Решение № 225 от 20.2.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 5076/2024 г.

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление ••• против Д. А. А. с ЕГН ••••••••••, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 170, 78 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 29.02.2024 г., 26, 78 лв. мораторна лихва за периода от 02.12.2021 г. до 02.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди се, че ответника като съсобственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в •••, заедно със съсобственика А.А. А., е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода 01.10.2021 г. до 29.02.2024 г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот, възлизащи на сума в общ размер на 341, 56 лв. Ответникът, кат осъсобственик при равни права, дължал половината от тази сума или 170, 78лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, била дължима лихва за забава, изчислявана в размер на 53, 55лв. за периода от 02.12.2021 г. до 02.04.2024 г., от която ответника дължал половината или сума в размер на 26, 78лв. С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д.№ 2198/2024г. на ПлРС, за допускане изготвянето на съдебно- счетоводна и съдебно-техническа експертиза по поставени в исковата молба въпроси. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът А.А. А., чрез назначения особен представител адв.Н. Д. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва твърденията, че притежава качеството потребител на топлинна енергия, както и че е в договорни отношения с ищцовото дружество. Оспорва се извършеното от фирма за дялово разпределение разпределение на топлинна енергия по партидата на ответника. Твърди се, че стойността на претендираната от ищцовото дружество топлоенергия не е определена на базата на реален отчет на уредите, монтирани в абонатната станция на жилищната сграда с административен адрес •••. Оспорва се начина на изчисление на потребената топлинна енергия в жилището на ответника. Твърди се, че монтираният в АС на процесната сграда топломер е с изтекъл сертификат и с технически показатели несъвместими с изискванията на международните и европейските стандарти маркирани с маркировката за съответствие. Същият не отговарял на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. За процесният период „Топлофикация Плевен“ ЕАД не била редуцирала показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция на процесната сграда, в която е имота на ответника, с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия за абонатната станция, който следва да се приспадне от измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, което е довело до неправилно завишаване на начислените суми за топлинна енергия.Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими. От приложения препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот ••• на нотариус с рег.••• се установява, че на 07.12.2009г. ответника Д. А. е придобил права на собственост в обем ½ ид.ч. от процесния апартамент •••. Ответникът е притежавал същия обем права върху имота и към 31.08.2023г., видно от направеното отбелязване за вписана възбрана върху имуществото в ••• по искане на съдебен изпълнител по образувано производство за принудително изпълнение. От представените преписи на споразумителни протоколи от 19.08.2002г., сключени между топлоснабдителното предприятие и Техем сървисис ЕООД като топлинен счетоводител и Договор от същата дата, подписан между последния и етажната собственост, в която се намира процесния имот се установява, че сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия и топла вода. Представен е и Протокол, обективиращ решение на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор със сочения топлинен счетоводител. Установява се от представените преписи на Констативен протокол за топломер на абонатна станция № 877 от 22.03.2021г., свидетелство за проверка № П 4-141/16.02.2021г., Констативен протокол за топломер на същата абонатна станция от 22.02.2023г. свидетелство за проверка № П 3- 140/16.02.2023г., че топломера в абонатната станция на сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е преминавал през необходимите метрологични контролни проверки и е бил технически изправен през процесния период от време. Видно е от представените справка от Техем сървисис ЕООД, издадени за процесния период фактури и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен №•••, че същата е водена на името на ответника Д. А. и съсобственика А. А., както и е видно, че за периода от 01.01.2021г. до 29.02.2024г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на 341, 56лв., от които 310, 17лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и 19, 31лв. за услуга дялово разпределение, при отчетена корекция със сума в размер на 12, 08лв. Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 53, 55лв. за периода от 02.12.2021г. до 02.04.2024г. Сумите са били начислявани от датата на падеж на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна енергия. Установи се от обсъдените доказателства, че през процесния период ответника Д. А. е бил съсобственик на процесния имот при обем на правата му ½ ид.ч. Поради това и в съответствие с разпоредбата на чл.135 от ЗЕ той се явява потребител на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на вещно право на ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила. С оглед на това, ответника несъмнено дължи стойността на топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, съобразно правата си в съсобствеността. Сградната инсталация в една топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни собственици са задължени, след като по решение на мнозинството от тях се доставя до сградата топлинна енергия, да участват в общите разходи, свързани с ползването на тази обща част. Общото събрание на етажните собственици има правомощие да вземе решение за прекратяване на правоотношението с топлопреносното предприятие и да откаже ползването на услугите му, като в случая такова решение не е налице. Съдът приема, че стойността на тази топлоенергия е законосъобразно изчислена за процесния период от време, т.к. се установи, че топломера в абонатната станция е преминал необходимите проверки и е бил технически изправен, а изчисленията са били извършени от избрания от общото събрание на етажната собственост топлинен счетоводител и при спазване на законоустановените правила, както се установи от приложената от Техем сървисис ЕООД справка. Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през периода от 01.10.2021г. до 29.02.2024г. Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й възлиза на 341, 56лв. за процесния период и е била начислена за топлоенергия от сградна инсталация и услуга дялово разпределение. При съобразяване правата на собственост на ответника, същия дължи 1/2 част от тази стойност или сума в размер на 170, 78лв. Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 53, 55лв. за процесния период от 02.12.2021г. до 02.04.2024г. За дължимата от ответника главница, мораторната лихва за посочения период се изчислява на 26, 78лв. С оглед горното, съдът приема, че предявените искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива. По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв., като ответника дължи ½ част от тях или 37, 50лв. На същото правно основание са дължими изцяло направените в исковото производство разноски, които са в размер на 75лв. за държавна такса, 100лв. за юрисконсултско взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 400лв. за възнаграждение на особен представител или общо 575лв. Воден от горното, съдът