. д-р Д.П., според които, ищецът му се обадил събота или неделя или в почивен ден, а не на твърдяната в ИМ дата 20.11.2023г., понеделник, в 8, 00 ч сутринта, както и че му бил съобщил, че паднал предната вечер като се прибирал към вкъщи. Тази част от показанията на свидетеля, определени от жалбоподателя като „големия розов слон в залата“, била игнорирана от първоинстанционния съд и сочела, че ищецът не е пострадал на твърдяната в ИМ дата, място и по начин, както се твърди в ИМ и че е получил травма преди 20.11.2023 г. Поддържа се, че всяка установена вероятност, че ищецът е имал травма преди 20.11.2023 г., съставлява вероятност, поради което същият не е провел пълно доказване на спорните факти, на които е основал иска си.

В жалбата се поддържа, че от показанията на свидетеля М. не се установява настъпването на травмата на ищеца, тъй като свидетелят заявил, че е видял ищецът вече паднал на земята. Дори и да е било така, то свидетелят не бил установил травмата, а само бил откарал ищеца до болницата. Според жалбоподателя, травмата е била налична към предходния ден и било напълно логично, при наличието на такава травма и болките, които ищецът твърдял, че е изпитвал, същият да е паднал на тротоара до паркинга на 21-и век, не поради спъване, а поради прималяване от силната болка от наличната му травма.

В жалбата се посочва, че по време на обясненията по чл.176 от ГПК, във връзка с механизма на падането, при което се твърди да е получил травмата, е дал неясни и уклончиви отговори на въпроса как се е надигнала плочката, в която твърди да се е спънал. Предвид това, според жалбоподателя, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 176, ал.3 от ГПК, като на основание чл.161 ГПК да се приеме, че механизмът на настъпване на увреждането не е доказан.

Възразява се, че съдът изцяло е кредитирал показанията на съпругата на ищеца – св.Т., без дори да обсъди наведени твърдения в писмената защита на ответника относно същите, както и да вземе предвид нейната заинтересованост от изхода на делото, на основание чл.172 ГПК.

Възразява се също, че нито в исковата молба, нито по време на обясненията на ищеца или разпита на съпругата, те са посочили, че ищецът е бил на преглед при д-р П. събота или неделя и че травмата е съществувала към този момент, както и че е паднал вечерта, като се е връщал от работа. Счита се, че след като ищецът затаява тези факти, то явно причината затова е, че не е получил увреждането си на 20.11.2023 г. при описаните от него обстоятелства и на посоченото в исковата молба място.

Според жалбоподателя, съдът е определил размера на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществените вреди, без да се обоснове и без да обсъди оспорванията на ответника, касаещи верността на приложените писмени доказателства по делото показанията.

Оспорва се и присъденото обезщетение за имуществени вреди досежно броя на заплатените от ищеца нощувки в балнеохотел „ДианаМар“, с оглед обстоятелството, че от доказателствата по делото и от обясненията на самия става ясно, че нощувките били 7, докато съдът присъдил обезщетение за 8 в период от 7 денонощия, което било обективно невъзможно.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в това число изложените доводи във въззивната жалба, на основание чл.269 ГПК и ги обсъди в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

С предявените искове по чл.49 ЗЗД се иска ангажиране на обективната отговорност на Община Хасково, като носител на задълженията за ремонт и поддръжка на общинските пътища и тротоарите, част от тях и възложител на дейностите за това, произтичащи от посочените в ИМ норми - чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, чл.8, ал. 3 от Закона за пътищата, § 6, т. 1 и т.7 от ДР на Закона за движение по пътищата. Посочената правна квалификация на исковете произтича от твърденията на ищеца, че отговорността на общината се ангажира заради бездействието от нейна страна, чрез оправомощените от същата органи, които е следвало да вземат мерки за отстраняване на процесната неравност на участък от тротоара, намиращ се в гр. Хасково, на ъгъла между пл. „Градска болница" и ул. „Драгоман", между кафемашината и будката на бариерата при входа за платения паркинг, където в ИМ се твърди, че е паднал ищеца или най малкото да се загради мястото, за да не създава опасност за преминаващите от там пешеходци. Поддържа се, че на основание посочените в ИМ законови разпоредби, на Община Хасково, като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците. Липсва основание за правна квалификация на исковете по нормата на чл.50 ЗЗД, тъй като не се твърди, че вредите са настъпили от особените характеристики на тротоара, публична собственост на общината, а че са настъпили заради бездействието относно изпълнението на горепосочените задължения, вменени на община Хасково, чрез съответните нейни органи или служители.

Във връзка с твърденията на ищеца относно претърпян на 20.11.2023г. инцидент, по делото са ангажирани гласни и писмени доказателства.

Като свидетел е разпитан соченият от ищеца очевидец на случилото се таксиметров шофьор И.С. М.. Свидетелят посочва, че си спомня инцидента, при който пострадал А. П. през ноември месец 2023 г. Било към 08: 00 ч. – 8 и нещо часа, преди да започне работа, свидетелят бил спрял малко преди магазин „Килера“ на ул. „Драгоман“, за да си взема вода, кафенце и цигари. Точно слязъл от колата и видял човек да падна. Посочва, че в същия момент, в който слизал от колата, видял как човекът е политнал, дори се затичал към него. Като го изправил, тогава видял, че това е А. П. Попитал го как е, а той му отговорил, че го боли рамото. Свидетелят му предложил да го закара в спешното и по пътя той се обадил на неговия приятел – лекар. Свидетелят го закарал не в спешното, а направо в „Ортопедия“ и там ги посрещнал д-р П.. А. П. помолил свидетеля да се обади на съпругата му и да я взема, което свидетелят направил, като отишъл да я вземе от тях на ул. „Веслец“ и я оставил до ул. „Драгоман“ да прибере колата. След това, свидетелят не знае какво се е случило. Посочва, че А. П. изпитвал болка, бил се ожулилл, но нямало кръв по него. Заявява, че не може да каже как точно е паднал. Докато слизал от колата си, чул „туп“ и се обърнал. Самото падане не го видял. А. П. бил паднал на лявата си страна, на тротоара в посока Бюрото по труда. Мястото, където паднал, било на 2-3 метра от колата на свидителя. При разпита му, на свидетеля са предявени представените с ИМ снимки на л.32 и л.33 от делото. Във връзка със снимката на л.33, свидетелят е посочил, че бил спрял точно след знака на ул. „Драгоман“, в посока към бул. „Освобождение“, а падането на А. се случило точно на ъгъла на тротоара /свидетелят е посочил находящата се на снимката пешеходка на ъгъла и че точно там е паднал и ищеца/. Свидетеля е конкретизирал, че ищецът бил паднал на лявата си страна, с лице, сочещо към находящия се на тази снимка микробус.

Съдът кредитира показанията на св. М. като обективни, непосредствени и незаинтересовани. Следва да се посочи, че в заседанието, в което е разпитан, съдът е снел и обяснения от ищеца по реда на чл.176 ГПК, като видно от съдебния протокол, в същото е извършен оглед на въпросните снимки на участъка, където се твърди, че е станал инцидента с ищеца, по реда на чл.204 ГПК, с участието на съда, страните и свидетеля. Касае се за допустим по ГПК способ за събиране на доказателства, от който информацията от веществени доказателства се приобщава към доказателствената съвкупност. В случая, въз основа на предявените на свидетеля снимки, съдът приема за доказано настъпването на инцидента с ищеца на посоченото в ИМ местоположение. Св. М. е посочил, че си спомня за инцидента, който станал през м.ноември 2023г., както и че случилото се било между 7, 30-8, 00 ч. сутринта, но не е посочил точно коя дата или кой ден от седмицата е било.

Във връзка с настъпването на инцидента с ищеца, като свидетел е разпитана и съпругата му Е.Т.. Същата сочи, че инцидентът, при който пострадал съпругът й, е настъпил през м.ноември 2023 г., на 20 -ти ноември.

На посочената дата, съпругът й бил на работа сутринта. Същата сутрин, след 8, 00ч., техен познат И. й се обадил по телефона и казал, че е закарал съпруга й в болница. После дошъл да я закара до нашата кола, свидетелката взела колата и отишла до болницата при съпруга си. После отишли на рентген, взела лекарства и един медицински уред, който беше необходим. На рентгена казали, че е счупено лявото рамо на мъжа й. Сложили му шина. След това, се прибрали вкъщи, съпругът и не лежал в болницата. Състоянието му било такова, че трябвало да му се помага, той не можел да се обслужва сам с този медицински уред, като всичко ставало помощта на съпругата му – къпане, обличане и събличане. Свидетелката посочва, че му правила инжекции, които бяха изписани от ортопеда д-р П.. Необходимостта да се грижи за мъжа си и да му слагане инжекции продължили горе-долу един месец и нещо. След това, съпругът й провеждал рехабилитации, ходил да се раздвижва и най-различни такива процедури. Двамата ходили на процедури с минерална вода. Към настоящия момент, той имал малки затруднения, които се изразявали в някакви болки. Можел горе-долу да вдига тежки предмети. След инцидента, не можел да кара кола в продължение на един месец и нещо. Според свидетелката, съпругът й още не се е възстановил изцяло. Горе-долу за месец и половина бил ограничен в движенията и това му пречело на работата и в ежедневието, през този период не работел. През това време, освен че имал нужда от помощ, той изпитвал и болки, които продължавали и досега.

Съдът, като взе предвид възможната заинтересованост на св.Т., поради това, че е съпруга на ищеца, не намира причина да не даде вяра на показанията й, поради което ги кредитира. На първо място, те кореспондират на показанията на св. М. относно събитията на 20.11.2023г., като и двамата свидетели сочат, че ищецът е паднал и си е контузил рамото именно на въпросния ден сутринта. Освен това, показанията й кореспондират и на представените по делото медицински документи, от които се установява датата, на която ищецът е посетил болнично заведение във връзка с получената контузия. Така, видно от представения Амб. лист №233243083ФЕ5 от 20.11.2023г. относно извършен в Медицински център „Хасково“ първичен амбулаторен преглед на ищеца при д-р Д.П. на 20.11.2023г., при същия е поставена диагноза счупване на горния край на раменната кост (хумерус); Счупване без дислокация, при анамнеза: Падане (на тротоара) получава силни болки в областта на лява раменна става и невъзможно движения в същата и обективно състояние: Наличие на оток и невъзможни активни и пасивни движение в лява раменна става, ръката се постави в ортеза за 30-35 дни. Действително, като час на прегледа е записано 16, 30 ч., но това може да се обясни с факта, установим от представеното с ИМ искане за образно изследване С1152, че ищецът е бил преди това изпратен от МЦ Хасково за образно изследване на лява раменна става в рентгеново отделение, според резултата от който, са налице данни за фрактурни изменения в областта на шийката. От данните в приложеното по дело CD ( на л.14), съдържащо направеното образно изследване е видно, че същото касае пациент А. П. и е направено в 09, 16.ч. на 20.11.2023г.. Според настоящата инстанция, това означава, че очевидно пациентът П. първо е бил изпратен за образно изследване от приятеля му д-р П., което сочи и самия ищец в обясненията си по чл.176 ГПК и което не противоречи на изложеното в ИМ. Според съда, именно времето за излизане на резултатите от образното изследване е наложило по-късния час на документирания амбулаторен преглед при д-р Д.П. същия ден, в 16, 30 ч. Показанията на св.Т. са непосредствени, тъй като тя е имала наблюдения върху състоянието на ищеца, както в деня на инцидента, така и впоследствие, в периода на лечение и възстановяване, поради което следва да се считат за достоверен източник за тези факти, доколкото и не се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства по делото.

С оглед пълно и точно изясняване на спорния момент относно деня на настъпване на травмата при ищеца и момента, когато е посетил приятеля си д- р П., следва да се обсъдят именно показанията на последния, дадени пред първоинстанционния съд:

Според св.П., същият се познава с А. П.. Спомня си, че същият му се обадил в събота или неделя и попитал дали може да му се направи преглед, защото го боли рамото. Свидетелят му казал, че няма проблем и отишли в отделението. При прегледа, св. П. видял едно кръвонасядане на рамото горе и му казал, че трябва да се направи рентгенова снимка, защото има травма. П. направил снимка и се оказало, че има счупване в горния край. Тогава свидетелят го попитал къде е паднал, а той отговорил, че като се е прибирал към вкъщи, паднал някъде на тротоар. Свидетелят не разбрал къде е паднал. Сочи, че А. П. имал счупване в горния край, но без разместване/дислокация.

Свидетелят му препоръчал да си вземе ортеза, за да бъде ръката в принудително положение. Не се налагало хоспитализация или оперативна интервенция. Свидетелят му сложил ортезата и му казал, че трябва 25-30 дни да я носи, за да бъде обездвижен, след което да започне лечебна физкултура. Посочва, че не си спомням точно, но някъде около 30-тия ден след това, П. дошъл и му свалили ортезата. Тъй като нормално имал ограничения в движенията, свидетелят му дал направление за физиотерапия и го посъветвал да проведе курса на физиотерапия и че постравматичните периартрити са такива, че може да има ограничения в движенията до 8 месеца. Казал му също, че по-нататък ще се направи пак един преглед и ако има нужда, още една физиотерапия ще се проведе.

Прегледът на протокола за разпита на свидетеля сочи, че същият е бил повторно питан от ответника, който го е поискал като свидетел, кога ищецът му се е обадил за първи път във връзка с получената травма, макар и самото формулирано на въпроса да не е изрично обективирано в протокола. Свидетелят този път заявил, че А. П. му се обадил в празничен ден, но не си спомня дали точно събота или неделя е било. Заявява, че когато ищецът му се обадил, било почивен ден, около 10: 30-11: 00 ч.. Свидетелят повтаря вече казаното по-рано, че прегледал ищеца, видял едно кръвонасядане и оток на рамото и му казал, че задължително трябва да се направи рентгенова снимка. Този път свидетелят посочва и че когато преглеждал ищеца, последният му казал, че като се прибирал снощи към вкъщи, паднал и го боляло рамото. За други болки не се бил оплаквал. Болката била в лявото рамо. Имало кръвонасядане на рамото, което било нормално, щом има счупване. Това кръвонасядане мотивирало свидетеля да се направи снимка. След като свалилили ортезата, дал на ищеца направление за физиотерапия и рехабилитация, което е задължително.

Анализът на показанията на св.П. потвърждава информацията от показанията на останалите свидетели, че ищецът му се обадил сутринта, за да го прегледа поради болки в лявото рамо от падане на тротоар, че първоначално д-р П. го прегледал и видял едно кръвонасядане на рамото горе, поради което му казал, че трябва да се направи рентгенова снимка, защото има травма, че същия ден е направено образно изследване, след което свидетелят извършил преглед на ищеца и на база резултатите от образното изследване, дал окончателна диагноза и поставил на ищеца ортеза, която ищецът носил 25- 30 дни. Тези факти се установяват и от обсъдения по-горе Амб. лист №233243083ФЕ5 от 20.11.2023г. относно извършен в Медицински център „Хасково“ първичен амбулаторен преглед на ищеца при д-р Д.П. на 20.11.2023г., в 16, 30ч., както и от представеното с ИМ искане за образно изследване С1152 за пациент А. П. и данните в приложеното по дело CD ( на л.14), съдържащо резултатите от образното изследване на пациент А. П., направено в 09, 16.ч. на 20.11.2023г.

Съвкупната преценка на посочените доказателства с показанията на св.П. мотивират съдът да приеме, че показанията му относно деня, когато ищецът му се е обадил (събота или неделя, празничен или почивен ден) са фактологически неточни и не следва да се кредитират в тази част, тъй като, освен че сочат на несигурност у свидетеля за точния ден, се разколебават и опровергават в тази част, освен от показанията на останалите свидетели, най- вече от горепосочените писмени доказателства - амб. лист №233243083ФЕ5 от 20.11.2023г. и образно изследване от същата дата, сочещи, че събитията, за които свидетелят говори в показанията си – обаждането от А. П., пристигането му в болницата, прегледа му и изпращането му за образно изследване, повторния му преглед с резултатите от изследването и поставянето на ортеза, са се осъществили в един ден, а именно - на 20.11.2023г., понеделник, а не както е посочил свидетеля в показанията си. Тази фактологична неточност, освен с изминалата повече от 1г. от случая, за който се отнасят показанията, може да се обясни и с очевидното поставяне на свидетеля под процесуален натиск при провеждане на разпита от страна на представителя на ответника, който е поискал разпита му, което се обяснява с поставените повторно въпроси по факти, за които свидетелят вече е дал отговори в първата част от разпита си, обособена в протокола като отделен абзац, от които явно ответникът не е бил удовлетворен. Съдът не кредитира показанията на св.П. и в частта, че при прегледа, ищецът му казал, че бил паднал снощи като се прибирал към къщи, тъй като са изолирани, нелогични и се опровергават от останалите писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе. В тази връзка, освен че няма нито едно друго доказателство по делото, сочещо, че ищецът, че е посетил д-р П. преди 20.11.2023г., както и да е претърпял инцидент в предходните дни, от събраните по делото доказателства, въпреки активната процесуална инициатива на ответника, видно от получените справки от МВР и органите на прокуратурата не се установи ищецът да е бил бит или да е бил обект на подобен вид посегателство срещу личността му, което според изначално поддържаната от ответника, изцяло голословна теза, било истинската причина за нараняването на рамото му.

В обобщение, от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените медицински документи, обсъдени по-горе, както и от представения снимков материал от приложението Гугъл мапс (на л.32 и 33), на който е направен оглед по реда на чл.24 ГПК, съдът приема за доказани твърденията на ищеца в ИМ за датата, времето и начина на получаване на процесната травма - Фрактура на горния край на лявата раменна кост (хумерус), без дислокаци.

В допълнение, следва да се посочи, че на въпросните снимки, на които се твърди, че е визуализиран участъка от тротоара, където е паднал ищеца, ясно се вижда, че настилка на тротоара, вследствие която ищецът твърди, че се е спънал и паднал, е компрометирана – с неравни, разместени и частично липсващи тротоарни плочки в зоната на преминаване на пешеходците. Тези снимки нямат достоверна дата и не може да се приеме, че са от деня на инцидента, като върху същите е налице дата юли 2023г. Това обаче не се и твърди от ищеца. От страна на ответника обаче същите са оспорени като неотносими само относно датата на изображенията, съответно не са оспорени относно съществуването на визуализирания участък от тротоара в състоянието му на самите снимки. Същевременно, при предявяването им на св. М., същият е потвърдил, че това е мястото, където е паднал ищеца, без да сочи, че състоянието му е било различно от това на снимките. Това е сторил и ищеца при даването на обяснения по чл.176 ГПК, по искане на ответника, обяснявайки как едната плочка се е надигнала при преминаването му оттам. От страна на представителя на ответника не е оспорено обективираното на снимките състояние, а само са поставени въпроси на ищеца на механизма на повдигане на плочката, в която се е спънал. Ето защо, съвкупната преценка на въпросните снимки, наред с показанията на св. М. и обясненията на ищеца по чл.176 ГПК, мотивират съда да приеме, че състоянието на процесния участък, визуализирано на снимките, е било такова и към датата на инцидента с ищеца – 20.11.2023г. В тази връзка, съдът съобрази на основание чл.269, изр.2 ГПК, че във въззивната жалба няма възражения от ответника, че състоянието на тротоарната настилка, обективирано върху процесните 2 бр. снимки, не съответства на фактическото положения към датата на инцидента, възприето от първоинстанционния съд като причина за падането на ищеца, при което е получил процесната травма.

Предвид горното, съдът приема за установено, че пряка причина за настъпване на инцидента с ищеца е лошото състояние на тротоара в гр.Хасково, на ъгъла на сградата между пл. „Градска болница“ и ул.“Драгоман - неравни, разместени и частично липсващи тротоарни плочки в зоната на преминаване на пешеходците, заради което ищецът, при преминаване през посочения участък, е загубил равновесие вследствие спъване в повдигнала се при преминаването му тротоарна плочка и е паднал на земята на лявата си страна, удряйки силно лявата си ръка и рамо в терена, при което е получил процесното увреждане.

Според заключението на СМЕ, при ищеца е налице счупване на раменната кост на лявата ръка в горния й край, като му е наложена имобилизация и приложена външна медикаментозна терапия. Счупването на раменната кост е причинило затруднение в движението на лявата ръка за срок по-голям от 30 дни, като получената травма на лявата ръка е в пряка причинна връзка с процесната злополука. Оздравителният и възстановителен процес започва от момента на имобилизацията и продължава до момента. Налице и деформация на главичката на лявата раменна кости начеващ процес на омартроза/посттравамтични дегенеративни промени в ставата на фона на посттравматичен периартрит. Тези изменения определят и продължаващите оплаквания от болки и затруднени движения. Според СМЕ, извършените до момента разходи от А. П. в общ размер на 3285, 58 лв са били необходими и относими за правилното му лечение и възстановяване. Посочено е, че ищецът е с 1-ва към 2-ра степен затлъстяване и че походката му няма отношение към падането. Според заключението, счупването е вътреставно, като се касае се за вбиващо счупване на раменната кост в областта на шийката с деформация на главата, което се получава при директен удар върху ябълката на раменната кост при падане на една страна или при падане върху лакътната област или китката. Касае се за високоенергийна травма на горен крайник. Травмата е лекувана по правилата на добрата медицинска практика за този вид увреждане. Изписани са препаратите „Дипрофос“ и „Хиалуронова киселина“. Извършените процедури по рехабилитация и балнеолечение са съобразени с травмата, предписани са от специалист и допринасят за нейното излекуване.

Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано. От същото се потвърждава, че получената от ищеца травма съответства на установения по делото и посочен в ИМ механизъм. Съответно, от същото се опровергават твърденията на ответника в отговора на ИМ, че травмата на ищеца е причинена не при падане по описания в ИМ начина, а при побой, от директен удар с ръка, крак или желязо, които хипотези са отречени категорично от вещото лице при приемане на заключението.

Предвид установяването на наведените в ИМ правнорелевантни факти относно процесния инцидент и причините за това, следва да се отговори дали ответната община носи отговорност за причинените на ответника вреди.

Според настоящата инстанция, отговорът на този въпрос е положителен. Няма спор, че процесният участък от тротоара, където е станал инцидента е част от общинската пътна мрежа на гр.Хасково. В тази връзка, съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, пътищата собственост на общината, се управляват от кметовете на съответните общини, а според чл.19, ал.2, т.2 от същия закон, като това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Съгласно §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата, . " Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Съгласно §1, т.1 от ДР на Закона за пътищата, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а според т.2 от същия, "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Сходна по отношение на въпроса, че тротоарът е част от пътя е и уредбата в ЗДвП, като съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а според §6, т.6 от ЗДвП, "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, а според т.7 от същия член, "Пътно платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.

Съгласно чл.49 ЗЗД, Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая, от цитираната по-горе законова уредба е видно, че общината нормативно са вменени задълженията по организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с управлението, ремонта и поддържането на пътищата, в рамките на възложената й дейност по управление на общинските пътища. Ето защо, според настоящата инстанция, Община Хасково отговоря за бездействието на оправомощените от същата органи във връзка с осъществяването на горепосочените дейности по управления на пътя, които е следвало да предприемат необходимите действия по ремонтиране на тротоара в зоната, където е настъпил инцидента с ищеца или най-малкото да предприемат действия по обезопасяването и сигнализирането на този участък, за да не се създава опасност за преминаващите от там пешеходци.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие процесния инцидент от 20.11.2023г., при който е пострадал. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като в съдебната практика няма спор, че това понятие не е абстрактно, а във всеки отделен случай следва да се вземат предвид относимите факти по конкретния спор, респ. степента на негативно засягане на психо-емоционалната сфера на пострадалото лице.

В конкретния случай, получената фрактура на горния край на лявата раменна кост (хумерус), без дислокация е с характер на средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 НК, доколкото е причинила трайно затруднение в движението на лявата ръка повече от 30 дни. В болничното заведение, в което е прегледан след инцидента, лявата ръка на А. П. е била обездвижена с ортеза, която ищецът следвало да носи имобилизацията за период от 30 дни, при домашен режим на лечение. Установи се, че предвид обездвижената му лява ръка, ищецът не можел да се обслужва самостоятелно, което наложило съпругата му да му помага при извършването на ежедневните му битови и хигиенни навици, който период продължил около месец и половина. През този период, ищецът не можел да ходи на работа и да управлява автомобил. През оздравителния период, ищецът изпитвал болки в областта на лявото му рамо, които още не са отшумели, въпреки проведените 2-кратно рехабилитационни процедури. Данните от приетата СМЕ сочат, че възстановителният период при ищеца не е приключил окончателно и към настоящия момент, тъй като движенията в областта на лявата му ръка и рамо не са възстановени напълно, като все още са ограничени и болезнени такива. Установи се от показанията на съпругата му, че повече от година след инцидента, ищецът още изпитва болки в засегнатата област и не може да вдига тежки предмети. Във връзка с констатациите, че при ищеца е налице и деформация на главичката на лявата раменна кости и начеващ процес на омартроза/посттравамтични дегенеративни промени в ставата на фона на посттравматичен периартрит, които изменения определят и продължаващите оплаквания при ищеца от болки и затруднени движения, вещото лице е пояснило, че към момента при ищеца вече има хронични възпалителни и дегенеративни процеси, които са започнали в увредената става в резултат на получената травма. Експертът е посочил, че по делото няма данни ищецът да е боледувал от тази става, че са правени изследвания и че са установени преди това някакви дегегеративни процеси. Посоченият процес според вещото лице е прогресивен и необратим, и ставата ще се влошава. Този процес във времето единствено можел да се забави и затова на ищеца се изписват хиалурони и процедури с надеждата да се забави развитието.

Всичко изложено мотивира съда да приеме, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата 30 000 лв. Обезщетението в посочения размер е съобразено с възрастта на пострадалия, характера, интензивността и продължителността на търпените от него болки, периодът на лечение, който продължава и понастоящем и особено съществено - липсата на перспективи за пълно възстановяване и по- скоро негативните прогнози, сочещи необратимо задълбочаване на увреждането на засегнатата раменна става. Съдът съобрази и обществено икономическите условия в страната към датата на увреждането – 20.11.2023г., обективен израз на които са общодостъпните данни за за инфлацията в страната (9, 5% средногодишната инфлация за 2023г.), за минималната работна заплата (През 2023 година МРЗ е 780 лева, считано от 1 януари, което е увеличения с 9, 9% спрямо предходната година и с 20% на годишна база), както и съдебната практика в сходни случаи. Обезщетението в размер на 30 000 лв. за претърпените неимуществени вреди ще се присъди, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023 г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане.

По отношение на претендираните от ищеца суми като обезщетение за претърпени имуществени вреди, предмета на разглеждане от въззивния съд за претенциите за обезщетяване на извършени от ищеца във връзка с лечението и възстановяването му, както следва: 785, 40 лв за 8 нощувки в х-л Динамар в периода 04.03.-10.03.2024г. по ф-ра №0000537478/04.03.2024г., 811, 12 лв за 8 нощувки в х-л Дианамар в периода 17.01.-20.01.2024г. по ф-ра №85276/17.01.2024г., 245 лв по ф-ра №87304/18.01.2024г., в т.ч.. 40 лв лекари, 65 лв физиотерапия, 140 лв кинезитерапия, както и 374 лв по ф-ра №200011329/05.03.2024г., в т.ч. 40 лв. лекари, 104 лв физиотерапия и 230 лв кинезитерапия. За извършването на същите са представени платежни документи, доказващи направените от ищеца разходи.

Съгласно заключението на СМЕ и разясненията на ВЛ при приемането й, извършените разходи за физиотерапия, кинезитерапия и лекари са били необходими за процеса на лечение и възстановяване на ищеца. Ето защо, така извършени от ищеца разходи се явяват в пряка причинно- следствена връка с полученото увреждане при инцидента на 2011.2023г. и подлежат на обезщетяване от ответника.

Според настоящата инстанция обаче, платените нощувки в х-л Динамар, гр.Павел Баня за периода от 17.01.-20.01.2024г. и от 04.03.- 10.03.2024г., включващи закуски, вечери и туристическа такса, видно от издадените касови бонове, не са разходи, пряко свързани с лечението на ищеца, направени са поради чисто субективната преценка на ищеца да ползва рехабилитационните услуги в посочения хотел с приспиване и изхранване, поради което и извършването им не е пряко следствие от полученото увреждане, съответно и не подлежат на обезщетяване от ответника.

Ето защо, подлежат на обезщетяване в полза на ищеца като имуществени вреди от полученото на 20.11.2023г. увреждане сумата от 245 лв по ф-ра №87304/18.01.2024г. за извършени разходи за лекари, физиотерапия и кинезитерапия, както и сумата от 374 лв по ф-ра №200011329/05.03.2024г., за извършени разходи за лекари, физиотерапия и кинезитерапия, т.е. общо 619 лв, до който размер се явява основателен предявения иск за обезщетение за имуществени вреди.

Относно сторените от ищеца разходи в размер на 785, 40 лв за 8 нощувки в х-л Динамар в периода 04.03.-10.03.2024г. по ф-ра №0000537478/04.03.2024г. и в размер на 811, 12 лв за 8 нощувки в х-л Дианамар в периода 17.01.-20.01.2024г. по ф-ра №85276/17.01.2024г., искът ще се отхвърли като неоснователен.

С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която се осъжда Община Хасково да заплати на А. А. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр.Х.“ №35 сумата от 30 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила злополука на 20.11.2023 г. в гр.Хасково на тротоар на ъгъла на сградата, в която се помещава ДБТ- Хасково, намираща се на ул., Драгоман" и бариерата за платения паркинг към пл. „Градска болница", както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпила злополука на 20.11.2023 г. в гр.Хасково на тротоар на ъгъла на сградата, в която се помещава ДБТ-Хасково, намираща се на ул., Драгоман" и бариерата за платения паркинг към пл. „Градска болница", в размер на 619 лв, ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането - 20.11.2023г., до окончателното й изплащане.

В останалата част, с която се осъжда Община Хасково да заплати на А. А. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр.Х.“ №35 имуществени вреди над сумата от 619 лв, до уважения от първоинстанционния съд размер от 2216, 52 лв, решението ще се отмени, вместо което искът ще се отхвърли в тази част относно сумата 785, 40 лв за 8 нощувки в х-л Динамар в периода 04.03.- 10.03.2024г. по ф-ра №0000537478/04.03.2024г. и сумата от 811, 12 лв за 8 нощувки в х-л Дианамар в периода 17.01.-20.01.2024г. по ф-ра №85276/17.01.2024г.

По частна жалба с вх.№3380/01.04.2023г. срещу Определение №297 от 20.03.2025 г., постановено по гр. дело №705/2024 г. по описа на ОС-Хасково, с което съдът е отхвърлил молбата на Община Хасково за изменение на Решение №26/03.02.2025 г., постановено по гр. д. №705/2024 г. по описа на ХОС, в частта му за разноските:

Съдът намира, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна:

Действително, с оглед решението на СЕС по дело С-438/22г., съдът може да определи адвокатско възнаграждение под минимума по НМРАВ. ВКС също приема в практиката си, че минимумите по наредбата не са обвързващи, вкл. според някои състави, същата е нищожна. Като цяло обаче, в съдебната практика се възприема балансираният подход, че размерите по тази наредба могат да се ползват само като източник относно пазарните цени на този вид услуги, без да са задължителни, както счита и настоящият състав. Без съмнение обаче, когато адвокатът предоставя безплатна адвокатска защита, на основание чл.38, ал.1 ЗА, заплащането й следва да е основано също на пазарни критерии и да не се различава по размер от това, което адвокатът би получил за труда си по сключен с клиента договор. Ето защо, съдът намира, че не следва, а и няма нормативна причина възнаграждението на адвокат при предоставяне на безплатна адвокатска защита при условията на чл.38, ал.1 от ЗА да се определя по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, съобрано предвидените в същата минимуми. Следва да се има предвид, че участието на адвокатите в системата на Държавата за предоставяне на правна помощ, уредена от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ, е доброволно, поради което определените от Държавата минимални и максимални размери на заплащането на правната помощ по този ред не могат да се считат за обвързващи и за адвокати, които не са се вписали в Националния регистър за правна помощ, в случаите, когато правната помощ не се предоставя по реда на ЗПП, а на основание чл.38, ал.1 ЗА.

По отношение начисляването на ДДС върху възнаграждението на адвоката при предоставяне на безплатна адвокатска защита при условията на чл.38, ал.1 ЗА, съдът намира, че в случая не се касае за необлагаема доставка по см. на ЗДДС, поради което и възнаграждението в тези случаи следва да се определи с ДДС, доколкото адвокатът, предоставил безплатната адвокатска помощ, е регистриран по ЗДДС, какъвто и настоящия случай.

Ето защо, частна жалба с вх.№3380/01.04.2023г. срещу Определение №297 от 20.03.2025 г., постановено по гр. дело №705/2024 г. по описа на ОС- Хасково, с което съдът е отхвърлил молбата на Община Хасково за изменение на Решение №26/03.02.2025 г., постановено по гр. д. №705/2024 г. по описа на ХОС, в частта му за разноскит, ще се остави без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските, както следва:

• В частта, в която Община Хасково, Булстат 000903946 гр.Хасково, пл.“Общински“ №1 е осъдена да заплати на А. А. П., ЕГН: ••••••••••, гр.Х.“№35 разноски по делото съобразно уважената част на предявените искове, над сумата от 1592, 72 лв, до присъдения размер от 1 675, 82 лева.

• в частта, в която се осъжда Община Хасково, гр.Хасково, площад „Общински“ №1 да заплати възнаграждение на адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат 000903946, гр.Хасково, бул.“България“ №150 ет.2 офис 217 по реда на чл.38 от ЗА, над сумата от 3719, 42 лв с ДДС, до присъдения размер от 3 872.78 лева с ДДС.

С оглед изхода на делото, в полза на Община Хасково ще се присъдят още 20 лв сторени разноски за експертиза пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Следва да се посочи, че доколкото първоинстанционния съд не е присъждал изобщо юрисконсултско възнаграждение в полза на общината за това производство и от ответника не е поискано своевременно допълване на решението в тази част, не са налице предпоставки за присъждане на такова за първи път от въззивната инстанция относно първоинстанционното производство.

По отношение разноските пред настоящата инстанция:

На основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗА, вр. чл.78, ал.1 ГПК, Община Хасково, гр.Хасково, площад „Общински“ №1 ще бъде осъдена да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат 000903946, гр.Хасково, бул.“България“ №150 ет.2 офис 217 възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита на ищеца пред настоящата инстанция, в размер на 3719, 42 лв с ДДС.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, Община Хасково има право на разноски във въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от иска. Такива се установяват извършени в размер на 644, 03 лв за държавна такса, поради което, по съразмерност на община Хасково ще се присъдят 32, 20 лв разноски за държавна такса, които А. А. П. ще бъде осъден да й заплати.

По отношение искането на Община Хасково за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 540 лв, съдът събрази следното:

От материалите по делото е видно, че осъщественото от юрисконсулт представителство на Община Хасково в настоящото производство е символично. Както въззивната жалба, така и частната жалба от тази страна са подадени от зам. кмета на общината и не могат да се считат за изготвени от юрисконсулта на общината. Представителство от юрисконсулт е осъществено единствено в проведеното по делото едно заседание, протекло за 5 мин, в което не са събирани доказателства и делото е обявено за решаване. От юрисконсулта на общината е депозиран списък на разноските и е подадена и писмена защита. Първото от двете действия не се характеризира с никаква фактическа и правна сложност, второто пък преповтаря вече казани неща пред първата инстанция, в незначителен обем от 2 листа на шрифт 14. Като цяло, извършената от представителя на общината работа по делото е с ниска сложност и минимален процесуалноправен интензитет. Предвид това, не са налице основания размерът на юрисконсултското възнаграждение да е поисканият от 540 лв, като според съда, на извършеното по делото съответства по-скоро сумата от 50 лв. Ето защо, с оглед изхода на спора, в полза на община Хасково ще се присъди юрисконсултско възнаграждение от 2, 50 лв.

Водим от горното, съдът