Решение № 108 от 20.7.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 354/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 35/07.06.2022 г., постановена по НОХД № 544/21г. състав на ВОС е признал подсъдимия Н. П. Н. за виновен да е осъществил състав на престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като в периода от 27.06.2019 г. до 03.07.2019 г. в гр.Варна и гр.Добрич, в съучастие като съизвършител с А.Д.В., ЕГН •••••••••• /спрямо когото наказателното производство е прекратено/, при условията на посредствено извършителство, осъществено чрез лицата Г. Н. Н., ЕГН •••••••••• и Т. Н. Н., ЕГН ••••••••••, на три пъти получил имущество - парични суми, след приспадане на дължимите банкови такси - на обща стойност 125 998, 25 лева, постъпили в „Юробанк България" АД по еврова сметка с IBAN BG41BPBI79451470907201 на дружество „АЛЕКСИР 80" ЕООД, от извършен валутен превод в размер на 65 000 евро, с левова равностойност 127 128, 95 лева, от сметка номер МС5830003009100002000779885 на дружество GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, със седалище в Княжество Монако, за които предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление - по чл.212а, ал.1 от НК и полученото имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както следва:

На 27.06.2019 г. в гр. Варна, в „Юробанк България” АД, офис „Дръзки, чрез Г. Н. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството му на едноличен собственик и управител на дружество „Алексир 80” ЕООД, получил имущество - част от валутен превод в размер на 20 000 евро, с левова равностойност 39 116, 60 лв., представляващи част от превода от 65 000 евро, с наредител дружество GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, от сметка номер МС5830003009100002000779885, за които предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление - по чл. 212а, ал. 1 от НК; На 02.07.2019 г. в гр. Добрич, в „Уникредит Булбанк” АД, централен офис, чрез Т. Н. Н., ЕГН••••••••••, в качеството му на титуляр на банкова сметка с IB AN BG04UNKR70001522496381, получил имущество - 48 975 лв., представляващи част от превода от 65 000 евро, с наредител дружество GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, от сметка номер МС5830003009100002000779885, за които предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление - по чл. 212а, ал. 1 от НК;

• На 03.07.2019 г. в гр. Добрич, в „Уникредит Булбанк” АД, офис „Техномаркет”, чрез Т. Н. Н., ЕГН••••••••••, в качеството му на титуляр на банкова сметка с IBAN BG04UNKR70001522496381, получил имущество - 37 906, 65 лв., представляващи част от превода от 65 000 евро, с наредител дружество GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, от сметка номер МС5830003009100002000779885, за които предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление - по чл. 212а, ал. 1 от НК;

На основание чл.54 НК първоинстанционният съд е наложил на подс.Н. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, както и ГЛОБА в размер на 14 000 лева;

С присъдата подсъдимият е бил оправдан да е осъществил деянието при квалифициращия признак по ал. 3, т. 1, предложение 1 на чл. 253 от НК, а именно от две лица, сговорили се предварително.

На основание чл. 253, ал. 6 от НК подс. Н. П. Н. е бил осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 125 998.25 лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението.

На основание чл.59 НК ВОС е зачел времето, през което подс. Н. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест", считано от 19.01.2021 г. до 19.10.2021 г. На основание чл. 189 от НПК със същата присъда на подсъдимия Н. Н. са възложени направените по делото разноски в полза на Държавата, от които 600.57 лв. по сметка на ОД на МВР - Варна и 667.30 лв. по бюджета на Съдебната власт по сметка на ВОС.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от адв. Б. Ж. - упълномощен защитник на подсъдимия Н.. В жалбата са изложени общи твърдения за неправилност на присъдата и за необоснованост на изводите на съда със събраните доказателства. Общо е и твърдението за допуснати при издаването на присъдата съществени нарушения на процесуалните правила. Отправеното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или за постановяване на нова, с която подсъдимият Н. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

В допълнително писмено изложение доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция са конкретизирани като превратно интерпретиране на доказателствата по делото и безкритично кредитиране на показанията на свид А.В. за сметка на обясненията на подс.Н.. Обосновава се оплакване и за липсва на мотиви относно възприетия от първата инстанция квалифициращ белег „особено тежък случай“. Поддържа се и искане за оправдаване на подс.Н. поради липса на субективни негови представи, че постъпилите средства са добити чрез чуждо престъпно поведение.

В съдебно заседание пред ВАпС прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Счита, че събраните доказателства са достатъчни и потвърждават направените от окръжния съд изводи за съпричастност на подсъдимия Н. към престъплението „пране на пари“, за което е осъден. Намира, че не са били допуснати каквито и да било нарушения на процесуалните правила от първата инстанция – всички аргументи на защитата са били обсъдени обстойно и мотивирано са били отхвърлени след задълбочен анализ на всички доказателства.

Адв.Ж. - упълномощен защитник на подсъдимия Н., моли последният да бъде оправдан. Счита, че престъплението „пране на пари“ е несъставомерно, защото подсъдимият не е имал съзнание, че преведените по сметка на "Алексир 80" ЕООД парични средства са придобити чрез престъпление. Твърди още, че подс.Н. е действал със съзнанието, че тези средства постъпват в банковата сметка в изпълнение на договор за продажба на лавандула, сключен между него и свид. А.В.

Подсъдимият Н. в последната си дума моли да бъде оправдан. Варненският апелативен съд след като прецени изложените в жалбата и от страните в съдебно заседание доводи, прие следното:

По фактите: Подсъдимият Н. П. Н. е роден на 19.10.1971год. в гр. Провадия, българско гражданство, неженен, неосъждан, не работи, със средно образование, живущ в с. Златина, общ. Провадия.

Подс.Н. П. Н. и свид. А.Д.В. се познавали от около 6-7 години, от общи познати от гр. Провадия. Подс.Н. Н. знаел, че свид. А.В. използва за банкови операции множество дружества на подставени лица, в качеството на упълномощено лице.

В началото на 2019 год., на неустановена дата, подс.Н. Н. отишъл при свид. А.В. и го попитал дали разполага с данните на дружество, представлявано от друго физическо лице, за да бъде открита еврова сметка в банка. Обяснил му, че по тази сметка трябва да пристигнат пари като авансово плащане, а с неговото дружество имало проблеми. Тези пари трябвало да бъдат изтеглени от представляващия, след което да му бъдат предадени в брой. За „услугата“, подс.Н. Н. обещал на свид. В. да му изплати определена сума. Свид. В. се съгласил и съобщил на подс.Н. Н. данните на търговско дружество „АЛЕКСИР - 80" ЕООД, с ЕИК №202874299.

По документи собственик и управител на търговското дружество „АЛЕКСИР - 80" ЕООД, с ЕИК №202874299 бил свид. Г. Н. Н., но реално чрез пълномощно с нея оперирал свид. А.В.. Дружество било регистрирано със седалище в гр. Пловдив, бул."Рилски" №88, като този адрес бил фиктивен.

След срещата с подс.Н. Н., свид. В. се срещнал със свид. Г. Н. и му казал да открие сметка в евро в Юробанк България АД /Пощенска банка/, като поръчал да бъде активирано и онлайн банкиране. Към този момент дружеството имало открита единствено сметка в лева, за която В. разполагал с пълномощно да оперира.

На 19.02.2019г., в изпълнение на указанията на А.В., свид. Г. Н. открил банкова сметка с IBAN №BG41BPBI79451470907201 в Юробанк България АД (Пощенска банка), клон „Дръзки“ в гр.Варна. Било активирано и онлайн банкиране, като още след откриването му материалният носител бил предоставен от свид. Г. Н. на свид. А.В.. Телефонният номер на последният бил заявен в банката за СМС известяване при постъпване на сума.

През 2019 год. регистрираното в Княжество Монако дружество GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION осъществявало реални търговски контакти с дружество SEHAR INVESTMENT LIMITED, със седалище в Дубай. Търговската кореспонденция между двете дружества се осъществявала по имейл – gizelle.maalihan@pfc-infinity.com (за дубайското дружество) и Frederique.Ferrante@gfgmonako.com (за дружеството в Монако).

На 09.06.2019 г. 9.03 ч. от имейл адрес gizelle.maalihan@pfc-infinity.com било изпратено на прикачен файл копие на фактура (invoice) № 2019/0001 за 130 000 евро. Във фактурата била посочена банковата сметка на SEHAR INVESTMENT LIMITED в Noor bank (т.8, л.154 дп и т.8, л.163).

На 10.06.2019 г. в 1: 18 АМ от имейл адрес, имитиращ този на SEHAR INVESTMENT LIMITED - gizelle.maalihan@pfc-infnity.com било получено ново писмо, с което се искало да бъде задържано плащането по изпратената фактура, поради започнал финансов одит. Заявявало се, че ще се посочи друго дружество – европейско, което да получи плащането, както и че ще бъде изпратена коригирана фактура. (т.8, л.152 дп) На 10.06.2019 г. в 11: 16 АМ от същия имейл адрес gizelle.maalihan@pfc- infnity.com, имитиращ този на SEHAR INVESTMENT LIMITED, монакското дружество получило електронно писмо, към което било приложена „коригираната“ фактура, в която единствено данните на дружеството получател били заменени с тези на „Алексир-80“ ЕООД, била посочена и банкова сметка в Юробанк България, АД, клон Варна с IBAN №BG41BPBI79451470907201 - (т.8, л.152 и л.164 дп).

Последвала нова комуникация по електронната поща, като на 20 юни 2019 г. монакското дружество заявило готовност да плати половината от сумата и поискало изплащане на нова фактура за 65 хил.евро (т.8, л.158 дп). Два часа по-късно от gizelle.maalihan@pfc-infnity.com било изпратено и получено писмо с прикачена фактура за предложеното авансово плащане – т.8 л.157 и л.165. Фактурата била за 65 000 евро, а като данни за получател на сумата отново фигурирали „Алексир-80“ ЕООД и неговата банкова сметка в Юробанк България, АД, клон Варна с IBAN №BG41BPBI79451470907201.

На 25 юни 2019 г. GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION наредило банков превод на сумата от 65 хил. евро по посочената банкова сметка. Вальорът на плащане бил 26 юни 2019 г. На 27 юни 2019 г. 1.17 ч. от gizelle.maalihan@pfc-infnity.com бил изпратен имейл, получен от GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, с които се заявявало, че тяхното дъщерно дружество не е получило плащането вчера, съгласно уговорения вальор. Искало се изпращане на копие от суифт - т.8, л.155 дп.

В 11.10 ч. на 27 юни 2019 г. от gizelle.maalihan@pfc-infnity.com бил изпратен имейл, получен от GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, с които се потвърждава получаване на сумата и се благодари – т.8, л.155 дп.

Междувременно на 26.06.2019 год. в Юробанк България АД, клон „Дръзки“ в гр.Варна, по банковата сметка с IBAN №BG41BPBI79451470907201, постъпил валутен превод на стойност 65 000 евро, нареден от дружество GFG /GROUPE FINANSIER DE GESTIO/, регистрирано в Княжество Монако. Като основание за плащане била посочена фактура № 2019/0001, издадена от SEHAR INVESTMENT LTD, със седалище в Дубай, ОАЕ – виж т.1, л.39 дп.

На 27.06.2019год., след като получил СМС, че по евровата сметка на „Алексир-80“ ЕООД е постъпила сумата, свид.А. В. се обадил на подс.Н. Н., за да го уведоми, че парите са пристигнали. Подсъдимият Н. казал, че сумата още същия ден иска да бъде изтеглена в брой. След това свид. В. се обадил и на свид. Г. Н. като му казал, че по сметката на дружество са постъпили пари, които трябва още същия ден да бъдат изтеглени в брой. Свид В. взел свид.Н. от дома му в кв. „Аспарухово“ и двамата се отправили към офиса на банката. Там - пред офиса на банката, клон „Дръзки“, находящ се до ж. п. гарата в гр.Варна, свидетелите А.В. и Г. Н. се срещнали с подс.Н. П. Н., който ги очакал вече, за да получи парите. Свид. Г. Н. влязъл в офиса на банката, заедно със свид. А.В. и поискал да изтегли цялата постъпила от Монако парична сума. Поради недостатъчна касова наличност служителите на банката им предложили да изтеглят сумата от 20 000 евро в брой, а останалата парична сума да бъде преведена по друга посочена от тях сметка.

Затова св.Г. Н. изтеглил сумата от 20 000 евро и я дал на св.А.В.. Свид. А.В. дал на свид. Г. Н. 350 евро, задържал за себе си 5000 евро, а останалата сума предал на подс.Н. Н.. Освен това му обяснил, че от банката не могат да предоставят в кеш остатъка от превода, но е възможно той да бъде преведен по банков път на посочена от подс.Н. сметка. Тогава подс.Н. не предоставил лична своя сметка или на дружество, с което работел със сина си – „Нави комерс – 7“ ЕООД, а се обадил по телефона на сина си - свид. Т.Н. Н., и му казал да му изпрати номер на сметка, по която ще бъдат преведени пари. Свид. Т. Н. веднага изпратил данните на личната си сметка, които подс.Н. Н. от своя страна предоставил на свид. А.В.. Последният влязъл отново в офиса на банката и помогнал на свид. Г. Н. да попълни нареждането за превод на остатъка от 44 600 евро по сметката на свид. Т.Н. Н. /сметка с IBAN № BG04UNCR700015224963 81 в УниКредит Булбанк АД/, в гр. Добрич. Свидетелят Г. Н. попълнил и две декларации за произход на средствата (т.10, л.58 и 59), в които написал „по договор за покупка на лавандула“ без да сочи каквито и да е други данни за тези договори. В този момент към тях се приближила свид. И.С. - зам. управител на клон „Дръзки“, която обяснила на св.Г. Н., че преводът към УниКредит Булбанк АД няма да бъде извършен от страна на тяхната банка, докато не бъде представено основание за това. Така попълненото от св.Г. Н. нареждане за превод на 44 600 евро по сметката на св.Т. Н. (т.10, л.60) останало в банката в очакване на изисканите допълнително документи.

Тъй като св.Г. Н. не разбрал какво трябва да направи, по този повод свид.

А.В., чрез св.И. Н. се свързал с адв.Н. – също свидетел, разпитан по делото. Тримата се срещнали на следващия ден – 28 юни 2019 г., пред банката. Св.Н. разговарял със служители на банката, които отново потвърдили, че трябва да бъдат представени договори, за да бъдат наредени парите по банковата сметка на физическото лице. Тази информация била разяснена от св.Н. на А.В. и на свид.Г. Н. като необходимост да се представят договори. А.В. обяснил положението на подс.Н., който предоставил на адв.Н. два договора за закупуване на етерични масла – лавандула. Първият договор бил с дата 05.12.2018год. и със страни дружество GFG /без посочване на държава/ и „АЛЕКСИР - 80" ЕООД. Този договор бил представен на български и на английски език и трябвало да „оправдае“ постъпилия превод от 65 000 евро. Подписът з а управителя на дружество GFG Groupe Financier de Gestion - Стафано Завалия, бил предварително сканиран от друг документ и в последствие привнесен на представения пред банката. Вторият договор, с дата 27.06.2019 год., бил сключен между свид. Т. Н. и „АЛЕКСИР – 80 “ ЕООД за предаване на следващия ден на неуточнено количество лавандула, на непосочена цена. Ръкописният текст, както и името „Т. Н.“ в края на този договор бил изпълнен от подс.Н. Н., вместо свид. Т. Н.. Свид.Г. Н. написал „вярно с оригинала“ и положил подпис на двата договора, след което ги дал на банковия служител (т.10., л.50-56). След като тези документи били предоставени в банката, преводът в размер на 86 881, 65 лв. на 01.07.2019г. бил осъществен.

На 02.07.2019 г. свид. Т.Н. Н. изтеглил първата част от получената по банковата му сметка парична сума - 48 975 лв., а на 03.07.2019 год. - сумата от 37 906, 65 лв., от различни офиси на УниКредит Булбанк АД в гр. Добрич, формирана след съответните удръжки на банковите такси. За тази сума, баща му - подс.Н. Н. обяснил, че са получени като аванс за закупуване на лавандулово масло. Изтеглените парични суми, свид. Т. Н. предал на баща си на съответните дати - 02.07.2019 год. и 03.07.2019 год., в офиса на „Нави Комерс-7“ ЕООД в гр. Добрич.

На 04.07.2019 год. в Юробанк България АД /Пощенска банка/ постъпило искане по SWIFT за връщане на получения по сметката на „АЛЕКСИР - 80" ЕООД валутен превод, с основание „измама“. Служители на банката се свързали със св.А.В. (чиито телефон за връзка бил предоставен) и му съобщили, че се касае за измама и парите следва да бъдат върнати. Тази информация била предадена от В. на подс.Н., който заявил, че няма да върне парите, тъй като вече ги бил изхарчил за закупуване на лавандула. По този повод св.Г. Н., придружен от св.Н. посетил отново банката на 08.07.2019 год. и саморъчно написал декларация (чието съдържание му било диктувано от св.Н.), че получената сума от 65 000 евро от Джи Еффе Джи финансова управленско дружество групировка с представител С.З. е във връзка с търговски договор от 05.12.2018 г. за етерично масло от лавандула, подписан и от двете страни. Заявил, че сумата използвана за закупуване на лавандула с цел производство на етерично масло, поради което и не може да бъде върната. (т.10 л.57 дп) След това банката сигнализирала правоохранителните органи за установеното.

На 12.07.2019 г. сметката на „АЛЕКСИР – 80“ ЕООД с IBAN №BG41BPBI79451470907201 била закрита.

Тъй като подс.Н. заявил на св.В. и св.Г. Н., че очаква второ плащане, той помолил двамата да открият от името на същото дружество друга еврова сметка. Той предложил това да стане в г.Добрич в Общинска банка, където преводът щял да мине без проблеми. Св.Н. по указания на В. се съгласил и подс.Н. на 18.07.2019 г. закарал Г. Н. с личния си лек авТ.обил до гр.Добрич. Там в клона на Общинска банка АД, св.Н. разкрил нова еврова сметка на „Алексир- 80“ ЕООД с IBAN BG 85SOMB91301467234601- виж т.4, л.10 до 36 дп. Сметката била закрита на 26.07.2019 г. по искане на св.Н.. Видно от приложеното по делото определение по НОХД № 11/2021г. по описа на ОС- Добрич е било одобрено споразумение, по силата на което А.В. се е признал за виновен в извършване на същото деяние, извършено в съучастие с подс. Н., като му е наложено наказание Три години „Лишаване от свобода“, при общ режим и 5000лева Глоба. Споразумението е влязло в сила на 20.01.2021г Видно от заключението по изготвената съдебно-почеркова експертиза /т.13, л.26-35/:

1. ръкописният буквен текст „Т. Н.", както и подписа за „Продавач: Изпълнител" в копие на Договор за доставка на етерично масло от 27.06.2019 год. е имитиран и не е написан и съответно не е положен от Т.Н. Н.;

1. Ръкописният текст, с който е попълнен Договор за доставка на етерично масло от 27.06.2019 год., както и името „Т. Н." в края е написан от Н. П. Н.;

3.. Подписът за „Възложител" от С.З. - Джи ЕФФЕ Джи, в търговски договор от 05.12.2018 год. за доставка и продажба на етерично масло от лавандула е пренесен от друг документ, чрез копиране по електро- фотографски способ.

Първостепенният съд е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа да събере и провери възможните доказателствени източници за разкриване на обективната истина по делото.

ВОС е извлякъл относимата фактология по делото, обсъждайки следните доказателства: гласни такива - обясненията на подсъдимия (кредитирани частично), депозираните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите А.В., Г. Н. (както и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.1 и ал.4 от НПК – от 17.11.2020 г. т.15, л.56-57), И. Н. (както и тези от досъдебното производство по протокол от 08.10.2020 г., т.15, л.54-55, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т. 1 и 2 от НПК) Т. Н., дадени пред първата инстанция И.С. (както и протокол от дп от 18.11.2020 г., т.15, л.58-60, приобщен на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК), Ивайло Н. (както и протокол от дп от 02.10.2020 г. т.13, л.17-18, приобщен по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК) Съдът е подложил на анализ обясненията на подс.Н., съпоставил ги е с другите гласни източници, но е отказал да кредитира твърдението му, че сумата е била платена по реална сделка. Първоинстанционният съд не е сторил това декларативно, а е изложил логични аргументи защо намира тази теза за изолирана и опровергана; заключението на назначената съдебно почеркова експертиза по Протокол № 243/19.10.2020 г. (т.13, л.26-35); заключението на назначената в рамките на съдебното следствие съдебно счетоводна експертиза с вещо лице М.П., прието от съда и страните като обективно и компетентно дадено е видно, че дружеството „Нави комерс - 7“ ЕООД към 2017 г. не е осъществявало дейност. В периода 22.08.2016 – 08.10.2018 г. едноличен собственик на капитала му и управител е И.Д.И., а от 08.10.2018 г. (с вписване по партидата на дружеството от 18.10.2018 г.) - Т.Н. Н.. Т. Н., в хода на извършвана ревизия по ЗДДС за периода 01.10.2018-31.12.2019 г., управителят е декларирал, че дейността на дружеството започва от 10/2018 и е търговия с етерично маслени култури - лавандула, бял равнец и други. Вещото лице е установило от представени счетоводни справки - материална оборотна ведомост и материален аналитичен регистър на „Нави комерс – 7“ ЕООД за периода 01.10.2018- 31.12.2019 г., че в този период дружеството е търгувало с пет вида стоки - лавандулово масло, масло от бял равнец, дизелово гориво, бензин и тор. От проследяване на записванията по материалните сметки се установява, че в периода 01.10.2018 - 31.10.2019 г. дружеството е търгувало само с масло от лавандула и масло от бял равнец, а през ноември 2019 г. започва и търговията с дизелово гориво, бензин и тор. писмените източници – материалите, предоставени от различните банкови институции – нареждания за преводи, декларации и договори, представени пред тях от името на „Алексир 80“ ЕООД; материалите, предоставени от по повод съдебните поръчки от съдебните власти в Монако, сред които доказателства за водено в Княжество Монако досъдебно производство №САВ 1/19/26 за компютърна измама, осъществена във връзка с превод на 65 000 евро, по документи наредени от дружество GFG /GROUPE FINANSIER DE GESTION/, регистрирано в Монако; предадената доброволно (т.8, л.171 и 226) от представител на ощетеното дружество цялата кореспонденция, осъществена от монакското дружество през периода 09-27 юни 2019 г. с имейл абонати gizelle.maalihan@pfc-infnity.com gizelle.maalihan@pfc-infinity.com Затова, и след собствен анализ на събраните доказателствени материали, въззивният съд на свой ред намери, че следва да възприеме за установени фактите по идентичен начин без да се налага внасянето на съществени корекции в тях Първата група от тези факти е свързана с начина на осъществяване на предикатното престъпление. За изясняване на тези обстоятелства основно допринасят събраните по линия на международното сътрудничество доказателства – най-вече доброволно предоставената имейл кореспонденция на монакското дружество GFG /GROUPE FINANSIER DE GESTION. Анализът на тези данни по категоричен начин сочи, че на 09.06.2019 г. действителен техен контрагент SEHAR INVESTMENT LIMITED е изпратил фактура (invoice) № 2019/0001 за 130 000 евро, дължими по договор от 2015 г. В тази първа фактура била посочена банковата сметка на SEHAR INVESTMENT LIMITED в Noor bank (т.8, л.154 дп и т.8, л.163).

На 10.06.2019 г. в 1: 18 АМ от имейл адрес, имитиращ този на SEHAR INVESTMENT LIMITED - gizelle.maalihan@pfc-infnity.com (разликата е в една изпусната буква i в разширението infinity) било получено ново писмо, с което се искало да бъде задържано плащането по изпратената фактура, поради започнал финансов одит. Заявявало се, че ще се посочи друго дружество – европейско, което да получи плащането, както и че ще бъде изпратена коригирана фактура. (т.8, л.152 дп) На 10.06.2019 г. в 11: 16 АМ от същия имейл адрес gizelle.maalihan@pfc- infnity.com, имитиращ този на SEHAR INVESTMENT LIMITED, монакското дружество получило електронно писмо, към което било приложена „коригираната“ фактура, в която единствено данните на дружеството получател били заменени с тези на (т.8, л.152 и л.164 дп) на „Алексир-80“ ЕООД, била посочена и банкова сметка в Юробанк България, АД, клон Варна с IBAN №BG41BPBI79451470907201. Тази фактура също била за 130 000 евро.

Едва след като на 20 юни 2019 г. монакското дружество заявило готовност да плати половината от сумата и поискало изплащане на нова фактура за 65 хил.евро (т.8, л.158), два часа по-късно от gizelle.maalihan@pfc- infnity.com било изпратено и получено писмо с прикачена фактура за предложеното авансово плащане – т.8 л.158 и л.165. Фактурата била вече за 65 000 евро, а като получател на сумата отново било посочено „Алексир-80“ ЕООД и неговата банкова сметка в Юробанк България, АД, клон Варна с IBAN №BG41BPBI79451470907201.

На 25 юни 2019 г. GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION наредило банков превод на сумата от 65 хил.евро по посочената банкова сметка. Вальорът на плащане бил 26 юни 2019 г. На 27 юни 2019 г. 1.17 ч. от gizelle.maalihan@pfc-infnity.com бил изпратен имейл, получен от GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, с които се заявявяло, че тяхното дъщерно дружество не е получило плащането вчера, съгласно уговорения вальор. Искало се изпращане на копие от суифт - т.8, л.155.

В 11.10 ч. на 27 юни 2019 г. от gizelle.maalihan@pfc-infnity.com бил изпратен имейл, получен от GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION, с които се потвърждава получаване на сумата и се благодари – т.8, л.155.

Горната фактология категорично сочи, че GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION е било мотивирано да извърши превода на 65 000 евро в резултат на въвеждането му в заблуждение, че плаща по сметка, посочена от действителния кредитор и издател на фактура 2019/001 - SEHAR INVESTMENT LIMITED. Въвеждането в заблуждение е било осъществено от неустановено по делото лице, което е извършило неправомерното вмешателство в електронната кореспонденция на двете дружества. Това обаче не е станало без знанието и съдействието на подс.Н. и св.А.В., тъй като данните на „Алексир 80“ ЕООД и банковата му сметка са били коректно вписани в двете „коригиращи“ фактури. За това, че подс.Н. е имал частична идея относно осъществената он-лайн измама говори и обстоятелството, че той е бил наясно, че постъпилите 65 000 евро са първото плащане от по-голяма сума, което отговаря на действителността. Затова той, след създадените затруднения по изтеглянето им в гр.Варна, е поискал от св.Г. Н. да открие друга еврова сметка в друга банка и друг град, където преводът щял да мине без проблем.

