Решение № 491 от 7.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3351/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда № 139 от 23.03.2023 г. по НОХД № 3488/2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 135 състав е признал подсъдимия А. К. А. за невиновен в това, че на 02.04.2021 г. в гр.София, в жк”Люлин”, в разговор по мобилен телефон, организирал даването на имотна облага в размер на 50.00 /петдесет/ лева на А.В.К. с цел да го склони да упражни избирателното си право като на 04.04.2021г. гласува в полза на политическа партия „Републиканци за България“ с бюлетина № 21 и на основание чл. 304 НПК го оправдал по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 167, ал.3 НК. Със същия съдебен акт районният съд е признал подсъдимия Д. С. Б. за виновен в това, че на 02.04.2021г. в гр.София, жк „Люлин”, на паркинг пред бл. № 21 предложил на А.В.К. имотна облага в размер на 50.00 /петдесет/ лева с цел да го склони да упражни избирателното си право като на 04.04.2021г. гласува в полза на политическа партия „Републиканци за България“ с бюлетина № 21 - престъпление по чл. 167, ал.2 НК и му е наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 10 000.00 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъдил подсъдимия Д. Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 3084, 15 лева (три хиляди осемдесет и четири лева и 15 стотинки) по сметка на Софийски районен съд. По въззивна жалба от защитника на подсъдимия Б. и протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу постановената присъда е образувано настоящото въззивно наказателно производство от общ характер. В депозираната жалба и допълнение към нея се излагат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспорвания съдебен акт в осъдителната му част. Изтъкват се доводи за липса на задълбочен и обективен анализ на доказателствените източници и в частност на показанията на свидетеля А.К.. Навеждат се аргументи за допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в безкритично кредитиране на изявленията на посочения свидетел. Съдът е упрекнат в несъобразяване с неговия нисък образователен ценз и незнание относно функцията на застъпника и наблюдателя. Излагат се твърдения, че проведеният разговор между подсъдимия Б. и свидетеля К. е бил в насока ангажирането му като застъпник в изборите, а не склоняване към гласуване в полза на определена партия. Отправя се критика към проверяваната инстанция, че не е обсъдила провелия се разговор във връзка с обясненията на подсъдимото лице. Това обстоятелство защитата отчита като пропуск, довел и до липса на мотиви към постановената присъда. В допълнението към жалбата се развиват доводи, че присъдата е неправилна. Изтъква се, че съдът не е извършил двустранен анализ на доказателствената съвкупност, като в тази връзка отново се сочи, че се е доверил погрешно изцяло и безкритично на показанията на свидетеля К.. Намира, че показанията на Й.Т. не следва да бъдат взети предвид, тъй като са производен източник на относима информация. Посочва се още, че събраните чрез използване на специални разузнавателни средства доказателства не подкрепят обвинителната теза. Развиват се допълнителни аргументи, че свидетелят К. е бил уговарян да бъде наблюдател в провежданите избори от конкретната партия, а не да гласува за нея срещу получаване на определена сума. Жалбоподателят критикува предходната инстанция, че не е обсъдила евентуалните мотиви и данните за личността на подсъдимия Б. и свидетеля К., за да прецени, че липсват подбуди за осъществяване на вмененото във вина на Б. престъпно Д.ие. Намира, че обвинението не се обезпечава и от установеното при извършените претърсвания и изземвания от жилища и автомобили, както и при обиски на подсъдимите, тъй като при тези процесуално-следствени действия не са открити парични суми, списъци с лица или скрита отчетност за заплатени суми, коeто било обичайно за твърдяната престъпна дейност. Претендира въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови присъда, с която Д. Б. бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му с обвинителния акт обвинение. Въззивната инстанция е сезирана и с протест от прокурора, с който се оспорва постановената присъда в оправдателната й част. В допълнителното изложение към него представителят на Софийска районна прокуратура пресъздава установена според него фактическа обстановка, акцентирайки на проведения телефонен разговор между двамата подсъдими, в който се коментира предоставяне на пари и съответното им получаване от страна на св. А.К.. След цитиране на части от записания разговор, прокурорът декларира, че единственият правилен извод бил, че подс. А. А. е осъществил състав на престъпление по чл. 167, ал.3 НК, тъй като в този разговор е дал указания на другия подсъдим по делото „как и къде да отиде, за да получи вече уговорената сума пари“. В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Заявява, че контролираният съд е тълкувал превратно събраните по делото доказателства относно деятелността на подс. А.. По отношение на подс. Б. възприема постановената присъда като законосъобразна и в тази част анализът на районен съд бил правилен и в унисон с установената по делото фактическа обстановка. Защитникът на подс. Д. Б. поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага идентични аргументи с наведените в сезиращия съда документ, свързани с показанията на свидетеля К. и неизследване от първия съд на личностовите особености на последния и на подсъдимия Б.. Отново акцентира както на обективираното във веществените доказателствени средства за проведения между А. и К. разговор, сочещ на предхождаща уговорка между Б. и К. да участва като застъпник на предстоящите парламентарни избори, така и на липса на веществени доказателства, приобщени след проведени претърсвания и обиски на подсъдимите, сочещи на инкриминираната от прокуратурата тяхна деятелност. Моли съда да постанови оправдателен съдебен акт по отношение на подсъдимия Б.. Процесуалният представител на подсъдимия А. счита протеста на Районна прокуратура за неоснователен. Според защитата изложените в обвинителния акт факти относно неговия подзащитен не се подкрепят, а се опровергават от наличния по делото доказателствен материал. Оскъдност на доказателствената съвкупност защитата съзира по отношение на обвинението за организиране от страна на А. А. на даването на имотна облага. Единствено категорично установено по делото било, че А. бил координатор на политическа партия на парламентарните избори през 2021г., в което качество логично било да набира наблюдатели и застъпници и да предоставя рекламни материали. Липсата на доказателства неговият подзащитен да е организирал даването на имотна облага на св. К., за да упражни активното си избирателно право в полза на тази партия, според защитата определя като правилен извода на първостепенния съд за неналичие на доказателствена обезпеченост на обвинението спрямо А. А.. Подсъдимият Д. Б. се присъединява към становището на защитника си. В дадената му възможност за последна дума акцентира на своето битие като управител на търговско дружество, осигуряващ прехрана на десетки лица, незаинтересоваността си към изборния процес включително и като активен гласоподавател, а още по-малко като лице, склоняващо друго срещу имотна облага да упражни правото си на глас за определена политическа сила. Поддържа отново заявеното и в обясненията си, че след молба от страна на другия подсъдим е осигурявал застъпници. Моли да бъде оправдан. Подсъдимият А. А. желае съда да потвърди присъдата, солидаризирайки се с позицията на своя защитник. При възползването си от даденото му право на последна дума отново изразява желанието си да бъде потвърдена присъдата в атакуваната от прокурора част. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста и въззивната жалба, както и доводите на страните, депозирани в съдебното заседание и след като въз основа на вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, счита депозираните протест и жалба за допустими, но неоснователни. Настоящият въззивен състав преценява, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, основана на събраните по делото доказателства, които са обсъдени в мотивите към атакувания акт. След запознаване с наличните по делото доказателства, този съдебен състав установи следната фактическа обстановка: Подсъдимият А. К. А. е роден на ••••••• в гр. София, живущ в гр. София, жк „•••••••, български гражданин, със средно техническо образование, трудово неангажиран, разведен, неосъждан, с ЕГН: ••••••••••. Подсъдимият Д. С. Б. е роден на •••••••. в гр. Първомай, живущ в гр. София, жк „•••••••, български гражданин, със средно образование, управител на търговско дружество, женен, неосъждан, с ЕГН: •••••••••. На 04.04.2021г. били насрочени избори за Народно събрание на Република България. Подсъдимият А. А. работил за политическа партия „Републиканци за България“ като координатор. Подс. Д. Б. бил управител на търговско дружество. Двамата се познавали от около една година и половина преди провеждането на тези парламентарни избори. Свидетелят А.К. живеел в гр. София, жк „••••••••••, ап. •• На 02.04.2021г. около 14.30 часа той се прибрал вкъщи и около час по-късно излязъл от дома си, за да помогне на свой приятел в сервиз, намиращ се срещу кооперацията, в която живеел К.. Запътвайки се натам, на паркинга пред блока свидетелят К. срещнал подс. Д. Б., с когото не се познавали. Б. инициирал разговор със свидетеля и го попитал дали иска да изкара някакви пари. На този въпрос К. отговорил положително, след което Б. му предложил сумата от 50 лева, за да гласува на предстоящите парламентарни избори за партия с бюлетин № 21. Подсъдимият Б. обяснил, че трябва да се свърже с конкретен човек от мобилния апарат на свидетеля, който щял да обясни на К.. А.К. предоставил телефона си марка „Ксиоми“ „Редми 7“ на мобилен оператор „Виваком“ със сим карта с № ••••••• на подс. Д. Б., който набрал мобилен номер – ••••••••, ползван от А. А. и спрямо който били използвани специални разузнавателни средства след предварително разрешение от Председателя на Софийски градски съд. В проведения между двамата подсъдими разговор от телефонния апарат на свидетеля в 15.37 часа на 02.04.2021г. Б. казал, че това е телефонът на „момчето“, за което преди това говорил с А. да дойде в събота или неделя сутринта /04.04.2021г./ в 9.00 часа пред офиса на партията. „Момчето“ се казвало „Наско“. Разбрали се А. по- късно да звънне на телефонния номер на К., за да се разберат. Свидетелят К. получил информация от подсъдимия Б., че човекът, с който преди това провел телефонният разговор, ще му даде предложената сума от 50 лева, а допълнително ще се разберат, ако К. осигури още гласоподаватели, на които също ще бъде платена сумата от 50 лева за всеки глас при отбелязване в изборния бюлетин на партия под № 21. В последвалия в 16.00 часа на 02.04.2021г. телефонен разговор подсъдимият А. предложил на св. К. да дойде до „офиса“, помещаващ се срещу 56 училище в жк „Люлин“, за да се разберат. След около 20 минути, когато А.К. пристигнал на уговореното място, подсъдимият А. му се обадил отново по телефона и в проведения между двамата разговор уведомил свидетеля, че „…свърши, те са подали всичко, днеска било последният срок…“, извинил се на К. и приключили разговора. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за доказване: показанията на св. Й.Г.Т. и тези депозирани в досъдебното производство /л.43-45, т.1/ - приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК, на св. К.В. Д., св. Д. И. П., св. К.А. Б. и приобщените му по реда на чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 НПК такива от досъдебната фаза на процеса - том 1, л. 61, св. Р.И. П., вкл. и приобщените по чл. 281, ал.4 НПК и чл. 281, ал.1 НПК от досъдебното производство - т.1, л.54-55 и т.1, л.63, св. А.В.К. и прочетените на основание чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 НПК показания, обективирани на л.59, т.1 от материалите по досъдебното производство, обясненията на подсъдимите А. А. и Д. Б., депозирани в хода на съдебното следствие, писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за обиск и изземване /л. 6 - 7 от том 1/, протоколи за претърсване и изземване /л. 8 – 15 от том 1 /, протокол за обиск и изземване /л. 16 – 17 от том 1/, протоколи за претърсване и изземване /л. 18 – 32 от том 1/, протоколи за разпознаване /л. 50, 53, 56 от том 1/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 64 – 65 от том 1/, отговори от мобилни оператори /л. 44 – 53, том 2/, писмо от ЦИК /л. 64, том 2/, писмо от Областна администрация - София /л. 65 – 81 том 2/, справки за съдимост /л. 15 - 16/ и способите за доказване – съдебна компютърно-техническа експертиза /л. 147 – 155 от том 1/, техническа експертиза /л. 19 – 41 от том 2/, както и веществените доказателствени средства. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Резонно проверяваната инстанция е определила като ключов доказателствен източник свидетелските показания на А.К.. Същите се открояват с последователност и липса на противоречия. Посредством твърденията на разпитаното лице се установи съществена информация относно механизма на инкриминираното Д.ие. Свидетелят К. излага данни за начина, по който подсъдимият Д. Б. му е предложил да получи парична сума в замяна на неговия глас на предстоящите парламентарни избори. От показанията му се установява конкретния размер на паричната облага, както и партията, за която е следвало да гласува. От депозираните твърдения на К. съдът констатира, че свидетелят е трябвало да следва инструкциите на лицето, с което е разговарял по мобилния телефон, с което го е свързал именно подсъдимия Б.. Свидетелят е категоричен, че направената уговорка между него и подсъдимия А. впоследствие е отпаднала по инициатива на последния. Въззивният съдебен състав намира възраженията на жалбоподателя, касаещи липсата на надеждност на показанията на А.К. за неоснователни. Както правилно предходната инстанция е обсъдила в мотивите си, не са налице обстоятелства, които да усъмнят съда, че свидетелят К. не е могъл да разбере какво му предлага подсъдимия Б.. Наличието на малограмотност не следва да се тълкува с категоричност като предпоставка за липса на надеждност на един свидетел да възприема и пресъздава конкретни обстоятелства. За съда не остава съмнение, че разпитаното лице е успяло да разбере какво е искал от него подсъдимия Б., като в тази връзка последователно пресъздава и на двете фази от наказателното производство разговора, който е провел в междублоковото пространство. Обстоятелството, че свидетелят не знае какви функции имат застъпниците и наблюдателите в изборния процес няма отношение към възможността му да разбира какво му предлагат. Същият е категоричен, че обещаните му пари е следвало да му се дадат в замяна на неговия глас за конкретна политическа партия, а не за участието му в организацията на самия изборен процес. Доводите на защитата, обективирани във въззивната жалба, касаещи телефонните разговори между подсъдимия А. и свидетелят К. не се споделят от настоящата инстанция. Отпадането на уговорката между двете лица да се срещнат следва да се разглежда във връзка с провелия се разговор между свидетеля и подсъдимия Б., в който е разяснено какво се очаква от А.К.. От друга страна, съгласно твърденията на свидетеля, никъде в проведения между него и подсъдимия Б. разговор не става дума да участва в изборите като застъпник или наблюдател, възпроизведените последователно от него възприятия за уговорките между двамата /него и подс. Д. Б./ не са се осъществили чрез мобилна комуникация, а непосредствено, поради което и съдържимото във веществените доказателствени средства е проява на отношението на другия подсъдим - А. А. към К., извън устните уговорки между Б. и К. между провежданите телефонни разговори. Съдът преценява като неоснователни наведените твърдения в жалбата, че предходната инстанция се е позовала при изграждане на крайните си изводи само и единствено на свидетелските показания на А.К.. Районният съд е анализирал показанията на свидетеля във връзка с останалата доказателствена съвкупност и е установил наличие на припокриване и сходство. Правилно районен съд е отбелязал, че твърденията на свидетеля се потвърждават индиректно и от обективираното в приложените ВДС както относно времето на извършване на Д.ието, така и на последващите действия от страна на самия свидетел и на подс. А. А.. Еднопосочността на твърденията на К. допълнително се затвърждава и от извършеното разпознаване на свидетеля на подсъдимия Б. /проведено при спазване на всички изисквания на процесуалния закон/, в който протокол изрично е обективирано изявлението на К., че разпознатият от него е „мъжът, който ми предложи да получа 50 лева като гласувам за партия №21“. Тази доказателствена съвкупност не оставя съмнение както в достоверността на изявленията на св. К., така и относно действието, което Б. е искал да бъде извършено от К. - да гласува за определена политическа партия срещу заплащане от 50.00 лева, а не да участва като неин застъпник. За да формира отношението си към достоверността на изявленията на свидетел или подсъдим по делото, съдът преценява тяхното съдържание, разглеждайки го в контекста и на останалите доказателствени източници. При преценка дали те са последователни, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от други извори на относима информация, съдът подхожда с доверие към тях, докато при опровергаването им или тяхната изолираност съдът не ги цени с доверие. Тази оценка на съда не е поставено в зависимост от битността или личността на депозиращия показания/обяснения и в този смисъл не се споделят възраженията на защитата, че необразоваността на К., противопоставена на тази на подсъдимия Б. - лице със средно образование, управител на търговско дружество и спортист с множество награди, априори е в полза на подсъдимия по отношение достоверността на техните изявления. Както бе отбелязано, показанията на К. не са опровергани от други източници на доказателствена информация, докато обясненията на подс. Б. не намират опора в тях. От обективираното във веществените доказателствени средства се установява, че именно Б. коментира пред А. в проведени разговори на 02.04.2021г. -първоначално в 15.35 часа и впоследствие в 15.39 часа, че осигуреният от него човек може да намери „стотина, стотина човека“, след което получава отговор от подс. А. „Е, не, мен ми трябва един-двама. Свърших аз“. Б. настоява, че става дума за гласуване: „Не, те за гласуването“, получавайки отговор „Е, нема, те парите свършиха вече“ и предупреждение от подс. А.: „Телефонът ми го подслушват, брат. Със сигурност“. Съпоставяйки времевите параметри на проведените разговори и състоялата се среща с К., за която последният свидетелства, за съда е безсъмнително, че подс. А. е комуникирал именно с подс. Б. /в противовес на неговите обяснения, че не се касае за този подсъдим, а за друго лице с тъждествено собствено име „от партията“/. Тази обективирана във ВДС информация опровергава и заявеното от Б., че отправеното към К. питане е било да участва като застъпник - очевидно е, че предложението е касаело упражняване на активното му избирателно право в полза на съответната политическа партия срещу заплащане, в какъвто смисъл са и показанията на самия свидетел А.К.. Основателно предходната инстанция не се е фокусирала върху показанията на свидетелите К. Д.и Д. П., тъй като същите не носят изясняваща предмета на доказване по делото информация. При доказателствения анализ на показанията на свидетелите К. Б. и Р.П., районен съд е избрал подход на перифразира техните изявления в различните фази на процеса. Всъщност съществени различия между депозираното от Б. пред решаващия съд и в досъдебната фаза на процеса в приобщени по реда на чл. 281, ал.1 НПК показания, не са налице. Този свидетел единствено коментира получаване на рекламни брошура и химикалка от страна на подс. А. по повод агитация за определена политическа партия, но отрича А. да е предлагал предоставяне на парична сума на Б., за да гласува за тази партия. Провежданият впоследствие телефонен разговор между тях /обективиран и в приложените ВДС/ е инспириран от самия Б., който загубил спомен за номера на бюлетина, за който е получил рекламните материали, оставяйки на собствената си воля в полза на коя партия да упражни правото си на глас. С много по-голяма относимост към предмета на спора са показанията на св. Р.П.. Въпреки многократните си изявления, че по време на събитията, предхождащи изборния ден и при депозиране на показанията си пред разследващия орган, той е бил в нетрезво състояние, неговите показания са последователни и в тях не се наблюдават непълноти или противоречия. Те са насочени към деятелността на подс. А. А. и от тях се установява, че този подсъдим, с когото се е запознал няколко дни преди изборите, го е агитирал да участва като наблюдател в деня на изборите. Впоследствие А. е провел разговор с него да осигури лица, които да гласуват за партията, на които ще бъдат дадени по 50 лв. на глас /показания, депозирани по реда на чл. 223 НПК - т.1, л. 63/, приобщени в хода на първоинстанционното производство и поддържани като достоверни от самия свидетел. Тези свидетелства съответстват и на отразеното във веществените доказателствени средства, че свидетелят при телефонен разговор уведомил подс. А., че му е „намерил“ 200 души за гласуване - реплика, която свидетелят оценява като шеговита. Настоящият съдебен състав кредитира изнесеното от тези двама свидетели, тъй като тяхната информация е съответна както помежду си, така и с носената от останалите доказателствени източници. Този състав споделя позицията на защитата, че показанията на св. Й.Т. не следва да бъдат поставени в основата на фактическите изводи на съда. Свидетелят е упражнявал функциите на полицейски служител, който по повод на работата си е инициирал изготвянето на искане за прилагане на специални разузнавателни средства спрямо А. и е възприел извършването на разрешените наблюдение, подслушване и проследяване на подсъдимия. Процесуалната норма на чл. 118 НПК не препятства възможността Темелков да депозира показания в настоящото производство, но при анализиране на тяхното съдържание съдът следва да прецени дали може да ги използва като източник на доказателствена информация. И отговорът на този състав е отрицателен. В своите показания пред съда, както и в приобщените по реда на чл. 281, ал.4 НПК такива, депозирани в досъдебната фаза на процеса, Темелков възпроизвежда станалата му достъпна информация в резултат на експлоатиране на специалните разузнавателни средства в ситуация, в която те са налични като обективирани в изготвени вече веществени доказателствени средства по делото. Тези веществени доказателствени средства са част от доказателствената маса по делото и те се ползват от съда на свое самостоятелно основание. Показанията на Темелков са производен източник на доказателствена информация, но в ситуация, в която не е налице първичния такъв, съдът би могъл да се позове на производния при възприемането му като достоверен. В случая първичният източник е налице и съдът има пълна възможност да го използва. Останалата част от показанията на този свидетел обективират станала му известна по оперативен път информация, която не може да бъде ползвана като годен доказателствен източник в този процес. Чрез кредитирането на свидетелски показания, възпроизвеждащи прилагани оперативни способи и получена вследствие на тях информация не чрез способите на наказателния процес, по недопустим начин би се подменил един непозволен доказателствен източник с привидно позволен такъв. Поради това и този съдебен състав изключи от относимата доказателствена съвкупност по делото свидетелствата на Й.