Решение № 4199 от 11.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6540/2023 г.

Предявен е иск от Д. П. Т., ЕГН ••••••••••, чрез адв. И. Й., със съдебен адрес: гр. София, ул. •••••••, против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК •••••••, София, бул. “•••••••, с правно основание по чл. 432, ал.1 КЗ за сумата 50 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на уведомлението до застрахователя - 03.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендират се сторените разноски. В исковата молба се твърди, че при ПТП, настъпило на 29.08.2021 г., около 7: 55 ч., на второкласен път 81, 13-ти километър, района на гр. Костинброд, между лек автомобил марка „Сеат” модел „Алхамбра”, ДК № •••••••, управляван от Г.К. Г. и лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат”, ДК № •••••••, управляван от Ц.Б.Ц., ищецът Д. П. Т., който е бил пътник в лек автомобил „Сеат Алхамбра, ” е получил травматични увреждания, подробно описани в исковата молба. Ищецът е претърпял и две оперативни интервенции. По случая е образувано ДП № 156/2021 г. по описа на РУ-Костинброд, пр.пр. № 854/2021 г. по описа на РП - Костинброд, като по данни от извършеното разследване вина за настъпването на ПТП имат и двамата водачи. Към датата на ПТП и двата автомобила са били застраховани по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, като за лек автомобил марка „Сеат” модел „Алхамбра” ДК№ ••••••• е сключена полица № BG/30/121001912578, със срок на валидност от 06.07.2021 г. до 05.07.2022 г., а за лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” ДК № ••••••• е сключена полица № BG/30/121000901645, със срок на валидност от 30.03.2021 г. до 29.03.2022 г. Ищецът твърди, че е подал до ответника молба - претенция за изплащане на обезщетение, получена в дружеството на 18.04.2023 г., но по нея липсвало плащане. В тази връзка ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати исковата сума, заедно със законната лихва и сторените разноски. Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и експертизи. По същество моли съда да уважи изцяло предявения иск така, както е предявен, със законните последици. Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и адв. възнаграждение. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение. Твърди, че същото е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания, както и на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се, от една страна, в нарушение на изискванията на ЗДвП относно превоз на пътници - чл. 137а ЗДвП, като твърди, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, което при удара е позволило тялото му да се движи свободно в купето и да контактува с различни части от интериора на купето. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено поне с 50%. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца и по отношение продължителността на оздравителния и възстановителния период, като твърди, че, ако се установи по делото по - продължителен оздравителен и възстановителен период при него, респ. усложнения на получените при ПТП травми, то това се дължи на неполагане от негова страна на дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки, както и поради непровеждане на задължителна или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, което е удължило периода на възстановяване. Твърди, че ищецът, в резултат на процесното ПТП, не е получил тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили живота и здравето му, както и че не са налице описаните усложнения в здравословното му състояние. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 29.08.2021 г., по отношение собствеността и ползването на лек автомобил Сеат Алхамбра, peг. № ••••••• по силата на застрахователна полица № BG/30/12100192578, с период на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 06.07.2021 г. до 23.59 ч. на 05.07.2022 г., прекратена на 23.10.2021 г. и лек автомобил Фолксваген Пасат, с peг. № ••••••• по силата на Застрахователна полица № BG/30/121000901645, с период на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 30.03.2021 г. до 23.59 ч. на 29.03.2022 г., прекратена на 18.10.2021 г., сключени със „ЗАД ДАЛЛБОГГ: Ж.И З.” АД. Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил тежки и комплексни травми, от които все още не се възстановил и които са довели до множество ограничения и затруднения в обичайния му бит, че не е могъл да се обслужва самостоятелно и се е наложило да ползва услугите на болногледач, както и че е прогнозата за пълно възстановяване е негативна; твърдението за влошено емоционално състояние след ПТП, развит страх от пътуване с автомобил и отказ да пътува с МПС, дори и с най-близките, което налага придвижването му пеша. Оспорва и началната датата на претенцията за лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на уведомяването на застрахователя - 03.10.2022 г. Поискал е назначаване на експертиза. По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и да му присъди сторените разноски, в т.