Решение № 64 от 20.12.2023 г. на Районен съд - Исперих по дело № 170/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от „ВИП КРЕДИТ” ЕООД, ЕИК – 200617669 със седалище – град Шумен, бул.”Славянски” № 20, ет.4, ап.17, представлявано от управителя С. К. К. против Наказателно постановление № В-002873/ 08.06.2023г. на и.д.Директор на РД към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, с което на дружеството е наложена на осн. чл.45, ал.1 от Закона за отребителския кредит имуществена санкция в размер на 3000.00лв. за нарушение на чл.34, ал.1 от Закона за потребителският кредит, като е задължил лицето – потребител А.М.И. да гарантира Договор за потребителски кредит № И7694/ 02.11.2022г. чрез издаване на Запис на заповед от 02.11.2022г. за сумата 682.06лв. Нарушението било извършено в офис с адрес: град Исперих, ул.”Лудогорие” № 17. В жалбата се сочи, че потребителката се е оплакала на Комисия йза защита на потребителите по повод задължения за заплащане на лихви с оглед сключен от А.И. със жалбоподателя договор за кредит. При извършване на проверката от контролният орган по повод жалбата на потребителя, не били установени нарушения във връзка с формиране на задълженията за плащане по сключеният договор. Въпреки това бил направен извод от проверяващите, че потребетиля е бил задължен да гарантира даговора за потребителски кредит, чрез издаване на запис на заповед. Жалбоподателя твърди, че никога не са задължавали своите клиенти да подписват каквото и да било без тяхно съгласие. Твърдят, че клиента не е бил задължаван по никакъв начин да издава гаранционен запис на заповед. Въпросната ценна книга била издадена от А.И. след изразено от нея съгласие, което било в съответствие с чл.11.4.2 от Общите условия към договорите за потебителски кредити с клиенти /потребители/ на „ВИП КРЕДИТ” ЕООД, които по закон били неразделна част от договора за кредит. В чл.22, ал.1 от Договора било отразено, че издаването на Запис на заповед е по сбоствено съгласие и никой не я е задължавал за такова действие както твърди въззиваемия в съставания АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление. При наличие и изразено съгласие от страна на клиента издадената ценна книга била в съответствие с чл.34, ал.2 от Закона за потребителския кредит. По изложените съобпажения жалбоподателя моли обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено. В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител адвокат С. К. поддържа жалбата, моли за отмяна на Наказателното постановление. Въззиваемия и.д.Директор в РД към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите не се явява в съдебно заседание и не заявява становище. За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт. Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 02.11.2022г. лицето А.М.И., ЕГН – •••••••••• сключила Договор за потребителски кредит № 117694 с дружеството – жалбоподател в офис на същото в град Исперих, на ул.”Лудогорие”№ 17 по силата на който на лицето бил отпуснат заем в размер на 600.00лв., който Ибрям следвало да върне на 6 вноски в периода 02.12.2022г. – 02.05.2023г., както следва – първата в размер на 60.42лв. на 0.12.2022г., втората в размер на 72.50лв. на 02.01.2023г., третата в размер на 87.00лв. на 02.02.2023г., четвъртата в размер на 104.40лв. на 02.03.2023г., петата в размер на 125.28лв. на 02.04.2023г. и шестата в размер на 150.40лв. на 02.05.2023г. Съгласно нормата на чл.7 от договора страните установили дължимост и на договорна лихва, която била в общ размер на 82.06лв. за целия срок на договора, начислявана към месечните вноски. Така общо дължимата сума за връщане възлизала на 682.06лв. Съгласно чл.22 от договора потребителя по собствено съгласие издавал Запис на заповед в полза на кредитора, като допълнително обезпечение на задълженията по сключеният договор. Било договорено, че при всяко плащане с цел погасяване на заема издадената ценна книга следва да бъде преработвана в съответствие с остатъка на дължимите към кредитора суми по договора. На 02.11.2022г. А.М.И. подписала и Запис на заповед в полза на кредитора за сумата 682.06лв. По електронна поща на 22.02.2023г. Ибрям подала сигнал до Комисия за защита на потребителите с оплакване относно начислените лихви по договора и за потребителски кредит. По повод жалбата служители на въззиваемия извършили проверка на документите по кредитното досие на жалбоподателката Ибрям в офиса на „ВИП КРЕДИТ” ЕООД в град Исперих и при проверката консаттирали, че при сключване на договора неправомерно лицето било задължено да подпише и ценна книга – Запис на заповед за определена сума в нарушение на законовите изисквания касаещи потребителските договори, поради което на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН за констатирано нарушение по чл.34, ал.1 от Закона за потребителския кредит който е подписан без възражения, а въз основа на него било издадено обжалваното Наказателно постановление с което за това нарушение на осн. чл.45, ал.1 от Закона за потребителският кредит на „ВИП КРЕДИТ” ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв. Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства съдържащи се в приобщената административно-наказателна преписка и проведеният разпит на актосъставителя А. Т. и свидетеля по акта Н. С.. С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да установи дали описаното в него административно нарушение е било действително извършено от санкционираното лице. Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.45 ал.1 от ЗПК, съответно за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗПК. С цел защита правата на потребителя при предоставяне на потребителски кредити, законодателят в чл. 34 ал.1 е регламентирал, че кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. В конкретния случай е налице изготвен и подписан от страните Договор за потребителски кредит № 117694, като в чл.22 от същия е посочено, че страните се съгласяват изпълнението на задължението за заплащане на всичко дължимо по договора за заем да бъде обезпечено от Заемодателя чрез издаване на запис на заповед. Обезпечението се извършва при съответно прилагане на чл. 34 ал.2 от ЗПК, който текст е инкорпориран в чл.22, ал.2 от сключеният потребителски договор. Записът на заповед се връща на Заемателя след окончателно погасяване на всичко дължимо по договора за заем. За да бъде осъществен състава на чл. 34 ал.1 от ЗПК е необходимо кредитора да е задължил потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. Такива действия не са били извършвани от жалбоподателя и не са отразявани в текста на сключеният договор. В конкретната хипотеза, въобще не става ясно от къде АНО е сметнал, че кредитора е задължил потребителя да подпише записната заповед, след като няма никакви данни договора за потребителски кредита да е бил подписан под някакъв натиск. Той е бил подписан доброволно с всички последици произтичащи от това, поради което и съдът намира, че в процесния случай жалбоподателя не е осъществил състава на чл.34 ал.1 от ЗПК. Предмета на жалбата на А.М.И. е бил съвсем друг, дори самата потребителка не е считала, че е ощетена по някакъв начин подписвайки ценната книга. По изложените съображения издаденото Наказателно постановление № В-002873/ 08.06.2023г. на и.д.Директор на РД към ГД „Контрол на пазара” при КЗП се явава незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено. Воден от изложеното съдът