Решение № 405 от 9.2.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 11368/2023 г.

Районен съд - Варна09.02.2024 г.докладчик Атанаска Димитрова Маркова

Диспозитив

ОСЪЖДА „Е.С.” АД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. В., •••, представлявано от А.А.К., А.П.Х. и П.В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. К., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. •••, сумата от 1000 (хиляда) лева – частичен иск от 5181 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени, вреди вследствие виновно неизпълнение на договорни задължения, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 04.09.2023 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „Е.С.” АД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. В., •••, представлявано от А.А.К., А.П.Х. и П.В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. К., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. ••• направените по делото разноски в размер на 1220 лв. (хиляда двеста и двадесет лева). Решението е постановено при участието по делото на трето лице -„З.К.У.” АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••. Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – В.: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 405

гр. В., 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110111368 по описа за 2023 година Предявена е искова молба на основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 82, изр. 1, пр. 1 от ЗЗД с цена на иска 1 000 лв. – частичен иск от 5181 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени, вреди вследствие виновно неизпълнение на поети договорни задължения по договор B-07-3255-BХ08-0100, претендирани ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, от страна на ищеца Д. В. К. от гр. В., против ответната страна „Е.С.” АД, представлявано от А.А.К., А.П.Х. и П.В.. В исковата молба ищцата твърди, че заедно със съпруга си, са собственици, на основание договор за покупко-продажба от 2019 г., на недвижим имот с административен адрес в гр. В., ул. •••. Предходни собственици на имота били М.Г.М. и М.П.М.. Обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.С.” АД, поради което ищцата била клиент на ответната страна по договор за продажба на ел. енергия по силата на сключени между страните Предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа №В07-3255/2008 г. и Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа с № B-07- 3255-BХ08-0100. Съгласно предварителния договор обектът се присъединявал към кабелна касета – съществуваща каб. кутия РК-3 близо до обекта, за което била налице декларация. Съгласно съгласувана виза за проектиране ответното дружество нанесло подземни ел. кабели. С Декларация №•• г. лицето С.Н.Н., като собственик на кабелна линия ниско напрежение от трафопост №•• до поземлен имот №•••, находящ се в •••, дал съгласието си към кабелната линия да се присъедини М.Г.М. – собственик на имот пл.••, находящ се в същата местност. Съгласно окончателния договор за присъединяване обектът следвало да бъде присъединен чрез монтиране на електромерно табло ТЕМО на границата на собственост на имота и монофазен електромер с автоматичен предпазител при място на съединяване – съществуващата РК – кутия, за което било постигнато съгласие между страните. По силата на чл.9 от договора границата на собственост на електрическите съоръжения били изходящите клеми на средствата за търговско измерване. След отправено от ищцата от 27.03.2019 г. искане да бъде прехвърлена партидата за ел. енергия на нейно име, същата получила клиентски номер за абонат № ••••••••••.

Ищцата заявява, че на 10.08.2022г. настъпила повреда в електропреносната мрежа, въз основа на което възникнали материални щети в обекта на потребление на ел. енергия. На 11.08.2022 г. служители на ЕРП извършили оглед на място, като констатираните повреди подробно описали в два броя констативни протоколи. Така при възникналото събитие били увредени: четири броя климатици, марка „Мицубиши електрик”, душ кабина, система за пречистване и алармена система. На 11.08.2022 г. ищцата подала искане за заплащане на обезщетение за причинените имуществени повреди, но с писмо от 05.09.2022г. ответното дружество отказало да заплати претърпените от абоната щети.

По молба на ищцата било образувано ч.гр.д. № ••• по описа на ВРС, 49-ти състав с пр. осн. чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателствата, по което била допусната съдебно – техническа експертиза, която констатирала причинените щети вследствие настъпила авария по кабелна линия ниско напрежение от главно разпределително табло на трафопост ТП №767 към въздушна линия ниско напрежение, елекрозахранваща обекти на клиенти в района. Аварията била поради нарушена изолация, захранваща кабелна линия – ниско напрежение, непочистена сервитутна зона на въздушна линия ниско напрежение и лошо техническо състояние на съоръженията, присъединени към трафопост № 767.

В качеството си на потребител на ответното дружество, ищцата се позовава на разпоредбата на чл.14, т.2 от Общите условия на дружеството, съгласно която ответното дружество има задължение да осигурява ел. енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, а според разпоредбата на чл.47, т.5 от ОУ дружеството носи отговорност за щети, нанесени на ползватели при необезпечена безопасна експлоатация на електрическите съоръжения, собственост на „Е.С.” АД. Също така ищцата твърди, че съгласно договор B-07-3255-BH08-0100 от 23.01.2008 г. обектът следва да се захрани от същестуващата РК кутия, намираща се на улицата и свързана към ТП №•• и не е следвало обектът да бъде свързан към ВЕЛ ниско напрежение към ТП №767.

Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 1000 лв. - частичен иск от 5181 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

В законовия срок е постъпил отговор от страна на ответника, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.В.С., с който се оспорва иска по основание и размер. Ответната страна, чрез представителя си заявява, че по делото не са представени доказателства, които да удостоверяват, че ищцата е собственик на твърдяните повредени вещи. Оспорва наличието на вина в действията на ответника за настъпване на сочените от ищцата увреждания. Оспорва твърденията на ищцата, че вследствие твърдяното от ищцата събитие са настъпили щети на уредите. Позовава се на представените констативни протоколи от 11.08.2022 г., като твърди, че в тях не се съдържат данни за причините, довели до повреждането на уредите. Ответникът навежда твърдението, че на 10.08.2022 г. не е имало прекъсване на електрозахранването на процесния адрес на страна средно напрежение (СрН), а има постъпили сигнали за прекъсване на електрозахранването на страна ниско напрежение (НН) в района на обекта. Излага, че електрическите съоръжения, присъединени към ТП № 767 мрежа ниско напрежение и прилежащата към нея КЛ-НН не са собственост на ответното дружество, с което аргументира липсата на основание да овъзмезди претърпените от ищцата имуществени вреди. Оспорва твърдението на ищеца, че обектът е следвало да се захрани от съществуващата РК кутия, намираща се на улицата и която кутия е свързана към ТП № ••. В случай, че съдът не приеме твърденията на ответника, че дружеството не е собственик на мрежа ниско напрежение, от която е присъединен обектът на ищцата, то в условията на евентуалност ответната страна твърди, че в случаите на възникнала авария ответното дружество не дължи обезщетение за вреди, тъй като съгласно чл.73, ал.1, т.1 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа може да разпореди временно прекъсване снабдяването с ел.енергия, при което операторите не са длъжни да уведомяват предварително клиентите за времето и продължителността на прекъсването при извършването на ремонт. Ответното дружество оспорва също така да са налице данни по делото, от които може да се направи извод, че повредените уреди са били изправни към момента на настъпване на аварията.

Конституираното в качеството си на трето лице помагач на ответника дружество „З.К.У.” АД, не изразява становище по предявения иск.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото в заверено копие нотариален акт №••• г. на нотариус М. Д., с район на действие РС – В., се установява, че на 25.03.2019 г. ищцата Д. В. К. и съпругът й са придобили в собственост, чрез договор за покупко-продажба, недвижим имот, с адрес в гр. •••, с идентификатор •••, съгласно одобрената кадастрална карта за населеното място, представляващ дворно място с построена в него вилна сграда с идентификатор •••.1. Праводатели на ищцата и съпруга й са били М.П.М. и М.Г.М.. От представения в заверено копие предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа №В07-3255 от 20.08.2007 г. е видно, че този договор е бил сключен между праводателя на ищцата М.Г.М. и „•••“ АД (предишното наименование на ответното дружество), като с него са договорени необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответната страна на жилищния имот, закупен впоследствие от ищцата. Вписани са в договора техническите изисквания за присъединяването, като в чл. 3 е договорено, че присъединяването може да се осъществи чрез кабелна касета: съществуваща кабелна кутия близо до обекта, за което има оформена декларация, като ще бъде извършен монтаж на табло ТЕМО на границата на собствеността от външната страна на оградата и на таблото ще бъде монтиран 1 бр. електромер. Вписано е също в предварителния договор, че захранването на ел.съоръженията ще се осъществи чрез: монтаж на талбо ТЕМО, изтегляне на кабелна линия НН до табло ТЕМО и от него до табло на жилищната сграда. В чл.5 от предварителния договор е вписано, че за граница на собственост на ел.съоръженията се счита клемите на електромерите. На 23.01.2008 г. е сключен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа №В07-3255-ВН08-0100/17.01.2008 г. между праводателя на ищцата и ответната страна, като там е посочен същият начин на присъединяване на обекта към ел.мрежата.

Установява се по делото, че във връзка с присъединяването на обекта към ел.захранващата мрежа е била съставена декларация от лицето С.Н.Н. с нотариална заверка на подписа рег. №••• г. на нотариус Т. М., с която декларация Недев, като собственик на кабелна линия ниско напрежение от трафопост №•• до поземлен имот №•••, находящ се в ••• общ. В., е дал съгласието си към него да се присъедини праводателя на ищцата М.Г.М. (тогава собственик на имота) за обекта, който впоследствие е прехвърлен на ищцата и съпруга й. През 2011 г. е издадено становище от ответната страна за въвеждане в експлоатация на обект изх. №ВН11-Ст.0377/22.03.2011 г., в което е отбелязано, че електрозахранването на обекта на ищцата е изпълнено съгласно договор за присъединяване №В07-0100/17.01.2008 г., съгласно съгласуван проект, като са спазени техническите изисквания на действащите към момента правилници и нормативни документи и обектът може да бъде въведен в експлоатация. Реално захранването на имота се осъществило от ТП №767 (собственост на ответната страна) чрез въздушна електропроводна линия, която е частна собственост. На адреса на ищцата имало изградена подземна кабелна линия от таблото пред имота до разклонителна кутия РКЗ, която се намирала на около 50 м. от имота. Тази линия била присъединена към трафопост №588. Тя била собственост на ответната страна от ТП №•• до имота на ищцата, но захранването на имота не било осъществено чрез тази линия. Изложените обстоятелства се доказват с категоричност от заключението на назначената по гр.д. ••• г. на ВРС съдебно-техническа експертиза, което производство е образувано по повод подадена от ищцата молба на основания чл.207 от ГПК.

След закупуването на имота от страна на ищцата и съпруга й в имота е била извършена проверка от страна на ответното дружество на средство за търговско измерване, за която е съставен констативен протокол от 29.03.2019 г., при която е присъствала ищцата и при която проверка е установена изрядност на средството, при правилна схема на свързване.

На 10.08.2022 г. настъпила повреда в електропреносната мрежа. Било прекъснато електрозахранването вследствие авария по кабелна линия ниско напрежение от главно разпределително табло на трафопост №767 към въздушна линия ниско напрежение, захранваща и имота на ищцата. Причината за настъпилата авария била нарушена изолация по захранващата кабелна линия – ниско напрежение, непочистена сервитутна зона на въздушна линия напрежение и лошо техническо състояние на съоръженията, присъединени към трафопоста. Тези факти съдът също счита за установени с категоричност от заключението на съдебно-техническата експертиза В резултат на повредата в ел.мрежата били увредени намиращите се в имота на ищцата движими вещи, нейна собственост, както следва: 4 бр. климатици „Мицубиши електрик” (от които 2 бр. MSZ-FD 35 VA и 2бр. MSZ- HR 35VF), душ кабина CRW, система за пречистване BIOTAL и алармена система PC 1864.

След аварията, на 11.08.2022 г. от ответната страна били съставени 2 бр. констативни протоколи, след извършен оглед в имота на ищцата, в които е посочено, че при огледа се констатирали повредени ел.уреди и са отбелязани горепосочените вещи –климатици душ кабина, система за пречистване и алармена система.

От представените по делото в заверени копия 3 бр. протоколи за сервиз на климатична техника от 12.08.2022 г.; фактура №1000002093/15.08.2022 г.; фискален бон за стойност 360 лв. от 1508.2022 г.; констативен протокол изх. №615/12.08.2022 г. от „••“ ООД; оферта № 615-1/12.08.2022 г. от „••“ ООД за ремонт на дефектирала пречиствателна система; протокол изх. №03/08.09.2022 г., изд. от „И.Д.“ ООД; констативен протокол №057/12.08.2022 г. от ЕТ „С. – Д. К. и фактура №0000029892/17.08.2022 г. е видно, че всички горепосочени вещи са били ремонтирани, като са били заменени компонентите им, които не са подлежали на ремонт. Съгласно заключението на експертизата по делото общата стойност за ремонта и подмяната на изгорелите компоненти на вещите възлиза на сумата от 5 181 лв.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички събрани по делото доказателства – всички горепосочени писмени доказателства, както и от приложеното по ч.гр.д. №••• г. по описа на РС – В., по което е назначена и приета съдебно- техническата експертиза.

Предвид установените по делото факти съдът счита, че исковата молба е основателна и доказана. Съдът приема за доказано с категоричност по делото, че захранването на обекта на ищцата не е извършено съобразно сключения договор за присъединяване. Съгласно договора мястото на присъединяване е следвало да бъде съществуваща РК кутия близо до обекта, за което е било дадено правно оформено съгласие, до която е имало изградена подземна кабелна връзка, която кабелна линия е била присъединена към ТП №••. Но обектът не е бил присъединен по този начин, а чрез въздушна електропроводна линия – частна собственост, каквато уговорка липсва в договора. Съгласно договора за присъединяване задължение на ответното дружество е да изгради съоръженията за присъединяване на обекта и тяхното въвеждане в експлоатация. В случая без съмнение е установено, че настъпилата авария е по захранващата кабелна линия ниско напрежение, непочистена сервитутна зона на въздушна линия ниско напрежение и лошо техническо състояние на съоръженията, присъединени към трафопоста. Също така е безспорно, че тази въздушна електропроводна линия не е собственост на ответника, а частна собственост, но категорично е и заключението, дадено в експертизата от вещото лице, че в случай на присъединяване на обекта от ТП •• и подземна кабелна линя, така, както е уговорено съгласно сключения договор и одобрен проект, то възникналата авария не би повлияла на уредите в дома на ищцата. Предвид това без съмнение е налице причинна връзка между неизпълнение на договорните задължения на ответната страна и настъпилия вредоносен резултат за ищцата. Отношенията между ищцата, като потребител на ел.услуги, и ответното дружество са регламентирани от Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през ел.разпределителните мрежи на ответното дружество. Съгласно общите условия ответното дружество има задължение да осигурява на ползвателите ел.енергия в съответствие с изискванията за безопасност (чл.14, т.2 от ОУ). Договорната регламентация на начина на присъединяване на обекта към ел.мрежата и осъществяването на това присъединяване именно по предвидения регламент гарантират безопасно доставяне на ел.услуга. Извършеното присъединяване по начин извън регламентирания не гарантира изпълнение на задължението за безопасност, поради което следва да се счете, че в случая ответната страна следва да носи отговарност за настъпилите щети.

Ответната страна е оспорила собствеността на ищцата над увредените вещи, като по делото действително не са представени документи (фактури или др.), доказващи покупката на вещите. В случая собствеността върху горепосочените вещи би могла да се доказва със всякакви доказателства, не само с документи, установяващи закупуването им. Безспорно е по делото, че горепосочените вещи са се намирали в дома на ищцата към момента на аварията, тъй като вещото лице, както и служители на дружествата извършвали ремонта им, са посещавали имота на ищцата и са ги видели там. Вещите са били поставени и монтирани в имота, собственост на ищцата, за да обслужват експлоатацията му, поради което следва да се считат собствени на собственика на имота. В документите, установяващи ремонта на вещите, като клиент е записано името на ищцата, а във фактурите, издадени за стойността на ремонта, като задължено за плащане лице е посочена ищцата. Предвид тези доказателства съдът приема, че именно ищцата е собственик на увредените вещи, която е и заплатила за ремонта им. Предвид това възраженията на ответната страна за липса на доказателства относно собствеността на ищцата върху вещите, е неоснователно. За неоснователно съдът приема също и възражението, че липсват доказателства за изправността на вещите и за това, че са били включени в електрическата мрежа. Във всеки от документите относно ремонта на вещите е отбелязано, че повредата се дължи на токов удар; че се дължи на прекъсване на ел. захранването; че има изгоряли части. Предвид това за безспорно следва да се приеме, че вещите са били включени в ел. мрежата, като по този начин се установява и че увреждането на вещите е именно вследствие настъпилата авария на 10.08.2022 г. Стойността на причинената на ищцата щета също е доказана от представените фактури, оферта и фискален бон, както и от заключението по назначената експертиза, в което на нарочно поставен въпрос за стойността на ремонта на увредените вещи и подмяната на изгорелите компоненти, вещото лице е отбелязал, че стойността е от 5 181 лв.

В условията на евентуалност ответната страна е заявила възражение, че не следва да носи отговорност, позовавайки се на разпоредбата на чл.73, ал.1, т.1 от ЗЕ и по аргумент на противното от чл.73, ал.2 от ЗЕ и съответстващите им разпоредба в Наредба №10/09.06.2004 г. и в Общите условия. Възражението е неоснователно, тъй като в случая не се касае до претенция на ищцата за щети от липса на доставена ел.енергия /временно прекъсната/, а до претенция за щети от авария вследствие неизпълнение на договорно Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова претенция е основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 1 000 лв. – частичен иск от 5181 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени, вреди вследствие виновно неизпълнение на договорни задължения, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 04.09.2023 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса, както и 1170 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. №••• г., т.е. общо разноски от 1220 лева.

Водим от горното съдът

Цитирани разпоредби

11