ч. ю.к. възнаграждение. Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Настоящото производство е инициирано по допустима искова молба, намираща своето основание в разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ. Изпълнена се явява специалната предпоставка за валидно възникване на правото на иск по чл. 380, ал.1 КЗ, а именно: лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение да е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция, по която застрахователят да не е удовлетворил правоимащия в законния срок по чл. 496, ал.1 КЗ. По делото е прието за безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 29.08.2021 г., по отношение собствеността и ползването на лек автомобил Сеат Алхамбра, peг. № •••••••, по силата на з.п. № BG/30/12100192578, с период на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 06.07.2021 г. до 23.59 ч. на 05.07.2022 г., прекратена на 23.10.2021 г. и лек автомобил Фолксваген Пасат, с peг. № ••••••• по силата на з.п. № BG/30/121000901645, с период на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 30.03.2021 г. до 23.59 ч. на 29.03.2022 г., прекратена на 18.10.2021 г., сключени със „ЗАД ДАЛЛБОГГ: Ж.И З.” АД. Доказа се, че с писмена претенция, получена от ответното дружество на 18.04.2023 г., увреденото лице е сезирало застрахователя с искане за определяне и изплащане на обезщетение относно станало на 29.08.2021 г. застрахователно събитие., но обезщетение не е изплатено. С оглед на това съдът намира, че за пострадалото лице възниква правен интерес да упражни пред съда правото си по застраховката. По заявените от страните основания и възражения: По делото се установи, че с Постановление от 26.09.2022 г. на прокурор в РП Костинброд е прекратено наказателното производство по ДП № 156/2021 г. по описа на РПУ гр. Костинброд, пр.пр. $ 854/2021 г. на РП Костинброд за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК за станалото на 29.08.2021 г. около 07, 55 ч. на второкласен път 81, 13-ти км., ПТП, реализирано между л.а. марка „Сеат”, модел „Алхамбра”, ДК № •••••••, управляван от Г.К. Г. и л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, ДК № •••••••, управляван от Ц.Б.Ц., при което по непредпазливост била причинена средна телесна повреда на ищеца Д. Т., пътник в л.а. марка „Сеат”, модел „Алхамбра. В мотивите за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 199 НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПк е прието, че не е налице престъпление, тъй като липсва елемент от обективния му състав – причиняване на тежка или средна телесна повреда, както и причиняване на значителни имуществени вреди. С оглед на това, за да бъдат направени фактически и правни изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно за противоправното му причиняване от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на събраните по делото допустими доказателствени средства. В тази насока в хода на съдебното дирене е прието заключението на назначената по искане на двете страни по съдебно - автотехническа експертиза, която по технически път е установила релевантни за делото факти по настъпване на ПТП. Вещото лице заявява, че, по данни от Протокола за оглед, катастрофата е станала на второкласен път № 81, в района на 13-ти км. Експертът приема следния механизъм на ПТП: На 29.08. 2021 г. около 07, 55 ч. л.а. „Фолксваген” модел „Пасат”, рег. № •••••••, управляван от Ц.Б.Ц. се движи по второкласен път 81 София – Монтана в посока към гр. Монтана в дясната лента на пътя. Пътят е с добра видимост, двупосочен с по една лента за всяка посока с широчина по 4, 3 м. всяка. В зоната на произшествието лентите са разделени помежду си с надлъжна пътна маркировка М1 - „ Единична непрекъсната линия” от ЗДвП. В зоната на 13 км. при скорост на движение около 39 км/ч. водачът Ц. губи контрол върху управлението на автомобила и последният навлиза в насрещната пътна половина. В същото време в тази половина, в обратната посока, се движи л.а. „Сеат” модел „Алхамбра”, рег. № •••••••, с водач Г.К. Г.. Скоростта му на движение е около 97 км/ч. Водачът на автомобила реагира за спиране, но не успялва да спре и настъпва удар между двата автомобила. Ударът е с предна дясна част на Сеата в задна дясна част на л.а. Фолксваген. Автомобилът Фолксваген се е завърта по посока на часовниковата стрелка и се придвижва надясно и напред по посоката на движение на л.а. Сеат. Така се установява в канавката на отклонението, както е регистриран от разследващите органи. Л.а. Сеат е продължава напред и надясно по своята посока и се установява в регистрираното положение. Вследствие на удара между двата автомобила е пострадал пътуващият на предна дясна седалка на л.а. Сеат ищец Д. П. Т.. Според експерта, приложените материали не дават основание да се приеме, че причината за настъпване на ПТП е техническа, т.е. произшествието не се дължи на внезапно възникнала техническа неизправност на някой от автомобилите. Причината е субективна и се дължи на начина на управление и избраната скорост на движение. Удар между автомобилите не би настъпил при условие, че водачът на л.а. „Фолксваген” модел „Пасат” рег. № •••••••, Ц. е контролирал непрекъснато управлението на автомобила и не е навлязъл в насрещната пътна половина. В момента, в който л.а. Фолксваген е навлязъл в насрещната пътна половина, л.а. Сеат се е намирал от мястото на удара на около 15 м. Опасната зона за спиране на л.а.”Сеат” за конкретните пътни условия и скорост е 86 м. Пр скорост на движение 60 км/ч опасната зона за спиране е около 31 м. Сравнението между отстоянието 15 м. и опасните зони за спиране показва, че ударът е бил непредотвратим чрез спиране при 97 км/ч. При 60 км/ч автомобилът не би могъл да спре преди мястото на удара, но би достигнал до него след 0, 34 сек. За 0, 34 сек. автомобилът Фолксваген при скорост 39 км/ч би изминал допълнително 3, 7 м., което означава, че двата автомобила биха се разминали и удар не би настъпил. По нататък ва заключението е отразено, че л.а. Сеат Алхамбра, рег. № ••••••• е оборудван фабрично с триточкови инерционни колани на всички седалки. Ако са закопчани правилно, те се задействат автоматично, при рязко намаляване скоростта на движение на превозното средство, като има блокиращи устройства, които не позволяват инерционното придвижване на телата напред, предпазвайки хората в автомобила от удари на главата в челното стъкло, воланни травми на водача, или в предните седалки на пътниците, седящи на задните седалки. Пред вид липсата на спор относно застрахователното покритие, осигурено от ответника по силата на цитираните две застрахователни полици, се налага извод за доказаност и на фактическия състав, обуславящ ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото същата е функция от пораждането на гражданска отговорност за застрахования водач на МПС. Като съществен за решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за компенсиране на понесените от ищцата вреди. По отношение на тях съдът съобразява, приетите писмени доказателства и свидетелски показания и изводите на приетата съдебно - медицинска експертиза. Вещото лице установява, че, в резултат на процесното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания: - Дисторзио генус синистра /навяхване на лявата колянна става/; - Хематома регио крурис синистра/200мл. – инфламацио/200мл. кръвонасядане в областта на лявата подбедрица; възпаление/. Навяхването на лявата колянна става с последващо набиране на кръв в горната част на лявата подбедрица наложило оперативно лечение реализират медикобиологичния критерии трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни. При първата хоспитализация /ИЗ № 23510/29.08.2021г. – 02.09.2021г./ е проведено медикаментозно лечение с Клексан /антикоагулант/, Метамизол, Ветром /обезболяващи/. Описано е и оперативно лечение - приложен оперативен протокол № 15013/29.08.21г., в който е описано, че под локален анестетик е направен опит за наместване на увредата и са назначени контролни Ро графии. Поради болки и ограничени движения на коляното с данни за кръвонасядане в горната част на лявата подбедрица, ищецът отново е хоспитализиран – ИЗ № 25618/18.09.21г. – 24.09.21г. Извършено е оперативно лечение - Оперативен протокол №1000/18.09.21г., в който е отразено, че под локална анестезия е извършена инцизия на хематома с евакуация на 200мл. коагулирана кръв и направена фасциотомия. Поставен дрен, кожен шев и стерилна превръзка. Проведено антибиотично лечение с Лифурокс, както и антикоагулантно с Клексан. На 04.10.2021г. конците от оперативната рана са свалени. За период от около 3 месеца ищецът е търпял болки и страдания като за първия месец те са били с интензивен характер. С оглед затрудненията в движенията на лявата колянна става, съпроводени и с болка, ищецът е търпял и известни затруднения в бита. Според вещото лице, периодът за възстановяване от описаните травматични увреждания при ПТП-то от 29.08.2021г. е три месеца. Към настоящия момент, Т. съобщава за болки в областта на лявото коляно, както при натоварване, така и нощно време. Сутрин болката е по-отчетлива до раздвижване на крака. Съобщава за липса на чувствителност в левия крак, както и страх при ходене, както и при излизане извън дома. Обективно: Задоволително общо състояние. Походка стабилна. Движи се без помощни средства. Силно ограничено клякане поради болка в лявата колянна става. Лява колянна става с ограничен обем на активна и пасивна флексия „сгъване“. Разгъването в коляното се извършва в пълен обем. Липсват клинични данни за увреда на връзковия апарат. Лявата подбедрица е с леко изразен оток. По предната повърхност на лявата подбедрица се вижда оперативен белег с дължина 1 см, който е на нивото на кожата. В съдебно заседание експертът заяви, че пострадалият е провел пълния обем необходима процедура за възстановяване. Досежно причинените на ищеца неимуществени вреди от катастрофата, съдът разпита по негово искане свидетелката Б.Д.П., негова дъщеря. В съдебно заседание тя заяви, че знае за станалата катастрофа, станала на 29.08.2021 г. С родителите си живеят отделно. Видяла е баща си 5 – 6 дни след катастрофата, едва на изписването му от Пирогов, защото, докато е бил в болницата, не са им позволили да влязат при него. Разбрали, че са му правили операция и са наместили изкълченото коляно. При изписването си бил много изплашен, трудно подвижен. Непрекъснато имал силни болки, всичко го боляло, но най – вече коляното. В началото виел от болка. Коляното му било синьо, подуто, отекло, придвижвал се с много усилия и с чужда помощ. Свидетелката и майка й се редували да го гледат, П. дори си взела болничен и била до него непрекъснато, защото имал нужда от чужда помощ, не можел да става сам. Болките му продължават и сега, особено сутрин, пъшка непрекъснато и стене предимно сутрин. Получил страх и не иска да влиза в кола. На 18.09.2021 г. му направили контролен преглед в Пирогов и се установило, че има хематом в коляното. Оставили го в болница и веднага му направили операция, престоял още 5 – 6 дни в Пирогов. Когато се прибрал, отново не можел да се обслужва сам, почти три месеца бил в болнични, като в края на втория месец започнал по малко да раздвижва коляното, страхувал се отново да не се получи хематом. По – нататък свидетелката заяви, че преди катастрофата баща й бил много деен човек. Работел в Техническия университет като охрана. Поискал отново да се върне на работа, но се оказало, че има затруднения при качване в автобуса, страх от движението. Принудили го да напусне работа, защото не можел да се справя. Установили, че няма чувствителност в левия крак и, поради нестабилност, пада, затова не може да бъде оставен сам. Според св. П. баща й продължава да пие болкоуспокояващи, развалил си е съня, изпитва страх да се вози в кола. Тя каза, че баща й има проблеми с простатата, но няма диагноза „рак“ на простатата – даже в деня на инцидента е бил тръгнал на лекар. Посъветвали семейството да направят консултация с Пирогов. В заключение свидетелката каза, че баща й от един активен и деен човек се е превърнал в развалина. И сега св. П. вижда баща си поне два пъти седмично. По отношение на въпроса за определянето на справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС, според която, съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Заедно с това, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението съдът съобразява характера и тежестта на увредата, описана по-горе, продължителния период на възстановяване /интензивен период на болки до 3 месеца и последвалото усложнение, наложило отстраняване на образувал се хематом/, функционалните затруднение в рамките на продължителен период, наложени от характера на увредата и необходимостта от чужда помощ, а, така също, и обстоятелството, че към настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно от травмата и продължава да изпитва болки в коляното и липса на чувствителност в левия крак. При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за основателен, като въз основа на изложеноо определи обезщетение за търпените болки и страдания в размер 40 000 лв. По наведеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът намира същото неоснователно и недоказано. Ответникът твърди, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, както и че, след произшествието, той не е положил дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки, и не е провел задължителна или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, което е удължило периода на възстановяването му. Тези негови твърдения бяха опровергани от доказателствата по делото – както от приетата САТЕ, така и от показанията на разпитаната свидетелка. Ето защо поддържаното от ответника възражение се явява неоснователно. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването по реда на чл. 380 КЗ - 03.10.2022 г. до окончателното изплащане. В останалата част, за разликата до 50 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. По разноските: Ищцовата страна претендира разноски на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител, като след като съобрази фактическа правна сложност на спора от една страна и материалния интерес по спора, съдът приема, че на адв. чрез адв. И. Й., със съдебен адрес: гр. София, ул. ••••••• се следва възнаграждение в размер 4 620 лв. с ДДС. На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за внесени депозити за експертизи, съразмерно с уважената част от иска или сума в размер 560 лв. На ответника се следват разноски, съобразно от хвърлената част от иска, в размер 140 лв. за експертизи и 200 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното, съдът