Решение № 26 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3690/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С протоколно определение от 08.03.2024 г., по НОХД № 11971/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 133-ти състав е определил на осъдения И. Б. Ш. едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС и по НОХД № 10061/2023 г. по описа на СРС, а именно наказание „лишаване от свобода“, в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, което наказание е постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 25, ал. 4 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Увеличил е, на основание чл. 24 от НК, така определеното общо, най- тежко наказание „лишаване от свобода“, в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, с една втора, а именно с 8 (осем) месеца, като е постановил осъденият да търпи едно общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 (две) години, при първоначален „строг“ режим, като от него е приспаднал, на основание чл. 59 от НК, времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата, включени в съвкупността, както и, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, времето, през което осъденият е търпял наказание по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС. Недоволен от така постановената определение, в частта му за приложението на чл. 24 от НК, е останал упълномощеният защитник на осъденото лице – адв. М. К., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба. В нея се твърди, че определението на първия съд, в частта му, с която определеното общо най-тежко наказание на осъдения Ш. е увеличено, по реда на чл. 24 от НК, до размер от 2 (две) години, е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че СРС е мотивирал приложението на института по чл. 24 от НК в максимален размер с това, че първото деяние е извършено в условията на рецидив, без да вземе предвид отдалечеността му във времето, това, че второто от деянията, включени в съвкупността, е останало на фазата на опита и това, че към момента спрямо осъдения Ш. няма други неприключили наказателни производства. Сочи се, че осъденият е изтърпял в цялост наложеното му по двете присъди общо най-тежко наказание и всяко увеличение на общото наказание и връщането му в затвора би се явило неоправдано тежка репресия спрямо него, надхвърляща целите на наказанието. Аргументира се, че целите на наказанието спрямо осъдения са постигнати и последващото му изолиране от обществото, вследствие прилагането на института по чл. 24 от НК, би подействало регресиращо върху личността му и би затруднило последващата му интеграция. Желае се и изменение на обжалваното определение, като се отмени приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК към определеното общо, най-тежко наказание. С подадената въззивна частна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд. В разпоредително заседание на 19.08.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения И. Б. Ш., нито е необходимо допускането и разпитването на свидетели и/или назначаването и извършването на експертизи. Необходимо е обаче, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, изискването на справки от компетентните държавни институции, относно времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и/или „домашен арест”, по различни наказателни производства, както и относно изтърпените до момента наказания. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и обстоятелството, че определения от първоинстанционния съд размер на общото, най-тежко наказание на осъденото лице не е над размера, посочен в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК, а именно не е над пет години „лишаване от свобода”, от една страна, а от друга, че настоящото въззивно производство е инициирано по частна жалба на защитата на осъдения, поради което липсва процесуална възможност за влошаване на положението му в размери, надвишаващи визираните в дефинитивната норма на чл. 93, т. 7 от НК, както и съобразявайки логиката на закона, изводима и от разпоредбата на чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, чието продължение се явява настоящата второинстанционна процедура, въззивният съд прецени, че присъствието на осъденото лице в съдебното заседание не е задължително. В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани и приобщени към доказателствената съвкупност справка от Министерство на правосъдието (МП) – Главна дирекция (ГД) „Изпълнение на наказанията“ („ИН“), рег. № И-11321/26.08.2024 г., справка от МП – ГД „ИН“ – затвора в гр. София, рег. № 160/20.08.2024 г., и справка от Национална следствена служба, рег. № PRB 2024254019870/23.08.2024 г. В съдебното заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на осъденото лице – адв. М. К., САК, поддържа въззивната жалба, по наведените в нея съображения. Счита, че изтърпяното до момента наказание е изпълнило целите си, визирани в чл. 36 от НК и евентуалното връщане на подзащитния в затвора не би способствало за поправянето му. Изтъква, че осъденият работи, макар и без трудов договор, като общ работник. Застъпва, че същият полага усилие да се вгради в обществото и евентуално негово последващо връщане за осем месеца в затвора би подействало регресиращо върху личността му и би затруднило последващата му интеграция в обществото. Желае изменение на определението в частта му, с която е увеличено неговото наказание, алтернативно - намаляване размера на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание. Прокурорът при СРП предлага въззивната жалба на защитата на осъдения да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Осъденият И. Б. Ш., редовно призован, не се явява, респективно не се възползва от правото си на лична защита и на последна дума. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба на упълномощения защитник на осъдения И. Б. Ш. е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. За да постанови протестираното определение, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Приобщил е, по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства – справка за съдимост, бюлетини за съдимост на осъдения Ш. и протоколно определение на СРС – НО, 10-ти състав от 11.03.2015 г., постановено по НЧД № 494/2015 г. по описа на същия съд (л. 5 – л. 7 и л. 27 – л. 42 от съдебното производство), справки от ГД „ИН“, затвора в гр. София до СРС, бюро „Съдимост“ относно изтърпени от осъдения Ш. наказания (л. 43 – л. 46 от съдебното производство) и справка от ГД „ИН“ до СРС, рег. № И – 11497/26.09.2023 г., относно търпени от осъдения Ш. наказания (л. 47 от съдебното производство). При постановяване на определението, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него относими писмени доказателства и доказателствени средства. Пред настоящата съдебна инстанция, в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, съдът приобщи към доказателствената съвкупност справка от Министерство на правосъдието (МП) – Главна дирекция (ГД) „Изпълнение на наказанията“ („ИН“), рег. № И- 11321/26.08.2024 г., справка от МП – ГД „ИН“ – затвора в гр. София, рег. № 160/20.08.2024 г., и справка от Национална следствена служба, рег. № PRB 2024254019870/23.08.2024 г. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и тези, приобщени в хода на въззивното съдебно следствие. Софийски градски съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по значимите за целите на съдебното производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно приложените писмени доказателствени средства. Първостепенният съд ги е кредитирал, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното: Спрямо осъдения И. Б. Ш. има постановени общо седем влезли в сила, към датата на постановяване на определението на СРС, съдебни акта. Същите са както следва: 1. определение по НОХД № 15898/2013 г. по описа на СРС, влязло в сила на 19.09.2013 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Ш. е признат за виновен в извършено на 03.09.2013 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години; 2. присъда № 109/24.04.2014 г. по НОХД № 1314/2014 г. по описа на СГС, влязла в сила на 10.05.2014 г., с която Ш. е признат за виновен в извършено на 03.09.2013 г. престъпление по чл. 304а, пр. 1 и пр. 2, алт. 5, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304а, пр. 1 и пр. 2, алт. 5, вр. чл. 304, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, редуцирано по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК до размер от една година „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и „глоба“ в размер на 400 лева; 3. определение по НОХД № 11445/2014 г. по описа на СРС, влязло в сила на 22.07.2014 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Ш. е признат за виновен в извършено на 16.05.2014 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; със същото определение съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното наказание на осъдения Ш. по НОХД № 1314/2013 г. по описа на СГС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, като е постановил същото да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; 4. присъда от 20.11.2014 г. по НОХД № 15075/2014 г. по описа на СРС, влязла в сила на 06.12.2014 г., с която Ш. е признат за виновен в извършено на 15.05.2014 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл. 61, т. 2, алт. 1, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС му е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така определеното му наказание, в затвор; с присъдата съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното наказание на осъдения Ш. по НОХД № 15898/2013 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, като е постановил същото да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор; 5. определение по НОХД № 17823/2017 г. по описа на СРС, влязло в сила на 15.01.2018 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Ш. е признат за виновен в извършено на 08.08.2017 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, при първоначален „строг“ режим; 6. определение по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС, влязло в сила на 17.05.2023 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Ш. е признат за виновен в извършено на 08.09.2018 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, при първоначален „строг“ режим; 7. определение по НОХД № 10061/2023 г. по описа на СРС, влязло в сила на 24.08.2023 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Ш. е признат за виновен в извършено на 15.02.2023 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, при първоначален „общ“ режим. С определение, постановено по НЧД № 494/2015 г. по описа на СРС – НО, 10-ти състав, влязло в сила на 27.03.2015 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Ш. е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените му по НОХД № 15898/2013 г. по описа на СРС и по НОХД № 1314/2013 г. по описа на СГС, в размер на една година „лишаване от свобода“, което, на основание чл. 61, т. 2, алт. 1, вр. чл. 60, ал. 1 от НК е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така наложеното на осъдения едно общо, най-тежко наказание изтърпяната част от наказанията, наложени по кумулираните съдебни актове, както и зачетеното време на предварителното задържане по тях. Така наложеното едно общо, най-тежко наказание е изтърпяно от осъдения за времето от 16.05.2014 г. до 16.05.2015 г. Със същото определение съдът, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Ш. е наложил едно общо, най-тежко наказание измежду определените му по НОХД № 11445/2014 г. и по НОХД № 15074/2014 г. – и двете по описа на СРС, в размер на две години „лишаване от свобода“, което, на основание чл. 61, т. 2, алт. 1, вр. чл. 60, ал. 1 от НК е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така наложеното на осъдения едно общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанията, наложени по кумулираните съдебни актове, както и зачетеното време на предварителното задържане по тях. Така наложеното едно общо, най-тежко наказание е изтърпяно от осъдения за времето от 16.05.2015 г. до 23.02.2017 г. Наложеното на осъдения Ш. наказание по НОХД № 17823/2017 г. в размер на десет месеца „лишаване от свобода“ е изтърпяно от същия за времето от 17.08.2017 г. до 14.06.2018 г. С атакуваното пред настоящия съдебен състав определение, СРС - НО, 133-ти състав, е приел наличието на предпоставките за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като е сформирал една кумулативна съвкупност, състояща се от определените наказания по НОХД № 1104/2021 г., по описа на СГС, и по НОХД № 10061/2023 г., по описа на СРС – НО, 133-ти състав, като е определил на осъдения Ш. едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от 1 (една) година и 4 (четири) месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното на осъдения едно общо, най-тежко и увеличено наказание в размер на две години „лишаване от свобода“. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така наложеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, в размер 1 (една) година и 4 (четири) месеца с една втора, а именно с 8 (осем) месеца, като е постановил осъденият да търпи едно общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 (две) години. Съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното на осъдения едно общо, най-тежко и увеличено наказание в размер на две години „лишаване от свобода“. На основание чл. 59 от НК, съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата, включени в съвкупността, както и, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, времето, през което осъденият е търпял наказание по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС. Осъденият Ш. е изтърпял наказанието, наложено по НОХД № 1104/2021 г., по описа на СГС, в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, със зачетен предварителен арест за времето от 20.09.2018 г. до 20.05.2019 г. Същият е изтърпял наказанието, наложено му по НОХД № 10061/2023 г., по описа на СРС – НО, 133-ти състав, в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, със зачетен предварителен арест за времето от 16.02.2023 г. до 27.05.2023 г. Осъденият И. Б. Ш. е роден на •••• г., в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, с постоянен адрес в гр. София, кв. „Христо Ботев“, ул. ••••, ЕГН ••••••••••. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на определението в цялост, да посочи следното: При описаните факти, въззивният съд констатира, че не са налице основания за отмяна или ревизиране на определението на първия съд, тъй като са съблюдавани принципите на материалното право, заложени в чл. 23 – чл. 25 от НК, а също и тези в чл. 36 от НК. От правна страна, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно първият съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, са налични предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за групираните на наложените на осъдения наказания по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС и по НОХД № 10061/2023 г. по описа на СРС. Адекватно районният съд е приел кое е най-тежкото наказание, наложено на осъдения Ш., като е наложил именно него, а именно „лишаване от свобода“, за срок от една година и четири месеца. Извършеното групиране и налагането на едно общо, най-тежко наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода“, от страна на контролирания съд не се оспорва и от осъдения и неговата защита в депозираната въззивна жалба. Правилно СРС е приел, че не са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени на осъдения с останалите съдебни актове, доколкото деянията, за които осъденият е санкциониран, не се явяват в съвкупност с тези – предмет на извършеното групиране. Правилно и законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на наложеното общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода“. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, съдът определя първоначален „строг“ режим на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; в) за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В конкретния случай, наложеното с влязлото в сила на 27.03.2015 г. определение, постановено по НЧД № 494/2015 г. по описа на СРС – НО, 10-ти състав, едно общо най- тежко наказание измежду определените му по НОХД № 11445/2014 г. и по НОХД № 15074/2014 г. – и двете по описа на СРС, в размер на две години „лишаване от свобода“, е изтърпяно от осъдения за времето от 16.05.2015 г. до 23.02.2017 г. Същевременно, деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, е извършено от Ш. на 08.09.2018 г. Иначе казано, преди изтичането на 5-годишния от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, осъденият Ш. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което е умишлено престъпление от общ характер. Ето защо правилно и законосъобразно първият съд е приел, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за определяне на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения едно общо, най- тежко наказание за съвкупността от престъпления. Осъденият и неговата защита възразяват срещу приложението на института по чл. 24 от НК от съда. В тази насока настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които наложените на осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, са от еднакъв вид, да увеличи така определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора. Така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Приложението на този институт е бил предмет на задължително за съдилищата тълкуване, дадено с постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВС и с тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС. В тях е посочено, че когато се формира съвкупност от наказания, следва да се прецени дали тя следва да се увеличи, с оглед разпоредбите на чл. 24 от НК. Това увеличение винаги трябва да бъде подчинено на принципите, необходими за постигане на целите на чл. 36 от НК, а именно с оглед превъзпитателно и превантивно действие върху осъденото лице и върху останалите членове на обществото. При преценката за приложение на тази материалноправна норма – на чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от законодателя цели на чл. 36 от НК. В конкретния по делото случай, видно от мотивната част на атакувания съдебен акт, такова убеждение е било формирано у решаващия първоинстанционен съдебен състав. Съдът е преценил, че приложението на този институт се налага, тъй като наказанията и за двете деяния, които са групирани, са наложени за тежки умишлени престъпления против собствеността – грабежи, като първото от тях е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, което, според първия съд, обуславя приложението на закон с цялата му строгост. Отчел е и обстоятелството, че осъденото лице е осъждано и за други престъпления. По тези съображения е приел, че определеното на осъдения Ш. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, следва да бъде увеличено с ½ до размер от две години „лишаване от свобода“. Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Намира, че правилно СРС е приложил института по чл. 24 от НК. Жалбата на защитата на осъдения в противния смисъл се явява неоснователна. Видно от приложената и приета като доказателствено средство по делото справка за съдимост на осъденото лице, за престъпленията, включени в съвкупността, за които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко наказание, по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Ш. са наложени наказания от един и същи вид – „лишаване от свобода“, и в двата случая – за срок от една година и четири месеца. Налице е, следователно, формалноправната предпоставка за приложение на института по чл. 24 от НК. Според въззивния съдебен състав, приложението на института е необходимо и с оглед постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл. 36 от НК. Осъденият Ш. е с обременено съдебно минало – осъждан е общо седем пъти, все за престъпления от общ характер, разнородни по вид, като в шест от случаите е осъждан за престъпления против собствеността, което го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност, с трайно изградени престъпни наклонности и ценностна система, която не съответства на изискванията на закона и добрите нрави. Пет от производствата, в хода на които е реализирана наказателната отговорност на Ш. за престъпления – по НОХД № 15898/2013 г. на СРС, по НОХД № 11445/2014 г. на СРС, по НОХД № 17823/2017 г. на СРС, по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС и по НОХД № 10061/2023 г. на СРС, са приключвали по реда на чл. 384, ал. 1, вр. с чл. 38, ал. 7 от НПК – с одобряване на споразумение, като на осъдения е било определено наказание по реда на чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. с чл. 55, ал. 1 от НК. В този смисъл, определеното на осъдения наказание е било занижено в сравнение с това, което според съдилищата е съответствало на степента на обществена опасност на деянията и техния извършител и би се явило съответно на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Осъденият е започнал престъпното си поведение още на млада възраст – през 2013 г., когато е бил едва 19-годишен. Оттогава очертава траен, устойчив модел на престъпно поведение, като демонстрира трайно незачитане на установения правов ред, и в частност – правото на гражданите на собственост и владение върху движими вещи. За периода от 03.09.2013 г. до 08.09.2018 г. е извършил общо шест тежки умишлени престъпления от общ характер, за които му е наложено наказание „лишаване от свобода“, две от които – предмет на разглеждане по НОХД № 17823/2017 г. и по НОХД № 1104/2021 г., са извършени при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Действително, защитата вярно сочи, че деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС, е значително темпорално отдалечено от това по НОХД № 10061/2023 г. по описа на СРС. Първото от двете деяния е извършено на 08.09.2018 г., а второто – на 15.02.2023 г. Следва да се има предвид обаче, че в периода от време от 20.09.2018 г. до 20.05.2019 г. осъденият е бил в място за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което е препятствало възможността му за свободно придвижване в пространството, респективно – ограничило е възможността да извърши ново престъпление. Обстоятелството, че осъденият Ш. е търпял наложените му наказания по шест от постановените и влезли в сила присъди и въпреки това на 15.02.2023 г. отново е извършил престъпление – опит за грабеж, сочи, че упражнената спрямо осъдения наказателна репресия не се е явила достатъчна за поправянето и превъзпитанието му или поне – за въздържането му от извършване на последващи престъпления. Целите на наказанието, следователно, не са били постигнати, което налага по-продължителен престой в пенитенциарно заведение със съпътстващото корекционно въздействие спрямо осъдения. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че последното по време извършено от Ш. престъпление – предмет на разглеждане по НОХД № 10061/2023 г. по описа на СРС – НО, 133-ти състав, е останало на фазата на опита. Макар като такова деянието да разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност, обстоятелството, че е извършено след като деецът е осъждан шесткратно за тежки умишлени престъпления от общ характер, включително извършени при условията на опасен рецидив, сочи на много висока степен на обществена опасност на дееца. Всичко изложено по-горе мотивира настоящата инстанция да приеме, че определеното на осъдения Ш. едно общо и най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, а именно една година и четири месеца „лишаване от свобода“, не би било достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Необходимо е това наказание действително да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, с оглед да се даде възможност за по-продължително корекционно въздействие спрямо осъдения в съответното пенитенциарно заведение. При индивидуализация на наказанието за съвкупността от престъпления, допустима от наказателния закон – чл. 24 от НК, правилно първият съд е съобразил обремененото съдебно минало на осъдения Ш., поставящо сериозни изисквания към корекционния процес, като въз основа на това е приел, че наложеното му едно общо, най-тежко наказание за съвкупността от престъпления, а именно „лишаване от свобода“, за срок от една година и четири месеца, следва да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, с максимално допустимата от закона ½ от размера на наказанието, а именно с осем месеца до размер от две години „лишаване от свобода“. Така определеното общо и увеличено наказание не надминава сбора от отделните наказания, наложени за всяко от престъпленията в съвкупността, нито максималния размер, предвиден за този вид наказание в чл. 39 от НК. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на първостепенния съд в тази насока, като намира, че с оглед завишената степен на обществена опасност на дееца, така определеното общо, най-тежко и увеличено наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, като видът и размерът му са съобразени с визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция. Същевременно, определянето му в размер на максимума, предвиден в закона – чл. 25, ал. 1 и чл. 24 от НК, не се явява несъразмерно тежко и е необходимо и достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото. Възраженията на защитата в противния смисъл СГС намира за неоснователни. Вярно е, че към настоящия момент осъденият Ш. е изтърпял наложените му наказания по НОХД № 1104/2021 г., по описа на СГС, в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, със зачетен предварителен арест за времето от 20.09.2018 г. до 20.05.2019 г., и по НОХД № 10061/2023 г., по описа на СРС – НО, 133-ти състав, в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, със зачетен предварителен арест за времето от 16.02.2023 г. до 27.05.2023 г. Това обстоятелство обаче не разколебава безусловно налагащия се извод, че обремененото съдебно минало на осъдения поставя сериозни изисквания към корекционния процес. Тъкмо поради това, осъденият следва да изтърпи максималното, допустимо по закон общо и увеличено наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, като по този начин се даде възможност за по-продължителна работа с осъдения, в насока неговото поправяне и превъзпитание. По-продължителния период на лишаване на осъдения от свободата му на придвижване в пространството се очаква да му въздейства възпиращо срещу осъществяване на други престъпни прояви в бъдеще. Не намират опора в доказателствената съвкупност и възраженията на защитата, че последващото изолиране на осъдения от обществото, вследствие прилагането на института по чл. 24 от НК, би подействало регресиращо върху личността му и би затруднило последващата му интеграция. В материалите по делото липсват данни за това осъденият да полага усилия за своята по-пълноценна интеграция в обществото, като работи или учи. Отделно от това, доводите за реинтеграция на осъдения престъпен деец са непротивопоставими на интересите на обществото, което следва да бъде предпазено от твърде ранната социализация на осъдения престъпен деец, преди спрямо него да е упражнено онова корекционно въздействие, което в максимална степен би съдействало за постигане целите на наказанието. Разсъжденията за това, че последващия му престой в пенитенциарно заведение биха могли да имат регресиращо въздействие върху личността на осъдения, в никакъв случай не могат да се явят контрапункт на очакванията на обществото за ефективен и достатъчен по продължителност корекционен процес спрямо осъдения, респективно – за достатъчно по продължителност изолиране на осъдения от обществото и недопускане твърде рано да бъде ресоциализиран, преди да бъдат изпълнени заложените в закона – в чл. 36 от НК, цели. Правилно и законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на наложеното едно общо, най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“, както и законосъобразно, в съответствие с приобщения доказателствен материал, са приспаднати и сроковете на предварително задържане и времето на вече изтърпените наказания. Както вече се посочи, наложеното с влязлото в сила на 27.03.2015 г. определение, постановено по НЧД № 494/2015 г. по описа на СРС – НО, 10-ти състав, едно общо най- тежко наказание измежду определените му по НОХД № 11445/2014 г. и по НОХД № 15074/2014 г. – и двете по описа на СРС, в размер на две години „лишаване от свобода“, е изтърпяно от осъдения за времето от 16.05.2015 г. до 23.02.2017 г. Същевременно, деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, е извършено от Ш. на 08.09.2018 г. Иначе казано, преди изтичането на 5-годишния от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, осъденият Ш. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, което е умишлено престъпление от общ характер. Ето защо и правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за определяне на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения едно общо и увеличено най-тежко наказание за съвкупността от престъпления. Правилно и законосъобразно, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, първият съд е приспаднал от така наложеното на осъдения едно общо, най-тежко и увеличено наказание времето, през което осъденият е търпял наказание по НОХД № 1104/2021 г. Правните изводи на СРС в този смисъл са в унисон с императивната законова разпоредба на чл. 25, ал. 2 от НК, съгласно която, ако наказанието по някоя от присъдите, включени в съвкупността, е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. Не са налице основания за ревизия на изводите на първоинстанционния съдебен състав по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК. Правилно съдът е приспаднал от така определеното на осъдения едно общо, най-тежко наказание, времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата от съвкупността. Не се установява осъденият да е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството да е било прекратено или да е завършило с оправдателна присъда, като по отношение на деянията да би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. В съвкупност са осъществени единствено деянията, наказанията за които са били предмет на групиране с атакувания съдебен акт, като периода, през който осъденият е бил задържан по съответните обвинения, е приспаднат в цялост от съда. Не е налице остатък за приспадане от размера на определеното за изтърпяване от осъдения наказание. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне или отмяна –неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществени нарушения на процесуалните правила или явна несправедливост на определеното при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от НК едно общо, най-тежко наказание, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД