Решение № 5123 от 6.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 745/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д. С., чрез адв. И. Ц.- пълномощник, против Решение № 259 от 04.03.2025 г., постановено по АНД № 3688/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 34/12.01.2024г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Д. С. С., [ЕГН], от [населено място], е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178д от с.з. Касационният жалбоподател излага съображения, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна и отмяна на НП, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Ответникът по касация- Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба. Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав, след като обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 34/12.01.2024г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Д. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.178д от с.з. До административното наказание се е стигнало по следната фактическа установеност: На 15.10.2023 г. в [населено място], около 11.00 часа, на [улица]до № 8, С. паркирал управляван от него личен автомобил „Мазда“ с рег. № [рег. номер] на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства за хора с трайни увреждания, без да има удостоверено право с карта по образец да паркира на място, предназначено за хора с трайни увреждания, обозначено като такова с пътен знак Д21 и диференцирано от останалите паркоместа със синя на цвят пътна маркировка, и изобразен на пътното платно международен символ за хора с трайни увреждания. Паркирането на МПС било сторено в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДВП, за което в отсъствие на водача бил съставен фиш с № 0002531041/15.10.2023 г. и наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Същият е обжалван пред началника на Сектор „Общинска полиция“-Пловдив под № УРИ237200-12176 от 18.10.2023 г., като на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН е съставен АУАН с бл. № 002841, връчен и подписан лично от Д. С. на 22.10.2023г. Въз основа на акта било издадено и спорното НП. В жалбата пред ПРС са изложени възражения относно обозначаването на паркомястото, наличието на знак Д21, направено е искане за разпит на актосъставителя и са формулирани три въпроса към него. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, районният съд е приел, че от събраните в производството доказателства се установява, че действително на датата, отразена в НП, описаният в него автомобил, е бил паркиран на място, определено за пътни превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания, обозначено със съответния пътен знак и е извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, което обстоятелство е било установено и надлежно описано със съставения фиш и в последствие АУАН и потвърдено от разпита в о.с.з. на актосъставителя Б.М.. Решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата. Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес. Основно задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл. 13 от НПК. Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от НПК гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Според чл. 117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на административнонаказателното производство се носи от съда – чл. 13 от НПК. По тази причина чл. 107, ал. 2 от НПК предвижда, че събирането на доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато от събраните доказателства могат да се направят разнопосочни изводи относно предмета на доказване в административнонаказателното производство, а именно извършено ли е вмененото на наказаното лице административно нарушение. Според легалната дефиниция по чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо /ал. 1 на чл. 93 от ЗДвП - пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача/, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП въвежда правило, според което престоят и паркирането са забранени на места, определени за инвалиди, а чл. 178д ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В конкретния случай от представения по делото снимков материал /чернобял/ не става ясно, че на мястото, на което е спряло наказаното лице, е налице изпълнена пътна маркировка с международния символ за достъпност на паркомясто, запазено за хора с увреждания.