Решение № 68 от 21.4.2023 г. на Районен съд - Разлог по дело № 38/2022 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Т.Н.З., ЕГН•, против НП №272 от 21.10.2021 г. издадено от началника на РУ-Р- при ОДМВР-Б.. С НП на жалбоподателя е наложена глоба от 100.00 лева, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл.64 от ЗМВР. Жалбоподателят навежда доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло. В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като не се явява и неговият процесуален представител адвокат М., като от адвокат М. е постъпила молба, в която се излагат подробни съображения за отмяна на оспорения адм. акт. Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Депозираната жалба е допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: В оспореното НП е отразено, че се издава срещу Т.Н.З., ЕГН•, за това, че на 21.09.2021 г., около 10.15 ч. в г.Р., на у.“Б.К.“№3, е.2, стая №10 в РУ-Р., въпреки съставеното му писмено полицейско разпореждане, на основание чл.64 от ЗМВР, да предаде издаденото му СУМПС и КТ към него или да изпълни изискването по чл.17, ал.2 от ПИБЛД, същия отказва да изпълни съставеното му разпореждане. Поради това наказващият орган е приел, че е извършено нарушение по чл.64 от ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложена глоба от 100.00 лева на Т.Н.З., ЕГН•. Подобни фактически твърдения се съдържат и в акта за установяване на адм. нарушение, предхождащ НП. Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством актът за установяване на адм. нарушение се слага началото на обвинителната функция в административно-наказателното производство, а отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В производство като настоящото трябва се държи сметка, че процедурата по ЗАНН, е строго формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. В същото време при подадена жалба срещу НП, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения. Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на НП, в тях трябва да бъдат описани нарушенията за които е съставен актът и обстоятелствата при които е станало това, включително и датата на извършване на нарушението. Задължително изискване при съставяне на НП е в него да бъдат описани точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и самото нарушение, а така също словесното описание на нарушението да отговаря на цифровото такова /на посочената разпоредба от закона, за която се твърди, че е нарушена/. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗБЛД, на българските граждани се издават следните документи за самоличност: лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на МПС. В текста на чл.17, ал.1 от ПИБЛД е посочено, че в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение №6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР. В теста на чл.17, ал.2 от ПИБЛД е записано, че в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на дипломатически или служебен паспорт декларацията по ал.1 се подава в МВнР, което изпраща копие от нея в срок до 7 дни на ДБДС - МВР. От съдържанието на чл.17, ал.1 и ал.2 от ПИБЛД става ясно, че двете разпоредби предвиждат различни хипотези за реагиране при изгубване, кражба или повреждане на личен документ в зависимост дали същият е дипломатически или служебен паспорт или е друг документ. Според нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. В ал.2 на същия член е посочено, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. От разпитания по делото свидетел И.В. – полицейски служител, се установява, че Т.З. действително е посетил РУП в Р., където е заявил, че е загубил свидетелството си за управление на МПС и където на основание чл.64 от ЗМВР му е било писмено разпоредено да представи същото или да попълни декларация за изгубването му. Свидетелят твърди, че жалбоподателят, въпреки разпореждането на полицейския орган, не е представил свидетелството и не е попълнил необходимата декларация. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Н.П., също полицейски служител. Като доказателство по делото е представен и препис от писмено Разпореждане, издадено на 21.09.2021 г. в г.Р. от полицейския инспектор И.В., с което на Т.З. е разпоредено да представи свидетелството си за управление на МПС или да попълни декларация по чл.17 от ПИБЛД. В настоящия случай в НП е изписано, че лицето Т.Н.З. на 21.09.2021 г., около 10.15ч., в г.Р., на у.“Б.К.“№3, е.2, с.№10, в РУ-Р., въпреки съставеното му писмено полицейско разпореждане на основание чл.64 от ЗМВР, да предаде издаденото му СУМПС и КТ към него или да изпълни изискването по чл.17, ал.2 от ПИБЛД, същият отказва да изпълни съставеното му разпореждане. Словесно е изписано, че жалбоподателят е отказал да предаде СУМПС. В същото време е отразено и че отказва да изпълни изискванията на чл. 17, ал. 2 от ПИБЛД. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл.17, ал.2 от ПИБЛД регламентира действията, които едно лице е длъжно да предприеме при изгубване, кражба или унищожаване на дипломатически или служебен паспорт. В чл.17, ал.1 от ПИБЛД, е посочено как се процедира при изгубване, кражба или унищожаване на другите български лични документи, в това число и СУМПС. От значение е фактът, че в зависимост от документа въпросната декларация се подава пред органите на МВР или пред МВнР. В настоящия случай по делото няма данни Т.З. да е загубил или дори притежавал дипломатически или служебен паспорт. Въпреки това, в НП е посочено, че същият не е изпълнил изискването по чл.17, ал.2 от ПИБЛД, където, както вече бе споменато, е уредено как се процедира при изгубването именно на някои от тези два документа – дипломатически или служебен паспорт. Поради тези съображения съдебният състав приема, че НП от една страна е неясно, а от друга в него е посочено, че лицето не е изпълнило задължени, каквото всъщност то не е трябвало, а и не е могло да изпълни. Това прави оспореният адм. акт незаконосъобразен и неправилен. Горното налага извод, че депозираната жалба е основателна, а атакуваното с нея НП подлежи на отмяна. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат репарирани сторените от него разноски от 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат М.. Тази сума трябва да бъде възложена в тежест на наказващия орган. Така мотивиран, съдът