Мотиви към Решение № 142 от 23.12.2021 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 1403/2021 г.

към решение по АНД №1403/2021г. по описа на КРС:

Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане предложение за

освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Н. АНГ. ИЛ. от гр.Кюстендил за престъпление по чл.179, ал.1 НК.

Според обвинението, обвиняемата И. на 29.10.2020г. в гр.Лала Муса, Ислямска

Република Пакистан, при наличие на законен брак, сключен на 27.05.2019г. в гр.Пловдив, Република България, с Хусейн Тасауар, с издаден Акт за сключен граждански брак №0424/27.05.2019г. на Община Пловдив, сключила друг с А. М., за което е издадено Удостоверение за брак – формуляр №Х11540691 от 29.10.2020г.

Представителят на Районна прокуратура - гр.Кюстендил поддържа предложението,

като предлага да се наложи минимално наказание.

Обвиняемата е дала обяснения. Признава се за виновна и изразява съжаление за

извършеното.

Кюстендилски районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното

Мотиви

производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обвиняемата Н. АНГ. ИЛ. е родена на 21.09.1975г. в гр.Кюстендил, живуща в същия град, българка, ..... гражданка, с начално образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН ••••••••••.

На 27.05.2019г. И. сключила брак с пакистанеца Х. Т. в „Дом на младоженците“ – гр.

Пловдив. Свидетели на обреда били А. М., живееща в гр.Кюстендил, ул.“София“ №.., която лично била помолена за това от И., както и И. К., живеещ в гр.Карлово, ул.“Димитър Базаров“№., който го направил, защото предварително избраният не се явил поради неизяснена причина, но се познавал с мъжа й Х. Т.. Съставено било Удостоверение за сключен граждански брак №0020190424/27.05.2019г. от длъжностното лице по гражданското състояние Г. Ц.. През 2020г. чрез интернет платформата „Фейсбук“ И. се запознала с друг пакистанец с име А.М.. По това време пребивавала в Англия. Решила да отиде до Ислямска република Пакистан. Дотам се придвижила със самолет. А. М. я посрещнал на летището.

На 29.10.2020г. в щата Пенджаб, община Лаламуса, Пакистан сключила граждански брак с Аршад Махмуд, видно от Удостоверение за брак – формуляр №Х11540691, ид. №М100613-20-111452, въпреки че била омъжена в Република България.

След като се завърнала в гр.Кюстендил, отишла в ОП„Обреден дом“ в гр.Кюстендил и поискала сключения брак в Пакистан да бъде признат на основание чл.117 от КМЧП. След извършена справка в Национална база „Данни“ за сключени бракове, се установило, че Н.И. е омъжена, което послужило като основание да бъде направен отказ на искането й.

Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на събрания по делото доказателствен материал: обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите И. К., А. М., И. К., цитираните писмени доказателства и справка за съдимост на обвиняемата.

Между посочените доказателства съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът прие, че така установената фактическа обстановка не излиза от рамките на фактическите положения, посочени от обвинението.

Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им налага извод, че обвиняемата при наличие на законен брак, сключен на 27.05.2019г. в гр.Пловдив, Република България, на 29.10.2020г. в гр.Лала Муса, Ислямска Република Пакистан, сключила друг с А.М., с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.179, ал.1 НК.

Съставомерността на престъплението, предпоставя съзнателно сключване на нов граждански брак при наличието на предходен такъв, който не е прекратен по надлежният ред.

Изпълнителното деяние може да се прояви в една форма. Съзнателно сключване на нов граждански брак при наличието на съществуващ такъв които не е прекратен по редът на действащото законодателство. Или така нареченото двубрачие.

От обективна страна обвиняемата при наличие на законен брак е сключила друг на 29.10.2020г. макар и в чужбина, което представлява многобрачие.

Субект на престъплението е обвиняемата И. - пълнолетно лице, което в състояние на вменяемост е извършило престъпление.

От субективна страна подсъдимата е действала виновно, при форма на вина – пряк умисъл. Тя е съзнавала, че предходният и брак не е прекратен чрез влязло в сила решение за развод. Тук присъстват както интелектуалният, така и волевият елемент от вината. Подсъдимата е съзнавала, че сключвайки нов брак ще извърши престъпление, тъй като закона не позволява двубрачието.

Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемата престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода“ до три години, с оглед факта, че същата не е осъждана, по отношение на нея не е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК, от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, както и липсата на отрицателни предпоставки по чл.78а, ал.7 НК, съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемата и семейното й положение.

Степента на обществена опасност на деянието не се отграничава от законодателно определената. Този извод съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на дееца е ниска. Смекчаващи обстоятелства, в случая са чистото съдебно минало на обвиняемата.

Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.

С така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на наказанието по отношение на обвиняемата и останалите членове на обществото.

На основание чл.189, ал.3 НПК обвиняемата бе осъдена да заплати сторените деловодни разноски в размер на 43, 80 лева по сметка на РУ-гр.Кюстендил.

По тези съображения съдът постанови решението си.

Районен съдия: