Решение № 92 от 20.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 48/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на „С.••“ ЕООД срещу отказ № 20221221113302/23.12.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно действителните собственици на дружеството. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП липсвало изрично отбелязване за заличаване на вписаните до момента действителни собственици, а като действителен собственик било декларирано дружество, чийто акции се търгували на регулирания пазар, без обаче това обстоятелство да било заявено за вписване в поле 550 на заявление Б7. От друга страна информационната система на търговския регистър не позволявала в поле 550 да се отбелязват други данни, освен данните за действителни собственици-физически лица. Жалбоподателят твърди, че отказът бил незаконосъобразен. Поддържа че, негов едноличен собственик било „С.••“ ЕООД, притежавано еднолично от „С.••“ ЕАД, което дружество от своя страна било еднолична собственост на публичното дружество „С.Т.“ АД. В този случай декларирането се извършвало по реда на ЗППЦК, а не на ЗМИП. Ето защо не следвало да се декларира действителен собственик-физическо лице. Черпи съображения и от формиралата се практика по приложението на ЗМИП, вкл. по отношение на други дъщерни дружества. От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Съдът установи следното: На 27.06.2019 г. по партидата на жалбоподателя „С.••“ ЕООД на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП са вписани следните обстоятелства: юридическо лице, чрез което се упражнява пряк контрол – „М.Б.“ ЕООД (със сегашно наименование „С.••“) с представител К.Н.С.; юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол – „Е.С.Е.Ф.“ АД (със сегашно наименование „С.••“) с представител К.Н.С.; действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството – О.И.Д. и В.С.С., всеки от тях притежаващ над 25% от капитала на „Е.С.Е.Ф.“ АД, което дружество притежава над 25% от капитала на „М.Б.“ ЕООД, което е едноличен собственик на „С.••“ ЕООД. На 22.10.2020 г. по партидата на „Е.С.Е.Ф.“ АД е вписано едноличното притежание на акциите от капитала му от страна на „С.Т.“ АД – публично дружество. На 03.02.2021 г. е променено наименованието – от „Е.С.Е.Ф.“ на „С.••“, а на 18.10.2021 г. като представител на дружеството е вписана В.И.Ц.. Същото лице е вписано като представител и на „С.••“ ЕООД на 12.10.2021 г. На 21.12.2022 г. от името на жалбоподателя е подадено заявление Б7, в което са заявени за заличаване и вписване следните обстоятелства: юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол – „С.••“ ЕООД с представител В.Ц. (заличаване на досегашния представител К.С.); юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол – „С.••“ ЕАД с представител В.Ц. (заличаване на досегашния представител К.С.); заличаване на вписаните действителни собственици-физически лица О.Д. и В.С.. В представената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП заявителят не е декларирал действителни собственици-физически лица, а в графа „друго“ е посочил, че „С.••“ ЕООД е дъщерно дружество на „С.••“ ЕООД, което е дъщерно дружество на „С.••“ ЕАД, което е еднолично притежание на „С.Т.“ АД – дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, с което е мотивирал, че за него и за неговите дъщерни дружества е предвидено изключение да се декларират действителни собственици по реда на ЗМИП. При тези факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП в търговския регистър се вписват декларираните идентификационни данни за действителните собственици- физически лица, данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и идентификационни данни за представляващите ги лица, както и всяка промяна в тези обстоятелства. Целта е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които „в крайна сметка“ (по терминологията на ЗМИП и на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират дружеството или в полза на които се осъществява дейността. Тъй като тази цел ще бъде постигната както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица, така и когато обявяването на тези данни е предвидено да се извършва по друг ред, в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено изключение за деклариране на действителните собственици по реда на този закон, когато капиталът се притежава от дружество с акции, търгувани на регулирания пазар (което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти). В тези случаи не се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм (чл. 145 и сл. от ЗППЦК). При така очертаната правна рамка на уредбата за разкриване на данни по реда на ЗМИП и при изложените по горе факти, осъществили се спрямо заявителя и дружествата, на които той е дъщерно, може да се заключи, че са настъпили подлежащи на вписване промени във вече декларираните данни, както следва: относно юридическите лица, осъществяващи пряк и непряк контрол, се налага вписване на новите им наименования и представляващи ги лица, а по отношение на вписаните действителни собственици-физически лица се налага заличаване на досегашните собственици О.Д. и В.С., без да е налице задължение за деклариране и вписване на други физически лица на мястото на заличените с оглед придобиването на всички акции от капитала на „С.••“ ЕАД от едно лице, имащо характер на публично дружество. Именно с такова съдържание е било подадено и процесното заявление, като същото не противоречи на декларираните данни. В декларацията са декларирани новите данни по отношение на вече вписаните юридически лица, упражняващи контрол, като не са посочени физически лица-действителни собственици с разяснението, че крайният собственик на веригата дъщерни дружества е публично дружество. Следователно заличаването на вписаните към момента физическите лица, поискано със заявлението, на практика се явява декларирано чрез непосочване в декларацията на други физически лица, които да бъдат вписани като действителни собственици. Посочване на физическо лице в поле 550 пък не е било необходимо по изложените по-горе съображения. Ето защо длъжностното лице е следвало да впише заявените обстоятелства. Така мотивиран, съдът