Т.. Във въззивната жалба и нейното допълнение е отправена критика към проверяваната инстанция, че не е обсъдила обясненията на подсъдимия Д. Б. в контекста на останалата доказателствена съвкупност и този пропуск е сравнен с липса на мотиви. Всъщност в своите обяснения другия подсъдим - А. коментира проведените разговори със св. К., които съответстват както на отразеното във ВДС, така и на депозираните от самия свидетел показания. По отношение обясненията на подс. Д. Б. настоящият състав вече изложи съображения при коментара на останалите гласни доказателствени източници и веществени доказателствени средства защо не кредитира част от тях. Действително, районен съд е семпъл в анализа на обясненията на двамата подсъдими, несъпоставяйки ги с останалите източници на релевантна информация, но в своите мотиви ясно е изразил позицията си в кои части ги приема с доверие и в кои - не, поради което не биха могли да бъдат споделени претенциите на защитата, че този недостатък води до неизлагане на мотиви от първоинстационния съд към постановения акт в степен да не може да се установи волята на съда и начина, по който тя е формирана. Посредством изготвената справка от Областна администрация София съдът констатира поименно изброяване на лицата, които са включени като застъпници на предстоящите парламентарни избори, между които не са сочените лица в изисканата от разследващите справка. По отношение на съдебното минало на подсъдимите, съдът даде вяра на приложените по делото справки за съдимост, от които се извеждат данни за липса на предходни настоящото Д.ие осъждания на подсъдимия Д. Б. и настъпила реабилитация по отношение на А. А.. Съдът се присъединява към изводите на предходната инстанция, касаещи осъществените по законосъобразен ред процесуално-следствени действия и съставените за тях протоколи. Коректно е посочено от защитата, че при тях не са установени парични суми или документи, сочещи на заплащане на лица на такива парични суми с цел упражняване на право на глас за определената политическа партия - в случая „Републиканци за България“. Единствено при извършеното претърсване и изземване в жилище, обитавано от подс. А. А. са установени списъци с имена на застъпници, техни телефони и телефонни номера, както и имена на съответните избирателни секции. Само по себе си ненамирането на парични суми или списъци с дадени такива на определени лица, не игнорира наличието на деятелността, в която двамата подсъдими са обвинени, тъй като за съставите на престъпленията по чл. 167, ал.2 НК и чл. 167, ал.3 НК в конкретния случай, не е необходимо фактическото установяване на инкриминираната сума от 50 лева, за да се обоснове обвинителната теза. Д. Б. е обвинен в предлагане на тази парична сума от 50 лева на А.К., а А. А. - за организиране на даването й - все деятелност, несвързана с фактическо предаване на сума и респективно установяването й у когото и да било. Въззивната инстанция кредитира изготвените съдебно компютърно-техническа експертиза и техническа експертиза. Същите изследват приобщените по делото технически средства и мобилни устройства, в които се установи информация за политически партии. Направените възражения във въззивната жалба, както и тези от съдебното заседание, засягат основно доказателствения анализ и изводите на съда, свързани с него. Въззивният съд обсъди в по-горе възраженията на жалбоподателя, като намира, че не следва да се преповтаря и да ги обсъжда и в тази част на акта. Съдът е сезиран и с протест от страна на прокуратурата, в който се оспорва оправдателната част на постановения съдебен акт. В протеста се излагат лаконични твърдения, че съгласно възприетата фактическа обстановка следва да се приеме, че подсъдимият А. е осъществил престъпното Д.ие. Въззивната инстанция намира протеста за неоснователен. Подсъдимият А. не е осъществил изпълнителното Д.ие, за което му е повдигнато обвинение. Настоящият съдебен състав споделя виждането на предходната инстанция, че така инкриминираните действия, изразяващи се в разговор по мобилен телефон, в който подсъдимият А. е обсъждал със свидетеля К. къде да се срещнат, не може да се възприемат като действие, което съставлява организиране даването на имотна облага. Смисълът на изпълнителното Д.ие по организиране, вложен от страна на законодателя в чл. 167, ал.3 от НК, следва да включва по-всеобхватни действия, които да бъдат добре планирани. Така описаните действия в обвинителния акт, състоящи се в проведен кратък еднократен разговор за уговаряне на виждане между двете страни не биха могли да се приемат като организация. Значението на изпълнителното Д.ие да се организира включва система от дейности за постигане на поставена конкретна цел. Като тази дейност следва да е предхождаща, предварителна и да изразява определена планираност. В настоящия случай действията на подсъдимия А. не биха могли да се разгледат като достатъчни за ангажирането му на наказателна отговорност по повдигнатото обвинение. В допълнението към протеста се акцентира на изявленията на подс. Б. пред свидетеля К., че ще се свърже с човек /подс. А. -б.м./, с когото да се разберат как да получи парите си - сумата от 50 лева, уговорена преди проведения телефонен разговор. Тези факти не са инкриминиращи подс. А. А., тъй като, както бе посочено, изявленията изхождат от подс. Б., без да е налице каквато и да било доказателствена обезпеченост за това, че А. е заявил на Б., че ще даде сумата от 50 лева на К., за да гласува в полза на политическа партия „Републиканци за България“ или да е имало изявления в тази насока в последвалия разговор между подс. А. и св. К.. Отделен е въпросът, който ще бъде обсъден и впоследствие, доколко, дори и да бе доказана подобна деятелност от страна на А. А., тя би могла да бъде субсумирана под състава на престъпление по чл. 167, ал.3 НК. При така описаната фактическа обстановка, допълнена и от настоящата инстанция, районен съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият Д. С. Б. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК. Непосредствен обект на престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК е правото на гражданите да упражняват свободно и независимо политическите си права при нормално функциониране на принципите на демокрацията и народния суверенитет. От обективна страна, правилно районния съд е приел, че подсъдимият Д. Б. е осъществил изпълнителното Д.ие по чл. 167, ал. 2 от НК, изразяващо се в предлагане на имотна облага. Реализираното от Д. Б. Д.ие съставлява една своеобразна предварителна и склоняваща дейност по убеждаване на свидетеля К. да гласува за определена политическа партия. Правилно съдът е посочил, че Д.ието е довършено с реализирането на мотивационната дейност, като не е необходимо да е постигната конкретната цел. В настоящия случай с безспорност се установява, че по време на инкриминирания времеви период и на установеното място Д. Б. е предложил на А.К. да предостави сумата от 50 лева срещу гласуване на предстоящите избори за конкретна политическа партия. Това обстоятелство съдът установи посредством показанията на лицето, на което е предлагана имотната облага, протокола за осъщественото разпознаване, както и от съдържимото във веществените доказателствени средства. Престъплението е осъществено и от субективна страна, като е реализирано при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с предлагането на имотна облага срещу гласуване за определена партия се засягат по неправомерен начин съществуващите обществени отношения, свързани с упражняването на избирателните права на гражданите. Прекият умисъл се извлича и от наличието на специалната субективна цел – склоняване за упражняване на избирателно право в полза на определена политическа партия. Въззивната инстанция счита, че не са налице съставомерните признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 167, ал. 3 от НК по отношение на подсъдимия А. А.. От обективна страна, както съдът вече обсъди, подсъдимият не е осъществил дейност, която да може да бъде интерпретирана като организационна. За да бъде една активност определена като организационна следва да се отличава с по-голяма мащабност, да е предварителна и да има за цел координация. Проведеният разговор по телефона между подсъдимия А. и А.К. не може да бъде определен като организационна дейност по предлагане или склоняване срещу имотна облага да се гласува за определена политическа партия. Съдът се разграничава от изводите на предходната инстанция, че инкриминираните действия задължително следва да включат организационни дейности по прекратяване на фактическа власт върху облагата и предоставянето й на третото лице. Организационните действия не е задължително да имат отношение във връзка с предаването на уговорената облага, могат да бъдат свързани с предварително създаване на условия за купуване на гласове, като например – съставяне на списъци на лица, на които да бъде предложена материална облага в замяна на техния глас за конкретен политически кА.дат или партия. От обективираното в специалните разузнавателни средства и показанията на св. Р.П. би могла да се обоснове съпричастност на А. А. към деятелност, свързана с организиране на даване на имотна облага на неконкретизирани лица с цел склоняването им да упражнят избирателното си право в полза на политическа партия „Републиканци за България“. Това се установява от разменените реплики за осигуряване на сто човека /между подс. А. и подс. Б./, за намиране на 200 души за гласуване /от св. П./, както и последвалите изявления на подс. Б., че парите са „за гласуване“. Тези действия, обаче, са осъществени в предхождащ телефонния разговор между подс. А. и св. К. момент, а именно телефонният разговор е този, който прокурорът е инкриминирал по делото. При тази ситуация съдът е в невъзможност да се произнесе по обвинение, което не е предявено на подсъдимия и по факти, които не са сочени от прокурора в обвинителния акт. Според прочита на въззивната инстанция, в конкретния случай дейността на подсъдимия А. би следвало да се разглежда съвместно с тази на подсъдимия Д. Б.. Съображенията за този извод съдът намира в обстоятелството, че предхождащата инкриминирания разговор по телефона с подсъдимия А. комуникация между подсъдимия Б. и А.К. е свързана с провелото се телефонно обаждане. В осъществилата се вербална и непосредствена комуникация между К. и Б. последният е споменал, че начина на получаването на паричната облага ще му бъде разяснена от човека, с който ще говори по телефона. Ако биха били налице неоспорими доказателства за знание у самия А., че предложените от подс. Б. пари - 50 лева на св. А.К., са за това той да гласува в полза на политическата партия, поставена под № 21 в изборния бюлетин, то тогава действията на А. А. биха могли да бъдат квалифицирани като форма на съучастие с подсъдимия Д. Б. в извършване на престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК. Такова обвинение по делото, обаче, не е налице. Съдът не би могъл да преквалифицира Д.ието, тъй като това би довело до съществено изменение в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подобно изменение в обстоятелствената част е възможно само в процедурата по чл. 287, ал.1 НПК, чието иницииране е в изключителната дискреция на прокурора и може да се осъществи само пред първостепенния съд. За изчерпателност съдът намира, че Д.ието по чл. 167, ал. 3 от НК не е осъществено и от субективна страна. В настоящия случай остава недоказана специфичната цел – склоняване да се упражни избирателно право в полза на определен кА.дат. В инкриминирания от прокурора разговор между подсъдимия А. и свидетеля К. липсва яснота какви са намеренията и очакванията на подс. А. от бъдещата среща между двамата, която така и не е осъществена. Относно индивидуализация на наложеното наказание на подсъдимия Д. Б.: За извършеното престъпление наказателния закон предвижда да бъде наложено наказание лишаване от свобода в определения от закона диапазон от една до шест години и глоба от 10 000 до 20 000 лева. Въззивният съд се присъединява към позицията на районен съд за налични смекчаващи отговорността на подс. Б. обстоятелства, изразяващи се в чисто съдебно минало и добро процесуално поведение. Правилно районната инстанция е определила наказанието по правилата на чл. 54 от НК, тъй като не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Предвид отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива резонно съдът е определил наказанията в техния минимален размер - една година лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева. Настоящата инстанция се присъединява към преценката на контролирания съд относно приложението на чл. 66 от НК, като намира, че са налице материалноправните предпоставки за отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години, тъй като в настоящия случай за постигане целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат заплатени от страна на Д. Б. поради изхода на наказателното производство. При служебна проверка на материалите по делото въззивният съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до отмяна на атакувания съдебен акт. Поради това и солидаризирайки се с правните изводи на районния съд, въззивният състав преценява, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 334, т. 6 от НПК