За обстоятелството, че между неустановения по делото „хакер“, извършил вмешателството в кореспонденцията между монакското и дубайското дружество, от една страна, и и подс.Н. и св.А.В. – от друга, е била обменяна информация говори и обстоятелството, че в ранните часове на 27.06.2019 г. GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION е получило писмо, в което се иска обяснение за забавянето на превода, който не бил получен според уговорката от „дъщерното“ дружество. По-късно същия ден GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION отново получава писмо от „хакера“, с което този път се благодари и се потвърждава получаването на превода. За този обмен на информация между извършителя на он-лайн измамата и лицата, действали на „терен“ по усвояването на сумата, говори и факта, че данни за монакското дружество и най-вече за неговия представляващ С.З., са пресъздадени на създадения от подсъдимия Н. договор от 05.12.2018 г. Никъде името на С.З. не е било посочено на банковите документи, нито пък фигурира негов подпис. Тази информация подс.Н. е получил именно от „хакера“. В тази насока са и показанията на св.А.В. и Г. Н., които са синхронни в твърдението си, че именно от подс.Н. те са били уведомени за предстоящия превод. Същевременно обаче подсъдимият Н. не е бил наясно с всички детайли около създаването на въвеждащите в заблуждение факти, осъществени от неизвестния извършител „хакер“. За това говори неговото поведение, насочено да създаде лъжливо и привидно договорно отношение между „Алексир 80“ ЕООД и монакското дружество. За него очевидно не е било известно обстоятелството, че в подменената кореспонденция се твърди, че SEHAR INVESTMENT LIMITED (действителния кредитор) е „посочил“ плащането да се извърши на негово дъщерно европейско дружество, номинирайки „Алексир 80“ ЕООД и посочвайки банковата му сметка. Вместо това подс Н., изненадан от изискванията на банковите служители, е създал друга версия – за наличие на договорни взаимоотношения с монакското дружество. Именно с тази цел е бил създаден договорът от 05.12.2018 г. Това, че той е неистински частен документ е безспорно установено с констатацията на съдебно почерковата експертиза, че подписът на Стафано Завалия е просто ксерокопиран от друг документ. В подкрепа на извода, че този договор е създаден не на посочената в него дата – 05.12.2018 г., говори и обстоятелството, че в него е изписана банковата сметка в евро на „Алексир 80“ ЕООД, създадена повече от два месеца след това. Т.е. касае се за документ, създаден единствено заради отказа на банката да осъществи превода към Т. Н., ако не бъде представено някакво основание за подобно плащане. В тази насока са и показанията на свидетелите А. В. и Г. Н., които са разбрали, че трябва да се представят някакви допълнителни документи след като вече са били изтеглели 20 000 евро. Това е наложило на следващи ден да се представят договори, създадени именно да обслужат изискването на банката и основната цел – усвояването на превода. А.В. и Г. Н. са категорични, че никога не са водили преговори за продажба на лавандула с когото и да било. Подсъдимият Н. е твърдял, че подобни договорености е имал той. Той никога не е уточнявал обаче с кого е договарял, къде ще бъде изнасяна тази лавандула, как и др. Единственото му твърдение е било, че едни пари ще дойдат и ще те трябва още в деня на постъпването им да бъдат изтеглени. Единствената му молба към А.В. е била да открие банкова сметка в евро на контролирано от него дружество. Изобщо не се е интересувал дали това дружество може да осъществи износ на лавандула – строго законодателно регулиран процес, както на национално така и на европейско ниво, изискващ лицензия и сертификати съобразно чл.9, ал.2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. В ниво един момент подс.Н. не е проявил дори любопитство дали „Алексир 80“ ЕООД разполага с нужния ресурс да осъществи подобен износ извън ЕС (доколкото Княжество Монако не е член на ЕС). И това е така защото още от самото начало единственото намерение на подс.Н. е било да „усвои“ постъпилите пари с ясното съзнание, че те не дължат, нито на него, нито на „Алексир 80“ ЕООД, нито на сина му Т. Н., нито на „Нави комерс 07“ ЕООД. Обстоятелството, че „Нави комерс- 07“ ЕООД пред инкриминирания период е осъществявало търговия с етерични масла е установено по делото, включително и чрез заключението на СЧЕ, допусната от първата инстанция по настояване на защитата. Това обстоятелство обаче не води до изводите, предлагани от защитата и те не говорят за липса на субективна страна на деянието, осъществено от подс.Н.. Напротив, изводите на СЧЕ опровергават тезата на подсъдимия Н., тъй като лишават от всякаква логика (житейска и икономическа) неговите действия. Подсъдимият Н. е разполагал с дружество, което реално се занимава с търговия с лавандулово масло и което е разполагало с банкови сметки. Това дружество е било представлявано от сина му Т. Н. и двамата са работили съвместно. Затова, ако действителната цел на подсъдимият Н. е била сделка с лавандулово масло – то не е имало никаква нужда той да търси друго дружество. Обяснението, че имало някакви проблеми с дружеството на Т. Н. всъщност се свежда до липсата на лицензия за износ на лавандулово масло. Както обаче вече бе посочено по-горе същия „проблем“ е валиден и за „Алексир 80“ ЕООД. Т.е. действителното намерение на подс.Н. не е била международна сделка с лавандулово масло, а просто да се усвоят чужди пари.

От данните по делото за настоящия състав е вън от съмнение, че монакското дружество GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION е станало обект на т. нар. "измама на фалшивия президент". При нея, неустановено лице, злонамерено е приело чужда самоличност при осъществена електронна комуникация и чрез поредица от "фишинг" активности, е създало невярна представа за действителността у служител на дружеството GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION и са го мотивирали да преведе посочената от него сума на друго дружество, различно от действителния кредитор. Че служителят на GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION действително е могъл да бъде заблуден в реалните намерения на лицата, приели чуждата самоличност, е видно от високата електронна активност, предприета от неустановения извършител и от начина, по който е действал - чрез създаване на имейл адрес сходен с адреса на действително ползвания от SEHAR INVESTMENT LIMITED, чрез пълна имитация на графичното оформление на действителната фактура, на оформлението на кореспонденцията, на злоупотреба с името на служителя, обичайно осъществяващ тази кореспонденция и чрез изпращането на фактура, която да създаде привидно основание за превода. За факта, че GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION е било измамено говори и обстоятелството, че още на 05 юли 2019 негов представител депозира жалба пред съдебните власти на Княжество Монако. На 04 юли 2019 г. е била уведомена и банката, обслужила превода и бил пуснато SWIFT увомление за връщане на парите, постъпили по смектата на „Алексир 80“ ЕООД.

Твърдението на подсъдимия, че обективно не можел да върне парите (пресъздадено и от св.Г. Н. в подписната от него декларация от 08.07.2019 г. в банката), тъй като чрез „Нави комерс 07“ ЕООД вече бил купил лавандула, се опровергава от констатациите на СЧЕ. На първо място липсват каквито и да било доказателства инкриминираните средства да са постъпили в касата или по банковите сметки на „Нави комерс 07“ ЕООД. На следващо място експертът е установил, че лавандула дружеството е купувало през месец февруари 2019 и през месец септември 2019 г. (виж таблица 2 стр3 от заключението).

Показанията на св.И. Н., депозирани в хода на досъдебното производство с протокол за разпит от 08.10.2020 г. и приложени в т.15, л.54-55 дп, прочетени от съда със съгласието на страните и по този начин станали част от доказателствената маса по делото, също категорично сочат, че подс.Н. е бил наясно с незаконния произход на постъпилите средства. Св.И. Н. разказва за друг опит на подс.Н. „да закупи“ 5 тона лавандулово масло от Турция. Показал му банково извлечение за постъпили близо 9 милиона евро в банка във Варна, които трябвало да бъдат изтеглени. Свид.И. Н. придружил подсъдимия до бензиностанция в гр.Варна, където трябвало да дойде лицето, което щяло да изтегли парите. Това не се случило, тъй като банката не получила разрешение от ДАНС и съответно парите били върнати в Турция. Затова, когато го потърсил през 2019 г. отново под предлог да се получат авансово пари за търговия с лавандула с Италия и с молба да се намери фирма, която да сключи договора, св.И. Н. му отказал и го посъветвала да не се занимава с това, тъй като е измама. След това св.Ив.Н. разбрал, че подс.Н. работи с А.В. по някаква сделка с лавандула с чужденци и имат проблеми с банката. По този повод той насочил В. и подс.Н. към адв.Н.. Свид.И. Н. споделя, че след задържането на А.В. Н. Н. му разказал, че хакерът, извършил измамата с Монако, бил 50-60 годишен от Варна, работел само вечер, но не му знаел името. Първата инстанция не е кредитирала с доверие показанията на св.Ив.Н. в частта им, че именно от подс.Н. бил научил за хакера, обосновавайки се с противоречие с показанията на св.Н.. Въззивната инстанция подхожда по-критично към достоверността на заявеното от св.Н., чието участие не се свежда до това, което той споделя пред съда – еднократно посещение в банката заедно с едно момче, което представило някакви договори. Всъщност св.Г. Н. и св.И.а Стамболова говорят и за второ посещение на св.Н. в банката на 08.07.2019 г., когато са били депозирани декларациите за отказ да се върнат парите, въпреки заявеното по официалния банков път, че става въпрос за измама. В синхрон със заявеното от И. Н. е и разпитът на Г. Н., който в съдебно заседание на 03.11.2022 г. пред първата инстанция е заявил: „ Два пъти съм ходил в банката. Само с адвоката съм влизал в банката. Имаше и един човек, който съм го виждал един път. След това влязохме с адвоката в банката. А. беше тогава в Провадия по работа. Когато излязохме от банката Н. беше отвън. А. го извика, но не разбрах защо А. извика подсъдимия.“ Тук следва да се отчете и адвокатската тайна, която не позволява на адв.Н. да разкрие в пълнота отношенията си с клиентите си (независимо от заявеното от нето, че не бил сключен договор за правна помощ и че не е получил възнаграждение) Затова и въззивната инстанция не намира основание да не кредитира с доверие заявеното от св.И. Н., че именно от подсъдимия е научил за съществуването на хакера.

При тази фактическа установеност въззивната инстанция споделя правните изводи на ВОС за осъществено от обективна и субективна страна от подс.Н. престъпление по чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК За правилната правна оценка на деянието, осъществено от подсъдимия е необходимо да бъдат анализирани най-общо признаците на престъплението по чл. 253 НК, тъй като то разкрива особености, които са от значение за правилното решение на спора по делото.

Както е известно, "изпирането на пари" има два престъпни състава по чл. 253, ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 2 НК, които съдържат някои общи и някои различни признаци. Общите признаци са свързани с вида и характера на предикатната дейност, с имуществения предмет и причинната връзка между тях, както и с признаците на субективната страна и субекта. Различни са формите на изпълнителното деяние и признаците относно престъпния резултат.

С обособения втори основен престъпен състав по чл. 253, ал. 2 НК се наказва този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага, към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

Предмет на престъплението е имущество, придобито чрез престъпление, т. е. прането на пари е вторична (последваща) престъпна дейност, която изисква първоначалното престъпление да бъде довършено, за да може придобитото от него да е по-нататък предмет на престъплението по чл. 253 НК.. От своя страна предикатното престъпление може да е предмет на отделно производство, по което да е постановена (или не) присъда, или пък то да бъде установено в рамките на самото наказателно производство по чл. 253 от НК. Независимо дали в рамките на едно и също наказателно производство или на две самостоятелни ще се развива доказването на предикатното престъпление и последващото за "пране на пари", не съществува спор в доктрината и в съдебната практика, че за да бъде ангажирана наказателната отговорност за "пране на пари", по несъмнен начин следва да е доказан факта и на предикатното престъпление.

В конкретния случай в Княжество Монако с е е водило наказателното производство по повод на осъществената измама. По делото е налична информация, че това производство е било прекратено. Горното от своя страна означава, че самостоятелното доказване на предиката трябва да бъде сторено в настоящия процес.

Събраните в хода на процеса до казателства установяват по категоричен начин извършването на първичното престъпление, квалифицирано като „компютърна измама“ по смисъла на чл.212а, ал.1 от НК. Реализирането на тази измама е потвърдена по настоящото дело от различни доказателствени източници, коментирани по-горе в решението.

Неистинският претекст – че „Алексир 80“ ЕООД е посочено дружество, което да получи превода от името и за сметка на SEHAR INVESTMENT LIMITED сумата от 65 000 евро по фактура 2019/01, е стоял и в основата на превода на сумата, която оправомощеният да оперира с парите служител на GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION е наредил да бъде изплатена от сметката на монакскотоо дружество по посочена от извършителя на измамата сметка на „Алексир 80“ ЕООД в Пощенска банка.

Вследствие на тези действия за GFG GROUPE FINANCIER DE GESTION е настъпила вреда - активите на дружеството са намалял със сумата от 65 000 евро.

Измамата е била довършена в момента на постъпването на сумата по сметката на „Алексир 80“ ЕООД в Пощенска банка.

Измамата е била осъществена чрез изменение на компютърни данни – каквито са данните, разменяни чрез електронна поща. Съпричастните към измамата лица са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са целели настъпването на тази последици - в частност превод на инкриминираните парични средства в сметката на „Алексир 80“ ЕООД при ясното осъзнаване, че те не му се дължат.

След като установи факта на осъщественото първично престъпление, въззивният съд изследва и самото пране на пари.

От обективна страна това престъпление е осъществено от подсъдимия Н. чрез изпълнителното деяние „получил“, както правилно е приел и първостепенният съд.

За да стане това възможно обаче, преди това Г. Н. и Т. Н. по молба на подс.Н. и св.А.В., на три различни дати - 27.06.2019 г, 02.07.2019 г. и 03.07.2019 г в гр.Варна и гр.Добрич, в различни банкови клонове извършили три финансови операции, като изтеглили от сметките на "Алексир 80" ЕООД и личната си такава (за Т. Н.) суми, както следва: 39 116, 60 лева на първата дата, 48 975лева - на втората дата; и 37 906, 65 - на третата дата. Горното поведение прокуратурата е приела, че не следва да бъде преследвано и то е квалифицирано като осъществено от наказателно неоговорни лица.

На първата дата св.А.В. получил 5 000 евро, а останалите пари на същите дати са били предадени от Г. Н. и Т. Н. и съответно получени от подсъдимия Н. Н.. Затова и изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подс.Н. чрез формата, посочена в обвинителния акт и приета от първия съд, а именно получил имущество. Св.А.В. и подс.Н. са действали в съучастие, като всеки от тях е осъзнавал, че преследват обща цел – получаването на сума, за която са предполагали, че е придобита в резултат на компютърна измама. По молба на подс.Н. е осигурил контролирано от него дружество, разкрил е еврова сметка с единствената цел там да постъпят сумите, „отклонени“ от неизвестния хакер и които незабавно да бъдат изтеглени. За да бъде прикрито съпричастието на подсъдимия и на св.А.В. в плана са били въвлечени и св.Г. Н. и св.Т. Н.. От субективна страна и в трите случая подсъдимият Н. е предполагал престъпния произход на средствата. Аргументите в тази посока вече бяха изложени от въззивния съд – А.В. и Г. Н. са категорични, че никога не са имали договорка с монакското дружество за продажба на лавандула, че представените договори са неистински и са създадени, защото банката е отказала да освободи парите без подобни документи; подс.Н. и св.А.В. са знаели и общували с хакера, тъй като данните на „Алексир 80“ ЕООД и банковата му сметка (открита два месеца след датата, записана за сключване на договора) са посочени на фактурата, създала привидното основание за нареждането на процесните 65 000 евро. По-рано в това решение бяха изложени и съображения защо твърденията на подс.Н., че си е мислел, че парите му се дължат, е зле маскирана защитна версия. Подсъдимият Н. е и към момента на деянието е бил психично здрав и способен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Ето защо в когнитивните му възможности е било напълно достъпно предположението, че произходът на средствата по сметката на „Алексир 80" ЕООД е бил незаконен. Друг извод трудно би бил подкрепен от формалната логика, предвид липсата на каквато и да било договорна обвързаност на „Алексир 80“ ЕООД както с монакското дружество, така и с „Нави комерс 07“ ЕООД или когото и да било друг субект за твърдяната от подсъдимия доставка на лавандулово масло. При тези обстоятелства превеждането от непознато чуждестранно дружество на недължима значителна сума по банков път у всеки средно интелигентен човек, какъвто безспорно е подсъдимия, би се породило предположението, най-малко че е грешка, ако не и резултат на престъпно деяние. В конкретния случай подсъдимият, както вече бе изложено, е имал известни представи, че неустановен хакер ще „насочи“ пари по банковата сметка на „Алексир 80“ ЕООД. Последващите действия на подсъдимия след искането на банката да бъдат върнати парите, тъй като се касае за измама, също затвърждават тези изводи.

Въпреки изричното обяснение, дадено на подсъдимия и от св.А.В. и от Г. Н., че сумата е неоснователно преведена и трябва да бъде върната на изпращача, той е отказал под лъжливия предлог, че вече бил купил лавандулата – твърдение, опровергано от заключението на СЧЕ, както и от резултатите от извършеното претърсване и изземване в помещението, в което според обясненията на подсъдимия стоката е трябвало да се съхранява. При тези обстоятелства ВАпС приема, че подсъдимият Н. е разполагал с достатъчно информация и интелектуален ресурс, за да формира предположението, че предметът на престъплението е придобит незаконно – чрез компютърна измама, макар да не са му били известни всички факти около осъществяването й. Затова въззивната инстанция приема, че по отношение на предиката той е действал с евентуален умисъл.

От субективна страна същинското изпълнително деяние по чл. 253 от НК „получил“ е осъществено от подсъдимия Н. Н. с пряк умисъл – въпреки, че е предполагал престъпния начин на постъпване на парите по сметката на осигуреното преди това дружество, контролирано от неговия съучастник А.В., подсъдимият не просто се е съгласил да получи парите лично, той е настоявал това да бъде сторено веднага – в деня на тяхното постъпване и то в брой. Това негово желание е било обусловено от очакването банката наредител да установи измамата и да поиска връщането им. И А.В. и св.Г. Н. са знаели, че парите са за подс.Н. – той ги очаква, негови са, те просто са обслужвали този негов паричен превод срещу съответно заплащане – 5000 евро за В. и по-скромните 350 евро за Г. Н.. В допълнение на приетото от окръжния съд, следва да се посочи, че чрез конкретните три финансови операции, осъществени от св. Г. Н. и св.Т. Н. по молба на подсъдимия, последният не просто е целял собственото си облагодателстване, а го е правил и със съзнанието и намерението, че прикрива произхода на средства, та ка че те да придобият законност, легалност и осветляване. Деянието на подсъдимия Н. има видима цел за узаконяване на средствата, придобити чрез измамата. Затова те преминават през патримониума на няколко икономически субекта – „Алексир 80“ ЕООД и Т. Н., преди да бъдат придобити от самия подсъдими, което с оглед естеството на самото имущество - пари – затруднява или осуетява възможността органите на властта да установят действителните права върху тази сума.

Затова и въззивната инстанция не може да удовлетвори искането на защитата за оправдаване на подс.Н. по предявеното му обвинение изцяло. Според виждането на този състав на ВАпС не са налице и основания за промяна на възприетата от ВОС квалификация на деянието.

На първо място следва да се посочи в принципен план, че за съставомерността по чл.253, ал. 1 и ал. 2 НК е без значение как се е развило наказателното правоотношение, породено от предхождащото го – първоначална престъпна проява, и дали е осъществено наказателно преследване въобще. Няма изискване престъплението, чрез което преди това е придобито имуществото, да е престъпление от определен вид – достатъчно е то да покрива обективните признаци на престъпен състав по Наказателния кодекс. Затова без значение за обективната съставомерност се явява факта на прекратяване на образуваното в Княжество Монако наказателно производство САВ1//26, поради обстоятелството, че срещу същото лице в България било водено наказателно производство, видно от предоставената чрез Българското бюро на Евроджъст в гр. Хага справка. Горното гарантира спазването на принципа ne bis in idem. При така приетата фактическа установеност, подс.Н. е осъществил обособения втори основен престъпен състав по чл. 253 НК – този по ал. 2, тъй като е получил имущество, за което е предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление – измама по чл.212а от НК. Измамата е умишлено тежко наказуемо престъпление по НК, което пък изпълва признаците на квалифицирания състав, въведен с ал.4 на чл.253 от НК.

Налице е и квалификацията по чл.253 ал.3 т.2 от НК, тъй като подс.Н. П. Н. е получил инкриминираните парични средства на три пъти.

Въззивният съд споделя наличието и на по-тежката правна квалификация по чл.253, ал. 5 от НК., възприета от ВОС. За горното е нужно едновременното съществуване на две категории факти – 1. предметът на престъплението да е в особено големи размери, т. е. да надхвърля 140 – кратния размер на минималната работна заплата за страната и 2. деянието да представлява особено тежък случай. Няма спор, че с оглед размера на предмета на престъплението - в случая инкриминираните от обвинението 125 998, 25 лева, първата предпоставка за особено големите размери е налице - при стойност на минималната работна заплата към инкриминираната дата о т 560 лв.( ПМС № 320/20.12.2018 г) прагът за особено големи размери възлиза на 78 400 лв. е надвишен.

Защитата изразява несъгласие с наличието на второто изискване „особено тежък случай“. Легална дефиниция на това понятие се съдържа в чл. 93, т. 8 от НК - особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Окачествяването на даден случай като особено тежък е правен извод. За нова е необходимо извършеното деяние, поради обе ктивната си специфика да надхвърля обикновените случаи на същото престъпление. Освен това особено тежкият случай може да е налице само когато и деянието, и деецът се отличават с изключително висока обществена опасност. В конкретната хипотеза се касае за престъпление, реализирано с три отделни деяния в няколко населени места; от предикатното престъпление е пострадало чуждо дружество, използвани са съвмеренни технологии и предикатът е с международен елемент; за изпълнението на престъпната схема са включени множество лица – извън подсъдимия и осъдения негов съучастник А.В., са били въвлечени и неустановения хакер, свид. Г. Н. и Т. Н.. За постигането на престъпния резултат са били представени пред банката два неистински частни документа, каквито са безспорно двата договора. С тях се е целяло доказването на права на „Алексир 80“ ЕООД да получи сумата, постъпила по банковата му сметка без правно основание. Прокуратурата е бездействала и не е възвела обвинение за осъщественото престъпление по чл.309, ал.1 от НК, което обаче не е пречка то да бъде отчетено от настоящата инстанция при оценката на деянието. Горното, съчетано с факта, че деянието по „пране“ на парите е осъществено при наличието на множество квалифициращи белези, извън този по ал.5 от НК, дава основание на ВАпС да приеме, че то се отличава с изключително висока степен на обществена опасност. По отношение оценката на личността на дееца – защитата е права, че първата инстанция не е изложила никакви доводи в тази насока. Този дефицит в аналитичната дейност на първостепенния съд, налага въззивната инстанция да го стори. Анализирайки поведението на подсъдимия, се установява, че той е бил инициатора и основния „бенефициент“ от осъществената сложна престъпна схема. Именно той е потърсил св.А.В. с молба за предоставяне на данните на контролирано от последния дружество, по чиято банкова сметка да постъпят средствата. По молба на подсъдимия Н. е била разкрита евровата банкова сметка на предоставеното дружество. За свидетелите А.В. и Г. Н. от самото начало е било ясно, че по тази сметка ще постъпят пари на подс.Н.. Те само осигуряват банковата сметка и получават възнаграждение за тази услуга. При възникнали проблеми в банката В. и Г. Н. са търсили съдействие от подсъдимия, който е създал и версията за сделка с лавандулово масло. Впрочем това „прикрие“ е избрано от подс.Н., защото дружеството „Нави комерс 07“ ЕООД, представлявано от сина му Т. Н. реално е имало подобна дейност, и съответно подсъдимият би могъл по-убедително да я поддържа. Подсъдимият е установения автор на един от двата неистински договора, представени в банката в подкрепа на създадената от него версия – той е подписал сина си на договора от 27.06.2019 г. Всичко това говори в полза на извода, че именно подс.Н. е изиграл ръководна роля, както при организирането на сложната схема и привличането на участниците в нея, но се е облагодетелствал лично от престъпния резултат в най-значителна степен. Характеристиките на личността на подсъдимия също го разкриват като индивид с висока степен на обществена опасност. Макар и последиците от осъжданията му да са заличени от настъпилата реабилитация, то не може да се подмине факта, че настоящото деяние не е инцидентна негова криминална проява. От показанията на свидетеля И. Н. се установява, че веднъж вече подс.Н. се е опитал (отново чрез трети лица по сметка на чуждо дружество) да получи сума от около 9 милиона евро, което обаче било предотвратено от намеса на ДАНС. Видно от писмените доказателства по делото срещу него са заведени и полицейски преписки за осъществено домашно насилие по отношение на съпругата му и дъщеря му. Подсъдимият Н. не е имал скрупули да въвлече и сина си в тази престъпна схема. Налице са данни и за водено наказателно производство за данъчно престъпление. Всичко това обрисува личността на подс.Н. в силно негативен план и мотивира въззивния съд да приеме за налична негова висока степен на обществена опасност като деец. По тези съображения ВАпС прие, че начинът, средствата и подбудите, довели до осъществяване на инкриминираното деяние го отличават от обикновените състави на съответния вид престъпление. По изложените съображения поддържаната от прокуратурата и възприета от първоинстанционния съд квалифицаия по чл. 253, ал. 5 от НК се преценява като правилна.

По наказанието Въззивната инстанция намира отмерените от първата инстанция наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба“ за справедливи и пропорционални на преследваните легитимни цели. При определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е бил обвързан с предвиденото от законодателя наказание, което в случая е «Лишаване от свобода» в границите от 5 до 15 години и „Глоба“ от десет хиляди до тридесет хиляди и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК. ОС Варна е приел, че справедливото наказание възлиза за подс.Н. на 5 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и глоба в размер на 14 000 лева Първата инстанция не е наложила третото наказание – лишаване от права, отчитайки факта, че подсъдимият е безработен и не заема определена длъжност, нито пък упражнява някаква професия, т.е. не притежава права от които би могъл да бъде лишен.

Санкцията е отмерена при съобразяване принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на обществена опасност на деянието и дееца. Първостепенният съд е преценил всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил наказание "лишаване от свобода" при превес на смекчаващите обстоятелства над минималния размер, предвиден в санкцията на чл.253, ал.5 от НК.

За да определи вида и размера на наказанията, съставът на ОС – Варна е отчел като смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства: чистото му съдебно минало, поради настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 т.2 от НК, социалното му положение - безработен, родител, който се грижи за непълнолетния си син, както и за болната си майка.

Като факти, които обосновават по-тежка наказателна репресия са отчетени: факта на сложната предварителна дейност по подготовка на деянието в РБългария чрез намиране на фирма, откриване на името на същата на еврова сметка, предоставянето на същата на неустановено по делото лице, което я е използвало при осъществяване на компютърната измама. В тази категория първата инстанция с основание е включила и изготвянето и използването на неистински договори, употребени за да прикрият престъпния характер на придобиване на преведената сума и получаването на същата от страна на подс. Н.. Индивидуализирайки наказателната отговорност на Н. Н., законосъобразно съставът на ВОС е приложил чл.54 от НК, а не чл.55. Първата предпоставка за приложение на цитираната разпоредба е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изобилната практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите такива, а изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а във втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. Възможно е освен това някое от многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства да бъде изключително по своя характер – напр. тежко заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Принципно, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, продължаващото обучение са смекчаващи отговорността обстоятелства, но нямат изключителен характер. Те могат да се разглеждат на плоскостта на многобройните такива, но само и единствено в съвкупност с други смекчаващи обстоятелства. Втората предпоставка за приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление се явява несъразмерно тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се достигне до подобно решение.

Непосредственият обект на изпирането на пари е финансовата система, които е значим и особено ценен за обществото. Освен това същността на престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин средства чрез трансформацията на паричните потоци, като по този начин се прикрива незаконния произход на доходи от общественоопасна дейност, за да навлязат изпраните средства в легалната икономика, говори за по-широк кръг от обществени отношения, които се накърняват с прането на пари. Противоправни облаги с материален характер чрез изпирането се трансформират в годен предмет на стопанския оборот и източник на законни доходи на лицето, изпрало парите. Това прави по дефиниция прането на пари особено укоримо от обществена гледна точка. В конкретния случай подс.Н. е „изпрал“ значителна парична сума и е генерирал деход от близо 60 000 евро. Горното съчетано и с данните за личността му и неговото активно и ръководно участие в създадената организация за осъществяването на деянието, проявената упоритост – на три пъти са теглени средствата, от различни лица в различни банки в две населени места, изготвени и представени са два неистински договора, не могат да обосноват извод за явна прекомерност на наложеното наказание. В Р. 49-77-II е посочено, че, за да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, да прецени едните и другите и направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за този вид престъпления. Съгласно Р. 63- 83-II, пък нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца. При анализ на обсъжданата конкретика, такъв извод категорично не може да бъде изведен, както правилно и приел и съставът на първата инстанция.

Обемът от смекчаващите отговорността на въззивника обстоятелства не е нито изключителен, нито многоброен - полага грижи за своето непълнолетно дете и вързастен родител, сам с влошено здраве. Извършвайки престъпните посегателства, въззивникът сам се е поставил под угрозата да не може да изпълнява родителските си задължения. От това собствено противоправно поведение той не може да черпи права в насоката, поддържана от защитата.

Изложените фактически и правни изводи мотивират въззивния съд да приеме, че отмерените наказания „Лишаване от свобода” и „Глоба“, наложени на жалбоподателя Н. Н., са справедливи и съответни на целите по чл.36 от НК - да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че не са налице основания за намеса и ревизиране на съдебния акт в тази му част Първата инстанция правилно е приложила императивната разпоредба на чл.256, ал.6 от НК и е постановила отнемане в полза на държавата на липсващия предмет на престъплението. ВОС е приел, че цялата сума от 125 998, 25 лв., инкриминирана от обвинението като предмет на прането на пари, е била получена от подсъдимия. Макар това фактическо положение да е невярно, тъй като сам в мотивите си ВОС е приел за установено, че св.А.В. е задържал 5000 евро от изплатените на 27.06.2019 г. от банката 20 000 евро, то доколкото обвинението срещу подс.Н. е за цялата сума, получена в съучастие с А.В., то на отнемане подлежи именно този предмет. Обстоятелството, че това по отношение на В. не е постановено отнемане на липсващия предмет на престъплението в развило се самостоятелно и приключило пред ОС Добрич наказателно производство срещу него, мотивира въззивния съд да оцени като правилна присъдата на първата инстанция и в тази й част.

В този смисъл не са налице основания за изменения на присъдата. По изложените съображения и предвид липсата на други констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд