Решение № 10542 от 5.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 2559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. С предявената молба вх. № 11524/15.01.2024 г. е отправено искане с правно основание чл. 127а, ал. 2 Семейния кодекс /СК/ вр. чл. 45 Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ за постановяване на съдебно решение за заместване съгласието на Н. Б. С., майка на непълнолетната Й. Е. Т., действаща лично и със съгласието на своята леля П. Б. С., упражняваща заместващата грижа по чл. 137 СК, за издаване на паспорт и за пътуване на детето извън страната без ограничение на държавите, броя на пътуванията, тяхната продължителност и време. В исковата молба се твърди, че непълнолетната Й. Е. Т. е настанена със съдебно решение в семейството на своята леля, като ответникът - нейна майка, е единственият й жив родител, тъй като бащата е починал през 2019 г. Сочи се, че майката се дезинтересирала още от 2011 г. и оттогава грижи за детето полага нейната леля. Излага се, че Й. е ученичка в Националната финансово- стопанска гимназия, има отличен успех, разнообразни интереси и успешно изпълнява функцията на младши посланик на Европейския парламент, за което прилага сертификат. В съдебно заседание молбата лично се поддържа, както и чрез пълномощника – адв. Б.. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител адв. Б., депозира отговор по исковата молба, с който излага становище за основателност на искането. В съдебно заседание адв. Б. се явява и поддържа подадения отговор. Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съобразно разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 649/28.12.2007 г. на Столична община, район „Надежда“ /л. 4/, се установява, че ответникът – Н. Б. С. е майка на детето Й. Е. Т., родена на 14.12.2007 г., а баща е Евгени Петров Трифонов /починал на 06.12.2019 г. – препис-извлечение от акт за смърт – л. 5/. С решение № 6041 от 18.04.2023 г., постановено по гр. д.№ 1556/2023 г., по описа на СРС, 80-ти състав /л. 6/, влязло в сила на 31.05.2023 г., Й. Е. Т. е настанена в семейството на лелята по майчина линия - П. Б. С., за срок до навършване на пълнолетие от детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, или до промяна на обстоятелствата довели до налагане на мярката за закрила. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че Й. Е. Т. успешно е изпълнявала функцията на младши посланик на Европейския парламент през учебната 2023/2024 г. /л. 11/. Установява се, че на детето е предоставена възможност да участва в ученическа практика в Севиля, Испания, за 14-дневен период. В открито съдебно заседание се явява социален работник от ДСП – Сердика и дава становище, че е в интерес на детето да се издаде задграничен паспорт, както и да пътува, и да опознае различни държави. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск по чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, за постановяване на съдебно решение за заместване на съгласието на ответника за издаване паспорт на детето и за пътуване на Й. Е. Т. извън страната, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и време, придружавано от лицето, упражняващо заместващата грижа, или с упълномощено от него лице. В разпоредбата на чл. 127а СК законодателят изрично е уредил редът, по който следва да се разрешават споровете при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, като е предвидил, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД пък малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК. В случая бащата на детето е починал, като към момента детето е настанено по съдебен ред за отглеждане в семейство на роднини. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от СК лицата, при които детето е настанено по съдебен ред и упражняват заместващата грижа имат право и задължението да извършват необходимите правни действия за защита личните права на детето, свързани със неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по ЗБЛД, след положително становище на ДСП. По делото се събраха доказателства, че фактическото трайно местоживеене на детето е в гр. София, където е и неговия регистриран настоящ адрес /л. 10/, и където детето учи, поради което Софийският районен съд е местно компетентния да разгледа иска съд. За да е допустимо настоящото производство трябва да е налице разногласие по спорния въпрос, каквото в случая съдът приема, че е налице, с оглед липсата на заявена по делото лична процесуална позиция на ответника, липсата на контакт през последните години между майката и детето, респ. лицето упражняващо заместващата грижа по отношение на него. С оглед фактите по делото съдът намира, че е в интерес на непълнолетната да бъде заместено съгласието на нейната майка, с оглед установената по делото необходимост за детето да пътува свободно заедно със съучениците си извън страната за участие в различни прояви и да има равна възможност за развитие, а причината поради които не е могло да стори това до настоящия момент, е именно отсъствието на майката, която както беше посочено, се представлява от особен представител. В конкретния случай в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, не само за да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговият мироглед, а пътуванията му с лицата упражняващи заместващата грижа с цел туризъм в чужбина ще се отразят благоприятно на неговото възпитание и развитие като цяло, но най- вече предвид обстоятелството, че при съществуващото положение детето е лишено от възможността на пътува със съучениците си на организирани чрез учебното заведение прояви, да участва в международни форуми. В случая безспорно е налице интерес у детето от постановяване на решение в искания смисъл, включително и досежно искането за заместване съгласието на нейната майка за издаване на паспорт, т. к. поради липсата на паспорт детето е във фактическа невъзможност, дори и при съгласие от страна на майката да пътува извън страната. Заместването на съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и напускането на страната от него, не отменя правото му като родител да осъществява контакти с детето, като за пълнота следва да се отбележи, че по делото не са налице данни, майката да е искала определяне на лични контакти с дъщеря си по предвидения от закона ред. Данните по делото сочат на една пълна и трайна незаинтересованост на майката за детето, довела и до настаняването на Й. Е. Т. в семейство на роднини. Съгласно чл. 35, ал.1, изр. 1-во от Конституцията на Република България, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. чл. 35, ал.1, изр. 2-ро от с.з., това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите- членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 21 от Договора за функционирането на Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да напуска страната. По тези съображения молбата е основателна и следва да се постанови акт на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие на майката по отношение издаването на паспорт на детето по реда на ЗБДС и за пътуването на детето извън страната без ограничение на държавите, броя на пътуванията, тяхната продължителност и време. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че към датата на устните състезания непълнолетната е на навършени 17 години и четири месеца, като на 14.12.2025 г. Й. Е. Т. ще навърши пълнолетие. На основание, чл. чл. 127а, ал. 4 от СК, във вр. с чл. 242, ал.1 и ал. 2 от ГПК, съдът намира, че в случая следва да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното решение, тъй като в случая са налице предпоставки, даващи основание на съда да приеме, че е налице необходимост и нужда у детето да напуска пределите на Република България, преди влизане в сила на решението, заместващо съгласието на ответника за това. По разноските: С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева и 600 лева възнаграждението за назначения особен представител. Така мотивиран, съдът