Решение № 343 от 1.7.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 389/2025 г.

производството по висящото дело до предявяването на този иск е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за разглеждане съобразно критериите по чл. 26, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството. При преценката си дали съдебното производство е продължило в неразумен срок съдът отчита общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора. Тези обстоятелства се преценяват с оглед етапа, на който се намира производството, и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. Производството по гр.дело№497/2024г. по описа на Окръжен съд Габрово, е образувано на 16.10.2024г., въз основа на вх.документ№4324/16.10.2024г. С Определение№880/17.10.2024г. съдия П.Пенкова се отвежда от разглеждане на делото, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№906/22.10.2024г. се отвежда съдия В.Димитрова, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№951/04.11.2024г. се отвежда съдия Кр.Големанова, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№959/06.11.2024г. се отвежда съдия Ив.Димова, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№992/08.11.2024г. се отвежда съдия В.Топалова. С определение№1002/11.11.2024г. се отвежда съдия Сим.Миланези, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№1018/12.11.2024г. се отвежда съдия Д.Василева. С Определение№1034/14.11.2024г. се отвежда съдия Бл.Костова. С Определение№1050/18.11.2024г. се отвежда съдия П.Неделчев. С Определение№1074/21.11.2024г. се отвежда съдия Пл.Попов, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, като прекратява производството по делото и го изпраща на ВТАп.С за определяне на друг равен съд, който да разгледа делото, на основание чл.23 ал.3 от ГПК. При описаната хронология намира, че твърдението на ищеца за нарушаване правото му за разглеждане на делото в разумен срок е очевидно несъстоятелно. Производството по делото било разгледано в максимално кратък срок и не било допуснато необосновано забавяне, като са били спазени всички процесуални срокове(липсвало забавяне на производството при неговото разглеждане или ненавременно постановяване на съдебните актове). В същата насока са и констатациите от извършената проверка на ИВСС и уведомление от 27.03.2025г. до ищеца от зам.министъра на правосъдието. Следвало да се има предвид, че при иска по чл.2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Счита, че не била налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.2б ал. 3 от ЗОДОВ, а именно разглеждане на производството по делото в разумен срок, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността за вреди от бавно правосъдие. С оглед на това предявеният иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли. В същото време, ищецът не бил обосновал наличието на настъпили вследствие на твърдяното нарушение вреди(не били настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с действията на ОС-Габрово по делото). Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерно висок, спрямо твърдените вреди, претърпени от ищеца и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси. Размерът на обезщетението следвало да бъде определено с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземе предвид понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандарта на живот в страната. Следва да се отчита също, че самото осъждане/признаването на факта на увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му. Намира, че претендираната сума била в явна дисхармония със справедливо обезщетение, а би представлявало неоснователно обогатяване от страна на ищеца. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Ответната страна Окръжен съд Ловеч депозира отговор, с който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Отговорността на държавата по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ е обективна и може да бъде реализирана при наличие на предпоставки, визирани в хипотезата на посочената норма, а именно: нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото й в разумен срок, както и настъпили вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с нарушеното правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §.1 от Конвенцията. В конкретния случай производството е образувано по искова молба с вх.№14800/09.08.2024г. на ИВСС подадена от К. Г. Т. до Окръжен съд В.Търново против Окръжен съд В.Търново. С писмо вх. №9805/15.08.2024г. делото е изпратено от ИВСС по компетентност на Окръжен съд В.Търново като въз основа на молбата е образувано гр.дело№725/2024г. по описа на Окръжен съд В.Търново. С Определение№1270/03.06.2024г. производството е било прекратено на основание чл.118 ал.2 ввр. чл.7 ал.2 от ЗОДОВ и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Габрово. След отвод на състава на Окръжен съд Габрово с Определение№783/04.12.2024г. на ВТАпС производството е изпратено за разглеждане от Окръжен съд Ловеч. Исковата молба, ведно с делото е постъпила в Окръжен съд Ловеч на 11.12.2024г., като същия ден е образувано гр.дело№806/2024г. и определен съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата. След отводи съответно на 12.12.2024г. и 13.12.2024г., на 13.12.2024г. е определен нов съдия-докладчик, който на 16.12.2024г. е постановил разпореждане по реда на чл.129 ввр. чл.83 от ГПК, връчено на 24.02.2024г. на ищеца на посочения електронен адрес. В указания едноседмичен срок нередовността на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК не е била отстранена. С Определение№221/10.03.2025г. е била оставена без уважение молбата по чл.83 ал.2 от ГПК, като на ищеца било указано в едноседмичен срок от получаването да представи документа за внесена държавна такса в размер на 10.00лв., в т.ч. и последиците, при неизпълнение на даденото указание. Определението е връчено на 10.03.2025г. по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес. В указания срок констатираната нередовност не била отстранена, поради което с Определение№264/20.03.2025г. исковата молба била върната обратно, на основание чл.129 ал.З от ГПК. Определението било връчено на 23.03.2025г. по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес и като необжалвано е влязло е в сила на 31.03.2025г. От изложената хронология е видно, че в случая не бил налице разглеждане на делото в неразумен срок, нито отказ от правосъдие, доколкото в деня на постъпването в Окръжен съд Ловеч делото е било образувано и разпределено, чрез ССРД. Определеният съдия-докладчик е постановявал своите актове своевременно, като „забавянето“ на делото е единствено и само поради процесуалното поведение на ищеца, и който въпреки дадените ясни указания не отстранил констатираните нередовности на исковата молба(в т.ч. и не бил обжалвал нито един от постановените актове). Счита, че ищецът не бил търпял изложените в исковата молба неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието и др., намиращи се в причинно-следствена връзка с висящността на делото. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли съда да оставите без движение исковата молба от К. Г. Т., респ. алтернативно, ако счете, че молбата е редовна, да бъде разгледана и да се постанови решение, с което се отхвърлят предявените искове. Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Й.Кожухаров при ВТОП, оспорва предявения иск, като счита, че същият е от една страна недопустим, а също така и неоснователен. Ищецът представил по делото заявление до инспектората на ВСС да му бъде определено обезщетение за забава, което претендира по тези дела за решаване в неразумен срок, с оглед изискванията по чл.8 ал.2 от ЗОДВ и чл.60а ал.2 от ЗСВ. Това заявление било подадено преди да приключи съдебното производство по делото, за което се претендира, че не е решено в разумен срок. Това дело било решено на 31.03.2024г. и тогава влиза в сила определение, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната, а отговорът на ИВСС е от 27.03.2024г. Т.е., след като инспекторатът е отговорил и е обяснил на ищеца, че няма право, тъй като не е приключило производството, но може да води дела за отделни периоди забава преди приключване на това производство и без да иска обезщетение по административен ред, е настъпил нов факт, а това е прекратяването на производството. Счита, че не била изчерпана процедурата по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ ввр. чл.60а ал.2 от ЗСВ. Солидаризира се с изложените становища в отговорите на исковата молба от страна на ОС-Габрово и ОС-Ловеч досежно това, че както не била доказана претенцията в този размер, така и за това, че не са налице законовите основания. В хода на съдебното дирене не се установил фактът, производството да е било протекло в неразумен срок(около седем месеца, с оглед множеството отводи и смяна на няколко съдилища). Считам, че това дело изключително интензивно е наситено с процесуални действия и не можело да бъде направен извод за решаване на делото в неразумен срок. Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното: Първоначално производството е образувано по искова молба с вх.№14800/09.08.2024г. на ИВСС подадена от К. Г. Т. до Окръжен съд В.Търново против Окръжен съд В.Търново. С писмо вх. №9805/15.08.2024г. делото е изпратено от ИВСС по компетентност на Окръжен съд В.Търново като въз основа на молбата е образувано гр.дело№725/2024г. по описа на Окръжен съд В.Търново. С Определение№1270/03.06.2024г. производството е било прекратено на основание чл.118 ал.2 ввр. чл.7 ал.2 от ЗОДОВ и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Габрово, където е образувано гр.дело№497/2024г. по описа на Окръжен съд Габрово, е образувано на 16.10.2024г., въз основа на вх.документ№4324/16.10.2024г. С Определение№880/17.10.2024г. съдията-докладчик се отвежда от разглеждане на делото, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№906/22.10.2024г. се отвежда следващият съдия-докладчик, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№951/04.11.2024г. се отвежда следващият съдия-докладчик, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№959/06.11.2024г. се отвежда следващият съдия- докладчик, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№992/08.11.2024г. се отвежда следващият съдия-докладчик. С Определение№1002/11.11.2024г. се отвежда следващият съдия- докладчик, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. С Определение№1018/12.11.2024г. се отвежда следващият съдия-докладчик. С Определение№1034/14.11.2024г. се отвежда следващият съдия- докладчик. С Определение№1050/18.11.2024г. се отвежда следващият съдия-докладчик. С Определение№1074/21.11.2024г. се отвежда последният в съда съдия-докладчик, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, като прекратява производството по делото и го изпраща на ВТАп.С за определяне на друг равен съд, който да разгледа делото, на основание чл.23 ал.3 от ГПК. С Определение№783/04.12.2024г. на ВТАп.С производството е изпратено за разглеждане от Окръжен съд Ловеч. Исковата молба, ведно с делото е постъпила в Окръжен съд Ловеч на 11.12.2024г., като същия ден е образувано гр.дело№806/2024г. и определен съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата. След отводи съответно на 12.12.2024г. и 13.12.2024г., на 13.12.2024г. е определен нов съдия-докладчик, който на 16.12.2024г. е постановил разпореждане по реда на чл.129 ввр. чл.83 от ГПК, връчено на 24.02.2024г. на ищеца на посочения електронен адрес. В указания едноседмичен срок нередовността на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК не е била отстранена. С Определение№221/10.03.2025г. е била оставена без уважение молбата по чл.83 ал.2 от ГПК, като на ищеца било указано в едноседмичен срок от получаването да представи документа за внесена държавна такса в размер на 10.00лв. по чл.129 ал.2 ввр. чл.128 от ГПК, в т.ч. и последиците, при неизпълнение на даденото указание. Определението е връчено на 10.03.2025г. по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес. В указания срок констатираната нередовност не била отстранена, поради което с Определение№264/20.03.2025г. исковата молба била върната обратно, на основание чл.129 ал.З от ГПК. Определението било връчено на 23.03.2025г. по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес и като необжалвано е влязло е в сила на 31.03.2025г. Oт страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства(проведен разпит-изслушване по реда на чл.156а от ГПК). Св.Е. Пл.Д.(деловодител в РС-Е.) познава“служебно“ К. Г.Т.. Свидетелката имала информация единствено за делата на К. Г.Т., които минават през РС-Е.. Не била запозната с факти и изявления твърдени от ищеца Т., с когото нямала комуникация. Счита, че за последно К. Г.Т. идвал в деловодството на РС-Е. преди около две години. Св.Й. Ст.Й.(съдебен секретар в РС-Е.) също познава К. Г.Т. в връзка със служебната си работа. Твърди, че не била осъществявала комуникация с него. Разбрала, че ищецът Т. водел дела срещу различни съдилища. Нямала никакви контакти нито с него(нито служебни, нито лични), нито с майка му. Свидетелското показание се явява по своята логическа същност мнение, резултат на една логическа операция на силогизъм, като впрочем в основата си e и всяко съдебно решение. Следва да се зададе въпросът не дали свидетелят правилно е разсъждавал при възприемане на известни явления, а дали той казва право, т.е. действително ли е възприел факта и така ли го той предава, както го е възприел. В тази връзка св.показания следва да възприемат като обективни, но същите не установяват претърпените о т К. Г.Т. неимуществени вреди - по вид, характер и интензитет, тъй като свидетелят няма непосредствени впечатления. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В чл.7 от ЗОДОВ е опредЕ. специална подсъдност на исковете за обезщетение по ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Сезиран е родово компетентният съд – чл.2б ал.2 от ЗОДОВ ввр. чл.104 т.4 от ГПК. Правната квалификация на предявените искове е по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.8 ал.1 от ЗОДОВ ввр с чл.6 §.1 от ЕКПЧОС. Претендира се обезщетение за вреди от нарушено право по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС, за разглеждане в разумен срок на производството – гр.дело№725/2024г. на Окръжен съд В.Търново(неточно посочен в исковата молба - Районен съд Трявна) и приключило в производството по гр.дело№806/2024г. на Окръжен съд Ловеч, в разумен срок. Приложение намират специалните правила въведени с разпоредбите на чл.2б от ЗОДОВ и чл.8 от ЗОДОВ. За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от правораздавателен орган в Р.България, вследствие нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки(юридически факти): -ищецът да е страна по висящ, респ. приключил съдебен процес; -съдебното производство да е с продължителност, надхвърлящи рамките на обичайно необходимото време за разглеждане и приключване на делото, с оглед правилата на общия исков процес, уреден в ГПК и добрите нрави; -ищецът да е претърпял неимуществени вреди; - причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна последица от прекомерната продължителност на съдебният процес, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между продължителността на съдебното производство и вредоносният резултат. Отговорността на правораздавателните органи за нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок е обективна, т.е. не е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при ОС-Габрово, респ. ОС-Ловеч – чл.4 предл.посл. от ЗОДОВ. И след като искът по чл.2б от ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, а продължителността на производството се преценява с оглед критериите, установените в практиката на ЕКПЧОС, а именно: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, имащи значение за правилното решаване на спора. Претенцията за обезщетение, съгласно чл.8 ал.1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона - чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III„а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл.8 ал.2 от ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се подкрепят и от чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството(Решение№210/15.06.2015г. по гр.дeлo№3053/2014г. – IIIг.о. ВКС; Решение№153/13.06.2018г. по гр.дело№4658/2017г. – IVг.о. ВКС). По неприключили дела, който продължават да текат и при които налице е забавяне – нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да търси обезщетение по реда на ЗОДОВ директно пред съда. Т.е. когато делото е висящо не може да се премине по процедурата по Глава III„а”от ЗСВ и затова остава открит пътя пред съда по реда на ЗОДОВ(Настоящото производство е образувано по исковата молба с вх.№1642/27.03.2025г. първоначално пред ОС-Габрово). К. Г. Т. е подал заявление№РС-25-15/06.01.2025г., което е било разгледано от Специализирано звено на ИВСС. Извършена била проверка и е съставен Констативен протокол от 07.02.2025г. Посочено е, че съгласно чл.60а ал.4 от ЗСВ, заявленията по Глава III„а”от ЗСВ се подават в 6- месечен срок от приключване на производството по съответното дело с окончателен акт. Установило се, че съдебното производство, от чиято продължителност заявителят се оплаква не било приключило. С оглед изложеното, заявлението на К. Г. Т., за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок не попадало в хипотезата на чл.60а ал.2, ал.4 от ЗСВ и същото не подлежало на разглеждане, тъй като съдебното производството не било приключило с окончателен съдебен акт. Процедурата по Глава III„а”от ЗСВ е счетено за изчерпана. В конкретния случай, между страните не е спорно времетраенето на разглеждане на делото във всеки от съдилищата-ответници: 3месеца пред ОС-Габрово и 3.5месеца пред ОС-Ловеч. Претенцията на К. Г. Т. е за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непросредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване конкретно на изначално образуваното гр.дело№725/2024г. на Окръжен съд В.Търново(неточно посочен в исковата молба - Районен съд Трявна), впоследствие изпратено по компетентност за разглеждане и решаване на ОС-Габрово, където се образувало гр.дело№497/2024г. на ОС-Габрово, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС и приключило в производството по гр.дело№806/2024г. на Окръжен съд Ловеч. За да бъде уважен този иск, в тежест на ищцовата страна е да проведе доказване, относно фактите обосноваващи нейната претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното от нея, че е нарушено правото и на разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице необосновано бездействие и от страна на всеки един от ответниците при разглеждане на делото. При преценката за разумния характер на времетраенето на производството, следва да се съобрази квалификацията на исковете, като в конкретния случай, производството, образувано пред четирите съдилища не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, тъй като не се налага събиране на допълнителни доказателства и извършване на множество процесуални действия, при нормално развитие на производството. През времето, през което производството е било за разглеждане пред ОС-Габрово и пред ОС-Ловеч са се развивали предимно процедури по отвод и преразпределяне. Пред двете съдилища делото е било образувано в деня на постъпването му, в рамките на следващите дни няколко дни са били постановени по няколко съдебни акта. Пред ОС-Габрово не са извършвани същински съдопроизводствени действия, като извършените процесуални действия са били осъществявани в кратки и разумни срокове. Отводите са надлежно мотивирани с факти и обстоятелства по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че безпристрастността на съда, като израз на обективна и субективна липса на предубеденост и заинтересованост от изхода на спора, следва да е видима и несъмнена за страните по конкретното дело. Задължение, а не право на съда е, да се отведе от разглеждането на спор, при който неговата обективност е поставена под съмнение, дори и само поради факта, че е ответник по иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, имащ за предмет забавено разглеждане на друго висящо пред него производство. Незабавното отстраняване на съдиите от спора, след определянето им за докладчици, при наличие на основание за отвод, е обезпечило разумния ход на делото. В кратък срок след това и при проведена процедура по чл.23 ал.3 от ГПК разглеждането на производството е продължило пред ОС-Ловеч. Изложеното по-горе се отнася и за развитието на производството ОС- Ловеч(определянето на първоначалния съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата и последващите два отвода на съдиите). Отводите на съдиите в случая не могат да се възприемат като необосновани и след като същите са постановявани в кратки срокове от разпределянето на делото, липсват основания да се счита, че те и времето, през което са направени са предпоставили производството да е висящо неразумно дълго. Впоследствие новоопределеният съдия-докладчик постановил разпореждания по реда на чл.129 ввр. чл.83 от ГПК с и по чл.129 ал.2 ввр. чл.128 от ГПК със съответните указания и напомняне на ищеца за последиците, при неизпълнение на дадените указания. След като констатираната нередовност(невнасянето на ДТ не била отстранена, исковата молба била върната обратно, на основание чл.129 ал.З от ГПК производството – прекратено. В обобщение, настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на К. Г.Т. в разумен срок от страна на Окръжен съд Габрово и Окръжен съд Ловеч, като извършваните процесуални действия от съдилищата са били ритмични, своевременни, налице е произнасяне по всички искания на ищеца по движението на делото, които произнасяния са в кратки, необходими и разумни срокове, като продължителността на производството е наложена с оглед необходимостта на страните да бъде предоставена равна и ефективна възможност за участие в производството и упражняване на предоставените им права. Доводите ищеца не държат сметка за формализма на исковия процес и за обстоятелството, че прилагането на този формализъм изисква време. Във всяко процедурно законодателство формализмът е гаранция за законност. Затова субективното виждане на един гражданин колко време трябва да отнеме разглеждането на спор е без правно значение. При преценката на тези правно значими факти(в съответствие с „фактите се доказват – правата се извличат“) не може да се достигне до извода, че е нарушено правото на ищeца за разглеждане на делото и в разумен срок, не е осъществено поведение от съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. Искът/исковете не са доказани по основание и следва да бъдат отхвърлени, без да се разглеждат останалите елементи от съставa(претърпени вреди и техния размер). Независимо от направения вече извод за неоснователност на иска, съдът намира за нужно да посочи, че по делото не е доказано и наличието на претърпени неимуществени вреди, а още по-малко те да са в пряка причинна връзка с твърдения неразумен срок за разглеждане и решаване на делото. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД, поради което той също следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне относно направени разноски. Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът