Решение № 1267 от 22.7.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4367/2021 г.

Предявен е иск по член 87 КТ. Образувано е по искова молба, подадена от Л.Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••, с адрес за призоваване ••••••••••••, чрез адвокат М. П., срещу ответниците „МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ“ ПЛОВДИВ, представлявано от ректора проф. д-р М. М., със седалище и адрес на управление гр. •••••••••••••••••, ректорат и Р. С. А., ЕГН •••••••••• с адрес за призоваване ••••••••••••••••, с която се оспорва законосъобразността на избора на доц. Р.А. за ръководител на катедра „•••••••••••••••••, иска се отмяната му и провеждане на нов избор. Ищецът твърди, че през месец февруари 2020 г. в Медицински университет Пловдив била обявена процедура по избор за заемане на длъжността ръководител катедра „•••••••••••“, за която ищцата се кандидатирала като единствено хабилитирано лице в МУ •••••• и в катедрата по направленията, за които е създадена и по-точно в направление „Обща медицина“. Изборът за ръководител бил проведен в условията на пандемия и без да бъде спазен реда за провеждане на катедрен съвет /КС/, предвиден в Правилника на МУ ••••••. Заседанието за избор на КС не било оповестено, съгласно изискванията на чл. 45 ал. 3, т. 2 от Правилника, като вкл. и дневен ред не бил оповестен. От момента на обявяването на процедурата по избора и до предявяване на исковата молба ищцата не била запозната по установения ред от МУ ••••, че изборът е проведен успешно, че има спечелил кандидат и че ищцата не е била избрана за ръководител. Ищцата сочи, че присъствала единствено на обявяването на резултата от избора в момента на катедрения съвет. Според чл. 45, ал. 2, т. 3 от Правилника на МУ, изборът на ръководител катедра следвало да се утвърди от факултетния съвет /ФС/, а впоследствие и от Академичния съвет, като едва след това следвало да се пристъпи към сключване на допълнително споразумение към трудов договор. След гласуването на ФС ищцата не била получила от работодателя си - МУ официално уведомление, че изборът е легитимен и че не била избрана. След проведения избор ищцата не била уведомена за резултатите, като впоследствие в неофициален разговор разбрала, че за ръководител катедра след избора е утвърдена доцент Р.А.. Ищцата твърди, че проведеният избор за ръководител катедра е бил извършен в нарушение на императивните норми на чл. 26 д, ал. 4 от ЗВО и чл. 45 ал. 2 т. 1, 2, 3, ал. 3 т. 2 и 3 от Правилника на МУ •••••• и чл. 85 от КТ, доколкото ръководството на университета знаело, че доцент А. не отговаря на изискванията на закона и правилника да участва в избора и да бъде избирана за ръководител катедра. Ищцата излага, че в края на есента на 2020 г. в случаен разговор с колеги разбрала, че има запитване от ректора на МУ по повод изискванията за ръководител катедра и получен отговор от МОН. След като изискала по официален път този отговор и получила достъп до нето установила, че доцент А. не отговаря на изискванията на закона да бъде ръководител катедра, а факът, че тя наистина е такава разбрала едва когато започнали промените в Програмата по Обща медицина, научна специалност, в която тя не е хабилитирана. Тогава поискала от ръководството на МУ да я уведоми официално, че изборът е приключил и че тя не е избрана, но и до момента ректорът отказал да я уведоми, така както повелява чл. 87 ал. 1 от КТ, за да оспори избора. В срока по член 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ •••• Счита предявеният иск за недопустим, тъй като срокът за неговото предявяване е преклудиран. Ищцата присъствала на заседание на Катедрен съвет, проведено на 19.02.2020г., когато било взето решение за провеждане н а Катедрен съвет за избор на Ръководител Катедра „•••••••, и били определени датата, часа и мястото на провеждането му. Ищцата присъствала на самия Катедрен съвет, проведен на 1б.03.2020г., когато бил избран Ръководител Катедра „•••••••••“; запозната била с резултатите и кой от кандидатите колко гласа е получил. Ищцата била запозната, че в условията на пандемия дистанционно е проведен Факултетен съвет на 08.04.2020г., като всички работещи в съответната катедра се уведомявали устно или по телефон за взетите решения на всеки факултетен съвет. Твърдението на ищцата, че една година след провеждането на Факултетен съвет, тя не била запозната с решенията, било нелогично, житейски необосновано и единствено целяло възползването й от срока, който бил пропуснат. Искът бил неоснователен, понеже избраната за ръководител катедра доц. д-р Р.А., дм, отговаряла на изискванията на ЗВО и ПУДМУ и правилно била допусната до участие в конкурса, а решението о т 16.03.2020 г., също било законосъобразно, в съответствие със законовите и подзаконовите нормативни актове и било в сферата на оперативната самостоятелност на КС. Катедреният съвет бил проведен при спазване на всички процедурни правила и според изискванията на ПУД МУ и при наличие на кворум. Иска се присъждане на разноски. В срок е постъпил писмен отговор от ответника Р. С. А., чрез проц. й представител адв. А. Ч. Счита искът за недопустим, поради което моли съдът да го остави без разглеждане и да прекрати производството, алтернативно го счита за неоснователен. Сочи, че ищцата узнала за резултата от избора на 16.03.2020г., когато бил произведен избора на КС, като предвиденият в чл. 87, ал.1 от КТ двуседмичен срок бил изтекъл, което обуславяло недопустимостта на иска. Като доводи за законосъобразност на избора се посочват наличието на кворум, което било видно от представения Протокол от КС № •••••••• г. и присъствения списък към него от същата дата. Твърди се, че противно на твърденията на ищцата, ответницата притежавала специалността „Обща медицина“, за което се представя Свидетелство серия БС №••••••••, изд. от МУ ••••• на 22.01.2004 г. на основата на Диплом за завършена ОКС 2 магистър по „Медицина“, за призната специалност „Обща медицина", като се допълва, че ответницата е работила в катедрата по „Обща медицина“ от нейното създаване през 1999 г. до настоящия момент, като била преминала последователно през всички нива на длъжностното и научно-академично кариерно израстване, от редовен докторант по Обща медицина; асистент; старши асистент; главен асистент и се стигне до научна степен „доцент“. Счита, че искът е адресиран към неправилни пасивно легитимирани страни, като надлежно легитимиран да отговаря по заявения иск бил КС, който според чл. 26д, ал. 2 от ЗВО и чл. 45, ал. 2 от ПУД на МУ ••••, във вр. с чл.85, ал.1 от КТ е легитимното колективно избирателно тяло, осъществяващо избора на едноличния орган на управление „ръководител катедра“. Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: По допустимостта на иска. При разпределяне на доказателствената тежест съдът изрично е указал на ответниците, че следва да установят изпращането и получаването на съобщение за резултата от избора до ищеца, така както повелява нормата на член 87, ал. 1 КТ, а не както се твърди от ответниците, че началният срок от който тече срока, е от момента на узнаването от ищцата, че кандидатът за изборната длъжност доц. А. е избраното лице. Тази разпоредба не е самоцелна, тъй като предвидения в КТ срок е преклузивен и с пропускането му се преклудира правото на оспорване, респ. обжалване на подлежащия на оспорване акт, а охраняването на това процесуално право предпоставя сигурно обективиране на началния момент – получаването на съобщение за резултата от избора. Доколкото по делото не се установява такова изпращане на съобщение, то няма как да е получено, ето защо предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. По основателността на иска. Съгласно член 83 от КТ избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отстъствие на лицето, което я заема, като доколкото страните не спорят, че длъжността е била свободна, е налице първата от предпоставките за произвеждането му. Между страните няма спор, че и двете кандидатки за длъжността са поставили сами кандидатурата си, съобразно разпоредбите на член 84, пр. последно КТ. Твърдението на ищцата, че провеждането на избора се инициира от работодателя й МУ ••••••, който следва да обяви длъжността, която е предвидено да бъде заета с избор за свободна или предстои да бъде освободена, е неоснователно и не почива на Закона за висшето образование, защото в този закон няма такова изискване. В правомощията на катедрения съвет е да обявява процедурата по избор, доколкото се избира ръководител на катедра, а катедреният съвет е орган на управление на катедрата, съгласно член 26д, ал. 2 от ЗВО. Съгласно чл. 84 ал. 3 от КТ, изборът се провежда след като кандидатът даде писмено съгласие за участие, но доколкото не са представени доказателства за дадено предварително писмено съгласие от двете кандидатки за длъжността, налице е нарушение в част от процедурата по избора, касаеща поставянето на кандидатури за изборната длъжност. На следващо място следва да се посочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 26 д, ал. 4 изр. 1 от Закона за висшето образование изискванията, които следва да покрива ръководителя на катедра са лицето да бъде хабилитирано в съответното научно направление на катедрата. В случая избира се ръководител на „•••••••“. Под хабилитирано в съответно научно направление следва да се разбира научната специалност на кандидата, която следва да отговаря на научното направление на катедрата, в противен случай всяко едно хабилитирано лице без съответната за това научна специалност би могло да участва и да заема длъжността ръководител на катедра „Обща медицина и урология“, а не това е смисълът на закона. Спечелилата избора доц. А. е с научна специалност 03.01.53 Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията, която научна специалност не се покрива с научното направление на катедрата. Представеното по делото от ответницата доцент Р.А. Свидетелство за клинична специалност „Обща медицина“ установява призната клинична специалност „Обща медицина“, но не и признато качество на хабилитирано лице по научна специалност „Обща медицина“. Отделно от това изготвеното от МУ ••••• удостоверение № •••••••••. на доц. А. не може да удостовери призната научна специалност по Обща медицина и урология. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в нарушение на член 85, ал. 4 от КТ, който предвижда, че кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се вземат предвид при изчисляване броя на присъстващите по ал. 2 от същия текст и не гласуват, съгласно представения Протокол от 16.03.2020 г. за провеждане на избора на катедрения съвет е видно, че при провеждане на избора са присъствали 15 човека, сред които и двете кандидатки. Последните също така са били включени и броя присъствали, формирали кворума на избора и са гласували, като гласовете им са преброени и отчетени, което е още едно нарушение на избора.. По изложените по-горе съображения съдът намира избора на доц. А. за незаконосъобразен, ето защо и съобразно текста на член 87, ал. 2 КТ, когато съдът установи, че изборът е незаконосъобразен – го отменя. С оглед изхода от спора и на осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищцата ще се присъдят разноските за адвокат, в размер на платена сума от 650 лева, която следва да се заплати от двамата ответници разделно. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът МУ •••••• следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск - дължимата ДТ от 80 лева по иска по член 87 от КТ. Мотивиран от изложеното, Пловдивски районен съд,